scaner

Абе кухавел смотан, вместо да се гърчиш като настъпена хлебарка в напразни опити да измислиш топлата вода, прочети как се сверяват часовници без никакви парадокси: Синхронизация Эйнштейна И идеалният вал може да бъде произволно насукан поради крайната скорост на светлината. А освен че ускоренията трябва да са еднакви, те трябва да са подадени едновременно, което вече изисква система от сверени часовници

Противоречието идва от там, че СТО не може да задължи валът с нищо. Поведението на вала се определя в една от отправните системи, например в тази в която го ускоряваш. Тоест ти си длъжен да осъществиш това ограничение, на което се надяваш от СТО. Дали валът се върти или не равномерно, зависи изцяло от начина на ускоряването му. СТО просто описва това поведение, но самото поведение не го налага тя, а ти. Единствената ти възможност за равномерно развъртане на вала е вече да разполагаш със сверена система от часовници, а не да разчиташ на него да ти я даде. Щото друг вал ще се ускори по друг начин, и съответно системите от часовници на тази база ще си противоречат. И няма да са повторими в друга система. Не е това пътят. СТО не задава никакви ограничения на вала (освен че не може да надвишава скоростта на светлината ), и надеждата ти че такива ограничения има, са всъщност самият парадокс - ти разчиташ на свойства, каквито липсват. И нататък е ясно. Аз не видях нещо да пречи някакъв парадокс да бъде решен. Освен че той не е достатъчно коректно формулиран, за да е изобщо пардокс

Вервай си, вервай си. Не боли

Проблемът в такъв начин на сверяване е да гарантираш, че валът по цялата си дължина се върти едновременно. Тоест едновременността идва преди още да си създал сверена система от часовници на база този вал. Именно за гарантирането на такива състояния системата с часовници трябва да се базира на по-прости и общи принципи, и в СТО това е вторият постулат, за скоростта на светлината. Представи си, както обсъждаме СТО, тръгваш един мнооооого дълъг вал да го развърташ (ускоряваш го от състояние на покой, невъртящ се), за да създадеш такъв часовник. АМи поради крайната скорост на светлинатавсяка неравномерност на едно място няма как да се компенсира после, един достатъчно дълъг вал както видяхме, може да бъде усукан, това усукване може да е в най-различни места и в най-различни посоки. За да създадеш "правилен" вал, трябва едновременно да ускоряваш тялото му във всяка точка. С какво ще постигнеш такава едновременност? Отговорът на този въпрос съдържа в себе си и система от сверени часовници. Вторият постулат идва като верен закон в тази теория, и използването му за целите на сверяване на часовници е съвсем основателно. Можеш да сверяваш часовниците по друг начин, уверявам те, резултатът ще е доста по-плачевен При факта, че вторият постулат е проверимо верен (не доказан, нищо не може да бъде доказано на 100%, за това трябва да бъдат извършени всички възможни експерименти. Но нещо може да считаме за верно, докато то не се опровергава. Така е построена науката). И от тук, от вторият постулат като по-базов закон от поведението на един вал, чието поведение освен от всичко друго зависи от от материала от който е направен (и в практиката не можем да се абстрахираме от това), ни дава възможност да сверяваме максимално просто и точно, и най-вече повторимо часовниците. А пък това ни дава възможност да изучим поведението на вала, вместо да постулираме това поведение, за да сверяваме часовници, което е доста по-неясна процедура Изобщо, възпроизводимостта на часовниците в различни системи трябва да се базира на максимално общи принципи. Не случайно например има тенденция механичните еталони да бъдат заменени с немеханични. Аз обичам да казвам, че всички тези странности на СТО и средствата с които те се разрешават, идват не от добро, а от насилственото изкривяване на нашата "класическа" интуиция под действието на сложните закономерности на околният свят. А вече като резултатът изискването е да не съдържа парадокси, и такива наистина няма. Самата конструкция на теорията ги изключва. В този форум "парадокс" е еквивалентно на липса на знание, а не на истински парадокс

