scaner

Мисля че той няма пред вид точно това за "измислици". За него измислици са идеята за "тъмната материя" като причина за обяснение въртенето на галактиките, идеята за Големият взрив и подобни. Той не е в състоянние да разбере и да проследи пътят, по който се е стигнало до тези идеи, и намесва "вяра" за пълнеж. Тоест подхожда точно както религиозните хора са опитвали да обясняват света, намесвайки чудеса и измислици. И не осъзнава, че вярата лично той я вкарва в картинката, а тя не произлиза от науката. И после се жалва, че никой не го разбирал... Разбираме го, ясен е като целофаново фолио, проблема е че той сам не се разбира...

Ако не сравняваш с постулата, всичко останало е празни приказки. Постулатът го гледаме за да разберем има али нарушение спрямо него или не. Ама трябва по-малко да се пие, за да остане повече от онова с коет оможе да се мисли...

Ако не сравняваш с постулата, всичко останало е празни приказки. Постулатът го гледаме за да разберем има али нарушение спрямо него или не. Ама трябва по-малко да се пие, за да остане повеч

При тези други часовници ситуацията ще бъде напълно огледална - каквото е получено в едната система - равни половинки, ще бъде получено и в другата система. Разликата е, че измерването ще е между различни точки, защото трябва да се спазва ситуацията в другата система - точките между които се разхожда светлината да не мърдат. И имаш две задачи, които нямат допирни точки, освен общият постулат - и той задължава резултатите да съвпадат.

Ей, тъпото си е тъпо! Гледната точка на Неподвижната система работи с други часовници, неподвижни с нея. Всяка система си има независима група сверени чсовници, и работи само с нея. Само такава система часовници може да бъде сверена в общо време. Само за такива часовници имат смисъл постулатите, само за такива часовници има смисъл понятието "скорост" например. И с тези часовници - сверени по същият метод, постулатите остават непоклатими.

Ми няма такива модели Има неразбиране защо моделът е такъв какъвто е, и какво е това което той дава. Религията е именнно в главата не тези които не разбират и се опитват напразно и неуспешно да комппенсират - те просто толкова могат. Но това не е характеристика на науката. Като пиле в кълчища се пънеш, що така?

Дискусията с глупаци е загуба на време. Дискусията с лапландец - на квадрат. Така че има и други причини никой да не те бръсне за слива вече.

Названието на причината е "тъмна материя". Може да се окаже плюнката на Бог в крайна сметка, никой не знае. Но че наличието на причината, т.е. "тъмната материя" е доказано, това е безпрекословен факт. Просто не трябва да си въобразяваш повече, отколкото е нужно според фактите. И тогава ще ти светне как в науката няма и грам вяра. Всичката вяра се привнася по този начин, както ти си си въобразил че "тъмна материя" трябва да е само материя.

Хахаха, оправи ми се деня

Аз не мога да го разбера Младенов. Хем се опитва да философства, хем не е способен елементарно да съобразява за какво става дума. Ей на, по-горе сам споменава за наблюденията на астронома Фриц Цвики, с които се свързва отклонение на въртенето на галактиките около техния център спрямо съществуващият физичен модел за това въртене. И много други астноми в последствие установяват това като факт. Тоест имаме доказателство, че съществува някаква причина, отклоняваща въртенето спрямо съществуващият модел. Още в началото тази причина най-лесно се моделира с материя, и тък като не се вижда в телескопа излишна материя, причината е наречена "тъмна материя". Чисто исторически така се е случло. Казано по-просто, астрономите са установили съществуването на "тъмната материя". Дали е материя е съвсем друг въпрос, разбира се, но едно име винаги е удобно - вместо всеки път да се обяснява "причината която кара галактиките да не се въртят по известните до сега закони", да се казва "тъмна материя". Само че Младенов не схваща за какво става дума, и повтаря като изоглавен - ми няма доказателства че "тъмната материя" съществува! Е как аджеба тогава е възникнало името по-горе? Той си въобразява някаква материя, която може да се пипне, може би да се вкуси, не знам. Това, разбира се, е някаква вяра, срещу която той протестира че я имало в науката Бърка същност и съществуване... И от там се оревава форума.

Защото науката прави предсказанията и обобщенията си на база наблюдаемите факти. А за съществуването на Бог няма такива факти. "Бог" е името на математическото допълнение на човешкото познание към цялото.

А не е ли по-простият вариант - ти да не разбираш какво и най-вече защо казва науката, например по темата за Големият взрив, и тъй като не познаваш нейните методи и механизми, в главата ти да остава единственото възможно, което се намира в нея - вярата? Тоест за тебе тая материя е досъпна само чрез нея? И от тук всичките ти трудности които срещаш в темите по физика например?

