scaner

Кога ще се научиш да не се плашиш и да не виждаш навсякъде "релативистични ефекти"? Аберацията е ефект познат още в класическата физика. Има съвсем нищожна количествена разлика при обяснението между между двете теории при високи скорости. При ниски скорости предсказанията на двете теории съвпадат. Младенов, кога ще се научиш, че анимацията е само израз на представата на човека, която може да е погрешна, и не може да бъде аргумент? В случая тази анимация е погрешна. Законът на Снелиус - ъгълът на падане е равен на ъгълът на отражение - е верен само в отправна система, в която отразяващата повърхност е неподвижна. Или когато скоростта на светлината е безкрайна. Докато в случая отразяващата повърхност се движи, а при това движение трябва да се вземе пред вид крайната скорост на светлината. И съответно представата, довела до тази анимация, е куца От такива проблеми се пораждат и парадоксите... По тази причина парадокс няма. Това че не си видял. означава че най-вероятно не си и търсил... Но обяснението и в СТО и в класическата физика е едно и също. Скоростта на светлината е крайна, променят се компонентите на вектора на светлината в двете системи, и това води до наблюдаваните ъгли. В СТО разликата е само, че големината на скоростта се запазва, което е свързано с относителността на едновременността. Но това е само малка релативистична добавка към основният ефект. При малки скорости предсказанията на двете теории съвпадат.

Ами няма. Когато едно тяло, без значение дали ракета или комар, се ускорява, то променя скоростта си, v = a.t спрямо някаква неподвижна точка в инерциалната отправна система в която описваш движението му. С фиксирана скорост ще измине път S = v.t спрямо избраната за начало точка. Когато обаче скоростта не е фиксирана а расте с ускорението, пътят се получава чрез интеграл по времето, . Както виждаш, тук никъде не е намесено нищо от особеностите на СТО, за да имаш скъсявания и подобни чудесии, тук се описва поведението на обекти в една единствена отправна система. Всички тези формули са базови, определящи връзките между скорост път и ускорение и идват още от класическата физика. Първите две са дефиниции, така че няма как да има някакви скъсявания в тях. Терминът "видимо" в случая изобщо не е на мястото си - само гледайки, ти нямаш оценка какво се случва с разстоянието. Трябва и измерване, а измерването се съчетава с формулите по-горе. Представи си нещата така: наблюдателите в СТО са изключително късогледи, те не разчитат на светината да донесе някаква излишна информация до тях, освен базовата - имя/няма светлина в даден момент. Те разчитат само на резултатите от преки измервания, и на тяхна база разкриват закономерностите на реалността. Скъсяване в случая ще има само в отправната система на ракетата. Преди ускоряването тя ще отчита едно разстояние до стартовата точка, веднага след ускоряването - друго. Защото ще мери с новите еталони и в новата обстоятелственост на друга отправна система, подвижна спрямо началната. Докато земята продължава да си стои в изначалната отправна система. За земята в момента на ускорение на ракетата не се променя нищо, свързано с разстоянието до точката в която става ускорението. И ще са валидни горните закономерности.

Ракетата ще се късява, но разстоянието - не. В инерциални системи, ако - по условие - един обект се движи и се намира на дадено разстояние в някаква инерциална система, то в системата на този обект споменатата инерциална система се движи и разстоянието ще е по-малко. Това е по причина в коя система дефинираме условието, от там асиметрията. А самата ракетата ще се скъсява, разбира се. Не е точнп отака. Силата на СТО е в отношението между различни отправни системи. В тамките на една система е валидна класическата физика. Както казва Айнщайн в основополагащата статия от 1905 г., класическата физика се е доказала, и трябва да я ползваме там където тя е приложимя. Например при събиране на скорости в една и съща система - два лъча светлина, всеки движещ се с 300000 км/с, се раздалечават един от друг в тази система с 600000 км/с. И това лесно се съобразява - единият изминава за 1 секунда в едната посока 300000 км, другият за същата секунда в противоположната посока изминава също толкова, разстоянието между тях нараства с 600000 км за една секунда. Класическа сметка, нали?

