scaner

Мисля, че това би променило много. Най-малкото, ще ви остане повече време да се възхищавате на себе си В другата крайност, хората на спокойствие ще могат да осъзнаят този феномен, как толкова много глупост и невежество може да се е събрало на толкова малко място в рамките само на един човешки живот...

Поредната двойка. Перспективата не скрива, тя само променя мащаба. Младежо ,от къде сте насъбраи толкова заблуждения, некачествени знания и представи за живота? Обяснимо е тогава да сте толкова невежа... Но е необяснимо, защо не искате да промените това?

Шпага, аз дадох определение какво е "движение през". Има ли всичките характеристики "движение в" за да го наречем "движение през"? Каква е връзката изобщо на средата с движението, освен че е обстановка за тялото? Тъй като не си дочел изречението, на което репликираш - движението е винаги относно материален обект. Можем и да не се движим във вакуум, по същият критерии. Вакуумът в случая играе роля само на среда с определени свойства, не като нещо свързано с движение. Младенов, винаги когато говориш нещо за движение, трябва да имаш пред вид - какво означава това, а не да ползваш ежедневни щампи, които не са приложими, но толкова си свикнал с тях (предразсъдъци!) че не осъзнаваш тази неприложимост.

Осветява. Факт. Като сте на плажа, нали виждате безпроблемно тези части на хората, които слънцето не осветява директно? Е, светлината е от отражението от околните предмети и пясъка. Тя е напълно достатъчна, за да създаде това осветяване и на луната, което наблюдаваме. А това, че на вас ви се струва че не е така, на кой му пука? За удобство.

Не, не е логично. Двойка по способности за логическо мислене... Хайде мислете де, не симулирайте мислене, щото не се получава. И МКС, и магистрала Хемус, и всеки космически боклук са мнооооого по-малки от цялата земна повърхност, която ще не ще, отразява слънчевата светлина. Само Сахара да вземеш, е много по-голяма и има много по-съществена роля в отражението на светлина от земната повърхност. Пясъкът в зависимост от състоянието си се движи между 30 и 50% коефициент на дифузно отражение. Така че само Сахара по своята площ е достатъчна да освети луната така, че да се вижда тази сосветеност нощем на тъмно А тя е едва 3% от земната повърхност. Водата от океаните, растителността по останалите площи разсейват съществено, от 20% до 40% от падащата светлина. Земята като цяло е измерено че разсейва около 30% от идващата от слънцето светлина. Значи луната освен от слънцето се осветява допълнително от едно фенерче което достига до 1/3 от слънчевата светлина падаща на земята, при това туй фенерчето свети от посока различна от слънчевата светлина, т.е. осветява и това което слънцето не може. И ние затова ясно го виждам. Както виждате, загърбването на пробема не го решава, а само демонстрира че не можете да го решите чрез плоскомислие и само си търсите оправдание.

За конкретният пример най-му подхожда "движение във вакуум", т.е. в среда с подходящи свойства. Нито през, нито относно. Ускорение в среда, лишена от частици.

Шпага, сподели какво разбираш под всяко от двете понятия, и ще видим за кое става дума

Така е, в тази област собственото осветление на луната са го включили в режим на прифилактика Явно не достигал лунните мощности цялата луна да свети непрекъснато. А не е ли по-логично това да е отражение от осветените части на земята? А сега нещата си идват на мястото, вече се заражда армия от плоски идиоти... Плоскомислие, плоски представи, такива ми ти работи.

А какво точно искаш да изразиш? Движение относно вакуума - добре, но дефинирай, какво значи "относно вакуума", начина за определяне на това отношение. Аз поне не знам какъв смисъл се влага в това понятие, не знам какво ти имаш пред вид. "През вакуума има по-голям смисъл. Доколкото вакуума е среда лишена от материални кванти, то "през вакуума" означава движение без да се срещаме с такива кванти, през области в които те липсват. Но движението винаги го определяме по отношение на други тела. "Движение през вакуума" в случая означава обитание на среда, лишена от кванти. Дали ще е движение или не, зависи от околните обекти.

