scaner

Тя и водата има свойството да е прозрачна. Но не е нито въздух, нито стъкло. Много на ангро правиш обобщения.

Ти спориш с фактите, както обикновено, на база предразсъдъци. Трябва да пораснеш още много. И поляризацията на светлината се основава на свойствата на единичните фотони. Затова и тя се води като характеристика на елементарната частица "фотон" при класификацията, но там обикновено се нарича спин. Спин-спиновите и спин-зарядовите взаимодействия с веществото обясняват всички електромагнитни взаимодействия, в които участва светлината, като се почне от пречупването, дисперсията, та и поляризацията. Спинът не е класическа характеристика, затова и класическата електродинамика не успява да се справи с подробностите. А за една наука важното е именно в подробностите. Затова поляризация се наблюдава и при пропускане на единични фотони през кристал. Изобщо единичните фотони носят всички свойства, които проявява светлината, вълната е само допълнителна организационна форма, която даже не винаги я има. Повтарям, всичките свойства на "електромагнитната вълна" се носят от съставящите я фотони, и фотоните са тези които изпълняват ролята си за да се получи поляризация, интерференция, дифракция, ефекта на Комптън, фотоефекта и къде ли още не. Вълната е само организационна форма, въвеждаща нови характеристики, като фаза, кохерентност и т.н. По тая причина и не при всяко разпространение на светлина имаме вълна. Например светлината от термичен източник е теоретически напълно некохерентна, неподредена,фотоните са с различни енергии, в нея няма фазови разлики между групи фотони, няма нито една характеристика на вълна, тя не интерферира. Причината е проста, поведението на съставящите я фотони е достатъчно хаотично, общото им е, че имат единна посока на импулса, което за класическите вълни е вълновият вектор. Въпреки че тая сбирщина не е вълна, тя е светлина както и да я погледнеш. Ако фотоните не притежаваха допълнителните вълнови качества, най-близката представа за такъв поток щеше да е струя песъчинки от пясъкоструйка. Ако ти трябва да правиш интерференция, трябва да се напънеш. Или да отслабиш силно светлината и да стигнеш до единични фотони (така в началото на миналия век са заснели интерференчна картина от свещ, с фотоекспозиция от няколко дена), или да разчиташ на други източници, особено на живачни лампи, както са правели масово преди сто-200 години. Не всяка светлина е вълна Обясненията на поляризацията, интерференцията и дифракцията с вълни е удобно защото е интуитивно, т.е. за общообразователни цели. Истинското обяснение не е интуитивно, там се намесва квантовата електродинамика. Резултатите които дава тази наука обаче са изключително точни. Това е най-точната наука, създавана някога от човека, предсказанията и се потвърждават с точност след 12-тия десетичен знак. Докато ако запецнеш само на вълните, почваш да се дъниш още в началото в много дребни противоречия То не от добро са възникнали квантовата физика и СТО, ако ставаше обяснението само с вълни, ехеее...

Класически няма. Проблемът тук е по-дълбок. Класическите обяснения противоречат на фактите. Тоест те определено не са верни, и това не е проблем на "задкормилното устройство". Целта на една физическа теория е да обясни резултатите от експеримента и да предскаже нови резултати, които могат да бъдат проверени. За сега теорията прекрасно се справя и с двете задачи. Теоретически всеки модел асимптоматично е грешен и някъде се отклонява от реалността и са нужни корекции. За квантовата физика този предел не е достигнат. А и колкото по-далеко е тази граница, толкова по-устойчиви ще са базовите положения на теорията, в случая квантите, основните им свойства, основните взаимодействия. Това например че CP-симетрията се нарушавала в някои случаи няма как да променни изходните положения. Възможно е да има и Баба Яга. Е, какво от това? Не е това начинът, само с предположения, нали?

Е какво ще постигнем ако повтаряме едно и също и не се изслушваме? Така нищо няма да докажеш.

