scaner

Знайно е. Поради тъп молив или кофти химикалка. Просто казано, оплел си се.

Ти от небето ли падаш? Кви оптични кабели, кви пет лева? Нали подвижен триъгълник имаше? Е, като е подвижен, основата движи ли се? Като се движи основата АВ, и светлината тръгва от А, нали докато пътува към точка В светлинатам самата точка В ще се движи и отдалечава от началното положение? Е, нея ще догонва светлината. И съответно гориш. Изобщо, ако твърдиш нещо, докажи че трябва да е вярно. Ти си този който трябва да доказва. Аз само ще ти казвам да/не Но виждам, физика знаеш на ниво детска градина. Сори, не вървиш.

Гарантирано същите са. Хубаво. И какъв е проблемът? Заблуждаваш се, светлината ще изминава по-бавно пътя по основата, от колкото си мислиш . Защото основата ще се движи, и светлината излъчена от една нейна точка трябва да догонва другата. По същата причина ще се променя и пътя по страничните ребра. В резултат всичко ще съвпадне точно. Но това са базови неща, защо не ги знаеш? Забележи, на практика същата ситуация е проверена от Майкелсън интерферометрично. После Лоренц не от добро е измислил скъсяването на рамената в интерферометъра, а именно за да обясни резултата от експеримента си СТО само дава по-дълбока физическа причина за това скъсяване. Човече, Майкелсън е направил точни изчисления какво ще се получи в неговият случай и какво не му достига. А ти изсмукваш твърдения от мокър пръст. Що така? А ми говориш за логика? Това не е ли лицемерно?

Не. Атомите се удържат от елекстромагнитните сили, които са много порядъци по-големи от гравитацията, и още много повече порядъци по-големи от силата предизвикваща разширението. Разширението (засега) засяга мащаби сравними с големи разстояния, на които удържащите сили на гравитацията стават много малки. Представи си балон от дъвка. В началният момент, когато го надуваш, еластичността е голяма, трябва ти сравнително силно налягане. Когато се раздуе обаче, дъвката изтънява, и балонът започва да се раздува и с по-малко налягане. Тоест това по-малко налягане яма да създаде ефект, докато балонът е малък. Същото е с тъмната енергия, която "надува" вселената, ефектът от нея си ли1и само на големи разстояния. При малки разстояния, сравними с мащаба на отделна галактика, силите на привличане са по-големи и удържат. За трърдите тела, атомите, конструктивните сили са на база електромагнетизма, и те също удържат. На този етап е невъзможно на малки мащаби да се експериментира с разширяването, то е много по-малко от ефекта който произвеждат гравитационните вълни. А ние тях вече ги мерим, макар че ефекта се състои в промяна равна на части от протонният радиус. Предполага се, че ако вселената продължи да се разширява с ускорение, след 20-200 милиарда години (по различни оценки) скоростта на разширение (съответно силата) ще нарасне толкова, че ще е способна да разкъса атомите, и тогава вселената ще се "пукне". Ей ТУКА по-долу има нещо като таблица, която показва как ще нараства скоростта на разширението, когато наближи края на живота на вселената.

По принцип в тази посока има отворени проблеми. От много време има опити за обединение на квантовата физика и теорията на относителността. Това би отворило път към изучаване на обекти които сегашната физика нарича сингуларности - неограничено голяма плътност в изключително малък обем например. Нито една от съвременните теории не е способна сама да се справи. Теорията на относителността се справя добре с гравитацията, но в малки обеми нараства ролята на квантовата механика. Самата квантова механика добре се справя с ммалките обеми, но тя игнорира изцяло гравитацията. А по много причини обединение за сега не може да се направи, двете теории са доста несъвместими една с друга. Теорията на Айнщайн е съвместима с т.н. локална реалност, квантовата механика я отхвърля. Тежки проблеми... Работи се много по теории за квантовата гравитация, примковата гравитация например, но и там възникват много проблеми. Най-важните са - пространство-времето при квантовите условия зпочва да се държи адски странно, говори се за пространствено-времева пяна, всякаква причинност отива на кино. Правят се интересни опити изобщо да се изхвърли пространството и времето от теорията, за да се преодолеят тези проблеми. Но за тази цел те трябва да бъдат заменени с нещо, от което, при няккви условия, да възникне самото пространство-време в познтата ни форма. Това са доста сложни въпроси, и вероятно в едно такова направление идеята от разглежданата статия би била полезна.

