scaner

И какво от това? Малки отклонения изискват дълги рамена, за да се постигне нужната точност. Това не е основание за да се твърдят глупости, че аберацията се случвала в телескопа. Съвсем си е кръгова. Друг е въпросът кой наклон на телескопа се отчита. При гонене на точност особено навремето, движението на телескопа само в една равнина е било за предпочитане. От там и популярните данни дето ги рисуват на графика. Но кръга никой не е отменил. Чети повече, и ще научиш. Уикипедията не е единственият източник, даже е доста зле в някои отношения. Знанията ще те направят свободен

Глупости. Работи и за вълни, без проблем - смяната на отправната система променя и вълновият фронт. Ей ТУК дават как се преобразува вълновият фронт при лоренцови трансформации. Със съответното приближение това важи и за галилееви трансформации, и лесно се доказва чрез събития свързани с фронта. Разширявай си кръгозора, че сега е по-свит от точка... А етерът не е бил нужен на Брадли. Абсолютният етер не е влияел на аберацията, затова е бил съвместим с неговите обяснения. Демек случайно. Няма значение. Обяснениета му са 100% съвместими с тази концепция. Всичките му сметки на практика са следствие от тази концепция - че два лъча за наблюдател неподвижен с източника, и за наблюдател подвижен с източика (телескопа), са с различен наклон. Повече не му е и трябвало А това дава огромният обхват и непоклатимостта на обяснението му. Наистина имаш отчайващо малко знания, и никаква кохерентност в тях не можеш да постигнеш. По тази причина всичко в главата ти е като гробница...

Пълни глупости. Вертикалното падане е някакъв частен случай, удобен за демонстрация. При вертикално падащ лъч се наблюдава кръгова аберация. Но Брадли наблюдава и други зведи, и при тях има елитична аберация. Всички наблюдения се обясняват от Брадли чрез основната идея - в две отправни системи наклоните на лъчите от един и същи източик са с различен наклон. Изобщо не може да му дойде идея че става нещо вътре в телескопа, защото липсва физическа причина да се случва това. Все пак Брадли е разбирал физика, за разлика от тебе. Вертикалните лъчи са се наложили в популярното описание, защото опростяват картинката, не че указват какво ставало "вътре в телескопа". Казах ти, не прехвърляй загубените си представи на друготе хора. Изобщо не е за това. Ейри се опитва да провери доколко материята през която се разпространява светлината увлича светлината и в частност етера. Вече при Ейри това увличане става вътре в телескопа, по простата причина че увличащата материя е само там. Но това няма нищо общо с Брадли. Оплел си се като пате в кълчища и мешаш парчета от различни идеи по хаотичен начин. Сериозно? Прочети се отново.

Мисли преди да пишеш. Дясната каттинка няма да коментирам, тя показва че увличането унищожава аберацията което противоречи на наблюденията. На лявата са показани едновременно процесите и в двете системи - неподвижната, с падащ вертикално лъч, и подвижната, с наклонен телескоп. Телескопът е сложен само за демонстрация, да покаже какъв е истинският наклон на светлината в подвижната система, че тя следва точно наклонена траектория. Можеше да е само наклонена плоскост - да се покаже, че лъчът е паралелен на нея и не се удря в плоскостта. Можеше да са само две кръгчета - едното горе, дето е входът на телескопа, другото долу, на изхода - пак да се демонстрира наклон. Къде точно се създава тогава аберацията? Изначално си я има, лъчът влиза под ъгъл в тези демонстрационни системи. Защо не си пиеш лекарствата, тогава много по-лесно ще отсяваш твоите сбъркани фантазии от твърденията на физиката? Знам, че не си наясно и си измисляш. Обясненията на Брадли почиват на представата, че лъчът светлина в едната отправна система е с наклон за разлика от другата. Нещо съвсем естествено за човек разбиращ от физика и можещ да си представи събиране на скорости, т.е. галилееви трансформации. Нищо общо телескопът като причина. И на база тази представа той създава пълна и количествено точна картина на аберацията - завършен модел. Никакви етери, нищо не е било нужно за да се обясни всичко свързано с аберацията - проста смяна на отправната система. Етерните теории които по-късно се появяват, те си носят своите проблеми - етера трябва да е напълно неувлекаем за да обясни това което се наблюдава, защото простата смяна на отправните системи никой не я е отменил, т.е. етерът трябва да е такъв за да не пречи. Ама трябвало да е увлекаем според Ейри. Ама пък като е увлекаем, аберацията трябва да изчезне... Затова и накрая етера пукясва, щото така не се прави наука. Обяснението на Брадли никой не е отменил и няма как да го отмени - всяко друго обяснение трябва да изхожда и да е в съгласие с него (както неподвижният етер). Така че единственото устойчиво и доказано експериментално обяснение е това на Брадли. То не е нито корпускулярно, нито вълново - то работи за всички ситуации, защото смяната на отправната система не зависи от типа на обектите които се описват в нея. И това е огромната мощ и приложимост на това обяснение.

