Отиди на
Форум "Наука"

scaner

Глобален Модератор
  • Брой отговори

    16224
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    616

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner

  1. Така е. Някога философията е обединявала всичкото знание. Някъде около времето на Галилей философията е почнала да се "пъпкува" и да се отделят отделни специфични направления в самостоятелни науки, като физиката, химията, биологията... Когато всяка наука формира специфични методи за изследване. Галилей е някъде на границата на този период. Тогава интуитивните взаимовръзки в света са били от съществено значение, те са били в основата на логиката, защото количественото описание едва се е зараждало. А сега е обратното, количествените връзки са основата на логиката, защото границите на интуицията отдавна са надхвърлени - квантовата механика и теорията на относителността са антиинтуитивни, несъвместими с ежедневният ни опит. Може би за това философията не успява да настигне нещата, тя се опитва да работи още на интуитивното ниво. Така е, Бог винаги е отвъд границата на познанието
  2. Когато философията се обвърже с количествени оценки и зависимости, тя се превръща във физика По мое съвсем лично мнение, основано на сравнително малка извадка, в последните 70 години, след смъртта на Айнщайн, и особено с напредъка на квантовата механика, философията като че ли изостава, не успява да догони физиката. И основният проблем е, че особено с навлизането на квантовата физика, за философите настават трудни времена - те трябва да разбират нещата на нивото на добрите физици, за да стигнат детайлите, а при това положение много по-интересно е да си физик, отколкото философ... Както и да е, това което се прави във физиката по най-съвременните теории, по всички характеристики си е физика. Например имаме някакъв необясним експериментален резултат. Предлага се хипотетичен механизъм, някаква модификация на вече отработена система. И се опитва на тази база да се получат някакви следствия, които да се доближават до неизвестното явление. Ако не става, се търси нов механизъм. Като се тръгва от най-простите варианти, и постепенно се усложнява. Важното условие е, този механизъм да не противоречи на вече установените неща. Ако обаче механизмът противоречи, но в много други аспекти е повече от добър и перспективен, може да настане революционна ситуация, и да се променят вече установени положения... Горе долу така, чрез малки промени, се наглася зданието на физиката. При такива базови положения, като пространството и времето, нещата не са много по-различни. Проблемът там е, че тези величини засягаат цялата физика. Тоест новите механизми в някакво приближение трябва да поддържат всичката установена до сега фактология, но да дават решение на много от стоящите проблеми. Това хич не е лесна работа, и за това толкова бавно става придвижването напред. В това отношение добър пример е теорията на относителността. Не мисля, че резултатът може да се оприличи на философски Бог. Може, разбира се, да прекръстим вселената на Бог (а може да се окаже, че вселената е само част, т.е. трябва да вземем мултивселената, или всички съвкупности на паралелни вселени по Еверет, знае ли човек), и тогава търсенето на Бог ще се заключава в търсене на механизъм, по който вселената съществува и се преобразява на възможно най-голям обхват. Всъщност с това се занимават част от физиците с тези странни теории, на паралелните вселени, на непрекъснатата инфлация, на квантовите гравитации, струните, и сега тази интересна посока с нарушаването на Т-симетрията. Нещата са достатъчно интересни и забавни и без да се намесва Бог
  3. Да бе, това ни интересува в системата на кабела. Но не и в системата в която кабела се движи, там пътят е друг. Тръшкай си се, не пречиш
  4. Не вярвах да си толкова тъп... Айде пак. Задачата за влака и кондуктора. Влака е кабелът ти, кондуктора е светлината. Колко път ще измине кондуктора в системата на земята - 100 метра, колко е кабела, или 142 км, колкото е разстоянието София-Пловдив? Вместо да приказваш празни приказки и да ми се тръшкаш тука, опитай да помислиш. Чудя се, какви комплекси се опитваш да избиеш в тоя форум, след като си като пеленаче по знания...