Да му мислят така изказващите се. Трябва да почетат още учебниците. Точно тук не си прав От гледна точка на звездата ракетата ще се отдалечата. Тъй като сме приели звездата за инерциална система, в такава система са валидни кинетичните закони на класическата физика. Имаме просто правило - при постоянно ускорение ракетата ще изминава път равен на ускорението по интервала време на квадрат делено на две. Тоест разстоянието в системата на звездата до ракетата неминуемо ще нараства. А в системата на ракетата трябва да намалява Разминаването идва от некоректното рилагане на формулите за скъсяване в ускоряваща се система. В такава система нямаш общо време, т.е. нямаш еднозначно дефинирана едновременност на две събития, съответно нямаш еднозначно определение на "дължина". и съответно разстояние. При инерциални системи няма значение къде са датчиците и наблюдателите. Резултатоите в такава система не зависят от местоположенията на датчици и наблюдатели.

Това е доста неясен въпрос... Имаш три различни отправни системи. След ускорението, и трите са инерциални. В "третата" инерциална система, в която първоначално ракетите са били в покой, в момента на ускорението нищо няма да се промени с разстоянето. В системата свързана със всяка ракета, разстоянието ще се промени. Причината -всяка ракета в резултат на ускорението сменя отправната си система, в която някакви дължини на неподвижни обекти в "третата" система ще са по-малки, зщото тези обекти са подвижни в системата на ракетата. За дължини в системата на другата ракета - хептен, тя също се движи спрямо първата ракета. АКо едната ракета тръгва от София, другата от Лондон, отсечката София-Лондон ще бъде скъсена за всяка от ракетите, и нормална в "третата" система свързана със земята. Тоест в системата на ракетите разстоянието между тях ще бъде по-малко. В случая системата от две взаимонеподвижни точки София и Лондон не е ли обект? Зависи. Ако ние сме в инерциална система и оставаме в нея и след промяната на скоростта на другите обекти, никакви разстояния няма да се променят за нас. Ще се променят разстоянията само в системите на обектите които търпят ускорение - защото те минават от една система в друга, с други измерителни еталони. Спомни си парадокса на близнаците: първоначално и за двата близнака в покой със земята разстоянието до Сириус е 10 светлини години, когато единият тръгва с голяма скорост, в новата му система това разстояние е 6 светлинни години, съответно той ще се движи по-малко време до там (и обратно), съответно ще остарее по-малко - това е защото той си сменя отправната система, докато земният не я сменя. Движението с ускорение е антиинтуитивно в СТО. Например, ако една ракета се ускорява и се отдалечава спрямо някаква звезда, то поради скъсяването на разстоянията с нарастване на скоростта спрямо звездата, в система на ракетата тя ще се приближава към тази звезда

Има един закон, "Закон на Раул" (има го в Уикипедията), който описва поведението на температурата на кипене на водата при разтвори. На практика всяко вещество, повишава температурата, стига обемът на разтвора да е по-малък от сумарният обем на водата и добавеното вещество преди смесването. Затова всякакви соли вдигат температурата, защото дисоциират и се разтварят, не променяйки обема на водата. Спиртът обаче не намалява обема на разтвора, затова при него температурата на кипене спада. Е, при големи концентрации може да има и отклонения... Така че имаш богат избор, Опитай например със захар, тя не е агресивна към желязото.

