scaner

Разбира се. Часовникът непрекъснато и неотклонно си мени показанията, той минава през 11:00, после през 12:00, после през 12:30 и т.н. Тоест всяко от тези числа ще бъдат показани и в двете системи. Проблемът тук е "кога", в смисъл, в кой момент, едновременно, и т.н. Тъй като времената в двете системи нямат общ момент, съответно въпросът няма смисъл - дали сега и в двете системи показанието е еднакво, е безсмислен. Защото показанието на часовника освен от момента, зависи и от неговото място, и само лоренцовите трансформации могат да свържат място и показание в едната система с място и показание в другата система. Но можеш да бъдеш уверена - часовникът ще покаже 12:30 и в другата система. А може и вече да го е показал, в нейното минало. Всичко е възможно, не очаквай твоето минало да съвпада с миналото в другата система - пак поради липсата на общи моменти. Твоето "сега" няма допирни точки със "сега" в другата система.

И в кадър ще бъде сплескан. Кадърът засича едновременно положението на характерните точки на обекта, а точно на база тази едновременност се базират и изчисленията. Разбира се, кадърът трябва да спазва някои допълнителни условия, защото той се получава чрез посредник, светлина, т.е. трябва да е в такъв ракурс, че светлината от харатерните точки да пътува еднакви пътища до кадъра, но това е само технически проблем.

Различно свойство може да се прояви при различно състояние. При движеието можем да говорим за двете, на кой как му е удобно: - обекта е в състояние на движение, или обектът притежава качеството/свойството "движение". Няма разлика. Например, можеш да лишиш тяло от движение, лишаваш го от кинетична енергия, очевадно става дума за и за свойство. И в нашият случай това свойство е свързано с промяна на много съпътстващи параметри - форма, едновременност, още куп неща. Как са предразсъдъците Но очевидно не ги схващаш тея неща. Е, затова ти се привиждат парадокси на празно място

Е как да не са обективни? И с гръб да се обърнеш, с кинокамера ще заснемеш същите неща. Нали видя дефиницията на обективност - не зависи от твоето желание Младенов, почва да става скучно да се спори с тебе при такова невежество по отношение на базови неща. Не си търси извинения. Скоростта на движение на един обект (който в някаква друга система е в покой) е напълно обективна величина. И сто човека да се съберете, обектът пак ще е в движение (стига умишлено да не му попречиш). Научи първо какво е обективност, щото за физика и ти не си дорасъл още. Може би като научиш основните понятия, ще ти просветне че задаваш глупави въпроси във връзка с някакви противоречия Е, може и да не ти просветне.

Не става въпрос за събития и цифри, а за различни форми и свойства. Разлика от небето до земята. В нашият случай, със сверяването на часовниците например на покзание 6:00 часа, то в едната система и трите часовника приемат това чисо едновременно, а в другата- приемат същото число, но последователно, с някакъв интервал зависещ от разстоянието между тях. Демек единият става 6:00, след 5 минути вторият става 6:00 (първият вече показва 6:04.. примерно), след още 5 минуто третият става на 6:00, другите два съответно си нарастват показанията... Това е елементарно да се разбере, и да се схване, че тук няма как да има противоречия. Но който може.

Хайде пак да набием канчето ти. Един обект е неподвижен в една система. Но съответно се движи в друга. Значи, според тънката ти мисъл, не можело един наблюдател да го вижда неподвижен, а друг да го вижда движещ се? Или едното, или другото? Нали? Значи логическо противоречие, физическа невъзможност? Ти от коя планета падаш? Лошо си се ударил... Виждаш ли с какво плитко мислене ми излизаш? Ами огледй се и включи мисълта. Докога да ти пиша двойки?

