scaner

Ей ТУК, тръгваш по всичките референции в края на статията, и може да се ориентираш във въпроса. Не е мястото тук за преразказване.

Като изчисления - на много места може да се ползва. То за това и толкова устойчиво се е наложила такава визия. Но ако последователно прилагаш такива изчисления, стигаш до парадоксалните ситуации: ако на едно движещо се тяло прилагаш сила по направление на движението, то реагира все едно има една маса, а ако на същото тяло прилагаш сила непречно на движението - реагира като че ли има друга маса. Което е парадоксално, защото масата се счита скаларна величина, а не вкторна. Демек тук трябва дълбоко да съобразяваш, какво правиш и какво получаваш. Тоест има ситуации в които такъв тип изчисления, с променлива маса, се дънят. А това не е нормално. Обратно, ако стъпиш само на масата в покой, няма никакви проблеми и теорията е консистентна във всякакви приложения. При дължините и интервалите нямаш такива проблеми. Там в различните системи получаваш различни величини. Защото тези величини се мерят директно. Докато при масата измерването е индиректно, т.е. трябва правилно да измериш околните величини. Ако я мериш чрез F=m.a, както е в класиката, се дъниш. Тук нещата до голяма степен са за това каква дефиниция за маса да използваме, за да имаме максимално широк обхват за нейното приложение. И в статията е добре разказано, масата на покой покрива цялата физика.

Процесите са много по-сложни. Но връката е следната. Електрон и позитрон анихилират до 2 фотона. Кварк и антикварк - също Протоон и антипротон - също. Схващаш връката. Сега в обратна посока. Два фотона могат да породят електрон-позитронна двойка. Но могат да породят и друг тип двойки частица-античастица. Ето я връзката.

Елементарността няма нищо общо тук. При сблъскване на електрони и позитрони (в електрон-позитронните колайдери)се получават всякакви частици, протони и по-сложни. Най-мощният, LEP в ЦЕРН, беше над 100 GeV енергия (Големият Колайдер преди преструктурирането беше с 3500 GeV, сега е към 7000, т.е. 13 TeV в центъра на масата), а ILC дето се строи в Япония е плааниран за 500 GeV. Тоест съвсем прилична енергия за раждане на адрони - протони, неутрони и по-сложни и тежки частици. При това една двойка електрон-позитрон при сблъскване генерира много протон-антипротон двойки (един протон е с маса около 1 GeV, а енергията на електрон-позитронната двойка е към 100 GeV Проблемът за анихилацията на неутрино и антинеутрино стои. За да анихилират две частици, те трябва да са античастици една на друга, не само по име Неутриното има отрицателна спиралност, антинеутриното - положителна. Това не е достатъчно за анихилация, и като нищо може да се окаже че неутриното е античастица на самото себе си, както се казва за фотоните наапример... Но и да допуснем някаква възможност за анихилация, за нещо породено от анихилация на неутрино и антинеутрино забрави, енергията там е нищожна, а и вероятността за подобен процес също. За сега нещата там са неясни, поради слабата способност за взимодействие.