Не, не си ме разбрала. Аз само казвам, че в модела на контейнер пространството може да се възприема като запълнено със съответните ингредиенти. За да стане по-ясно за човек с "контейнерно" мислене. Това е съвсем различно от идеята за пространство, породено само от наличието на тези ингредиенти, като отношение между тях (тяхно обобщено качество), и губещо смисъл ако липсва тази материя. При тази концепция автоматично нямаме възможност за "движение спрямо пространството" по определение - какво значи да се движим спрямо съвкупност от отношения между материалните тела? Но първо трябва да се възприеме тази концепция като най-малко конфликтираща с реалността...

Ами разбира се че ще скачам както ми е удобно, за да обясня тезата която защитавам. Как си представяш да протече диалога примерно, ако единият казва: аз си го представям пространството като пушено сирене, а другият настоява - не, съвременното виждане за пространството е като водка с лед? Вместо всеки да си държи на позицията, според мен много по-плодотворно е да се покаже, че визията с "пушеното сирне" не е продуктивна и че води до проблеми, за разлика от другата визия. В случая, Маденов е чел-недочел за Нютоновото абсолютно пространство, без да си е изяснил базовите термини като "абсолютност", и е изградил някаква представа за "движение през пространството", и нютоновата представа като пространството като независим контейнер за материята. Това е много близо до контейнерната представа. Как дефинираш "движение през стая"? Ами по няколко начина. Единият е стаята като контейнер, с някакви ограничения под формата на стени, врати, прозорци, и движението спрямо тях, без да ги достигаш, попада под "движение през стая". Друг начин е пак стаята като контейнер на въздух, движейки се и регистрирайки съпротивлението на въздуха (при начално предположение че въздухът в този контейнер е в покой) ти индиректно регистрираш движение спрямо този контейнер, съответно влагаш смисъл на "движение през стая". На такова виждане се базира общоприетият смисъл на понятието "движение през", което толкова му харесва на Младенов. Но проблемът е, че той го възприема на съвсем интуитивно ниво, смесва несъзнателният си опит със стаята с опита да си представи пространството по същият начин. Затова просто го подканям, да осмисли как е стигнал до тази представа. Като осмисли, ще види разликите - пространството като контейнер няма ограниченията на стаята, веднага отпада първият смисъл на "движение през". Вторият, аналогията със съпротивлението на въздуха, автоматично отпада от положението, че пространството не е материално, не въздейства, не оказва съпротивление на телата, то е само контейнер. Само материална среда може да има поведението на въздуха, но това вече е съвсем друга бира, и си кацаме на относителното движение с неговите известни закони. И така стигаме до положението, че "движение през" по отношение на пространството може и да има някакъв смисъл за пренасяне на смисъл в ежедневието (когато голяма част от нещата остават на неосъзнато ниво), но от физична гледна точка не работи. И в това е разрешението на много от Младеновите проблеми. Както виждаш, този подход би трябвало да е по-удобен, отколкото само да настоявам, че съвременната представа била друга. Като се изясни как контейнерната представа спира да работи както Младенов си я представа, лесно ще се установи че съвременната покрива същите свойства по отношение на движението - неоткриваемо спрямо пространството. Но за това Младенов трябва първо да се поучи от грешките си, а той още не ги осъзнава като такива, защото не иска да напусне неосъзнатата област. И това му е проблема. Затова и аз постъпвам, както ми е удобно Ти какво предлагаш?

