scaner

Добре дошъл отново! Тук веднага искам да покажа елементарната грешка, в капана на която сам се хващаш. Референтната рамка е средство, с което събитието се описва. Тя не създава и не унищожава събития, не влияе по никакъв начин на събитийната последователност. Което означава, че ако едно събитие съществува за някаква референтна рамка, то ще съществува и за всяка друга референтна рамка. Референтна рамка, за която такова събитие не съществува, не върши основната си дейност, тя не е референтна рамка а някакво менте. А в тая игра с ментета не си играем. Тоест, логиката върви наобратно - във физиката се тръгва от базовото положение, че събитието се описва във всички референтни рамки. И на тази база започват да се градят закономерностите. А твоето предположение предпоставя противоречие още в условието, от там нататък нещта се търкалят към блатото... Ще коментирам и картинките: Тук всичко е ясно. Това може да го наречем "условие на задачата". Тази картинка не е верна. Първо, в референтната рамка на движеща се система двете оръдия щяха да се движат, а не да са в посоченото статично състояние. И когато те се движат, имаме следната любопитна ситуация. Скоростта на гюлето на лявото оръдие ще се сумира със скоростта на самото оръдие (ако двете оръдия се движат от ляво на дясно в референтната система за която става дума), а скоростта на гюлето от дясното оръдие ще се изважда от скоростта същата скорост. Тоест двете гюлрта ще се движат с различни скорости, съответно траекториите им ще сключват различни ъгли с направлението на движението. И от началното условие - че двете гюлета ще се сблъскат (забележката ми в началото) можем да получим количествено законът за сумиране на скорости., ако много ни трябва. Тая картинка не я разбирам. Тук също трябва да имаме движение, а не една (или две) статични картинки. Но, ако изхождаш от забележката с която започнах - задължително наличие на събитие във всяка система, по закон - тогава в обратна посока може да изчислиш определени закономерности. Готви се за още поне 1000 и СТО години Тя тая работа само с надежди не става. Ето ти един виц по тоя въпрос: "Попитали един мъдрец: - Колко още ще чакаме промените да дойдат?! - Още много, ако ще ги чакате..." Та и ти в това разкрачено и уязвимо положение...

Лично на мен ми идват в повече спекулациите на Волфрам. Връзката с физиката е твърде крехка, да не кажа никаква. Но самата идея е интересна, тя е нещо като ремикс на идеите на Едуард Фредкин.

Ясно се вижда, че под логика ти се ограничаваш само до варианта на Кант. Математиката не се ограничава до нея, тя притежава средства да представи всяка логика. Не напразно споменавам математическата логика. Там точно се разглеждат и средствата за доказване на математически твърдения. Чрез тези средства може да се опише всякакъв хипотетичен свят, и всичко това е не по-обширно от математиката както си въобразяваш, а е само една нейна част. Знам че се изказваш на база смучене на пръсти, не става така тая работа. Просто ти е твърде бедна фантазията.

Ще ти дам няколко най-общи базови дефиниции, там лесно прозира мястото на математиката. От руската Уикипедия: Коли́чество — категория, выражающая внешнее, формальное взаимоотношение предметов или их частей, а также свойств, связей: их величину, число, степень проявления того или иного свойства. Катего́рия — предельно общее понятие, выражающее наиболее существенные отношения действительности[1]. Изучение категорий заключается в определении наиболее фундаментальных и широких классов сущностей. Значи количеството е съществени отношения в действителността, изразяващи външно (формално) отношение на предмети или части, както свойства и връзки. Тяхната величина, брой, степен на проявяване на едно или друго свойство. Е, точно тези отношения изследва математиката - свързани с величина, брой и т.н.,

Мисля че вече е споменато в този форум, но аз ще припомня линк към една друга статия (благодаря на Ramus за припомнянето!), която се опитва да свърже директно математиката и пространството и времето на вселената: Най-неочакваното и красиво фундаментално откритие във физиката

Нищо не казваш, там е проблемът. Новата физика не изисква нова логика - изисква нови количествени връзки с нови зависимости. Всико това се описва без проблем от математиката, без промяна в логиката. Доколкото схващам, под "позната логика" ти разбираш традиционната логика, на Кант и сие. Математиката предоставя като инструмент математическата логика, която излиза далеч извън границите на традиционната логика, и от която физиката се ползва повече от достатъчно. "Нова физика" означава физика, която обяснява света на база нови закономерности и аксиоми. Математиката за това не е нужно да се създава като "нова". Просто - евентуално - трябва да се наострят някои нейни средства, за да пробождат по-лесно целта и нещата да стават по-лесно разбираеми (казано по жаргона, да е нужно по-малко писане) Но това съвсем не е задължително, всичкият нужен инструментарий го има в математиката. "Не зависи неразривно" е с много неясен смисъл, с отрицание на отрицанието Обикновено се ползва правото "неразривно свързан", в базов смисъл на произход, което е точно положението на математиката. Светът е количествено описваем, и математиката е инструментът който дава възможност за това. В този смисъл тя произхожда от качествата на света, като всички останали науки. Като самостоятелна наука тя изучава именно свойствата и връзките на това "количество". Но по същата причина тя се превръща и в език за другите науки да изразяват и да работят с количествени връзки. Тоест има двояка роля.

