scaner

В това отношения мисля, че е по-добре човек да разчита само на свои мисли, не на чужди Чуждите са плод на чужд опит.

Шпага, пак да попитам: какво разбираш под "обяснение"? Аз разбирам възможността науката да построи абстрактен модел на света, чрез който да предсказва при дадени изначално условия в някаква ситуация, какъв ще бъде резултата, какво ще се случи. И тя се справя прекрасно в тази ситуация. Единствено някаква принципна граница, граница в познанието, може да спре това. Но такава не се наблюдава и като идея. И докато не достигнем до такава граница, схемата ще си цъка. Но за сега светът се оказва познаваем. Ти може би очакваш че такъв модел е вече изграден, докато положението е, че той се изгражда и развива непрекъснато. За това не виждам противоречие.

А не е ли по-коректно да се каже, че науката не е намерила реални обекти (богове), на които се приписват тези качества? Т.е. не можем да кажем нищо на тема съществуване/несъществуване, а че само описанията не са коректни? Защото съответните богове може и да си съществуват, просто не могат да се идентифицират чрез тези описания. Маке, въпросът изобщо не е риторичен. Въпросът обсъжда една възможност, която науката не отхвърля до този момент. Това ми звучи само като оправдание. Същата ситуация може да приложим към самолета и хеликоптера. През 15-ти век Леонардо рисува скици на летяща машина, подобна на вътолета. Знанията на науката тогава стигат за да твърди, че машини по-тежки от въздуха не може да има. Налягането на въздуха е доказано 200 години по-късно, с опитите на Торичели, магдебургските полукълба, Блез Паскал... Сега се постави на мястото на учен от времето на Леонардо, поставен срещу въпроса - а може ли да лети машина по-течка от въздуха? Или във формата - а ако такава машина може да се направи, въпреки тогавашните знания на науката? Ей ти я "риторичната" форма на въпроса за боговете. Нищо риторично няма, съвсем уместен въпрос. При това не се предполага че боговете съществуват, а дали ще си вземеш поука ако те бъдат доказани че съществуват. Тоест ще държиш на схоластиката че такова животно нема защото не може да има, или ще има някаква промяна... Ами никой не твърди, че сега има някакви доказателства. Въпросът е чисто хипотетичен. И като такъв, той предполага, че ако сегашните предсказания на науката се окажат некоректни, т.е. влезем в някаква друга парадигма, дали ти би признал тази парадигма или няма да ти е комфортно да излезеш от сегашните си релси. Тоест на такъв въпрос няма как да се отговори, разчитайки на сегашните предсказания на науката. В това ми е забележката, некоректна екстраполация. При нова парадигма в науката от сега не знаем кое от нейните предсказания ще се запази коректно, кое ще отпадне. А ти се изявяваш като знаещ, което не е коректното.

Това е очевидно. Аксиома от което може да започне научно изследване. Това не е аксиома. Липсата на знание (в случая) не очертава никаква посока за научно изследване, докато една аксиома точно това и е идеята, да даде гръб и насока.

