scaner

Има "Първите три минути" на Стивън Уайнбърг. Ето я ТУК на руски в djvu формат, а от ТУК и на английски. Струва си да се прочете, особено за начинаещи. Има и една друга книга, "Последните три минути", но я имам само на немски в лошо качество - за това какво се случва с вселена, която се разширява с ускорение, като нашата.

То е есно и също. Приемаш етера за неподвижен, и се движиш през него. Ако не го приемеш, той се движи край тебе. Относително движение отвсякъде. Ти съвсем изпадна от небето.

Тъй, тъй, заклещил съм те и съм ти кастрирал всички смислени аргументи. Вижда се че ти липсват Това не е физика, Младенов, това е просто търсене на извинения - хем искаш, хем не можеш. Класическо положение, при това в най-долен вид.

Поясни, какво значи "движение без репер"? Как изглежда? Как се дефинира? Кисело мляко с чесън? Хлебарки с ботуши? Какъв смисъл влагаш в това словосъчетание? Защото непрекъснато го ползваш, а смисъл никакъв. Колко пъти трябва да те пита човек? Е, какво очакваш да се случи, когато фантазираш без да влагаш смисъл? А като не знаеш, защо се срамуваш да си признаеш? Мислиш, че всички са неграмотни като тебе, и може да мине? Тц. Глупости. Опитът е търсел съвсем конкретно относително движение - относно етера (или обратно, движение на етера спрямо опитната постановка). Пълен нещастник си във физиката, язък ти за усилията... И напоследък усилено го потвърждаваш.

като познаваш идеята на метода, ще се махнеш от екватора, за да провериш въртенето Иначе, ето и други начини, предлагани последните хилядолетия: Или в по-осъвременен вариант, ТУК.

Махалото на Фуко. Или всякакви негови съвременни вариации, чрез лазерни жироскопи например. Железен метод. Разбира се, срещу неграмотник, който не го разбира, не работи

Всички физически закони, които ползваме, и с които описваме движението на всичко що мърда извън атмосферата на земята, са следствие на този принцип. И съответно резултатите от тези закони го потвърждават непрекъснато. Така че няма никакво опровержение, само потвърждения. Всяко потвърждение, и директно, и индиректно, върши работа. Така работи физиката. Ти като мериш скорост, мериш само индиректно тази величина. Като ти кажат: скоростта е 5 м/с, що не се жалваш във връзка с това положение, че не е измерено директно? Пълни глупости. Движение спрямо какво откриват? Спрямо Филанкешията? Иска ти се, ама не дават. Какво значи "собствено движение"? Спрямо какво? Дай дефиниция, а не работи с темини без съдържание. Термините без съдържание са най-прекият път към парадкси и глупости, както в момента ни го демонстрираш. Колко пъти ще ни повтаряш тея халюцинации? Толкова време мина, все щеше да научиш нещо, само да беше поискал. Но очевадно не искаш. Страх те е, че ще откриеш огромната празнина в представите си? Няма друга причина да не си поправяш грешките. Те предразсъдъците убиват, казвал съм го... Диполната анизотропия регистрира относително движение, защото друго няма - по дефиниция. Требва да се мисли, майна, не да се повтарят заучени измислени простотии. Това е болестно състояние.

Ето линк към оригиналната статия, цитирана в Мегавселена: Out of the White Hole: A Holographic Origin for the Big Bang с автори: Razieh Pourhasan, Niayesh Afshordi, Robert B. Mann