  5. Забрави скъсяването на дължината. Явно е висша математика за тебе... Първо разбери по-важната работа, разликата между път и разстояние. Щото там си затънал до шията. Съсреоточи се на класическата физика. Ей на, по-горе, задачата за кондуктора - адски елементарна и очевадна. Ако и нея не схващаш, си неспасяем. Кондукторът в нея изминал ли е пътя София-Пловдив? Изминал го е. Скоростта му надхвърля ли тая на влака? Надхвърля я с малко. При това, във влака (кабела) изминал ли е 100 метра? Изминал е. Обаче нас ни интересува в другата отправна система, на земята. Там пътят е друг. Е, същото е и за светлината в твоите кабели. Отвори си това клеясамо и задръстено съзнание, помисли малко де. Не боли. Не. Искм светлината да се движи с една и съща скорост в твоята задача. Но пътят който тя ще измине с тая скорост, ще определи времето за което ще стигне от един превключвател до друг.
  6. Така е, подвивай опашка И си вземи един учебник за девети клас да си опресниш материала. Не за СТО, а за класическата физика, че това е от там. Трагедия. Както обикновено, когато някой перко се появи надъхан и без багаж...
  7. Не. В проводника пътят на светлината е ясен - това е пътят в системата, в която триъгълникът (съответно проводникът) е неподвижен. В тази система пътят е така подбран, че да щракат превключвателите. Но в системата в която триъгълникът (проводникът) се движи, съответно се скъсява и съответно имаш проблеми да съобразиш какво става, там пътят на светлината е друг. И ако искаме са смятаме времеви съотношения - превключватели и прочие, трябва да ползваме този път (щото светлината него трябва да измине) и съответната скорост с която светлината го изминава, за да стигне тези превключватели и да видим времевите съотношения между тях ще паснат ли на устройството, или не. А ти ми приказваш някакви дълбоки глупости.. Що не се гръмнеш? Зле е положението
  8. Двойка. В случая не става дума за разстояние, а за път. Светлината не изминава разстояния, а път. Затова скоростта и е равна на пътя делен на времето, а не на някакво разстояние. Малка, но много съществена разлика. Ей ти пример от детската градина. Имаш влак, дълъг 100 метра. Качва се кондуктора от последният вагон и влакът тръгва. Кондукторът такър-такър бавно се движи напред и проверява купетата. Когато той стига до машиниста, влакът е стигнал Пловдив. Пита се в задачата, какъв път е минал кондукторът в неподвижната система, свързана със земята? 100 метра или 142 километра? Съответно, с каква скорост се е движел? Това са елементарни положенийца, които човек трябва да може да съобразява в движение, за да опровергава СТО. Да, физик съм. Аз тоя път по който се опитваш да креташ съм го минал поне 20 пъти в двете посоки... Затова и ландшафтът ми е добре познат
  9. А, не. Ти твърдиш небивалици, ти трябва да си ги доказваш. Така се прави
  10. Знайно е. Поради тъп молив или кофти химикалка. Просто казано, оплел си се.
  11. Ти от небето ли падаш? Кви оптични кабели, кви пет лева? Нали подвижен триъгълник имаше? Е, като е подвижен, основата движи ли се? Като се движи основата АВ, и светлината тръгва от А, нали докато пътува към точка В светлинатам самата точка В ще се движи и отдалечава от началното положение? Е, нея ще догонва светлината. И съответно гориш. Изобщо, ако твърдиш нещо, докажи че трябва да е вярно. Ти си този който трябва да доказва. Аз само ще ти казвам да/не Но виждам, физика знаеш на ниво детска градина. Сори, не вървиш.
  12. Гарантирано същите са. Хубаво. И какъв е проблемът? Заблуждаваш се, светлината ще изминава по-бавно пътя по основата, от колкото си мислиш . Защото основата ще се движи, и светлината излъчена от една нейна точка трябва да догонва другата. По същата причина ще се променя и пътя по страничните ребра. В резултат всичко ще съвпадне точно. Но това са базови неща, защо не ги знаеш? Забележи, на практика същата ситуация е проверена от Майкелсън интерферометрично. После Лоренц не от добро е измислил скъсяването на рамената в интерферометъра, а именно за да обясни резултата от експеримента си СТО само дава по-дълбока физическа причина за това скъсяване. Човече, Майкелсън е направил точни изчисления какво ще се получи в неговият случай и какво не му достига. А ти изсмукваш твърдения от мокър пръст. Що така? А ми говориш за логика? Това не е ли лицемерно?