В случая може. Фотонът има вълнови свойства. Това интуицията не може да го представи, но е факт - има много експерименти, които показват как всички вълнови прояви на светлината могат да се възпроизведат с единични фотони. Казано на груб език, фотонът интерферира сам със себе си. Смисълът е, че той е самодостатъчен за да прояви вълнови свойства, както и свойства на частица. Класическите корпускули тук са инвалиди, половинчати. Затова теориите с тях отпадат. Сега, не се заяждам, тук навлизаме в цяла нова наука, която не търпи предразсъдъците, и е адски контраинтуитивна, повече и от СТО. Добре е да се изучи, което хич няма да стане бързо. Но е добре да се познават доказващите експерименти и какво точно доказват, както този на Комптън.

Разбира се че може да е единичен фотон, опитът това показва, един от фотоните взаимодейства. Но и показва друго, че разпространението не е като вълна, а вълната е вторична конструкция.

Не. Ако се разпространяваше като вълна, нямаше да взаимодейства по посоченият начин, а изобщо нямаше да взаимодейства, както казва класическата електродинамика. Взаимодействието показва, че конкретен фотон от светлината нацелва електрон. За целта светлината трябва да е колектив от фотони. ДОпълнителната организация на този колектив довежда до нови свойства, кохерентност, фаза и т.н. Но са си фотони при разпространението.

Ефектът не е специфичен, а принципен. Рентгеновите лъчи са само за по-добро наблюдение, иначе става с всякакви. Графитът в случая е простп удобен неекраниращ източник на свободни електрони. Ти не се ограничавай само до конкретният експеримент, той е само демонстрация на принципа. Повторен е и е доказан в необятно число ситуации, доказва фундаментално следствие на квантовата механика. Не може да бъде отречен както се пънеш. Ефектът показва, че фотоните имат импулс и взаимодействат поединично като частици с нееластично взаимодействие. Тоест светлината се разпространява като фотони, не като вълна. Това свойство е проявимо във всяка ситуация при наличие на свободни заряди. В случая е важно, че е така - корпускулярен поток, не вълна. Вълновите свойства се проявяват при интерференция и дифракция, и изобщо не сочат че имаме вълна - всеки фотон самостоятелно ги притежава. Но това е друга тема. Точно резултатът от взаимодействието на Комптън опровергава това. Факт. Няма връзка между двете. Освен това нещо си се объркал тотално. Земята се движи перпендикулярно на тази светлина от Гама Дракон. Нарисувай си го.

Грешката е в червено. И защо да е грешка? Това е доказано, и доказателството се нарича ефект на Комптън.

Тук вълновите свойства са заложени в самите фотони, затова се нарича дуализъм вълна-частица. Но фотоните си имат импулс, който си е класически вектор. Излъчват се като частици, разпространяват се като частици, и могат да взаимодействат като частици или вълни.

Светлината е поток частици. И това обяснява всичко. Точно орбиталното движение.

Тук нещата са доста многопланови. Хронологията в теориите на светлината, доколкото не ми изневерява паметта, е следната. Първоначално идеята на Нютон за корпускулярният характер на светлината, тя възниква някъде 1670-1675 г. Тя се опитва с променлив успех да обясни пречупването на светлината. Паралелно се появява теорията на Хук (някъде пак 16870 г,) която се опитва да обясни произходът на цветовете, чрез напречни колебания в среда, това са вълни. После се появява вълновата теория на Хюйгенс (към 1690 г.) която обяснява разпространението на светлината като суперпозиция от малки вънички, идеята заляга в принципа на Хюйгенс-Френел. И после Брадли открива аберацията 1725-1727 г.). Явленията на интерференция и дифракция още не са били открити, така че вълновата теория не се е била наложила сериозно за този интервал време. Дифракцията се обяснява чрез вълновата теория от Ойлер някъде през 1745 г., а интерференцията след опита на Юнг през 1800 г. (макар че е била предсказана преди това). Едва след това вълновата теория на светлината се налага, над 70 г. след Брадли да открие аберацията. За това време е обяснимо да има двувластие. След това обаче вълновата теория изисква етер, а той си носи проблемите, увлекаем или неувлекаем. Френел залага на неувлекаем етер с възможност за частично увличане, Стокс разглежда вискозен етер, т.е. предимно увлекаем ама не съвсем, показват че светлината ще има различно поведение в зависимост от типа на етера. И тук някъде явно се "забравя" проблемът с аберация, покрай другите проблеми. За да възникне отново по времето на Майкелсън и Морли. Не ми се проследява сега какво се случва с него, но явно има някакъв отскок, след като става непреодолим камък пред етера. Може би след работата на Войт, който показва за пръв път че уравненията на Максуел не са инвариантни на галилеевите трансформации а на едни подобни на сегашните лоренцови, т.е. светлината не трябва да се трактува с галилееви трансформации? В момента стрелям в тъмното, трябва да се прочете. Ама друг път