Наклонена спрямо направлението на движение на някаква отправна система. Тогава проекцията по направлението на движение ще се скъси, а другата проекция няма. И мачтата ще си промени ъгъла на наклона. Елементарно е.

Твърдение, произведено на база общи приказки, се опровергава на същото ниво. "Струва ми се че ме сърбиЮ - ми струва ти се, това е. Трябва да се опровергават твърдения, в които има поне някаква мисъл, вложени са някакви закономерности и е получен някакъв странен резултат. Така работоо логиката. Така. Как реши, че превключвателите няма да се активират? Не забравяй, това че в някаква система триъгълника е бил равностранен, за тебе няма никакво значение. В твоята система той е такъв какъвто е, и си работи както си работи. Случват се същите събития, и тече същата причинно-следствена последователност, както и във всяка друга система, включая тази, в която триъгълника е бил равностранен. А след каато събитията са същите и причинно-следствената последователност следователно е същата, твърдението ти просто не е верно. Ето, доказателство - на общи приказки толкова. За конкретен пример ако си измислиш, сам можеш да си сметнеш че ще работи - имаш гаранцията Простата логика се базира на обработка верността на твърдения. Имаме верно твърдение - всички събития се отразяват във всички отправни системи. Верността на това твърдение се основава на принципа на работа на отправните системи по отношение на събитията - те само ги отразяват, а не ги променят, т.е. не може отправната система да създаде или пропусне събитие. Естественият отбор допуска до ползване само такива отправни системи, правилни. И това е заложено дълбоко във физиката. Е, сега прилагай логиката: след като всички събития се случват във всички отправни системи, то в тези системи не се губят или пораждат излишни събития. Следователно, причинно-следствените връзки между събитията във всички системи се запазват (ако се нарушаваха, някои събития щяха да изчезват в някои системи, други събития да се появяват в други). И пак следователно, по тази причина всички процеси ще следват еднакъв причинно-следствен ход във всички системи. Следователно, всички механизми организирани на база последователност от събития (процеси), ще работят във всички отправни системи. Следователно, ти бъркаш. Ето я простата логика. Тръгвайки от базови положения на физиката. Теб те боде, че събитията имат различни местоположения. Това не ги прави различни: ако в една система събитията "теб те блъска кола" и "аз сръбвам мартинито" са на 100 метра, а в друга на 50 километра, това само задава различна геометрия в системите, но самите събития и връзата между тях се запазва. Казано на езика на физиката, пространствено-времевият интервал между тези събития ще е един и същ за всички отправни системи, не се променя. Ако едното е причина за другото, това ще е във всички отправни системи. Светът е един и същ за всички, просто е отразен с различни еталони за дължина и време (отправни системи). Запомни, отправната система е само гледна точка към света, даващи някои удобства за измерване. Тя не променя света, а събитията се случват в него. Аз за мойта вяра не знам, но ти очевадно си затъналл в заблуда и си вярваш, че си прав Предразсъдъци... През 18-ти век с това са се борели чрез образование и просвещение. Сега хората си мислят, че са над тия неща,не им трябват

Мачтата ще се изкриви в система, в която тя е наклонена. Но това са излишни усложнявания, усвояването на материала трябва да върви последователно - от прости към сложни ситуации. Сега сме на простите.

Разбира се, така е. В училищата се обучават хора основно за изпълнители. Който иска повече знания, да си хвааща живота в ръцете и да продължава да учи - възможности много. За някои хора и в университета не е достатъно, нещата са индивидуални. Но знания има предостатъчно. Е, науката има едно уникално свойство - резултатите и са проверими. За разлика от конспиративните теории, разчитащи само на псевдологика.