Значи, разминаването на общата теория на относителността и квантовата механика не засяга тези проблеми. Там проблемите са други, нелинейността на уравненията на гравитацията, и линейността която изисква квантовата механика с принципът за суперпозиция, за да са валидни куп от базовите симметрии, на които се разчита. И още проблеми има... Квантовата механика си има друг подход. Там липсва понятието "сила", което е много основно в класическата физика, и е наследено и в теорията на относителността, то е изместено от енергията. В квантовата механика масата не е динамична величина, там не се обръща внимание на инертността на частиците. Там масата има няколко важни приложения. Едното е като част от класификацията на частиците по маса на покой. Другото е енергията, запасена в частиците. Там не напразно масата се мери в енергетични единиция, електрон-волт и нагоре, електрона е към 500 мегаелектронволта. И тук е наложена масата като маса на покой, дори в релативистската квантова механика, квантовата теория на полето. Има една много хубава статия на Франк Уилчек, "за културата на силата" във физиката, ако четеш английски, ТУК. В теорията на относителността също всички коректни резултати се получават като работиш с маса на покой. Може да работиш и с релативистската маса, в доста случаи се получава коректен резултат (случйно в общият случай), ама като се получи некоректен, няма да знаеш, нали? Това е все едно в едно стопанство да си оптимизираш организацията само за кафяви крави - всичко ще е перфектно, докато не дойде стадото с крави на петна

Ей ТУК, тръгваш по всичките референции в края на статията, и може да се ориентираш във въпроса. Не е мястото тук за преразказване.

Като изчисления - на много места може да се ползва. То за това и толкова устойчиво се е наложила такава визия. Но ако последователно прилагаш такива изчисления, стигаш до парадоксалните ситуации: ако на едно движещо се тяло прилагаш сила по направление на движението, то реагира все едно има една маса, а ако на същото тяло прилагаш сила непречно на движението - реагира като че ли има друга маса. Което е парадоксално, защото масата се счита скаларна величина, а не вкторна. Демек тук трябва дълбоко да съобразяваш, какво правиш и какво получаваш. Тоест има ситуации в които такъв тип изчисления, с променлива маса, се дънят. А това не е нормално. Обратно, ако стъпиш само на масата в покой, няма никакви проблеми и теорията е консистентна във всякакви приложения. При дължините и интервалите нямаш такива проблеми. Там в различните системи получаваш различни величини. Защото тези величини се мерят директно. Докато при масата измерването е индиректно, т.е. трябва правилно да измериш околните величини. Ако я мериш чрез F=m.a, както е в класиката, се дъниш. Тук нещата до голяма степен са за това каква дефиниция за маса да използваме, за да имаме максимално широк обхват за нейното приложение. И в статията е добре разказано, масата на покой покрива цялата физика.

Процесите са много по-сложни. Но връката е следната. Електрон и позитрон анихилират до 2 фотона. Кварк и антикварк - също Протоон и антипротон - също. Схващаш връката. Сега в обратна посока. Два фотона могат да породят електрон-позитронна двойка. Но могат да породят и друг тип двойки частица-античастица. Ето я връзката.

Елементарността няма нищо общо тук. При сблъскване на електрони и позитрони (в електрон-позитронните колайдери)се получават всякакви частици, протони и по-сложни. Най-мощният, LEP в ЦЕРН, беше над 100 GeV енергия (Големият Колайдер преди преструктурирането беше с 3500 GeV, сега е към 7000, т.е. 13 TeV в центъра на масата), а ILC дето се строи в Япония е плааниран за 500 GeV. Тоест съвсем прилична енергия за раждане на адрони - протони, неутрони и по-сложни и тежки частици. При това една двойка електрон-позитрон при сблъскване генерира много протон-антипротон двойки (един протон е с маса около 1 GeV, а енергията на електрон-позитронната двойка е към 100 GeV Проблемът за анихилацията на неутрино и антинеутрино стои. За да анихилират две частици, те трябва да са античастици една на друга, не само по име Неутриното има отрицателна спиралност, антинеутриното - положителна. Това не е достатъчно за анихилация, и като нищо може да се окаже че неутриното е античастица на самото себе си, както се казва за фотоните наапример... Но и да допуснем някаква възможност за анихилация, за нещо породено от анихилация на неутрино и антинеутрино забрави, енергията там е нищожна, а и вероятността за подобен процес също. За сега нещата там са неясни, поради слабата способност за взимодействие.

