scaner

И ти ли четеш с капаци?Или четеш само първата дума? Какъв общ момент? Две събития в същият момент в едната система стават на два момента в другата система. Кой от тях е "общият момент"? Бе малко мисъл преди да отговаряш няма да навреди... А като вложиш мисъл, сам ще схванеш какви глупости приказваш нататък. Логиката ти се чупи още в началото: допускайки че "общ момент" има някакъв смисъл, нататък става манджа с грозде. Не си се научил да ги редиш логическите последователности. Я колко време мина, нищо...

Значи някъде си загубил смисъла Вместо да се тюхкаш и тръшкаш, чети бе, дал съм и пример какъв парадокс се получава ако говориш за "общ момент".

Втори, има много варианти, в зависимост от приближението което си харесаме. Коректното решение обаче не допуска разглеждане на инерциални системи, когато имаме въртяща се (неинерциална) отправна система свързана със земята. Тук най-вече са важни законите на ОТО, а тя твърди - в неинерциална система не може да се създаде общо време, не може да имаш система от сверени и синхронни часовници. Тоест Лондон и Ню Йорк не могат да имат сверени часовници, за да отчиташ '"едновременно" и "неедновременно" по тях, и нещата стават доста сложни. Макар че земята се върти сравнително бавно, поради този и подобни ефекти се налага GPSа непрекъснато да се сверява. Не знам дали знаеш, има един "парадокс на Еренфест". Основната му идея е следната. Нека имаме една въртяща се платформа, с някакъв зададен диаметър. Обиколката и е Pi.d, където d е диаметъра. Нека на периферията да отбележим два маркера, заграждащи отсечка. Когато платформата се върти, тази отсечка ще се движи с голяма скорост и трябва според СТО да се скъсяв. А като помислиш малко, това ще означава да се скъсява и самата обиколка на платформата. Диаметъра обаче не се променя, числото PI също, какво тогава става с дължината на периферята която беше PI.d? При скорости близки до светлинната обиколката на платформата ще клони към нула, докато диаметъра и ще е ненулев... Парадокс. Един от пътищата за разрешаването е да се покаже, че лоренцовите трансформации, чието следствие е скъсяването на дължината, не са приложими за въртяща се система. Освен че това е съвсем очаквано - те са изведени само за инерциална, а въртящата се система не е такава, нещата могат да се докажат и с изчисления. Единият от начините е, използвайки лоренцовите трансформации и събития, случващи се по периферията на платформата, да се изгради система от сверени и синхронни часовници - общо време, върху въртящата се платформа. Очаква се, ако свериш един часовник, и информацията за него разпространиш по периферията на диска, след пълно завъртане последният сверен часовник трябва да съвпадне с началният по показания. Да ама не, оказва се, че това не е възможно да се получи (от там и по-общото заключение, че в неинерциална система не може да има система от сверени и синхронни часовници). Там следствието от всичко това е, че лоренцовите трансформации не работят в такава система и парадоксът не може да бъде произведен на тяхна база. А това, че след подобен опит за сверяване между първият и последният часовник се оказва времева разлика, влиза например в обясняване на ефекта на Саняк. Но това е съвсем друга история... Разправям ти всичко това, за да видиш, че ако търсиш коректно решение, нещата може да са много сложни и неинтуитивни. АКо търсиш по-просто решение, въртенето на земята да е някаква апроксимация на линейно движение и да става дума за инерциални системи, Младенов ти е нахвърлял нещо...

Така ли? Я да видим... Значи, в момента t=0 в началото на отправната система имам събитие. И ти ми твърдиш, че този момент бил общ и за другата система. Добре, само че аз ще разгледам и второ събитие, случващо се в същият момент по тази отправна система, но на някакво разстояние от началото. Нали всичко е наред - двете събития са едновременни, значи се случват в един и същи момент. И ти твърдиш, че той бил общ... Да, ама не. В подвижната система поради относителността на едновременността двете събития ще се случат в различни моменти. И се пита в задачата - всъщност кой от тези моменти е моментът, който е общ? Ъ? Мога да повторя това не с две едновременни събития, а с двеста. За да има избор Затова запомни правилото - понятието "момент" има смисъл само в рамките на една отправна система, и не може да се използва за сравнение с другите. И много парадокси ще се испарят в небитието... Освен ако не те затрупа коловоза, тогава аще ги повтаряш като латерна.