  13. Не. Атомите се удържат от елекстромагнитните сили, които са много порядъци по-големи от гравитацията, и още много повече порядъци по-големи от силата предизвикваща разширението. Разширението (засега) засяга мащаби сравними с големи разстояния, на които удържащите сили на гравитацията стават много малки. Представи си балон от дъвка. В началният момент, когато го надуваш, еластичността е голяма, трябва ти сравнително силно налягане. Когато се раздуе обаче, дъвката изтънява, и балонът започва да се раздува и с по-малко налягане. Тоест това по-малко налягане яма да създаде ефект, докато балонът е малък. Същото е с тъмната енергия, която "надува" вселената, ефектът от нея си ли1и само на големи разстояния. При малки разстояния, сравними с мащаба на отделна галактика, силите на привличане са по-големи и удържат. За трърдите тела, атомите, конструктивните сили са на база електромагнетизма, и те също удържат. На този етап е невъзможно на малки мащаби да се експериментира с разширяването, то е много по-малко от ефекта който произвеждат гравитационните вълни. А ние тях вече ги мерим, макар че ефекта се състои в промяна равна на части от протонният радиус. Предполага се, че ако вселената продължи да се разширява с ускорение, след 20-200 милиарда години (по различни оценки) скоростта на разширение (съответно силата) ще нарасне толкова, че ще е способна да разкъса атомите, и тогава вселената ще се "пукне". Ей ТУКА по-долу има нещо като таблица, която показва как ще нараства скоростта на разширението, когато наближи края на живота на вселената.
  14. По принцип в тази посока има отворени проблеми. От много време има опити за обединение на квантовата физика и теорията на относителността. Това би отворило път към изучаване на обекти които сегашната физика нарича сингуларности - неограничено голяма плътност в изключително малък обем например. Нито една от съвременните теории не е способна сама да се справи. Теорията на относителността се справя добре с гравитацията, но в малки обеми нараства ролята на квантовата механика. Самата квантова механика добре се справя с ммалките обеми, но тя игнорира изцяло гравитацията. А по много причини обединение за сега не може да се направи, двете теории са доста несъвместими една с друга. Теорията на Айнщайн е съвместима с т.н. локална реалност, квантовата механика я отхвърля. Тежки проблеми... Работи се много по теории за квантовата гравитация, примковата гравитация например, но и там възникват много проблеми. Най-важните са - пространство-времето при квантовите условия зпочва да се държи адски странно, говори се за пространствено-времева пяна, всякаква причинност отива на кино. Правят се интересни опити изобщо да се изхвърли пространството и времето от теорията, за да се преодолеят тези проблеми. Но за тази цел те трябва да бъдат заменени с нещо, от което, при няккви условия, да възникне самото пространство-време в познтата ни форма. Това са доста сложни въпроси, и вероятно в едно такова направление идеята от разглежданата статия би била полезна.
  15. Наклонена спрямо направлението на движение на някаква отправна система. Тогава проекцията по направлението на движение ще се скъси, а другата проекция няма. И мачтата ще си промени ъгъла на наклона. Елементарно е.
