scaner

Пълни глупости почна... Аз го направих и ти показах къде е грешката. Разбирането е в твои ръце. Има една африканска поговорка, може да заведеш коня до водата, но не може да го накараш да пие. Пиенето не става по принуда. Темата е затворена за мене, изчисленията са направени. Кой разбрал, разбрал. И друг път тук съм казал, че тая работа с тръшкане не става, трябва мазоли по четирите букви и други съпътстващи подходящи усилия... Точно така. Този ефект е версия на светлинната аберация (при звездите), и има голяма тема в тоя форум за това. А че ъгълът се променя, е съвсем естествено. Например, същата твоя картинка, но ти се движиш спрямо оръдието точно със хоризонталната съставна на скоростта на гюлето. Какво ще видиш? Гюлето няма да се мести по хоризонталата спрямо тебе, само нагоре. Ъгълът се е променил на вертикален. И това е само по класическата физика Виждаш ли, като помисли мъничко човек, и необходимостта от удивителни и въпросители изчева...

Скъсяването става, когато системата с оръдието се движи. Тогава гюлето ще има скорост сумата на вектора на скоростта спрямо оръдието плюс вектора на преносната хоризонтална скорост. Просто казано, ще е "по-вертикано". И пак ще минава над мачтата.

Знам, гроздето е кисело. Стандартното скривалище Ами сметни с твоите врати де. Малко косинуси, един коефициент леко различен от 1 се появява, принципно всичко останало си е същото - неравенство ще има и ще сочи кога какво се случва. Малко усилие и от твоя страна, сдъвкал съм ти всичко. Като навлезеш да смяташ, ще разбереш защо съм опростил вратата Иначе се излагаш, биейки отбой на финала.

Всичко е доказано. И се изучава в училище. Но трябват някои специфични способности, за да се разбере. Например, желание. И тогава става и знаещ, и можещ. Иначе автоматичо се присъединяваш към заблудените. Вярата остави за плоскоземците, те да се пънат да доказват. Ма ако можеха, нямаше да го има тоя разговор.

Ето ти количествен анализ на нещата, за да спре това тръшкане... Как не ти се завива свят бе... Няма да ти давам чертеж, нещата са прости, ще ги обясня с думи. Нека имаме неподвижен гараж с дължина L. Нека стълбата се движи от ляво надясно със скорост V. Нека разгледаме поведението на лявата врата. За опростяване нека считаме, че вратата не е на панта, а се движи хоризонтално, подобно бутало (ще икономисаме много косинуси, принципно нищо не се променя, може би някакъв слаб коефициент). Значи да допуснем че работното движение на вратата е с дължина X. Това означава, че вратата трябва да измине Х растояние от отворено състояние до затворено (движейки се и тя от ляво на дясно). И последно предположение - вратата се затваря със скоростта на движеие на стълбата (тоест непосредствено следва стълбата) - това е минималната скорост, с която разполагаме. Да, и дължината на движещата се стълба при тази скорост е точно дължината на гаража, L, тоест тя се е скъсила толкова че да се побере точно в гаража. Както забелязваш, това е малко идеализирана постановка за да можем да я сметнем точно. Проблемът е, че няма как стълбата да подине вратата за да влезе в гаража, поради чисто хоризонталното движение на вратата. Но предполагаме, че по някакъв магичен начин вратата изведнъж се оказва зад стълбата, и заедно със задният край изминава това разстояние X до затварянето си. Едновременно с нея същото движение изминава срещуположната врата, така че когато двете врати се затворят, стълбата точно се побира в гаража. Следва веднага отваряне на двете врати врати (в случая е важна срещуположната, дясната), тя се отваря със скоростта на стълбата, отново до разстояние Х. Какво се случва при затварянето на лявата врата. Предполагаме (както до сега) че по механизма на вратата се разпространява - към средата на гаража, където механизмите на вратите трябва да контактуват за третото събитие - напрежението на деформация на материала на вратата, със скоростта на светлината C.. За пълното затваряне на лявата врата, тя трябва да измине път Х със скорост V, за време: От момента на започване на затварянето, както казах, тръгва вълната на деформацията със скоростта на светлината. Нека приемем, че тя навлиза в гаража на разстояние M от позицията на затворената врата към момента на пълно затваряне. Тоест за посоченото време t за което се затваря вратата, деформацията изминава път X+M със скоростта на светлината C. От тук имаме: Повтарям, М е позицията в гаража, до която стига вълната на деформация в момента на затваряне на вратата. Веднага след това вратата почва да се отваря . Значи, можем да формулираме условие, че ако деформацията измине повече от половината гараж, , и от отсрещната врата още толкова, то тогава ще имаме създаване на прословутото трето събитие. Ако обаче това неравенство се наруши - вълната не успее да достигне средата на гаража - няма да се получи това трето събитие. Като елиминираме M и го заместим от горното неравенство в равенството по-горе, получаваме условието за съществуване на трето събитие: Тоест при зададена дължина на гаража и зададена скорост на затваряне равна на скоростта на стълбата, ходът на затваряне на вратата трябва да е по-голям съответно по това неравенство. Тогава ще имаш трето събитие. Тоест, голямо Х съответства на повече време за затваряне, съответно по-голяма възможност процесът за създаване на трето събитие да бъде успешен. Това съответно е свързано и с по-силна деформация на самата врата. Ако неравенството не се изпълнява, то третото събитие няма как да се получи. Това е при условие по-кратък ход на вратата, по-стегнато щракане, съответно по-малко деформации. От тук, с лоренцовите трансформации, елементарно можеш да прехвърлиш всички събития в системата на стълбата. И там ще имаш трето събитие, ако неравенството тук е изпълнено, или няма да имаш, ако не е изпълнено. Е, на мене ми харесва вариантът с по-бързо затваряне на вратите, съответно невъзможност за създаване на това трето събитие, и за това беше разговорът до тук.