Дай да бъдем коректни. "Промяна", "скъсяване" не са добри термини за случай инерциално движение, и въвеждат в заблуждение. Дължината на един обект в една система си е такава каквато е, и се променя само при някакви взаимодействия. Тиктакането на часовниците също си е такова каквото е, и нещо повече, приема се за еталон. Дължината на същият обект в друга система е такава, каквато е, също. Единствените проблеми идват когато сравняваш дължината на обекта в една система - число - с дължината му в друга система, също число. Това че са различни не означава някакво скъсяване. Скъсяването е процес, а тук процеси нямаш. Разбираш ли? Тук подобна терминология е много подвеждаща, и в общият случай затруднява разбирането. Иначе, отношенията които се получават при сравнението, са съвсем обективни величини - дължината в едната система е 5, в другата десет, значи във втората е два пъти по-голяма. И това е резултат от сравнение на измервания, извършени в двете системи. Но такива сравнения по принцип са некоректни - всички измервания в една система трябва да се сравняват с иамерванията в друга система винаги трансформирайки ги с лоренцовите трансформации. Тогава полученият два пъти по-малък резултат ще съответства точно на резултата в другата система (10), тъй като и двете измервания са за един и същи обект. Това е нещо като да наблюдаваш отрязък от цилиндър. Единият наблюдател наблюдава кръгло сечение, другият, от друг ъгъл - паралелепипед. "Смачкал" ли се е някак цилиндъра? не, един и същи е, просто всеки трябва да трансформира видяното чрез съответната ротация и тогава се вижда общата картинка. Тази аналогия е много коректна и за нашия случай. Същото е и с времето - интервал между две събития в едната система, и същият интервал в другата. Това идва да ни покаже, че процесът за избор на еталоните, макар и разчитащ на еднакви условия и процеси, не дава абсолютен резултат. А друг няма. Виж сега: винаги става дума за масата на покой. Масата на движещият се обект също е масата на покой. При такива обекти, кинетичната енергия е свързана с импулса, не с промяна на масата. Само на обекти/системи в покой масата е пропорционална на енергията (защото тогава импулса е нула). При един фотон центъра на масата съвпада с протона, и импулсът на протона е импулс на центъра на масата. Тоест масата на протона с произволна скорост си е масата на протона. НО, ако имаш два протона летящи един срещу друг, тогава центъра на масата на системата се различава от двата протона. Тогава в системата им на покой на центъра на масата има нулев импулс, а общата маса е пропорционална на сумарната енергия - демек, много голяма може да бъде. Ако такав систем се движи - центъра на масата се движи - масата ще бъде същата, а ипулсът на системата ще се носи от масата на центъра на масата. Това са базовите правила. Въоръжаваш се с тях, и продължаваш да разследваш останалите проблеми

Това което ясно е подчертано в тази книга, свързано и с основните положения на СТО е, че масата не зависи от скоростта. От скоростта зависи импулса. Класическата физика казва, че импулсът p = m.v. Това не е верно в теорията на относителността. Там импулсът е вектор, и като такъв се подчинява на специални правила за преобразувание в различни отправни системи, докато горното равенство се проваля при тези преобразования, т.е. величината в горното равенство не е вектор в смисъла на СТО. В СТО вектор е величината където m си е константа независеща от скоростта. Заблудата за маса зависеща от скоростта е по причина неправилно групиране членовете в тази формула - нещо, което после води до още куп проблеми, като напречна и надлъжна маса и т.н.. Това е добре разгледано в книгата. Проблемите при разпад се отнасят за системи с център на масата в покой - само за такива системи имаме валидна известната връзка на енергията и масата. Там импулс няма.