Когато публикуваш отговор, и се появи проблем с връзката и не ти се обновява екрана, не натискай рефреш, това публикува отговора отново. Дай му шанс да размисли Светлината е поток от частици, така че явно няма проблем с аберацията, картинките ще са точно за това. Би се проявил проблема при водни вълни, и евентуално звукови.

Всъщност това е илюзорно. На чертежа ние изобразяваме, че самият източник се премества в процеса на движениет на наблюдателя, което в реалният случай не се наблюдава - той е толкова далече, че изместването му е незабележимо, т.е. той не е маркер спрямо който да кажем че светлината се измества нанякъде. В това отношение чертежа заблуждава, но няма как да се изобрази всичко коректно върху него. Затова ни остава да сравняваме наклоните - които и в двата случая са вертикални.

Ами не може. Ей на, картинката с увличането, дясната: Истинският наклон е вертикален, и видимият наклон е вертикален. Няма аберация. А и в твоя превод по-горе ясно е споменато" което отразява точно и картинката.

Завивси в какви ситуации. Има импулс, може да оказва натиск. Във физиката импулса и енергията са важните характеристики за материята, масата е допълнителна. Тялото притежаващо импулс има много от свойствата които притежава и тяло с маса в движение. Има няколко класа експерименти, доказващи различни аспекти на тази инвариантност. Например групата на експериментите тип Майкелсън-Морли, доказват че скросостта на светлината е изотропна, не зависи от посоката. Самият опит на Майкелсън и Мордли, после например повторението от Georg Joos, който през 1930 г. е повторил същият експеримент във вакуум (тук някой се запъваше че въздухът нещо увличал...), Кенеди-Торндайк (1932) повтарят същият опит но с различни дължини на рамената на интерферометъра. И вече куп съвременни повторения с лазер с огромна точност. Друга група експерименти мерят също изотропията на скоростта на светлината, но с еднопосочно движение на светлината (горните експерименти изискват излъчване-отражение-връщане). Те са доста по-трудни, и се появяват основно след като е открит Мьосбауеровият ефект. Например опитите на Търнер и Хил 1964 г. Или със специални резонатори, като Рагулски 1997 г. Трета група проверяват директно втория постулат,, търсят влиянието на движението на източика. Това са вече класическите експерименти на Бабкок и Бергман (1964) и Бекман и Мандикс (1965). Най-точни са разбира се експериментите с лазера на свободни електрони FLASH дето скоростта на източника достига 0.9999997 от скоростта на светлината. Четвъртата група измервания е свързана с директно определяне на величината на скоростта на светлината, и те са довели до поставянето и като еталон в основата на метъра. Там има доста правени експерименти, свеждат точността до около метър за секунда. След това приемат получената величина за точна със закон и вече всяко точно измерване трябва да дава приетото число

Какво общо има инерцията със смяната на гледната точка? Ти не и въздействаш, не я буташ нея, за да отреагира тя проявявйки инерция. Просто ти си сменяш поведението, това не може да въздейства физически на самата светлина. И вече в новата си гледна точка ти я наблюдаваш че тя изначално си се движи под ъгъл.

Какво значение има? Смени гледната точка, разбий картинката кадър по кадър, закопчай неподвижно източника и измести кадрите в същото отношение, ще получиш неподвижен източник и пак аберация.

