scaner

Разбира се. Въпросът е да си уточниш, какво значи "реално". Ако аз, по общоприетите правила за измерване, измеря един размер 5 сантиметра, той реално ли е толкова, или не е? Е, във всяка отправна система дължините се мерят по общоприетите правила. Коя от измерените дължини тогава е по-истинска и по-реална? P.S. Най-простото общоприето правило за измерване на размер на обект: едновременно засичаш координатите на краищата на обекта, и смяташ разликите (във всички направления).

Мда, както обикновено, гроздето е кисело...

И какво не ти стана ясно в тази проста материя? Кое се бъркам? Защо е този инат, не разбирам...

Нали знаеш какво е перспектива? Като наблюдаваш далечният край на железопътна линия, тя се вижда по-тясна от по-близкият. Това не е някакво "скъсяване", а е просто визуална илюзия. Е, аберацията при протяжни обекти може да доведе до сходен ефект. Но реални скъсявания тук също няма.

Няма един път, втори път. Едната ситуация е според класическата физика, другата според СТО. Двете ситуации не съществуват едновременно Избираш си според коя теория искаш да го мислиш проблема, и стоиш само в нейните граници. Но хубавото е, че при аберацията величината на скоростта на светлината директно не участва в наклона, и този резултат от сметките не ни трябва. Аз ти го разписах само за да видиш разликата между ЛТ и питагоровата теорема. Верен е този случай, на който указва вярната теория, с която си се нагърбил да разглеждаш нещата. В нашият случай класическата физика дава за наклона на неподвижния (в системата на наблюдателя) телескоп наклон: а според СТО този ъгъл трябва да бъде: Вижда се, че при съотношение v/c << 1 резултатът според СТО преминава в резултата даден от класическата физика, т.е. двата резултата са съвместими дотолкова, че класическият е приближение при малки скорости. Затова и съветвам, първо да се разбере по-привичната физика, преди да се нагазва в СТО. Както виждаш, не са едно и също. При питагоровата теорема има един излишен '+', който го няма в резултата на ЛТ.

Не бъркай нещата със скъсяваане. Това че целият светоглед се свива пред теб само означава промяна на видимите положения, не на някакви дължини - ти все пак наблюдаваш източниците като точки, какво им се скъсява?

Разлика между питагорова теорема и ЛТ има, и е важна. Просто в случая е количествено пренебрежима. Този триъгълник, който разглеждаш, има няколко специфични свойства, свързани с катетите и хипотенузата. Няма да ти давам чертеж, знаеш си го, ще го обясня просто. В класическата физика например, когато източника и наблюдателя са неподвижни и разположени по вертикалата (общоприетият пример), реално хипотенузата на триъгълника я няма, векторът на скоростта на светлината е насочен директно вертикално, към наблюдателя, със големина на този вектор c (условие). Когато наблюдателят се движи хоризонтално (или източникът, все едно), векторът на скоростта на светлината в системата на наблюдателя вече представлява векторна сума от векторът на светлината, идващ от източнника, и скоростта на самият източик v (в случая това е вектор в хоризонтална посока, перпекдикулярно на векторът на идващата от източника светлина). Тоест в системата на наблюдателя векторът на скоростта на светлината има две компоненти, вертикална (по Y) с големина c, и хоризонтална (по Х), с големина v. Очевидно, този вектор ще е наклонен, ще сключва ъгъл с вертикалата и ще има големина (по питагоровата терема): Според СТО на практика ще е същото, но големината по закон божи трябва да остане c. Което ще се отрази на големината на другият катет, и то точно толкова колкото е лоренцовият множител (той ще се намали и ще бъде ). Тези две дължини, на хипотенузата и този катет, отличават класическият правоъгълен триъгълник и полученият с ЛТ. А ъгълът с вертикалата ще има малка релативистска корекция, защото в знаменателя ще стои катетът който току-що споменахме, а не с. Само д напомня, това е ъгълът под който трябва да е наклонен телескопа, т.е. под който се вижда източника в системата на наблюдателя. Това е малката разлика, която се проявява при големи скорости. При малки скорости (а скоростта на земята около слънцето е малка в сравнение скоростта на светлината) е достатъчно само класическото разглеждане. Според мен е добре да се разбере физиката на това явление на база класическата физика, преди да се намесва СТО. Но ако много държиш да разбереш какво се случва при СТО и как аберацията следва конкретно от лоренцовите трансформации, може да почетеш за най-общата ситуация например ТУК. Или да последваш литературата под тая статия.

