scaner

Не е и нужно да се наблюдава. Плътността се определя от разпределението на галактиките по скорости, те може да се сгъстяват, може да се разреждат, съответно това състояние не може да е аргумент против това ние да сме в центъра на вселената. Това че ти си представяш ограничено някакво Нютоново разпределение, както вече знаем, е по причина натъпканата с предразсъдъци глава. Изобщо не говорим какъв е бил взрива, а дали ние сме центъра на вселената. А в случая разпределението по скорости което наблюдаваме чрез червеното отместване е точно такова, че плътността съвпада с наблюдаемата. Това също не е аргумент. Ти как мислиш, че е определена възрастта на Млечният път, та я изтъкваш като аргумент? Или пак поредният предразсъдък? Какво пречи други галактики да са се образували преди него, особено ако той е в центъра на взрива и "спокойствието" спомагащо образуването му в неговият район би настанало най-късно? Всички наблюдаеми процеси са последствие от взрива, а не предпоставка. И като последствия, те явно си имат причина, макар и да не ти е ясна сега. Но това няма никаква връзка с въпроса дали сме център на света, както се опитваш да отклониш въпроса Ще спреш ли да се изхвърляш без да си помислил поне малко?

Да бе, така е. Ние сме богоизбраните и наистина сме в центъра на вселената. С теб съм. Сарказмът не е аргумент. Ти от някъде имаш информация че не сме богоизбрани? Ми сподели, кой ти я е нашепнал Знам, че нямаш логически аргументи а вадиш заключения само на субективен принцип, от дразнители като сърби те/не те сърби, но не се излагай непрекъснато. Физиката изисква логическо мислене, постарай се да го развиеш. И като нямаш аргумент, не трябва да имаш и защитаемо с такава липса твърдение.

Това ли е причината да се предполага, че или има и друга? Както си го написал най-общо, почти. Просто е важен законът, по който е свързана скоростта и разстоянието. Това, че скоростта на отдалечаване е пропорционална на разстоянието (линейна зависимост), е наблюдението на Хъбъл, което до 1998 г. се счита за факт. Тази зависимост представлява равномерно разширяваща се вселена. В тази година екип от учени установява, че червеното отместване на по-отдалечените галактики започва да нарушава този закон, което е еквивалентно на това че те се отдалечават по-бързо от линейният закон. Разликата е малка, но зависимостта се счита за установена, и за това през 2011 г. екипът получава Нобелова награда. Именно това наблюдение е поредната подкрепа за теорията на Големият взрив. Lambda-CDM моделът не се съчетава добре с равномерно разширение, а ускорението на разширението е естествено за него.

Нищо, абсолютно нищо не си разбрал. Първо, забравяш, че си инфектиран с предразсъдъци и трябва да спазваш силна карантина спрямо тях. Да се хвана за думите ти, след като всички се отдалечават от нас, защо да не сме център на вселената? Подчертаното по-горе, как реши че е така? С какви аргументи? Не става тая работа само с думи, нали? Предразсъдък, с фатални последствия, след него капаците пред мисленето хлопват... Обясних ти по-горе - много важен факт, засягащ "центъра" е не наличието на червено отместване, а характерът на това червено отместване. Ако червеното отместване беше константа, всичко е ясно и лесно - всички обекти се отдалечават от даден обект с константна скорост, координатите на този обект се смятат просто като се сумират векторите на скоростта на всички обекти и се намира единственият обект кандидат за център. Ако ти мръднеш от неговите координати, веднага ще се види друга картина - обектите няма да се отдалечават от тебе. Тоест имаме само един център, според такива данни. Червеното отместване с което разполагаме обаче е много подло Скоростите на обектите не са константа, а растат пропорционално с отдалечаването от дадената точка. Лесно може да се получи, че която и друга точка във вселената изберем, картинката ще бъде същата - пак ще има червено отместване със същите характеристики, всички останали обекти ще се отдалечават от новата точка по същият закон на скоростите. Тоест, ако се съди по наблюдаемото от нас червено отместване, всяка галактика е равноправна в претенциите си да е център. Ние не правим изключение. Ей това е причината да не сме център на вселената. И тази причина е в пълно съчетание с идеята за Големият взрив. А твоите анимации нямат аабсолютно никаква стойност (кога ли са имали?), защото не изразяват карактеристиките на обсъжданият процес. Ти продължаваш да правиш една инфантилна грешка - да визуализираш някакви свои неадекватни представи и да ги представяш като някакъв аргумент за обсъждане. Пътят е точно обратен, визуализацията трябва да е следствие, тя да помага за изграждане на представата. Аз това колко пъти вече го повторих? Що не четеш? Чети, вече го дискутирах. Това е едно от най-простите и естествени обяснения за случая. И за момента прекрасно върши работа. За сега, всякакви други обяснения са неработоспособни. Ти какво предлагаш, да се откажем от решение на уравненията си за да търсим... какво? С какво това което НЕ предлагаш е по-добро? Защо трябва да се отказваме от налично обяснение? Защото нещо те сърби? Субективизъм, Младенов, няма полза в случая от него. Това че нещо не ти харесва и не пасва на неразвитата ти интуиция не е аргумент. Както всички наоколо схващат, тук пак те борят някакви предразсъдъци. Изобщо не си наясно с тая материя която се пънеш да дискутираш. Осъзнай се, това е наука. Именно липсата на осъзнаване какво е постигнато са белите конци, които ти се привиждат