Дай да бъдем коректни. "Промяна", "скъсяване" не са добри термини за случай инерциално движение, и въвеждат в заблуждение. Дължината на един обект в една система си е такава каквато е, и се променя само при някакви взаимодействия. Тиктакането на часовниците също си е такова каквото е, и нещо повече, приема се за еталон. Дължината на същият обект в друга система е такава, каквато е, също. Единствените проблеми идват когато сравняваш дължината на обекта в една система - число - с дължината му в друга система, също число. Това че са различни не означава някакво скъсяване. Скъсяването е процес, а тук процеси нямаш. Разбираш ли? Тук подобна терминология е много подвеждаща, и в общият случай затруднява разбирането. Иначе, отношенията които се получават при сравнението, са съвсем обективни величини - дължината в едната система е 5, в другата десет, значи във втората е два пъти по-голяма. И това е резултат от сравнение на измервания, извършени в двете системи. Но такива сравнения по принцип са некоректни - всички измервания в една система трябва да се сравняват с иамерванията в друга система винаги трансформирайки ги с лоренцовите трансформации. Тогава полученият два пъти по-малък резултат ще съответства точно на резултата в другата система (10), тъй като и двете измервания са за един и същи обект. Това е нещо като да наблюдаваш отрязък от цилиндър. Единият наблюдател наблюдава кръгло сечение, другият, от друг ъгъл - паралелепипед. "Смачкал" ли се е някак цилиндъра? не, един и същи е, просто всеки трябва да трансформира видяното чрез съответната ротация и тогава се вижда общата картинка. Тази аналогия е много коректна и за нашия случай. Същото е и с времето - интервал между две събития в едната система, и същият интервал в другата. Това идва да ни покаже, че процесът за избор на еталоните, макар и разчитащ на еднакви условия и процеси, не дава абсолютен резултат. А друг няма. Виж сега: винаги става дума за масата на покой. Масата на движещият се обект също е масата на покой. При такива обекти, кинетичната енергия е свързана с импулса, не с промяна на масата. Само на обекти/системи в покой масата е пропорционална на енергията (защото тогава импулса е нула). При един фотон центъра на масата съвпада с протона, и импулсът на протона е импулс на центъра на масата. Тоест масата на протона с произволна скорост си е масата на протона. НО, ако имаш два протона летящи един срещу друг, тогава центъра на масата на системата се различава от двата протона. Тогава в системата им на покой на центъра на масата има нулев импулс, а общата маса е пропорционална на сумарната енергия - демек, много голяма може да бъде. Ако такав систем се движи - центъра на масата се движи - масата ще бъде същата, а ипулсът на системата ще се носи от масата на центъра на масата. Това са базовите правила. Въоръжаваш се с тях, и продължаваш да разследваш останалите проблеми

Това което ясно е подчертано в тази книга, свързано и с основните положения на СТО е, че масата не зависи от скоростта. От скоростта зависи импулса. Класическата физика казва, че импулсът p = m.v. Това не е верно в теорията на относителността. Там импулсът е вектор, и като такъв се подчинява на специални правила за преобразувание в различни отправни системи, докато горното равенство се проваля при тези преобразования, т.е. величината в горното равенство не е вектор в смисъла на СТО. В СТО вектор е величината където m си е константа независеща от скоростта. Заблудата за маса зависеща от скоростта е по причина неправилно групиране членовете в тази формула - нещо, което после води до още куп проблеми, като напречна и надлъжна маса и т.н.. Това е добре разгледано в книгата. Проблемите при разпад се отнасят за системи с център на масата в покой - само за такива системи имаме валидна известната връзка на енергията и масата. Там импулс няма.

Това с приемането звучи доста несигурно, не мисли ли? Нещо като търсене на отговора на въпроса: "Възможно ли е да се мистифицират симптомите на нашата парадоксална мисъл, когато те се конкретизират по най-абстрактен начин и фундаментално се анализира антагонизма на нашия индивидуален оптимизъм?" За да приемаш нещо са нужни някакви основания, не само гадаене. Ако приемеш че фотонъ се намира там някъде в атома, се появяват куп проблеми. Ако е в някакво свързано състояние, в покой - по принципът на неопределеност той ще е навсякъде, не само в атома. Ако се движи, какви сили ограничават местоположението му в атома? Отварят се куп въпроси, отговорите на които не са в полза на такова предположение. Всъщност дори в класическата физика вместо "получаване на нещо от нищо" се ползва по-ползотворният термин "преобразуване на материята от една форма в друга". В нашият случай, в термините на квантовата механика, електромагнитното поле на атома получава достатъчно енергия за да произведе квант - фотон - който има свойствата които познаваме. Преди това полето пак си го е имало, но квантът го е нямало. Тук имаме механизъм, непознат в класическата физика, и това е причина да се стигне до реторичните въпрос с приемането в началото Това е много ползотворен механизъм, който позволява да се обяснят много неща: излъчването на неутрино, което преди това не е стояло затворено в атома, разпадането на неутрона на протон и електрон, който също преди това не е бил затворен в неутрона, поради горният принцип за неопределеност. При разпада на пи-мезонът къде изчезват кварките и от къде се взема електронът и неутриното - все елементарни частици. Обясняват се всякакви разпади и пораждания на елементарни чстици от не толкова елементарни, но несъдържащи ги...