Дай да бъдем по-прецизни. Това, на което си се спрял, е основен принцип, нарича се "принцип за относитеност". Коректната му формулировка е: "Във всички инерциални системи физическите закони имат една и съща форма". Първо, наблгам на инерциални системи. В системите, които не са инерциални, които се движат с ускорение, този принцип не е верен. Второ, след като законите са еднакви във всички инерциални системи, то ние можем - за удобство - да разглеждаме коя да е инерциална система като стационарна. Защото според принципа и в нея законите ще са същите, пък от друга страна, мисленето в такава система е много по-привично. А вече изборът на стационарна система по този подход ни гарантира, че - изучавайки физическите закони - ние не можем да установим разлика между стационарната и другите движещи се спрямо нея системи, т.е. не можем да установим някакво особено нейно движение, което другите да не притежават. И от тук поема своят път мема, че не може да се установи собственото движение... Макар че не става ясно какъв е смисъла на "собствено движение", защото единственото движение е по отношение на избран репер, относително движение... Затова е мем, а не следствие. Важното в цялата картинка е - физическите закони са еднакви за всички инерциални системи. А това че те се движат една относно друга, е заложено по дефиниция, и може да бъде установено с директно наблюдение. Прав си. Само че защо намесваш теорията на относителността? Принципът за относителност е валиден и в класическата физика. Въвеждането тук на теорията за относителността е само психологически товар който обърква и отвлича, а не прояснява. Иначе заключението ти е верно: ако се установи различие във физическите закони в две инерциални системи, то принципът на относителност рухва, а от там и всяка теория, която разчита на него. Докато това не се е случило, ние можем да разчитаме на този принцип, който е едно много сериозно ограничение, което природата налага. Класическата физика е изградена на предположението, че този принцип е верен. Теорията на относителността (СТО) също. Като се опровергае този принцип - а това може да стане само експериментално - ще трябва да измислим нещо ново. Не трябва да забравяме, че принципът за относителност, а следователно и теорията която разчита на него, се отнася само за инерциални отправни системи. Всяко ускорение, в което участва една система, елиминира нейната инерциалност, и принципът, и теорията стават неприложими за такава отправна система. Ускорението е вътрешна характеристика на една система. То може да се измери безотносително всякакви репери, в този смисъл то е абсолютно (поне в класическата физика и СТО). Във всяка инерциална система ние можем да описваме поведението на тела със скорости и с ускорения, това е част от занаята. Проблем имаме когато самата отправна система се движи с ускорение. Тогава в сила влиза обобщеният принцип на относителност формулиран в общата теория за относителността, където ускорението се приравнява с намеса на гравитационно поле, и се извеждат общи закони, имащи еднаква форма във всякакви отправни системи, и ускорени, и в частен случай, инерциални. Но там нещата са малко по-сложни. Ако останем в рамките на инерциалните системи, нещата са много по-прости и обозрими.

Да, виждам, че фотоните имат същите Х координати в системата на източника, браво. Но аз съм в системата, в която източника се движи, и в нея фотоните имат линейно променящи се с времето Х координати. Съответно имат и линейно променящи се с времето и Y координати. И като се замислиш малко, в тази система фотоните имат наклонена траектория. Информацията за това, че в другата система фотоните запазват същото Х там само ми помага тук, в системата в която източника се движи, да определя под какъв ъгъл се движат фотоните. Защото вертикалното им движение в тази система не е физическа реалност (фотонът никога не е бил в точката в която е източника сега, освен в началният момент, тази точка няма нищо общо с неговото движение и траектория), то е реалност само в системата на източника. Съобразявай: геометричното място на точки, чиито и Х и Y кординати се менят линейно с времето, е наклонена линия, не е вертикална. И всичко си идва на мястото - имаме аберация, класическата физика очевадно изисква наклонена траекторя на фотоните, което опровергава твоите твърдения. И това, естествено е наблюдавал Брадли. То беше ясно, твърденията ти не са следствие на разсъждения, а директива от предразсъдъци Пак да ти посоча заблудата: еднаквите Х координати са в някаква друга система, не в тази в която наблюдаваме фотоните. А щом Х координатите на фотона не са постоянни тук, той се движи под наклон, задължително.Ти просто не можеш да излезеш от фиксацията, наложена ти от отправната система на източника.. А това е тъжно,... Промил си си мозъка сам, така да се каже. Затова вертикалните линии в разглежданата система нямат физически смисъл, по тях не се движи никакъв обект, те са някаква неудачна мисловна патерица. Значение в тази система имат само наклонената траектория на фотоните - те са били в точки по нея във всеки произволен момент. Това е което се наблюдава и което се измерва. Затова само това има физически смисъл. Останалото е някаква болна заблуда Траекторията е съвкупността от точки, в които фотонът се е намирал. В системата, в която източникът се движи, вертиканите линии не са траектории. Траекториите в тази система са наклонени линии, и само това има физически смисъл. Айде стига с безсмислени картинки. Нарисувай картинки, на които се вижда траекторията на фотоните. Поне малко ще се доближиш до истината.

Напротив. Това явление при което се променя посоката на светлината се нарича аберация в класическата физика. СТО тук има съвсем странична роля, въвежда незначителни поправки. Твърдението ти е лъжа. Вероятно това е единственият начин да постигнеш когнитивна кохерентност... Жалко. Ти се опитваш сам да се убеждаваш, някаква психотерапия си провеждаш и за това повтаряш едни и същи мантри? Няма да има никаква полза, защото мантрите ти не струват Анимацията не струва. Грешна е, и нищо не може да се види на нея. Тя е някакво болно и гноясало въображение. Тц. Руснаците биха окачествили състоянието като "белая горячка" Вероятно много ти се иска, но нещо нищо не се получава... Ти на светлинна година не си се доближил до галилееви трансформации в тая картинка. То само с туткане и мечти не става тая работа, трябва си и действие. А такова липсва. Трябва ли да повтарям, че единственото разрешение на въпроса е първо да се лекуваш? Ти дори не можеш логично да разсъждаваш, ще ми дискутираш СТО. Ай сиктир бе... И се научи да прилагаш галилееви трансформации, че съвсем се излагаш така.