Те такива дето вярват на нещата в клипа, задължително вярват и в плоската земя. Като дупе и гащи вървят двете. Тук връзката е пряка.

Колко пътии трябва да повторя - не се срещат. Айде по-сериозно. Точно тука е габърчето. В СТО вратите са еластични - долните крайща в случая се затварят, горните не успяват да помръднат. Два пъти го обясних по различи начии, защо циклиш на празно място? Това че не искаш да се съгласиш с голата истина не я променя. Човече, наистина ли не разбираш от толкова подробни обяснения? Аз какво да направя тогава? Ами ако успееш да създадеш такова събитие - при досегашната ситуация такова няма - лесно ще му трансформираш координатите с лоренцовите трансформации в системата на стълбата, и там ще цъфне последователността на вратите. Така се прави. Но пак повтарям, в сегашната постановка такова събитие е невъзможно. За четвърти път повтарям - от чертежа нищо не разбирам за идеята. Думите пък не са достатъчни, някакви предположения. Ти май изобщо не ми четеш отговорите, а?

Камъка е толкова обективен, колкото и събитието. Няма никаква разлика обект ли е или явление - това са външни несъществени разлики. Минават под един и същи моделен механизъм в съзнанието и изграждането на концепцията. И с камъка, и с времето, съзнанието работи по един общ начин. На база събраната информация изгражда закономерности, отгражда част от обкръжаваща ни реалност със специфични свойства и и дава име. Важното е, че това име кореспондира пряко с нещо от реалността. Ако не спорим за минутата, то не спорим и за времето. Минутата е само негово количествено изражение. Може да обърнеш нещата - това на което минутата е количествено изражение, е времето (определението на Айнщайн, времето е това което мери часовника).. Както и това, на което теглото (или твърдостта) е количествено изражение, е камъкът. Никаква разлика на това ниво.