Няма "или" тука, пропускаш важни положения... Представи си облак разширяващ се газ. Нека да го опишем от някаква точка, която да наречем "център". По условие, всички молекули на този газ се раздалечават от тази точка. Но нека по условие имаме още нещо - скоростите с които се раздалечават молекулите да нарастват пропорционално на разстоянието до този център. Това са свойствата на този "център". При това положение, ако се напънеш да посмяташ малко, ще стигнеш до удивителен извод - от всяка друга молекула/точка, избрана за "център", ще се наблюдава същото поведение - останалите молекули ще се отдалечават от нея, и скоростта им на отдалечавване ще бъде пропорционална на разстоянието до нея. Тоест, понятието "център" тук е чисто условно, липсва единствен такъв, напротив, всяка точка от този облак има равните права да се нарича център по споменатите свойства. Или казано по друг начин, облакът няма център, тоест центъра (с посочените свойства) в този смисъл е навсякъде... Положеието с разширяващата се вселена е същото. Червеното отместване това ни показва, че колкото по-отдалечена е някаква галактика, толкова по-голяма е скоростта и на отдалечаване от нас. Следствието, че от всяка друга галактика ще се наблюдава същата картина, може да се счита като наблюдатлно потвърждение на принципа за хомогеност на пространството, за който споменах вече, и който е заложен в уравненята с които работим. Разликата е, че докато облакът в по-горният пример има граница, отвъд която няма молекули, то вселената няма такава. Тоест тя може да е крайна (по обем, размер, както облака), но няма граници. Това се позволява от възможните за вселената геометрии. И с това е свързано разширяването на пространството, а не някакъв прост взрив. От всичко това следва, че това, че наблюдаваме нещата като от "центъра на вселената" с нищо не противоречи на теорията на Големият взрив. Напротив, ако не беше така, щеше да е противоречие. Не е нужно да се търси друго обяснение за червеното отместване. Не, няма нищо общо. Всъщност и да има, връзката съвсем не е пряка.