Това с приемането звучи доста несигурно, не мисли ли? Нещо като търсене на отговора на въпроса: "Възможно ли е да се мистифицират симптомите на нашата парадоксална мисъл, когато те се конкретизират по най-абстрактен начин и фундаментално се анализира антагонизма на нашия индивидуален оптимизъм?" За да приемаш нещо са нужни някакви основания, не само гадаене. Ако приемеш че фотонъ се намира там някъде в атома, се появяват куп проблеми. Ако е в някакво свързано състояние, в покой - по принципът на неопределеност той ще е навсякъде, не само в атома. Ако се движи, какви сили ограничават местоположението му в атома? Отварят се куп въпроси, отговорите на които не са в полза на такова предположение. Всъщност дори в класическата физика вместо "получаване на нещо от нищо" се ползва по-ползотворният термин "преобразуване на материята от една форма в друга". В нашият случай, в термините на квантовата механика, електромагнитното поле на атома получава достатъчно енергия за да произведе квант - фотон - който има свойствата които познаваме. Преди това полето пак си го е имало, но квантът го е нямало. Тук имаме механизъм, непознат в класическата физика, и това е причина да се стигне до реторичните въпрос с приемането в началото Това е много ползотворен механизъм, който позволява да се обяснят много неща: излъчването на неутрино, което преди това не е стояло затворено в атома, разпадането на неутрона на протон и електрон, който също преди това не е бил затворен в неутрона, поради горният принцип за неопределеност. При разпада на пи-мезонът къде изчезват кварките и от къде се взема електронът и неутриното - все елементарни частици. Обясняват се всякакви разпади и пораждания на елементарни чстици от не толкова елементарни, но несъдържащи ги...

Да ти кажа какво е мнението на съвременната физика и теорията на относителността. "От гледна точка на" означава, че имаме отправна система, в която този, чиято е гледната точка, е в покой. Той си има еталони за време и дължина в покой в тази отправна система, и чрез тях описва гледната си точка количествено. Това би значело, че фотонът е неподвижен в такава отправна система. Но вторият постулат забранява това - във всяка отправна система фотонът ще се движи със скоростта на светлината. Тоест, не съществува отправна система в която фотонът да е неподвижен, няма отправна система в която да съществува "гледната точка" на фотонът. Тоест разсъжденията ти са от типа "ако фотонът беше мляко, сигурно щеше да е вкусен", т.е. са лишени от научна основа. Съответно представите които те генерират са грешни. Знам, има такива представи какво би видял фотона в популярната литература, но и с нея трябва внимателно да подхожда човек. Както и с онзи проблем, зависимостта на масата от скоростта например...

За какви факти става дума? Това че се омотаваш като пиле в кълчища от зле измислени конструкции, факти ли са? Друг път. Лапландец, първо усвой базовите положения - относителността на едновременността на база елементарните примери, сверяването на часовниците, следствията от тов - липсата на общо време, за да можеш да стъпиш на нещо стабилно за да правиш следствия. А не на айряна който си забъркал и нищо не се разбира в него. После ще усложняваш, и до вала ще стигнеш., то преди вала още си мъртъв в тая тематика А така, нищо не ти е ясно, и вала не ти е ясен, и било парадокс? Да бе да Вала ще почака. Съжалявам, тва е положението. И да не те кефи, тва е.

И кое не му е верното? И как това опровергава вторият постулат? Парадоксите са от недоносена и куца логика. Многократно е показано, и няма нито един неопроверган и необяснен парадокс. Това че някой не може да се справи с материала, още не е доказателсство срещу теорията. И това трябва да е парадокс? На какво противоречи? Ай спри се бе...

Може, може, никой не е забранил още да се твърдят измислици и заблуди. В такива форуми пък хептен... Ако малко се замислиш над твърденията на Лапландеца (стига да успееш да ги разбереш ), всичко си лъсва. Но има няколко прости положения. Първото е, че теорията е вътрешно непротиворечива. Това отдавна е доказано, има писано от Давид Хилберт преди 100 години, железна математика. Второто е, че няма експеримент, който да я опровергава. Всички експерименти я потвърждават. Факти.

Това е достатъчно условие за дискредитирането й. Вероятно не я отричат поради отсъствието на нова, която да е основана на новите факти и на нови постулати, от нови способни на решителни идеи физици? Нищо подобнио, Втори. Не бъркай заблудите на Лапландеца с някакво основания.