Според класическата физика, има едно понятие, което се нарича "радиус" на електрона. Идеята на това понятие идва от следните съображения. Можем да си представим класически опростен модел на електрона, при който зарядът е разположен по някаква сфера. Когато ускоряваме такъв заряд, електрическото поле, създадено от него се променя, и индуцира магнитно поле. Полученото магнитно поле също се променя, и индуцира пак електрично поле. Но новото електрично поле е в обратна посока с началното, един вид служи като противодействие на ускорението, съпротивление срещу него. В класическата физика мярка за такова съпротивление е масата. Излиза, че самото електрично поле играе роля на маса, съпротивлявайки се на ускорението. Значи, ако разгледаме крайният случай, цялата маса на електрона да е от електромагнитен произход (а ние знаем колко е тази маса, по справочниците), можем да изчислим какъв е радиусът на сферата, по която е разпределен разряда. Значи имаме модел, който обяснява електромагнитната маса на електрона и въвежда т.н. електронен радиус (тук пропускам такива моменти, че трябва част от енергията на електрона да е причинена от неелектрически сили, които да удържат някак електрическият заряд по споменатата сфера, т.е. част от масата ще бъде с неелектромагнитен произход, съответно радиусът ще бъде по-малък и т,н,). АКо сега се опитаме да обясним спина като въртене на тази сфера, то се получава, че за да има спинът стойността която измерваме, точки от повърхността на тази сфера която се определя от радиуса на електрона, трябва да се движат със скорост много по-голяма от тази на светлината. И колкото по-малка е тази сфера, положението само се влошава. Ей ТУК например е прилично обяснен проблемът. Сега, квантовата механика се учи трудно, и както казва Файнман, никой не я разбира Така че не си създавай депресия от това.

Не са измислици. Никой уважаващ се физик не е допускал някаква нематериалност до етера, след като е възможо да се наблюдава негово въздействие върху материята. В случая етерът притежава наблюдаемо свойство. Той определя скоростта на светлината. Тоест, може да се определиотправна система, която да бъде неподвижна с етера. Е, разстоянието до обект, неподвижен в тази система, определя движението на етера като относително. Грешна ти е самата представа за нещата. Според тебе, като тече водата край тебе (по реката), разстоянието до водата не се променя, и водата не се движи? Ами замисли се, кое е водата, и какво разбираш под движение? "Вода" е самото вещество, целият обем намиращ се по земното кълбо - в този смисъл водата е неподвижна в твоята отправна система. Но "вода" е и отделната малка порция, която можеш да проследиш как пада от чешмата, как пада от водопада, как осъществява налягане което бута лодката. В този смисъл водата се движи - разстоянието до една и съща порция се мени, и това можем да го визуализираме чрез неподвижен спрямо нея обект, лодката например. Виждаш, едно и също понятие има различен смисъл, в зависимост от приложението за което го използваш. Същото е и за етера - трябва да се замислиш за какво говориш, иначе се получават глупости. А ти не си наясно за какво става дума... По този начин движението на етера се визуализира индиректно, чрез промяна на разстоянието до обект, който е неподвижен спрямо него. Поуката е, че всичко това е резултат от материални взаимодействия. Дефинирай си първо какво означава "движение вътре в нея", "движение през". По какъв начин това движение се проявява качествено, за да съдим че е движение а не сърбеж например, и как се проявява количествено? И ще разбереш в какво затъваш Ти използваш понятие, което подразбира без изрично да ги посочва ред промени спрямо подходящи репери на средата, но се опитваш да го пробутваш за неща които нямат репери, като пространството. И в това се проваляш. Напротив. Това е най-важното нещо, което определя различен подход. Спрямо нематериалните неща не може да се определи механично движение - и това е по дефиниция. Не може да определиш механично движение спрямо доброто ми намерение, нали? Механично движение има само в механиката, само спрямо материални тела. Ограмоти се с основните положения, щото така само се излагаш. Важни неща не знаеш, а се пънеш като теле в железница с неясни формулировки...

