scaner

Там е най-простата схема. На нея се базира общото време в СТО. Аз съм ти я обяснявал едно десет пъти в тоя форум, нямам намерение да продължавам. Твой ред е да направиш усилие.

И как разбра това? Някакво разсъждение направи ли, или просто недоумяваш защо СТО твърди това? Ти май под логика разбираш някакво тръшкане на база предразсъдъци, а не мислене? Щото до сега само това ми показваш. И знам, че има много хиляди, които са съгласни. Защото са способни трезво да оценяват фактите. А фактите бият по главата твоите стотици Науката обсъжда модели, и ги подкрепя и проверява с факти. Моделът за светоносен етер е отхвърлен от фактите още преди 100 години, и вече не е актуален. Докато СТО се подкрепя непрекъснато, следователно не може да противоречи на логиката - защото логиката само борави с тези факти. Схващаш ли? Я ни го обясни това ЦЪК ВЪпросът е, след като не го знаеш, защо първо не се образоваш, преди да дискутираш по някаква тема? С всичките ти твърдения е така. Какви комплекси избиваш? Аз го обясних. Но някой трябва и да го разбере, нали? Топката е в твоя двор. След този факт може да твърдиш че нищо не съм обяснил само с аргументи - това не е така защото еди каква си е причината, онова... и т.н.

ЦЪК Тука има всичко което е нужно.

Ма ако има Баба Яга, или Феята на Зъбчетата, нали ще е друго? Това основание ли е да намесваме Баба Яга и Феята на Зъбчетата навсякъде? Е, същото е с етера. Като няма факти за наличие на етер, за какво се бориш? Докато факти, че СТО е верна, безброй. Пак липса на логика. Научните въпроси изискват факти. За светоносният етер факти няма. Значи точка. За други етери може да си правиш модели всякакви, стига да не противоречат на фактите. Това което можем да обсъждаме тук, са само наличните факти и логическата конструкция на СТО. Ти не обсъждаш нито едно от двете. Само с измислици и необосновани предположения напред... Ако морето се беше заквасило, то... А, значи най-сетне се видя в огледалото. Напредваш. Погледни как си се овапцал в оная тема - отрицателно количество аргументи, напълно липсваща логика, гарнирана с достатъчно претенции че си бил прав, и тръшкане до откат. Не разбираш аргументите и се обиждаш като ти го кажат. Има. Това е следствие закона за наслагване на скоростите в СТО. Не знаеше ли? Забелязваш ли как поредният предразсъдък ти прецаква мисленето? "Няма как" не е аргумент докато не се обовнове, а в случая той не работи. Защото когато обсъждаш нещо на тема СТО, трябва да използваш нейните закони, иначе сам се нахакваш в противоречия. Нали приказваше нещо за логика, къде я изтърва пак? "Ако приемем СТО за вярна, то трябва да прилагаме нейните закони"... Терминологията е измислена да внася яснота, както в случая. Имено защото ползваш терминология не по предназначение, се подвеждаш по нейното звучене и стигаш до грешни заключения. Интерпретираш не фактите, а звученето на самите термини. В случая ясно се вижда разликата: според СТО, в рамките на една система два обекта се подчиняват на законите на класическата физика, и скоростта им на сближение/раздалечаване е векторна сума на техните скорости. Когато обаче смяташ скоростта на единия в отправната система на другият, трябва да се прилагат правилата на СТО, и там скоростта е друга. Ползването на други закономерности (от класическата физика например) само те вкарва в парадокси, защото получаваш грешни резултати. И тук, както навсякъде в науката, трябва дисциплина и хигиена в мисленето. Запомни - СТО е вътрешно логически непротиворечива теория. Всички "противоречия" се получават, когато в част от разсъжденията вместо нейните закономерности ползваш някакви други, несъвместими с нейните (например от класическата физика). Намесването на класическата физика и интуиция, "няма как да не е така" и подобни предразсъдъци, те вкарва в блатото. Ако се беше научил да прилагаш логиката за която толкова настояваш, нещата щяха отдавна да са ти се прояснили. Единствнеият начин да опровергаеш СТО е чрез експеримента, няма друг.