Мноооого далече от всякаква истина. До началото на 20-ти век на практика всичките учени са били в една или друга степен религиозни - средата и образованието в което са израсли е било такова. Дори в 20-ти век се срещат учени демонстриращи силна религиозност (например Франсис Колинс, един от водещите учени в проекта за човешкия геном). И Нютон, и Галилей, и Кеплер са били дълбоко религиозни хора. Грегор Мендел бил абат, Коперник е бил духовник. Жорж Леметър, един от основоположниците на теорията за Големият взрив, е бил абат. В началото на 20-ти век се провежда изследване свързано с 400 най-изявени до това време учени по физика, химия и биология, 30% се оказват силно вярващи. На никой учен няма и да му хрумне да преследва за нещо Нютон, докато той използва научният метод. Да, Нютон използва свръхестествени конструкции, но такива използват и много други учени - Кеплер, Бойл, Хук. Никой не ги преследва, защото постиженията им са много по-сериозни от залитанията им. При Нютон постиженията му са направо фундаментални. До 1905 година никой не си е и помислял да го бута някак. Няма нищо документално за такива тежнения сред учените. Измислици, Младенов. Докато някой учен следва научният подход и не обяснява процесите с намесата на Бог, религиозността му няма значение. Всичко става под принуждението на природата. Не от добро абсолютността на пространството отстъпва. Просто тя е била по-простата парадига, и е затрупана от следващата. Глупости. Хаха, Лапландеца като източник на меродавно мнение, ще ме скъсаш от смях Глупости. Именно експериментите налагат тези принципи. Ти май продължаваш да смяташ учените за по-глупави от тебе? Ще пораснеш, може и да помъдрееш... Но първо трябва да си излекуваш предразсъдъците.

Ти мене не ме мисли. Аз отдавна съм се върнал от там, на където ти сега се пънеш да креташ. Махай си твоите капаци, тогава ще прозреш истината, и истината ще те направи свободен! А сега какво, петлявиш се с някакви неразбираеми разсъждения, дето все до противоречия водят, и си мислиш че си свободен? Измама, лапландец, измамил си се Те и лудите дето са вързани в болницата на лекарства са си щастливи и се хилят от кеф, ма това щастие ли е? Ъ?

Пием различни питиета, изглежда за това на някой му се губи истината и все му се привижда убита Черните капаци пред очите са тежко бреме, сигурно...

Значи не го мислиш достатъчно. Решението е че и двете ще са усукани в системата на това, което се движи. Младенов беше дал добра картинка как изглеждат така усукани колела, някъде по-горе. И забележи, това че и двете са усукани е именно решение според ЛТ. Класическата интуиция отрязва възможността някой да се сети за такава ситуация