Младенов, ти май падаш от небето. Запомни основен закон: Когато се обсъжда някаква физическа теория, то законите и се приематза верни, за да се анализират следствията които следват от тези закони, или докато не се достигне до противоречие. В случая точно това правим по необходимост - прилагаме законите на СТО, и получаваме следствия. Кондиката е: "ако са верни законите, то дължините се скъсяват така, едновременността се държи еди как си..." и т.н. А с противоречията, както се видя, нищо не успяваш да постигнеш. Така че ако искаш да дискутираш СТО - приемаш законите и. Иначе приказките ти, свързани с нея, нямат смисъл. Тук изобщо не става дума за нейната експериментална подкрепа. Тя ни задължава да приемем тези закони по липса на други Ти какво противоречие виждаш в следствието (то е още на класическата физика), че ъгълът на падане и на отражение от подвижно огледало са различни? Усещам някакво шизофренно състояние - ту се съгласяваш с това положение, ту не искаш да се съгласиш, някакво много неустановено състояние... Ми провери изводите или го опровергай де. Напомням - това е ефект на класическата физика, и всички жалби към чичо Нютон. Напротив, това е единствената възможна логика. Приемаш нещо за вярно, за да го доведеш до противоречие в следствията му. Така се доказват нещата и в математиката, и в логиката. Но ако не можеш да го доведеш до противоречие, си затваряш устата и кимаш на по-знаещите батковци. Единственото доказателство е експеримента. Всичко останало е демонстрация за вътрешна непротиворечивост Кога ще си научиш тези базови уроци на мисленето? Не се доказва "нямане". Доказва се "имане". Не можеш да докажеш, че няма Бог, но можеш да докажеш, че има - като го покажеш! Същото е с парадокса - може да докажеш, че има парадокс, като го демонстрираш (но не по този детински начин, като се омотаеш в собствените си грешки ). Липсата на парадокси при СТО се доказва - и е доказана от Давид Хилберт - по съвсем друг, математичен начин - доказване на вътрешна непротиворечивост, на база непротиворечивост на основните закони. Но това не е за твоят ум дело. Тук ще трябва да го приемеш на вяра. Първо, аз имам пълна свобода да изменям каквото си искам в обозначенията А второ, това което съм дал е формулата за връзката на ъгъла на падане и ъгъла на отражение при подвижно огледало от ТУК. Естествено е да е свързано с аберацията - ефектът е същият. Не случайно ъгълът на отражение се изменя точно толкова, че да компенсира напълно ефектът на аберацията Те са като дупе и гащи. Как два ъгъла са еднакви ... ако имат различни величини ?!? А аз твърдя ли това, което питаш?

Еднакъв е. Ето го законът: Това съвсем не значи, че в двете системи величините на ъглите трябва да са еднакви. То и няма как да се случи - в едната система ъгъла на падане е равен на ъгъла на отражение, в другата не са равни, кое да е еднаквото? За различни скорости на огледалото ъглите са различни. Еднаква е само формата на закона, и това е изискване на първият постулат. Ъглите в двете системи, както се видя, са различни, и именно това предотвратява парадокса.

Съгласихме се. От къде следва това? От картинките? Хайде сега включи мисленето. Копирам ти картинките: Какво се случва в дясната картинка? Неподвижно огледало, ъгълът на падане равен на отражение, светлината не достига до детектора, минава над детектора. Какво става в лявата? Съгласихме се, че ъгълът на отражение няма да е равен на този на падане. Следователно, по формулите за този ъгъл, той ще е по-малък (спрямо нормалата към огледалото), демек отразеният лъч няма да е хоризонтален, а ще се вдигне нагоре и ще мине над детектора. Следователно, светлината пак няма да достигне до детектора. От друга страна, това показва и че картинката е грешна, защото не изобразява различните ъгли на светлината по отношение огледалото, и по този начин подвежда лековерните. Няма парадокс. За какво спориш? Пий някакво успокоително, и мисли на трезва глава. А така, цялата пара отива да си търсиш оправдания за незащитимата позиция, а не да осмислиш колко си затънал.

Почти така излиза - че парадокс според СТО няма, а има криви представи на антирелативистите. Ами вместо да си търсиш оправдания се опитайда се замислиш. Според нас излиза, че парадокс няма. Излиза, че просто картинките ти са сбъркани, за това и си мислиш че има парадокс. Аз колко пъти да ти повторя, че картинки не се рисуват на база болни предразсъдъци, а зад тях трябва да има научна обосновка? Ей на, хората с елементарни сметки показват че картинките ти не струват за обосновка на парадокс. Може да им провериш сметките, това е ефект още в класическата физика. Но знам, не можеш да го направиш, то и за това е туй тръшкане Е, радостната новина е, че това се лекува При достатъчно желание, естествено. Мда, гроздето е кисело Няма смисъл от оправдания, и така си ясен. От началото.