Тя демонстрира свиване на пространството и скъсяване на дължините Не, аберацията е чисто класическо явление, известно и обяснено в класическата физика, СТО дава само много слаби количествени разлики от класическата физика, които не могат да се наблюдават с прости средства, така е в случая е най-добре да не се намесва. Никакво свиване на пространство и скъсяване на дължини няма в нея, те се намесват само при СТО, като много тънки ефекти. По-горе някой беше намесил СТО в примера с тръбата и за това използвахме СТО и нататък, но от това няма нужда. И аз се чудя, защо тук такива усилия са нужни да се разбере аберацията, след като в нея не е намесена СТО, а са нужни само знанията от училище...

Какво му е доброто? По този начин ти отчиташ показанията на "часовника" при Йо едва след като светлината стигне обратно до телескопа, т.е. тук има допълнителна променлива, влияеща на точността на отчетеното показание - разстоянието, което също не се мери директно. Всичко това драстично намалява точността на отчитане на времето, независимо с какви часовници разполагаш. Забрави за релативистични ефекти с времето на база директни астрономични наблюдения. Доколкото помня, единственият ясно изразен релативистичен ефект, наблюдаван с телескоп е забавянето на въртенето на двойния пулсар PSR B1913+16, при това релативистският ефект тук е връзката на масата и енергията - хипотезата е, че двойният пулсар излъчва гравитационни вълни, при което губи маса и това се отразява на периода на въртене. За това има дадена и нобелова награда.

Чакай мако, почвате да прекалявате с това "забавяне на времето"... И Йо, и Юпитер се движат достатъчно бавно, за да може да са незабележими всякакви релативистски ефекти, свързани с времето, камо ли пък измерими с часовниците по времето на Рьомер. Наблюденията на Рьомер се обясняват просто с класическата физика. Йо отдалечавайки се, увеличава разстоянието си спрямо земята, при което интервалът време за което светлината ще измине увеличеното разстояние, ще нараства. И обратно, приближавайки се, времето ще намалява. Тоест променя се интервал време, не "времето" което не участва изобщо в сметките Във всякакви изчисления времето участва количествено чрез моменти и интервали, не само по себе си. За да се твърди че "времето се променя", трябва един и същи интервал между две събития, да има различни величини в различни отправни системи. А тук изобщо не става дума за едни и същи събития, а за съвсем други неща, нали?

Абе тъпак задръстен, опитай се да дочетеш параграфа до край. Това цитираното е само началото на доказателство с допускане на противното - допуска се някакво твърдение за вярно, и се достига до противоречие, с което се доказва противното твърдение. Просто ти си цитирал само допускането, по-нататък си премълчал, защото веднага ще цъфнат жалките ти напъни да излъжеш. Ми не е това начина някой да забележи невзрачната ти душица... Ето малко по-надолу заключението: "Итак, наблюдатели, движущиеся вместе со стержнем, найдут , что часы в точках A и B не идут синхронно , в то время как наблюдатели , находящиеся в покоящейся системе, объявили бы эти часы синхронными. Итак , мы видим , что не следует придавать абсолютного значения понятию одновременности. Два события , одновременные при наблюдении из одной координатной системы, уже не воспринимаются как одновременные при рассмотрении из системы , движущейся относительно данной системы." С полиран мозък явно толкова са ти възможностите

Какви СТО, какви пет лева? Картинката горе е от класическата физика, нещата си ги има от там. Виждаш ли, не си наясно с базови положения, ама пърхаш да правиш някакви изводи. Само че грешни. Имаш огромен проблем с базови понятия и мисловни умения.

Хохо, това че не си разбрал какво твърдя - нещо, което непрекъснато се наблюдава по безсмислените ти твърдения и скоростомери - не означава, че аз твърдя това което ти си мислиш че си разбрал. Повече съсредоточение трябва, съответно по-малко ракия... Ти си изкукал квантово отвсякъде, не ти трябва "квантова" аберация. Мунчо, Мунчо, ми нали точно от това идва относителната едновременност? Ако можеха да се синхронизират тея часовници, едновременността щеше да е абсолютна. Ей, елементарни неща не схващаш, за какво ходиш по форуми да се излагаш тогава?