Тук не си прав. Единственото наблюдение с което разполагаме, е от нашата слънчева система - галактиките се раздалечават от тази точка. Тоест наблюдението перфектно подкрепя идеята за център на вселената мястото, където сме ние. От къде идва идеята, че вселената няма център? В основата лежи един постулат, за хомогенността на пространството. Изказан за контекста на това което дискутираме, той звучи така: глобалното поведение на вселената е еднакво независимо от коя точка я наблюдаваме. Разбира се, ние не сме проверявали това твърдение от друго място във вселената... Но уравненията, на база които се опитваме да опишем вселената, дават това като следствие - естествената геометрия за разширяваща се вселена без сингуларност в пространството (а само във времето) е вселена без център. Добър пример за това е сферата - имаме кривина, радиусът на сферата може да расте (и тя да се разширява, като надуван балон), но върху сферата няма център. Сферата е двумерна повърхност, разширяващата се сфера има свойството всички точки да се отдалечават от всяка произволно избрана на нея точка, но центърът на сферата е извън пространството което представлява тя самата - тоест тази повърхност няма център. Център би имало кълбото което тя загражда, но тук става дума за пространство с друга размерност. Е, уравненията на Айнщайн, с които се описва космологията, допускат вселената да има това поведение което наблюдаваме без да има център. Другият вариант, че ние сме център на света, също е въможен макар и изключително малко вероятен, а и не минава други проверки Ако пространството не е хомогенно, много други теории щяха да изпищят вече. Така че наблюденията ни съвпадат с предположението за разширяване на вселена без център. Още повече че споменатите уравнения съвсем естествено дава решения в които вселената се разширява. Всичко това е част от теорията за Големият взрив. Специално искам да коментирам това твърдение... Как работи научното търсене? Имаш някакви факти (по-горе), и искаш да направиш модел. От къде тръгваш, какво и защо приемаш и какво отхвърляш? Ето прост пример. Имаш много голяма стая (дори не знаеш стая ли е), която е осветена само там където си ти, останалата и част е тъмна и нищо не се вижда. Вземаш топка, хвърляш я, и след малко тя се връща. Каква е причината? Трябва да създадем модел, който да обясни това явление. Като начало, възможности много. Например, там в тъмното е седнал Господ Бог, архангел Гавраил или извънземните, и те улавят топката и ни я връщат. СУпер обяснение, то би обяснило всяко възможно поведение на топката, която получаваме. И абсолютно неработоспособно - ние не можем да прогнозираме поведението на топката, не можем да създадем никаква закономерност, защото поведението на топката ще зависи от приумиците на този който я връща, а те не са повторяеми и прогнозируеми... Затова се тръгва от най-простият възможен модел. Предполагаме, че там в тъмното има стена. Разполагаме с уравнения, които могат да опишат еластичен или нееластичен удар от стена. И трябва просто да съберем достатъчно материал, за да проверим дали този модел добре описва поведението на топката. Ако добре го описва - ок, свършили сме си работата, няма смисъл да се усложнява модела. Ако не работи добре, почваме да го усложняваме. Например пак има стена, но тя се движи по някакъв закон (или има особена форма), и започваме да трупаме данни да изследваме закона. Ако успеем да го определим - ок, ако не успеем, продължаваме с усложнението. С разширението на вселената положението е същото. Тръгваме от най-простата възможност, която имаме средства да обясним. В случая това е доплеровият ефект, а уравненията които имаме описват всякакви разширения - трябва само да определим параметрите и началните условия. Ако уравненията ни не допускаше разширение, положението щеше да е доста неприятно и трябваше да се търси подходящ механизъм. Но ние сме щастливци, и имаме добър начален модел. Разбира се в бъдеще той може да търпи промени, но моделът е много гъвкав - началните параметри на вселената и началните условия дават достатъчно голяма адаптивност. Е, чак когато се окаже че те не са способни да обяснят нещата, моделът трябва да се усложнява с друг механизъм. На този етап това прекрасно върши работа. Разбира се, ти ако имаш друго предположение, може да се пробваш и да получиш предсказания, които да се проверяват. С тероиите за стареенето на светлината така се е постъпило, и техните следствия не са били удовлетворителни. Тук постъпваме по същият начин. Инфлацията се съдържа естествено в решенията на де Ситер, и това е най-простото предположение което може да се направи. Друг възможен механизъм, който да предизвика такова изравняване на температурите на изключително раздалечени части на вселената може да бъде аномална квантова нелокалност на взаимодействията, нещо като усилен ефект на сплетените частици. Но тъй като такъв ефект не познаваме, докато инфлацията се описва с уравненията с които работим, най-простата възможност е да изберем именно инфлацията. Ако стигнем непреодолими трудности, ще търси друг начин. Както виждаш, до тук теорията се гради на най-простите допускания, които са съвместими с уравненията с които описваме гравитацията. Тъмната енергия също е съвместима с тези уравнения. Тя е физически носител на космологичната константа, въведена от Айнщайн. Най-простият начин да се опише е чрез някаква енергия с определени свойства, съвместими с тази константа. Разбира се, може да има и по-сложен механизъм, пак подобен на нелокално квантово заимодействие на големи мащаби. Но механизма с енергията е по-прост и естествен за момента. Когато се провали, ще усложняваме нещата. Тъмната материя е малко по-сложен феномен. Даните с които разполагаме показват, че ако разчитаме само на тези уравнения, с които се опитваме да смятаме, не можем да опишем поведението на материята в голям мащаб. Тоест имаме две възможности: или има още някаква материя която не отчитаме (и я наричаме тъмна материя), или уравненията ни не са съвсем наред и трябва да се въведе някаква поправка в тях (както се опитват да направят MOND и MOG теориите). Но и в двата случая ще имаме добавка с някакви свойства в уравненията с която трябва да работим. В единият случай това е материя с някакви свойства и разпределение (нейното поведение влиза като добавка в уравненията), в другият - самата добавка в уравненията. Тоест за теорията и двата варианта на това ниво са равнозначни. При което подходът с тъмна материя е по-плодотворен - ако се докаже, че такава няма, то остава промяна в уравненията - все печеливши варианти. Докато ако се окаже, че промяната в уравненията не работи, оставаме с голям пръст в устата и много проблеми... А и много по-коректно е да се работи с уравнения, произлязли от прости принципи (като тези на Айнщайн), отколкото да се въвеждат някакви нагаждащи промени в тях... Тук трябва да се получи доста голям пробив, за да се промени концепцията... Но както виждаш, и да има и да няма тъмна материя, на модела за големият взрив му е все едно на този етап. Това позволява същността на тъмната материя да се изяснява паралелно и независимо от развитието на самият модел. Е„ не очаквам толкова лесно да ти паднат капаците... Както казах, този модел е най-доброто с което разполагаме за описване на наблюдаемите данни, и най-адаптивният за да поеме проблемите които все още не са решени. Той не е само хипотеза, а е и теория, защото има много доказани следствия. Например предсказване на точните характеристики на наблюдаваните акустични барионни осцилации. Или предсказването на наличието на поляризация на реликтовото лъчение. И не само наличието, а и нейните конкретни характеристики. Обяснява добре модовото разпределение на наблюдаемите флуктуации в температурата на началната вселена на база реликтовото лъчение. Обяснява количествено и статистическото разпределение на гравитационното линзиране. Обяснява съотношението на хелий и водород на настоящият етап... Ако това е съшито с бели конци, то другите кандидати просто ги няма. Така че по-добре с такива конци, отколкото без хич, нали? Малко повече разбиране и уважение към постиженията няма да ти се отрази зле.

