scaner

Правилно ли те разбрах: общата кинетична енергия се запазва. Но при скорост клоняща към С, няма ли да се получи следното: ... и температурата да е абс. 0 Примерно черна дупка. Материята (докато я има) не излъчва ЕМВ защото се доближава до скорост С и температура абс. 0 Температурата се поражда вследствие на ударите на частиците. Това значи, че в една система техните скорости не трябва да са паралелни. Когато скоростите на частиците са паралелни и еднопосочни, нямаш удари, нямаш температура. Това изразява примера който ти дадох. Но когато имаш разнопосочни скорости, това е вторият пример който ти дадох, там част от частиците в нова система ще придобият още по-големи скорости, въпреки "забавянето" на времето, и резултатът с температурата хич не е очевиден. Черната дупка за сега я остави. Тя е особен обект, с отрицателна топлоемност. Нормално, едно тяло, когато получава енергия от вън ("топлина"), си повишава температурата, връзката е право пропорционална (поне за малки промени) с положителен коефициент. При черната дупка нейната температура (която характеризира нейното излъчване) намалява с увеличаване на масата, . Тоест тя колкото повече енергия погълне, колкото повече и нарасне масата, толкова и пада температурата, охлажда се. Това са тела с отрицателна топлоемност. Една черна дупка вечно ще представлява хладилник за една топлинна машина, разположена в нейната околност - колкото повече енергия му вложиш, толкова по-ефективен става Тоест ако си хитър, пускайки отпадъци в черната дупка, можеш да произвеждаш полезна енергия. Друг начин за получаване на енергия от ЧД е процесът на Пенроуз. Абе стига да има черни дупки наоколо... Разбира се, подобен хладилник никога няма да стане с нулева температура. Но това не е по причина че входящата материя има някакви особени термодинамични свойства поради движението си. Магнитната и гравитомагнитната сили представляват други "лица" на вече известни сили, електростатичната и гравитационната. Все едно силата представлява обект, който ти разглеждаш от различни страни, и той проявява различни особености от различните страни. Това е аналогията, ако си в различни отправни системи, ще наблюдаваш различено проявление на електромагнитната сила, различен микс от електростатична и магнитна. Същото и с гравимагнетизма.

Времето се определя на база периодичен процес. Не всички процеси са свързани с механично преместване. Например, честотата на излъчен фотон зависи само от структурата на атома, конфигурацията му от протони и електрони, а не зависи от движението на носителите, които внасят енергия в атома. На такъв принцип са цезиевите чсовници, които стоят в основата на еталона за секундата. Преместването е една много малка част от промените, които се наблюдават в заобикалящият ни свят. И всички такива промени се наричат "движение", не се ограничавай само с механичното движение. Това понятие излиза извън физиката, влиза в историята, социологията... Намаляването на неграмотността е също движение. Именно. И причината е, че самото движение е относително. Но тук става дума за генезиса на понятието "механично движение", енергията и импулсът са първичните му динамични определители. Имаш механично движение - имаш импулс, имаш ненулева кинетична енергия. Връзката е еднозначна. Пак да ти напомня, импулсът е мярка за количество движение. Каква по-пряка връзка? Разбира се, че характеризират. Но как? Докато такива часовници се забавят, молекулите в резултат закона за събиране на скоростите придобиват по-високи скорости. И какво от това, че времето се забавя, като те се движат по-бързо - съответно придобиват по-голяма енергия, по-голям импулс? Какво и се забавя на такава молекула? Представи си две молекули с еднакви маси, които летят с еднакви скорости една срещу друга. СУмарният импулс на такава система е нула, центъра на масата не се движи, но тя се характеризира с ненулева енергия. Именно това е ситуацията на хаотичното движение описващо температурата - молекулите се движат със сумарен импулс нула, и средната им кинетична енергия при това положение характеризира температурата, според класическата термодинамика. Сега си представи как това изглежда от друга отправна система. Там центъра на масата се движи, сумарният импулс не е нула. Едната молекула се движи по посока движението на отправната система, и нейната скорост по закона за сумиране на скорости намалява. Но другата се движи срещу посока движението на отправната система, и скоростта и нараства. А енергията нараства с квадрата на скоростта, за класическата физика. При теорията на относителността това никой не го отменя. Там даже е по-лошо, защото енергията и импулсът нарастват и с лоренцовият фактор. Тоест, забавянето на времето не се отразява на скоростите, енергията и импулса на частиците в някаква отрицателна посока. Няма създаване на сили. Просто така ти се струва, защото интерпретираш ефектите на СТО от гледна точка на очакванията на класическата физика. Представи си следната ситуация. Имаш отправна система, в която една частица се движи със скорост 0.5.С. Нека сега имаме друга отправна система, която се движи - срещу частицата - със скорост 0.5.С спрямо предишната система. Класическата физика очаква, че при това положение частицата ще има удвоена скорост в тази отправна система. Обаче релативистското сумиране дава че в новата система частицата ще се движи с по-малка скорост, само 0.8.С. И веднага интуитивно идва идеята, че някаква сила е въздействала на частицата и я е забавила. Само че няма от къде да се вземат сили - твоето движение спрямо другата система по никакъв начин не въздейства на частицата. Всичко е в една или друга степен геометрия. Така се поражда илюзията за сили.