Естествено. Точновият източник е сферичен, това значи във единица пространствен ъгъл да се излъчва едно и също количество фотони за единиця време. Сумарно по всички пространствени ъгли се получава колко фотона се излъчват от целият източник за единица време, и остава само да подсигуриш източника да е стабилен във времето На какво се учудваш? Кое не е вярно? Горе е твърдението за неподвижен източник, но твоята хаотична мисъл се оплете и почна да се помпа за подвижен. Ми не става така. Ей по такива причини не ти отговарям на въпросите Естествено че за подвижен е друго, едно поради забавяне на процесите, а друго поради самото движение, по посока на движението вълните ще се сгъстяват щото източника ги догонва и плътността на фотоните там ще е по-голяма от обратната посока, в която вълните се разреждат. Ей на, добра илюстрация: Виждаш, пред източника плътността на фотоните нараства, зад него се разрежда. Какво не ти е ясно, че задаваш реторични въпроси? Научи първо материалната част. Излъчването от неподвижен източнник е изотропно и хомогенно. От подвижен, както и твърдях, е нехомогенно - картинката по-горе, а количествено може да го оцениш и с формулите от аберацията. Нищо квантово, нито извънземно. Не ми приписвай твоите куци представи.

При струна и въже се получава, защото единият край твърдо е фиксиран, т.е. е зададена фазата там каква трябва да бъде. Ей горе на картинката, стоящата вълна също има фиксирана фаза върху стената, и тя е нула, такива вълни се наричат стоящи. От друга страна, произволна вълна която попада на стената ще попадне там с произволна фаза, друга вълна с друга фаза, и нищо стоящо няма.

Не. При обикновено отражение няма стояща вълна. Стояща вълна се получава в устройства като резонатора, когато имаш две отражения - всяко връща вълната към другото. Тогава стояща вълна се появява, ако разстоянието между двете отражения е кратно на дължината на вълната. Иначе нямаш стояща вълна, и съответно имаш условия за нейното поглъщане и загуба на енергята. Ей ти картинка: Червената вълна е стояща, тя е интерференция от ляво движещата се (синя) и дясно движещата се (зелена)

Не виждам никъде зададени смислени въпроси. До сега непрекъснато фантазираш и питаш глупости по тея фантазии, там очевадно е че няма смисъл да се отговаря, докато не се образоваш поне малко и не блесне някаква мисъл. Така че насочи времето си да получиш полза, вместо да се тръшкаш без смисъл.

Ако имаха и най-малките аргументи, щяха да ги посочат. Но нямат, защото всичко е болно желание да не са от страната на прецаканите от историята, но пък нямат силиците и възможностите да са от другата страна... От там е цялото безсмислено тръшкане и спам. Естествено, като нямат абсолютно никакви аргументи, ама много ги сърби да кажат нещо: Argumentum ad hominem

Да бе да, а един мармот увива глупостите в станиол Виж сега, мога да те цакам всякак, защото нямаш нито един аргумент, само измислици, кал по гърбо и сливи в главата... Замисли се, трябва ли? Нито познаваш теорията на относителнността, нито ти е ясен експеримента на Саняк, много си зле в това отношение.

Да бе мунчо, ти чак сега ли разбра какъв е смисъла на известният пример с влака и перона на Айнщайн, демонстриращ относителността на едновременността? Това е просто преразказан за простолюдието от Комсток примерът, даден на шеста страница (края на параграф 2) в труда на Айнщайн от 1905 г. Какво толкова трудно има за разбиране, че се пънеш да измисляш всякакви глупости? А филма си е филм, така му е текнало на режисьора. Колко мъка има по тоя свят, ей...

Така е, оправдавай се. Хората отдавна са поставили тая диагноза. Ти нямаш факти, нали за това те питах няколко пъти, твърдиш измислици.

И къде го твърди това? Някакъв глас ли ти го подсказа това, или сам си го измисли? Хем нищо не е казвал, хем било ясно? Нали знаеш как се наричат тея, дето всичко им е ясно без никой нищо да им е казал? Да предполагате? Защо? Тая параноичност трябва да се лекува, докато е време... Разбира се, който не я схваща, за него е грешна. Ефект на Дъннинг-Крьогер се нарича това, отдавна е известнно на науката Ничего не понял, Коля! Схвана ли че нищо не си схванал? Така е, така е, на кухавелките като тебе нищо не им е адекватно, остава и ТО да е.