Айде сега, поредните глупотявини... И ти омешваш физиката и математиката. Какъв ще е закона за гравитация, казва физиката. Математиката това не я засяга, тя е заострена да работи както с привличане, така и с отблъскване или пулсиране, така и изобщо без закон за гравитацията. Физиката е тази, която прави количествени хипотези в случая. Математиката дава средствата, с които да се работят тези хипотези, независимо от тяхното съдържание. Най-много да се променят изразните средства за по-голямо удобство и адекватност, наместо тензори да се въведат други билинейни форми, спинори или нещо друго например.

Мисля че намесваш други науки на мястото на математиката. Дай пример, какво в математиката е измислено и е неправилно? Във физиката да, може да допуснеш нещо и да се окаже че си сбъркал в допускането, там методът за контрол изисква сравняване с нещо външно. В математиката обаче не е така, там методът за контрол е вътрешната логика. Там можеш да си измислиш всякакви системи от аксиоми, взаимно изключващи се и противоречащи си, и на тяхна база да изведеш следствия. Класическият пример, петият постулат на Евклид, за успоредните прави. Ако приемеш, че две успоредни прави не могат да се пресичат и навсякъде са на еднакво разстояние, построяваш евклидовата геометрия. Ако приемеш, че могат да се пресичат, построяваш римановата геометрия. Ако приемеш, че не могат да се пресичат но не са на еднакво разстояне, получаваш геометрията на Лобачевски. И нито една от тях не е вътрешно противоречива, нито една не може да се нарече "неправилна". Физиката е теорията, която на база тези геометрии търси адекватен на реалността модел, тя може да каже - да, римановата геометрия е по-добра за нашата физичческа реалност. Но това не означава, че останалите математически постройки са някак неправилни. Математиката в случая предлага изразното средство, с което да опишем нашият свят. Всички изразни средства са "правилни", друг е въпросът до колко са адекватни към конкретна задача.

Ето какво се случва, когато се опитваш да въвеждаш "нова" математика: Логиката също е природна даденост. Ако А стои пред В, няма как В да стои пред А, нали? Не и в тази вселена. В друга - божа работа. Има неща и правила, за които никой не те пита съгласен ли си с тях. Ако не си съгласен - има съответните таблетки...

Не трябва да забравяме за какво става дума. Червеното отместване, което се опитваме да обясним, съответства на скорост, която расте с разстоянието. За нашият случай това е скорост, която е пропорционална на разстоянието (закона на Хъбъл), или изразена чрез времето от началото - експоненциално расте с времето. Експоненциално означава по-бързо от причиненото от някаква постоянна сила - постоянна сила би дала квадратичен ръст с времето, което не е достатъчно за случая. Да не говорим, че силата на един взрив няма как да е постоянна, по много причини ще намалява и изчезне, което трябва да доведе в крайна сметка до постоянна скорост, ако игнорираме гравитацията. В нашият случай този експоненциален закон се нарича "равномерно разширение", по ред исторически причини - постоянната пропорционалност на скорост и разстояние. Ускорителното разширение е свързано с нарушение на тази закономерност, в посока по-бързо от експоненциалната зависимост на скорост от време. Няма как изобщо да сравняваш експоненциална с квадратична зависимост, че и с константна скорст, нали? Просто несъстоятелна аналогия. Това не го знам, би ли дал малко подробности? Да разгледаме закона по-горе, свързващ налягане и обем на идеален газ: Може да го запишем в друга форма: Ако приемем разширяване във всички посоки, сфера, то обемът би се изразил като Тоест, ако фронтът достигне някакво разстояние r, то налягането, т.е. силата която го бута, ще бъде (пропускам коефициентите, важна е зависимостта от разстоянието): Силата на гравитацията обаче намалява квадратично с разстоянието. За големи разстояния налягането ще намалява много по-бързо от гравитацията (там имаме още едно r в знаменателя, което да натежава), т.е. гравитацията ще започне да надделява, тя ще е по-голямата сила. В крайна сметка имаме борба на две сили, отношението между тях нараства пропорционално на разстоянието (в полза на гравитацията), и нейното противостояние ще доведе до намаляване на скоростта. В много голям контраст с наблюдаемото червено отместване, което ти разясних по-горе. Когато едната сила се изравни с другата, ще имаме разширение по инерция (не действа сила, двете се компенсират), с постоянна скорост. До този момент ще имаме забавяне на ръста на скоростта, ускорението което "бута" ще намалява за сметка на растящата противодействаща гравитация. При надделяване скоростта ще почне да пада, защото ускорението ще е в обратна посока. А това е в разрез с наблюдаемото, което изначално изисква експоненциален ръст на скоростта с времето.

