scaner

Не оспорвам. ЧУдя се, и какво от това? Погледни класическата физика. Нима не е удивително, че галилеевите трансформации не променят размера на движещите се обекти? Защо не ги променят, след като движещите се обекти са поставени при други условия, в движение? Защо не се учудваш на това? Защо толкова като кон с капаци ходиш, без да мислиш мааалко по-общо? Кажи де, защо Галилеевите трансформации не правят земята по-плоска, и не се учудваш на това? Ако помислиш малко, може да си отговориш и за лоренцовите трансформации А така само да се вайкаш, какво те сърби? И каква полза?

Чудно ми е, осъзнаваш ли колко са ти безумни "аргументите", или и тази връзка с действителността ти се е прекъснала окончателно?

А какво мерим в случая? Сила (мери се с динамометър) или работата, която силата извършва, т.е. енергия? Или нещо трето? В примера, силата с която ще си взаимодействат топките зависи от теглото им. Но ако не са от глина а от стомана, деформаацията им ще е рзлична (при еднаква сила в двата примера). Какво мерим? Аз говорех за въздействие. В какви количествени единици се измерва?

В очите на извънземните ние може да изглеждаме и като техните хлебарки. И какво от това, е въпросът? Малейййй, голем аргумент срещу СТО, значи Младенов, напоследък съвсем си се изкъшкал. Егати примерите срещу СТО, егати чудесиите... Съвсем на чувства го удари.

Ако този закон беше верен,светът трябваше да е "замръзнал" в едно положение. Ако всеки квант сила среща равен по сила квант,те няма да могат да се "победят" и ще останат в "замръзнало" положение. Този закон (третият на Нютон) е верен, но той не се отнася за сила, а за действие (не въздействие!, то няма еднозначно количествено а само качествено описание), ако се вчете внимателно в него човек.

Естествено. Иначе нямаше да е "парадокс" Човечее, да не си падал наскоро на главата си? Или последици от коронавируса? Няколко мисловни етажа ти се губят, разсъждаваш хептен първосигнално...

Именно чрез "забавяне на времето" се формулира парадокса. Не, това не е официалното обяснение, а формулировката на парадокса. Затова се появява и недоумеието ти Официалното обяснение разглежда периоди от време, в съответният контекст. Всичките ти проблеми са от предразсъдъците, Младенов, погледни се. Все повече изпростяваш...

Точно тук е проблемът. Мислене с понятия като "темп". Това подразбира, че "времето се забавя", което е абсурд. Ако времето в система А се забавя спрямо времето в система В, а от гледната точка на А времето в В се забавя, какво се получава? Нищо и половина. Ако обозначиш "скоростта на времето в другата система с K < 1, имаме следните две равенства: А = K.B, и B = K.A, които имат решение само за К=1, което противоречи на условието. Само ти демонстрирам, че това понятие "времето се забавя" и производното му "темпа на процесите се забавя" нямат смисъл в СТО. Правилото е: забрави термина "забавяне на времето". Подменя смисъла на нещата, колкото и интуитивен да изглежда. И това му е големият проблем. Скъсяват се и се удължават само интервали. Забавят се конкретни часовници. Например, ако в А имаш неподвижни часовници А1 и А2, а в В имаш неподвижни часовници В1 и В2, То може да твърдиш, че А1 се забавя спряо общото време на В1 и В2. И за А2 същото. Но може да твърдиш и обратното: че общото време на А1 и А2 избързва спрямо В1 ии В2, разгледани поотделно. Това са следствията - един часовник може да изостава спрямо една група, и да избързва спрямо други. Много добра нагледност дава геометрията на Минковски: времевите оси на двете системи са кръстосани. Всеки процес, протичащ в покой в едната система, ще е разположен по нейната времева ос и има по-къса проекция на времевата ос на другата система. Без да се стига до никакви проблеми и противоречия. Без да се твърдят безсмислици като "времето се забавя". Опитай да го осмислиш. И за да видиш, че това няма смисъл, да видим двете срещуположно летящи молекули. Едната се движи към центъра на стационарната координатна система със скорост +W, другата към същият център със скорост -W. В чисто класическата физика едната в новата система ще има скорост V+W, другата V-W. В релативистският случай тук стои закона за събиране на скоростите в СТО, мислиш ли че ще намалее "темпото на движение" каквото и да значи това? Няма, скоростта на левия ще продължава да расте с V, макар че има лимит от скоростта на светлината. Да, при високи скорости двете скорости ще се доближават една до друга. Но енергията, която ни интересува във връзка с температурата, тя расте обратно на лоренцовият фактор, и разликата между двете енергии както и да се държи, сумата им расте главоломно. А тя е определящата във връзка с температурата, защото винаги двете молекули ще се движат една срещу друга. Може би искаш да кажеш, че ще се удрят по-рядко. Да, но пък с по-голяма енергия. А като имаме пред вид, че температурата се определя като статистика от много частици, задачата се модифицира до - по-редките удари са еквивалентни на по-разреден газ, но на по-високо енергетични частици. Какво точно ще стане с температурата, трябва да се сметне, но съвсме не е очевидно, че ще намалява . Поне в първо приближение, сумарната енергия ще бъде произведение на честотата на ударите (пропорционална на лоренцовия фактор, удължаването на периода) с енергията на една частица (обратно пропорционална на лоренцовият фактор). Тоест в това приближение термичната енергия клони към постоянна величина. Вероятно по-точните сметки ще дадат повече информация, но не ми се смята. Но "темпото" е само едната част от картинката в случая. Ми то от толкова простотия в тоя форум всеки ще започне да бърка. Въпросът е в друго: след като аз толкова ти бих канчето, че този термин има подвеждащ смисъл и не е верен, защо дървената ти глава нищо не възприема? Вместо да посочиш на Гравити лапсуса, ти се оправдаваш с него? Ми зад какво се криеш, не помисли ли? Или си търсиш всякакви оправдания, независимо от слипсата на смисъл в тях? Толкова ли изпадна? Ти търсиш не истината, а някакви цитати, които да подкрепят твоята гледна точка. Не се прави така. Пусни чичо Гугъл, на всеки въпрос ще намериш подкрепящо твърдение То ако ставаше така...