Къде го видя това? Цитат от Брадли? Не нечия интерпретация? След като както казваш, "аберацията се причинява от движението на земята", какво общо има телескопа? Кое все пак е верното, че се получава вътре в телескопа, или че се получава от движението на земята? Ако е от движението на земята, телескопът няма причиняваща роля. Това за "вътре в телескопа" е твоя интерпретация. От линка който дадох: "Аберра́ция све́та (лат. aberratio, от ab от и errare блуждать, уклоняться) — изменение направления распространения света (излучения) при переходе из одной системы отсчёта к другой[1]. " Това е определение и от класическата физика. Както виждаш, телескопи не се споменават. Трябва да учиш много повече, преди изобщо да се пънеш да изказваш съждения.

Данните на Брадли не съвпадат с това обяснение. Нито пък формулите, които ти даде. Дислексия или дискалкулия? Ъ? Цитирам от същият линк както по-горе: "Направление скорости Земли, например, при движении вокруг Солнца меняется. При этом происходит смена сопутствующих к Земле инерциальных систем отсчёта. Поэтому наблюдатель на Земле через полгода оказывается в системе отсчёта, движущейся в обратную сторону относительно своего прошлого положения. Исключая из аберрационных формул «воображаемого наблюдателя», мы получим изменение угла для астронома в два различных момента времени. В результате эффекта аберрации звезда в течение года описывает на небесной сфере эллипс (годичная аберрация). " Това е същото което споменах по-горе. Това че ти не си наясно не променя нещата, нали?

И в двата случая имаме кръгово изместване на телескопа. Ето ти цитат: "Звезда, находящаяся в полюсе эклиптики и лучи которой перпендикулярны плоскости земной орбиты (практически, эклиптики) в системе отсчёта Солнца, будет в течение всего года наблюдаться отстоящей от своего «истинного» положения на 20,5 секунды, то есть описывать окружность диаметром 41 секунда. Этот кажущийся путь для прочих звёзд уже будет представлять не окружность, а эллипс." Просто в Уикипедията са се съзсредоточили на проекцията на данните от този кръг върху диаметъра му, само по един координатен ъгъл, един частен случай за конкретно обяснение - накланяне на телескопа само в едно направление. Затова и трябва да се отваря кръгозора към други източници освен Уикипедията. Както виждаш, това не е верно. Именно кръговата аберация е фактът който се наблюдава. Значи трябва да правиш заключенията от правилни предпоставки, не от погрешни.

Всяко неинерциално движение може да се разбие на малки стъпки, всяка от които с добро приближение да се счита за инерциално. Тоест обектът последователно да минава през поредица инерциални системи. Тези стъпки могат да се направят безкрайно малки, така че минаването през такова неинерциално движение да бъде плавно. Това е законният начин например, в който СТО описва неинерциалните системи, описан е във всички базови учебници. Ако се зачетеш, всичко написано за аберацията е за инерциална система, как Брадли го е прилагал за движението на земята? Ми просто, с много добро приближение , във всяка точка на измерване земята се счита за инерциална система. И ако човек си седне на буквите за да оцени грешката от такова приближение, ще разбере че тя е много по-малка от грешката на самото измерване. Например, за един ден земята се отклонява от правата линия с един градус, 1/360, което е доста по-малкко от около 5% грешката на измерване тогава.

Това е подвеждащо. Изобщо не е подвеждащо. Земята във всяка точка от орбитата си с много добро приближение за кратко време може да се разглежда като инерциална система, движеща се равномерно и праволинейно (казах за кратко време, за което отклонението от такова движение може да се пренебрегне). Ако имаме някаква друга система с по-екстрено неинерциално движение, това време може да стане много малко и приближението да е практически неизползваемо. Но специално за земята и за измерване на наклона на звездата в определен час това е напълно приемливо приближение. Нищо подвеждащо няма.

Тъпанаре, става дума за осветеност. Осветеността е това, което може да доведе до парадокс, не интензитета. Ти май съвсем не мислиш. Една неинерциалнна отправна система, която при двете измервания се е движена с различни скорости, т.е. имаме измервания в две различни съпътстващи инерциални системи. Продължаваш да не мислиш. В точката от орбитата през май и в точката от орбитата през октомври, къде виждаш кръг? Измерванията се правят в диаметрални точки от орбитата. Посоките на скоростите на земята в тези точки какви са, в една и съща посока или в противоположни посоки? Анадънмо? Ма ти наистина ли нямаш способност да осмисляш елементарна написана информация? Да не страдаш от дислексия и дискалкулия? Синдром на Гертсман? Ако страдаш, кажи си да не те тормозя, с болните не трябва да се подиграваме... Ама ако само си пън по рождение, няма спасение...