Но езикът не гарантира правилноост на това, което се изразява с него. Този, който пише, е длъжен да гарантира тази истина. Не става дума дали е бездарен или не, в споменатите случаи става дума за изразяване на определени идеи чрез езика на математиката. Противоречията са заложени в самите идеи, не в математиката. "Не убивайте вестоносеца"... А математиката е измислена до толкова, доколкото самите идеи да могат да бъдат предадени чрез средствата на този език. Навремето Нютон измисля интегралното и диференциалното смятане, защото до този момент езикът на математиката е бил твърде ограничен, за да предаде закономерностите на природата с които той се е сблъскал (казано просто, изисквал е твърде много допълнителни обяснения, за да ги предаде, губел е конкретност). Да, изразните средства на езика се променят, но нуждата от езика не е свързана само със тези средства.

Какво значи "един взрив, силата която ускорява частиците не е крайна по време, действа безкрайно"? Какво поражда тази сила, какво я подхранва? Една сила, която премества някакъв обект, извършва работа за целта, какъв е източника на енергията която се превръща (безкрайно във времето!) в тази работа? Най-прост модел на взрив е разширение на газ, освободен по някаква причина от нещо. Това което ще "бута" галактиките ще бъде налягането, и съответно обема на газа ще се увеличава. Уравнението на такъв разширяващ се газ най-общо се задава с уравнението на Клапейрон-Менделеев, за идеален газ: Какво виждаме? При постоянна температура на газа, налягането е обратно пропорционално на обема. А обема е трета степен на размера, докато силата на гравитацията е само втора степен. Тоест с нарастване на обема (разширението) гравитацията много бързе ще надделее на налягането, и ще спре процеса, т.е. такава вселена се разширява със забавяне. Разбира се, тук има допълнителни параметри, свързани с началната скорост на галактиките, което обаче в най-добрият случай ще доведе до равномерно безкрайно разширение... На това би могло да противодейства нарастване на температурата, каквото обаче никъде не се наблюдава... Така че този модел еднозначно е обречен на забавяне на разширението (не ускоряване), последвано от спиране и обратно привличане.

Опитай да погледнеш на математиката като на език - език, чрез който разбираме какво ни казва природата. Каква е ролята на един език? Да се отдалечи от реалността, изкривявайки общуването, или максимално да се адаптира към нея, спомагайки го? Чрез езика може да се разказват и неслучили се истории, езикът ли е изкривен в случая, отдалечен от реалността (?), или причината е в разказвача?

Според мен, това е дефиниционен въпрос. Най-простият отговор е - от сегашен към следващ, бъдещ момент. Като трябва да се обърне внимание на "момент", ако не можеш да го дефинираш, не можеш да определяш и посока на стрелата на времето. Отделно, дефинирането на "бъдеще" налага допълнителни ограничения на самото време, т.е. тази дефиниция има далечни последствия. Това което е нужно за отправна система, е отправна точка (началото на отправната система е точка). Голямо тяло, като Луната, може да се използва, ако чрез него се определи такава точка. Например центъра на масата (това е точка, не зависеща от движения на въртене или либрация. Самото голямо тяло се състои от много подобни характерни точки, поради което използването му е свързано с нееднозначност на избора на началото на отправната система. Затова трябва да се избере само една. Ако такова тяло се намира в гравитационно поле, в което то ще се движи пак по геодезична линия, то изградената с такова тяло отправна система ще е локално-инерциална, с ограничени свойства.

Единица за ябълка е една ябълка. Тоест проблемът опира не в математиката а в това, което наричаш "ябълка", началните условия. Ако гнилите ябълки не са ябълки за тебе, ок, няма проблем. Просто това твое правило трябва да се обяви преди да се правят сметките, за да няма двусмислие после, ти каква си я бил мислел, пък тя каква била станала... Пък и важно е какви сметки правиш, само броене или други оценки. Какво общо има математиката тук? Тук трябва някаква психоанализа, не математика. Какво ти е необходимо от ябълките? Само бройката? Някакъв коефициент за качество? Или хранителната стойност на даденото количество? Количеството калории? Колко приемлив сок ще излезе от това? Това са съвсем различни математически задачи, формулираш какво искаш, и смяташ. Какъв е проблемът? Както виждаш, и в реалността всичко може, стига ясно да знаем какво правим, а не в движение да се изненадваме, че не сме изяснили какво всъщност се опитваме да правим, поради неясни дефиниции и т.н. Тя математиката за това се ползва, за да свързва теорията с реалността. И когато се ползва коректно, тези неща се свързват правилно.