Защо все пак не тръгнеш от много по-вероятата ситуация - да има хора, които за разлика от тебе да знаят нещата в детайли, а ти просто да си влязъл в ролята на достатъчно незапознат с проблема, който само се намира на приказки. Каквато е реалната ситуация? В случая освен да ти се майтапя, не виждам с какво друго може да ти се помогне. Всички възможности са в твоите ръце - отваряш книшките и ги почваш. Неудобно ще се чувстваш, защото несъзнателно усещаш безпомощността си. Изпаднал си в когнитивен дисонанс, и единственият изход който намираш от ситуацията е да се тръшкаш като малко дете. Ми не става таака тая работа във физиката.... Тук трябва да се противодейства активно на такива състояния. Вече ти казах, не мога да ти помогна, ако сам не искаш да си помогнеш.

И как стигна до този извод? Ти изобщо не мислиш. Потока от щампи не е мислене, а си е поток от щампи... Лоренцовите трансформации, на база които получаваме това скъсяване, се базиран на фундаменталното положеие, че събитията са общи за всички - те се случват в общото пространство-врме, а се отразяват във всяка отправна система в зависимост от начина, по който тя е поделила пространство-времето на пространство и времме. Запомни, събитията са общи за всички - каквот се случва в една система, се случва във всички. Защото то се случва в общото пространство-време, а системите са само поглед към случващото се.. От това имаш елементарно следствие - каквото се случва в една система, ще се случва и в друга. Независимо от скъсяване и забавяне на времето. След като във всяка система протичат едни и същи процеси и се случват едни и същи събития, всичко ще си тиктака като по часовник Ако спреш малко тоя поток на съзнанието, прилагайки закономерностите на теорията, то ще се увериш сам. Но знаеш поговорката, който може, го прави, който не може, се жалва. Празни приказки до тука, като оная за Нероден Петко Знам че има хиляди въпроси, при начинаещите е така, и СТО няма нищо общо. Обикновено те се решават като им потърсиш решение, а не се тюхкаш безсмислено по форумите. Най-вече много четене и мислене. Много по-полезно времепровождение... Разбира се, това си е твой избор

Събитията са общи за всички отправни системи. Няма твои и мои триъгълници - каквито ти се случат, такива. И в моята вселена някои твои криви триъгълници ще станат равностранни, лошо няма. Въпросът е - какво от това? Кой закон забранява такава ситуация. Освен патологичните предразсъдъци, разбира се Що си толкова неорентирам в тези основни въпроси? И в моята също. И? Ти наистина падаш от небето, Коментираш нещо, от което хал хабер си нямаш, и се учудваш, че никой не ти бръсне за сливи предразсъдъците...

Ами в примера точно това правим. Горенето на цигарата е еталонен процес, и в него има повторяемост - изгаря една цигара, после следващата, и т.н. цигара след цигара - периодичен процес. И него използваме за еталон, и мерим в цигарени "секунди". Всичко по правилата.

И какво забранява това? Всяка система си има собствена реалност. Правино, оръдието не променя ъгъла си спрямо платформата в класическата физика (в СТО променя). Но снарядът не следва този ъгъл. Той се движи по посока на вектора на скоростта си, който е различен за различните системи. В системата която се движи със скоростта на снаряда, векторът му е насочен вертикално. И това е дори според класическата физика. И няма да удари мачтата. Човече, във физиката се смята, не се смучат пръсти - от тях няма да дойде знание. Това са свръхелементарни следствия от базовите физически закони. Не знам защо до сега не си ги срещал, това е базата на физиката.

Изобщо не трябва друго събитие. За какво ти е? Трябва ти периодичен процес. С цигари лесно се реализира - редиш ги една след друга до разграфена линия, за да имаш и "цигарени секунди", като изгори едната да се пали следващата, и часовникът ти е готов - цикличният процес просто си го разпънал, линеаризирал. И с такъв часовник вече може да измерваш интервали между други процеси - 6 цигари и половин филтър дължина ти е времето. Напълно алтернативно на стандартното. От време на време само трябва да го "навиваш", т.е. да добавяш нови цигари на мястото на изгорелите. Времето, както и разстоянието, се мери чрез отношение с еталон. Твоето твърдение е изказано още от Херон Александрийски, преди почти 2000 години. Малко си закъснял с отритията си.