Ок, признавам си, и аз се изказах неподготвен. Седнах вчера да посмятам, и наистина се оказа, че класическата вълновата теория не е способна да обясни аберацията. Което е много любопитен исторически казус - много сериозен минус срещу вълновата теория в един сравнително начален етап от нейното развитие, който с лека ръка е бил проигнориран. Защото предположението за етера не е могло да реши проблема: неувлекаем етер просто с нищо не допринася за обяснение на аберацията, той просто не пречи, а увлекаемият етер изобщо отхвърля аберацията, противоречи на нея, както се вижда и от горният превод: - нещо което обяснявам отдавна. Както и да е, може би все пак исторически е било твърде рано да се забие някакъв пирон по направление на квантовата механика 200 години по-рано... Разбира се, проблемът има очевидно решение, и то се състои във факта, че светлината е корпускулярен поток от кванти, притежаващи импулс. В квантовата механика вълновият вектор на вълна формирана от тези кванти е пропорционален на импулса, и за разлика от вълновият вектор на класическа вълна може да обясни аберацията - направлението на импулса и направлението на пренос на енергията в този случай зависят от смяната на отправната система, както изисква и аберацията.. Тоест както казах някъде по-горе, Брадли е уцелил десятката, използвайки корпускулярен механизъм за обяснението си.

Фотоните носят импулс и се разпространяват на порции, за което свидетелства и ефектът на Комптън.

Променя. Нали за корпускулите променя, векторната сума, е, фотоните са такива. Значи и за светлината всичко е тип-топ.

Напротив. Винаги го препитвам този който спори, за да му разбера багажа и аргументите. И то си проличава причината по която спори. Някои от незнание, други от инат, варианти много. Всичко за оценката се основава на факти, няма предразсъдъци.

Добре, за да прекратим лутането, да се върнем в реалността. Последната дума, на квантовата механика е, че светлината е поток от частици-фотони. Вълновият вектор при твх играе ролята на импулс. А импулсът има нужните свойства на вектор, който да опише получаването на аберацията. И Брадли е улучил в десятката. Така става ли?