В това няма никакъв смисъл. Третото лице си наблюдава и отчита в третата система и неговите действия не предизвикват действие в други системи. . Наблюдателят в подвижната система също си наблюдава и отчита в тая система. Какво общо тук има третото лице? "Ако"-"но" тук не носи никакви логически ограничения - т.е. объркваш самата логика, и нататък е ясно... Лапландец, ако се вчетеш внимателно в тая и околните теми, всички твърдят, че нищо не се разбира от твърденията ти, което е самата истина. Ето този прост пример - казваш нещо, но преди това въвеждаш достатъчно излишна информация и несвързани елементи, но обявени за свързани, която напълно скрива какво искаш да кажеш. От тука и всичките "парадокси" в които си затънал, щото явно и сам не се справяш. Да не говорим че нямаш идея как се сверяват часовници и защо се прави това.

Има милиони ксперименти, които са несъвместими с етера. И тези статии ясно показват това. И обратно, няма нито един експеримент, който еднозначно да сочи че има етер. Е, в коя посока е истината? Да продължаваш да се тръшкаш, че етер има, или да си размърдаш клетката в посока къде ти се дънят представите? От две твърдения, които имат отношение към фактите, кое е по-вероятно вярното - това, което фактите подкрепят, или това, което фактите отхвърлят? Или това, за което няма никакви факти? Нещо логиката ти и за чеп за зеле не става бе Видях. Омаза си гащите и стана неприятно да се дискутира След като ни приемаш, ни предаваш а приказваш само глупости, какво всъщност очакваш? Поговорката за коня нали помниш? Но тази скорост не е скорост на светлината. Скоростта на светлината си остава по стойност тази, от която вадиш. Тази относуителна скорост се нарича скорост на сближаване (или раздалечаване). на обектите (защото ги описваш в трета отправна система). Относителната скорост има друг смисъл. Вгледай се в названието - относителна, относно нещо. Относно единият от обект, няма друг смисъл. Тоест това ще е сккоростта с която единият обект ще се отдалечава по отношение на другият, в системата на другият, приет за неподвижен. Тази скорост в СТО няма да е разликата от двете скорости, а се смята по-сложно. Но важното е, че това не е скорост на светлината, и не знам защо се възбуждаш изобщо в тази посока. Казах ли, че базови положения ти се губят?

Нещо не си разбрал, както обикновено. Аз споменавам за статии, в които има факти. Поинтересувай се, ще ти се отворят очите. Кой те излъга че разликата е относителна скорост? Такава е само в класическата физика, където скоростта на светлината не е константа. В СТО не е относителна скорост, и съответно такава интерпретация е напълно несъстоятелна. Може към светлината да добавяш и вадиш каквото ти хареса, резултатът няма да е скорост на светлина. Доплеровият ефект не е свързан с промяна на скоростта на светлината. Причината за него е промяна в разстоянието между източника и приемника.

Ох, нещастник мамин Вярвай си. Успокоявай се, друго не ти остава. Нали знаеш, религията е най-достъпната форма на психотерапия. Поредната двойка. Теорията се гради на твърдението, че скоростта на светлината във вакуум не зависи от скоростта на източика, и това е твърдението на Айнщайн. Константността на скоростта на светлината във всички отправни системи е само едно от следствията на горното твърдение. Нали се пънеш за логка, ето ти логиката: Ако скоростта на светлината не зависи от скоростта на източика, то следва че тя ще бъде константа за всички отправни системи и всички измервания. Но ако скоростта е константа за определен клас измервания, то не следва че тя не зависи от скоростта на източника. Просто константността може да е особеност на този клас експерименти. Например частният случай да има етер и той да е неподвижен с източника и детектора. Тоест трябва да има експеримент който да тества и движещ се източник и приемник. Това ще елиминира възможността за маскирал се "неподвижен" етер, който не създава вятър. Експериментаорите ряпа не ядат, и такъв експеримент има. Първият от серията - на Бабкок и Бергман от 1964 г., с подвижни огледала, играещи роля на източник и приемник в интерференционата картина. Този експеримент сппециално е заточен да докаже или отхвърли неподвижен спрямо лабораторията/земята етер. И го отхвърля. Съвсем скоро Бекман и Мандикс през 1965 г. провеждат друга модификация. Тук любопитното е, че до този експеримент Бекман твърдо е вярвал в етера и е бил яростен критик на СТО, а след това признава заблуждението си Има и честни хора. Тези и подобни експерименти от тогава са проведени в най-различни варианти, съмнение няма - светоносен етер няма. А това, че времето се забавя при високи скорости, вече е доказано по хиляди начини, безусловно. Експериментът на Хафеле-Кийтинг е с доста голяма грешка, поради малката си скорост на самолета, и е просто подмигване към физиците Има много по-сериозни и точни експерименти от него. Тези факти безусловно подкрепят верността на теорията. Но на теб ти трябва по-широчък кръгозор... Нещата трябва да се мислят в общност, а не на парче. Науката не работи на парче. Ти сериозно ли? И тук трябвало да има логика? Да не си падал на главата си наскоро? Шегобиец