Ми да де. И в резултат на това сверяване трябва да се получава светлината да изминава еднакви разстояния за еднакво време по така сверените часовници. Ама не ти се получава, следователно си се олял. За което не е виновна СТО, а сещаш се кой. И орева орталъка вече не знам колко теми. Ми изтрезней и се осъзнай.

Лапландец, по всичко се вижда, че питието ти е промило мозъка до костите му! Нищо не можеш да докажеш, защото две мисли на кръст не можеш да свържеш по логически път. Запомни, с калпаво словоблудство не можеш да опровергаеш СТО, тръгвайки от нейните постулати. Защото това е само словоблудство. Мисли бе: СТО изисква светлината да изминава еднакви интервали за еднако време. Това е постулатът, това искаш да опровергаеш. НО, изхождайки от това, трябва така да сверяваш часовниците, че да дават този резултат, от който тръгваш. А ти омирисваш картинката, и не успяваш да измислиш такива сверени часовници. Е, след тази грешка, очакваш ли нещо смислено да произлезе? И да ми се тръшкаш, и да се нервиш, и да плюеш, нй-много да се задавиш. Това ще ти е постижението. Ще си лазиш в канавката.

Е как да разбереш, като всичко е лишено от смисъл. И резултатът противоречи на началното приемане - да се обсъжда СТО, за която светлината е изотропна, и изминава еднакви интервали за еднакво време независимо от посоката си? Той е омазал гащите още в първите твърдения, ти се опитваш да разбереш нещо. Ми няма как да се получи.

Аз какво твърдя, ти какво разбираш... За това и не схващаш какво имам пред вид като става дума за наука. Сори.

Астрални фантазии

Е какво си посочил? Посочил си своите си представи, собствената си заблуда че науката имала общо с вяра. Тая заблуда отдавна стана ясна. От тук нататък, повтарянето и е безсмислено. Припомни си какво означава "порочен логически кръг", и ще разбереш за какво става дума. Въртиш се в него като в мелница.

Сам казваш че са на различни принципи. Ограниченото название "машини" тушира главният смисъл, и е удобно за бюрократите С такъв маньовър можеш мравката да направиш слон, защото са живи същества. Какъв е смисълът по този начин науката да сравняваш с каквото и да било? Никакъв, естествено. Това се нарича софистика.

Двете са железно свързани. Едното следва от другото, като дупе и гащи са. Науката е това, което тя прави, както тя работи, и не може да бъде друго. Интересното е, че ти толкова думи изля без да се доближиш и на милиметър до смисъла на науката. Ми не става така. Повтарям, тръгвайки от презумцияята че науката е свързана с вяра, ти си биеш сам шута. Попадаш в логически порочен кръг. И нататък не може да ти се помогне.

Хехе, ако баба знаеше, и ти щеше да знаеш. Само че не си личи да знаеш подобни работи. Въртиш се в порочен кръг, Младенов. Ти си си въобразил изначално, че науката е свързана с вяра, и съвсем естествено непрекъснато на тая база "доказваш" че науката е свързана с вяра. Нарича се petitio principii, и умните хора като попаднат в тоя капан, замълчават. За разлика от останалите, дето се пускат по тая пързалка