Дай да поставим нещата на място. Времето характеризира промените. Механичното движение си има други характеристики: енергия и импулс. Не напразно импулса се нарича и "количество движение". А енергията и импулса растат със скоростта, независимо какво става с времето. Изобщо, грешен е термина "забавяне на времето" като цяло. Забавят се само конкретни часовници - тези, които са неподвижни в дадена система. Докато молекулите на които се основава температурата, не са неподвижни.

Значи, температурата не се определя само от движението. Важен параметър е кинетичната енергия на частиците. И то не точно самата енергия, а нейната дисперсия. Представи си две (или N) частици се движат в една и съща посока с еднаква скорост. Те ще имат кинетчна енергия, но няма да имат температура - защото в някаква система те ще са в покой, нали? Температурата се определя от хаотичното движение на молекулите в една система, което не изчезва в никаква отправна система. Тоест молекулите имат скорости в различни посоки, т.е. в никоя система тяхното движение не спира. Такова поведение се определя от дисперсията на тяхната енергия. Една такава система, като почнеш да я движиш по някаква посока, скоростта на едни молекули ще намалява, но скоростта на срещуположните им ще нараства. Накъде ще ходи в такъв случай дисперсията на кинетичната енергия, трябва да се смята. В ТАЗИ статия по-достъпно се разглежда въпросът с термодинамиката на движещо се тяло. Температура се въвежда чрез ентропията (формула 25), и се показва, че за движещо се тяло средната кинетична енергия не е пропорционална на температурата (формула 28 сравнена с класическата формула 28*). От тук може да тръгнеш да изразяваш температурата като знаеш средната енергия. Давам ти само насоки на къде вървят нещата. Въпросът ти е хубав, и ще опитам да нахвърлям малко информация, доколкото мога все още да я уловя в главата ми Исторически, от много време се водят спорове какво е релативистска термодинамика, какво е поведението на топлината в релативизма, и в крайна сметка що е това температура. Проблемът и разногласията идват от това, че температура в термодинамиката може да се въведе по няколко начина, които дават еднакви резултати в класическата термодинамика, но различни в релативизма. Например, температурата може да се въведе по подхода на Максуел и Болцман, като оценка на средната енергия на частиците (чрез молекулната теория, или на база информационната ентропия, , чрез степените на свобода). Значи, когато ускоряваме до висока скорост едно тяло, ние влагаме енергия не само в общата му кинетична енергия, но и във вътрешната енергия, енергията на хаотично движение на частиците му. И би следвало температурата, определена по този начин, да расте. От друга страна обаче, това нарушава вторият принцип на термодинамиката. Защото, ако подходим по пътя на Клаузиус, температурата е мярка на термодинамичната ентропия . Променяйки скоростта на едно тяло, ние не променяме тази му ентропия. Целият проблем във въпроса е, каква е връзката между двете ентропии. В статично положение те са еднакви, но при движещ се обект стават различни. Този въпрос още не е изяснен окончателно (дори се водят дискусии трябва ли да се ползва температура, а не само ентропия), и за това сега положението се кърпи по интересен начин. Реално имаме два вида топлина в едно тяло: релативистска и термодинамична. Релативистската топлина (наричат я топлина от втори род) е тази, която при ускоряване на едно тяло увеличава средната скорост на частиците му, средната вътрешна енергия, но без да увеличава термодинамичната ентропия. С тази енергия можем да вържем температура, релативистска температура, която расте със скоростта. А термодиннамичната топлина (наричат я топлина от първи род) е тази, която тялото получава от външен източник, и която променя неговата ентропия, съответно термодинамична температура. Тоест движещото се тяло се характеризира с две температури, термодиннамична и релативистска. В резултат - при повишаване на скоростта, расте температурата (релативистската). И комплексът от тези две топлини прави първи и втори закон на термодинамиката валидни и за релативизма. А в кои ситуации коя топлина как се държи и как влияе на термометъра, е сложен въпрос. Една интересна статия, която изследва различните варианти, е ТУК. Изобщо, всичко има, стига да желае да чете човк Сега, за повече подробности трябва някой ден да седна и да си поопресня зннията, че се забравят...