Виж сега, има много възможни ситуации. Всички те се лимитират от условието, в ИОС на винта гайката да се навива правилно. В тази система имаме следните примерни ситуации. Първо, при дадена резба на винта, гайката се сплесква, и резбата и се сгъстява, но от друга страна въртенето на самата гайка (или винт) води до усукване, което е обратно на резбата, и я "разтяга" така, че да пасне на винта. Втори вариант: обратно, гайката изначало има много разтегната резба, и скъсяването плюс усукването да я нагодят на винта. Има и междинни варианти, избор голям. Това са различни условия, свързани са с усукване по посока или обратна посока на резбата, зависи. Но всички тези условия са важни в ИОС на гайката, защото там те са с обратен знак. Ако е първата ситуация, резбата на винта ше се сгъсти поради скъсяването и ще се доближи то тази на гайката, а въртенето му ще нагоди резбата му и тя ще пасне на гайката. Това нагаждане може да я сгъсти, може да я разреди, зависи от условията в ИОС на винта какви са били. Ако е втората ситуация, нещата са подобни. Искам да кажа, че тук е дива конкретика, трябва да съобразяваш за всеки случай. Няма едно общо правило, всичко зависи от началното условие. Но идеята на лоренцовите трансформации е, че каквото и да е началното условие, щом то генерира някаква свързана последователност от събития, тях ще ги има в същата причинно-следствена връзка във всички системи, и това няма начин да доведе до парадокс. Общо взето нещата са следните. Тъй като СТО е антиинтуитивна теория, човек изпитва трудности да си представи какви са следствията от нея. Но това че не са ти ясни следствията, или ти се струват странни, не е парадокс. Парадокс е, когато в другата система се наруши причинно-следствената верига. Линейността на лоренцовите трансформации гарантира, че това не може да се случи. Така че или трябва да смяташ с тях и да се довериш на резултата, или да направиш експеримент (което ще е тяхна проверка). Тук в този форум ще трябва да се доверяваш на сметките. А те гарантират че парадокси няма, независимо колко антиинтуитивен е резултата. Антиинтуитивнност и парадокс са много различни неща.

Правилно си разбрал. Ако едното придобие осова скорост, колелата трябва да запецнат. При късите колела това ще се получи при много големи скорости, при много дългите - при сравнително по-малки скорости. Все пак има някакъв толеранс от метода на изготвяне на колелата, поради което силите на триене няма да възникнат веднага. Какво те тревожи в същност? В какво виждаш шега? Или имаш някакви други наблюденния над процеса?

Остави магиите на магьосниците, ти си гледай пърцуцата. Всеки да се занимава с каквото е най-добър. Нали знаеш, ценността на една бутилка е определя от нейната празнота. Така че повишавай ценността на бутилките. Но внимавай, да не се наруши балансът между ценноста и липсата на ценност, това е много лошо.

Лапландец, пърцуцата съвсем те е кастрирала мисловно, никакво усилие не проявяваш, а само подскачаш първосигнално като бик на червено Кефиш!

Разгледай нещата така. В крайната ситуация, колелото което се ускорява, в собствената система няма да е усукано. Но другото колело, което вече се движи в тази система, ще бъде усукано. И двете няма да могат да зацепят правилно, т.в. в резултат на това ускорение ще се появят условия въртенето да запецне.

А аз да попитам, какво трябва да изправя валовете във всички системи, Божествената сила ли? Не споменавай името Му без причина, както пише в божите заповеди. Изначално положение. Какво му пречи? Може и така, може и иначе. В зависимост от условието на задачата, имаш следствие - какво трябва да е положението, ако условието е верно.. В случая лоренцовите трансформации линейно свързват състоянието в две отправни системи. Причината за такъв вид връзка са особеностите на пространство-времето. Така че всички въпроси натам.

