
scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16715 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
656
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Знаеш ли защо не можеш да проумееш нещата? Защото много главни букви ползваш и се спъваш непрекъснато в тях, не ти остава време за важната работа, да осмиляш нещата.
-
Траекторията която изминава фотонът, наричаме лъч. А фотонът не се накланя, накланя се траекторията му, демек лъча. Ако имаме много фотони, това вече е светлинен поток, съвкупност от много лъчи. И не ни върши работа за аберацията. Влезе ли ти сега в задръстената кратуна?
-
Аз за това предлагам определение, което да важи навсякъде.
-
Казах ти, като първа стъпка за всяко следващо постижение - намали ракията. 90% от нещата тогава сами ще ти се изяснят.
-
Не. Върволицата от фотони си има друго име - "поток". Това са все нови фотони, всеки от които ще попадне на ново място, демек ще формира нов лъч. Лъча е онова нещо, което като го погледне по посоката на правата която той описва, виждаш източника когато го е създавал. Забелязвам, че от блатото на бъгавите представи затъваш в терминологичното блато. В него е съвсем трагедия, опитай да си изчистиш знанията.
-
Няма аберация при излъчване. Хората са ти го написали съвсем опростено. А експерименти които потвърждават какъв е ъгъла бол, аберацията е един от тях, тея картинки дето неуспешно се пъне да нарисува Младенов.
-
Ти май от небето падаш и сега си отваряш очите? Тъпкано е с информация по мрежата, потърси например reflection from moving mirror.
-
Ето как се прилага принципът на Ферма за отражение от неподвижноо огледало: ТУК. А ето ТУК как се извежда ъгълът на падане и отражение, както и доплеровият ефект, от подвижно огледало. И картинките трябва да са съобразени с тази наука, а не да демонстрират само болни представи.
-
Естествено че са мои. И е много срамно толкова време никой да не забележи тази провокация Не бих се обадил, ако не стана симптоматично всякакви глупости да се оправдават с някакви авторитети, без значение дали ги има. Виждаш, ти дори не си се замислил що за закон е това, прав ли си като се дърляш като магаре на мост. Защото предразсъдъците ти са удавили всяка мисъл, която би събудила някаква критичност. Вждаш си колко ти е багажа - трябва някой друг да ти добавя.
-
Глупости. Няма физическа причина да е така. Вземи сега една голяма тенекия с дупка, и я сложи на пътя на лъча в дясната картинка. Какво ще остане от лъча? Нищо и половина, вертикалният лъч ще изчезне, ама плътните точки дето се срамиш да ги наречеш части от наклонен лъч, ще минат. И по-долу слагаш втора тенекия с дупка, и през нея ще минат. Като погледнеш през двете тенекии, ще видиш източника. И двете тенекии ще очертаят две точки, които демонстрират наклонената траектория на светлината. Това е лъчът, няма друг. Останалото са болни халюцинации. Младенов, колко пъти да ти повтарям - картинката трябва да е следствие на физиката, а не плод на тъпо тръшкане.
-
Като оставим на страна, че законът на Снелиус е за пречупване, а не за отражение (за отражението законът е следствие на принципа на Ферма), картинката е погрешна. Принципът на Ферма гласи, че светлината избира този път, който ще измине за минимално време(тази формулировка е точна за вакуум). И на база този принцип много лесно се доказва, че при отржение от неподвижно огледало ъгълът на падане е равен на ъгълът на отражение - само тогава траекторията (през отражение) на светлината между две точки е най-къса. Това е задача дето се решава още в първи курс, поне по мое време така беше. Само че когато огледалото се движи, прякото прилагане на принципа съвсем не е очевидно, а резултатът нарушава равенството на ъгъла на падане и ъгъла на отражение. Аз някъде нагоре във тази тема вече писах какъв е законът за отражение при подвижно огледало. Най-лесният и безболезнен подход да изведеш формулата за отражение от подвижно огледало е да приемеш резултата какъвто е при неподвижно (добрите хора са го получили вече), и да направиш галилеева трансформация. Така изисква физиката. Пък ти се тръшкай че трябвало да бъде както в някогашният ти учебник Това което показва този закон за отражение е, че твоето огледало, дето се движи хоризонтално и надясно, ще насочи отраженият лъч по-близо до нормалата към повърхността си. Тоест лъчът ще се повдигне точно както изисква третата картинка И всичко се връзва. А ти продължавай да се тръшкаш и тъпо да повтаряш все едни и същи глупости, щом няма никакво по-умно желание в главата ти...