Хм, този логически възел в капана на който попадаш се появява, защото не вървиш по правилната пътека, а изпреварваш събитията, вървиш отзад напред Теорията за Големият взрив, както и всяка друга теория във физиката, възниква от нуждата да се обяснят наблюдаемите факти. Тоест първо имаме фактите, после теорията, и пътем се появява нейното заглавие. Ако бъда съвсем кратък, фактите са горе-долу следните. В началото имаме две независими линии. Първата е теоретична. Айщайн създава ОТО. Първите решения, които той прави на своите уравнения, свързани със вселената като цяло, сочат сериозна неустойчивост - вселената не може да бъде стационарна, всякакво дори малко възмущение в посока нееднородност довежда до свиваща се вселена. Затова Айнщайн въвежда космологичната константа, с чиято помощ се появява сила на отблъскване - достатъчна, за да даде устойчивост на вселената да не се свива самопроизволно. По същото време де Ситер намира клас решения за вселената (със същата космологична константа) и описва поведението на вселената, като се игнорира (умишлено, за да не пречи) влияието на обикновената материя. И той получава интересни решения в зависимост от знака на космологичната константа, включително решение в което вселената експоненциално бързо се разширява (свойствата на което сега се използват в теориите с инфлация). Малко по-късно Фридман и след него Вейл намират нестационарни решения за вселена с материя, решения, при които вселената може да се свива или да се разширява, в зависимост от плътността на материята на някакъв етап от процеса. Малко по-късно белгийският свещеник и астрофизик Жорж Леметър пръв формулира идеята за Големият взрив, като вселена разширяваща се от една точка. На база своите изчисления и извършените преди това наблюдения на астронома Карл Вюрц на червено отместване на извънгалактическите мъглявини Леметър определя скорост на разширение на вселената близко до това, което по-късно ще получи чрез своите наблюдения Едуин Хъбъл. Ако се продължат траекториите на отдалечаващите се звезди, те като че ли тръгват от една точка. Вселената като че ли е произлязла от взрив? Е, вече имаме предложение за името на теорията, нали? Самото име обаче се оформя малко по-късно, негов автор е Фред Хойл (при което той влага ироничен подтекст в него). Мисля че две години след публикацията на Леметър се появява и публикацията на Едуин Хъбъл, който публикува наблюденията си, че всички галактики (по това време далечните светещи обекти извън нашата галактика вече се различават като не като единични звезди, а като мъглявини състоящи се от много звезди, установява се за тях името галактика - съвсем по същото време Хъбъл допринася за решаването на спора, че далечните мъглявини не са част от нашата галактика а съвсем отделни). В нея той публикува резултатите от измерванията си, които са доста близки с оценките предложеи от Леметър. По тази причина, на база своите предсказания, Леметър се счита за един от първите "бащи" на теорията за Големият взрив. Тук двете линии, теоретичната и наблюдателната, се пресичат. Някъде към края на 40-те години на миналият век се появяват два основни модела за произхода на вселената. Първата е на Джордж Гамов, така наречената теория на горещата вселена. Според нея вселената се е формирала чрез охлаждане на гореща и разширяваща се (по Фридман) първична плазма, произлязла от взрив. Другият модел е този на Фред Хойл (авторът на името на конкуриращата го теория). Това е модел на стационарна вселена, в който за да се достигне устойчивост (да не се свива вселената, според уравненията) е нужно равномерно в пространството да възниква материя с течение на времето. Двата модела просъществуват в мирно съвместно съществуване до 1964 г., когато бива открито реликтовото лъччение. Това дава мощен тласък на теорията на Гамов, защото реликтовото лъчение е естествено нейно следствие, докато то не се стикова с теорията на Хойл. От тук нататък теорията на Гамов заляга в основата на теориите (казвам го в множествено число, много са) за Големият взрив. Теорията на Хойл постепенно умира, изоставена от поддръжниците му които преминават постепенно в другият лагер. Е, вече имаме фактите, на база които се създава теорията, и името, което се появява по-късно... От тук нататък следва момент на стиковка с наблюдаемите данни, т.е. намаляване на степените на свобода в теорията. Появява се космическата инфлация, предсказанията на теориите и тяхната проверка, по-неадаптивните модели отпадат. За сега най-перспективен от всички, обясняващ най-голяма част от наблюденията, се счита Lambda-CDM модела, който сега по съвместителство продължава да носи името "теория за Големият взрив". Той е достатъчно адаптивен, поне за сега.

P.S. Малко в страни от темата - аз да изравня двете числа. Надявам се да разбираш за какво говоря

Разбира се, "Бразилия"! Страхотна сатира (такива антиутопии ми допадат ) Не мога да пропусна "Кралят на рибарите", "Дванадесетте маймуни", и класиката "Смисълът на живота" с Монти Пайтън. "Човекът който уби дон Кихот" също. Но това вече е за противоположната тема Успешна вечер!

А порнофилм с Ана Каренина как бихте си представили? Какво остава в него от основното произведение? Не е ли по-добре режисьор, който толкова иска да допише Толстой с чернокожи актьори, да нарече филма си по друг начин, например "Бамбоше Еквенси" и да разкаже каквато история си иска? Много по-толерантно към всички, или не? Ще се получи прекрасна поема за любовта... Пък и липсата на вкус няма да си личи толкова. Но кой ли ще ме послуша За Тарантино, там май нещата са по-различни. Той работи по специално написани за целта му сценарии, не осакатява утвърдени и известни произведения. Или поне аз не знам за такива случаи. Същото е и при Тери Гилиъм (той ми е любимец). Не се опитвам да налагам моето мнение. Просто ми прави впечатление прекаленото залитане. Добре, някаква утеха и компенсация за афроамериканците. Ами за нас останалите?