Мозъкът е удивителен инструмент. Мога да ти разкажа от първо лице Аз съм на добра възраст, никога не съм носил очила, виждам си прекрасно, работя с компютър и екран, и като работохолик тая работа продължава дълго... В общият случай нямам проблем да чета екрана от един метър, всичко е ток и жица в това отношение. Само последните няколко години се забелязва, че акомодацията от фокусиране на късо разстояние - екрана, на дълго, започва да отнема доста повече време, но най-вероятно това е от възрастта. Преди около 30 години случайно ми се наложи да мина един очен преглед, и тогава се установи, че имам очен астигматизъм. АКо трябваше да сложа очила, всяко стъкло беше като цилиндрична леща, и двете се кръстосваха под ъгъл около 60 градуса. Лекарката много се учуди, че си виждам нормално, и се шегувашме по тоя повод. Всъщност единственото проявление на тоя астигматизъм бе, че вертикални далечни предмети, като гръмоотводи например, ги виждам леко радвоени, и трябва да си кривя главата за да се наместят. И в телескоп и бинокъл звездите имаха бради... Преди два месеца обаче, я поради някакъв скок на кръвното, я поради лош зъб, я поради двете, като с удар с парен чук, двете очи ми се разместиха. Като казвам разместиха, имам почти буквалното пред вид - все едно, преди това са били в улеи които добре са ги ограничавали, а сега са на някакви пружинести телчета, и всяко се насочва само за себе си (образно казано ). Значи, в мозъка ми влизаха две картини, които бяха несъвместими. Първо, ако гледам малък обект ниско надолу, например улична плочка. Едното око ми я даваше на метър напред спрямо другото. Освен това двете плочки бяха кръстосани, на прословутият ъгъл 60 градуса, и по никакъв начин не можеха да се съвместят, дори ако с акробатически номера успеех да ги докарам на едно ниво. Катастрофата беше пълна Ако си затворя едно от очите, съвсем нормално си виждах с другото, и това беше начинът да си върша работата и да пресичам по улиците - иначе към мен се засилваха две коли движещи се в различни посоки В рамките на два дена примерно обаче, започнаха интересни промени. Оформи се едно малко петно, в рамките на което картината от двете очи се съвместяваше. Всичко около това петънце, разбира се, беше пълен хаос от две картини. Това петно всеки ден леко се местеше и променяше, и постепенно зае около четвърт от зрителното поле примерно горе-дясно. Проблемът все още беше, че за да ползвам клавиатурата, трябваше да си изкривявам особено главата, иначе виждах две кръстосани клавиатури и четири ръце, не си е работа. Както и да е, динамиката на този процес непрекъснато се променяше, един ден по-добре, следващият по-зле, но последните 3-4 седмици вече на практика виждам както преди, съвсем нормално, с някакви следи в периферното зрение в посока надолу. На практика в над 95% от зрителното ми поле вече двете изображения от двете очи се съвместяват коректно в мозъка в един резултат. Всичко това без намеса на доктори и лекарства. Сега се каня да ходя, може би някакви очила за близко разстояние ще ми трябват, за да не се натоварва акомодацията като превключвам на далечно гледане... Друга история. Имам един колега, който също има страхотни проблеми с очите. Още преди да тръгне по доктори преди 20 години, едното му око беше 10 дьоптъра, другото 12, и то така деформирани, че не можеха да държат лещи. След много перипетии и операции сега е в доста по-добро състояние, като едното му око вижда около 50%, а другото около 20%, според измерванията на докторите. С едното око може да си върши работата, да чете и да пише. Другото не различава добре обектите, само някакви петна се местят. И той разправя, че когато гледа и през двете очи, вижда изображението само от по-доброто, мозъкът сам игнорира изображението от другото. Но напоследък има проблем - по-лошото му око се подобрило, според докторите вече вижда почти 30%. И мозъкът вече не игнорира това изображение, и то се наслагва върху другото, разваляйки го. И вижда както аз виждах, две сериозно разместени различни изображения. И според докторите ще отнеме още време мозъкът му да се адаптира към тая ситуация, за да ги съвместява. Така че в по-важните ситуации и той за сега е справя само гледайки с едно око...

Кои мои твърдения? И къде е вярата в науката? Тя тая работа не става с празни приказки. Но проблемът за да покажеш е, че трябва да ззнаеш как работи науката, а твоите представи не сочат в нужната посокка. Стига толкова празнословие и проектиране на сбъркани верски идеи извън областта в която вярата работи Не разбирам срещу какво протестираш. Мога да ползвам каквото си искам, срещу цената на съответната точност която ще получа. Всички мерки са взаимозаменими, цената е точността. Рулетката е образ, можа да ползвам още по-точен уред, например лазерен интерферометър. И никаква вяра не се налага, защото измерването и сертификацията се иправляват от колективно признати правила, позволяващи конвертацията на информацията. Тези правила не почиват на вяра, а само на удобство Статистиката не допуска отклонение, тя го установява. На база статистиката може да вземеш всичките човешки пресантиманти и да махнеш субективната част от тях, внесена от всеки субект. Ще остане средното, общото за всички. Това е номерът, който елиминира физиологичният шум. И нататък вяра липсва. Пропускаш овновният факт - знанието в науката не е персонално, а колективно. Опитът сочи, че над 100% (с изключение на тези без очи) от хората възприемат светлината. Приета е конвенция, че светлината с дължина на вълната около 700 нанометра е червен цвят. И хората така се обучават - посочва им се предмет с този цвят, и им се казва - "червено". Именно така се проявяват и далтонистите - те имат проблеми с различаването на тези цветове. Но поуката от всичко това е, че цветовете са конвенция, както много други неща. Така че усещанията се елиминират и контролират съвсем успешно АКо няма какво да се самоочиства, значи няма толкова често да се връщаме назад, а ще продължаваме по-бързо напред А това че има какво да се прокрадва, е съвсем нормален механизъм. Очистването от вярата в науката се развива на принципа проби и грешки, това е част от механизма за усъвършенстване на методите. В случая е важно, че той работи успешно. Не знам, ти ту имаш някакви маргинални представи за науката, ту някакви абсолютистски... Опитай по съество все пак. Науката не идва от някаквии божествени и непроменими принципи, тя е жив организъм който се развива самоусъвършенствайки се, с няколко базови стълба, които налагат ограничения и задават посока. Сериозно? Айде бе

