scaner

Нищо подобно. Кога ще почнеш да изучаваш как са се случили нещата, вместо да си измисляш глупости? Знанието ще те направи свободен, халюцинациите те правят роб за винаги

Само за информация - не е така. Пръв пълно извежда (от базови физически съображения) трансформациите Поанкаре през 1905 г., и съвсем по същото време Айнщайн. Айнщайн обосновава по-задълбочено физиката зад тези трансформации, Поанкаре е подходил повече математически, затова съвсем малко не му е достигнало да обяви принципите който Айнщайн полага. Преди това трансформациите - в по-различен вид, малко или повече окастрени - са извеждани и използвани за решаване на частичи проблеми, и многократно поправяни и нагаждани, за пръв път от Волдемар Войт (1887 г.). Ето една ценна страница от Уикипедията: History of Lorentz transformations в която е събрана историята на тези трансформации. Може да се проследи как Лоренц някоко пъти променя формулите на трансформациите които ползва, докато накрая работи с тези, изведени и обосновани от Поанкаре и Айнщайн. А са кръстени на неговото име, защото той най-много е работил с тях. Казано по друг начин - Лоренц подхожда по-занаятчийски, итеративно променяйки и пригаждайки трансформациите за да избегне противоречията и несъответствията на теорията си с наблюдаемите факти, докато Айнщайн обратно, извежда трансформациите директно основавайки се на наблюдаемите факти - принципите на СТО, и от тях създава теорията си. При него трансформациите са чисто проверимо следствие, което снема съмненията в коректността им и смисъла им. Има една приказака на Поанкаре (който е бил привърженик на етера и теорията на Лоренц), че с тези трансформации етера става напълно ненаблюдаем и се лишава от физически смисъл, защото физиката е наука която описва наблюденията, а там етер не се проявява по никакъв начин, поне ако са верни трансформациите.

То пък да имаше нещо за разбиране... Мъчила се, мъчила се, толкова и стигнали силиците, но ръководителя и я подкрепял... P.S. Това списание, "Galilean Electrodynamics" , дето нещастната женица му е станала редактор, прилича нещо като списание за "плоската земя"

Хехе, на много хора се случва да не се справят с PhD тезисите си. Никой не ги къса заради това, щото на тоя краен етап на обучението това е безсмислено Той Конфуции за такива е казал: "търси грешката първо в себе си"... Или Аристотел: "всеки допуска грешки, но само глупавият упорства в тях"... Ама никой не се вслушва в думите им. Хората твърде късно помъдряват за това.

Аха. А Наполеон от съседното отделение какво казва? Не е бавно, ръбесто било. Затова не вървяло равномерно, и му се завивало свят. Неадекватни хапчета са ти предпписали, омъглил си се отвсякъде. А мармота дето завива шоколада със станиол, левак ли е? Поради Covid-а ли са ви пуснали в отпуска на домашно лечение? Или просто така ви тренират за тролчета?

Задръж за момент че ми свършиха пуканките!

И винаги да осъзнава какво прави. Защото дали един часовник ще се забавя или не, зависи от обстоятелствата, а не е даденост.

Аха, значи сам се разпозна в описанието? Е това тряваше Как е би- разстройството? Нещо не го поддържаш в нужните граници напоследък

Тъй. А от къде им идва омразата? Че не са способни да те убедят с неубедителни твърдения, нали? Е, със всеки постъпват така, толкова могат просто. Човек най- се беси от собствената си безпомощност, тогава всеки му е виновен... За съжаление малко хора го осъзнават това и коригират посоката на гнева.

Е, усети ли сега цялата параноична обстановка тук? Дали ще успееш да научиш нещо?

Тези названия са за хора, които нямат нужната експертност. Например ученици, студенти, интересуващи се. За хората които познават съответната област авторитетността се заключава само до това, че еди кой си има по-богат опит в някаква област, има много знания, и с това заслужава уважение. Толкова. Но принципно всичко което той е направил, може да се провери и възпроизведе. И това се случва в ТО - заслугата на авторитета е само да предложи идеи, основните принципи. От там нататък неговата роля е никаква - всеки който знае на прилично ниво математиката, може да създаде сградата на ТО, да получи нейните следствия. Доколко са верни тези идеи, тук е ролята на експеримента за проверка. Тоест очертани са две направления. Първото: ако идеите са верни, какви са следствията и каква картина на света се рисува. Това е нормалният път във физиката, така Нютон е предположил своите закони например. Второто: доколко идеите са верни, проверката им. Никой в нищо не вярва априори, и двата подхода са част от научният метод, в който авторитети няма. Те просто нямат роля в науката. Това че някой може да плати и нещо да се изкриви, е само локално явление. Науката предполага средства, с които това може да се установи и поправи. Тя не е частна собственост и никой няма монопол над нея, дори военните. Останалото е просто конспиративно вярване. Знам, че не виждаш смисъл, и в много от важните неща не го виждаш.

