scaner

И противоречия няма никакви. Това са някакви бълнувания. Ето от къде ти се пръкват парадокситя, схвана ли? На клетката ти дали ще и стигнат силиците? Ъ?

Смехурко, часовниците се сверяват, за да може да мерят и когато не са в "едно локално системно място", а и когато са на различни и не системни места. Защото ако не са на едно място и не са сверени, това което ще измерят няма да има смисъл на "време". Но на пияна глава тея неща няма как да ги разбереш. Само в парадокси ще се моткаш.

СТО изисква асовниците да са сверени с нулева разлика. Всеки друг метод на сверяване може да доведе до парадокси, с каквито ти се бориш, и за това не се ползва в СТО. Така че като затънеш пак в парадокси, няма защо да се жалваш на СТО - те са си лично твое творение. Не знам, но ти разбираш колкото чироз на слънце. Щом не раазбираш какво значи сверени часовници

Както и да го мъчиш, трябва да се сверят двата неподвижни в тази система часовника. И какво в подвижната система? Там по същата технология сверяваш само неподвижните в нея часовнници. И точка. Никакви парадокси. Полный бредовой синдром, както казват руснаците

И къде тук е парадокса? Да, има различни инервали в две системи, да, събитията са общи за всички, да, линейни са трансформациите. И какво доказателство за парадокси е това? С некачествена пърцуца си се нальокал... Майтапчия, в едно изречение смисъл не можеш да сложиш, хванал си се да философстваш за физика.

Естествено, движението е относително. И именно това състояние се описва чрез неподвижните в една система часовници. Това е правило - сверяват се и се ползват само неподвижни в една система часовнници. В друга - нейните неподвижни. И лоренцовите трансформации свързват свойствата на двете групи часовници. Ако нарушиш това правило - затъваш в парадокси, както се случава с безсмислиците ти. Дрън дрън. Лекувай се. Ха ха ха Безпомощността е любимото ми състояние, до което обичам да довеждам антирелативистите Welcome!

Браво! Изненадваш ме

Точно така. За това са нужни сверените часовници.

Не се изразих правилно: "нещо което ще изчислим" Да го изчислим, може. Всяка величина може да бъде изчислена, ако са зададени достатъчно данни за това. Да го видим, е малко проблематично. Физиологическите реакции, свързани с "виждане", са твърде бавни в сравнение с процесите които протичат при такива скорости. Най-близо до "виждане" е някаква форма на фотография, тогава да. Но да го измерим, е напълно реално. Например, ако по някакъв начин създадем условията, които определят понятието "дължина" - да засечем дистанцията между две характерни точки в един и същи момент време. Както виждаш, като определение е просто, но като техническо изпълнение не е. Това би могло да стане с някаква система за фотография в геометрия, елиминираща крайната скорост на светлината (например еднакви пътища), но и там скоростта на процесите все още е ограничаващият фактор. Затова и все още няма пряк експеримент в тази посока. Но косвени експерименти има. Например пряко свързаното със скъсяването забавяне на времето. Или магнитното поле, съществуването на което се обяснява чрез него.

Това няма абсолютно никакво значение. Всяка система си сверява само неподвижните в нея часовници, защото само те могат да бъдат сверени. Всички събития за нея се отчитат само по тези часовници. Останалите подвижни часовници могат да се съпоставят с неподвижните, за да получиш знание какво се случва според съседите, т.е. подвижните системи. Но всичко се върши с неподвижните. И тогава парадокси няма и за цяр. Само в замаяните глави гнездят парадоксите Много елементарно си пъхаш спици... в колесата и сам се прецакваш. После някакви теории ти били виновни. Дръжки.

Ако някога, дай боже, ти просветне, че се сверяват само неподвижни часовници за които никакви скорости и разположения и направления нямат значение, може би ще успееш да постигнеш и цялото безсмислие на конструкциите, които се пънеш да градиш, и този безполезен труд който хвърляш в мелницата на времето...

Има го, просто не го забелязваш Пък и нали искаш да живееш дълго, налице са нужните условия и без скъсяване.

Нещо си се оплел, хем противоречивости, хем правилно сверяване... Избери едната страна

Вероятно, важна е моментната а не средната скорост

И това ще доведе до цяла манджа с часовници, всеки от които ще показва различно, и самата идея за общо време отива в небитието Момчето е нещо много объркано напоследък...

Абе най-общо, който тича, ще живее повече

Може, тя е вечна защото е истина Никакъв парадокс няма в метода, твърде е елементарен за да стигне до парадокси. Е, значи принципно си лишен от шанса да я получиш.

Народа го е казал, когато си видиш зад ушите без огледало.