И все пак, няма ли тук някакви граници? Музиката е много по-ограничена в изразни средства от киното, не мисля че може да се проведе добро сравнение... Нека да пофантазираме. Какво би станало например, ако режисьорът реши да екранизира "Чичо Томовата колиба" на Хариет Бичер Стоу. Но, с няколко малки промени. За главна роля да сложи жена. При това русокоса китайка, както някой предложи. При това детектив (разбира се!). Както казвате, има право да импровизира. Но какво става с идеята, която носи основното произведение? Няма ли някакви граници? Интерпретации са възможни, но доколко са допустими? Чернокожата Ана Каренина (или както сега се подготвят за сериал с чернокожа Ан Болейн) не превръща ли произведението във фарс? Ако няма граници, това ни води към един краен релативизъм. Веднага ми изниква аналогията с "Епистемологичният анархизъм" на Файерабенд, където основният принцип е "anything goes" ("всичко е позволено")... Посланията се изкривяват, както при Оруел, "войната е мир", чернното е бяло, на една крачка сме от "убийството е живот" (интерпретация на автора, нямаме думата)... Трудно ми е да намеря точните думи, но според мен възпитателният елемент заложен от автора намалява за сметка на предоставената свобода на изявяване на режисьора. Правото на свобода на изявяване не може да е безгранично.

Да бе, той точно демонстрира разширяването на вселената, спор няма. Което обаче е несъвместимо с модела който ти предлагаш. И на къде е посоката на тази "нехаотичност"? Погледни какво си написал по-горе за Хокинг: всички се отдалечават от нас, т.е. няма привилегирована посока, в която да се образуват твоите частици - а по тази причина, на галактиката не може да действа някаква сила с определена обща посока. Остават сили, породени от нееднороднотите в разпределението на околните галактики, а това ще предизвика само разместване към минимизиране на потенциалната енергия, което ще бъде хаотично, поради характера на тези нееднородности. И като приложиш това за всички околни галактики, изчезва всякаква причина те да се раздалечават една от друга, могат само да си променят положението. Просто защото няма накъде, освен ако самото пространство не се разширява Стига с тая безсмислена хипотеза. Както виждаш, не може нищо да обясни...

Не, не е неадекватно, съвсем нормално си е. Наличието на сингулярност очертава границите на приложимост на теорията, която - забележи - в рамките на тези граници е напълно адекватна А, от друга страна, всяка теория си има някакви граници, с точните уравнения разполага само Господ Да отбележа, сингуларността в случая не е свързана с пространството, а с времето, тя е времеподобна. Защото има модели на големият взрив, в които той протича навсякъде, т.е. не е нужна пространствена сингуларност, само времева. А проблемите с времевата сингуларност се решават например в теорията за вечната инфлация на Андрей Линде и др. Така че ти критикуваш един изначално неудачен модел. Нямаш проблеми, ЦЪК. Например това: шегувам се Всъщност масата е само една от характеристиките на материята, при това незадължителна. Материята има едно фундаментално качество - тя съществува взаимодействайки. А взаимодействието се изразява в обмен на такива неща, като енергия и импулс. Тоест енергията и импулса са задължителни характеристики на материята. Други, като заряд, маса, четност, странност, спин и т.н. не са задължителни - някои частици може да ги имат, някои да ги нямат. Масата има малко по-особено място в цялата схема, тя е свързана в обща схема с енергията и импулса. По тая схема, система от частици, всяка от които няма маса, като цяло може да притежава маса. Което показва важно качество на масата, тя не е адитивна - т.е. не се получава чрез просто сумиране на масите на съставящите системата части, а, да го кажем по-просто, има и организационна част, зависи от конструкцията на системата, не е качество само на нейните изграждащи съставки. Но важното от написаното е, че липса на маса не означава нематериалност. Нематериалността е свързана с липса на обмен на енергия и импулс. Фотонът няма маса. Това е по теория, но като теоретично следствие има далеко идущи последици. Ако той би имал маса, механизмът на Хигс няма да работи, а това ще трябва да доведе до други предсказания за масата на бозоните, отговорни за слабото взаимодействие - W и Z. А ние сме ги измерили в добро съвпадение с предсказанията на теорията, което е индиректно доказателство за нулевата маса на фотона. И още куп подобни индиректни данни имаме за това. Неутриното от друга страна, по теория трябва да има маса, макар че на практика още не можем да я измерим. Така че реално се прави разлика между липса на маса и неспособност да се измери масата... Не ядем сметаната с кутийката