Какъв е проблемът с движението? В произволна точка на контакт и двете повърхнини на валовете съвпадат по направление, наклонено спрямо оста му. В това направление няма причина да не могат да се плъзгат, проекцията на което плъзгане ще е и трансллацията на валовете по оста на движение . Тук се иска повече мислене, за да разграничиш плъзгането (свързано и с въртене) от изначалното въртене. Още повече, че наклоните на зъбците съвпадат именно по причина транслационното движение на валовете, иначе нямаше да се получи. Хората не напразно са измислицли математиката (в случая Лоренцовите трансформации) за разрешаване на проблеми, за които представите им не достигат В случая именно лоренцовите трансформации гарантират, че събитията в едната система са същите във всяка друга - включая и събитията с усукването , и събитията с транслаццията, и които още се сетиш.

Още мислене му трябва

И как стигна до тук? Щяха да са усукани в същата посока, ако се движеха в една и съща посока. Но ако мисленно свържеш усукването с посоката, то два срещуположно движещи се вала ще са усукани в противни посоки - точно както е нужно

кое му е достатъчно? Светината е поток от фотони. Както сравнително скоро се доказа, скоростта на такъв поток зависи от формата на вълнновият фронт, и е максимална ако вълната е плоска. За такава светлина са верни зависимостите дето дава Айнщайн

Шпага, заповядва да решиш техническите трудности, и ще ти вдигнем паметник Да ти преформулирам изказването: за една 5 хилядолетна човешка цивилизация е срам, че едва сега е направила космически кораби, които да пътуват до Марс... А така, най-сетне зададе правилният въпрос. Е, моят е по-простичък - като му намериш отговора, ще си отговориш и за този.

ВИж сега, трябва да имаме някакво начално условие. Например, в едната система и двете колела не са усукани и зацепват коректно, независимо от движението. От тук тръгваме. Следствието е, че в другата система и двете колела ще са усукани. Тоест това, което в първата система се е движело и не е било усукано, по условие, в собствената си система ще е усукано. Значи твърдението, че всяко не е усукано в собствената си ос не е коректно и води до противоречие. Е, в зависимост от условието имаме няколко варианта, нито един не води до противоречие. Какво ще се случи в другата система винаги трябва да е следствие от условието. Когато условието е коректно, можеш без парадокси да изведеш следствията какво се случва в другата система. Кеф ти лоренцовите трансформации, кеф ти вече разработена интуиция породена от работата с тези трансформации. Или експеримент. Няма други варианти. Е как да не е причина? Едновременни събития се случват при еднакви поазания на часовниците, и това е определение. Ако не са еднакви, събитията не са едновременни. Разбира се, подразбира се система от сверени и синхронни часовнници. Има няколко варианта, всички са взаимозаменяеми. Въртенето в една система и постъпателното движение в другата ще доведе до допълнително усукване в другата система, което усукване ще засегне стъпката на резбата и точно ще компенсира ефектите на "парадокса". Който вариант си харесаш, за него може да поразсъждаваш - гарантирам, резултатът е един и същи. Както и да обръщаш въртенето, нещата си идват правилно на мястото. Посоката на въртене на болта е свързана с посоката на движението му в другата система (спрямо гайката), което се отразява на разликата в резбата точно толкова, че да компенсира ефектите. Аз съм го мислил и ми е ясно, тук иска много думи за обяснение. Опитай да си формулираш задачата детайлно, и тогава става по-ясно кое на къде се променя. Няма мърдане тука. Знам, но само със стрелба в тъмното не стават нещата. А аз не съм машина за решаване на парадокси, освен ако не ми е интересен. Този съм го смятал преди години, много труд за нищо Най-много да те насоча.