-
Не знам как си го представяш. Но всеки елемент в лъча, който се движи под ъгъл на неговото направление, рано или късно ще напусне всяка предварително зададена дебелина на този лъч, и съответно ще почне да се разпространява извън лъча. Самата мисъл е противоречива, нали? Глей сега, не разбирам, защо е тази тъпа упоритост, да си измисляш всякаква нова физика, вместо да си оправиш понятията и да си видиш грешките? Нямаш шанс с такива измислици. Ей на, горе пак постваш халюцинираната картинка, дето не е верна. Не става така, щото така ти се струвало, значи картинката така трябвало да бъде. Това са откровени глупости.
-
Не залитай в тази посока... Дължината на вълната е вторичен параметър. Основният параметър е енергията на фотона, която е пряко свързана с неговата честота. И дължината на вълната се получава чрез тази енергия, т.е. честота. Докато енергията на фотона се съхранява (докато той не взаимодейства нееластично), то дължината на вълната се мени, в зависимост от скоростта му. В среди например тя трябва да се промея, намалява. Всякакви опити за някакви форми на фотон (и изобщо, пренасяне на понятието "форма" в микросвета) са обречени на неуспех, поради квантовомеханичните принципи. Самото понятие "компресирана енергия" няма голям смисъл, ако се замислиш, че енергията не е самостоятелна същност, за разлика от материята,. Еннергията е само скособността на материята да извършва работа, какво значи тогава "компресирана способност за вършене на работа"? Това са доста отречени механистични сособи за описание на света. Не са изградени елементарните частци от топки, тиксо и пластилин, там работят законите на квантовата механика. Не от добро учените са се отказали от механистичният подход, да описваш някаква структура с обичайните класически понятия. Та в микросвета няма понятието "траектория", понятието "място" е в голям конфликт с другите неща (опринципът на неопределеност, ако знаеш точо импулса на даден обект, то няма определеност къде е той, ще бъде с равна вероятност навсякъде).
-
За магнитното поле като ефект от скъсяването на дължините може да прочетеш в ТАЗИ тема, Relinquishmentor добре го е излзожил. Сега, филмчета не знам, трябва да се търсят. Мога да ти посоча самите формули на преобразуване, в края на тази глава, Тук са дадени като част от по-сериозна наука (електромагнитният тензор), но всъщност конкретно за тях нещата са прости: лоренцовите трансформации преобрауват 4-вектори, и тези формули са директно следствие от това. По-опростено в момента ми е трудно да ти намеря...
-
Точно така, релно електромагнитна вълна няма, имаме ансамбъл от фотони, и всичко е резултат от тяхното взаимодействие с материята.' Споко, важи СТО за електромагнитните полета със страшна сила Лоренцовите трансформации, приложени за вектора на магнитното или електричното полета показват, как в подвижна система се поражда и другото поле, т.е. електромагнитната индукция е въплътена в СТО. Нещо повече, СТО показва как магнитното поле се поражда на база ефекта от скъсяването на дължините. Изобщо, основите на СТО се зараждат още с появата на уравненията на Максуел, макар че тогава това не е било осъзнато. Още по времето, когато Майкелсън прави първият си интерферометър, друг учен, Хевисайд, показва че уравненията на Максуел не се трансформират (не са инвариантни) с галилеевите трансформации, а с едни други, които после били наречени лоренцови. И които стават основно следствие от СТО. Изобщо, когато Айнщайн е започнал да създава СТО, пред него е стоял много важен въпрос.: коя от двете теории да промени, за да може физиката да опише проблемните експерименти, които са се натрупали тогава? Дали да промени електродинамиката, без да пипа класическата физика, или да промени класическата физика, без да пипа електродинамиката. Той е избрал вторият път. Други учени, като Ритц, избрали първият път. Теорията на Ритц се различавала съвсем слабо от СТО, едва във второ приближение, в първо приближение и двете теории давали еднакви следствия. И чак 60-те години на миналия век се появяват достатъчо точни експерименти, които да определят коя е по-вярната теория, тогава вече можел да се провери експериментално и вторият постулат. Така че екелктромагнетизма е залегналл в основата на СТО, няма как нейните закони да не важат за него. Вече нещата малко се усложняват с квантовата механика, но в това отношение СТО не конфликтира с нея, и обединението им е довело до квантовата теория на полето - една от най-точните съвременни теории.