А за какво ни е? Това е енергия за сметка движението на огледалото. Ако бъдем достатъчо прецизни, светлината и огледалото ще обменят импулс. И тогава или светлината от източника ще ускорява огледалото (на принципа на фотонните платна) намалявайки собствената енергия, или ще го забавя. Много по-ефективно е да се намесим в движението на самото огледало, неговата кинетична енергия е много по-съществена. Продължавай да си дъвчеш опашката.

Може и да е по-голяма, зависи от посоката в която се движи огледалото спрямо наблюдателя на лъча. Това е съвсем естествен ефект, тук имаме и доплеров ефект - отразеният лъч се явява лъч от подвижен източник. Доплеровият ефект в основата си е ефект дължащ се на промяна на разстоянието между източнника и наблюдателя с времето (поне в класическата физика), подвижното огледало спомага за това. Някъде по-нагоре бях дал линк към по-задълбочена статия, където това се оценяваше също. Но в случая това няма значение - просто ефектът е демонстрация, че Младенов не трябва да разчита на вкоренените си предразсъдъци, когато рисува картинки

Просто релативистско извеждане на закона за отражение при подвижно огледало При малко сикорости, от резултат алесно се получава и законът в класическата физика. За който не е сляп, ясно се вижда че при подвижно огледало ъгълът на отраженние не е равен на ъгълът на падане. Пренебрегвайки това, се увисва на въжето на парадоксите Някой да е очаквал друго?

Естествено че е за всеки. Ама като приближиш оптичното влакно, времето за което светлината ще има независимо поведение от изхода му, става малко, и ефектът придобива импулсно поведение. Не че е особен проблем ако имаш нужната апаратура да определиш проекциите на скоростта на идващата светлина (това не е свързано с наклона на влакното), но вече се губи нагледността, която е постигнал Брадли. Та като говорим за Брадли, ти не си разбрал какво е аберацията при него, но се пънеш да усложняваш схемата? Какво ще постигнеш при такова плиткомислие? За такива като тебе с жълто около устата специално се упростяват примерите, за да им се изградят навици за мислене и осмисляне. Без тях закъде си се запътил?

Оптичните влакна нямат нищо общо с аберацията. Аберацията се наблюдава от отдалечен източник - нужно е светлината да се движи известно време независимо от източника. Докато самият изход на оптичното влакно в случая е източник, той определя поведението и направлението на светлината, а не далечният му край. Така че намесване на влакна само може да обърка едно плитко мислене, както виждаме да се случва Останалото е някаква камара от думи.

Обичам когато така се влачат на колене, от липсата на аргументи. Много сте удобни в този вариант

Зарежи детектор с обща точка с лазер. Ние гледаме аберацията с детектор в обща точка с наблюдател. И това е единаствената информация с която разполагаме, и която определяме. Сега си размърдай гънката, и помисли: какво общо има определената при наблюдателя информация и посока на идващият лъч, от положението в лазера в същият момент? Абсолютно нищо, разбира се. Лазерът може да е заминал наляво, надясно, всякак, определеното в точката от наблюдателя не се повлиява от това. Е, тогава наклонът който измерва наблюдателят, ще зависи ли от текущото положение на лазера? Няма, те не са в причинно-следствена връзка. Ей тая разлика в наклонеите: на наблюдението и истинското положение на лазера, се нарича и аберация. Който има достатъчно пипе, ще го схване. Който няма, само ще се тръшка Ти си само от тръшкащите се.

Абе тъпандур, при аберацията имаме само едно единствено събитие при детектора. По това събитие определяме направлението от което е излъчено. В този момент, какво става с другият край на лазера няма никакво значение. Докато когато разглеждаш отсечка, си задължен да разглеждаш какво става и в двата и края, в един и същи момент. Което е съвсем друга задача, със съвсем друг резултат. Дали ще схевванеш тези прости положения? Нямаааа, доказал си с поведението си до сега

Абе колец с капаци... Вертикалният лъч светлина не е отсечка. Май единствената ти гънка съвсем е загнила? Завалийката...

Естествено, че е вертикална. Никой, никога не е твърдял, че отсечки се накланят. Само сбъркан мозък може да се заблуди толкова. Накланят се траектории. Това са обекти, дето имат различни събития в единия, и в другия край. Отсечките могат да се характеризират с едновременни събития в двата края. затова и не се накланят. Затова имаме аберация - накланяне на траектория, без да имаме накланяне на отсечки. Двата обекта имат различни резултати при трансформации. Но това явно е висша математика за тебе Когато мисълта не може да се издигне над петите, заключенията могат да са само такива Лапландец, още много време ще трябва да мине, докато избършеш жълтото около устата си. До тогава светът хич няма да ти е ясен.