Човече, стига с това бълнуване. Във физиката дължина = разстояние между фиксирани точки = пространствена дистанция между две едновременни събития. Няма значение физически или друг обект е това, всички точки се маркират чрез събития. Скъсяването на дължината е продукт на лоренцовите трансформации, а те работят иключително със събития. Образовай се, щеше да е смешно ако не беше толкова тъжно... Ми разбира се. Вземи един равностранен триъгълник (издялкай го от арматурно желязо например) и го засили, да му се скъси едната страна. Ще му се променят ъглите, или да? Има ли значение дали е обект, или всеки връх е самостоятелен обект? Ама това са базови неща, ако тях не ги знаеш, какво всъщност знаеш? Но това е в СТО, почти същото има и в класическата физика - следствие на закона за събиране на скоростите. Никой не твърди че оръдието прроменя някакъв ъгъл. Твърдението е, че снарядът променя ъгълът си спрямо направленнието на движение. Елементарният пример - когато се движиш със скоростта на снаряда, той ще се движи само нагоре/надолу, не под ъгъл както в другата система. Това е елементарно знание за детския дом. Тъжно е дори това да не вдяваш. Не се обиждай, но ти си набъкан с огромно количество закостеняли предразсъдъци, и мислиш със изработени щампи.. Затова не схващаш дори сдъвкана информация. Промени нещо.

Може би трябва да си прегледаш очите? Или монитора? Или нещо по-съществено? Тея неща не могат да се загубят, документирани са тука. Разстоянията са дължини на съответните отсечки. Всичко се скъсява. Да беше прочел поне две-три странички по темата, а? Така е скучно. Почвам да се чудя, защо си губиш времето с неща, които явно не се и опитваш да разбереш? Защо не се хванеш с нещо по-смислено, например риболов или шев и кройка? С физиката няма да ти се получи...Защо го караш само на сбъркани измислици, а не отвориш един учебник за седми клас, и да си опресниш закон за събиране на скорости? Няма да се движи щото така? Мъкааааа...

Горенето на цигарата само по себе си е часовник. Не напразно от край време има лаф "една цигара време". При контолирани условия този интервал може да се използва като алтернатива на другите времеви единици. Нещо като аналог на пясъчният часовник. Какъв е проблемът?

Сериозно? Къде го прочете? СТО не описва съвсем коректно ускорени наблюдатели. Но перфектно описва ускоряващи се обекти. По-горе казах какво е условието - ясно и разбираемо описание.

Всичко може да отговори СТО. Най-важното обаче е да успееш да формулираш ясно какво питаш

Извел съм неравенство при какви условия ще има и при какви няма да има. Чети. Къде се получава ще разбереш като направиш точни изчисления. Зависи от скоростта на гюлетата и скоростта на системата с оръдията. Всяко от гюлетата ще се движи под различен ъгъл с различна скорост (поради сумирането на скоростите) и сблъсъка ще стане по-близо до задното оръдие, гледане по посока на движението им. А скъсяването на разстоянието между гюлетата ще компенсира точно нееднновременността на изстрелите, довеждайки до нужното събитие. Смятай. Ако не щеш да смяташ, ще се наложи да вярваш. Повтарям. При движение, гюлето се движи под друг ъгъл и пак надхвърля мачтата. Просто ти не си отчел тези подробности. Какво се получава? Не искаш да четеш какво съм ти написал, ама питаш пак същото. Как да го тълкувам това?