Дай да подходим така... Какво е зарядът? Елементтарният заряд е някаква характеристика на елементарните частици, която има едно много важно свойство - да се запазва. Тоест, зарядът в някакъв обем не може да възникне от нищото, както и не може да изчезне. Има такъв закон, за съхранение на електрическият заряд. Просто казано, щом една елементарна частица има някакъв заряд, той не може да се променя с времето, докато частицата съществува. При фотонът е същото положение - той няма заряд, следователно няма какво да се променя според както ти го виждаш. Фотонът има заряд НУЛА, и този заряд се съхранява с времето. Нещо повече, фотонът няма и електрическо поле, което да се мени с времето. И електрическото поле, и магнитното, са свойства на големи колективи от фотони, те са квантово проявление на такива колективи. Електромагнитната вълна също е колективно проявление на много фотони, не на един. Полето на електрона има сходен произход - от виртуалните фотони, които електронът създава около себе си, по причина "заряда". Така че тук не можем да говорим изобщо за заряд при фотоните. Значи, първо трябва да се прави разлика между фотони и електромагнитна вълна. Не всеки колектив от фотони е електромагнитна вълна, фотоните трябва да са "спрегнати", колективът им да притежава кохерентност. Тогава се появява вълната, тя има фаза, и моделът с променливото електрично и магнитно поле се доближава до истината. Когато потокът фотони няма кохерентност, няма фаза, няма вълна, има само фотонен шум, който има доста различни свойства. Другият проблем е да разглеждаш фотонът като точка. Знам, това идва от аналогията, че и електронът може да се разглежда като точка. Но тази аналогия не е приложима за частица, която съществува само движейки се. Какво значи една движеща се частица да бъде точка? Това означава, че в един определен момент тя може да се разглежда на фиксирана координата, без някаква протяжност извън тази координата. В следващ момент - на друга координата. Тоест може да проследиш траекторията на такава частица. Да, само че фотонът е рожба на квантовата механика, той не съществува според класическата физика. А квантовата механика забранява ползването на понятието "траектория", то за нея е безсмислено. Поради което и моделът на фотона като точка става безсмислен. Квантовата механика работи с вероятности, и има случаи когато става равновероятно фотонът да е къде да е в пространството - просто казано, фотонът заема цялото пространство, ако използваме класическите понятия за изразяване. Така че точковият модел на фотонът не е добър. Изобщо, според квантовата механика всякакви модели на елементарните чстици, с каквито са изпъстрени много популярни и псевдопопулярни книжки (по които ти явно залиташ), дето частицата се състои от някакви неща, дето се въртят едно спрями друго, клатят, скърцат и бръмчат всякак и т.н. механистически модели, не са коректни, по много причини. В квантовомеханичният свят изчезват възможностите на нашата интуиция да даде представим модел какво се случва. Например спинът: интуицията ни иска да го представи кати въртене на елементарната частица около оста си, защото има всички свойства на момент на въртене, но теоорията на относителността забранява това - ще се надхвърли скоростта на светлината при такова въртене, за това моделът на въртене който идва от интуицията трябва да се отхвърли. Или принципът на неопределеност, който няма аналог в класическата физика: ако измерим точно импулсът на един фотон, ние не можем да определим къде е той. Или обратно, ако определим една частица къде се намира точно, не можем да знаем нищо за нейният импулс, т.е. на къде ще тръгне в бъдеще. И това е принципно, не поради нашата намеса в процеса на измерване. Тук е добре да споменем и апориите на Зенон, например за Ахил и костенурката. Там противоречието се достига именно поради безкрайната делимост на моментите и положенията, тоест до идеята за точката... Именно тази липса на възможност да впрегнем интуицията си за да си представим какво се случва с елементарните частици е накарала Ричард Файнма да започне една своя лекция така: "Във вестниците в един момент се твърдеше, че имало период, в който само 12 души разбирали теорията на относителността. Не мисля, че е имало такъв период. Имало е такъв, в който само един човек е разбирал теорията за относителността, защото е бил единственият, който я е схванал, преди да напише статията си за нея. Но след прочитането на тази статия, много хора, горе-долу, са разбрали по един или друг начин теорията за относителността,. Във всички случаи са били повече от 12. От друга страна, мога уверено да заявя, че никой не разбира квантовата механика. Сега, ако можете да приемете това, и не вземате тази лекция прекалено насериозно, ако приемете, че не е задължително да разбирате каквото ще опиша в рамките на някакъв модел, а просто се отпуснете и слушате с удоволствие, ще ви разкажа за това как се държи природата. И ако просто признаете, че тя може би наистина така се държи, природата ще ви се стори нещо прекрасно и удивително." Така че приеми, че фотонът не е точка в обикновеният смисъл на думата, че той няма заряд, който още повече да се промея, че той няма електрично и магнитно поле, а електромагнетичма е колективен феномен на фотоните, и съвременните представи ще се доближат малко повече