Това е нормално. По скоро е нормално животинско мислене в чисто научен смисъл. Ние сме оцелявали като животински вид стотици хиляди години и само последните 200 години е започнала да се формира съвремената наука. Ама вие сериозно си вярвате, че науката се прави с вярване на авторитети? Не ви ли се струва, че сте изостанали с поне 400 години от съвременното развитие? Добре е да подхванете що е то научен метод...

Кое си измислям? Че аберацията е факт? И че в резултат на този факт посоката която виждаме се мени, при това в пълна корелация с движението на земята? Факт, който показва че в твоите картинки няма и грам истина? Че всичко изобразено на тях е само една фантазия, която дори няма връзка с никаква действителност? Това ли си измислям? А ти кога ще се събудиш?

Енергията няма отношение към аберацията. Отношение има посоката, от която идва енергията и импулса, това е посоката от която виждаме източника - твоята картинка горе дясно. Това е разликата, и за нея спорим в тези теми. Картинката долу дясно няма смисъл - направлението обозначено със стрелка е неоткриваемо експериментално, т.е. безсмислено е.

Той вълновият фронт възниква още вътре в активната среда. Точно времевото построяване на фотоните ги прави синфазни в този вълнов фронт, който после продължава съществуването си извън лазера. А защо се подрежват времево - защото това е принципът на стимулираната емисия, когато един фотон предизвиква атома да излъчи нов фотон със характеристиките на първия. Този процес води до лавина от времево синхронизирани фотони, снемащи инверсната населеност по пътя си и формиращи фронта.

Хайде да не приписваш куците си представи на Брадли, а? Няма значение какво е светлината. Това което ние определяме от нея е направлението и на движение по наклона на телескопа, тръбата (т.е. направлението на пренос на енергията), или просто погледа ако е достатъчно читав. Ей на, твоята картинка: Направлението на стрелката е неизмеримо по никакъв начин. Но направлението от което идва светлината - т.е. наклона на линиите, дясната картинка - е измеримо. И сочи къде е източника, т.е. сочи че лъчите от него идват под наклон. Също така сочи, че енергията се движи по това направление (то няма по кое друго да се движи). Така че спри се с фантазиите. Някъде по-нагоре дискутирахме картинката свързана с доплеровият ефект в аспекта на аберацията. Там кристално ясно се видя, че твоите картинки не са верни - там в едната система светлината се разпространява вертикално (в системата в която е изобразен самият доплеров ефект), а в другата система, на неподвижният с източника наблюдател, тя се разпространява под ъгъл - което демонстрира, че стрелките на ей тая картинка тук не са в правилната посока, а са само твои недомислия - че така трябвало да бъде щото така си мислиш ти, при това без никакви основания (както обикновено, предразсъдъци). Но нищо не потвърждава това, напротив, всичко те опровергава. Има ли смисъл да циклим на това безсмислено положение? Променя посоката на вълните. Набий си го в главата, картинките ти не вършат работа, защото представят твоя фантазия, а не следствие на модел. Модела може да го зърнеш в картинката на доплеровия ефект, която обсъждахме. Младенов, дай да говорим а физика, за не за измишлизми.

Селяндур смотан, тая работа не става с приказване, учене трябва тука. Хората ясно са определили какво е средна скорост: Средняя скорость "Средняя (путевая) скорость — это отношение длины пути, пройденного телом, ко времени, за которое этот путь был пройден: " В прав текст ти го казват - целият път, разделен на времето за което този път е изминат; Пътят като сума от отсечките, времето като сума от времената за всяка от отсечките. А осредняване на скоростите никъде няма, освен в чворестата ти тиква. Научи една проста истина - във физиката се ползват установени дефиниции, не шизофренични фантазии на болни хора.

Ами то се видя че не знаеш. Какво, да те хваля ли за това?