Това само експериментът може да покаже. И той го показва доста убедително А кое е убедително? Че дължините не се скъсяват? Е от какъв зор трябва да е така? От къде се взема тогава усилието, което движението упражнява, за да поддържа дължините еднакви във всички отправни системи, да питам аз

Той Бог е милостив. Наказанието не се съдържа в някакви моментни Нему изгоди, а в дългосрочни последствия за душата Кой е последния парадокс в този хаос? Не виждам парадокс с нарушени причинни следствия. Времето което се движи ИОС няма значение. Но е добре и ти да прочетеш обясненията ми, защо "общ момент" няма смисъл. И в двете системи резбата пасва точно. Някъде нагоре из темите го споменавах. Накратко: ако в една система болта е неподвижен а гайката се движи и върти и резбата и пасва точно на болта,, в другата система когато болта се върти, допълнителното "усукване" причинено от относителната едновременост така ще му промени хода на резбата, че пак точно ще пасва на гайката. И това е верно за всички възможни комбинации въртене/движение. Може да го сметнеш, добро упражнение е. Решението е лесно: след като в едната система имаме поредица от събития, свързани със съвпадението на двете резби и водещи до съответната причинно-следствена верига, свързана с безпрепятственото движение на гайката и болта, то прилагайки лоренцовите трансформации за всяко от събитията в тази верига, ще намериш съответното събитие в другата система. АКо събитията са с причинна връзка, последователността им няма да се наруши, и няма да се промени причинно-следствената верига. Това ще ти покаже и точно какво и как се случва, защото ограничената интуиция в случая не ти помага, а те води до "парадокс" Другият начин е да направиш експеримент, но ми се струва, че това е малко по-трудно...

Ти бъркаш непрекъснато t с t'. Аз ти соча очевадният факт: ако всички часовници в неподвижната система се сверят с момента t=0, то при операцията t=t'=0,x=x'=0 в подвижната система единствен часовникът на х=0 ще има показание t'=0. Всички останали часовници в подвижната система в този момент (t=0) ще имат различно показание спрямо тези в неподвижната. Следователно, подвижната система няма да има общ момент с неподвижната. Същата ситуация я има и погледната от подвижната система. Пак да ти повторя: всички часовници от неподвижата система в момента t=0 ще имат едно и също показание, НУЛА. И всички часовници в подвижната система в този момент t=0 ще имат разлчни показзания един с друг и с тези от неподвижната система. И обратно, в подвижната система всички часовници в момента t'=0 ще имат еднакви показания НУЛА, а тези в неподвижата система ще имат различни. Това са две несъвместими състояния, затова и липсва понятие "общ момент". Поради това противоречие t=t'=0 не е общ момент, а само събитие. Просто е. Няма смисъл да циклиш тук. Понятието момент е продукт на общото време, а не на отделните събития. Това е важният извод - няма общи моменти. .Нататък всичко следва от него. Не е ли крайно време да научиш какво е момент, и да не го бъркаш с една точка в пространство-времето? Излагаш се. Лоренцовите трансформации точно това показват - двете системи нямат общи моменти, общо време, и това не може да е противоречие. Ти не си наясно какво се случва, тълкуваш нещата като пет за четири, и за това при тебе това е противоречие. Виж по-горе какво се случва. До тук всички "противоречия" са поради колизия с някакви дълбоко вкоренени предразссъдъци - "така трябвало да бъде". Защо така - неизвестно. Но логическо противоречие няма.

Точка 2) не е верна. Часовниците в двете системи не могат да имат идентични показания. Ти нали се пъна толкова с лоренцовите трансформации, забрави ли? Грешно допускане, съответно логиката се къса. И 3) е грешна. Вземи два раздалечени часовника в неподвижната система с показания t=0. Сметни съответните им по място часовници от подвижната система - те ще са различни, няма да съвпадат. Това се нарича относителност на едновременността и порутва всичките ти конструкции. Резултат: не всички часовници имат идентични показания. Мат. Нямаш верни следствия от това. До тука спираш И парадоксите се изпаряват. Виждаш ли колко си елементарен, още в началото се спъваш поради недообмислени твърдения, породени от предразсъдъци.