Всичко може да докажеш с математиката, стига да построиш коректен модел и да го захраниш с правилните данни. Резултатът от умножението на 7 и 8 винаги ще е 56, независимо дали съставящите умножението величини са коректно зададени или някой е сбъркал и ги е задал вместо 8 и 12 например Проблемът не е в математиката, а в който я ползва.

Ми правилно, изразяват се различни неща, и се получават различни резултати. Какво има тук за учудване? Математиката е език, изразно средство, чрез което се изразяват обективни закономерности. Доколкото тя е изразно средство,тя е човешко творение - основните изразни елементи се определят от удобство, традиция и т.н. Може да се изразяват числата с арабски цифри, може с римски, може с чували с орехи, с чертички на стената, може с орионски знаци, няма значение. Това обаче, което се изразява, смисъла, не зависи от изразните средства. По причина, че вселената е организирана така, хората чрез различни изразни средства (арабски цифри, римски цифри) се опитват да изразят едно и също нещо, обективни закономерности. Задачата за която се използва математиката дава и възможност тя да променя изразните си средства, за да се адаптира към закономерностите които трябва да изразява и с които да работи.

Много погрешни разсъждения... Ако тръгнем така да разсъждаваме, никое число не съществува. То и без това всички числа са абстракции, числото ПИ не прави изключение. Грифин правилно каза по-горе - и да не ползваш кръга, отношението на обиколката и диаметъра няма да се измени от това. Просто цивилизацията, която не е достигнала да осмисли това отношение, е много назад в развитието си - не е успяла да осмисли основни природни дадености. Но ако иска да се развива, ще не ще, трябва да ги осмисли. Защото числото ПИ не се съдържа само в кръга. Чрез него се изразява площа и обема на всякакви по-закръглени фигури. Тоест ако не познаваш числото ПИ, ще ти се губи не само колелото, а и архитектурата, машиностроенето, просто да не изброявам. Числото ПИ лежи в основата на изразяване на простият плосък ъгъл. Участва в всякакви зависимости, включващщи въртящи части. Всичко това се налага от природата. Ти ако се назландисваш да го "откриваш", как ще построиш смислена цивилизация без тригонометрия и механика? Периодът на махалото е свързан с дължината му чрез числото ПИ. Хайде, кръга се отказваш да изследваш, а разни механизми, включващи директно или завоалирано махало? Участва сериозно в теорията на вероятностите. Известната задача на Бюфон, изразяваща вероятността при хвърляне на една игла да пресече ведна решетка от линии, също води до числото ПИ. На най-невероятни места може да го откриеш. Съдържа се в закона на Кулон, уравненията на електродинамиката и гравитацията. И в необятно число физични закони, нямащи връзка с кръга - например закона на Релей за разсейването (който обяснява защо небето синее), връзката на интензитет и осветеност, Знаеш ли, че една година е равна на 10000000*ПИ секунди с много добра точност, и това съвсем не е случайно? И от тези ли съотношения ще се откажеш? Цивилизация, която не е открила числото ПИ, просто още няма развита математика. А като я развие, нейното число ПИ няма да има някаква друга стойност, а същата която ползваме и ние. Защото то идва от вън, от природата. То е следствие на закономерности съществуващи в нашият свят, незаввисимо от нашият ум.

Не е и нужно да се наблюдава. Плътността се определя от разпределението на галактиките по скорости, те може да се сгъстяват, може да се разреждат, съответно това състояние не може да е аргумент против това ние да сме в центъра на вселената. Това че ти си представяш ограничено някакво Нютоново разпределение, както вече знаем, е по причина натъпканата с предразсъдъци глава. Изобщо не говорим какъв е бил взрива, а дали ние сме центъра на вселената. А в случая разпределението по скорости което наблюдаваме чрез червеното отместване е точно такова, че плътността съвпада с наблюдаемата. Това също не е аргумент. Ти как мислиш, че е определена възрастта на Млечният път, та я изтъкваш като аргумент? Или пак поредният предразсъдък? Какво пречи други галактики да са се образували преди него, особено ако той е в центъра на взрива и "спокойствието" спомагащо образуването му в неговият район би настанало най-късно? Всички наблюдаеми процеси са последствие от взрива, а не предпоставка. И като последствия, те явно си имат причина, макар и да не ти е ясна сега. Но това няма никаква връзка с въпроса дали сме център на света, както се опитваш да отклониш въпроса Ще спреш ли да се изхвърляш без да си помислил поне малко?