Да ти кажа какво е мнението на съвременната физика и теорията на относителността. "От гледна точка на" означава, че имаме отправна система, в която този, чиято е гледната точка, е в покой. Той си има еталони за време и дължина в покой в тази отправна система, и чрез тях описва гледната си точка количествено. Това би значело, че фотонът е неподвижен в такава отправна система. Но вторият постулат забранява това - във всяка отправна система фотонът ще се движи със скоростта на светлината. Тоест, не съществува отправна система в която фотонът да е неподвижен, няма отправна система в която да съществува "гледната точка" на фотонът. Тоест разсъжденията ти са от типа "ако фотонът беше мляко, сигурно щеше да е вкусен", т.е. са лишени от научна основа. Съответно представите които те генерират са грешни. Знам, има такива представи какво би видял фотона в популярната литература, но и с нея трябва внимателно да подхожда човек. Както и с онзи проблем, зависимостта на масата от скоростта например...

За какви факти става дума? Това че се омотаваш като пиле в кълчища от зле измислени конструкции, факти ли са? Друг път. Лапландец, първо усвой базовите положения - относителността на едновременността на база елементарните примери, сверяването на часовниците, следствията от тов - липсата на общо време, за да можеш да стъпиш на нещо стабилно за да правиш следствия. А не на айряна който си забъркал и нищо не се разбира в него. После ще усложняваш, и до вала ще стигнеш., то преди вала още си мъртъв в тая тематика А така, нищо не ти е ясно, и вала не ти е ясен, и било парадокс? Да бе да Вала ще почака. Съжалявам, тва е положението. И да не те кефи, тва е.

И кое не му е верното? И как това опровергава вторият постулат? Парадоксите са от недоносена и куца логика. Многократно е показано, и няма нито един неопроверган и необяснен парадокс. Това че някой не може да се справи с материала, още не е доказателсство срещу теорията. И това трябва да е парадокс? На какво противоречи? Ай спри се бе...

Може, може, никой не е забранил още да се твърдят измислици и заблуди. В такива форуми пък хептен... Ако малко се замислиш над твърденията на Лапландеца (стига да успееш да ги разбереш ), всичко си лъсва. Но има няколко прости положения. Първото е, че теорията е вътрешно непротиворечива. Това отдавна е доказано, има писано от Давид Хилберт преди 100 години, железна математика. Второто е, че няма експеримент, който да я опровергава. Всички експерименти я потвърждават. Факти.

Това е достатъчно условие за дискредитирането й. Вероятно не я отричат поради отсъствието на нова, която да е основана на новите факти и на нови постулати, от нови способни на решителни идеи физици? Нищо подобнио, Втори. Не бъркай заблудите на Лапландеца с някакво основания.

Мноооого далече от всякаква истина. До началото на 20-ти век на практика всичките учени са били в една или друга степен религиозни - средата и образованието в което са израсли е било такова. Дори в 20-ти век се срещат учени демонстриращи силна религиозност (например Франсис Колинс, един от водещите учени в проекта за човешкия геном). И Нютон, и Галилей, и Кеплер са били дълбоко религиозни хора. Грегор Мендел бил абат, Коперник е бил духовник. Жорж Леметър, един от основоположниците на теорията за Големият взрив, е бил абат. В началото на 20-ти век се провежда изследване свързано с 400 най-изявени до това време учени по физика, химия и биология, 30% се оказват силно вярващи. На никой учен няма и да му хрумне да преследва за нещо Нютон, докато той използва научният метод. Да, Нютон използва свръхестествени конструкции, но такива използват и много други учени - Кеплер, Бойл, Хук. Никой не ги преследва, защото постиженията им са много по-сериозни от залитанията им. При Нютон постиженията му са направо фундаментални. До 1905 година никой не си е и помислял да го бута някак. Няма нищо документално за такива тежнения сред учените. Измислици, Младенов. Докато някой учен следва научният подход и не обяснява процесите с намесата на Бог, религиозността му няма значение. Всичко става под принуждението на природата. Не от добро абсолютността на пространството отстъпва. Просто тя е била по-простата парадига, и е затрупана от следващата. Глупости. Хаха, Лапландеца като източник на меродавно мнение, ще ме скъсаш от смях Глупости. Именно експериментите налагат тези принципи. Ти май продължаваш да смяташ учените за по-глупави от тебе? Ще пораснеш, може и да помъдрееш... Но първо трябва да си излекуваш предразсъдъците.

Ти мене не ме мисли. Аз отдавна съм се върнал от там, на където ти сега се пънеш да креташ. Махай си твоите капаци, тогава ще прозреш истината, и истината ще те направи свободен! А сега какво, петлявиш се с някакви неразбираеми разсъждения, дето все до противоречия водят, и си мислиш че си свободен? Измама, лапландец, измамил си се Те и лудите дето са вързани в болницата на лекарства са си щастливи и се хилят от кеф, ма това щастие ли е? Ъ?

