scaner

Има си една скорост на въртене, просто дискът се деформира при въртенето. Space Geometry in Rotating Reference Frames: A Historical Appraisal Ето как изглеждат радиалните линии:

Пълни глупости.

Младенов, погледни в тази статия от любимото ми списание American Journal of Physics, което е много добро на тема всякакви подобни примери и особени въпроси: A relativistic trolley paradox Там в подробности е разгледано въртенето на релативистско колело (частен случай на твоите зъбни колела), със деформирането в подвижната отправна система, с неравномерното разпределение на спиците спрямо периферията (при тебе зъбите) там, хората са се постарали. Силно ти препоръчвам това списание, пълно е с анализирани "парадокси" на тема релативизъм, маса заблуди на хората са добре разгледани. Не прости, и добре решени проблеми, освен останалите статии. По него преди време (а вероятно и сега) се готви отборът ни за международните физически олимпиади. Преди време се канех да подхвана една тема със задачи от това списание, но нещо ме отвя вятъра. Сега като си настроя искуствения интелект може да се върна на тази идея.

Пак да повторя. В случая сплескаността е такава, че колелата трябва да се движат вертикално. нагоре или надолу. А трансформациите са за хоризонталлно движение. Трябва да нарисуваш картинките сплескани хоризонтално. А има ли парадокс в това? Единственото изискване е във всеки момент съответните зъби на колелата да се зацепват, и само в това е смисъла на "колелата се въртят заедно". И в случая всички зъби се зацепват, т.е. синхронно правят оборотите. Какво от това, че маркерите се движат неравномерно? Освен в точката на допир, в цялото останало пространство всяко от колелата може да има поведението на желе както е според born rigidity, и както видяхме в примери до сега - да се усуква например. Да, странно е за ежедневната интуиция, но парадокс ли е това? Не е парадокс. Дори само за едно колело, което се върти и се движи с голяма скорост, в подвижната система зъбите му не са равномерно разпределени по обиколката. И това се вижда още от закона за събиране на скорости - зъбите, които при въртенето се движат по посока на движението на колелото, не могат да надхвърлят скоростта на светлината и се сгъстяват в тази посока, в другата се разреждат. Което всъщност се случва и при твоята картинка, с маркера - ако проследиш повече маркери, ще забележиш това сгъстяване и разреждане. Но пак да попитам. Какво му е парадоксалното? Хайде порасни и прави разлика между парадокс и особеност Само девствените мозъци възприемят нещата, за които нямат опит, като парадокс.

Тц. Първо, според чертежа, движеието на групата колела е нагоре (или надолу), според сплескването, т.е. нарушение на едновременността по хиризонталната ос няма.. И второ, картинката на двете колела е симетрична по линията, по която те се допират, всяка сметка която нарушава тази симетрия е грешна. Всяко от колелата трябва да се държи огледално на другото по тази ос на симетрия.Да обяснявам ли нататък къде си объркал сметките? Няма "логиката показва". Физическите закони са преди логиката, логиката само манипулира с данните от тях - ако, то... При такова движение физиката допуска такова въртене. Някакви други аргументи, освен че ти е непривично? Нямаш нищо, освен предразсъдъци. Правилните разсъждения във физиката са следните: след като имаме такива физически закони, то те описват съответните особености на съответното движение, в случая въртене на колелата. т.е. съответното движение е следствие на тези закони. А ти разсъждаваш наопъки - "ах, ами не ми пасва на представите, аз си мислех че не може да е така, значи не е така"... Съответното поведение на колелата може и да ти се струва странно, за ежедневният беден опит който си натрупал, но това не е противоречие - ти просто нямаш опит за съответните скорости, а е некоректно наличният опит да се интерполира на крак за да покрие неизвестната област - това е работа на законите да опишат какво се случва там И те го правят. Различието с предварително изградената представа (предразсъдък) не може да е аргумент. Колко пъти да повтарям - единственият критерии за правилност на физичнните закони е експеримента? Зъбната предавка ще работи съвсем нормално, без никакво триене и с равномерно напрежение - както и в стационарната система - по причина, че всички събития, които се случват с нея в стационарната система ще се случват и в подвижната, и никакви събития които нарушават хода и в подвижната система няма да се случват, защото такива не се случват и в стационарната. Поредните глупости. Научи се да получаваш следствията в резултат на логиката, не на предразсъдъците. И научи какво е абсурд. Това не е, когато нещо противоречи на представите ти Не ти ли омръзна?

Губиш.

Нищо не се разбира. Кое е не? Един часовник не е на едно и също място във всяка от системите. Какво искаш да кажеш, не можеш ли да го напишеш като хората? Е как искаш някой да следи такава липсваща мисъл? И важното е: няма формули за директно преобразуване на интервали.

Няма формули за директни преобразоваания на никакви интервали. Това е формула която показва какъв е интервалът между две събития случващи се последователно на едно и също място в стационарната система, гледано от подвижната. Тоест формула приложима само при строго ограничени условия. За интервали от друг тип са нужни съответно други формули. И естествено, тази формула няма как да доведе до някакви противоречия.