Да бе, така е. Ние сме богоизбраните и наистина сме в центъра на вселената. С теб съм. Сарказмът не е аргумент. Ти от някъде имаш информация че не сме богоизбрани? Ми сподели, кой ти я е нашепнал Знам, че нямаш логически аргументи а вадиш заключения само на субективен принцип, от дразнители като сърби те/не те сърби, но не се излагай непрекъснато. Физиката изисква логическо мислене, постарай се да го развиеш. И като нямаш аргумент, не трябва да имаш и защитаемо с такава липса твърдение.

Това ли е причината да се предполага, че или има и друга? Както си го написал най-общо, почти. Просто е важен законът, по който е свързана скоростта и разстоянието. Това, че скоростта на отдалечаване е пропорционална на разстоянието (линейна зависимост), е наблюдението на Хъбъл, което до 1998 г. се счита за факт. Тази зависимост представлява равномерно разширяваща се вселена. В тази година екип от учени установява, че червеното отместване на по-отдалечените галактики започва да нарушава този закон, което е еквивалентно на това че те се отдалечават по-бързо от линейният закон. Разликата е малка, но зависимостта се счита за установена, и за това през 2011 г. екипът получава Нобелова награда. Именно това наблюдение е поредната подкрепа за теорията на Големият взрив. Lambda-CDM моделът не се съчетава добре с равномерно разширение, а ускорението на разширението е естествено за него.

Нищо, абсолютно нищо не си разбрал. Първо, забравяш, че си инфектиран с предразсъдъци и трябва да спазваш силна карантина спрямо тях. Да се хвана за думите ти, след като всички се отдалечават от нас, защо да не сме център на вселената? Подчертаното по-горе, как реши че е така? С какви аргументи? Не става тая работа само с думи, нали? Предразсъдък, с фатални последствия, след него капаците пред мисленето хлопват... Обясних ти по-горе - много важен факт, засягащ "центъра" е не наличието на червено отместване, а характерът на това червено отместване. Ако червеното отместване беше константа, всичко е ясно и лесно - всички обекти се отдалечават от даден обект с константна скорост, координатите на този обект се смятат просто като се сумират векторите на скоростта на всички обекти и се намира единственият обект кандидат за център. Ако ти мръднеш от неговите координати, веднага ще се види друга картина - обектите няма да се отдалечават от тебе. Тоест имаме само един център, според такива данни. Червеното отместване с което разполагаме обаче е много подло Скоростите на обектите не са константа, а растат пропорционално с отдалечаването от дадената точка. Лесно може да се получи, че която и друга точка във вселената изберем, картинката ще бъде същата - пак ще има червено отместване със същите характеристики, всички останали обекти ще се отдалечават от новата точка по същият закон на скоростите. Тоест, ако се съди по наблюдаемото от нас червено отместване, всяка галактика е равноправна в претенциите си да е център. Ние не правим изключение. Ей това е причината да не сме център на вселената. И тази причина е в пълно съчетание с идеята за Големият взрив. А твоите анимации нямат аабсолютно никаква стойност (кога ли са имали?), защото не изразяват карактеристиките на обсъжданият процес. Ти продължаваш да правиш една инфантилна грешка - да визуализираш някакви свои неадекватни представи и да ги представяш като някакъв аргумент за обсъждане. Пътят е точно обратен, визуализацията трябва да е следствие, тя да помага за изграждане на представата. Аз това колко пъти вече го повторих? Що не четеш? Чети, вече го дискутирах. Това е едно от най-простите и естествени обяснения за случая. И за момента прекрасно върши работа. За сега, всякакви други обяснения са неработоспособни. Ти какво предлагаш, да се откажем от решение на уравненията си за да търсим... какво? С какво това което НЕ предлагаш е по-добро? Защо трябва да се отказваме от налично обяснение? Защото нещо те сърби? Субективизъм, Младенов, няма полза в случая от него. Това че нещо не ти харесва и не пасва на неразвитата ти интуиция не е аргумент. Както всички наоколо схващат, тук пак те борят някакви предразсъдъци. Изобщо не си наясно с тая материя която се пънеш да дискутираш. Осъзнай се, това е наука. Именно липсата на осъзнаване какво е постигнато са белите конци, които ти се привиждат