Това не ми е проблем да си го представя. Това, което ми е проблем да си представя, е реакцията на афро-американската общност. Реакцията на афроамериканската общност може да бъде доста противоречива... А какво би станало, ако обратно, им се предложат главни роли във филм за нацизма? Това по-долу е в хумористичен стил, но описва доста правдиво проблемите им с политкоректността... Руснаците имат сайтове, подобни на нашият "НЕ!Новините": "В Голливуде не могут начать съёмки исторического фильма из-за отказа афроамериканцев играть Гитлера" << Режиссёр Кристофер Нолан, снимающий историческую драму "Третий рейх", пожаловался на невозможность набрать актёрский состав из-за ограничений, введённых Американской киноакадемией. Так, согласно текущим правилам, чтобы картина могла претендовать на "Оскар" в номинации "Лучший фильм" одну из главных ролей должен исполнять представитель национальных или ЛГБТ-меньшинств. "Честно говоря, я очень удивлён сложившейся ситуации. Обычно афроамериканцы жалуются, что их не берут на главные роли, хотя в моих фильмах такого никогда не было. Сейчас же я звоню им и уговариваю. Не помогают даже заверения, что они будут номинантами на лучшую мужскую роль. Уилл Смит, Дензэл Вашингтон, Мартин Лоуренс - все отказываются. Я позвонил Моргану Фримену и пытался убедить его. Говорю, Морган, вы с Гитлером так похожи, он ненавидел русских и ты тоже их недолюбливаешь. Убедить не смог, теперь съёмки под угрозой, а лента обещала быть кассовой", - посетовал Нолан. Свою позицию относительно фильма и роли Гитлера пояснили в Гильдии актёров-афроамериканцев. "Мы не против участия афроамериканцев в историческом фильме о Третьем рейхе, но если нам предложат роль угнетённых, например, в Освенциме. При нынешнем сюжете наше участие в фильме в роли Гитлера невозможно. Это выглядит как провокация. Афроамериканцев хотят обвинить в зверствах нацистов", - прокомментировала позицию организации президент гильдии Александрия Окасио-Кортес. Продюсеры фильма взяли двухнедельный перерыв для выхода из сложившейся ситуации. Им предстоит решить, взять на роль Гитлера представителя другого нацменьшинства или внести правки в сценарий. >> От тук: https://panorama.pub/50459-v-gollivude-ne-mogu.html

Ами обикновено на пиедестала се поставя най-адекватната теория, а ГВ в момента е такава - няма никакви алтернативи за сега. Докато споменатата за случая "Баба Яга" свързана с остаряването на светлината, не се справя изобщо колкото и малкият нокът на ГВ Стъпала много но освен ГВ в момента няма кой да ги заеме.

В случая терминът "уравнение" не съдържа нищо плашещо, напротив, много е удобен да замести цяла планина от обяснения. Ние във физиката строим модели на случващото се, и вадим заключения от тези модели, които могат да бъдат проверени. Например моделът свързан със свободното падане. Ти може да се опиташ да го изразиш вербално (стига да е възможно, щото на много места интуицията не успява да се справи). Например да опишеш хвърлянето и падането на тяло: ако го хвърлиш вертикално, то се отдалечава от земната повърхност, забавя скоростта си, спира на някаква височина, после по обратен ред до земята. Ако го хвърлиш по-силно - ще се изкачи на по-голяма височина. Ако го хвърлиш под ъгъл спрямо хоризонта, ще има траектория на парабола. Но дори интуитивно се чувства, че тези обяснения са непълни, че не описват (и не могат) всички възможности, и са много неточни, да не кажа съвсем. Уравненията на които се подчинява този модел обаче включват в себе си всички варианти. Например от вербалното описание не следва, че ако хвърлиш тялото достатъчно силно към хоризонта, то няма повече да падне на земята, а ще влезе в орбита около земята (тоест орбиталното движение е всъщност частен случай на свободното падане). Или ако го хвърлиш достатъчни силно нагоре, може никога да не спре и да напусне земната орбита, че и слънчевата система. Уравненията обаче дават възможност да се проявят и тези следствия. Е, същото е и с уравненията на гравитацията, които ползва теорията на относителността. Самата гравитация може пак да се опиташ да обясниш вербално, но уравненията позволяват да изявиш и възможността вселената да се разширява.. Всичко разбира се опира до това, доколко тези уравнения са верни, но това е въпрос и към всеки друг модел, включая и този който игнорира големмият взрив Така че като се каже - уравненията дават това или онова, човек не трябва да се плаши. Това просто означава, че моделът с който се работи, дава съответното следствие. Просто споменаването на "уравненията" икономисва обяснения. Абсурдността се съдържа само в нашите представи. И източникът се корени в границите, които сами си поставяме. Аз ги наричам предразсъдъци. Не можело да има отрицателни маси? Защо? Освен че не сме наблюдавали още? Не можело гравитацията при определени условия да отблъсква? Защо? Когато на база един доста добре потвърден модел се получават подобни следствия, това не може да се отхвърля с лека ръка. Това само показва, че връзката на гравитацията и енергията не е толкова праволинейно нютоновска, както сме свикнали да я мислим. Например една от възможностите за големият взрив е масата на "взривилото" се нещо да не е никак голяма, можем да я допуснем дори един килограм - процесите, породили материята и гравитацията да са такива, че материята да е с положителна енергия а гравитацията с отрицателна, така че сумирайки целия баланс да се получи нищожна начална маса... Казвам това само като възможност, която за сега не се отхвърля от наличните модели. Свойствата на пространство-времето на големи мащаби ние описваме чрез привичнчи термини - "тъмна енергия", която отблъсква галактиките. Това е просто превод на ежедневният език на съответното свойство свързано с разширението на пространството, и съвсем не е задължително тук да има някаква енергия - просто е удобно да се описва с тази терминология. Процесът на разширение е доста необичаен за нас, но моделът с който работим го включва, и наблюденията които имаме съвсем естествено му пасват И защо трябва да се разбягват, а не да се движат хаотично? Погледнато по-подробно, споменатият "хаос" от ЕМВълни и подобни причини равновероятно се случват от всички посоки на една галактика, и това не може да е причина тя да се движи в направление в което се движат и останалите. Причината тя да се движи може да е някаква локална нееднородност, която да определи посоката, но това ще доведе до различни посоки за всяка галактика, а не до това стройно и глобално раздалечаване