Това е само за да оценим горната граница. При по-бавна скорост на затваряне трябва да се удъжи гаража, за да има време стълбата да не се сблъска с вратите - а това ще удължи пропорционално половината гараж, която дължина е критична. Ако толкова настояваш, приеми че вратата се затваря с 99.9999% от скоростта на светлината. Това няма да промени нищо. Аз вече предложих една по-добра идеализация, наместо механично произвеждане на третото събитие, да поставиш контакти на вратите и да вържеш една лампа която да се задейства от затворените врати - светването ще бъде третото събитие. Много по-лесно се смята и анализира, и много по-ясно си личи резултата - там веднага се вижда, че няма да светне. Времето за затваряне и стоене в затворено състояние силно се лимитира от размера на гаража, размера на стълбата и скоростта на стълбата, и е застрашително малко. Както и да го въртиш, процесът на затваряне и пълно отваряне трябва да протече за време, за което светлината не може да измине половината гараж. На това разчита относителността на едновремеността. Именно стълбата и нейното движение лимитират процеса и определят времевата последователност на събитията. Ако нямаше стълба, може да създадем условия за трето събитие - но тогава него трябва да го има и в другите системи, което е доста по-неочевидно за интуицията - много движения се събират накуп. Но лесно може да се сметне - след като имаме условията за третото събитие в тази система, може да сметнем последователността на отвряне/затваряне във всяка друга. Това е положението.

Времето отдавна не зависи от нищо биологично. Но да се върнем на камъка. Камъкът не е в главата ни. В главата ни е моделът на камъка, отражение на неговите свойства и поведение, и като модел в него няма абсолютни стойости. Тоест съзнанието ни изгражда само интерпретация на камъка. Точността на тази интерпретация зависи от точността на мерките и теглилките, с които работим (така както и точността на часовниците за времето) и от куп още неща. Каква е разликата с времето? Има ли камък, или няма камък извън съзнанието ни? Да уточня, да не прибягваме към солипсизма като укритие.