Точно така. Това показва, че не всичко което лети, се яде. Т.е. не всяка грешка, която сътвориш, е на СТО Значи трябва доста да поработиш, за да ни убедиш че имаш грешка на СТО. Относителността на едновременността се демонстрира с изключително проста постановка. Ако успееш да направиш и толкова очевидна "грешката", - моля. Ама в това блато, дето няма никаква мисъл, не виждам кой ще нагазва. Пък и сметки не се виждат. Виждат се някакви обозначения, и някакви опити за твърдения, неизвестно как свързани с останалата част. Това е някакво пожелание, нищо пвече

След като противоречи на базовата закономерност на СТО - относителността на едновременността, значи сметките не са верни и няма смисъл човек да си губи времето. Понякога логиката икономисва време

Библиотеките са обществени организации, за които има изключения в закона за авторското право. Но тези изключения не се разпространяват автоматично на интернет сайтове и форуми. При всички случаи, трябва човек който е вещ по тази материя, да направи проучване какво може да се направи по законен път... Може би е добре да се види как Читанката устоява на ударите на закона... Но това е свързано с много работа и време.

Младенов, няма какво да ми обясняваш, след като сам не си наясно с нещата. Ето тук, Обективность - "отношение к объекту (явлению) и его характеристикам, процессам, как к независимому от воли и желания человека". Може да видиш и английският вариант, смисълът е същият. Сега схващаш ли, че обективността няма отношение към никакъв парадокс в случая? Голям праз че резултатите в различните отправни системи са различни - нали са независими от волята и желанието на хората? Но отношение има друго важно условие: различни хора при сходни условия трябва да наблюдават сходни явления и прояви на някакъв обект. Това подразбира че действието се развива в една и съща отправна система. Защото иначе влизаш в парадокс дори с най-елементарният пример на неподвижен в едната и подвижен в другата система обект Ако ще настояваш нещо в тази посока, изясни си първо обективността в този пример. Нали разбра - обективността няма отношение към различните резултати в различните отправни системи. А ти, защото не си наясно, нагазваш в блатото. Колко пъти съм ти казал, да си изясняваш смисъла и валидността на основните понятия, с които искаш да доказваш нещо? Щото, както вече видяхме, в огромният процент твоите схващания за такива понятия са съвсем различни от общоприетите, те се основават на някаква емоция или зле разбрани факти, в болшинството си нямат рационална основа. И именно това, да настояваш само за твоето идващо от никъде "виждане" се нарича предразсъдък. Ей на, най-скорошното: "движение през пространството": пропуснал си какъв е смисъла на "движение" и се подвеждаш по някакви други представи. И това е много дълбоко вкоренено заблуждение, елиминарана ти е веригата на критичното мислене. Резултатът е съвсем предсказуем...

...в указаната отправна система. Това твърдение не следва да е верно за всяка друга, нали? Именно това е предразсъдък - неверно твърдение, което се приема за верно по автоматизъм. Тука няма физически-мистически... Има закони, които казват - при тези условия това е така, при онези - иначе. И от законите следва, че в друга система показанията ще са различни. Всичко друго е самозаблуда. А законите се проверяват само експериментално. И в двете системи показанията са обективни: в едната система те съвпадат във всеки момент, в другата - не съвпадат. Обективността тук не засяга резултата, тя се състои в друго. Просто изпускаш, че всичко това показва - като следствие - че времето в двете системи тече по различен начин. Но това не е противоречие, освен проблемите ти с предразсъдъците, според които, по неизвестни причини не трябвало да е така Ето го предразсъдъка: "сменяли" се били. Не, не се сменят - те са такива по начало. Самият процес на сверяване поставя тези часовници с еднакви стойности в едната система, съответно сверяването протича в различни моменти на другата система, със съответните последствия тези часовници там да имат различни показания. Затова се казва, че това са характеристики на самото време - в едната система времевите отношения изглеждат по един начин, по другата - по друг. Запомни - когато говорим за СТО, трябва да използваме нейните закони. И както сам виждаш до тук, освен със закостеняли предразсъдъци, тя не противоречи на нищо свързано с реалността. Обективни са. Просто в двете системи резултатите от съответното измерване са различни. Както за много други величини. Например едно тяло в едната система е физически в покой, в другата то се движи физически. Що не протестираш срещу това? Часовниците и дължините попадат под същата система - относителност. Пак да повторя - освен че те е напънал предразсъдък, нищо особено няма в това положение. Кое в тази логика те затруднява? Тук даже не участва логиката, тя просто вади следствия от предоставените като закон твърдения И не довежда до никакви противоречия.