Прекалено самонадеяно и НЕнаучно е да обявяваш за истина това, че светът може да бъде обяснен от науката. Ти просто предполагаш, че може да бъде обяснен, но твоето предположение засега е много далече от истината. А не е ли истина това? Пак опираме до смисъла на "обяснение". Ако очакваш всичко на готово, вече сготвено, ни бог ни дявол ни наука могат да те удовлетворят. Но принципно науката няма проблем да обясни света, нейните методи работят и макар и бавно, дават резултат. Не сме срещнали никаква граница в тази посока. Ако срещнем, тогава да, твърдението "науката може да обясни света" няма да е истина. Струва ми се че бъркаш възможността с някакво очакване за завършеност на този процес И това не е верно. Много е вероятно, писанията на различните религии прерзказват за "нашият" бог изключително изкривено, просто толкова могат (то се вижда като се сравняват книгите на различните религии). Единствнеият общ лаймотив е, че той е създател на света, нататък почват разликите. Тогава единственото което науката е доказала е, че тези описания са несъстоятелни. Но нищо друго свързано със съществуване/несъществуване за "нашият" бог няма - за бог създател на света. Въпросът е "вяра в какво", и могат ли да се сравняват такива вярвания. Вярата че един камък е твърд е едно, вярата в съществуването на този камък е нещо съвсем друго, не сравнимо. Вярата в свойствата на камъка лежи на факта че той съществува като факт и винаги може да бъде коригирана чрез проверка на тези свойства при някакви условия, това е рационална вяра, по икономия. По икономия е, защото ти си проверил свойствата на камъка при всевъзможните условия, с които разполагаш, и е доста обосновано да предположиш (тук е вярата) че може би и при тези условия, при които не си успял да ги провериш, те са предсказуеми. И ако ти трябва, да провериш за да си сигурен. Вярата в качествата на бог преди да бъде доказано неговото съществуване е чисто ирационална. Ако докажеш че този бог съществуа, да, тогава ти приравняваш вярата в него до научната рационална вяра, до камъка по-горе. Но до тогава двете вярвания са несравними. Вярата в недоказано съществуващ "обект" с нищо не е ограничена, тя е произволен полет на фантазията. Влияе единствено на психическото състояние, успокоява например. Използваме "вяра" и в двата случая поради липса на по-коректна терминология, но както виждаш това може да доведе до заблуждение за тъждественост Все вяра било, ама не.

Ами и аз десет пъти питам - какво значение има какъв е бога - наш или не наш, ако е бог? Макето тръгва от "нашите" богове и обобщава, че изобщо няма богове, науката била доказала. А спорът в началото тръгна от въпроса към него - а ако се окаже че има богове (науката някак го докаже) какво правим? И аз съм за това да ги сложим в базата данни и да продължим. Но казусът е, че науката се обвинява, че доказала че изобщо нямало богове. И това води до противоречието което бистрим. Как е доказала? Има ли логика и доказателство, или е само душевна нужда това твърдение? Какво ми е дебилното на въпроса "ако" в случая, след като поради ограничението на науката до сега си е напълно резонен? Много е точен, защото показва как знанието се подменя несъзнателно с вяра...

Не думай. Проблемът е какво се разбира под "обяснение". Ако това е някаква приятна приказка, която да маскира нещата които не знаем под благозвучна форма, е едно. Но ако това е схема, която ни помага да правим верни предсказания, съвсем друго. Та как светът е обяснен от богове? Като изключим, че на боговете се приписва това което още не можем да обясним? "Богът" не е ли аксиома? Щом и той е аксиома, влизаме в единен коловоз - вярваме в правилността на аксиомата. Но тази вяра трябва да се основава на качество - дали са верни, или са съмнителни аксиомите. Аксиомите на науката обикновено са очевадно верни твърдения, и се считат за верни до тогава докато се намерят изключения от тях. А при боговете имат ли изобщо видима истина когато се ползват за ааксиоми? Нямат, затова там всеки си вярва в каквото го сърби. Какво за ДНК структурите? Там е простаи неотклонна химия (физиците наричат химията физика на външният електронен слой ).

А какво правим, ако описанието даено в Библията не е коректно, но се докаже че има Бог? Какво значи в случая "нашият" бог - този който е създа вселената, или конкретно който е описан в някакъв разказ? И трябва ли изобщо да е "нашият" бог, ако е бог? Нали в дискусията по-горе става дума - ако се докаже че има богове, дали макето ще повярва в тях? Преразказът в библията не е от името на Бог. Значи с пълно основание, особено за онова население, за което е предназначено, може да се счита че появата на светлината на звездите в небето е считан за моментът на тяхното сътворяване. Което не противоречи на хронологията - звездите да са създадени по-рано, и появана та светлината от тях да става по-късно, след създаването на растенията. Тоест някаква логика в хронологита има, ако се абстрахираме от сегашното значение за "ден". Това само показва че разказът е силно изкривен, но може да съдържа елементи на истина. Но проблемът не е в тази хронология - дори тя да не е вярна, не променя въпроса създал дискусия по тази тема, дето го споменавам по-горе. Точно същото имам пред вид Не знам за тебе... Аз съм привърженик на тезата, изказана от Джак Никълсън във филма "Ритни камбаната с финес" ("The bucket list"): Ако няма задгробен живот, не губиш нищо. А ако има, това е допълнителен бонус.". Пак продължаваш да се изказваш неподготвен... Истината е, че до момента светът може да бъде обяснен от науката без да се намесват богове. Но другата истина е, че не е ясно дали това може да продължи вечно, или ще се наложи по някое време тяхната намеса. Да си затваряш очите пред такава, макар и хипотетична възможност, не е научно, а е проява на някаква вяра. Научна религия може би, не знам как да го нарека...