Това по-горе не се ли отнася за паралакса? А това по-долу не се ли отнася за аберацията? Всичко тук се отнася за аберацията. Щом имаме подвижен източник и приемник, не можем да игнорираме аберацията, тя е ефектът зависещ от взаимната им скорост. Параллаксът не зависи от взаимната скорост на наблюдателя и източника, и за неговото определяне е нужна специфична геометрия - две раздалечени точки - за да бъде определен. В случая нямаме такава геометрия, наблюдаваме източника само в една точка - в тази, в която светлината от него пристига до наблюдателя. Извинявай, опитвам се да "наваксам" това, което съм пропуснала в спора ви. Но май не успявам. Все за аберацията говорим, за това толкова просто явление, което създава толкова трудности в осмислянето, просто защото не е ежедневно, не е част от ежедневната интуиция. Много хора чуват за пръв път за него, но чувстват че трябва да се изкажат... Този пример с тръбата дава добра основа ефектът да се разбере. Значи, крайният диаметър на отвора дава ограничение на светлинното поле, което навлиза в телескопа. Крайното време, през което източникът контактува с отвора на тръбата (нали той се движи спрямо него) дава ограничение на светлината във височина, светлинният "блок" (аз бих го нарекъл "облак" за по-привична представа) ще се разпространи в тръбата само толкова по дълбочина, колкото е времето за контакт. Тоест имаме пространствено огранчено по ширина и дълбочина поле от светлина - "облак" - което се движи през тръбата. Ако разглеждаме светлината като вълна, то тази вълна ще дифрактира със отвора на тръбата, и ще се образува ясен максимум на енергията, който можем да разглеждаме като ядро, или да обозначим че там е центърът на енергия (по подобие центъра на масата) на светлината. Тоест дифрактиралата опашка от светлината ще се изкриви и лесно ще взаимодейства (и погълне) със стените на тръбата, центъра на енергията ще е това което ще остане и ни интересува нататък. Ако светлината е излъчена от сферичен източник, то центърът на енергията ще е съвкупност от лъчи насочени в различни посоки. По условието на задачата имаме, че светлината преминава през тръбата, т.е. една от посоките под които е попаднал лъч от сферичната вълна на входа, е такава, че този лъч не взаимодейства с тръбата, разпространява се по нейната ос, и той ще е ядрото на светлинният "облак". Всичките тези обяснения са за да покажат, че независимо каква е светлината, вълна или частица, вътре в тръбта нейното поведение е като на частица. При това забележи, никъде не съм задал някакви ограничения на диаметъра на тръбата, нито на разстоянието на източника от тръбата. Можем да разширяваме тръбата неограничено, това няма да промени наклонът под който идва енергетичното ядро което приемаме (то не взаимодейства със стените по условие). Можем да отдалечаваме източника неограничено от тръбата, това няма да промени наклона под който идва светлината в приемника, само ще промени вертикалната дължина на светлинният блок който разглеждаме, а това не е свързано с наклона. Тоест всички по-горни спорове по темата, ама с вълна така си го представям, нямало да е като с частица, са напълно безсмислени - аберацията не зависи каква е светлината. От тук нататък можем да се ограничим да разглеждаме поведението на полученият "облак" в тръбата. За да се движи по оста на тръбата - което имаме зададено по условие в едната система, то трябва във всяка друга система да е изпълнено простото условие - ако в тази друга система тръбата се движи хоризонтално, то със същата скорост хоризонтално трябва да се премества и този "облак". Е, в една система, в която този "облак" освен вертикалната си скорост, има и хоризонтална съставка, той явно се движи по наклонена траектория, нали? Ако имаме сферичен източник, всичко е просто, сред всичките излъчени от него лъчи ще има и такива в исканото направление, и само те ще минат през тръбата. Но ако си представим източник на насочено лъчение - лазер например - той трябва да е наклонен точно под този ъгъл изначално, за да мине светлината през тръбата. И да не забравяме, че независимо че така е наклонен в системата на източника, компенсирането на хоризонталната скорост на излъчената светлина със хоризонталната скорост на тръбата в тази система позволява във всеки момент светлинният "облак" да се намира в точка/област по оста на тръбата, т.