А ти какво очакваш да видиш и не го виждаш?

Ами тя високата температура означава висока плътност на енергията, това променя кривината и геометрията... Калкулатора ми не може да хване десетичния знак, на който е промяната, но теоретически има Ако се ограничим само в рамките на СТО обаче, няма от къде да се вземе промяна.

Ами зависи. Ако замръзне махалото на кукувичката, може и да са различни показанията Иначе няма връзка между показанията на часовниците и температурата. Както обикновено, нищо не си разбрал. За какво си губиш времето тогава, не доумявам?

Ами тези проблеми в дълбочина край нямат, та затова гледам да ги заобикалям като мога Значи, Хокинг на времето проявява голям героизъм. Той пресмята спектъра на излъчването от черна дупка, и установява много интересни факти. Спектърът представлява спектър на абсолютно черно тяло. От там по аналогия въвежда температурата. За съжаление не съм срещал пълните му изчисления в тая насока... Само че в играта има (поне) две температури. Едната е когато наблюдаваме черната дупка в безкрайност, там наблюдаваме лъчението на Хокинг (Hawking radiation) и определяме температурата на Хокинг (Hawking temperature). И тази температура можем да свържем с ентропията на черната дупка, която се оказва пропорционална на площа на хоризонта на събитията. Тази температура е характеристика на съответното червено отместване на лъчението поради гравитацията. По-различна е картинката близо до хоризонта на събитията.Там температурата е съществено по-висока, въпреки че пак лъчението е термично, и там се наблюдава ефекта на Унру.