Как от измерванията на Брадли може да се получи истинският наклон на звездата, разполагайки само с две измервания на видимият наклон на звездата и със скоростта на земята около слънцето? Брадли е извършил две измервания в две различни инерциални системи. Ето схема на ъглите с които се е занимавал: Истинският наклон на звездата обозначаваме с . Нека в едната система се измерва видим наклон , а в другата система се измерва видим наклон . Нека земята има скорост около слънцето по величина V, нека звездата има неизвестна по величина компонента на своята скорост по посока движението на земята спрямо слънцето Vx. Сумарната скорост с която земята ще се движи спрямо звездата (или обратно) ще бъде V1=Vx+V. За тази инерциална система видимият наклон, който може да бъде измерен и който Брадли мери, според класическата физика е: Така, след шест месеца Брадли прави ново измерване. Истинският наклон на звездата е същият (тя е много далече, и нейното движение може да се пренебрегне по отношение промяна на наклона). Самата звезда считаме че запазва скоростта си спрямо слънцето Vx (няма някаква екстрена динамика в нейното поведение), но земята сменя посоката си в пространството на противоположна, затова звездата ще се движи в системата на земята (в която мерим) със скорост V2=Vx-V - имено тук участва скоростта на земята като вектор, нейната посока определя знака в израза. По тази причина инерциалната система в която се прави измерването ще е друга, видимият ъгъл също ще бъде друг: От тези две уравнения лесно можем да изразим от едното V1, от другото V2, да ги заместим със сумите Vx+V, Vx-V, да ги извадим и по този начин да елиминираме неизвестната компонента Vx, която звездата има по направление на движението на земята. Като резултат се получава сравнително прост израз, свързващ ъгълът на истинското направление към звездата с двете измервания на видими направления и величината на земната орбитална скорост, т.е. все с величини които знаем: И това всъщност е била целта на Брадли, както пише в дебелите стари списания. А за тъпака Младенов ще се смиля и ще му дам линка за който настояваше, под формата на публичен линк към илюстративна картинка която показва как се променя осветеността на подвижен обект вследствие аберацията (от същата страница която цитирах по-горе): ЦЪК. Картинката демонстрира осветеността на земята в системата на източика и в нейната собствена система дето източника се движи - точно това използвах в предишната тема за демонстрация че осветеността на подвижна площ зависи от скоростта и и това елиминира всякакви "парадокси". Но за да стигне това до гънката, трябва да се построи цялата верига знания...

Напротив, направлението е важният компонент в случая. Скоростта е вектор, който по величина е на практикаа с добро приближение постоянен, но по посока може да се смени изцяло. И ефектът на аберацията който мери Брадли (не примерите за разбиране, дадени в учебниците, които са само половината от нещата) се получава от тази смяна. Половинчатите примери, давани в учебниците за да се разбере аберацията, са примери само от гледна точка на една инерциална системаа. В една инерциална система скоростта е постоянна по величина и посока, аберацията е постояна, нещо повече, истинското направление към звездата не е известно, и аберацията не може да се измери, може да се измери само видимият наклон на източника. Затова трябва тя да се мери в неинерциаллна система, или да се обработват резултатите в две различни инерциални системи. Така е постъпил Брадли - измерил е видимият наклон на звездата в една инерциална системаа, после след половин година го е измерил същият наклон в друга инерциална система, движеща се срещуположно на първата, извадил е данните, за да елиминира неизвестната скорост с която източникът се движи спрямо земята, и в резултат получава звездната аберация, зависеща само от скоростта на земята около слънцето. Просто, хитро и умно.

Щом учителят-менте така казва, значи е така. Защото едно, няма друга причина, и две, тази причина обяснява точно количествено ефекта. Нужните за физиката основания. А който не може да ги проумее, да си бие главата в стената.

Ами чудесно, намери си линк дето се обсъжда "парадокса" с интензитета, и прочети там какво казват хората. Защо ми се тръшкаш тук? След като не намираш такъв, и след като твоите съображения пропаднаха, за какво се нервиш? С това няма да промениш истината.

Напротив, точно за това е циклична.

Така е, така е. Няма линк, защото пеоблемът е елементарен и всеки средноинтелигентен човек, имащ претенциите да познава физиката, трябва да може да го съобрази. Да си видял някъде линк колко е сумата 72563 + 83249? Нямаааа, щото май няма такава сума? Тръшкай се. Кефиш.