Пием различни питиета, изглежда за това на някой му се губи истината и все му се привижда убита Черните капаци пред очите са тежко бреме, сигурно...

Значи не го мислиш достатъчно. Решението е че и двете ще са усукани в системата на това, което се движи. Младенов беше дал добра картинка как изглеждат така усукани колела, някъде по-горе. И забележи, това че и двете са усукани е именно решение според ЛТ. Класическата интуиция отрязва възможността някой да се сети за такава ситуация

Разбирам те. Само че и ти трябва да разбереш нещо. Идеята за инерциални системи е добре илюстрирана от кораба на Галилей. Идеята му е следната. Имаме много голям кораб, който плува по спокойното море. Нека ние сме в трюма на кораба и не виждаме движението на бреговете, водата и облаците. В трюма правим експерименти, хвърляме и търкаляме тела, и изучаваме техните закони на поведение. Твърдението е, че чрез никакви подобни експерименти не можем да установим движи ли се корабът или не. Това твурдение е една първична форма на принципът на относителност, с много богата практическа основа. Съвременната формулировка на същият принцип е, че формата на установените физически закони ще е еднаква на всички подбни кораби, във всички инерциални системи. За да извършим това обаче, ние трябва да имаме часовник в трюма - не става да излезеш на палубата и да гледаш слънцето или звездите. Друг кораб, който се движи спрямо нашият и прави същите експерименти, също трябва да има свой часовник. Тоест, не можем да разчитаме на някакъв - инцидентно - прелитащ въртящ се вал, а трябва да си направим собствен, неподвижен. Друг кораб също трябва да си направи собствен. И когато всички кораби си изградят подобни системи, те могат да обменят знания за физическите закони и да ги сравняват. Лесно може да се досетиш, че ако часовниците им са на еднакъв принцип и еднакви конструкции, работата по сравняване на знанията между два кораба ще е много по-проста. Така че това е важно изисквне. Тук веднага се сблъскваме с проблемите по направата, които се наричат "сверяване на часовниците" в системата на кораба. Както видя според СТО, въртящият се вал може да е усукан или не, и ако не преборим този произвол, това може да се окаже фатално когато решим да обменяме знания с други подобни кораби Как точно във всеки кораб може да се направят идентични валове без да ползваме друг тип общоприети чсовници, не ми го побира умът, и това е важен проблем. Защо във вселената не може да се използва един общ часовник, който всички да ползват? Например въртенето на земята. Ами по много причини. Например чисто технологично, трудно е да си сверяваш часовниците по въртенето на земята, ако си в галактиката NGC 1187 например. Или същият твой еталобен прът, но намиращ се в тази галактика. Въпросът за простотата на физическите закони също е много важен. Крайната скорост на светлината също създава проблеми. Какво би се случило, ако ходът на неподвижен часовник се различава от ходът на подвижен такъв, както сочи и теорията на относителността - визирам твоят еталонен вал, който в една система е неподвижен, в друга е подвижен. Тогава физическите закони в една система могат да имат една форма, в друга система - друга, и ще се наруши принципът на относителност, който е много базов и добре потвърден. Този риск стои, и той налага всяка система сама да си гради еталон на база общи принципи. А вече божа работа е дали всички те ще могат да се синхронизират, както твърди касическата физика, или не, както показва СТО. Е, ако някак успешно разработиш технология за използването на неподвижен и въртящ се - и мноооого дълъг - вал за часовник, ще установиш, че подвижните спрямо него валове изостават или избързват спрямо него. Същото което установяваме сега по законите на СТО. Значи имаме дилема - или спазване на принципът на относителност, или нарушаването му на база единствен часовник по който да синхронизираме останалите. Но принципът на относителност е много базов, и всеки метод на избор и сверяване на часовници не трябва да го нарушава. Проблемът с твоят вал се свежда до проблема с един часовник. Избираме един чсовник във вселената, и сверяваме всички по него. Е, веднага виждаш резултата според СТО - подвижните часовници не могат да са синхронни с неподвижните. А да изградиш физика на база несинхронни в една система чсовници не си е работа Или да обявиш несинхронните чсовници за синхрони по закон, още по-зле. Абсолютно същите проблеми идват и с твоят вал, просто са по-завоалирани. Така че проблемът с начина на зимерване на време е много важен, и не можем да го решим без да се замислим И методът предложен от СТО не идва от добро... Тук е важно да се разбере, че ЛТ не е действено лице - те нито упражняват сили, нито правят някакви промени в природата. ЛТ са просто математическо средство, което казва как нещо в една система ще изглежда през погледа на друга отправна система. Те са математически връзки - свързват величините на нещо измерено в две различни системи. Това което се случва, съществува и без ЛТ, то е общо за цялата вселена, но ние го виждаме в съответната "проекция" наложена от избора на отправна система. Затова и няма как да има парадокси, след като в поне една отправна система парадокси с това "случващо се" няма. И появата на ЛТ тук не променя нищо Просто природата ни казва, че връзките давани чрез ЛТ са по-точни от връзките, давани с галилеевите трансформации. Иначе светът си тиктака и без трансформациите. Те не му пречат, както се казва, нито пият, нито пари вземат. Не вкарвам и не ползвам. Всички ситуации разглеждаме в максимално идеализираният случай. Допълнителното усукване на вала не е резултат на сила, за разлика от класическата физика. Ето ти една разлика между двете теории. И пример, как предтрзсъдъците от едната неусетно се пренасят и по отношение на другата - "така трябвало да бъде". Това поражда и "парадоксите".