Аз прочетох оригиналната статия, но тя е от 2016 г. и от тогава нищо ново по темата не ми попада... Идеята със "счупената" симетрия се развива отдавна във физиката и е доста плодотворна. Това е една много обширна тема, ще опитам колкото мога накратко да я илюстрирам. Обикновено във физиката се тръгва да се опише нещо с помоща на най-простите възможни средства. Приемаме пространството за хомогенно и еднородно например. Абстрахиране от несъществени въздействия, прости симетрични уравнения. Това дава и лесно достъпни решения. Нататък обаче, задъбочавайки се в решенията, се виждат разлики с реалността. И се въвеждат корекции. Всяка корекция нарушава някаква симетрия в уравненията. Например законът за съхранение на енергията е резултат на симетрия. Локалното му нарушаване означава, че има нещо допълнително към тази симетрия, обикновено е нова частица например. И така, дигайки точността, постепенно симетриите се нарушават за сметка на по-голяма адекватност на моделите. Например в квантовата физика уравненията на полето се записват много красиво и симетрично, и се решават сравнително лесно (симетрията винаги води до удобни опростявания), при положение че частиците нямат маси. Да, обаче ние наблюдаваме частици с маси и това е тежък проблем за теорията. И така се появява идеята - нещо разрушава тази симетрия, намесва се някакъв фактор, който разрушавайки симетрията, съответно създава и масите на частиците. Така се стига до полето на Хигс. И от тогава доста плодотворно тази идея се прилага, в различни варианти. Например, теорията предсказва равни вероятности на една частица да се разпадне по два различни канала. Експериментът обаче сочи, че по единият канал вероятността е по-голяма. Причината - нова междинна частица. И анализът на резултатите я открива. При бозоните на слабото взаимодействие, W, Z и фотонът, единствено фотонът успява да запази нулевата си маса, и в резултат на това уравненията на електродинамиката са сравнително симетрични. Пълно е с такива примери в квантовата физика. Свръхпроводимостта, свръхфлуидността са други примери на нарушена симетрия. Такова нарушение се среща и в ежедневието. Телата биха се движели в равновероятни посоки и скорости из вселената, това е най-естественото им състояние, но тази симетрия не се наблюдава. Причината - гравитацията. Или кръгла гумичка, симетрична. Ако я разтегнем обаче, симетрията се губи, придобива нови поведения. Общият случай сочи, че причина за такова нарушение на симетрията е някакво допълнително взаимодействие, нещо което не е отчетено в досегашните теории. Тук при времето работата е доста дебела, защото залягаме в основите на мирозднието. Засега не би трябвало да има отговор на въпрос какво е причинило това нарушение. По-достъпните стъпки са може би да се изследва по-подробно самото нарушение, неговите свойства, има ли наблюдаеми следствия. Не знам доколко е плодотворна тази идея в по-далечен план, не намирам по-нова информация.

Е, щом летвата е висока за тебе, карай си...Да беше се позамисли, да ти помогна, а така, какво очакваш? Давам ти - дърпаш се. Ми не става. Зарежи светлинната аберация, явно е висша математика за тебе, толкова ли не схвана примера с гюлето дето ти предложих? Чисто ежедневен, класически, за детската градина направо? Мъкаааа... Ето ти кратка статия за аберацията, илюстрирана как се променя наклона на дъжд в зависимост от движеието на наблюдателя. С гюлето е абсолютно същото. ЦЪК Вземи се в ръце и почни да четеш.

Пълни глупости почна... Аз го направих и ти показах къде е грешката. Разбирането е в твои ръце. Има една африканска поговорка, може да заведеш коня до водата, но не може да го накараш да пие. Пиенето не става по принуда. Темата е затворена за мене, изчисленията са направени. Кой разбрал, разбрал. И друг път тук съм казал, че тая работа с тръшкане не става, трябва мазоли по четирите букви и други съпътстващи подходящи усилия... Точно така. Този ефект е версия на светлинната аберация (при звездите), и има голяма тема в тоя форум за това. А че ъгълът се променя, е съвсем естествено. Например, същата твоя картинка, но ти се движиш спрямо оръдието точно със хоризонталната съставна на скоростта на гюлето. Какво ще видиш? Гюлето няма да се мести по хоризонталата спрямо тебе, само нагоре. Ъгълът се е променил на вертикален. И това е само по класическата физика Виждаш ли, като помисли мъничко човек, и необходимостта от удивителни и въпросители изчева...

Скъсяването става, когато системата с оръдието се движи. Тогава гюлето ще има скорост сумата на вектора на скоростта спрямо оръдието плюс вектора на преносната хоризонтална скорост. Просто казано, ще е "по-вертикано". И пак ще минава над мачтата.