Пак си противоречиш. Да, всичките споменати теологични проучвания и религии показват само проблеми в човешките представи. Това по никакъв начин не е свързаноо с възможността богове да има и някога да бъдат - евентуално - доказани. Имат това свойство, когато изучават и екстраполират тенденции. В случая с боговете обаче нищо не сме изучили и съответно нищо не можем да прогнозираме в бъдеще. Непрекъснато се появяват нови неща, които преди не сме предполагали че съществуват. Например няма как да е предвидено откриването на гигантското дърво от нов вид Dinizia jueirana-facao през 2004 г. Никакви предвиждания не са довели до това, станало е просто случайно. Така че пак да попитам - от къде е твоята увереност, че науката няма да може да постигне нещо, за което сега не знаем и нищо не можем да прогнозираме? Обясни, аз мисля че съм запознат с материята.

А по какво можем да идентифицираме някакъв бог че той е онзи споменат в еди кое си писание, а не този? Ние нищо не знаем във връка с такава идентификация. Според Библията Бог сам се представя пред група хора с някакво име, и ние не знаем дали то е едно и също за различните групи. Това което е ясно от иисторическите източници за исляма и християнството е, че в тях става дума за един и същи Бог с различни имена за различните групи. Но при едно научно доказателство за наличие на бог името няма никакво значение - дали бог е единствен или са много, и кой как е наричан от нягого, а в нашият случай е важно само дали го има. Да, друг е въпросът как се доказват тези неща. Но въпросът от който тръгна тая обширна дискусия е прост и чисто хипотетичен - ако науката докаже съществуането на бог, дали макето ще повярва в него? Звезди се образуват и сега, много след установяването на растителният и животински свят. Пък и на светлината от тях и трябва време, за да стигне до нас, което може да обясни разликата. Но в нашият случай това не е важно. Не е важно дали разказите и легендите са верни или не. Ние дискутираме друго - какво ще стане, ако науката докаже съществуването на някакъв бог? Какво ще е поведението на макето тогава? И тук именно настава ирационалността... Добре, това е правилното следствие... ... и изведнъж пак се гмуркаш в ненаучни изводи. От къде следва горното? Доколко и най-вече от къде ти познаваш бъдещото развитие на науката и нейните проблеми? Това научно следствие ли е или форма на религиозна вяра? Не може ли да си по-последователен в отстояването на науката, защото такива заключения са пряко пропагандиране на псевдонаука?

Говорим чисто хипотетично. Ако се докаже твърдението, значи всички нужни условия, споменати и не споменати, са изпълнени. Защо всеки се хваща за 6-те дена? Ако се чете внимателно Библията, там става дума че дните се отчитат още преди да има нужните условия да бъдат отброявани при земни условия, преди да има слънце и земя. Просто е да се стигне до извода, че явно 6-те дни са отчитани по друг астрономичен начин, и върху това отчитане е наложен разказа. Защо да не са 6 дена тогава? Естествено, не земни. Не ме карай сега да се превръщам в защитник на Библията, говорим за принцип, а не за възможността от някакви изкривени преразкази.

Има ли това значение, ако бъде доказан друг бог?