Правилно ли те разбрах: общата кинетична енергия се запазва. Но при скорост клоняща към С, няма ли да се получи следното: ... и температурата да е абс. 0 Примерно черна дупка. Материята (докато я има) не излъчва ЕМВ защото се доближава до скорост С и температура абс. 0 Температурата се поражда вследствие на ударите на частиците. Това значи, че в една система техните скорости не трябва да са паралелни. Когато скоростите на частиците са паралелни и еднопосочни, нямаш удари, нямаш температура. Това изразява примера който ти дадох. Но когато имаш разнопосочни скорости, това е вторият пример който ти дадох, там част от частиците в нова система ще придобият още по-големи скорости, въпреки "забавянето" на времето, и резултатът с температурата хич не е очевиден. Черната дупка за сега я остави. Тя е особен обект, с отрицателна топлоемност. Нормално, едно тяло, когато получава енергия от вън ("топлина"), си повишава температурата, връзката е право пропорционална (поне за малки промени) с положителен коефициент. При черната дупка нейната температура (която характеризира нейното излъчване) намалява с увеличаване на масата, . Тоест тя колкото повече енергия погълне, колкото повече и нарасне масата, толкова и пада температурата, охлажда се. Това са тела с отрицателна топлоемност. Една черна дупка вечно ще представлява хладилник за една топлинна машина, разположена в нейната околност - колкото повече енергия му вложиш, толкова по-ефективен става Тоест ако си хитър, пускайки отпадъци в черната дупка, можеш да произвеждаш полезна енергия. Друг начин за получаване на енергия от ЧД е процесът на Пенроуз. Абе стига да има черни дупки наоколо... Разбира се, подобен хладилник никога няма да стане с нулева температура. Но това не е по причина че входящата материя има някакви особени термодинамични свойства поради движението си. Магнитната и гравитомагнитната сили представляват други "лица" на вече известни сили, електростатичната и гравитационната. Все едно силата представлява обект, който ти разглеждаш от различни страни, и той проявява различни особености от различните страни. Това е аналогията, ако си в различни отправни системи, ще наблюдаваш различено проявление на електромагнитната сила, различен микс от електростатична и магнитна. Същото и с гравимагнетизма.

Времето се определя на база периодичен процес. Не всички процеси са свързани с механично преместване. Например, честотата на излъчен фотон зависи само от структурата на атома, конфигурацията му от протони и електрони, а не зависи от движението на носителите, които внасят енергия в атома. На такъв принцип са цезиевите чсовници, които стоят в основата на еталона за секундата. Преместването е една много малка част от промените, които се наблюдават в заобикалящият ни свят. И всички такива промени се наричат "движение", не се ограничавай само с механичното движение. Това понятие излиза извън физиката, влиза в историята, социологията... Намаляването на неграмотността е също движение. Именно. И причината е, че самото движение е относително. Но тук става дума за генезиса на понятието "механично движение", енергията и импулсът са първичните му динамични определители. Имаш механично движение - имаш импулс, имаш ненулева кинетична енергия. Връзката е еднозначна. Пак да ти напомня, импулсът е мярка за количество движение. Каква по-пряка връзка? Разбира се, че характеризират. Но как? Докато такива часовници се забавят, молекулите в резултат закона за събиране на скоростите придобиват по-високи скорости. И какво от това, че времето се забавя, като те се движат по-бързо - съответно придобиват по-голяма енергия, по-голям импулс? Какво и се забавя на такава молекула? Представи си две молекули с еднакви маси, които летят с еднакви скорости една срещу друга. СУмарният импулс на такава система е нула, центъра на масата не се движи, но тя се характеризира с ненулева енергия. Именно това е ситуацията на хаотичното движение описващо температурата - молекулите се движат със сумарен импулс нула, и средната им кинетична енергия при това положение характеризира температурата, според класическата термодинамика. Сега си представи как това изглежда от друга отправна система. Там центъра на масата се движи, сумарният импулс не е нула. Едната молекула се движи по посока движението на отправната система, и нейната скорост по закона за сумиране на скорости намалява. Но другата се движи срещу посока движението на отправната система, и скоростта и нараства. А енергията нараства с квадрата на скоростта, за класическата физика. При теорията на относителността това никой не го отменя. Там даже е по-лошо, защото енергията и импулсът нарастват и с лоренцовият фактор. Тоест, забавянето на времето не се отразява на скоростите, енергията и импулса на частиците в някаква отрицателна посока. Няма създаване на сили. Просто така ти се струва, защото интерпретираш ефектите на СТО от гледна точка на очакванията на класическата физика. Представи си следната ситуация. Имаш отправна система, в която една частица се движи със скорост 0.5.С. Нека сега имаме друга отправна система, която се движи - срещу частицата - със скорост 0.5.С спрямо предишната система. Класическата физика очаква, че при това положение частицата ще има удвоена скорост в тази отправна система. Обаче релативистското сумиране дава че в новата система частицата ще се движи с по-малка скорост, само 0.8.С. И веднага интуитивно идва идеята, че някаква сила е въздействала на частицата и я е забавила. Само че няма от къде да се вземат сили - твоето движение спрямо другата система по никакъв начин не въздейства на частицата. Всичко е в една или друга степен геометрия. Така се поражда илюзията за сили.