Така е. Някога философията е обединявала всичкото знание. Някъде около времето на Галилей философията е почнала да се "пъпкува" и да се отделят отделни специфични направления в самостоятелни науки, като физиката, химията, биологията... Когато всяка наука формира специфични методи за изследване. Галилей е някъде на границата на този период. Тогава интуитивните взаимовръзки в света са били от съществено значение, те са били в основата на логиката, защото количественото описание едва се е зараждало. А сега е обратното, количествените връзки са основата на логиката, защото границите на интуицията отдавна са надхвърлени - квантовата механика и теорията на относителността са антиинтуитивни, несъвместими с ежедневният ни опит. Може би за това философията не успява да настигне нещата, тя се опитва да работи още на интуитивното ниво. Така е, Бог винаги е отвъд границата на познанието

Когато философията се обвърже с количествени оценки и зависимости, тя се превръща във физика По мое съвсем лично мнение, основано на сравнително малка извадка, в последните 70 години, след смъртта на Айнщайн, и особено с напредъка на квантовата механика, философията като че ли изостава, не успява да догони физиката. И основният проблем е, че особено с навлизането на квантовата физика, за философите настават трудни времена - те трябва да разбират нещата на нивото на добрите физици, за да стигнат детайлите, а при това положение много по-интересно е да си физик, отколкото философ... Както и да е, това което се прави във физиката по най-съвременните теории, по всички характеристики си е физика. Например имаме някакъв необясним експериментален резултат. Предлага се хипотетичен механизъм, някаква модификация на вече отработена система. И се опитва на тази база да се получат някакви следствия, които да се доближават до неизвестното явление. Ако не става, се търси нов механизъм. Като се тръгва от най-простите варианти, и постепенно се усложнява. Важното условие е, този механизъм да не противоречи на вече установените неща. Ако обаче механизмът противоречи, но в много други аспекти е повече от добър и перспективен, може да настане революционна ситуация, и да се променят вече установени положения... Горе долу така, чрез малки промени, се наглася зданието на физиката. При такива базови положения, като пространството и времето, нещата не са много по-различни. Проблемът там е, че тези величини засягаат цялата физика. Тоест новите механизми в някакво приближение трябва да поддържат всичката установена до сега фактология, но да дават решение на много от стоящите проблеми. Това хич не е лесна работа, и за това толкова бавно става придвижването напред. В това отношение добър пример е теорията на относителността. Не мисля, че резултатът може да се оприличи на философски Бог. Може, разбира се, да прекръстим вселената на Бог (а може да се окаже, че вселената е само част, т.е. трябва да вземем мултивселената, или всички съвкупности на паралелни вселени по Еверет, знае ли човек), и тогава търсенето на Бог ще се заключава в търсене на механизъм, по който вселената съществува и се преобразява на възможно най-голям обхват. Всъщност с това се занимават част от физиците с тези странни теории, на паралелните вселени, на непрекъснатата инфлация, на квантовите гравитации, струните, и сега тази интересна посока с нарушаването на Т-симетрията. Нещата са достатъчно интересни и забавни и без да се намесва Бог

Да бе, това ни интересува в системата на кабела. Но не и в системата в която кабела се движи, там пътят е друг. Тръшкай си се, не пречиш

Не вярвах да си толкова тъп... Айде пак. Задачата за влака и кондуктора. Влака е кабелът ти, кондуктора е светлината. Колко път ще измине кондуктора в системата на земята - 100 метра, колко е кабела, или 142 км, колкото е разстоянието София-Пловдив? Вместо да приказваш празни приказки и да ми се тръшкаш тука, опитай да помислиш. Чудя се, какви комплекси се опитваш да избиеш в тоя форум, след като си като пеленаче по знания...