Така е, произходът на много неща се основава на човешкото въображение. Но важното е, че в случая тези идеи са на различни стъпала от тази стълбица, затова не могат да се съпоставят толкова опростенчески

Разширението на вселената е следствие от основните уравнения на теорията на относителността, което решение е публикувано през 1923 г. от Фридман. Какъв механизъм очакваш? Следствията от уравненията съдържат механизма в себе си. Например следствието от уравнението на Максуел за вектора на Поинтинг, че електромагнитното поле пренася импулс и енергия - нужен ли е допълнително някакъв механизъм тук? Или връзката на енергия и честота за фотона? Дори да е нужен механизъм, то той е нужен за следващата парадигма, на тази имаме следствие от една проверена теория. В случая механизма се разкрива чрез решението на уравненията: при подходящ тензор на енергията и импулса вселената се разширява - механизма е подбирането на такъв тензор, т.е. подходящо разпределение на материята и начални условия. А това е обстоятелственост. Тоест тъмната енергия е естествено следствие на уравненията които се ползват, със съответните свойства. Уравненията описват основните свойства на пространство-времето, разширението му е такова свойство. В тази парадигма уравненията описват наличието на такива свойства, което е следствие пък на основните постулати на теорията. Демек нуждата от механизъм за следствието се пренася към нуждата от механизъм на постулатите от които произлиза това следствие, а това не е обект на тази парадигма - в нея вече е приета верността на постулатите. Докато умората на светлината е съвсем нов постулат. Схващаш ли разликата в нивата? Разбира се, всеки факт може да се обясни чрез нов постулат, но това е безсмислен подход - целта на подходът на науката е постулатите да се минимизират Умората на светлината, едно, че не е следствие от нищо, т.е. е необосновано предположеие, недоказан постулат, а това на този етап е "Баба Яга", и две, както е добре описано в линка от Уикипедията, дори да направим стъпка в тази посока (както се е престрашил Айнщайн с постулатите в ТО), това изобщо не е достатъчно, няма смисъл - това предположение не може да отговори на куп важни въпроси, приемането на такъв поулат не решава въпроса заради който се прави това приемане, за разлика използването на разширението на пространството. Тоест от гледна точка решаването на проблема двете предположения са несъпоставими и по продуктивност Така че защо да търсим ново обяснение за нещо, което се описва добре чрез наличният инструмент с който вече работим?

Всъщност, ако се замисли човек, разликата между модела на Коперник и модела на Птоломей е само по отношение на удобството. Моделът на Коперник описва траекториите на звездите и планетите от гледна точка на инерциална отправна система (свързана със невъртящо се слънце), моделът на Птоломей - от гледна точка на неинерциална система (свързана с въртящата се земя). Моделът на Коперник позволява да се изрази това движеие с аналитични функции (окръжности, елипси, достатъчно просто и удобно), моделът на Птоломей - във функционален ред (поредицата епицикли). Тоест моделът на Птоломей е разложение на моделът на Коперник по съответната база, свързана с неинерциална система. Предсказателната сила и на двата модела е сходна. И двата модела не дават обяснение за причината на това движение, докато при големият взрив ние стигаме едно ниво по-надолу - говорим за причина, и по този критерии отсяваме моделите. Така че нямаме пълна аналогия. т.е. теоретично предполаганото разширение се доказва чрез червено изместване на светлината от отдалечените звезди?! Не, самата теория на относителност включва в себе си възможността вселената да се свива, да е стационарна, или да се разширява, това са различни възможни решения на нейните уравнения. Какъв точно вариант се реализира в нашата вселена, се определя от наблюдението, и един прост факт за това е червеното изместване на светлината. Значи може да избираме от следните варианти: 1). стационарна или свиваща се вселена, и тогава ни е нужен непознат механизъм ("Баба Яга") за обясняване на червеното изместване; 2). разширяваща се вселена, и тогава съвсем естествено червеното отместване се обяснява с доплеров ефект. Тоест ярко проявление на бръснача на Окам - да не се въвеждат нови същности, ако наличните са достатъчни. Затова разширението на вселената не е нещо изкуствено. Нови същности могат да се вмъкват ако има нови необясними неща, каквито на настоящият етап няма. Погледнато равнодушно, ако с излизането на светлината от гравитационното поле на източника е с изместен спектър към червено, то това е по- икономично отколкото да караме вселената да бяга: Точно обратното е, светлината излиза с такъв спектър, с какъвто влиза, т.е. нямаме изместване на спектъра. Затова нищо не ни помага да правим по-големи икономии от естественото допускане вселената да се разширява (по-горе). Ами това е стара история, вече има натрупани много причини тя да не е способна да опише реално състоянието на нещата, колкото и примамливо да изглежда на пръв поглед (за съжаление, само на пръв поглед). Ето го линка на руски, който на кратко описва историята на подобни теории: Старение света както и какво те не могат да обяснят, поради което са изоставени. В английската версия на страницата в Уикипедията има и повече обяснения. Така че не от добро е останала версията за разширяващата се вселена. Ако имаше нещо по-смислено, никой няма да се откаже да го ползва...