Няма, разбира се. При нерелативистичните полета можеш да установиш относително движение, докато при релативистичните скаларни - като полето на Хигс - не можеш. То е еднакво във всички отправни системи. Подобно поведениие на полето на Хигс има и тъмната енергия. За сега не е ясно тя какъв продукт е, на какво поле е следствие. Има предположения че е свързана с полето на Хигс (логично, като се имат пред вид базовите им свойства), но нещо сметките за величината и и тука за сега не излизат... Първо, не всички други полета са векторни. Гравитационното поле е тензорно, ако го разглеждаме като поле. Има много примери за тензорни полета в механиката, физиката и оптиката - когато описваме някаква величина в анизотропна среда. Например коефициента на пречупване в анизотропна среда в общият случай се описва с тензорно поле. Ако средата е линейно-анизотропна, се описва с векторно поле (тензора се изражда до вектор). Ако е изотропна, е скалар (вектора се изражда до скалар). Второ, "неподвижно спрямо самото поле" е неясен термин - спрямо какво на полето си подвижен/неподвижен, такава система с каква отправна точка се сравнява за да говорим за движение? Подвижност в случая имаш спрямо източниците на полето. Те са особените точки, които можеш да определиш. Друг начин да определиш някакво движение, например при споменатата плътност на флуид, е спрямо системата в която тази плътност има екстремум, минимум. Това в тоя случай е системата свързана неподвижно с течността, демек пак опираме до източниците на полето. Но полето на Хигс (а и тъмната енергия) нямат източници. Те не зависят по величина от избраната отправна система в която ги мерим, и за това няма някаква особеност за която да се хванем. Това е свойство на релативистичното скаларно поле. Изобщо, релативистично поле е поле което се подчинява на лоренцовата инвариантност. При скаларно поле инвариантността означава еднаква стойност на полето в различните отправни системи. При векторни полета обаче отделните компоненти на полето са различни в различните системи, и се появява откриваема разлика.

Точно така. Но фактите (науката) също така доказват, че твърдението "няма богове" също е недоказано. Достатъчно ли е това, за да не вярваме в липсата на богове, т.е. да вярваме в втях? Продължаваш да се повличаш по грешни и едностранни опасни аналогии. Ти заменяш една вяра с друга, без да се придвижиш напред и да излезеш от този кръг. Какъв е смисъла? На какво основание приемаш само едната теза за верна? Погледни на въпроса така. На времето е имало хипотеза, че земята е плоска. И науката е доказала, че твърдението че земята е кръгла е недоказано (перефразирам те, колкото и безумно да звучи ). Това достатъчно ли е да вярваме, че земята не е кръгла? Тъй като вярата е ирационален елемент, сигурно е било достатъчно. Но само до тогава, докато не се е появил Ератостен през третото столетие преди новата ера, за да докаже чрез геометрични измервания кълбовидната форма на земята. Тоест ето тук се чупи твоята аналогия - доказали сме били, че твърдението "..." не е доказано = значи то не е верно. Но проблемът се решава едва след като се появява доказателството. До тогава проблемът продължава да не бъде решен. А не стои ли въпросът дали вярващите че няма богове биха зарязали вярата си, ако се докаже безусловно, че богове съществуват? Точно какъвто беше въпросът към теб по-горе. Виж сега, аз мисля че знам къде е проблемът. На човек обикновено му трябва кохерентност в знанията за окръжаващият свят за да се чувства комфортно и да намали въпросите, той се стреми да не допуска неопределеност. Това е много често срещано явление, когато човек не знае нещо (а в случая това е дали има или няма бог) той да си го доизмисля за да се завърши картинката (вярата се появява така). Доизмислянето може да е някаква допълваща конструкция, или отграничаване от други възможности. Това в общият случай става несъзнателно (съзнателно е когато го издигаме като хипотеза и тя биде изследвана, тогава стъпваме в науката, но тук не е тоя случай). В по-краен случай така се пораждат и конспиративните теории. Но това го има не само в обикновения живот, често се среща и в сериозната наука. И много по-късно, когато някой друг учен осъзнае че нещо не е следствие а само домислица и се замисли по-дълбоко, се получават революционните скокове. Поне в точните науки е така. Веднага ми идва на ум петият постулат на Евклид, теорията за движението на Аристотел, или постулатите на Нютон за класическата физика. Така че е съвсем нормално. Но е желателно все пак да се възпита някаква дисциплина такива неща да се допускат в минимум. В даденият случай е съвсем очевадно положението, и домислицата не трябва да се допуска. Защото както забелязваш, тя неусетно се издига като аргумент, а това не е коректно.