Лапландец, зарежи тея глупости и пораствай. Като порастнеш, пак се обади, може и да си разбрал нещата. Сега няма смисъл, както виждаш, очакваш повтаряйки много грешки да получиш верен резултат. Кой ще се хване на това?

В едната система сме задали показанията на тези часовници. Физическите закони, следствие на СТО казват, че в друга система тези показания могат да са други, както в примера. Така че тук място за учудване аз не виждам. Следователно има някаква друга, не-физическа причина която да те кара да се тръшкаш. И единствената такава виждам в един блокиран от предразсъдъци мозък, който неизвестно защо очаква нещо друго. Така по-ясно ли е?

Да бе да, едни и същи са. Освен че ситуацията не пасва на предразсъдъците ти, какви още проблеми имаш с това? Защо трябва да е нещо друго, при дадените физически закони? На какви обективни факти се гради учудването ти?

То всичко е доказано отдавна. Но досега няма признаци да сте го проумял. Тва не засяга доказателствата, нали? Ами тя е тази, която отрича натрупаният опит, без дори да направи усилие да го разбере. Това не е ли достатъчно интригуващо изключение? Чисто първосигнална система: виждам светлина, значи е лампа, виждам плоска вода, значи водата винаги е плоска, не виждам Австралия, значи Австралия не съществува. Като по учебник Поставя ме. Моите неща са проверими, вашите не са. Вашите са очевадни заблуди, които дори хора преди 400 години са проумяли. Странното е, че след 400 години още се срещат такива състояния... Е, статистиката казва, че може и да има такива редки изключения... Доказва, всичко доказва. Без значение дали вие разбирате това. Вие бъркате въпроса за доказателство с въпроса за убеждението. Нищо общо нямат, и в това ви е огромната заблуда Схващате ли сега каква е разликата между моята и вашата позиция? За да проумеете нещо, трябва да имате съответната даденост. Ако я нямате, никакви доказателств не могат нищо да променят. Опитайте на интелекта на листната въшка да докажете че земята е плоска. Няма да успеете, за нея земята има най-разнообразна клонеста форма. Така че тук сме в ситуацията: имате ли нужната даденост, за да се доказва изобщо нещо, или не? До сега има сериозни съмнение по този въпрос...

Като си опростиш примера до ниво, до което да успееш да го осмислиш, всичко си лъсва До тогава трябва да дерзаеш.

Очевидно си се оплел в това сверяване. Много пъти ти подсказах - разбери смисъла на елементарният пример на Айнщайн с влака и гарата. Там е цялата физика събрана Без никакви усложнявания, в най-чист вид. Но ти явно не си дорасъл до него, затова срещаш такива непреодолими трудности, които на всяка стъпка те водят до противоречия. Трябва още много усилия, докато порастнеш и стигнеш до Истината! Интернет голям, ще поеме още много глупости...

Аз мога да докажа на теорията си. Имам достъп до достатъчно сложна апаратура, работил съм в много направления и за това съм сигурен в твърденията си. Целта е да се получат факти, които да се осмислят от хората притежаващи критично мислене, те ще разберат за какво става дума. А който се пъне и старае да не бъде убеден в нищо - ми да продължава, теорията ще бъде доказана и без него. Вашето положение обаче е незавидно. Вие хем не можете да опровергаете нищо от това в което се стараете да не вярвате. Хем не може да докажете нищо от това в което се стараете да вярвате. Тоест избрали сте си религия, която е изключително безпомощна в житейски план Вие станахте полезно средство за обществена поука, ще трябва да носите този кръст още дълго... А кое е правилното? Болното въображение? И най-добре, да не знаете колко е болно? Единственият критерии за верност е експеримента. На негова база е изградена съвременната наука. Останалото е безплоден солипсизъм. Макар че и там са възможни няколко решаващи експеримента