Младеннов, не знам защо участваш в тея форуми, като не четеш какво се пише, а само зацикляш на вече отговорени въпроси. Нали знаеш африканската поговорка: може да закараш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие. Е, и ти сега си в ролята на кон... Не, няма да ти дам линк. Ако много настояваш, ЦЪК. Едно, че физиката не е Библията и не работи с цитати, и две, че физиката дава средства, с които като ги прилагаш, може да разрешаваш конкретни проблеми. Проблеми, които ги няма в учебниците, защото учебниците са само илюстративно средство, спомагат да се структурират проблемите и знанията, а не са справочници с техните решения. Няма линкове за всичко. Така че си сядаш на буквите, изучаваш средствата, и ги прилагаш за конкретните проблеми, както аз ги приложих в съответния случай. И си готов. Ако не ти е ясно - повтаряш, докато получиш просветление. Цитатите после, като потърсиш утеха другаде. А ако търсиш учители - за обучение се плаща. Тук не е училище. Никой не е длъжен да ти налива знания, ти, ако имаш желание, трябва да си ги събираш сам.

При над петстотин коментара в темата за парадокса на светлинният интензитет ти още не си схванал за какво става дума там? Толкова ли си вдлъбнат? Там ставаше дума за осветеност на площ от точков източник. При такава геометрия лъчите не са насочени директно към площа, а под ъгъл, оформят пространствен ъгъл свързан с тази площ. Именно тези лъчи - дето не са директно към площа а сключват ъгъл с нааправлението на движение - се подлагат на аберация и се появява ефект на "фокусиране" или обратно, зависи от посоката на движение. Но когато вместо мозък имаш гьон в главата, нямаш шансове Нещастник пълен.

СЪщата аберация която обсъждаме и тука. Ти още ли не си разбрал? Не, но тъпоумците имат проблем да схванат за какво се спори тук. Разликата е малка, но съществена, и казва всичко.

И какво от това? Земната скорост е насочена перпендикулярно на правата, която свързва звездата, и в рамките на половин година си обръща посоката. Това е причината за аберацията. Директно ако е насочена към звездата, няма да има аберация - винаги звездата трябва да сключва ъгъл с направлението на движение. И при 90 градуса ъгъл ефекта е максимален. В случая визирам популярната картинка от учебниците, за да се набие в някоя тъпа глава накъде е отклонението и как зависи от движението на земята, защото това е масовият случай, а Гама Дракон е изключение. Може би малко неясно съм се изразил, но след толкова дъвкане би трябвало на всеки да е ясно за какво става дума. Или още не ти е ясно на тебе? А ако не дай боже ти се изясни, какво ще правим с онези тъпи анимации, дето рисуваше халюцинациите си оправдавайки ги с "инерция" и ги кръщаваше "физика"?

За далечните обекти паралаксът може да се пренебрегне, за близките ще даде наслагване върху резултатите. При това ще даде различен ефект, примерно през март-септември да се наслагва, през юли-декември да не дава принос. Много начини има, в зависимост от далечината на обектите. Съвременните методи позволявват да се определя паралакс някъде до 1/100 от ъгловата секунда, което не покрива дори нашата галактика. . Например ТУК са добре описани методите на едно място.

Какъв е смисъла? Симулация се прави на база сложно уравнение, чието решение се получава неочевидно. В случая имаме проста формула, която е сдъвкана и опростена на повечето места до прости примери, например картинките с наклонения телескоп или дъжда. Правилото е просто: когато земната скорост е насочена към звездата, нейният ъгъл спрямо хоризонта намалява, когато е насочена в обратна посока, тя се издига над истинското си положение. Разликата в тези ъгли мери Брадли и се нарича звездна аберация. Реално няма голямо значение кога избираш да мериш (март-септември,юли-декември,февруари-август), разликата ще я има, тя търпи лека вариация само. В случая за толкова близка звезда като Алфа Кентавър паралаксът ще скрие аберацията и е безсмислено. Свръхновите са далече, там паралаксът не работи, няма го, има си други методи за определяне на разстоянието до тях. Докато аберацията им е същата както и на по-близките зведи. Аберация и паралакс нямат нищо общо, не трябва да се смесват.

Знае го, изчислява се по формулата за абетация. Този ъгъл указва истинското положение на звездата. Може да се изчисли на база резултати от измерванията, но тук става дума че не може да се определи в процеса на самото измерване, както Младенов се мъчи да показва в чертежа. Защото Господ не е говорил знания на Брадли, за разлика на някои тук присъстващи

Няма значение вертикала или хоризонтала, двата ъгъла са свързани и от единия се знае другия. В случая обаче както казах, Брадли не може да измери този ъгъл, защото не знае истинският наклон на лъчите от звездата (вертикалата в случая). Така че нещо си се замотал в някаква друга посока Но така става когато се опитваш да получиш знания ползвайки търсачки А проблемът е, че не правиш разлика между аберация и звездна аберация,. Но някога може да пораснеш...

Брадли не знае истинският наклон на идващите лъчи (в случая вертикално), следователно принципно не може да измери този ъгъл. А кой ъгъл мери - ми трябва да се чете повечко.