scaner

Става дума за компонентите на скоростта на светлината - по Х, съответно по Y. Не е ли ясно? Или не четеш до края, а само до ключова дума? Това е, което твърдиш, за това кой се движи и кой е в покой. Не виждам от къде ще се вземе тази информация от горното измерване. Ти защо не мислиш, когато четеш нещо? Всключил си филтъра по ключова дума, и каквото излезе? Ми не става така Лапландеца отдавна е отписан от играта, ама ти даваше някакви надежди че може да мине мисъл през тебе. Сега защо затвори всички пътища?

Знам, знам. С този размътен мозък не е лесно...

Че Младенов се е пообъркал, е ясно, той все в това състояние пребвата. А какво е това " Непроменение Вертикален Лъч" и от къде ще се вземе? И как ще покаже кой се движи, кой не?

И от къде ще я вземе тази информация аберацията, за да ти я даде? Ъ?

Според мен, каква е разликата между невежите, неопитните, сгрешилите. Те имат възможност да се поправят, да се образоват, да придобият опит, да се поправят на следващ опит. Глупакът е лишен от такава възможност, или сам се е отказал от нея. Той не напуска своят ареал, не използва достъпните средства да го напусне. Може да не знае да ги ползва - тогава си е истински глупак. Може да не желае да ги ползва, защото положението го устройва, не вижда смисъл да го променя - тогава пак е глупак, по собствен избор.

Явно и моята кратуна е задръстена, защото това - маркираното - ми се струва напълно безсмислено Това със задръстената глава се лекува, стига човек да има желание, нещо, което наоколо е голям дефицит... Какво се случва, когато наблюдаваме някаква звезда? Ние получаваме от нея порция светлина, която е излъчена преди време, движела се е - предполагаме без някой да и пречи - по права линия, и е стигнала сега до нас. След като светлината се е движела по права линия, ние можем да я реконструираме, например да я съвпаднем с оста на телескопа - тогава светлината ще минава безпрепятствено през телескопа. Това ще ни даде възможност да направим измервания, на наклона на тази права линия, което пък ще ни даде информация за параметрите на вектора нейната скорост и т.н. Както виждаш, аберацията е свързана с наблюдението, не с излъчването. Аберацита е свързана с параметрите на траекторията на парчето светлина което сега наблюдаваме. През това време, докато ние се туткаме с тази порция светлина, звездата е излъчила много други порции, те непрекъснато идват. Но техните параметри ние ще установим в последващ момент, те могат да са различи, ако звездата видимо се е преместила. Аберацията ние установяваме само по светлината, която в този момент достига до нас, останалата светлина сега няма значение - тя ще доведе до други резултати. Затова потокът от фотони, които не са достигнали до нас, няма значение за аберацията, която ние сега наблюдаваме - от потока значение има само светлината която е непосредствено до нас. Това е свързано с подчертаното. Затова, ако по някакъв начин можем да видим целият поток, ние няма да придобием нова информация за аберацията. Като гледаш потока течаща вода от чешмата, за аберацията има значение само водата в най-долният край, само нейният вектор на скоростта, останалата вода само скрива тази катртинка и създава представи, които може да интерпретираш всякак - без да се засяга аберацията която наблюдаваме. Светлината която ще дойде по-късно - от същият поток - може да даде друга величина на аберацията, ако източникът е променил междувременно поведението си. Тя не се отразява на аберацията която сега наблюдаваме, не ни върши работа за аберацията сега. Затова в определението на лъч, свързан с аберацията, трябва да влезе само сега наблюдаваната порция светлина, и нейната траектория която ние определяме.

Разбира се. Вижда се това което си нарисувал. Ако нарисуваш летящ кон, ще се вижда на анимацията летящ кон. Ако нарисуваш смърцафръцан инджектопляктор, това ще се вижда на анимацията. Тоест проблемът се свежда не до това какво се вижда на анимацията, а колко ти е сбъркана представата за това което искаш да изобразиш. Съвсем нормално - като си нагазил до шия в ла..ата и нямаш представа какво се случва, все другите са виновни. Щом ти нямаш обяснение за нещо, то всички са длъжни да нямат, а физиците хептен трева да пасат. Обикновено оправдание за интелектуално безсилие е това, Младенов. А на анимацията могат да се видят само глупостите които ти си вложил, тя самата нищо не може да произведе. Горката... А така. Може да покаже и защо закона за запазване на енергията не е верен, как да се построи вечен двигател, може да покаже как изглежда машината на времето, и как извънземните са подменили английската кралица. Необятни са възможностите на анимацията, нали? И кво от това? Точно така, и това е нарисувано на анимацията. Че от къде другаде може да се вземе подобна простотия, питам аз? И отговор не чакам... А това "така трябва да бъде", някакъв глас ли ти го нашепна, или просто случайно ти хрумна? Щото като гледам, от никъде не следва, а си неспособен да го докажеш.