По кой "всеки момент" - според времето на едната или на другата система? Защото двете системи нямат смислено понятие "момент", валидно и за двете. Затова и едновременността е относителна. "Момент" е показанието на всички от системата сверени часовници по отношение на някакво събитие. Ако нямаш система сверени часовници - не можеш да говориш за момент - всеки часовник ще има различно показание. А при две взаимоподвижни отправни системи часовниците не са сверени, с всички произтичащи от това последствия. А след като няма общо понятие за момент, твърдението ти е безсмислено. Ей тук е логиката - да знаеш, че има правила и да ги прилагаш на правилното място. А не като тебе юрбулишката , да използваш безсмислени съвкупности от думи, дето звучат подвеждащо но верни в съвсем различен контекст Логика, батка

Не става. Аз колко пъти да ти казвам, че някъде си загубил културата на разсъжденията ,и непрекъснато се самопрецакваш?

Точно така. Нищо подобно. В моята отправна система валът е само в едното състояние. Но не и двете. Това е реалността. И не се налага нито избор, нито има дилема какво да се прави с наблюденията. Винаги ситуацията е единствена. Проблемът ти идва от опита пряко да сравняваш резултатите в две различни отправни системи. Не става така, резултатите не съществуват едновременно, както се заблуждаваш , просто защото един набк'дател не може да е едновременно и в двете системи. Това което се мъчиш да правиш е недопустима операция във физиката, независимо класическа физика или СТО или Двеста... За което сам си си виновен. Едновременността и нейната относителност е много важен фактор. Докато не се съобразяваш с нея, все грешни подходи ще предприемаш. Моята отправна система съдържа всичката информация, която аз мога да имам за реалността. И в нея моята глава не е сплескана. Какво правим сега? Пак мешаш различни манджи Малко повече хигиена в мисленето?

Правилно. Закните на СТО описват какви са закономерностите на обективната действителност. Тоест, това трябва да е реалното състояние на нещата. Единсвено проверката може да каже дали е така или не. Ти как реши, че трябва да е нещо друго?

Втори, трябва да те поправя... Самата теория не включва парадокси. Парадоксите се получават когато законите, които предлага теорията, не се прилагат правилно. А това най-вече става, когато човек почва да говори наизуст, по инерция, интерполирайки представите си от ежедневният опит в сферата управлявана от СТО. По тая причина, парадоксите не могат да оборят теорията, защото тях ги няма в нея. Те само могат да ни демонстрират най-честите грешки, които хората допускат, когато се сблъскат с нова информация, излизаща извън техният коловоз, извън областта им на компетентност. А упоритостта с която не искат да видят проблемите породени от този сблъсък и продължават да удрят чело о стената, показва само дълбочината на коловозите, пленили ума. Тоест липсата на гъвкавост в мисленето.

Философски погледнато, движението е промяна: ЦЪК Това е само механично движение. Има още много форми на движението Това са някакв твои фантазии, без реална основа. Бъркаш движението с нещо друго. И що така? Пак предразсъдъци някакви?

Няма "изведнъж". В другата система колелото е изначално усукано. В случая - и двете колела. Елементарно се съобразява като следствие относителността на едновременността. Не задаваш правилните въпроси. Но ти си мисловно ограничен в представите на понятието "отправна система", и тука катастрофираш в стената

ТО не може да бърка. След като нещо се случва в една отправна система, то ще се случи без никакви проблеми във всяка друга. И проблемът рекушира към по-бавноразвиващите се... В случая просто имаме демонстрация в твое лице на изключително ограничени и кастрирани способности за мисловни представи. Не можеш да си представиш нещо, и край, няма такова. Това, за съжаление, май не се лекува все още. То за това е измислена математиката - като ти куцат визуалните представи, да получиш отговор по аналитичен път. Лошото е, когато и с това не можеш да се справиш, както демонстрираш непрекъснато. То с тръшкане не стават тези неща... ..така че явно бъркаш собствените усещания с нещо друго Но природата си знае работата, на всекиму - според способностите.