  16. Твърдение, произведено на база общи приказки, се опровергава на същото ниво. "Струва ми се че ме сърбиЮ - ми струва ти се, това е. Трябва да се опровергават твърдения, в които има поне някаква мисъл, вложени са някакви закономерности и е получен някакъв странен резултат. Така работоо логиката. Така. Как реши, че превключвателите няма да се активират? Не забравяй, това че в някаква система триъгълника е бил равностранен, за тебе няма никакво значение. В твоята система той е такъв какъвто е, и си работи както си работи. Случват се същите събития, и тече същата причинно-следствена последователност, както и във всяка друга система, включая тази, в която триъгълника е бил равностранен. А след каато събитията са същите и причинно-следствената последователност следователно е същата, твърдението ти просто не е верно. Ето, доказателство - на общи приказки толкова. За конкретен пример ако си измислиш, сам можеш да си сметнеш че ще работи - имаш гаранцията Простата логика се базира на обработка верността на твърдения. Имаме верно твърдение - всички събития се отразяват във всички отправни системи. Верността на това твърдение се основава на принципа на работа на отправните системи по отношение на събитията - те само ги отразяват, а не ги променят, т.е. не може отправната система да създаде или пропусне събитие. Естественият отбор допуска до ползване само такива отправни системи, правилни. И това е заложено дълбоко във физиката. Е, сега прилагай логиката: след като всички събития се случват във всички отправни системи, то в тези системи не се губят или пораждат излишни събития. Следователно, причинно-следствените връзки между събитията във всички системи се запазват (ако се нарушаваха, някои събития щяха да изчезват в някои системи, други събития да се появяват в други). И пак следователно, по тази причина всички процеси ще следват еднакъв причинно-следствен ход във всички системи. Следователно, всички механизми организирани на база последователност от събития (процеси), ще работят във всички отправни системи. Следователно, ти бъркаш. Ето я простата логика. Тръгвайки от базови положения на физиката. Теб те боде, че събитията имат различни местоположения. Това не ги прави различни: ако в една система събитията "теб те блъска кола" и "аз сръбвам мартинито" са на 100 метра, а в друга на 50 километра, това само задава различна геометрия в системите, но самите събития и връзата между тях се запазва. Казано на езика на физиката, пространствено-времевият интервал между тези събития ще е един и същ за всички отправни системи, не се променя. Ако едното е причина за другото, това ще е във всички отправни системи. Светът е един и същ за всички, просто е отразен с различни еталони за дължина и време (отправни системи). Запомни, отправната система е само гледна точка към света, даващи някои удобства за измерване. Тя не променя света, а събитията се случват в него. Аз за мойта вяра не знам, но ти очевадно си затъналл в заблуда и си вярваш, че си прав Предразсъдъци... През 18-ти век с това са се борели чрез образование и просвещение. Сега хората си мислят, че са над тия неща,не им трябват
  17. Мачтата ще се изкриви в система, в която тя е наклонена. Но това са излишни усложнявания, усвояването на материала трябва да върви последователно - от прости към сложни ситуации. Сега сме на простите.
  18. Разбира се, така е. В училищата се обучават хора основно за изпълнители. Който иска повече знания, да си хвааща живота в ръцете и да продължава да учи - възможности много. За някои хора и в университета не е достатъно, нещата са индивидуални. Но знания има предостатъчно. Е, науката има едно уникално свойство - резултатите и са проверими. За разлика от конспиративните теории, разчитащи само на псевдологика.
  19. Защо все пак не тръгнеш от много по-вероятата ситуация - да има хора, които за разлика от тебе да знаят нещата в детайли, а ти просто да си влязъл в ролята на достатъчно незапознат с проблема, който само се намира на приказки. Каквато е реалната ситуация? В случая освен да ти се майтапя, не виждам с какво друго може да ти се помогне. Всички възможности са в твоите ръце - отваряш книшките и ги почваш. Неудобно ще се чувстваш, защото несъзнателно усещаш безпомощността си. Изпаднал си в когнитивен дисонанс, и единственият изход който намираш от ситуацията е да се тръшкаш като малко дете. Ми не става таака тая работа във физиката.... Тук трябва да се противодейства активно на такива състояния. Вече ти казах, не мога да ти помогна, ако сам не искаш да си помогнеш.