-
Шпага, това е ситуацията с телескопа. Стоиш неподвижен до телескопа, и забелязваш, че лъчът минава от горе до долу през телескопа. Минаваш с влака - виждаш как лъчът също минава от горе до долу в телескопа. Но забелязваш и подробности: когато лъчът е влязът в отвора на телескопа, той е бил на една позиция, докато стигне до дъното - се е преместил. Тоест в системата на влака лъчът е летял под ъгъл, и само движението на телескопа му е помогнало лъчът да премине през него до края. И заключението е - ако ползваш телескоп който не се движи в системата на влака (за удобство, естествено), той трябва да се наклони на съответният ъгъл, съответстващ на лъча. И това е аберацията. Стълбът и подвижен и неподвижен, ще бъде изправен по условие. Аберацията е свойство на траекторията на обекти, не изкривява геометрията на обекти. В случая е свойство на траекторията на светлината. Която траектория опростенчески наричаме "лъч".
-
Спрямо друг, подвижен стълб (неподвижен в дясната картинка, но подвижен в лявата), дъждът ще пада наклонено. Точно това е ефекта - наблюдателят в дясната картинка е неподвижен в своята система, но е подвижен спрямо стълба в лявата. ЧОвекът с чадътра е неподвижен в дясната картинка, това е неговата отправна система, заблуждаваща е динамичната му стойка Става дума за различни групи обекти - едните са неподвижни в лявата картинка (човек, чадър, стълб), другите са неподвижни в дясната (друг човек, друг чадър, друг стълб), но се движат в системата на лявата (или казано по друг начин, системата на картинката изобразена в лявата част е подвижна в дясната). Просто не всичко е изобразено на всяка картинка, щото ще стане мазало. Единствено дъждът е общ.
-
Не забравяй - имаме двама независими наблюдателя, взаимодвижещи се. На всяка от картинките е отразен само единия, със своя си чадър и наклон. Другият е пропуснат (умишлено), за да не се затормозява идеята. Но дъждът е общ и за двете картинки, и в него е фокусът на идеята. Един и същи дъжд, това определя картинката. В този смисъл е една и съща.
-
Ами дясната картинка е лявата, но показана как изглежда в системата на движещият се наблюдател. Точно каквото искаш. Ситуацията се определя от съвкупността от събития, които се случват, а картинките - как тази (една и съща!) съвкупност от събития се отразява в различните отправни системи. В този смисъл картинката е една и съща, просто изглежда различно .
-
Чадърът се накланя поради удобство, за максимална защита. Човекът също, за да пази равновесие. Не е нужно да е наклонен чадъра, даже може и да го няма. Режисьорът си е избрал такъв ракурс, ненаклонен чадър. Това не пречи на наклона на дъжда, нали?
-
Картинките са две: лявата в една система, системата на дъжда, дясната в друга система, системата на подвижния чадъра (и по неволя подвижния човек който се е хванал за него ). Коя картинка е една и съща? Просто така, дадени статични, трудно е да се разбере, и за това трябва да се внимава в описанието.
-
Хаха, значи лъчът не е под ъгъл, ама всички негови съставни елементи, които го формират, се движат под ъгъл Ти сигурен ли си, че имаш правилна представа за "лъч"? Още не ти е минала абстиненцията и ти се привиждат разни небивалици...
-
Ние не заемаме позата на страничен наблюдател. Ние ставаме неподвижни с наблюдателя от дясната картинка, и там капките не падат вертикално, нали? Илюзията за страничен наблюдател идва от факта, че разглеждаш само един кадър. Включи се във филма, и ще трябва да наклониш чадъра, за да се запазиш от дъжда. Няма шега тука
-
И защо мислиш така? Подвеждащи са всичките тези опити "на око" да се определи нещо. Дали светлината или водата от чешмата или дъждът се движат под наклон, всичко това се определя от вектора на тяхната скорост. При светлината лесно се определя този вектор - той се определя от направлението на звездата, което регистрираме. При дъжда също не е много трудно: ако се качим на платформа, която се движи, ще забележим сухото петно, което се защитава от чадъра, и лесно ще определим вектора на скоростта на дъждовните капки. При течащата вода такива методи със странично наблюдение не са удачни. Трябва динамичен метод за определяне скоростта на водата. Там е по-сложно. Физиката казва, че законът за събиране на скорости - скоростта на дъжда и скоростта на движещият се чадър - трябва да даде скоростта на дъжда в системата на чадъра. Този закон не е измислен по прищявка, а защото изглежда така работи природата, това е установено при всичките ни наблюдения в историята. И в случая той ни помага да предскажем какво става с дъжда и защо той се накланя, без да правим експерименти. Но ако искаш експеримент - моля, качи се на платформа която се движи, и анализирай сухото петно. Или изолзвай друг метод, с който да проследиш движението на отделните капки, определяйки вектора на скоростта им, който е свързан с наклона. Само с експеримент ще разбереш как падат капките, и защо на практика чадърът е наклонен за най-удачно предпазване