Да, фенолът прави характерен тъмновиолетов комплекс. Доколкото помня, друг вариант за доказване беше жълтата кръвна сол, и се образуваше "берлинско синьо". Но по-характерната реакция за тривалентното желязо е с калиевият роданид, става характерно кърваво червено. Много ефектни фокуси се правеха, ако незабелязано си намажеш с тампон китката на ръката с железен трихлорид, и прекараш по нея нож потопен в калиев роданид А от предложените в задачата вещества най-добра е натриевата основа, дава характерна ръждиво-кафеникава утайка.

Постулатите засягат физическата страна на въпроса, прилагането на трансформациите е основна част от математическото обезпечение. Трансформациите и задължението да се прилагат винаги идва още от класическата физика, макар че там част от прилагането им е тривиално. То за това и някои хора не придобиват така важните и нужни навици Никога. Само чрез трансформации. Именно такива "икономии" водят до противоречия. Тц. Ти се пънеш нещо да опровергаваш, ти ще смяташ. Хем го беше сметнал, хем се оказа че търсиш някой да ти го смята...Аз тези неща съм ги измислял, на мене ми е ясно че противоречия няма Усещам голям конфликт между искането и моженето? Ще трябва да си го разрешаваш... Искаше да ти дискутираме темата - ето ти резултатите. Грешка върху грешка, накъдето се обърнеш. Сега бягай да ги оправиш и пак ела.

Всеки интервал винаги се определя чрез две събития. Това че се опитваш да шмекеруваш, съвсем закономерно те потопява в противоречия. Но това не е по причина на СТО, а по причина циганията с шмекеруването

Всяко събитие си има пространствени координати. Това че си изпаднал да се чудиш как да ползваш координати без да има на тях събития, само показва мозъчната катастрофа... Лапландец, фундаментално правило - величини (векторни и тензорни компоненти) между две системи, се сравняват само чрез лоренцовите трансформации. Това е тяхната основна и единствена роля. Всичко друго, както сам вече трябва да си се уверил, води до противоречия на корем Ха сега чинно си направи трансформациите, и ще ти светне пред очите как смазано и безпроблемно работи механизма на СТО. Аз от кога ти соча, че си се омазал от главата до петите с ...?

Винаги с лоренцови трансформации. Правило. Точка.

Лоренцовата трансформация задължително има нужда от пространствена координата. Никакви хитрости тук не вървят. Всички "хитрости" са заблуда. Първата грешка. От грешна логика (по-горе) не може да се настоява за верно следствие. Това е втората грешка. И това е грешката. Интервал се преобразува между две системи само и единствено чрез пълните лоренцови трансформации. Виждаш ли как си се насадил яко на кактусите? Омазал си се до ушите с...

Това всичко е ясно. Не е ясно, след като трябва да изчислиш чрез СТО какво показват часовниците за съответните събития, стигаш до противоречие. Противоречие с какво, стойност изчислена как? Изчислението чрез СТО ти дава еднозначен резултат, той с нищо не е сравнен, той просто е прогнозиран и е такъв какъвто е. Как ти хрумна, че някъде имало противоречие? Освен че предполагаш нещо, което според СТО е незаконно, и то води до противоречия? Няма друг начин Абе кога ще се научите да мислите поне на някакво базово логическо ниво, не знам...

По условие вие сте задали, че те никога не са различни, само в конкретна система. Това условие няма смисъл и действие извън нея. И всеки опит да го приложиш там, където то няма смисъл, очевадно води до парадокси, нали? Това се учи още в детската градина, ама някой трябва да е внимавал поне там... Подвеждаш се сам Предразсъдъците как са?

А това оанзчава ли, че ако не спре (т.е. има потенциал някога да покаже 12:30), то няма да го покаже в друга система? За което иде реч. Не променяй условията в движение, както виждаш, освен за оправдание за друго не става При това е твърде жалко...