  20. И как стигна до този извод? Ти изобщо не мислиш. Потока от щампи не е мислене, а си е поток от щампи... Лоренцовите трансформации, на база които получаваме това скъсяване, се базиран на фундаменталното положеие, че събитията са общи за всички - те се случват в общото пространство-врме, а се отразяват във всяка отправна система в зависимост от начина, по който тя е поделила пространство-времето на пространство и времме. Запомни, събитията са общи за всички - каквот се случва в една система, се случва във всички. Защото то се случва в общото пространство-време, а системите са само поглед към случващото се.. От това имаш елементарно следствие - каквото се случва в една система, ще се случва и в друга. Независимо от скъсяване и забавяне на времето. След като във всяка система протичат едни и същи процеси и се случват едни и същи събития, всичко ще си тиктака като по часовник Ако спреш малко тоя поток на съзнанието, прилагайки закономерностите на теорията, то ще се увериш сам. Но знаеш поговорката, който може, го прави, който не може, се жалва. Празни приказки до тука, като оная за Нероден Петко Знам че има хиляди въпроси, при начинаещите е така, и СТО няма нищо общо. Обикновено те се решават като им потърсиш решение, а не се тюхкаш безсмислено по форумите. Най-вече много четене и мислене. Много по-полезно времепровождение... Разбира се, това си е твой избор
  21. Събитията са общи за всички отправни системи. Няма твои и мои триъгълници - каквито ти се случат, такива. И в моята вселена някои твои криви триъгълници ще станат равностранни, лошо няма. Въпросът е - какво от това? Кой закон забранява такава ситуация. Освен патологичните предразсъдъци, разбира се Що си толкова неорентирам в тези основни въпроси? И в моята също. И? Ти наистина падаш от небето, Коментираш нещо, от което хал хабер си нямаш, и се учудваш, че никой не ти бръсне за сливи предразсъдъците...
  22. Ами в примера точно това правим. Горенето на цигарата е еталонен процес, и в него има повторяемост - изгаря една цигара, после следващата, и т.н. цигара след цигара - периодичен процес. И него използваме за еталон, и мерим в цигарени "секунди". Всичко по правилата.
  23. И какво забранява това? Всяка система си има собствена реалност. Правино, оръдието не променя ъгъла си спрямо платформата в класическата физика (в СТО променя). Но снарядът не следва този ъгъл. Той се движи по посока на вектора на скоростта си, който е различен за различните системи. В системата която се движи със скоростта на снаряда, векторът му е насочен вертикално. И това е дори според класическата физика. И няма да удари мачтата. Човече, във физиката се смята, не се смучат пръсти - от тях няма да дойде знание. Това са свръхелементарни следствия от базовите физически закони. Не знам защо до сега не си ги срещал, това е базата на физиката.
  24. Изобщо не трябва друго събитие. За какво ти е? Трябва ти периодичен процес. С цигари лесно се реализира - редиш ги една след друга до разграфена линия, за да имаш и "цигарени секунди", като изгори едната да се пали следващата, и часовникът ти е готов - цикличният процес просто си го разпънал, линеаризирал. И с такъв часовник вече може да измерваш интервали между други процеси - 6 цигари и половин филтър дължина ти е времето. Напълно алтернативно на стандартното. От време на време само трябва да го "навиваш", т.е. да добавяш нови цигари на мястото на изгорелите. Времето, както и разстоянието, се мери чрез отношение с еталон. Твоето твърдение е изказано още от Херон Александрийски, преди почти 2000 години. Малко си закъснял с отритията си.
  25. Човече, стига с това бълнуване. Във физиката дължина = разстояние между фиксирани точки = пространствена дистанция между две едновременни събития. Няма значение физически или друг обект е това, всички точки се маркират чрез събития. Скъсяването на дължината е продукт на лоренцовите трансформации, а те работят иключително със събития. Образовай се, щеше да е смешно ако не беше толкова тъжно... Ми разбира се. Вземи един равностранен триъгълник (издялкай го от арматурно желязо например) и го засили, да му се скъси едната страна. Ще му се променят ъглите, или да? Има ли значение дали е обект, или всеки връх е самостоятелен обект? Ама това са базови неща, ако тях не ги знаеш, какво всъщност знаеш? Но това е в СТО, почти същото има и в класическата физика - следствие на закона за събиране на скоростите. Никой не твърди че оръдието прроменя някакъв ъгъл. Твърдението е, че снарядът променя ъгълът си спрямо направленнието на движение. Елементарният пример - когато се движиш със скоростта на снаряда, той ще се движи само нагоре/надолу, не под ъгъл както в другата система. Това е елементарно знание за детския дом. Тъжно е дори това да не вдяваш. Не се обиждай, но ти си набъкан с огромно количество закостеняли предразсъдъци, и мислиш със изработени щампи.. Затова не схващаш дори сдъвкана информация. Промени нещо.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!