Дай да поставим нещата на място. Времето характеризира промените. Механичното движение си има други характеристики: енергия и импулс. Не напразно импулса се нарича и "количество движение". А енергията и импулса растат със скоростта, независимо какво става с времето. Изобщо, грешен е термина "забавяне на времето" като цяло. Забавят се само конкретни часовници - тези, които са неподвижни в дадена система. Докато молекулите на които се основава температурата, не са неподвижни.

Значи, температурата не се определя само от движението. Важен параметър е кинетичната енергия на частиците. И то не точно самата енергия, а нейната дисперсия. Представи си две (или N) частици се движат в една и съща посока с еднаква скорост. Те ще имат кинетчна енергия, но няма да имат температура - защото в някаква система те ще са в покой, нали? Температурата се определя от хаотичното движение на молекулите в една система, което не изчезва в никаква отправна система. Тоест молекулите имат скорости в различни посоки, т.е. в никоя система тяхното движение не спира. Такова поведение се определя от дисперсията на тяхната енергия. Една такава система, като почнеш да я движиш по някаква посока, скоростта на едни молекули ще намалява, но скоростта на срещуположните им ще нараства. Накъде ще ходи в такъв случай дисперсията на кинетичната енергия, трябва да се смята. В ТАЗИ статия по-достъпно се разглежда въпросът с термодинамиката на движещо се тяло. Температура се въвежда чрез ентропията (формула 25), и се показва, че за движещо се тяло средната кинетична енергия не е пропорционална на температурата (формула 28 сравнена с класическата формула 28*). От тук може да тръгнеш да изразяваш температурата като знаеш средната енергия. Давам ти само насоки на къде вървят нещата. Въпросът ти е хубав, и ще опитам да нахвърлям малко информация, доколкото мога все още да я уловя в главата ми Исторически, от много време се водят спорове какво е релативистска термодинамика, какво е поведението на топлината в релативизма, и в крайна сметка що е това температура. Проблемът и разногласията идват от това, че температура в термодинамиката може да се въведе по няколко начина, които дават еднакви резултати в класическата термодинамика, но различни в релативизма. Например, температурата може да се въведе по подхода на Максуел и Болцман, като оценка на средната енергия на частиците (чрез молекулната теория, или на база информационната ентропия, , чрез степените на свобода). Значи, когато ускоряваме до висока скорост едно тяло, ние влагаме енергия не само в общата му кинетична енергия, но и във вътрешната енергия, енергията на хаотично движение на частиците му. И би следвало температурата, определена по този начин, да расте. От друга страна обаче, това нарушава вторият принцип на термодинамиката. Защото, ако подходим по пътя на Клаузиус, температурата е мярка на термодинамичната ентропия . Променяйки скоростта на едно тяло, ние не променяме тази му ентропия. Целият проблем във въпроса е, каква е връзката между двете ентропии. В статично положение те са еднакви, но при движещ се обект стават различни. Този въпрос още не е изяснен окончателно (дори се водят дискусии трябва ли да се ползва температура, а не само ентропия), и за това сега положението се кърпи по интересен начин. Реално имаме два вида топлина в едно тяло: релативистска и термодинамична. Релативистската топлина (наричат я топлина от втори род) е тази, която при ускоряване на едно тяло увеличава средната скорост на частиците му, средната вътрешна енергия, но без да увеличава термодинамичната ентропия. С тази енергия можем да вържем температура, релативистска температура, която расте със скоростта. А термодиннамичната топлина (наричат я топлина от първи род) е тази, която тялото получава от външен източник, и която променя неговата ентропия, съответно термодинамична температура. Тоест движещото се тяло се характеризира с две температури, термодиннамична и релативистска. В резултат - при повишаване на скоростта, расте температурата (релативистската). И комплексът от тези две топлини прави първи и втори закон на термодинамиката валидни и за релативизма. А в кои ситуации коя топлина как се държи и как влияе на термометъра, е сложен въпрос. Една интересна статия, която изследва различните варианти, е ТУК. Изобщо, всичко има, стига да желае да чете човк Сега, за повече подробности трябва някой ден да седна и да си поопресня зннията, че се забравят...