Това няма никакво значение от кога го чакаме. Появяването му може да е съвсем неочаквано, така че няма смисъл да се точат някакви надежди. Не може да се изключи в бъдеще нещата да се променят, нали? Дали земята е плоска или кръгла - това е човешка приумица. До тогава, докато някакво измерване не определи кое е вярното. Дали има бог или няма, също е човешка приумица - докато не се докаже единият вариант. Но това че нито един от вариантите още не се е доказал не означава, че единият тежи повече от другия. Тоест няма недостоверен вариант преди да има доказателство. Ако се замислиш по каква причина в главата ти е натежал единият от вариантите и си честен към себе си, веднага ще почнеш да се препъваш в предразсъдъци... Е, айде сега. Какъв е смисъла да спорим по азбучни истини? Твърдението "няма бог" е несъстоятелно, защото е принципно недоказуемо, следователно не може да се приема априори за вярно. За да го докажеш, трябва да обиколиш цялата вселена и извън нея всички възможни места, дето Бог може да бъде, да провериш всеки обект и всичко е ли то Бог, е ли е не, и чак когато приключиш, може да кажеш - не, няма такова нещо, доказах го. А във вселена, която се разширява, това хептен не е възможно. Така че това твърдение е недоказуемо принципно, и по тази причина е безсмислено. Доказуемо е единствео твърдението - има Бог, чрез факта на неговото появяване. Но това че не се е появил нищо не означава, със сигурност не означава че не съществува. Прибързаното обявяване за несъществуващ при това положение е само емоционална грешка. Това е в материалният свят. В света на логиката, в математиката например, можеш да докажеш логически несъществуване, когато познаваш всички характеристики на определен числов обект. Но това не се отнася за бог, още повече че той по определение може да е непознавем, а и се очаква да не е само логически обект .

Именно. За това твърдения, базирани на някакви установени от науката неща за боговете, са неверни. Ако вярващите искат да ползват Бог като някакъв аргумент, да, трябва те да докажат верността на такъв аргумент преди да го ползват. Така е коректно. Но от друга страна, може ей сега да кацне Бог на площада и недвусмислеено да даде доказателства че е Бог, той ги може тея неща. Е, това е доказателство за съществуване. Вярващите само могат да кажат "ние нали ви казахме?". А науката ще трябва да приеме такова доказателство и да отметне съответното място. По същият начин науката е доказала, и че твърденията че богове няма не са подкрепени с никакви доказателства, нали? Тоест твърдението "няма богове" е несъстоятелно. Нито едното не може да има превес, ако трябва да разчитаме на него. Аз отдавна съм забелязал една интересна подробност в българският език, която понякога подвежда хората, може да съм я споменавал и друг път. От гръцки в него идват две приставки с близък но различен смисъл, 'а-' и 'анти-' . Приставката 'а-' образува думи с отрицателно значение, отсъствие на някакво качество. "А-теист" означава не-теист, човек който не вярва в богове (теистът вярва че има поне един бог). Приставката 'анти-' обозначава противоположност. "Анти-теист" има по-близък смисъл до човек, който вярва, че няма богове. Тоест анти-теистът е този, който отрича съществуването на богове, докато а-теистът му е през виолетовото има ли богове или не - ако има богове и те безусловно се намесят в някакъв момент, той ще ги вземе пред вид. В този смисъл анти-теизмът е религия, докато а-теизмът е основната позиция на науката. По-горе забелязвам, че ти намесваш науката, но защитаваш антитеистични позиции, преиначавайки нейните резултати.

Правиш елементарна логическа грешка. Единствените факти налице са, че науката още не е доказала съществуване/несъществуване на богове. Но да екстраполираш това знание към бъдещето, е грешка. "Аз никога до сега не съм ял сладолед, следователно няма да ям никога"? Не върви, нали? Некоректна аналогия. Какво общо имат боговете с плоската земя? Земята е такава каквато е, богове може да има или няма, едното по никакъв начин не променя или изключва другото. Пак логическа грешка. Не смесвай някакви неясни надежди с реалността. Така че въпросът "Какво ... ако науката докаже..." нещо за боговете, си е съвсем нормален и смислен, не е словоблудство. Науката все още нищо не е решила за Бог. Просто за сега той не и е необходим за описание на картината на света. Само толкова. Останалото е зле разбран антитеизъм.