Не са изграждащи полето, и нямат константен импулс или енергия, а най-случаен. Правилно, проявления на полето са (и невиртуалните фотони също са проявления на полето), и квантовата електродинамика (съчетание между старата квантова механика и СТО) перфектно се справя с описанието им. Не случайно тя е фактически най-точната теория, създавана някога - предсказва величини с точност над десетият десетичен знак. Но както си тръгнал с "ако" да фантазираш какво трябвало, обяснимо е защо нищо не се получава Ако морето беше от мляко, колко сирене ще стане от него

И от къде следва, че "трябва"? Не прекаляваш ли с измислиците?

Защото се проявяват само при електромагнитните взаимодействия. И защото имат всички свойства на кванти на електромагнитното поле, със съвсем малки изключения. ЦЪК

Виж, струва ми се, че на тебе ти се губи изначално квантовата механика и концепцията за полетата. Какво е поле? В класическата физика поведението на една частица или система се определя от степените и на свобода. Те винаги са крайно число. Е, полето е система, която има безкрайно число степени на свобода. Тази математическа абстракция е достатъчна да опише поведението на всички физически полета. Разбирам, че е доста неразбираемо, но положението е такова: квантовата механика си има математически апарат, който добре описва положението на нещата. Някакви интуитивни представи на база топчета свързани с тел, тиксо и пластилин тук не работят... В този ред на мисли, полето е основната форма на материята. Частиците, това са "вълни" по полето, смущения, които са достатъчно устойчиви. В този смисъл и електроните, и кварките, и фотоните, и глуоните - всички елементарни частици - представляват кванти на съответното поле.Погледнато по друг начи, квантите са форма на проявление, на съществуване на полето. Значи едно поле може да съществува в основно състояние - без кванти, и в състояние на един или повече кванта. Квантите са "конструкции", които имат достатъчно енергия и импулс, за да съществуват самостоятелно. Ако не им достига енергията или импулса, имаме състояние на "виртуални частици" - полето не успява да придобие енергия за един квант, имаме някаква флуктуация, която ограничено пространственоо и времево има поведение на квант, ама не съвсем. Тя се появява от полето и изчезва в него. Основното състояние на полето - без кванти - се нарича "физически вакуум". Значи, "празното пространство" не е лишено от материя, а е изпълнено с полета. Имаме полета толкова, колкото са фермионите - електрон, кварк(и), неутрино и техните варианти (+античастици), както и полетата на бозоните които осъществяват взаимодействието - фотон, Z,W бозони, глуон, евентуално гравитон. Състоянието на квантите и полетата се описва от функция на състоянието, която се нарича "вълнова функция". От тук нататък всичкото взаимодействие между полетата и частиците в квантовата физика се основава на действието на математически оператори върху тази вълнова функция: операторът "въздействайки" променя вълновата функция, и тя описва ново състояние. Така както операторът за диференциране променя една функция и се получава друга, с друг свойства. Или операторът за събиране на база две функции получава нова, резултатът от това специфично взимодействие Има много всевъзможни оператори: оператор на координатата, оператор на импулса, оператор на енергията, оператор на спина, на момента на импулса. Има и оператори на заряда, на масата, оператор на зарядновата спрегнатост... ох, да не задълбочаваме. Има оператор на раждане и унищожение - като подействаш с единия оператор на функцията полето, то се ражда квант, като действаш с другия - унищожаваш квант, превръщаш полето в друго състояние. Тези оператори помагат да се опише превръщането на квантите един в друг, например анихилацията. Както и да е, всяко взаимодействие се описва, като въздействаш на поле или квант с тези оператори. И сега, как се появява неопределеността? За да предскажеш резултата от измерване точната позиция и импулс на електрона например, трябва да му въздействаш върху вълновата му функция с два оператора: с оператор на координатата, и с оператор на импулса. Да, ама тук има един подводен камък: резултатът който се получава ако въздействаш първо с оператора за координата и после с оператора за импулса се различава от резултата, който се получава ако въздействаш първо с оператора за импулс а после с оператора за координата. Казва се, че такива оператори са не комутират (не се разместват свободно), величините които описват тези оператори - място и импулс не могат да се измерват едновременно. И обратно, има комутируеми оператори, например място и заряд, там не зависи от реда какъв е резултата. Значи величините, които се описват с некомутируеми оператори в квантовата механика, не могат да се измерват едновременно. Или казано по друг начин, тези две величини нямат едновременно определена стойност. Не защото не я знаем или не можем технически да я получим, а принципно - нямат. От тук се пораждат и неравенствата на Хайзенберг - с колкото по-голяма точност определяш една от тези величини, с толкова по-голяма неточност е възможно да се определи другата. И това не зависи от нашата технология, а е принципно положение. Можем да оценим нещата количествено само с вероятности. Аз ти описвам нещата отзад напред, поглед към неопределеността от друга посока Ако искаш сериозно и устойчиво да напреднеш в тази област, аз бих посъветвал следното. Първо изучи историята. Как и защо е възникнала квантовата механика. Значи аз бих разделил стадиите на следните: стара квантова механика ("доисторическа", накратко е разказана ТУК), някъде до 1924 г., когато се пораждат постепенно и несвързани една с друга идеите, когато класическата физика е задължителен спътник, с всичките противоречия между нея и квантовата механика. После, "класическа" квантова механика, основана на уравнението на Шрьодингер и матриците на Хайзенберг, това е периодът преди Дирак да напише своите уравнения през 1928 г. Тогава започва развитието на релативистичната квантова механика, тя не се пръква изведнъж а и трябват още доста години докато се развие, но тя вкарва реклативизма в квантовата механика и я откъсва от класическата физика, прави я много точна наука. И накрая (засега) квантовата теория на полето, един от първородителите на която е Файнман в края на 40-те години на миналия век. Нататък нещата се разклоняват, по сходна технология се създава квантовата хромодинамика за силните взаимодействия... Те периодите силно се застъпват и преливат. Идеята е не да задълбаваш в математическият апарат - това разбира се сериозно помага за да се разбере (доколкото е възможно) квантовата физика, а да проследиш еволюцията на идеите, коя от къде произлиза, до къде е валидна, да ти се обрисува цялата картинка. Това ще отнеме много време, като в началото ще си доста обезкуражен, защото много неща са сложни и неинтуитивни (и такива ще си останат). Но ако не се отказваш, си струва.