Добре. Доколкото разбирам, двете врати се отварят наляво и надясно спрямо централната надлъжна панта, нали? Ще повторя описанието което казах някъде по-горе. Изискването е вратите да се затварят бързо и да стоят минимално време затворени в системата, в която са едновременно затворени - защото стълбата се движи с голяма скорост и не може да чака. Допускаме идеализиран случай, който да ни даде горна граница в оценката - че напреженията по материала на вратата се разпространяват със скоростта на светлината - т.е. това е скоростта на звука в материала, макар че в реалността тази скорост е на порядъци по-малка. Нека разгледаме нещата в системата, в която двете врати се затвярат едновременно, и да се съсредоточим на дясната врата. В отворено положение долният и край се намира надясно от вертикалата, фиксираща затворено състояние (което е изобразено на картинката). Затваряме вратата така, че долният да се движи с максиммална скорост, скоростта на светлината. Тоест когато долният край достигне положение на затваряне, то и светлината от мястото на тръгване на вратата ще достигне същата позиция. Но импулсът, предаващ промяната през материала на самата врата, не може да се движи с по-голяма от светлинната скорост. Тоест, в момента в който вратата хлопва, цялата част от нея, която е във вътрешната част на гаража, ще бъде все още в покой. Тоест в момента на хлопване (отсрещната врата се държи по същият начин) няма да имаме събитието обозначено с червено. Когато вече имаме условия импулсът да започне да се разпространва по вратата и навътре в гаража , обаче вратата вече започва да се отваря със същата скорост, което ликвидира напрежението и потенциалната възможност вътрешните части на двете врати да се придвижат до допир - не им стига времето за това, защото трябва да се измине още половината гараж до допирната точка. Просто казано, външните части на вратите се раздвижват и хлопват и обратно, докато вътрешните на практика не реагират. Причината е елементарна - след като в едната система няма трето събитие, то няма да го има и във всяка друга система, включително и в тази в която вратите хлопват едновременно. Тоест, колкото и да се изхитряш с вратите, това ще бъде положението. Както виждаш, релативистската динамика е много по-сложна от класическата - при високи скорости твърдите тела имат поведение на влуиди, могат да поемат огромни напрежения и да се гънат изключително неочаквано. Това е феноменологично разглеждане, но достатъчно ясно показва принципът на действие на нещата. Може да се сметне и с числа, нищо няма да се промени, просто хамалогията е повече. Разбира се че са коренно различни. При стълбата и гаража корена на "парадокса" е в различните дължини на двата обекта в две системи, и парадокса се разрешава чрез относитеността на едновременността. При гюлетата се твърди че относителнността на едновременността водела до парадокс, но той се разрешава чрез скъсяването на дължините. Това че имат обща теза - относителността на едновременността - не ги прави еднакви. Пример: и при свободно падане, и при изстрелване на ракета имаме гравитация, но двата процеса имат различно поведение, защото обстоятелствеността е различна. Как точно доказват? Ти си нарисувал картинка и си изказал твърдение, които не следват от никъде, формулирал си неизпълнимо условие. Какво доказателство е това, и къде изобщо се използва СТО, за да бъде то насочено към нея? Експериментът с мачтата така и не го разбрах. Не знам някой да го е разбрал, да се обади и да обясни. Условията на една задача трябва да са физически непротиворечиви, за да има тя решение. Твърдението че едно събитие го имало в една система, а в друга го нямало, не е съвместимо с физиката. Във физиката се ползват отправни системи, които отразяват всички събития (могат да опишат всяка пространствена точка и да отчетат всеки момент). След като едно събитие има място в пространството и времето в една система, то ще ги има и във всяка друга. Лоренцовите трансформации, които стоят в основата на тази работа, представляват линейна връзка на координатите на дадено събитие към координатите му в произволна друга система - ако събитието има координати в някаква система, то замествайки в лоренцовите трансформации, ще получим координати във произволна друга система.. Тоест физиката (в случаая в лицето на СТО) не работи с пропуснати събития, тя не допуска такава ситуация. Следователно, вкарването на такава невъзможна ситуация в условие автоматично прави условието противоречиво. Така че тук не може да се оправдаваш че нещо е дадено като условие. Това изискване показва, че червеното събитие от вратите в гаража не може да съществува в момента на плътно затворени врати, щом то не съществува в друга система, в която вратите се затварят една след друга. Тоест за всяка конструкция на врата това събитие или ще го има във всички системи, или няма да го има в нито една. Аз ти го проследих за достатъчно прост случай. Втората картинка с оръдията дето им се разминават гюлетата, също е дадена по условие, и също не е верна. Тя трябва да е следствие, не може да е условие. След като в едната система гюлетата се удрят, физиката изисква да се удрят във всяка друга система. Как точно ще се движат гюлетата, вследствие сумирането на скоростите им и преносната скорост на самата система на гюлетата, е въпрос на конкретни сметки, но следствието трябва да изобразява техен удар. В случая картинката просто е измислена по непонятни съображения. Това не е много ясно... Самото събитие фиксира място в пространство-времето, то е точка в него. За това няма смисъл да се подозира, че едно събитие не може да е на мястото си, след като мястото му е самото то. С това съм напълно съгласен.

Тази теза много лесно се опровергава. Изводи от нея: преди поява на съзнанието няма време. Въпроси: - кога е началният момент на времето? - телескопите ни показват процеси от най-ранна възраст на вселената, преди да има условия за всякакви съзнания. Имало ли е тогава време, и ако не, какво означава "процес" без време? Ако е имало време, то какво тогава е създало съзнанието? Не създава ли тогава само представа, която е отражение на обективната действителност битуваща и преди и след неговата поява? Да продължавам ли? Сега, не може да излезеш с твърдение, че самата вселена притежава съзнание поради проблемите които изтъкнах, защото така ще влезеш в кръгова аргументация, а и твърдението е с очевидна цел нагаждане. Ами същото е и с концепцията за маса, за камък, за вода. Съзнанието създава концепцията. Значи ли това че няма камъни и вода? Защо ни е толкова болно тогава като ни удрят с камъни? Правим ли разлика между камък и концепция за камък? Ох, да беше тука моята преподавателка Иванка Апостолова, да ви погне с Теорията на отражението на Тодор Павлов... Комунизмът беше се омазал в учението си, но някои неща от диамата бяха в десетката и продължават да са актуални, поне в най-общи рамки. ?