"Когато Господ иска да накаже някого, първо му взима ума" Ти си перфектен пример

Хахах , кретений, какви глупости избълва, хахах. Идеално, щом в подвижната система и неподвижния сис за нея собствен вал е усукан, значи пичовете са Открили Нова Физика, след скачването на зъбците, ако приемем , че те се приплъзват една спрямо друга, та след скачването на зъбците, до тогава напълно неусукано зъбно колело Изведнъж от нищото! става усукано. магйосници сър! с цвета на дъгата! Хахах Освен да те посъветвам да се лекуваш и да не злоупотребяваш рано сутрин с ментета, какво друго да ти кажа? Физиката иска наличие на поне малко мърдащо пипе, а не клеясал налеп... И за тебе се отнася - предразсъдъците убиват.

На такава постна формлировка, ето отговора: В едната система, ако едното колело не е усукано (условие!), щом другото контактува едновременно във всички точки по дължината на зъба (условие!), то в тази система и то не е усукано. Директно следствие: щом подвижният вал не е усукан в тази система, той ще е усукан в своята. В подвижната система, и двете колела са усукани, за да имаме правилен контакт на зъба. Това е следствието. Причината - щото се въртят, както въртящият се вал в околните теми. След като неподвижният в предната система вал не беше усукан там, то в тази той е усукан. А неподвижният също е усукан, като следствие от по-горе. Елементарно, Уотсън

Може ли аз да отговоря? Тук неколкократно сме го нищили този проблем... Ей в тази статия по-долу, станала вече класика, доста обстойно се анализира проблема и се показва какви исторически наслоения са се струпали върху масата в релативизма: Л.Б. Окунь Масса. Энергия. Относительность Безмасовият фотон няма маса, по определение. Но система от фотони може да има или да няма маса - в зависимост например в каква посока се движат Статията е много важна, и е добре внимателно да се разбере, без бързане. P.S. Статията е на руски. В мрежата има и вариант на английски. В статията тези въпроси се разглеждат обстойно. Накратко: под маса трябва да се разбира това, което исторически е известно под името "маса на покой". И тя не се променя със скоростта, по определение.

Лекувай се, колко пъти да ти отварям очите?

Зависи какво измерваш и с какво го имерваш. Ако измерваш по метода на безумните ти "сверявания" на подвижни часовници, ще зависи и още как. Такива, каквито са при съответните условия, които в момента липсват. Така че няма какво да чуваш, след като изначално не слушаш.

Ще помъдрееш и ти

СМС-ите ще съответстват на резултата, предсказан с лоренцовите трансформации, следователно никакви противоречия с нищо не може да има, освен с болни фантазии . Но там (при фантазиите) нещата са нелечими.

Не. Интервалите се определят от самите събития. Събитията са тези, които определят координатите. Относителната скорост определя само връзката с координатите (времеви и пространствени) в някаква друга отправна система). Не виждам смисъл в това стълпотворение на думи. Изказваш някакви очаквания, които не е ясно защо трябва да са такива. Абе боза с косми, какво друго...

Не знам за какви СМС-и става дума. Нещо си объркал разговорите и смислите Нали не си въобразяваш, че някой ти чете безумните и безсмислени съчинения?

Всички съббития са "общи" - едно и също събитие, отразено във всички отправни системи. Какво ще му сравняваш на събитието само със него си? Не сравняваш събитията, сравняваш параметрите им. Но това са базови неща, ако още тука се омотаваш, къде си тръгнал? Тои още сричаш азбуката, не си интересен, жълто ти е около устата още

В такова отношение ок, определяща е. Но не може да доведе до противоречие, след като няма с какво да направиш сравнение Тоест парадокс принципно няма формулиран. Само болно бълнуване, но това е естествено в случая, просто толкова можеш. Няма защо да ми благодариш.

Ами щом имаш две различни отправни системи, значи говориш каква ще е гравитацията спрямо различни наблюдатели. Единият неподвижен в отправната система на слънцето, другият друг. В друга отправна система може да разглеждаш симетрията спрямо слънцето, но закономерностите са в тази отправна система, не в покоящата се спрямо слънцето. Прави разлика, важно е. Закономерностите са в отправни системи, а сънцето е само обект в тях, разглеждан в различен аспект.