е. в системата на тръбата тя да се движи вертикално. Това е аберацията, траекторията на светлината е различна в различните отправни системи, под различен ъгъл е спрямо избрано направление. А причината за това е крайната скорост на светлината - на нея и е нужно крайно време, за да измине пътят от единия край на тръбата до другият, следователно за това крайно време тръбата ще се е отместила, и за да е всичко както е по условие, трябва да има наклон в системата на източника. Ако се схване този прост механизъм, нататък е лесно. Ако се отдалечи източникът неограничено, ако се увеличи диаметъра на тръбата неограничено, наклонът се запазва, и механизмът може да действа не само за импулси, за и за непрекъснато лъчение. Като си помисли човек, че хората са достигнали до тези прости истини преди 300 години, а сега вече това е проблем за много... Интересна посока за размисли на един психолог, не мислиш ли? Не знам, това вече толкова пъти го обяснявахме във всякакви разцветки, кой разбрал - разбрал. Е, това не е ли проблем? Щом в системата на приемника отчитаме показанията на часовника на наблюдателя, значи в случая сме приели тази система за неподвижна, а при това положение онази пръчка, която там е неподвижна, въобще не трябва да се "свива". Напротив, в системата на източника сме приели тази система за подвижна, защото тя дефакто там се движи, нали? И в подвижната система неподвижните там часовниците се забавят (като този при наблюдателя в системата на източника). В случая всичко идва от обстоятелствата, дадени по условие. Те определят крайният резултат, независимо коя система разглеждаш като движеща се и коя не. Аз в моите сметки ТУК първо приемам системата на наблюдателя за неподвижна, защото с данните в нея се смята по-лесно, и получавам че часовника на наблюдателя в системата на източника се забавя (независимо че точно този часовник е приет за неподвижен за наблюдателя ). После приемайки другата система, на източника, за неподвижен, получавам същият резултат (ми естествено, този часовник от която и система да го погледнеш, се движи в системата на източника, нали?). Тоест нас ни интересува точно този часовник какво показва спрямо общото време на системата на източника. Ако ни интересуваше конкретно поведението на часовника на източника според общото време на наблюдателя, да, той щеше да се забавя там. Но не ни интересува това, и за това не е изплувало. Иначе щеше да е пълен шаш за антирелативистите А пръчката е неподвижна в системата на източника, затова и се свива в системата на наблюдателя. Ако вземеш пръчка неподвижна в системата на наблюдателя, тя ще се свива в системата на източника. Просто в случая разглеждаме поведението на два различни обекта, с различно поведение в двете системи, това и води до различно поведение за наблюдателите в противоположните системи. Всъщност ефектите би трябвало винаги да вървят заедно за абсолютно всички взаимнонеподвижи обекти, които се движат в някаква друга инерциална система. Или греша? Възможно ли е -- в една приета за подвижна система -- ефектът "скъсяване" на дължината на един обект да бъде комбиниран с НЕзабавяне на времето на неподвижен с обекта часовник, ако този часовник се намира на някакво голямо разстояние от обекта? Ами грешиш. Заедно ще вървят ефектите свързани с един и същи обект - неподвижен в едната система, съответно движещ се в другата, тъй като ефектите са свързани със неговото движение. Но ако имаш един обект, неподвижен в системата А, а друг обект неподвижен в системата В, то ще имаме скъсяване/забавяне на първия обект в системата В, и скъсяване/забавяне на втория обект в системата А - точно както е и в нашият случай.