Някъде по-горе дадох един хумористичен, но и досттъчно сериозен пример как работи науката. Там ясно се вижда как се елиминира субективното, търсейки общото в информацията. Промените са свързани само с подобрение на методите за очистване от субективността. Днес науката нищо не ни казва за Бог. Ако Бог някак се намесва, той ще остави причинно-следствени следи, които науката би регистрирала и изучавала. За сега такива следи няма. Ако след сто години се появят такива следи, welcome на Бог в играта. Основната идея е, че науката се движи чрез най-простите хипотези, обясняващо максимума от наличната информация. Този подход дава възможност за обозримост и по-лесна проверимост на логическата консистенция на цялата конструкция. В сегашната ситуация, намесвайки Бог (съвсем неоправдано), трябва да намесим и механизми защо той отсъства в сегашната наблюдаема реалност. Това вече става прекалено и отваря неконтролируем фронт, затова и не е част от научният метод. Къде тук има вяра? Хващаме и проверяваме. Навремето, в първи клас, ни учеха на събиране и изваждане с пръчици. Слагаш две пръчици, после слагаш още две, и преброяваш колко пръчици има в купчината. Колко са в случая? И къде е вярата, че са толкова? Може да повикаш всеки да направи проверка. Ако има разлика, тук може да се намесва някаква вяра, но тя води просто до некоректност в процедурите на броенето. Казано по друг начин, тук имаме резултат, почиващ на повтаряща се схема на обобщаване на информацията. Ако изведнъж се окаже, че светът е по-вариабълен, т.е. при еднакви условия могат да се получават различни резултати, то тогава методите на науката ще трябва да се променят. Но това е част от възможностите за развитие, споменати по-горе. Това което се приема в горната схема, това е изображението на цифрите и на цялото действие. Но смисъла на числата е да изразяват количество на предмети, което е обективно свойство, и не зависи от вярванията. Количеството е проверимо, а проверката е един от фундаментите в науката, способстващ да се елиминират вярванията. Това свойство в момента е твърдо установено, затова можем да разчитаме на него за по-нататък. Не става дума за вярвания тук. Става дума, че чрез обобщение на информацията се установяват основни постояни свойства, и те се използват за напредване нататък. Ако по някое време те загубят това си качество, науката ще трябва да се върне назад и ще тръгне по друго обобщение, малко по-сложно от преди. Това е част от нейната адаптивност към реалността. Някои си мислят, че използване на такива установени свойства е вяра, че те са "истина". Не, те са естествено получен инструмент, който работи докато не бъде опроверган. Няма вяра тук. Ярък пример за това са постулатите в естествените науки, най-вече физиката.

Пак не позна. Тези концепции дават възможност да бъдат проверени, че работят. На това се основава и възможността им да се променят и усъвършенстват. Няма място за никаква вяра тук, но има огромен мегдан заблудените да не разбират за какво става дума, както ти ни демонстрираш. И ти пречупваш светогледа си през някаква вяра, че науката се основавала на вяра. Внимавай, от това човек може да стане кривоглед. не позна. Проверката е основният инструмент в науката. Тя подрязва крачетата на всяка вяра. Проверката сравнява на еднаквост, не на истинност. Щото истини няма в науката Всичко може. Като събереш статистика от възпиятията на много индивиди, ти елиминираш субективният фактор и намираш общото, обективното. И това елиминира вариабеллността на човешките възприятия. Тоя метод се ползва много нашироко за махане на шум в наблюденията А и човешкото възпиятие няма особена роля. Вече уредите дават дължината в цифров вид, трудно възприятието ти ще сбърка една цифра с друга. Е, може да има човек с дислексия в отбора, но статистиката веднага ще го изяви. И в повечето случаи възприятието играе само да поеме стойностите на вече измеренни величини, и да ги прати на логическият апарат. А той се възпитава да работи по еднакъв начин още от преди учлище. Така че забрави за вярата в науката, тя няма роля в нея. Принципно. А който има прекомерна вяра, не го вземат за учен Тези принципи няма от къде да дойдат, щото Бог е скръндза и не дава такива неща, те възникват в развитие. А развитието им се основава на изискването моделите които се строят да дават все по-близки до реалността резултати. Тоест имайки реалността като база за сравнение, ние можем да острим принципите за да ги настроим в тази посока - реалността винаги ще ни подбутва или ограничава, показвайки правилната посока на промените. Това разбира се е доста грубо казано, но това е идеята, която елиминира субективността, гонейки обективното. Четири. Но оценките имат специално свойство, те не са адитивни. Две двойки си остават две двойки.