Няма "или" тука, пропускаш важни положения... Представи си облак разширяващ се газ. Нека да го опишем от някаква точка, която да наречем "център". По условие, всички молекули на този газ се раздалечават от тази точка. Но нека по условие имаме още нещо - скоростите с които се раздалечават молекулите да нарастват пропорционално на разстоянието до този център. Това са свойствата на този "център". При това положение, ако се напънеш да посмяташ малко, ще стигнеш до удивителен извод - от всяка друга молекула/точка, избрана за "център", ще се наблюдава същото поведение - останалите молекули ще се отдалечават от нея, и скоростта им на отдалечавване ще бъде пропорционална на разстоянието до нея. Тоест, понятието "център" тук е чисто условно, липсва единствен такъв, напротив, всяка точка от този облак има равните права да се нарича център по споменатите свойства. Или казано по друг начин, облакът няма център, тоест центъра (с посочените свойства) в този смисъл е навсякъде... Положеието с разширяващата се вселена е същото. Червеното отместване това ни показва, че колкото по-отдалечена е някаква галактика, толкова по-голяма е скоростта и на отдалечаване от нас. Следствието, че от всяка друга галактика ще се наблюдава същата картина, може да се счита като наблюдатлно потвърждение на принципа за хомогеност на пространството, за който споменах вече, и който е заложен в уравненята с които работим. Разликата е, че докато облакът в по-горният пример има граница, отвъд която няма молекули, то вселената няма такава. Тоест тя може да е крайна (по обем, размер, както облака), но няма граници. Това се позволява от възможните за вселената геометрии. И с това е свързано разширяването на пространството, а не някакъв прост взрив. От всичко това следва, че това, че наблюдаваме нещата като от "центъра на вселената" с нищо не противоречи на теорията на Големият взрив. Напротив, ако не беше така, щеше да е противоречие. Не е нужно да се търси друго обяснение за червеното отместване. Не, няма нищо общо. Всъщност и да има, връзката съвсем не е пряка.