Не те разбирам. Защо искаш да променяш, без да прилагаш сила? Другият вариант е да си избереш нещо вече готово, природно, в подходяща отправна система Неравновесни, в смисъла с който сме свикнали - на класическата физика. Тези примери показват, че много от наложените от класическата физика очаквания са неизпълними в СТО - нейните закономерности са различни.

Или много дълъг вал. Не се самоусуква. Такъв си е по природа Поради условието, наложено в едната система. Нямам. Както нямам обяснение защо някой вал не е усукан. Младенов, това освен че те води до когнитивен дисонанс поради непознаване на материята, защо трябва да е парадокс? Не те разбирам. След като прие Born rigidity като следствие на теорията, защо не приемаш и другите следствия? След като се отказваш от класическата физика в едно от следствията, защо настояваш на класическата физика за другите? Ей тая непоследователност е причина за "парадоксите".

Тц. В СТО няма твърди тела със свойствата на класическото абсолютно твърдо тяло. Поради крайната скорост на светлината, в СТО е в сила концепцията на Борн - Born rigidity. И тя обяснява всичко. Само че, Младенов, аз съм абсолютно сигурен че това вече го обсъждахме. Защо си толкова вманиачен да циклиш на този приключен въпрос, не знам... Щото съм те ампутирал от всякакви аргументи?

Никой не говори за практичност при тези "парадокси" Там всичко е идеализирано на мах. И при тази идеализация имаме като следствие, че валът е усукан. И както казах, защо да не е усукан, след като всяко взаимодействие се разпространява с крайна скорост, и за времето за което се разпрространява, може да има произволни неравновесни положения, с време на живот по-малко от това разпространение? Това е принципно следствие от СТО. Вече не си давам никакви усилия да разбирам каквото и било от глупостите на лапландеца. Те автоматично са доказан отходен боклук на мисълта Лупинги светлината може да прави всякак. Ако вземеш фенерче, и го размахаш нагоре-надолу, лъчът от него няма да се движи по права линия, а ще е нагърчен на вълнички. Но това не води до парадокси.

Хаха, обувката не може да оценява обущаря

Тогава ще имаш един много гърчаво въртящ се вал, усукан спрямо средата си в две посоки Какво очакваш от това? Въздухар.

Това вече гоо бистрихме в темата с валовете. Защо пак се повтаряш? Защо това трябва да е парадокс? Силата се изолзва примерно да държи два обекта на дистанция в равновесие. Тоест ако единият излезе от равновесие, се появява сила която да го придърпа обратно, или да придърпа другият. Ако обаче сигналът свързан с промяната в позицията се движи с крайна скорост, може докато настане време за реакция, обектът да е дошъл в равновесното положение. Тогава сила не е нужна. Е, това е ситуацията с усуканият вал. Крайната скорост на сигнала позволява временни неравновесни положения за време по-малко от движението на сигнала.

Задължително има значение. Това че не му обръщаш внимание, си е твой автогол. После ти се били получавали парадокси, смехурко Ми сверяване е, а не твойте жалвания, ама нео се добавяло, ама нещо се изваждало, ама нищо не се получавало. Трябва да си изведеш поука от това че има много начини за сверяване, а не да използвай някакви допотопни методи, водещи до парадокси