Баси болната фантазия... Лапландец, ти моделираш процеса по някакви закони. Какви са тези закони, от къде си ги взел? Това са или законите на СТО, или някакви измислици. Естествено е по законите на СТО да се получи едно, по някакви други закони - съвсем друго. Двете са несравними величини, не подлежат на проверка чрез сравняване. Логиката не го допуска. Резултатът получен по законите на СТО, с какво го сравняваш? С какво проверяваш? И това, че се получава няаква разлика, очевадно е по причина импотентният метод на "съобразяване" какво трябвало да се получи. И в това ти е грешката Или проверяваш чрез законите на СТО, с които си се наел да смяташ (тук няма какво да проверяваш, резултатът някак е получен вече чрез тях), или гориш, както в случая. Не може да използваш за проверка закономерности, несъвместими със СТО, това е логическа грешка. Една от многото, които редовно правиш и не успяваш да се усетиш. Изпаднал си в едно познато ми невменяемо състояние, за което преди 100 години се появи програмистка версия на одата на Вазов за Шипка. Ще цитирам само малка част, много точно характеризираща колко си го загазил, като си си лепнал тези капаци: ОПЪЛЧЕHЦИТЕ HА ШИПКА ода за програмиста Три месеца вече програмисти смели трепетно повтарят на срока деня. Задания страшни. Hе знам за кой път сроковете стряскат на програмиста умът. Листинги се стелят, с гума се изтрива: два дни за проекта и три за отладка и вик се дочува: "Иощ малко и ще сберем за наградка" Програмисти идват с викове сърдити, "Аман" гръмовно въздуха раздра и хвана се всеки на тази игра... ...... И кротката радост до крак да измрат, но всички програми в срок да предадат с една смърт юнашка ил с една победа. Отделът цял сега на них гледа. Този план висок е - похвали ще даде, кат не го изпълним да мрем по-добре. Hяма вече клюки - има колективи, всеки се напъва - няма прави, криви. Счупва се молива - има терминал, копира, чертае, комплектува сам и сили, и нерви изчезнаха там, но да се изпълни заветния план. "Бачкайте в нощите!" - някой се изкряска. Програми без смисъл ставаха завчаска. Заявител тръпне, нивга не видял да се програмира като за умрял. Експерти немеят. Проекти безцелни. Липсваха програми. Hяма листи челни. Дружината цяла веч подгъва крак. Планът е изпълнен - пие се коняк... И вечер програмистът щом чашката хваща, спомня тоз щурм бурен и страх го обхваща, като си помисли, че и догодина планът ще изпълни пак при таз картина. Та и ти си в сходно състояние, "програмираш като за умрял", без смисъл Спри, огледай се, помисли на спокойствие. Може и да си забележиш сам проблемите.

Тук не сме в тази ситуация.

Да, това събитие, тъй като е за всички системи, свързва показанието със събитието в твърда връзка, затова отговорът е "не". Но мисля, че тук се очаква отговорът да е "и в един и същи момент време", "в момента в който гледам". А това няма как да стане поради липсата на смисъл в "един и същи момент време" и за двете системи. Значи няма смисъл твърдението: "ако аз наблюдавам часовника да показва 12:00, то в същият момент в другата система той ще показва 12:00". "Същият момент" по моята система е неопределен в другата - но няма пречка в някакъв момент там да се наблюдава и 12:30, и обратно. Определени/общи са само събитията, а те се състоят освен от момент, и от място. Може да кажеш "същото събитие", но няма смисъл само от "същият момент" или "същото място", не е достатъчно. Затова "същото събитие" ще е винаги с показание 12:00, но "същият момент" няма.

Шпага, събитието "показание на часовника 12:00" часа ще се случи за всички системи. По-късно, след него, пак във всички системи ще се случи и събитие "показание на часовника 12:30". За какво наблюдаване на бъдещето става дума? Във всяка система тези събития ще са последователни.

Разбира се. Часовникът непрекъснато и неотклонно си мени показанията, той минава през 11:00, после през 12:00, после през 12:30 и т.н. Тоест всяко от тези числа ще бъдат показани и в двете системи. Проблемът тук е "кога", в смисъл, в кой момент, едновременно, и т.н. Тъй като времената в двете системи нямат общ момент, съответно въпросът няма смисъл - дали сега и в двете системи показанието е еднакво, е безсмислен. Защото показанието на часовника освен от момента, зависи и от неговото място, и само лоренцовите трансформации могат да свържат място и показание в едната система с място и показание в другата система. Но можеш да бъдеш уверена - часовникът ще покаже 12:30 и в другата система. А може и вече да го е показал, в нейното минало. Всичко е възможно, не очаквай твоето минало да съвпада с миналото в другата система - пак поради липсата на общи моменти. Твоето "сега" няма допирни точки със "сега" в другата система.

И в кадър ще бъде сплескан. Кадърът засича едновременно положението на характерните точки на обекта, а точно на база тази едновременност се базират и изчисленията. Разбира се, кадърът трябва да спазва някои допълнителни условия, защото той се получава чрез посредник, светлина, т.е. трябва да е в такъв ракурс, че светлината от харатерните точки да пътува еднакви пътища до кадъра, но това е само технически проблем.

Различно свойство може да се прояви при различно състояние. При движеието можем да говорим за двете, на кой как му е удобно: - обекта е в състояние на движение, или обектът притежава качеството/свойството "движение". Няма разлика. Например, можеш да лишиш тяло от движение, лишаваш го от кинетична енергия, очевадно става дума за и за свойство. И в нашият случай това свойство е свързано с промяна на много съпътстващи параметри - форма, едновременност, още куп неща. Как са предразсъдъците Но очевидно не ги схващаш тея неща. Е, затова ти се привиждат парадокси на празно място

Е как да не са обективни? И с гръб да се обърнеш, с кинокамера ще заснемеш същите неща. Нали видя дефиницията на обективност - не зависи от твоето желание Младенов, почва да става скучно да се спори с тебе при такова невежество по отношение на базови неща. Не си търси извинения. Скоростта на движение на един обект (който в някаква друга система е в покой) е напълно обективна величина. И сто човека да се съберете, обектът пак ще е в движение (стига умишлено да не му попречиш). Научи първо какво е обективност, щото за физика и ти не си дорасъл още. Може би като научиш основните понятия, ще ти просветне че задаваш глупави въпроси във връзка с някакви противоречия Е, може и да не ти просветне.