Разбирам те. Само че и ти трябва да разбереш нещо. Идеята за инерциални системи е добре илюстрирана от кораба на Галилей. Идеята му е следната. Имаме много голям кораб, който плува по спокойното море. Нека ние сме в трюма на кораба и не виждаме движението на бреговете, водата и облаците. В трюма правим експерименти, хвърляме и търкаляме тела, и изучаваме техните закони на поведение. Твърдението е, че чрез никакви подобни експерименти не можем да установим движи ли се корабът или не. Това твурдение е една първична форма на принципът на относителност, с много богата практическа основа. Съвременната формулировка на същият принцип е, че формата на установените физически закони ще е еднаква на всички подбни кораби, във всички инерциални системи. За да извършим това обаче, ние трябва да имаме часовник в трюма - не става да излезеш на палубата и да гледаш слънцето или звездите. Друг кораб, който се движи спрямо нашият и прави същите експерименти, също трябва да има свой часовник. Тоест, не можем да разчитаме на някакъв - инцидентно - прелитащ въртящ се вал, а трябва да си направим собствен, неподвижен. Друг кораб също трябва да си направи собствен. И когато всички кораби си изградят подобни системи, те могат да обменят знания за физическите закони и да ги сравняват. Лесно може да се досетиш, че ако часовниците им са на еднакъв принцип и еднакви конструкции, работата по сравняване на знанията между два кораба ще е много по-проста. Така че това е важно изисквне. Тук веднага се сблъскваме с проблемите по направата, които се наричат "сверяване на часовниците" в системата на кораба. Както видя според СТО, въртящият се вал може да е усукан или не, и ако не преборим този произвол, това може да се окаже фатално когато решим да обменяме знания с други подобни кораби Как точно във всеки кораб може да се направят идентични валове без да ползваме друг тип общоприети чсовници, не ми го побира умът, и това е важен проблем. Защо във вселената не може да се използва един общ часовник, който всички да ползват? Например въртенето на земята. Ами по много причини. Например чисто технологично, трудно е да си сверяваш часовниците по въртенето на земята, ако си в галактиката NGC 1187 например. Или същият твой еталобен прът, но намиращ се в тази галактика. Въпросът за простотата на физическите закони също е много важен. Крайната скорост на светлината също създава проблеми. Какво би се случило, ако ходът на неподвижен часовник се различава от ходът на подвижен такъв, както сочи и теорията на относителността - визирам твоят еталонен вал, който в една система е неподвижен, в друга е подвижен. Тогава физическите закони в една система могат да имат една форма, в друга система - друга, и ще се наруши принципът на относителност, който е много базов и добре потвърден. Този риск стои, и той налага всяка система сама да си гради еталон на база общи принципи. А вече божа работа е дали всички те ще могат да се синхронизират, както твърди касическата физика, или не, както показва СТО. Е, ако някак успешно разработиш технология за използването на неподвижен и въртящ се - и мноооого дълъг - вал за часовник, ще установиш, че подвижните спрямо него валове изостават или избързват спрямо него. Същото което установяваме сега по законите на СТО. Значи имаме дилема - или спазване на принципът на относителност, или нарушаването му на база единствен часовник по който да синхронизираме останалите. Но принципът на относителност е много базов, и всеки метод на избор и сверяване на часовници не трябва да го нарушава. Проблемът с твоят вал се свежда до проблема с един часовник. Избираме един чсовник във вселената, и сверяваме всички по него. Е, веднага виждаш резултата според СТО - подвижните часовници не могат да са синхронни с неподвижните. А да изградиш физика на база несинхронни в една система чсовници не си е работа Или да обявиш несинхронните чсовници за синхрони по закон, още по-зле. Абсолютно същите проблеми идват и с твоят вал, просто са по-завоалирани. Така че проблемът с начина на зимерване на време е много важен, и не можем да го решим без да се замислим И методът предложен от СТО не идва от добро... Тук е важно да се разбере, че ЛТ не е действено лице - те нито упражняват сили, нито правят някакви промени в природата. ЛТ са просто математическо средство, което казва как нещо в една система ще изглежда през погледа на друга отправна система. Те са математически връзки - свързват величините на нещо измерено в две различни системи. Това което се случва, съществува и без ЛТ, то е общо за цялата вселена, но ние го виждаме в съответната "проекция" наложена от избора на отправна система. Затова и няма как да има парадокси, след като в поне една отправна система парадокси с това "случващо се" няма. И появата на ЛТ тук не променя нищо Просто природата ни казва, че връзките давани чрез ЛТ са по-точни от връзките, давани с галилеевите трансформации. Иначе светът си тиктака и без трансформациите. Те не му пречат, както се казва, нито пият, нито пари вземат. Не вкарвам и не ползвам. Всички ситуации разглеждаме в максимално идеализираният случай. Допълнителното усукване на вала не е резултат на сила, за разлика от класическата физика. Ето ти една разлика между двете теории. И пример, как предтрзсъдъците от едната неусетно се пренасят и по отношение на другата - "така трябвало да бъде". Това поражда и "парадоксите".

Не те разбирам. Защо искаш да променяш, без да прилагаш сила? Другият вариант е да си избереш нещо вече готово, природно, в подходяща отправна система Неравновесни, в смисъла с който сме свикнали - на класическата физика. Тези примери показват, че много от наложените от класическата физика очаквания са неизпълними в СТО - нейните закономерности са различни.