Тук не си прав. Единственото наблюдение с което разполагаме, е от нашата слънчева система - галактиките се раздалечават от тази точка. Тоест наблюдението перфектно подкрепя идеята за център на вселената мястото, където сме ние. От къде идва идеята, че вселената няма център? В основата лежи един постулат, за хомогенността на пространството. Изказан за контекста на това което дискутираме, той звучи така: глобалното поведение на вселената е еднакво независимо от коя точка я наблюдаваме. Разбира се, ние не сме проверявали това твърдение от друго място във вселената... Но уравненията, на база които се опитваме да опишем вселената, дават това като следствие - естествената геометрия за разширяваща се вселена без сингуларност в пространството (а само във времето) е вселена без център. Добър пример за това е сферата - имаме кривина, радиусът на сферата може да расте (и тя да се разширява, като надуван балон), но върху сферата няма център. Сферата е двумерна повърхност, разширяващата се сфера има свойството всички точки да се отдалечават от всяка произволно избрана на нея точка, но центърът на сферата е извън пространството което представлява тя самата - тоест тази повърхност няма център. Център би имало кълбото което тя загражда, но тук става дума за пространство с друга размерност. Е, уравненията на Айнщайн, с които се описва космологията, допускат вселената да има това поведение което наблюдаваме без да има център. Другият вариант, че ние сме център на света, също е въможен макар и изключително малко вероятен, а и не минава други проверки Ако пространството не е хомогенно, много други теории щяха да изпищят вече. Така че наблюденията ни съвпадат с предположението за разширяване на вселена без център. Още повече че споменатите уравнения съвсем естествено дава решения в които вселената се разширява. Всичко това е част от теорията за Големият взрив. Специално искам да коментирам това твърдение... Как работи научното търсене? Имаш някакви факти (по-горе), и искаш да направиш модел. От къде тръгваш, какво и защо приемаш и какво отхвърляш? Ето прост пример. Имаш много голяма стая (дори не знаеш стая ли е), която е осветена само там където си ти, останалата и част е тъмна и нищо не се вижда. Вземаш топка, хвърляш я, и след малко тя се връща. Каква е причината? Трябва да създадем модел, който да обясни това явление. Като начало, възможности много. Например, там в тъмното е седнал Господ Бог, архангел Гавраил или извънземните, и те улавят топката и ни я връщат. СУпер обяснение, то би обяснило всяко възможно поведение на топката, която получаваме. И абсолютно неработоспособно - ние не можем да прогнозираме поведението на топката, не можем да създадем никаква закономерност, защото поведението на топката ще зависи от приумиците на този който я връща, а те не са повторяеми и прогнозируеми... Затова се тръгва от най-простият възможен модел. Предполагаме, че там в тъмното има стена. Разполагаме с уравнения, които могат да опишат еластичен или нееластичен удар от стена. И трябва просто да съберем достатъчно материал, за да проверим дали този модел добре описва поведението на топката. Ако добре го описва - ок, свършили сме си работата, няма смисъл да се усложнява модела. Ако не работи добре, почваме да го усложняваме. Например пак има стена, но тя се движи по някакъв закон (или има особена форма), и започваме да трупаме данни да изследваме закона. Ако успеем да го определим - ок, ако не успеем, продължаваме с усложнението. С разширението на вселената положението е същото. Тръгваме от най-простата възможност, която имаме средства да обясним. В случая това е доплеровият ефект, а уравненията които имаме описват всякакви разширения - трябва само да определим параметрите и началните условия. Ако уравненията ни не допускаше разширение, положението щеше да е доста неприятно и трябваше да се търси подходящ механизъм. Но ние сме щастливци, и имаме добър начален модел. Разбира се в бъдеще той може да търпи промени, но моделът е много гъвкав - началните параметри на вселената и началните условия дават достатъчно голяма адаптивност. Е, чак когато се окаже че те не са способни да обяснят нещата, моделът трябва да се усложнява с друг механизъм. На този етап това прекрасно върши работа. Разбира се, ти ако имаш друго предположение, може да се пробваш и да получиш предсказания, които да се проверяват. С тероиите за стареенето на светлината така се е постъпило, и техните следствия не са били удовлетворителни. Тук постъпваме по същият начин. Инфлацията се съдържа естествено в решенията на де Ситер, и това е най-простото предположение което може да се направи. Друг възможен механизъм, който да предизвика такова изравняване на температурите на изключително раздалечени части на вселената може да бъде аномална квантова нелокалност на взаимодействията, нещо като усилен ефект на сплетените частици. Но тъй като такъв ефект не познаваме, докато инфлацията се описва с уравненията с които работим, най-простата възможност е да изберем именно инфлацията. Ако стигнем непреодолими трудности, ще търси друг начин. Както виждаш, до тук теорията се гради на най-простите допускания, които са съвместими с уравненията с които описваме гравитацията. Тъмната енергия също е съвместима с тези уравнения. Тя е физически носител на космологичната константа, въведена от Айнщайн. Най-простият начин да се опише е чрез някаква енергия с определени свойства, съвместими с тази константа. Разбира се, може да има и по-сложен механизъм, пак подобен на нелокално квантово заимодействие на големи мащаби. Но механизма с енергията е по-прост и естествен за момента. Когато се провали, ще усложняваме нещата. Тъмната материя е малко по-сложен феномен. Даните с които разполагаме показват, че ако разчитаме само на тези уравнения, с които се опитваме да смятаме, не можем да опишем поведението на материята в голям мащаб. Тоест имаме две възможности: или има още някаква материя която не отчитаме (и я наричаме тъмна материя), или уравненията ни не са съвсем наред и трябва да се въведе някаква поправка в тях (както се опитват да направят MOND и MOG теориите). Но и в двата случая ще имаме добавка с някакви свойства в уравненията с която трябва да работим. В единият случай това е материя с някакви свойства и разпределение (нейното поведение влиза като добавка в уравненията), в другият - самата добавка в уравненията. Тоест за теорията и двата варианта на това ниво са равнозначни. При което подходът с тъмна материя е по-плодотворен - ако се докаже, че такава няма, то остава промяна в уравненията - все печеливши варианти. Докато ако се окаже, че промяната в уравненията не работи, оставаме с голям пръст в устата и много проблеми... А и много по-коректно е да се работи с уравнения, произлязли от прости принципи (като тези на Айнщайн), отколкото да се въвеждат някакви нагаждащи промени в тях... Тук трябва да се получи доста голям пробив, за да се промени концепцията... Но както виждаш, и да има и да няма тъмна материя, на модела за големият взрив му е все едно на този етап. Това позволява същността на тъмната материя да се изяснява паралелно и независимо от развитието на самият модел. Е„ не очаквам толкова лесно да ти паднат капаците... Както казах, този модел е най-доброто с което разполагаме за описване на наблюдаемите данни, и най-адаптивният за да поеме проблемите които все още не са решени. Той не е само хипотеза, а е и теория, защото има много доказани следствия. Например предсказване на точните характеристики на наблюдаваните акустични барионни осцилации. Или предсказването на наличието на поляризация на реликтовото лъчение. И не само наличието, а и нейните конкретни характеристики. Обяснява добре модовото разпределение на наблюдаемите флуктуации в температурата на началната вселена на база реликтовото лъчение. Обяснява количествено и статистическото разпределение на гравитационното линзиране. Обяснява съотношението на хелий и водород на настоящият етап... Ако това е съшито с бели конци, то другите кандидати просто ги няма. Така че по-добре с такива конци, отколкото без хич, нали? Малко повече разбиране и уважение към постиженията няма да ти се отрази зле.