Е, нали се оплете се като пате в кълчища в сметките, и получи противоречие. Което показах елементарно, че не може да го има, и по което нищо не успя да се оправдаеш. Значи не си си намерил грешката. Но явно не се справяш сам с осмислянето

Нищо подобно. Ако под "другата система" подразбираме тази на приемника - все пак те са равноправни - то се получава точно обратното, пръчката там се свива а не се разтяга, и часовникът на наблюдателя е по-бърз а не по-бавен. Точно обратното на твърденията на Младенов. Затова заключенията не могат да се генерализират, независимо от обстоятелствата. Именно обстятелствата определят какво точно ще се случи, при еднакви физически закони. Ами във всяка система има подвижни обекти. В случая разглеждаш подвижна отсечка в системата на наблюдателя, и подвижен часовник в системата на източника. Естестявено е да се проявяват ефектите в различни системи след като са свързани с различни обекти, обстоятелствеността е такава в случая. Тук е добре да се знае и контектста - кога ефектите вървят заедно. Когато се отнасят за един и същи обект. Никой не е твърдял нещо друго. Ние по условие нямаме и лазер в задачата. Разгледай задача с лазер, и ще видиш. Интересува ме, намери ли си грешката в началните изчисления?

Ами кога е нужна помощ? Когато нямаш проблеми, или когато имаш проблеми? Точно това е идеята на трънака, да почувстваш проблема, а не само абстрактно да знаеш за него. И тогава трябва да вярваш и на себе си, че имаш сили да се възползваш от предложената помощ. Защото огледай се, тук повечето участници са си наумили нещо и не слушат съветите. Те не искат да почувстват проблема, за тях е достатъчно абстрактното му познаваане. Но това помага само да имаш някакъв комфорт със себе си, психологически комфорт, не засяга физическите истини. Ролята на човек, който обяснява е, не на всяка цена да накара събеседника си да разбере, това е невъзможно. Ролята е да поднесе структурирано знанието, да очертае възможните пътища, за да може да се задействат нужните механизми у събеседника, който да не се бори с целият хаос който му се струпва на главата, а чрез тази структурираност да намери по-лесен път. Но за това като минимум трябва да има желание, и съответно търпение. Няма магическа формула - обяснявам ти и веднага разбираш. Аз харесвам следното правило - всеки трябва сам да направи грешките, от които да се поучи. Директното пренасяне на чужд опит само е добро пожелание, което изобщо не работи ефективно. Затова и трънаците не са лош подход, когато е контролиран Но в случая дори не сме на такъв етап. Тук не преподаваме физика, а дискутираме някакъв аспект от нея. Тоест всеки сам трябва да се е справил с материалната част, ако иска пълноценно да участва.

Не се обиждай, но това е глупаво изявление. Ако не искаш да уцелиш, няма и да уцелиш. Но в случая имаме условие - ти уцелваш приемника. Значи трябва да се напънеш да наклониш лазера в системата на източника толкова, колкото изисква уцелването. Тука няма мърдане. Играта на шах, с цялото мислене тактики и стратегии, ми е допринесла много Противникът трябва да ти е ясен няколко хода напред, тогава е просто. А това изисква търпение, и да си подготвен.

"Устройството" което мисли за това Нали искаш да уцелиш движещият е наблюдател? Как се уцелва? Прицелваш се не точно към него, а пред него, за да може светлината, която се движи с крайна скорост, да пресрещне някъде по траекторията наблюдателя. Ако се прицелиш точно към него, докато стигне мястото му светлината, той вече ще е подминал тая точка. Това е разковничето - крайната скорост на светлината. Ако беше безкрайна, и в двете системи ъгълът щеше да е вертикален и да следва тръбата. Но не е. И това се получава като резултат: в системата на източника лазера е наклонен, и в тази система лъчът се движи по наклонена траектория. Но в системата на наблюдателя, независимо че лазерът е наклонен, лъчът се движи вертикално. И причината е крайната скорост на светлината, няма друга причина.

Показанията на часовник са самодостатъчни, не е нужен друг часовник за да бъдат отчетени (нужен е за да бъдат сравнени). А в нашият случай по подразбиране всичко се отчита по системата неподвижни часовници, съставящи общото време. В конкретният случай, по общото време на системата на източника е сравнен подвижният часовник в системата на наблюдателя. Чрез това сравнение получаваме информация за сравняване на интервалът време, описващ движението на светлината през тръбата, и в двете системи. Много просто. Като се наклони лазера на подходящ ъгъл (който се формира от правоъгълният триъгълник, с който и двамата смятаме). Нали при тебе някаква светлина минава? От светлината която източникът ти излъчва във всички направления, едно от тях успешно съвпада с нужния наклон. Е, защо от лазера тогава да не мине, ако е наклонен както трябва? То това лежи в основата на аберацията, различен наклон на лъчите в двете системи. Проблемът е, че и в твоя пример, и при лазера, ще мине само импулс. Защото и в твоя пример, и при лазера, контакта с входният отвор на тръбата ще е само инцидентен, защото нали той е подвижен по условие в системата на източника. Но това не е болка за умиране, нали? Така че може да си представиш импулса светлина като някаква енергийна "топка", която се движи под наклон (значи има и някаква хоризонтална съставка на скоростта по оста Х). И тази топка като рече да се доближи до стената на тръбата за да се удари в нея, тръбата със същата скорост се измества, за да мине топката по-надолу, и така до изхода. Това е хватката, хоризонталната съставна на вектора на скоростта на светлината да съвпада с хоризонтаната скорост на тръбата, т.е. светлиата да е излъчена по посоката давана от векторната сума на движението и по вертикала и скоростта на движение на тръбата. Значи какъв е наклона, зависи от скоростта на тръбата.