Ами айде де, ти що не анализира моето твърдение, а го обкичи само с някакви думи без смисъл? Сарказмът не е аргумент, не знаеше ли? В случая сме в още по-интересна ситуация - става дума за определение, дефиниция. За очертаване на обособена част от действителността с определено понятие, а не за хипотеза например. Тук няма какво да се оборва, кондиката е съвсем друга - тук трябва да се анализира обхвата и адекватността на определението. А по този обхват се написа достатъчно. Такъв отговор е толкова детински, че нямам отговор за него. Почти си уцелил. Няколко пъти грешка, ама има ли значение? Вече ти обясних защо споменатите дефиниции нямат смисъл - защото те не обхващат същностните черти на това което се дефинира с тях. Това е все едно на въпроса "какво е кон", да отговориш "конят е кафяв", или "конят бяга бързо". Да, може и да е кафяв, но не само, по-определящото е че е еднокопитен бозайник, с ред особености по физическата структура и физиология. А ти се оплакваш, че пренебрегваме кастрирани и едностранни дефиниции за времето. А за какво са ни такива? Нямаш отговор "какво е времето", а философстваш пространно под тази тема? И ти ли детински подхождаш Когато става дума за дефиниция, добре е да се не се вземат осакатените версии, особено ако са много по-зле от исторически устоялите определения, както в случая. Детински подход е да не предлагаш нищо, но да дискутираш. Предложи нещо повече, и тогава дискутирай. Със СТО е същото - запознай се първо с нея, после я опровергавай.

Хахаха, смях в залата @Sisoev, всичките определенния които даваш са сакати, по две причини. Първата е, че не отразяваат важните и задължителни характеристики, които времето притежава и по които се различава от всичко друго - а това е че засяга подредбата на събитията по предходност и процесите по продължителност. Без тези характеристики дефиницията ти е лишена от съдържание . Една дефиниция задължително трябва да включва важните характеристики, защото те няма къде другаде да бъдат включени. Втората причина е, че ти кастрираш времето, задавайки му незадължителни характеристики - минало, настояще, бъдеще, линейност. Дали ще ги има тези характеристики зависи изцяло от поведението на събитията, които времето организира. Ще ги има, само ако времето има посока, а смисълът им ще се определя от тази посока. Но няма необходимост времето да има посока. В теорията на гравитацията има ситуации около сингуларностите, когато пространствена координата се превръща във времеподобна, т.е. може да имаме двимерно (не линейно) време. Твоята дефиниция отрязва такава възможност. Виждаш, предубежденията могат да нанесат много тежки поражения на самата наука. Една дефиниция не трябва да налага контрапродктивни ограничения, както твоите дефиниционни експерименти Е, с кастрирани дефинции помен ли ще правим тук? Проблемът ти е, че не се ограмотяваш какво са измислили хората преди тебе. Времето е философска категория, и още от древността много по-умни от тебе хора са работили по въпроса. Та какви ли не идеи са мислили, субстанциално време, релационно време, да не тъпча тук с информация. Важното е, че целта на това мислене е била да се достигне консенсус - понятието да обхваща максимално характеристиките на времето и да е общо за всички, за да се разбират хората които работят с време. И определението което съм споменал е най-разпространеното, защото просто обхваща най-важните черти на времето във философски аспект, без да натоварва времето с неприсъщи му ограничения. Определението на Айнщайн пък дава удобство за количествено отразяване на времето, и използването му в природните науки. А ти се седнал да смучеш пръст и да си измисляш алабализми, не било организация а било последователност. "Последователност" е само част от по-общото понятие "организация". Продължителността на процесите последователност ли е? А подредбата в тази последователност не е ли важна? А едновременните събития последователни ли са? Такива епистоларни упражнения нямат смисъл в науката. Дръжки.

Интернетът се явява както благо, така и трагедия за съвременното общество. Защото много над 90% от информацията в него не е верна, и води до заблуждения. Аз винаги съм твърдял, че за да научи човек нещо от интернет, той трябва предварително да го знае, за да може да отсее информацията от потокът заблуди. Което е парадоксално... Ако човек няма нужните предварителни знания, но е силно предубеден, той може да намери в интернет потвърждение на всякакво твърдение. Така например, Гугъл при търсене на "гравитацията не съществува" дава 3040 резултата, а на "гравитацията съществува" - 374. Как да изберем какво да четем, ако не знаем коя теза е верната? Затова човек първо трябва сериозно да си подкове образованието, и тогава идеята за плоската земя сама ще отиде в небитието. Самото и съществуване показва сериозен проблем за защитаващите я А водещият горното видео просто заслужава двойка. Предполагам, с такава дейност избива някакви комплекси.