Виж сега, за разлика от някои мунчовци тука аз не лъжа. Може да допускам грешки, които ако забележа да поправя или да призная, но не лъжа. Достатъчно неща съм научил, за да мога да разказвам истории, а не лъжи. Може да излъжа когато искам да провокирам някакво мислене, но това доста бързо си проличава. Не знам от къде си вадиш сведенията за Айнщайн. Това, че още като дете се е интересувал от светлината и си е задавал въпроса как ще изглежда тя, ако човек се движи заедно с нея, не означава, че от детска възраст е създавал СТО, нали? Ето тук от добри хора разказана на кратко историята на нещата около СТО и теориите преди нея, в които е засягани лоренцовите трансформации: ТУК. Както виждаш, почти това което и аз изказах до сега, просто с други думи. Лъжел съм бил значи, а? Що не си подготвиш първо домашното... Самата теория на относителността се появява на практика изведнъж. В биографията на Айнщайн, написана от Уолтър Айзъксън и основана на много документи и спомени от очевидци, самият Айнщай твърдял, че създал теорията буквално за няколко дни, изписвайки формулите върху попаднали му под ръка пликове за писма. Преди публикацията от 1905 г. нищо не е показвало, че той работи сериозно върху тази тема, освен няколко разговора с най-близките му приятели състуденти. А през същата 1905 г. излиза не само статията му за теорията на относителността, но и тази за теорията на брауновото движение, и тази за теорията на фотоефекта. Като работата му по теорията на относителостта, така и другите не са предшествани от някаква дългогодишна разработка, всичко се случва в много кратки срокове. Има една интересна история. През същата 1905 г., и Поанкаре изпраща статия в същото списание, в което и Айнщайн публикува своята теория. При това Поанкаре подава статията си месец по-рано от Айнщайн, и в нея на практика развива математически теорията на относителността. Така че Айнщайн няма как да е преписал от тази статия. Но тогава отношенията между Франция и Германия са били обтегнати, и списанието дава предимство на германските автори за сметка на чуждестранните. Така независимо че Айнщайн подава статията малко по-късно, тя излиза преди тази на Поанкаре. Някои конспиролози твърдят, че в това е имало умисъл, макар че едва ли някой тогава е разбирал значението на публикуваното за бъдещето на физиката... Но моментът на първоавторство също изиграва роля за публичността на теорията... От тогава основите на теорията остават същите, постулатите не са променени. Има допълнителни интерпретации в рамките на същата парадигма - Минковски създава геометрията на пространство-времето, при което вторият постулат и геометрията стават равнозаменяеми основи за СТО, едното твърдение обяснява другото и обратно (т.е. един постулат се замества с равностоен нему, а не с по-основен например - тогава парадигмата щеше да се смени). Това дава определени удобства и подходи, които опростяват определени разглеждания. Но това не променя следствията на теорията, а лоренцовите трансформации са следствия. На практика след 1905 г. теорията само се развива и прецизира без нещо в нея да търпи принципна промяна. Това е удивителното в нея. Физиката се занимава с наблюдемите неща, а теорията на относитеността перфектно ги описва. Необходимостта една теория д бъде заменена с друга възниква когато тя не се справя със своята роля. При СТО нямаме такъв проблем, особено след развитието и в ОТО, когато тя разширява своята област на приложимост. Е, сега нейната антиинтуитивност създава проблем на много хора, затънали в някакви мисловни коловози и неспособни да погледнат отвъд носа си, но това не е проблем на самата теория, нали? А е чисто психологически проблем.

Само че не трябва да се забравя, че през цялата история на лоренцовите трансформации на всеки етап предлаганите формули са несъвместими с тези на предишният етап. Войт предлага странна трансформация, по направление на движението тя е чисто галилеева, но размерите на телата по направление перпендикулярно на движението мащабно нарастват, а времето е абсолютното но е зависещо и от мястото... Лармор предлага по-близък до истината вариант, Лоренц още по-близък, въвеждайки локалното време. Но всички тези варианти не са симетрични, т.е. ако трансформациите се обърнат (сменим местата на движещият се и нароченият за покоящ се), физическите закони стават различни. Разбира се, в основата на това лежи предположението за етера, тази обстоятелственост подпомага различието в законите. Но като се проследят нещата исторически, тази разлика между двамата наблюдатели намалява с годините и вариантите, и при Поанкаре напълно изчезва. Тоест резултатите на Поанкаре сочат извода, че лоренцовите трансформации са обратимо симетрични, тоест че физическите закони за избраният за покоящ се и за избраният за движещият се са еднакви. Това е принципът на относителност, който Айнщайн полага за отскок в теорията си. Поанкаре обаче не намира сили от резултата си да формулира този очевиден принцип, и за това не успява да придвижи физиката по-нататък в своите работи.

Ха сега смени мокрите вестници на които си заспал, че ще настинеш То бива сънища и халюцинации, ама твоето е над нормата.