Чакай малко, бъркаш. Електрическо поле и заряд са различни неща. Зарядът създава електрическото поле, но полето не е заряд. Полето може да го има и без аряд, както е при вълните. В този смисъл, полето на електромагнитната вълна може да се засилва колкото си искаш, но то няма нищо общо със заряда на електрона. Например, при лазерите, когато създадеш кратък но мощен импулс, който фокусираш с леща, може да получиш във фокуса лазерна искра. Тогава полето на електромагнитната вълна във фокуса става толкова силно, че надвишава пробивното напрежение на въздуха (някъде към 5-20 киловолта на сантиметр), и както при високоволтовите трансформатори, създава електричен разряд във въздуха. Тоест високото напрежение, което създава вълната, може да йонизира въздушните молекули и да отдели електрон и йон. Това е често срещан и неприятен ефект, защото ограничава лазерната мощност, която може да прилагаш в някаква среда (в случая въздух). И разбира се, е видим за всички наблюдатели

Зависи. В класическата физика празното пространство съществува, то е контейнер за материята, т.е. не е НИЩО. В ТО без материя няма пространство. Сега, може да си поиграем на софистика, че НИЩО-то го има, щом го използваш в конструкцията "празното пространство Е НИЩО", докато според ТО го няма, празното пространство не е нито нещо, нито нищо Това, с което считаш, че е "запълнено" празното пространство, всъщност Е моментен фрагмент/детайл/ от самото пространство. Така, както една морска вълна Е моментен фрагмент/детайл/ от самото море. Опитвам се да изразя нещата в привичният за Младенов вид. В случая добър аналог за пространството е морската чаша. Тя е запълена с материя, "водата", и е придобила специфично има - "море", "вир", "гьол" (аналог с "етер").

Нещо не те разбирам. Електромагнитните вълни нямат заряд, какво се очаква да се наблюдава?

Етерът е материална среда, която взаимодейства със светлината, определяйки нейната скорост, т.е. създава откриваеми промени. Движението може да се определи в резултат на такова взаимодействие, т.е. трябва да имаш материален обект или среда. Пространството не е материален обект или материална среда, то не взаимодейства, не създава промени. То може да бъде запълнено с такава среда, както например с реликтовото лъчение, или с някакви полета, или с физическият вакуум. Тогава определяш движение относно материалната среда (стига тя да допуска такава възможност), не спрямо пространството. Няма друг начин - движението е промяна на отношението между материални обекти, по определение, в най-общият му вид. Механичното движение е промяна в пространственият аспект на тези отношения, промяна в отстоянието, ориентацията, размерите и т.н. Така че забрави за някаква връзка на празно пространство като отправна система за движение - няма такава по дефиниция. Допускайки такава връзка, ти изкривяваш смисъла на понятията, и се получава обичайната фантастика и боза с косми. Ще трябва да се пребориш с предразсъдъците си

Идеалната права линия е абстракция. Като такава, тя съществува. Но не може да бъде използвана за отправна система, просто защото е абстракцция Е, както виждаш, има неща, дето съществуват и дето не могат да се използват за отправна система. Пространството е от същият дол дренки. Хубаво беше, преди да се пънеш с такива въпроси, да си изясниш, какво може да бъде използвано за отправна система. Това са материални обекти от всяакъв порядък. Пространството не е мстериален обект, то е само свойство на материята - изява на протяжносттаа и отстоянието на материалните обекти. Самото пространство не проявява протяжност и отстояние. Защо - защото не е материален обект. Логиката е проста. Тук по-интересно е друго - как изобщо ти е хрумнало да приписваш на пространството възможност за използване за отправна система? Опитал ли си се да проясниш мислите, които са те довели до това положение? Ако си ги прояснил, отдавна щеше да ти е ясен отговорът на въпроса. Но не би. Да повтарям ли за предразсъдъците“? Ми малко повече хигиена в мисленето е нужна... Ми не всичко съществуващо явно може да се използва за отправна система Съществува и усещане за люто. Как ще го използваш за отправна система? Както виждаш, не "съществуването" е факторът определящ пригодността за отправна система, а "материалността". По определение. За материален обект можем да въведем размер, разстояние, център на маса и енергия, все основни неща удобни и нужни за изграждане на отправна система. Разстояние до пространството не можем да въведем - принципно. Защото то самото е системата, вкючваща разстоянията. Затова. Естествено. Материята съществува взаимодействайки, пространството е проява на нейно качество. Никога не трябва да се забравя тази йерархия - поне не и докато не се опровергае, т.е. докано не престане да работи. Тогава ще се промени смисъла на много понятия. На сегашната парадигма това е положението, и то работи перфектно.