Достойнството е субективен критерии. По-неориентираните хора приемат някакъв обществен консенсус, но това съвсем не е задължително. Моето достойнство е несравнимо с твоето. Но в случая не виждам какво общо изобщо има темата за достойнство? Това че всячески ви дразня за да се събуди поне някаква искрица от желанието да се научи нещо, достойно ли е или не е? Ми като човешкото обяснение не може да прехвърли закостенялата преграда на предразсъдъците, единствените останали приеми са тези на таекундо - да ви раздразня така че да се включи на полза вашата собствена сила. А засягането на чест е добър стимул, който може да отключи такива неподозирани сили. Но само ако все още предразсъдъците не са се вкостили твърде много...

Знаеш ли защо не можеш да проумееш нещата? Защото много главни букви ползваш и се спъваш непрекъснато в тях, не ти остава време за важната работа, да осмиляш нещата.

Траекторията която изминава фотонът, наричаме лъч. А фотонът не се накланя, накланя се траекторията му, демек лъча. Ако имаме много фотони, това вече е светлинен поток, съвкупност от много лъчи. И не ни върши работа за аберацията. Влезе ли ти сега в задръстената кратуна?

Аз за това предлагам определение, което да важи навсякъде.

Казах ти, като първа стъпка за всяко следващо постижение - намали ракията. 90% от нещата тогава сами ще ти се изяснят.

Не. Върволицата от фотони си има друго име - "поток". Това са все нови фотони, всеки от които ще попадне на ново място, демек ще формира нов лъч. Лъча е онова нещо, което като го погледне по посоката на правата която той описва, виждаш източника когато го е създавал. Забелязвам, че от блатото на бъгавите представи затъваш в терминологичното блато. В него е съвсем трагедия, опитай да си изчистиш знанията.

Няма аберация при излъчване. Хората са ти го написали съвсем опростено. А експерименти които потвърждават какъв е ъгъла бол, аберацията е един от тях, тея картинки дето неуспешно се пъне да нарисува Младенов.

Намали ракията.

Ти май от небето падаш и сега си отваряш очите? Тъпкано е с информация по мрежата, потърси например reflection from moving mirror.

Ето как се прилага принципът на Ферма за отражение от неподвижноо огледало: ТУК. А ето ТУК как се извежда ъгълът на падане и отражение, както и доплеровият ефект, от подвижно огледало. И картинките трябва да са съобразени с тази наука, а не да демонстрират само болни представи.

Естествено че са мои. И е много срамно толкова време никой да не забележи тази провокация Не бих се обадил, ако не стана симптоматично всякакви глупости да се оправдават с някакви авторитети, без значение дали ги има. Виждаш, ти дори не си се замислил що за закон е това, прав ли си като се дърляш като магаре на мост. Защото предразсъдъците ти са удавили всяка мисъл, която би събудила някаква критичност. Вждаш си колко ти е багажа - трябва някой друг да ти добавя.

Глупости. Няма физическа причина да е така. Вземи сега една голяма тенекия с дупка, и я сложи на пътя на лъча в дясната картинка. Какво ще остане от лъча? Нищо и половина, вертикалният лъч ще изчезне, ама плътните точки дето се срамиш да ги наречеш части от наклонен лъч, ще минат. И по-долу слагаш втора тенекия с дупка, и през нея ще минат. Като погледнеш през двете тенекии, ще видиш източника. И двете тенекии ще очертаят две точки, които демонстрират наклонената траектория на светлината. Това е лъчът, няма друг. Останалото са болни халюцинации. Младенов, колко пъти да ти повтарям - картинката трябва да е следствие на физиката, а не плод на тъпо тръшкане.

Като оставим на страна, че законът на Снелиус е за пречупване, а не за отражение (за отражението законът е следствие на принципа на Ферма), картинката е погрешна. Принципът на Ферма гласи, че светлината избира този път, който ще измине за минимално време(тази формулировка е точна за вакуум). И на база този принцип много лесно се доказва, че при отржение от неподвижно огледало ъгълът на падане е равен на ъгълът на отражение - само тогава траекторията (през отражение) на светлината между две точки е най-къса. Това е задача дето се решава още в първи курс, поне по мое време така беше. Само че когато огледалото се движи, прякото прилагане на принципа съвсем не е очевидно, а резултатът нарушава равенството на ъгъла на падане и ъгъла на отражение. Аз някъде нагоре във тази тема вече писах какъв е законът за отражение при подвижно огледало. Най-лесният и безболезнен подход да изведеш формулата за отражение от подвижно огледало е да приемеш резултата какъвто е при неподвижно (добрите хора са го получили вече), и да направиш галилеева трансформация. Така изисква физиката. Пък ти се тръшкай че трябвало да бъде както в някогашният ти учебник Това което показва този закон за отражение е, че твоето огледало, дето се движи хоризонтално и надясно, ще насочи отраженият лъч по-близо до нормалата към повърхността си. Тоест лъчът ще се повдигне точно както изисква третата картинка И всичко се връзва. А ти продължавай да се тръшкаш и тъпо да повтаряш все едни и същи глупости, щом няма никакво по-умно желание в главата ти...