Къде го чукаш, къде се пука Не, не си се запознал. Напречният доплеров ефект е "тънък ефект", от втори порядък по скоростта, такива ефекти в класическата физика няма. Но аберацията, обикновеният доплеров ефект ги има. А аберацията там се обяснява с промяна на вълновият вектор по посока и големина. Тя е ефект на класическата физика, и всичките и проблеми там са решени, без никаква СТО. СТО може само да ни даде сегашният поглед, пълно потвърждение на наблюденията, но това няма общ с темата. Ти още си в някакво абсолютно стресово състояние. Елементарни класически ефекти не разбираш, оправдаваш се веднага със СТО. Класическата вълнова теория - веднага намесваш СТО. Аберация - "ама във СТО...". Това мислене не е нормално, имаш проблем на много ниско ниво с асоциациите, още там ти се късат нещата, и нататък нищо няма как да се получи. Всички конструкции нагоре са фалшиви. Не, не се бориш. Ти си си наумил някакви предразсъдъци и твърдиш че са верни без никакви доказателства. Къде тук има факти и истина? Да почвам ли да изброявам какво "мислел" Брадли и нататък измислиците? Първо докажи когато не съм прав. Доказването става с факти, не с голи твърдения - "ама това не е така". А защо не е така? Кой е установил че не е така, ако трябва? Официално място къде такива факти са публикувани, или само си ги измислил? Няма отговор на тези въпроси, защото нямаш аргументите които трябва. Полезният ти ход е като ти кажа нещо, не да го отхвърляш голословно, а да разбереш какво ти казвам, аз обикновено се аргументирам, посочвам и източници, тръгни по източиците, проследи проблема, Уикипедията има едно полезно свойство, има препратки, много е ценно да тръгнеш по тях, верно отнема време но носи ползи. И чак тогава може да кажеш така е или не е така, демек съм сбъркал. Но само с голи думи не става. И предполагам, ако приемеш тази стратегия с проучването и осмислянето, много по-голяма полза ще има за тебе, отколкото да защитаваш незащитимото само на база предразсъдъци. Повярвай ми, аз тоя път дето сега се опитваш да го минаваш, съм го отъпкал много години вече, напред и назад, нагоре и надолу и настрани... Затова и имам поглед върху нещата, знам къде са коварните завои и тънкости и как се лавира между тях, кое с какво се свързва, от какво следва. Предразсъдъците са нещо много коварно, те ти дават някаква лъжлива сигурност че нещо знаеш и че това е сигурно знание. Тази сигурност винаги трябва да се поставя на съмнение, аз така правя, винаги чета различни източици, тогава различни концепции се пресичат със различни смислово натоварени потоци и се контролира кое и доколко от това което знаеш е така, или не е съвсем така, или изобщо не е така и трябва да се почете повече за разрешаване на такъв когнитивен проблем. Изчел съм много от историята на физиката, коя идея как е възникнала и как се е променила, много е полезно за светогледа. Изчел съм целият интернет с алтернативни теории... Такъв подход поне в началото не носи комфорт, но ти гарантира винаги да си в час по нещата които са важни за тебе, ясна мисъл в перспективата а не да се вкостяваш с предразсъдъците. А когато такъв подход стане част от тебе, ще установиш и че пропускателната спосбност за информация ти се е повишила многократно, и почват нещата сами да си намират местата в главата, и много други екстри се придобиват. Това променя и определени аспекти на IQ, макар и да трябва доста време (проверено е). Но това е само отклонение за съвети... Знаеш ли как го открих този подход? Преди сто години, на студентски бригади ходехме в селското стопанство, работили сме най-различни неща. Веднъж чистим цвекло, насядали сме в кръг и орязваме опашките на цвеклото, много скучна работа. Един другар, тогава беше вече някакъв шампион по шах, предлага да играем шах наум, без дъска. Общо взето тогава за пръв път изпитах страх, както предполагам, повечето хора биха изпитали - ама как, това е сложно, не мога без дъска и фигури, толкова квадратчета, фигури че и ходовете трябва да се помнят (а това значи всички минали позиции на дъската), никога не съм го правил, не, не е за мене... Това беше предразсъдък. Е, осъзнах че е предразсъдък, и реших да пробвам, проявих желание и инат. Първата игра беше катастрофа - все пак онзи беше шампион, той ме биеше и на дъска, а явно беше свикнал и на ум да играе. Общо взето спряхме след петия ход, едно щото ми беше много трудно, а две, много време отне и свърши смяната. После като се прибрахме и опитахме междинен вариант - само дъска, без фигури, гледаш дъската а тях си ги мислиш и помниш ходовете. Беше добро попадение, това помогна за нужният преход. След третият път вече изиграхме цяла партия наум, загубих някъде към 20-тия ход. И да ти кажа, пред мен се отвориха някакви простори. Оказа се, че човек има способности за такива неща, но съзнателно се отказва от тях, чрез предразсъдъците че това е невъзможно, че аз не мога, че е трудно, че паметта не е добра, че другите не правят това, че какви ли не оправдания. Оказа се че паметта едно че не е толкова зле, а второ това се оказа изключително добра тренировка за нея, и за пространственото въображение. Не само играеш партия, но във всеки момент ако възникне спор, обикновено и публиката се опитваше да следи, можеш да върнеш партията назад на произволен ход и да опишеш дъската кой къде е бил за да се случи нещото. Невероятно беше, някаква еуфория неописуема, секса ряпа да яде. Към края на бригадата вече не ни беше достатъчно, тръгнахме да играем едновременно с две мисловни дъски. Малко досадно, щото всеки клонеше към близки гамбити и нямаше нужното разнообразие, но мисленето беше отворено. И от тогава ожесточено се боря с всякакви предразсъдъци които открия у мене, стига да е възможна борбата... Ползата е огромна. Просто споделям.

Не, това е погрешната ти представа. Ефекта е по причина че времето на подвижният източник допълнително върви по-бавно, разглеждайки източника като часовник, и формулата описваща този ефект отразява това. Твърде много объркани представи имаш, не мислиш ли че не е добре? И какво от това? Двете теории се различават. Напречният доплеров ефект е доказан, така че забрави за класическа физика.