Има, разбира се. Например полето на плътността на някаква течност е също скаларно поле (плътността се характеризира само със стойност във всяка точка, не е вектор например), но то има привилегирована система, свързана неподвижно с течността. Но от фундаменталните полета които познаваме, единственото скаларно поле е това на Хигс, а то е релативистично.

Ако полето на Хигс е векторно, в полето му щеше да има особено направление, и масата на частиците щеше да зависи от направлението, по което те се движат спрямо полето. Освен това щеше да е различна в различните отправни системи. Важното в нашият случай е, че полето на Хигс, освен скаларно, е и релативистично поле, т.е. то няма привилегирована отправна система.

Именно за равномерно и праволинейно движение имам пред вид и аз. Вземи две топчета, но ги сложи да се движат в паралелни равнини, не в една и съща, и всяко да се движи пак по права линия. Веднага се вижда, че движението им не може да се представи по една фиксирана ос. Това е ситуацията, когато двете топчета не се сблъскват никога в една и съща точка. Да се сблъскат два обекта, в природата е изчезващо по вероятност изключение Но е удобно с учебна цел. А Лоренцовата и Галилеевата трансформации се използват в този вид само за удобство - случайният избор на начала ни позволява да го постигнем това. Но ако началата се фиксират към материални обекти които не могат да се срещнат, както примера по-горе (ти си свикнал когато началата съвпаднат да се нулират и локалните часовници, а тук това не може да стане), трансформациите добиват малко по-гърчав вид. Не се подлъгвай от сдъвканата форма. Тя се ползва основно в учебниците за да се възприеме логиката на нещата.

Шпага, това понятие "направление на отправна система" няма никакъв смисъл. Отправните системи си нямат направление като параметър. Вземаш две точки - и имаш направление. За това не ти трябва отправна система. Отправната система има избор на направлението на координатните оси, но той е от съображения за удобство - сутринта може да е един, след обяд друг. Това няма връзка с някакво набравление собствено на самата система. От тук нататък, как да търсим връзка между понятие което няма смисл, и нещо на векторно поле? Векторното поле само по себе си (за разлика от отправната система) има направление, на интензитета или векторния потенциал (така както едно тяло в общият случай има привилегировано направление в пространството). Съответно, във всяка система това направление може да сключва произволен ъгъл с координатните оси на системата - по причина произволният избор на тези оси. Връзката между векторното поле и отправната система е базова - отправната система за това се въвежда, за да можем да опишем свойствата на такова векторно поле. Въвеждайки някакви координатни оси, ние разполагаме с компонентите на векторното поле по тези оси, които може да са различни в различните пространствени точки. И от тук можем да определим свойствата на полето и поведението на обект, който попада в него. Дали отправната система ще е инерциана или не, няма значение. Полето ще въведе направление в пространството, по което телата ще имат особености на движение. Демек ще имаме сила. Е, определението за инерциална система включва поведението на телата ако няма некомпенсирана външна сила. Ако има такава, тя може да се отчете, без това да промени характера на системата. Ако не го отчетем, системата може да стане неинерциална. Скаларното поле не създава превилигировано направление в пространството, наличието му не променя характера на отправната система. В общият случай това е невъзможно. Ако началото на едната система не минава през началото на другата система (а това е най-общият случай), имаш ненулев момент на въртене между тези начала, т.е. един вид системите се "въртят" една спрямо друга, макар че за система тоя термин е неупотребим, така както и за самото "движение" на отправна система. Те все пак са абстрактни конструкции. Така че два обекта, свързани с началата на две инерциални отправни системи, които не се сблъскват, имат ненулево въртене около ос, минаваща през центъра на масите им (да не те смущава това, че са инерциални системите, това го има винаги). Всъщност от това в съчетание с гравитацията се поражда и въртенето на галактическите и планетните дискове на първично ниво, но това е друга тема.