Не се оправдавай. И така си ясен Аз вярвам в експеримента и теорията, която го описва добре. А в такива купища от безсмислени понятия, такава религия ти приляга. То в нея само може да вярваш, нищо друго. Демек полза никаква.

Тръшкай се, кефиш Не аз измислям такива глупави определения, нали? Това ми напомня една стара приказка: "права линия е тази линия, която завива заедно с партийната" Та и твоята скорост, куца заедно със скоростомерите дето са сбъркани кардинално Хохохо

Да Напълно Неподвижен <Скорост> на Фотон, не е обикновенно движение , това е част от Съществуването на фотон. Неподвижен Означава изотропна <скорост> на фронта на вълната измерена във времеви интервали по Методът или със всеки друг от работещите Скоростомери, както и практическа изотропия в среден импулс на Рел. Лъчение . Хехехе, веселяк Неподвижен спрямо кой фронт? На фотона дето се движи от ляво на дясно, или този от дясно наляво, или и спрямо двата? Спрямо всички? И каква скорост на какъв фронт, когато си неподвижен спрямо него? Ти печелиш точките по простотия. Аз все се надявах да ни изненадаш с нещп умно, ти ни изненада, ама...

Не е точно така. Какво разбираш под "синхрон"? Представи си барабанисти. Когато едновременно удрят барабана и това се повтаря периодично, те са в синхрон. Когато всеки си удря кога му скимне барабана, независимо че спазва същият период между ударите, това синхрон ли се? В случая, всички часовници ще си вървят пак с еднаква скорост, но хвърленият ще отчита удара на сеундата с някакво отместване от другите часовници. Това че неговият ритъм също ще се променни, как да няма физическа причина? Ми той не се движи вече, това малка промяна в условията на измерването е?

Относителността на едновременността има много проявления, във всички ефекти на СТО. Най-изявеният е time dilation. Няма как да забравиш, защото това е експериментален факт. Ти не правиш разлика на вътрешно противоречива теория (което е доказано че математически грешки в нея няма принципно), и теория неесъвместима с експеримента. За последното имаме хубав пример - Нютоновата теория, за големи скорости Човече, усвоявай материала. Не се пени, не се репчи, в тая посока нямаш никакви шансове. Трябват ти смислени аргументи, а не сарказъм и злоба към непознатото ти.