Първо си отговори на въпроса що е време, после питай каква е връзката му с другите величини. Нищо общо няма с кокошката и яйцето, въпросът ти е формулиран некоректно... Естествено, събитията са първичните. Аз бих дал определението на Енгелс, което е много актуално: времето е система от отношения, изразяващи координацията на сменящите се едно друго състояния - тяхната последователност и продължителност. Смяната на състоянията всъщност са събитията. Тоест времето представлява определена организация на поведението на тези събития. Теорията на относителността прави стъпка напред, като включва тук и пространството - точките в пространство-времето са събитията, чрез тях времето става неразривно свързано с пространството. Каква е ролята на съзнанието тук? Чисто субективна, то може да каже, да, забелязвам такава система в битието, тя ме кефи и ще я нарека еди как си. Или ще се направи на талпа и няма да забележи съответната закономерност. Но това означава ли, че то може да измени отношенията в тази система? Не, те са обективнни, независещи от него. В този смисъл времето е обективно, не зависещо от съзнанието. Ролята на съзнанието е само да се развие дотолкова, че да забележи тази особеност на битието. Липсата на концепция на време не означава липса на време, а само липса на концептоносител Имало ли е време преди да се появи съзнанието? И ако е нямало, кога е първият момент? А защо сега астрономите могат да наблюдават и по-отдалечени моменти назад? Тази концепция със съзнанието се дъни яко. Ако не те кефи, ползвай следният подход. Във физиката има едно правило - за всяка физична величина да се дефинира метод на измерване. Очевидно, тъй като величините са уникални, то и тези методи са уникални - чрез метода може да се определи какво се мери, т.е. основните характеризиращи свойства на величината. А има едно друго общофилософско правило, че всяко нещо може да се опише чрез наборът си свойства. Е, начинът на измерване се основава на тези свойства. Та за времето, ползваме определението на Айнщайн: времето е това, което измерва часовникът За физиката това е напълно достатъчно, и покрива всички количествени нужди. Поне за интервали над 10 на -30 от секундата. А такива времена са непостижими за съзнанието... И сега си помисли: ако няма съзнание, ще се промени ли нещо в хода на развитие на вселената? Няма, пак една звезда ще гръмва преди друга. Вселената е един гигантски часовник в това отношение...

Нещо не виждам просветление... В този ред на мисли, да попитам - а твоята логика къде изобщо се е дянала? Ти какво, направил си моделиране че според СТО точно това се получава, и като следствие на това си нарисувал картинката и си изказал твърдението? Или без да се замисляш кой знае колко, юрбулишката си нарисувал картинка как според твоето въображение трябвало да изглеждат нещата, и твърдиш, че това има нещо общо със СТО? Сещаш се, че заблудата ти произлиза от вторият подход Но само от някакви не базирани на нищо представи, СТО няма как да я побутнеш. Представите не са аргументи, а са само следствия от тях. Човече, логическото мислене е доста по-сложен процес, Човек често се заблуждава, че фактите от ежедневието и класическата интуиция са част от апарата на логиката. Но това не е верно, те са само обстоятелства, които са храна за разсъжденията произведени чрез моделиране по някакви закономерности. Специално във физиката това е примерно израз на логиката: "ако <допуснем даден закон за истина, в случая СТО> то <получаваме следствие което е истина>“. В случая логиката е простата рамка "ако...то...". Всичко останало е захранване на закономерностите на предложената теория с някакви обстоятелства, за да се изчисли следствието. Ти нищо подобно не си направил, затова твърдението ти е лишено от логика - то няма връзка с нея. За успокоение, не си единствен - това е много често явление сред не занимаващите се сериозно в съответната област.

Пак почна с тъпизмите. Сори, потъвай.