Не са изграждащи полето, и нямат константен импулс или енергия, а най-случаен. Правилно, проявления на полето са (и невиртуалните фотони също са проявления на полето), и квантовата електродинамика (съчетание между старата квантова механика и СТО) перфектно се справя с описанието им. Не случайно тя е фактически най-точната теория, създавана някога - предсказва величини с точност над десетият десетичен знак. Но както си тръгнал с "ако" да фантазираш какво трябвало, обяснимо е защо нищо не се получава Ако морето беше от мляко, колко сирене ще стане от него

И от къде следва, че "трябва"? Не прекаляваш ли с измислиците?

Защото се проявяват само при електромагнитните взаимодействия. И защото имат всички свойства на кванти на електромагнитното поле, със съвсем малки изключения. ЦЪК

Виж, струва ми се, че на тебе ти се губи изначално квантовата механика и концепцията за полетата. Какво е поле? В класическата физика поведението на една частица или система се определя от степените и на свобода. Те винаги са крайно число. Е, полето е система, която има безкрайно число степени на свобода. Тази математическа абстракция е достатъчна да опише поведението на всички физически полета. Разбирам, че е доста неразбираемо, но положението е такова: квантовата механика си има математически апарат, който добре описва положението на нещата. Някакви интуитивни представи на база топчета свързани с тел, тиксо и пластилин тук не работят... В този ред на мисли, полето е основната форма на материята. Частиците, това са "вълни" по полето, смущения, които са достатъчно устойчиви. В този смисъл и електроните, и кварките, и фотоните, и глуоните - всички елементарни частици - представляват кванти на съответното поле.Погледнато по друг начи, квантите са форма на проявление, на съществуване на полето. Значи едно поле може да съществува в основно състояние - без кванти, и в състояние на един или повече кванта. Квантите са "конструкции", които имат достатъчно енергия и импулс, за да съществуват самостоятелно. Ако не им достига енергията или импулса, имаме състояние на "виртуални частици" - полето не успява да придобие енергия за един квант, имаме някаква флуктуация, която ограничено пространственоо и времево има поведение на квант, ама не съвсем. Тя се появява от полето и изчезва в него. Основното състояние на полето - без кванти - се нарича "физически вакуум". Значи, "празното пространство" не е лишено от материя, а е изпълнено с полета. Имаме полета толкова, колкото са фермионите - електрон, кварк(и), неутрино и техните варианти (+античастици), както и полетата на бозоните които осъществяват взаимодействието - фотон, Z,W бозони, глуон, евентуално гравитон. Състоянието на квантите и полетата се описва от функция на състоянието, която се нарича "вълнова функция". От тук нататък всичкото взаимодействие между полетата и частиците в квантовата физика се основава на действието на математически оператори върху тази вълнова функция: операторът "въздействайки" променя вълновата функция, и тя описва ново състояние. Така както операторът за диференциране променя една функция и се получава друга, с друг свойства. Или операторът за събиране на база две функции получава нова, резултатът от това специфично взимодействие Има много всевъзможни оператори: оператор на координатата, оператор на импулса, оператор на енергията, оператор на спина, на момента на импулса. Има и оператори на заряда, на масата, оператор на зарядновата спрегнатост... ох, да не задълбочаваме. Има оператор на раждане и унищожение - като подействаш с единия оператор на функцията полето, то се ражда квант, като действаш с другия - унищожаваш квант, превръщаш полето в друго състояние. Тези оператори помагат да се опише превръщането на квантите един в друг, например анихилацията. Както и да е, всяко взаимодействие се описва, като въздействаш на поле или квант с тези оператори. И сега, как се появява неопределеността? За да предскажеш резултата от измерване точната позиция и импулс на електрона например, трябва да му въздействаш върху вълновата му функция с два оператора: с оператор на координатата, и с оператор на импулса. Да, ама тук има един подводен камък: резултатът който се получава ако въздействаш първо с оператора за координата и после с оператора за импулса се различава от резултата, който се получава ако въздействаш първо с оператора за импулс а после с оператора за координата. Казва се, че такива оператори са не комутират (не се разместват свободно), величините които описват тези оператори - място и импулс не могат да се измерват едновременно. И обратно, има комутируеми оператори, например място и заряд, там не зависи от реда какъв е резултата. Значи величините, които се описват с некомутируеми оператори в квантовата механика, не могат да се измерват едновременно. Или казано по друг начин, тези две величини нямат едновременно определена стойност. Не защото не я знаем или не можем технически да я получим, а принципно - нямат. От тук се пораждат и неравенствата на Хайзенберг - с колкото по-голяма точност определяш една от тези величини, с толкова по-голяма неточност е възможно да се определи другата. И това не зависи от нашата технология, а е принципно положение. Можем да оценим нещата количествено само с вероятности. Аз ти описвам нещата отзад напред, поглед към неопределеността от друга посока Ако искаш сериозно и устойчиво да напреднеш в тази област, аз бих посъветвал следното. Първо изучи историята. Как и защо е възникнала квантовата механика. Значи аз бих разделил стадиите на следните: стара квантова механика ("доисторическа", накратко е разказана ТУК), някъде до 1924 г., когато се пораждат постепенно и несвързани една с друга идеите, когато класическата физика е задължителен спътник, с всичките противоречия между нея и квантовата механика. После, "класическа" квантова механика, основана на уравнението на Шрьодингер и матриците на Хайзенберг, това е периодът преди Дирак да напише своите уравнения през 1928 г. Тогава започва развитието на релативистичната квантова механика, тя не се пръква изведнъж а и трябват още доста години докато се развие, но тя вкарва реклативизма в квантовата механика и я откъсва от класическата физика, прави я много точна наука. И накрая (засега) квантовата теория на полето, един от първородителите на която е Файнман в края на 40-те години на миналия век. Нататък нещата се разклоняват, по сходна технология се създава квантовата хромодинамика за силните взаимодействия... Те периодите силно се застъпват и преливат. Идеята е не да задълбаваш в математическият апарат - това разбира се сериозно помага за да се разбере (доколкото е възможно) квантовата физика, а да проследиш еволюцията на идеите, коя от къде произлиза, до къде е валидна, да ти се обрисува цялата картинка. Това ще отнеме много време, като в началото ще си доста обезкуражен, защото много неща са сложни и неинтуитивни (и такива ще си останат). Но ако не се отказваш, си струва.