Не е задължаващо. Именно ефектът свързан с относителността на едновременността показва грешката в твоето разсъждение: там два интервала са еднакви в една система (например интервалът между тръгването на светлината от центъра до достигането на равноотдалечени противоположни точки в неподвижната система), но са различни в друга (която се движи спрямо първата), и обратното. Трябва ли да казвам, че нещо, построено на база такива грешни разсъждения като твоите, е грешно в същността си? И съответно не си струва да се дискутира от хората които ги знаят нещата - виждайки как ти не успяваш да осмислиш такива прости истини?

Това е възможно решение, но се излиза в сивата зона. Прави се списък с линкове към литертурата, което все още не е незаконно После тази литература се разхвърля анонимно по свободни хостинги. Но пак възниква проблемът с поддръжката. Списъкът трябва да се администрира, т.е. да има някой който да се грижи за него и за вписването на книги в него. Освен това, повечето свободно достъпни хостинги са временни, след еди колко си дена ако книгта не е потърсена, тя се изтрива. Така че трябва грижа и за това, да се поддържа обръщанието към тези книги за да са сравнитено "пресни". Това може да се направи и с прост python-скрипт, но пак трябва някой който да инспектира нещата периодично. Освен това, авторското право понякога (доста често!) се добира и до такива книги, и те биват премахнати. Така че трябва грижа отново да бъдат поставени някъде - на същото или друго място, евентуално под друго име, и да се обновява списъка... Теоретично всичко от това може да се автоматизира със скриптове, макар че много по-лесно е да има жив човек който да прави част от нещата. Въпрос на преценка.

Така е. Сега остава да го приложите и на прктика... Чакаме. Ами ако не щете да повярвате на написаното в учебниците (което е обобщение на огромен човешки опит), какви са ви вариантите? Да направите сбствени експерименти? Ако можехте, сега нямаше да сте в това смешно положение. Какво остава? Да повярвате на някаква измислена религия? Ей на, точно това е сегашното ви състояние. Вие вярвате от безпомощност. Тъй, тъй. А замисляли ли сте се някога, защо вярвате на това в което вярвате сега? На база някакъв опит, или просто сте лесно манипулируем, неспособен да се ориентирате? Умишлено изключва безпределно глупавата ситуация, "аз не знам, затова вярвам че не е така".

Въпросите с авторското право са доста засукани, и много хора си вадят хляба като ги решават в съда... Теоретически, авторът е заинтересуван неговата статия да се чете от много хора. Но той няма средствата да я разпространи толкова много (поне до скоро беше така), и прибягва до издателствата. Продавайки им правата за разпространение за някаква сума и някакви допълнителни уговорки. От тук нататък издателствата разпространяват неговият труд, като печелят и се грижат сами за правата си. Ей на, преди десетина години единична статия в научно списание можеше да се придобие, ако нямаш абонамент, за 25-30 долара, при това с условие само за лично ползване. Сега се появиха допълнителни планове, еднодневен или седмичен абонамент на по-достъпни цени, но пак всичко за лично ползване. Авторското право в художествената литература има малко по-друг аспект. Там авторът обикновено е заинтересуван от стойността, не от това да го четат повече (първото има приоритет). И там договорите с издадтелството наблягат на това. Нататък пак издателството поема нещата в своите ръце, откупува правата и самото то се грижи за тях чрез армията си от юристи. Има изключения от тази схема, някои автори опитват различни схеми за печалба при свободно разпространение, наприер Стивън Кинг. Но това са все още изключения... Аз съм, и оставам противник на авторското право за научна литература в сегашният му вид, макар че все още е трудно да се предложи приемлива алтернатива. Но в последните около петнайсетина години не съм се интересувал за подробностите. До тогава, преди 2000 г. авторското право беше до края на живота на автора, плюс още 50 години след това в полза наследниците му (+- в някои страни). Някъде около 2000 г. възникна проблема с правата на Уолт Дисни, и чрез лобиране законодателно го увеличиха до 70 години след смъртта на автора, в САЩ. Сега не знам до какви висоти са се изкачили в тази посока, но едва ли е за силно облекчение на крайния потребител. При всички случаи, авторското право не се изчерпва с последният брой на някое списание. Дори списанието да приключи жизненият си път, притежателят на правата върху него е някой друг, докато изтекат законните срокове и правообладател стане обществото като цяло. Но тази тема е много обрасла с всякакви вариации, така че ако иска човек да е чист в нея, трябва да си наеме юрисконсулт който само с това да се занимава. Или да се преквалифицира... Защото положението е такова - ние ще те съдим, а ти да си се бил информирал предварително, че не е трябвало да правиш така...