Пространството е абстракция за свойство, проява на материята, чийто модел се описва от геометрията. Без материя няма пространство. Какво значи "реално" съществуващо за едно качество? Цветът съществува ли реално? Без материя, така, самосиндикално, чрез собствено битие? Е, същото е и с пространството. Прават а линия съществува ли реално, или и тя е само абстракция на свойство? "Съществуването" е сериозен философски въпрос, въпрос който явно не ти е ясен. Но, щом за тебе абстракцията е "нищо", не може да ти се помогне Те всичките ти "парадокси" са от такова ограничено мислене... Моделът, който използваме за тази абстракция - пространство - е геометрията. Тя допуска разширение, допуска изкривяване, допуска усукване, допуска пространство в което има дупки, които не са пространство, да не изреждам. Какво тогава те учудва свързано с разширението, след като моделът го допуска, а фактите го налагат и правят актуално? Виждаш ли как предразсъдъците са ти блокирали възможността да погледнеш безпристрастно на нещата? Ти насилствено си ограничил представата си с изключително опростен и кастриран модел за пространство, който очевадно не се справя с реалното положение на нещата... И всичките вопли тук са срещу този твой модел, тази твоя куца представа. Но науката не е виновна за това. А че пространството е "нищо" за тебе - ми от там ти идват всичките беди - само ще стигаш до грешни заключения . А трябва ли да е противоречие? Кое на кое противоречи? Кривата представа на кривото разбиране? Противоречията се пораждат, защото представите ти, подтиснати от предразссъдъците ти, не пасват с това за което говори науката. Едно си си наумил, едно си баеш, независимо какво е реалното положениие на нещата. Като кон с капаци. Ми как да не се стигне до противоречие? Ти всъщност намираш противоречия в собствените си представи за нещата Това е положението.

Има "Първите три минути" на Стивън Уайнбърг. Ето я ТУК на руски в djvu формат, а от ТУК и на английски. Струва си да се прочете, особено за начинаещи. Има и една друга книга, "Последните три минути", но я имам само на немски в лошо качество - за това какво се случва с вселена, която се разширява с ускорение, като нашата.

То е есно и също. Приемаш етера за неподвижен, и се движиш през него. Ако не го приемеш, той се движи край тебе. Относително движение отвсякъде. Ти съвсем изпадна от небето.

Тъй, тъй, заклещил съм те и съм ти кастрирал всички смислени аргументи. Вижда се че ти липсват Това не е физика, Младенов, това е просто търсене на извинения - хем искаш, хем не можеш. Класическо положение, при това в най-долен вид.

Поясни, какво значи "движение без репер"? Как изглежда? Как се дефинира? Кисело мляко с чесън? Хлебарки с ботуши? Какъв смисъл влагаш в това словосъчетание? Защото непрекъснато го ползваш, а смисъл никакъв. Колко пъти трябва да те пита човек? Е, какво очакваш да се случи, когато фантазираш без да влагаш смисъл? А като не знаеш, защо се срамуваш да си признаеш? Мислиш, че всички са неграмотни като тебе, и може да мине? Тц. Глупости. Опитът е търсел съвсем конкретно относително движение - относно етера (или обратно, движение на етера спрямо опитната постановка). Пълен нещастник си във физиката, язък ти за усилията... И напоследък усилено го потвърждаваш.

като познаваш идеята на метода, ще се махнеш от екватора, за да провериш въртенето Иначе, ето и други начини, предлагани последните хилядолетия: Или в по-осъвременен вариант, ТУК.