Това не е проблем, защото не води до противоречия. Прротиворечията винаги са свързани с различни причинно-следствени вериги, докато тук няма такива.

Това е само един часовник. Изискването за "момент" е всички часовници. Следователно нямат общ момент системите. Това сверяване е със съвсем друга цел. Нали ти обяснявах, че времевите оси на двете системи се пресичат в пространство-времето? Така, "моментът" представлява съвкупността от всички точки с една и съща времева координатна стойност, това е права, успоредна на времевата ос. А тъй като времевите оси се пресичат, имаме само една обща точка (t=t'=0, x=x'=0). Това не е "момент". Не е нужно да го разбираш в детайлно, но това дава ясна представа защо няма общ момент в двете системи. Ако не схванеш това базово положение, просто ще продължаваш да приказваш глупости без да се осъзнаваш. Просто ти се губят много базови понятия, а те не могат да се заместят с повтаряне. Сега е важно да си повтаряш - няма общ момент Може и да го запомниш за по-дълго...

Ами не показват нула всички часовници. Когато всички в неподвижната система показват нула, само един от подвижната показва нула. Всички останали там показват различни неща, по-големи или по-малки от нула. Именно това убива "общият момент". Защото момента е качество на всички часовници, а тук липсва в подвижната система. Колко пъти трябва да ти повтарям този елементарен факт? Пак си се задръстил и не мислишш. Логиката всъщност е проста. Получаваш относителност на едновремеността като базово следствие -> следва че във всяка система времето е различно -> следва че времената не могат да се съпоставят директно с моменти и интервали. Същото и с пространството. Нямат еднакви показания. Чети внимателно. Пак почваш да изпростяваш извън всякакви граници на приличие...

Смисълът на "момент" е всички часовници да показват едно и също в този момент. Обаче при настъпване на даден момент в неодвижната система, подвижните часовници в подвижната показват различни неща. Следователно, те не показват един момент, нито показанията им имат връзка с конкретно избран момент от неподвижната система. И понятието "общ момент" се обезсмисля. И важно е да осмислиш това, и да го ползваш когато се налага, а не на следващата дискусия да се повтаряш. Осъзнай това, после ще задълбочаваш на избора на начала на отправните системи. Там изобщо не става дума за общ момент, както видя , там е достатъчно само едно общо събитие и неговите характеристики в двете системи. Опитай се като вървиш в логическа последователност, да караш по реда на нещата, а не да скачаш безраазборно в несвързани посоки. Изясни едно нещо, и после твърдо го ползвай нататък. В случая - след като няма "общ момент", какво правим при t=t'=0 (но само за конкретен часовник)? А ти се луташ насам натам като муха без глава. Ми няма да ти се получи. Трябва да осъзнаеш, че всички ефекти, които СТО дава на база относителната едновременност, не водят до причинно-следствени различия между двете системи, а следователно са напълно допустими.

Полека. Следвай логическата пътека, а не прескачай в страната на мечтите. Първо говорим за моменти. В едната система определяме някакъв момент. В този момент имаме много събития, които са едновременни. Всяко от тях се случва в този момент, и всяко от тях има времева характеристика равна на този момент. Сега искаме да видим същият този момент, който по твърденията ти е общ за двете системи. Ядец, в другата система всяко от споменатите събития вече се случват в различен момент. Пита се - къде се скри общият момент за двете системи? Отговорът е прост - такъв момент няма. А след като такъв момент няма, не може да разглеждаш състоянията свързани с усукването, чрез призмата на "общ момент", и съответно се пържиш. Тоест, ако си изчистиш смисъла на понятията, се оказва че приказваш глупости на база несъществуващи понятия. От там нататък, цялата поредица е без значенние. Схвана ли? Логиката следвай, не предразсъдъците. С предразсъдъците си сляп. Не ти е виновна СТО, а че не можеш да боравиш с проста последователност от съждения.