Хм, този логически възел в капана на който попадаш се появява, защото не вървиш по правилната пътека, а изпреварваш събитията, вървиш отзад напред Теорията за Големият взрив, както и всяка друга теория във физиката, възниква от нуждата да се обяснят наблюдаемите факти. Тоест първо имаме фактите, после теорията, и пътем се появява нейното заглавие. Ако бъда съвсем кратък, фактите са горе-долу следните. В началото имаме две независими линии. Първата е теоретична. Айщайн създава ОТО. Първите решения, които той прави на своите уравнения, свързани със вселената като цяло, сочат сериозна неустойчивост - вселената не може да бъде стационарна, всякакво дори малко възмущение в посока нееднородност довежда до свиваща се вселена. Затова Айнщайн въвежда космологичната константа, с чиято помощ се появява сила на отблъскване - достатъчна, за да даде устойчивост на вселената да не се свива самопроизволно. По същото време де Ситер намира клас решения за вселената (със същата космологична константа) и описва поведението на вселената, като се игнорира (умишлено, за да не пречи) влияието на обикновената материя. И той получава интересни решения в зависимост от знака на космологичната константа, включително решение в което вселената експоненциално бързо се разширява (свойствата на което сега се използват в теориите с инфлация). Малко по-късно Фридман и след него Вейл намират нестационарни решения за вселена с материя, решения, при които вселената може да се свива или да се разширява, в зависимост от плътността на материята на някакъв етап от процеса. Малко по-късно белгийският свещеник и астрофизик Жорж Леметър пръв формулира идеята за Големият взрив, като вселена разширяваща се от една точка. На база своите изчисления и извършените преди това наблюдения на астронома Карл Вюрц на червено отместване на извънгалактическите мъглявини Леметър определя скорост на разширение на вселената близко до това, което по-късно ще получи чрез своите наблюдения Едуин Хъбъл. Ако се продължат траекториите на отдалечаващите се звезди, те като че ли тръгват от една точка. Вселената като че ли е произлязла от взрив? Е, вече имаме предложение за името на теорията, нали? Самото име обаче се оформя малко по-късно, негов автор е Фред Хойл (при което той влага ироничен подтекст в него). Мисля че две години след публикацията на Леметър се появява и публикацията на Едуин Хъбъл, който публикува наблюденията си, че всички галактики (по това време далечните светещи обекти извън нашата галактика вече се различават като не като единични звезди, а като мъглявини състоящи се от много звезди, установява се за тях името галактика - съвсем по същото време Хъбъл допринася за решаването на спора, че далечните мъглявини не са част от нашата галактика а съвсем отделни). В нея той публикува резултатите от измерванията си, които са доста близки с оценките предложеи от Леметър. По тази причина, на база своите предсказания, Леметър се счита за един от първите "бащи" на теорията за Големият взрив. Тук двете линии, теоретичната и наблюдателната, се пресичат. Някъде към края на 40-те години на миналият век се появяват два основни модела за произхода на вселената. Първата е на Джордж Гамов, така наречената теория на горещата вселена. Според нея вселената се е формирала чрез охлаждане на гореща и разширяваща се (по Фридман) първична плазма, произлязла от взрив. Другият модел е този на Фред Хойл (авторът на името на конкуриращата го теория). Това е модел на стационарна вселена, в който за да се достигне устойчивост (да не се свива вселената, според уравненията) е нужно равномерно в пространството да възниква материя с течение на времето. Двата модела просъществуват в мирно съвместно съществуване до 1964 г., когато бива открито реликтовото лъччение. Това дава мощен тласък на теорията на Гамов, защото реликтовото лъчение е естествено нейно следствие, докато то не се стикова с теорията на Хойл. От тук нататък теорията на Гамов заляга в основата на теориите (казвам го в множествено число, много са) за Големият взрив. Теорията на Хойл постепенно умира, изоставена от поддръжниците му които преминават постепенно в другият лагер. Е, вече имаме фактите, на база които се създава теорията, и името, което се появява по-късно... От тук нататък следва момент на стиковка с наблюдаемите данни, т.е. намаляване на степените на свобода в теорията. Появява се космическата инфлация, предсказанията на теориите и тяхната проверка, по-неадаптивните модели отпадат. За сега най-перспективен от всички, обясняващ най-голяма част от наблюденията, се счита Lambda-CDM модела, който сега по съвместителство продължава да носи името "теория за Големият взрив". Той е достатъчно адаптивен, поне за сега.