Напротив, Младенов, напротив. Но примерът ти е коректен за водата - тя има двойствената природа в случая. В едни експерименти се проявява като лед (в частност ледени висулки), в други - като капки. Очеваден факт е това. А малките деца, както и някои възрастни в случая, още не са се научили правилно да интерпретират фактите... При аналогията със светлината ледените висулки са примерно вълната, капките са частицата, а съединенито кислороден дихидрид () е нещо трето, в аналогията приема ролята на кванта. Съвсем същото е за светлината - тя е поток от кванти, и това е доказано безусловно многократно. А самият квант не е нито вълна, нито частица - той е като водата в горният пример, при едни експерименти проявява свойства на вълна, при други се държи като частица. Прочети физиката за девети клас преди да се пънеш да фантазираш. Там доста добре се обяснява що е то вълна, и защо тя не може да се приема или излъчва на порции - при това еднакви, ако честотата не се мени. А пък в електродинамиката хептен. Там дори кратковременен вълнов пакет се изключва като обяснение на порциите-кванти. Именно това е довело до революцията в началото на миналия век. Не от добро стават такива кардинални промени във физиката, и е добре да се изучава историята на науката, адски е полезно... Виждат се ситуациите, когато учените са изправени до стената и нямат никакъв друг избор, всички стари възможности не работят при никакви обстоятества. И тогава става скокът на парадигмата. Ама това са елементарни неща бе. Само трябва да се изчегъртат предразсъдъците

Не е такаа. Векторни бозони по стандартният модел, със спин 1, са фотонът, Z и W бозонът и глуонът, техните полета са векторни (основните им характеристики са вектори), например електромагнитното поле напълно се характеризира с векторите на интензитет на електричното и магнитното поле (или с два потенциала, скаларен и векторен). Гравитационното поле по ОТО е тензорно, пълното му описание е чрез тензор. Но връзката между спина и типа на полето не е съвсем пряка. Какво е "направление" на инерциална система? В област с поле по принцип има превилигировано направление, например по посока на електричния ии гравитационния интензитет. Но каква е връзката на това със свойствата на самата инерциална система?

Ами няма връзка. По много причини. Първо, Дирак изобщо не е взел мнението на Хигс бозона в своята теория, за да има връзка. Второ, индиректният подход - щом имало маса, значи Хигс бозона е намесен, не работи. Например протона има същото свойство на спина както електрона, но на него масата не се получава в резултат на Хигс бозона. Тоест и в двата случая имаме връзка на масата с честотата, ама ролята на Хигс бозона в масата е съвсем различен, т.е. той няма директен принос за честотата. Трето, по тая аналогия трябва и Нютоновата теория за гравитацията да е свързана с Хигс бозона. Да ама не, защото той не придава маса на всичките частици. Например протона, неутрона, и въобще адроните не получават масата си чрез него (механизма на Хигс бозона е отговорен за само някаква нищожна част от нея, там основната маса е от кинетичната енергия на кварките). Докато гравитацията работи за всички. Четвърто, конкретно по глупотевината на Малоум, тая честота освен по смисъл е съвсем различна дори по величина с неговият въображаем процес на "образуване" или каквото беше там, защото тая честота е параметър на непрекъснат по мировата си линия обект, по замисъла на Дирак.

Пак ли с тези рога тази глупава хипотеза напред? Не се ли усещаш, че като си обладан с такива предразсъдъци, всичко пречупваш през тях и все някъде ще намериш някакви случайни корелации - по семантика, не по смисъл и същност? Първо, научи какво е резонансна частица - Хигс бозонът няма общо с тях, и няма как да се държи като такава. Още тук връзката ти се къса. Просто думата "резонанс" те подвежда. Но казах, предразсъдъци... Второ, слушай с разбиране. Честотата на обръщане на спина на електрона е свързана с масата му (по теорията на Дирак, която също няма допирни точки с Хигс бозона), а самата маса му се определя от взаимодействието с Хигс бозона. Думата "честота" тук и в твоята глупотевина има съвсем различне произход и приложение. При тебе честотата определя всичко, тук тя самата (в много частен контекст само за определен процес) се определя от нещо. Еднакво е само името. Никаква връзка с глупотевината. Колко пъти трябва да споменавам - предразсъдъците убиват мисленето? Те са перфектната отрова. 'Готовите' обяснения изсмукани от мазен пръст нямат никаква ценност в действителността... освен тяхната психотерапевтична стойност.