Не знам как си го представяш. Но всеки елемент в лъча, който се движи под ъгъл на неговото направление, рано или късно ще напусне всяка предварително зададена дебелина на този лъч, и съответно ще почне да се разпространява извън лъча. Самата мисъл е противоречива, нали? Глей сега, не разбирам, защо е тази тъпа упоритост, да си измисляш всякаква нова физика, вместо да си оправиш понятията и да си видиш грешките? Нямаш шанс с такива измислици. Ей на, горе пак постваш халюцинираната картинка, дето не е верна. Не става така, щото така ти се струвало, значи картинката така трябвало да бъде. Това са откровени глупости.

Не залитай в тази посока... Дължината на вълната е вторичен параметър. Основният параметър е енергията на фотона, която е пряко свързана с неговата честота. И дължината на вълната се получава чрез тази енергия, т.е. честота. Докато енергията на фотона се съхранява (докато той не взаимодейства нееластично), то дължината на вълната се мени, в зависимост от скоростта му. В среди например тя трябва да се промея, намалява. Всякакви опити за някакви форми на фотон (и изобщо, пренасяне на понятието "форма" в микросвета) са обречени на неуспех, поради квантовомеханичните принципи. Самото понятие "компресирана енергия" няма голям смисъл, ако се замислиш, че енергията не е самостоятелна същност, за разлика от материята,. Еннергията е само скособността на материята да извършва работа, какво значи тогава "компресирана способност за вършене на работа"? Това са доста отречени механистични сособи за описание на света. Не са изградени елементарните частци от топки, тиксо и пластилин, там работят законите на квантовата механика. Не от добро учените са се отказали от механистичният подход, да описваш някаква структура с обичайните класически понятия. Та в микросвета няма понятието "траектория", понятието "място" е в голям конфликт с другите неща (опринципът на неопределеност, ако знаеш точо импулса на даден обект, то няма определеност къде е той, ще бъде с равна вероятност навсякъде).

За магнитното поле като ефект от скъсяването на дължините може да прочетеш в ТАЗИ тема, Relinquishmentor добре го е излзожил. Сега, филмчета не знам, трябва да се търсят. Мога да ти посоча самите формули на преобразуване, в края на тази глава, Тук са дадени като част от по-сериозна наука (електромагнитният тензор), но всъщност конкретно за тях нещата са прости: лоренцовите трансформации преобрауват 4-вектори, и тези формули са директно следствие от това. По-опростено в момента ми е трудно да ти намеря...

Точно така, релно електромагнитна вълна няма, имаме ансамбъл от фотони, и всичко е резултат от тяхното взаимодействие с материята.' Споко, важи СТО за електромагнитните полета със страшна сила Лоренцовите трансформации, приложени за вектора на магнитното или електричното полета показват, как в подвижна система се поражда и другото поле, т.е. електромагнитната индукция е въплътена в СТО. Нещо повече, СТО показва как магнитното поле се поражда на база ефекта от скъсяването на дължините. Изобщо, основите на СТО се зараждат още с появата на уравненията на Максуел, макар че тогава това не е било осъзнато. Още по времето, когато Майкелсън прави първият си интерферометър, друг учен, Хевисайд, показва че уравненията на Максуел не се трансформират (не са инвариантни) с галилеевите трансформации, а с едни други, които после били наречени лоренцови. И които стават основно следствие от СТО. Изобщо, когато Айнщайн е започнал да създава СТО, пред него е стоял много важен въпрос.: коя от двете теории да промени, за да може физиката да опише проблемните експерименти, които са се натрупали тогава? Дали да промени електродинамиката, без да пипа класическата физика, или да промени класическата физика, без да пипа електродинамиката. Той е избрал вторият път. Други учени, като Ритц, избрали първият път. Теорията на Ритц се различавала съвсем слабо от СТО, едва във второ приближение, в първо приближение и двете теории давали еднакви следствия. И чак 60-те години на миналия век се появяват достатъчо точни експерименти, които да определят коя е по-вярната теория, тогава вече можел да се провери експериментално и вторият постулат. Така че екелктромагнетизма е залегналл в основата на СТО, няма как нейните закони да не важат за него. Вече нещата малко се усложняват с квантовата механика, но в това отношение СТО не конфликтира с нея, и обединението им е довело до квантовата теория на полето - една от най-точните съвременни теории.

Шпага, това е ситуацията с телескопа. Стоиш неподвижен до телескопа, и забелязваш, че лъчът минава от горе до долу през телескопа. Минаваш с влака - виждаш как лъчът също минава от горе до долу в телескопа. Но забелязваш и подробности: когато лъчът е влязът в отвора на телескопа, той е бил на една позиция, докато стигне до дъното - се е преместил. Тоест в системата на влака лъчът е летял под ъгъл, и само движението на телескопа му е помогнало лъчът да премине през него до края. И заключението е - ако ползваш телескоп който не се движи в системата на влака (за удобство, естествено), той трябва да се наклони на съответният ъгъл, съответстващ на лъча. И това е аберацията. Стълбът и подвижен и неподвижен, ще бъде изправен по условие. Аберацията е свойство на траекторията на обекти, не изкривява геометрията на обекти. В случая е свойство на траекторията на светлината. Която траектория опростенчески наричаме "лъч".