Тогава трябва да търсим друга теория, която да дава същите резултати, които дава и СТО, защото те са напълно съвместими с експеримента. Във всичките вариации, в които експериментите са проведени. Пак часовниците трябва да се разсинхронизират при местене (както и сочи експеримента), пак енергията и импулса на телата при високи скорости ще имат странно поведение, пак поправката към аберацията трябва да е тази на СТО (щото експериметът потвърждава), изобщо, пак лоренцовите трансформации ще са валидни (поне в това си приближение, може да са още по-точни, но това ще се отразява на десетичен знак от експеримента, който сега не сме достигнали, но в никакъв случай не могат да са драстично различни), каквото се сетиш, да не изреждам. Колко мислиш новата теория ще се различава от СТО, след като ще дава същите резултати? СТО не може да се окаже математически грешна, забрави, тя е доказано вътрешно непротиворечива. Погреби тези надежди докато е време. Единствено експериментът е този, който може да даде границите на приложение на СТО. То за това и има огромно количество експерименти, търсещи нарушения на лоренцовата симетрия. И ако погледнеш тази статия, все още в рамките на доста добра точност осезаеми нарушения няма. Не задаваш правилните въпроси

Поредните глупости. Значи, неподвижен си спрямо светлината? Умник! А спрямо фронта на пулс в друга посока, и спрямо него ли си неподвижен в тоя случай?

Колко пъти ти казах, че трябва да се лекуваш? Това не е безобидно състояние твоето. Тея измишльотини може да ти докарат нещо бая тежко... Айнщайн не е постулирал нищо по-различно от това, което Галилей е обявил като принцип на относителност - еднакви физически закони независимо дали разглеждаме една система като подвижна или в покой. "Айнщайнов покой"... поне ракията смени, че тая не е наред.

И в кварталната кръчма има едни, работят хамали, само като им покажеш един пръст и почват да се смеят и философстват. Като им кажеш нещо за Нютон или Галилей, се хилят до посиняване. Не защото знаят нещо, а обратното, защото нищо не знаят. Та и ти така.

Не, не съществува според Айнщайн такова състояние. Както обикновено, нищо не си разбрал. От там са всички беди. И после, защо се габаркам с тебе?

Напротив, мисля че е добра подготовка Имаш примери колко лошо може да стане положението, и виждаш че още сме далеко от това. Тоест дава надежда и оптимизъм.

Когато не знаеш, не може да провериш. Ако скоростта е изотропна, получаваш едни физически закономерности, ако не е изотропна - съвсем други. Двете групи закономерности са несъвместими, едната не опровергава другата, защото няма нищо общо с нея. Все едно аз да твърдя, че морето е от вода, ти да излезеш с твърдението че е от прясно мляко, и да твърдиш, че си ме опровергал. Ми не става така, нали А Айнщайн добавя твърдението за изотропната скорост, защото такава е нужна за да обясни всички натрупани експериментални проблеми до тогава. Защото етера, който е изисквал неизотропна скорост на светлината, е довел до тези проблеми. Т.е. изотропната скорост разрешава проблемите. От тук нататък всичко опира до експеримента - докколо добре ги разрешава? Ми направо идеално Така че тука гък не може да кажеш, няма смисъл да се оправдаваш с един или пет часовника сверяваш нещо. Запомни: изотропната скорост разрешава проблемите, значи сверяването трябва да е такова, че да разчита на такава скорост. Всяко друго сверяване няма общо със СТО.