Хахаха, поредните глупости. Ми докажете де, как стигнахте до толкова "умна" мисъл? Ей на, всичките ви твърдения са такива въздухарски. Пък после дори се засягатв“ За какво? Като съдя по разсъжденията ви, вие още не сте станал първокласник, сега напускате детската градина. Тогава браво, усвоили сте добре писането с клавиатурата, макар и на безсмислици. Сега и като се научите да разсъждавате логично, има шанс някога да пораснете Но сега трябва да си седнете на шесте букви и да учите до посиняване.

Според мен точно тук е слабото място на идеята - очакването източниците да са легални... Кой ще гарантира това? Този дето ще ъплоудва книжката, едва ли в повечето случаи ще е наясно дали е с изтекли или не авторски права, както и няма да му е ясно къде да провери това. Много от сроковете се определят и удължават от носителя на това право, а това са всякакви научни списания. До преди десетина години се сблъсках с проблем: в Science беше ограничен достъпа до статии на Едисон, въпреки официалните срокове за авторско право, и заплашваха със съдебно преследване. Значи трябва да се назначи специален човек, който да се грижи за законността и легалността, което не си е работа... Така че тук е рискова зона за вас като юридическо лице.

Разбира се че за това е създадена. Всеки с малко мисъл и знания в главата, би се ориентирал правилно, или по-точно - би имал шанс да се ориентира, стига да изяви желание. Но ако се страхува да бъде убеден в каквото и да било - няма такъв шанс. Този страх ще измени ли с нещо обективната реалност? Тива е проблемът - хем не знаете, хем се тръшкате. Науката има редица методи, например diffuse reflectance spectroscopy of moon, чрез които още в 19-ти век е станало ясно, че основният градивен материал на луната е базалт - във формата на скали или фин пясък. Базалт има на земята в огромни количества, така че той отдавна е изучен и е ясно как и защо разсейва светлината. Но конета на опашката на водопоя може и да не научат тази информация, ако не се поинтересуват - защото на сила няма как да стане тая работа. Така, така, позицията на Вуте - "те такова животно нема"... И какво като не сте виждали? Помислете само колко неща не сте виждали на този свят, за разлика от много други хора? Значи ги няма? Или просто само светогледът ви е ограничен? Много по-вероятно е да е второто... Ако освен че сте виждали капки, сте и мислели в същото време, трябва да ви е станало ясно, че няма причина капката да не може да е произволно голяма, стига да са налице нужните условия. Остава да ги определите, което не е трудно. Учи се още в основното училище, стига да се внимава. Пък ако не желаете да го научите - дали това ще е причина светът да не е такъв какъвто е, а вие само да не го разбирате? Ъ? Ние това и правим - радваме се. А за ползата - споко, можем да изстискаме всичко, което е нужно Тук малко неща зависят от вас, при това поведение. Всъщност вие сте в една много перспективна позиция, за която Илф и Петров са казали - "спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се". Единствено от вас зависи да поемете в смислена посока. Стига да започнете да се интересувате кое и как, а не да оправдавате незнанието си на всяка цена.