Експериментът ти със стълбата е неудачен опит за модификация. Това че има семантична връзка със известният в литературата експеримент съвсем не е достатъчно, трябва модификацията да е смислена. А тя не е. Опитваш се да използваш свойствата на събитие, което принципно е невъзможно да се случи. Това е логическата грешка известна като petitio principii. Оръдията имат общо със стълбата само чрез твърдението, че и в тях се използва относителността на едновременността. Всичко останало е трагедия и килим от предразсъдъци, нямащи общо със СТО - основно, пропуснал си събирането на скоростта на всеки от снарядите с преносната скорост на цялата система от топове спрямо подвижната референтна рамка, което вече няколко човека ти посочиха. Но щом не го виждаш или проумяваш, това е положението.. Логиката винаги се извършва на база някакви зададени предпоставки. Класическата форма е "ако <предпоставка> то <следствие>". В нашият случай предпоставките са грешни. И когато се посочи това, "не е вярно" става непреодолим аргумент. Но трябва да се осмисли, а не да се повтаря като латерна.

Ти изобщо не си наясно с какво се бориш. Общо начало има, принципно положение. Това че не си го споменал или не го знаеш, не променя нещата. Ако няма общо начало, не можеш изобщо да сравняваш количчествени величини между двете системи, а ти точно това се мъчиш. А какво е то, лесно се вижда от числата. Това което сравняваш, не е "интервали от двете системи". Интервалът е само един, между две събития (които също не си ги споменал, но задължително ги има, щом става дума за интервал). Та, ти сравняваш какво показват часовниците от едната система за този интервал, и какво показват часовниците от другата система за същият интерва. И това лесно се изразява с формулата която дадох. Но, след като не знаеш какво се мъчиш да правиш, никой не може да ти помогне Мъкааааа...

Ето я формулата по която се сравнявт интервалите по часовниците в двете системи: От лявата страна е интервалът (моментът спрямо нулата) на часовника в К, от дясно в числителя е интервалът според К1. Това в знаменателя по твите сметки е 0.95. За числата които си дал имаме 10*0.95 = 9.5, 100*0.95 = 95 за показанията на подвижните (К1) часовници. Изразът в знаменателя в случая наричам така. Може да не сте акцентирали, но според числата с които работиш и сметките които правиш, общото начало р НУЛА и за двете системи. Показанието 10 е интервал между текущият момент и избраният за нула в К, показанието 9.5 е същото но за К1. Няма как да сравняваш тези числа, ако нямаш общ начален момент. А формулата по-горе го изисква да е нула Елементарни сметки, и СТО печели убедително. Търси си грешката, дал съм ти наклон.

След като за момента 10 часовникът +X1,1 показва 9.5 в К, то момента 100 часовника +X1,1 няма да показва 99.5, а 95. Интервалът от сверяването (условната нула) в системата К умножено на лоренцовият фактор, в случая 0.95. Съвсем естествено да е по-малко от 90. Движещите се в системата К часовници от К1 ще показват по-малки интервали, защото в тази система вървят по-бавно. А в случая и не съвпадат по показания. Часовниците за които става дума са сверени само в К1, не в К. На какво се учудваш? Точно резултатът според СТО Противоречието е някъде в главата ти.

Когато говорим за сингуларност, трябва да помним, че физическите закони не са приложими за нея. От това, че знаем какво се е случило след нея, не можем да прогнозираме условията преди нея. Това което обединява всички сингуларности, е наличието на безкрайна кривина. Ние нямаме доказателства за сингуларност с безкрайна плътост. Това, което знаем по реликтовото лъчение е, че вселената е възникнала от много горещо и плътно състояние. Нямаме никакви основания да предполагаме какво е било поведението на температурата преди това състояние, т.е. преди да стане висока. Именно сингуларността ни спира да разсъждаваме по известните закони в тази посока. Има много спекулативни варианти какво може да се е случило. Плътността може да е била безкрайна, може да е била крайна, т.е. да не се тръгва от нулева ентропия, а е достатъчно тя да е ниска. Температурата може да е била ниска, но в резултат разходването на тъмната енергия при инфлационното разширение да се е повишила. Но това на което твърдо можем да стъпим, е наблюдаемите условия до които се добираме.