Ами обоснови се. Така само със заявления не върви, още повече че и аз съм ги гледал Хайде, колко пъти да си повтарям въпроса? Няма "евклидова" трансформация. И старшината не дава, и в склада няма В случая трансфоррмираме подвижни отправни системи. Евклидовата геометрия не разглежда движещи се обекти, тя задава съотношението между пространствените обекти в един и същи момент от време. И тези съотношения са преки - например радиустът на окръжността е еднакъв във всички посоки, трите страни на триъгълник са равни, ъгълът между две прави е еди какъв си, две прави се пресичат (или не се пресичат) в обща точка и т.н.. Нищо не се променя с времето. Координатните трансформации са продукт на физиката - тя е тази, която въвежда липсващите в геометрията понятия "скорост", "ускорение", "време" и т.н. Тук пак може да ползваш геометрия, само че няма да е евклидова, а ще е четиримерна и псевдоевклидова - за такава може да дефинираш разстояния и вектори с обичайните свойства. Тези трансформации са такива, каквито ги определя света в който живеем. Те може да са различни, и въпреки това да преобразуват едно евклидово пространство в друго, пак евклидово. Това правят и галилеевите, и лоренцовите, и още безброй много трансформации от подобен клас, между галилеевите и лоренцовите - например в зависимост от произволната константа k, свързваща скоростта на светлината в две взаимоподвижни отправни системи: C' = C + k.v. Когато k=0 имаш лоренцови трансформации, когато k=1 имаш галилееви, а когато k е друго, имаш трансформации от същото семейство. Всичките преобразуват евклидово в евклидово 3-мерно пространство. Или по-общо казано, преобразуват (въртят, или по-сложна деформация) съответното псевдоевклидово пространство-време. Важното на всички тези трансформации е, че получените в едната система прави и отсечки могат да са с други отношенния в другата система (например две успоредни прави да не са успоредни, кръга да не е кръг а елипса, и т.н.). Пак си е евклидово пространството във всичките му свойства, пак две успоредни прави там не се пресичат, пак радиуса на кръга има същите свойства, пак сумата на триъгълниците е 180 градуса - с прости думи, пак се спазват петте постулатта и петте аксиоми на Евклид.. Така че аз никога не съм твърдял, че резултатът от трансформацията не е евклидово пространство. Не знам защо, още в началото си се спънал? Но въпросът ми е: ти защо очакваш двете евклидови геометрии да са тъждествени по обстоятелственост? Каза ли ти някой, или как?Защото няма природен закон, който да го налага. И аз казвам че резултатът пак е евклидова геометрия. Та кое било глупост тогава?

Аз да подсетя. Поради что се срамиш да ни отговориш, кой ти нашепва кое е вярното, спрямо което определяш умно/глупаво, и че имало парадокс? Защото или прилагаш някакви физически закономерности, или чуваш гласове. Няма трето. А ти закономерности очевадно не ползваш. Ъ?

Той и Айнщайн ползва това, и стига до лоренцовите трансформации. Само че това е следствие, то се основава на изотропна скорост на светлината, вторият постулат. А ти неизвестно защо риташ срещу това. Демек, още тук въвеждаш ти произвол. После СТО ти била крива, а Горната формула разчита че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки. Хехе, хвана се в собствения си капан То и нямаше други опции де. Сигурен съм. Но ако почна да го обяснявам, съвсем ще изпростее темата, тя и така си е тръгнала... Отговорът му ще е ясен, дежурния. Не го ли научи до сега? Почва с "аз опровергах". Погледни последното, по-горе. Твърди, че приема нещата на Айнщайн и неговото сверяване, а после си измисля някаква анизотропия в скоростта на светлината. Горната формула обаче разчита, че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки, и това във формулата е реално балансът на пътищата на светлината и насам и нататък между точките. Само че скоростта на светлината е съкратена, именно защото е изотропна, еднаква. И нататък се сещаш, на база това противоречие което той безусловно приема, се открива необятен произвол за глупости и "опровержения" на СТО. НО, на лапландеца не може да се помогне. Той не разбира сам какво е написал, камо ли друг да му сочи нещо от същото. Тук е недоразумението. Вече го пробвахме тоя вариант.

Каза че при тебе е както при Айщайн. Нататък е ясно. Ползваш наготово лоренцовите трансформации. Само че не правиш сметки с тях, а си на принципа "пускаме лазерен лъч и той бжжжзззз стига то детектора", т.е. не получаваш следствия, а прилагаш някакъв интуитивен опит (което не работи в случая ). И нататък "заключенията" ти нямат смисъл. А ако си постулирал, че скоростта на светлината е анизотропна - в разрез с всички експерименти и принципите на СТО - защо изобщо твърдиш нещо за СТО? Защо изобщо си сравняваш измислиците с нея? Нито я потвърждаваш, нито я вкарваш в противоречие. За да я вкараш в противоречие, трябва да ползваш нейните неща, в частност, че скоростта на светлината е изотропна. Елементарната логика изисква да се гръмнеш при такова противоречие. А така, само пълниш интернет пространството с баластра

Да, спомням си емблематичен цитат: "комунизмът може да победи и в една отделна метростанция" Добра книга, и аз съм любител на антиутопиите.