Не се оправдавай. И така си ясен Аз вярвам в експеримента и теорията, която го описва добре. А в такива купища от безсмислени понятия, такава религия ти приляга. То в нея само може да вярваш, нищо друго. Демек полза никаква.

Тръшкай се, кефиш Не аз измислям такива глупави определения, нали? Това ми напомня една стара приказка: "права линия е тази линия, която завива заедно с партийната" Та и твоята скорост, куца заедно със скоростомерите дето са сбъркани кардинално Хохохо

Да Напълно Неподвижен <Скорост> на Фотон, не е обикновенно движение , това е част от Съществуването на фотон. Неподвижен Означава изотропна <скорост> на фронта на вълната измерена във времеви интервали по Методът или със всеки друг от работещите Скоростомери, както и практическа изотропия в среден импулс на Рел. Лъчение . Хехехе, веселяк Неподвижен спрямо кой фронт? На фотона дето се движи от ляво на дясно, или този от дясно наляво, или и спрямо двата? Спрямо всички? И каква скорост на какъв фронт, когато си неподвижен спрямо него? Ти печелиш точките по простотия. Аз все се надявах да ни изненадаш с нещп умно, ти ни изненада, ама...

Не е точно така. Какво разбираш под "синхрон"? Представи си барабанисти. Когато едновременно удрят барабана и това се повтаря периодично, те са в синхрон. Когато всеки си удря кога му скимне барабана, независимо че спазва същият период между ударите, това синхрон ли се? В случая, всички часовници ще си вървят пак с еднаква скорост, но хвърленият ще отчита удара на сеундата с някакво отместване от другите часовници. Това че неговият ритъм също ще се променни, как да няма физическа причина? Ми той не се движи вече, това малка промяна в условията на измерването е?

Относителността на едновременността има много проявления, във всички ефекти на СТО. Най-изявеният е time dilation. Няма как да забравиш, защото това е експериментален факт. Ти не правиш разлика на вътрешно противоречива теория (което е доказано че математически грешки в нея няма принципно), и теория неесъвместима с експеримента. За последното имаме хубав пример - Нютоновата теория, за големи скорости Човече, усвоявай материала. Не се пени, не се репчи, в тая посока нямаш никакви шансове. Трябват ти смислени аргументи, а не сарказъм и злоба към непознатото ти.