Мда, желание има, ама смисъл няма... Как да се разреши такава дилема?

Шпага, въпросът ти е интересен и изисква доста обяснения, а в момента не ми се пише толкова много... Ще опитам накратко да нахвърлям малко информация, съжалявам ако някои неща ги преразкажа непълно или неточно, сега ми е трудно да си построя правилно мисълта... Виж сега, има различни класификации на сингуларността. Единият тип е според теорията, която ги описва. А това е нещо, което се развива с времето, обхващайки все по-сложни случаи. Първи за сингуларността говори Шварцшилд, който само няколко месеца след публикацията на уравненията на Айнщайн получава решение за гравитационното поле на материя с маса. Неговото решение описва елементарна черна дупка, без въртене, без заряд, без външно въздействие. В сърцето и има точка, към която се стреми всичко попаднало в нея, което там се събира в обект с безкрайна плътност, който известните физически закони не могат да опишат - сингуларност. По-късно се появява друга, по-обща теория, която по-подробно описва сингуларностите, теорията на Опенхаймер и Снайдер, някъде 40-те годинни на миналия век. Тя обхваща повече случаи, но все на обекти с маса. Тези теории описват т.н. гравитационна сингуларност, сингуларност образувана в резултат на колапс на масивен обект. Някъде доколкото помня средата на седемдесетте години на миналия век се появява по-разширена теория, теорията на Белински, Халатников и Лифшиц (БХЛ-теорията). Тази теория описва по-сложни процеси на колапс, водещи до въртящи се черни дупки и всякакви други комбинации, и техните сингуларности. Сега, тук има една история с устойчиви и неустойчиви сингуларности, ще я прескоча, тези описвани от БХЛ са по-устойчиви. Тук вече имаме сингуларности предизвикани не само от маса (дори без наличие на маса), а само от електрически заряд и от момент на импулса. Те показват, че самата кривина на пространството над определена степен може да води до преход към сингуларност, без наличие на маса и други материални атрибути... Любопитното е, че вътре в черната дупка, преди да достигнеш до централната сингуларност, падащият обект се сблъсква с две други сингуларности: падащата и излитащата. Падащата сингуларност се формира от всички обекти, които падат след обекта (тъй като времето се забавя, те стават неограничено много), а излитащата - от обектите които са паднали преди обекта. Ще ти дам линк от книгата на Кип Торн, който добре ги описва : ЦЪК Малко се отклоних от темата. Има и друга класификация на сингуларностите: гравитационна и космологична сингуларност. Гравитационната е тази, която се образува при колапс на масивно тяло, в резултат на гравитационните сили. БХЛ теорията обаче е способна да опише и космологична сингулярност, такава, от каквато вероятно е тръгнала нашата вселена. И съвсем по темата: сингуларностите се делят на времеподобни и пространственоподобни. Пространственоподобните сингуларности са тези, които се получават от материя, колапсирала в една точка, с безкрайна плътност и кривина на пространството. Това е вариантът, който се среща само при метриката на Шварцшилд, масивно колапсирало тяло без заряд и въртене. Времеподобната сингуларност е по-интересна, доколкото помня тя беше образувана от енергия, протичаща през безкрайна кривина на пространството. Този вариант се среща при всички останали БХЛ-варианти на сингуларност, например геоните (черна дупка само от светлина, от фотони), въртенето, масата не е задължителна (безкрайна кривина може да се създаде само от импулса на обекти като фотоните, или само от заряда, без маса). И накрая важна информация: има няколко ограничения на величините на материята в такива сингуларности. Важното за нашият случай е, че безкрайна плътност и безкрайна температура не са съвместими едновременно, защото при безкрайна плътност мярката за хаоса, ентропията, клони към нула, което не е съвместимо с безкрайна температура. От друга страна, моделът на Големият взрив се основава на огромни температури в началото. По тази причина пространственоподобните сингуларности не пасват за нуждите му (поради безкрайната плътност), и за това сигуларността трябва да е времеподобна. Обичайното понятие "време" тук не се замества с нищо. Надявам се да се разбира написаното...