А как предлагаш да се действа? Значи, има известно поведение на нещата, което може да обясни какво се случва. И има неизвестно поведение (непозната причина), която обаче не може да се нарече обяснение, защото просто не е известна, не е позната. Кое трябва да вземем на въоръжение? Трябва ли всичко да обясняваме с потенциалните прищевки на Баба Яга (непозната причина ), или да обясняваме със известните знания? Разширяването на вселената е естествено следствие от теорията на относителността, която на този етап е добре изучена и потвърдена. И на този етап обяснението чрез нея няма алтернатива. На друг етап, ще поживеем, ще видим. Но елементарната логика на науката изисква да не привличаме екзотични обяснения, ако можем да се справим по по-икономичен начин - принцип на Окам. Всъщност, в случая червеното отместване е свързано с увеличаване на скоростта на светлината. Ако светлината е излъчена от източник намиращ се в гравитационното поле, на разстояние извън него тя ще бъде отместена към червеният край. Причината е, че излъчената вътре светлина има отрицателна потенциална енергия, която тя трябва да компенсира до точката на излизане, т.е. енергията и при излизане намалява, което е отместване към червеният край на спектъра. От друга странаа, в гравитационното поле потенциалът е по-голям по абсолютна стойност, което е свързано с по-малка скорост на светлината. Тоест извън полето където потенциалът е по-малък, скоростта на светлината ще е по-голяма от мястото на излъчване. И имаме връзката - червено отместване, и свързано с него повишаване на скоростта на светлината. Ако искаме чрез този ефект да обясним наблюдаемият ефект, то трябва колкото по-се отдалечава източникът от нашето място, толкова повече гравитацията да нараства, съответно в миналото скоростта на светлината да е била съществено по-малка... И двата ефекта обаче водят до проблеми. Нарастването на гравитацията води до поведение на геометрията което е свързано с неприятни и ненаблюдавани последствия за миналото, а промяната на скоростта на светлината в такъв мащаб не се потвърждава от измерваията. Така че този опит за обяснение отпада. Изобщо, взаимодействието на светлината с гравитационно поле не е еднопосочно. Полето на някаква звезда може да се изобрази като яма - на някакво разстояние от тази звезда, във всички позоки, с много добро приближение то може да се приеме за нула. При това положение можем да оформим визуално нещо като вход, съответно изход от ямата. Тогава светлина с дадена енергия на входа на ямата, като стигне центъра и - близо до звездата, ще измести спектъра си към синия край, защото ще придобие потенциална енергия. На излизане обаче, тази енергия ще бъде върната обратно на полето, и на изхода светлината ще има енергия такава, каквато е имала на входа в ямата. Тоест след преминаване през някакво поле светлината не променя енергията си, съответно спектърът не се измества. Така че колкото и да минава през полета, това не обяснява червеното отместване което наблюдаваме. За сега разширяването на вселената е най-доброто обяснение със знанията, които имаме. А със знанията които нямаме (поведението на Баба Яга), не може да се обясни нищо

Пак глупости. Разликата между движение и покой идва от самата концепция за относително движение, още от дълбока древност, и Айнщайн няма пръст тука. Обаче и в класическата физика, и Айнщайн въвеждат неразличимост на двете състояние на основа физическите закони. Различимостта е в конкретиката, каква табелка ще сложиш за конкретен случай, не е принципна. Именно това е "самопризнанието" на Айнщайн Пий си по-редовно хапчетата, че такива халюцинации няма да те доведат до никъде. Сам ще почнеш да се самопризнаваш...

Бла бла Айнщайн е показал, че независимо кое инерциано състояние си харесаме - покой или движение, физическите закони са еднакви. Тоест на база физическите закони не може да се противопоставя покой на движение, няма никаква разлика между тях в това отношение. Затова и твоето твърдение "Излизаме от състояние на покой, ние сме в някакво различно от покой състояние, в движение", няма смисъл - според физическите закони не можеш да различиш двете състояния. За това твърдението ти е глупост. А с глупостите само отиваш у киреча

Няма такова нещо. Всяко инерциално състояние е 100% еквивалентно и заменимо със състояние на покой. Няма принципна възможност за излизане от него. От тук и цялата каша в представите ти. Ако сме в инерциално състояние, ние можем да твърдим че сме в състояние на покой, и това твърдение е вярно. Допускането на противното като противопоставяне на това състояние е грешем логически ход. И естествено, води до противоречия.

Разбира се. А това от своя страна води до ефекта, че в системата на гайката винта е "по-развит", в смисъл че усукването породено от относителността на едновременността е в обратна посока на естествената резба на винта, ако така мога да се изразя, резбата е "по-рядка". И води до намаляване на стъпките от резбата на единица дължина, точно колкото очаква гайката, ако човек тръгне да го смята

Виц: За да намали наплива към социалните мрежи, от Гугъл решили да усложнят въвеждането на captcha за привържениците на Тръмп.