Не съм казал нищо за неподвижни системи. Чети внимателно, преди да се изказваш. Но от друга страна, всяка инерциална система може да играе пълноправно ролята на неподвижна, когато ни е нужно В този смисъл всички са неподвижни, само дето не едновремено. И не "чакаме" някоя да стане неподвижна - тя Е такава за неподвижен в нея наблюдател. В този смисъл всички знаем че тя е неподвижна, според физичните закони. Останалото е зле работещо въображение. Методът ти е откриване на топлата вода, с три хилядолетия закъснение

Сверяват се само неподвижни в някаква система часовници. Товаа е закон. Само те могат да стоят в синхрон. И какво, откри най-сетне топлата вода и киселото зеле? Браво

Ами нещата са прости, както обикновено Разглежда се относителността на едновременността. Представи си една редичка от сверени часовници неподвижни с космическият кораб, простираща се между двата му края. Две едновременни събития, случили се в тази система в двата края на кораба, ще съответстват на еднакви покаания на всичките часовници, включая и тези в двата крайща. Съответно, двама близнаци разположени в двата края, ще имат една и съща възраст. Сега нека имаме същата ситуация но с часовници неподвижни в системата на земята. Плътна редичка, покриваща и крайщата на космическият кораб, че и малко в запас. В системата на земята двете събития, за които стана дума по-горе, няма да са едновременни. В случая от земята виждаме, че първо се случва събитието на опашката на кораба, и чак след него събитието на носа на кораба (в земната система може да проследиш светлинният сигнал излъчен в средата на кораба). Тоест когато всички земни часовници сочат 12:00 часа, колкото сочи и часовника в средата на кораба, този в предният край ще сочи по-малко - в примера 11:00 часа (там събитието още не се е случило, ще се случи след 1 час), а този в задния край - 13:00 часа (Там събитието вече се е случило преди 1 час по земния часовник). Ако изразим това с възрастта на близнаците, според тези показания на часовниците на кораба сравнени със земните, този в предният край ще бъде по-млад от този в задният край в системата на земята, в този пример разликата ще е 2 часа. В системата на кораба те по условие бяха с еднаква възраст. И сега ако всеки от тях "скочи" в земната отправна система едновременно по земните часовници, то на земята ще имаме двама близнааци на различна възраст. Форма на "парадокса" на близнаците. Една подбна задача със същият резултат е "ловенето на бръмбари" от ТУК.

При неподвижни в една система часовници разстоянието съвпада със светлинният път. Тука няма мърдане. Евала, лапландец, ти си способен да се спънеш и на празно място

Какви сметки, какви пет лева те тресат? Схемата е очевадна, сметките са чисто класически. Имаш известно разстояние между неподвижни часовници. изпращаш от единия сверяващ сигнал със известната скорост на светлината, и когато пристигне до сверяваният часовник, там отчиташ и времето за което е изминал дистанцията между тях. И си готов. Къде в тези елементарни действия си успял да се омотаеш толкова сериозно, че си получил някакво опровержение на СТО?

Доказал си дръжки. А пътищата са такива, каквито трябва да са при неподвижни часовници. Нещо ти е болна фантазията на тебе...

Чакай малко, дай по-полека. Прав си, важният проблем е в сверяването на часовниците. Теорията на относителността ни показва, че най-простата възможност да имаш сверени часовници е, когато те са неподвижни в инерциална отправна система. Затова изискването за измерване на време в такава система е то да се прави с неподвижни в тази система часовници. Разбира се, без никакви ускорения. По същите причини, измерването на дължини и разстояния да става само с неподвижни еталони. Измерването на тези величини дава възможност да се описват събитията и техните зависимости навсякъде. От тук нататък е лесно сверяването на два раздалечени часовника - като измериш разстоянието между тях и като използваш светлинен сигнал с вече известна скорост. Сверявайки два часовника, ти можеш да мултиплицираш технологията всеки от сверените да свери още по един, и т.н. да създадеш мрежа от сверени часовници. Тази мрежа се нарича общо време на инерциалната система. Процесът няма принципни пречки, само технически трудности. По този начин всяка инерциална система ще си има свое общо време, и всяка може да си го създаде или поднови при необходимост. Времевите координати на събитията могат да се сравняват между две такива системи с лоренцовите трансформации, но да не забатачваме нататък. Какво правим при ускорение? На практика ускорението представлява промяна на скоростта. За достатъчно малък интервал време ти може да разглеждаш ускорението като преход между две инерциали системи, скоростта на едната определен в началото на интервала, скоростта на втората определен в края на интервала. Това е похват от диференциалното смятане, интервалът теоретически може да клони към нула и тогава описваният процес е точен, а крайният резултат ще се получи с интегриране. Това в случая не е важно, важното е следното: тъй като ти правиш преход от една инерциална система в друга, то ти сменяш системата часовници с общо време. В крайна сметка, ако ускорението спре, ти пак ще се окажеш в инерциална система, но вече с друго общо време. Часовниците с които си работил преди ускорението, ако са такива, че ускорението не влияе на хода им (не са с кукувичка или махало например), вече няма да са част от общото време - те вече няма да са сверени в новата система, макар и да продължат да вървят синхронно. Тоест в новата система трябва да бъдат синхроницирани отново, за да формират - или да станат част от нейното общо време. Тук не става въпрос за някакво поведение на електронни частици., което да се влияе от ускорението. И в чисто идеализираният случай на часовници, които не се влияят от ускорението, горната разсинхронизация ще бъде факт. Както виждаш, при ускорения нещата са по-сложни. Ако ускорението е непрекъснато, тогава нещата са още по-сложни. В такава отправна система не можеш да дефинираш общо време с такива прости средства. Земята се намира в такова състояние, и за това е необходимо непрекъснато да се извършват синхронизации на GPS спътниците, за да могат да мерят коректно разстояния.