Забрави скъсяването на дължината. Явно е висша математика за тебе... Първо разбери по-важната работа, разликата между път и разстояние. Щото там си затънал до шията. Съсреоточи се на класическата физика. Ей на, по-горе, задачата за кондуктора - адски елементарна и очевадна. Ако и нея не схващаш, си неспасяем. Кондукторът в нея изминал ли е пътя София-Пловдив? Изминал го е. Скоростта му надхвърля ли тая на влака? Надхвърля я с малко. При това, във влака (кабела) изминал ли е 100 метра? Изминал е. Обаче нас ни интересува в другата отправна система, на земята. Там пътят е друг. Е, същото е и за светлината в твоите кабели. Отвори си това клеясамо и задръстено съзнание, помисли малко де. Не боли. Не. Искм светлината да се движи с една и съща скорост в твоята задача. Но пътят който тя ще измине с тая скорост, ще определи времето за което ще стигне от един превключвател до друг.

Така е, подвивай опашка И си вземи един учебник за девети клас да си опресниш материала. Не за СТО, а за класическата физика, че това е от там. Трагедия. Както обикновено, когато някой перко се появи надъхан и без багаж...

Не. В проводника пътят на светлината е ясен - това е пътят в системата, в която триъгълникът (съответно проводникът) е неподвижен. В тази система пътят е така подбран, че да щракат превключвателите. Но в системата в която триъгълникът (проводникът) се движи, съответно се скъсява и съответно имаш проблеми да съобразиш какво става, там пътят на светлината е друг. И ако искаме са смятаме времеви съотношения - превключватели и прочие, трябва да ползваме този път (щото светлината него трябва да измине) и съответната скорост с която светлината го изминава, за да стигне тези превключватели и да видим времевите съотношения между тях ще паснат ли на устройството, или не. А ти ми приказваш някакви дълбоки глупости.. Що не се гръмнеш? Зле е положението

Двойка. В случая не става дума за разстояние, а за път. Светлината не изминава разстояния, а път. Затова скоростта и е равна на пътя делен на времето, а не на някакво разстояние. Малка, но много съществена разлика. Ей ти пример от детската градина. Имаш влак, дълъг 100 метра. Качва се кондуктора от последният вагон и влакът тръгва. Кондукторът такър-такър бавно се движи напред и проверява купетата. Когато той стига до машиниста, влакът е стигнал Пловдив. Пита се в задачата, какъв път е минал кондукторът в неподвижната система, свързана със земята? 100 метра или 142 километра? Съответно, с каква скорост се е движел? Това са елементарни положенийца, които човек трябва да може да съобразява в движение, за да опровергава СТО. Да, физик съм. Аз тоя път по който се опитваш да креташ съм го минал поне 20 пъти в двете посоки... Затова и ландшафтът ми е добре познат

А, не. Ти твърдиш небивалици, ти трябва да си ги доказваш. Така се прави

Знайно е. Поради тъп молив или кофти химикалка. Просто казано, оплел си се.

Ти от небето ли падаш? Кви оптични кабели, кви пет лева? Нали подвижен триъгълник имаше? Е, като е подвижен, основата движи ли се? Като се движи основата АВ, и светлината тръгва от А, нали докато пътува към точка В светлинатам самата точка В ще се движи и отдалечава от началното положение? Е, нея ще догонва светлината. И съответно гориш. Изобщо, ако твърдиш нещо, докажи че трябва да е вярно. Ти си този който трябва да доказва. Аз само ще ти казвам да/не Но виждам, физика знаеш на ниво детска градина. Сори, не вървиш.

Гарантирано същите са. Хубаво. И какъв е проблемът? Заблуждаваш се, светлината ще изминава по-бавно пътя по основата, от колкото си мислиш . Защото основата ще се движи, и светлината излъчена от една нейна точка трябва да догонва другата. По същата причина ще се променя и пътя по страничните ребра. В резултат всичко ще съвпадне точно. Но това са базови неща, защо не ги знаеш? Забележи, на практика същата ситуация е проверена от Майкелсън интерферометрично. После Лоренц не от добро е измислил скъсяването на рамената в интерферометъра, а именно за да обясни резултата от експеримента си СТО само дава по-дълбока физическа причина за това скъсяване. Човече, Майкелсън е направил точни изчисления какво ще се получи в неговият случай и какво не му достига. А ти изсмукваш твърдения от мокър пръст. Що така? А ми говориш за логика? Това не е ли лицемерно?

Не. Атомите се удържат от елекстромагнитните сили, които са много порядъци по-големи от гравитацията, и още много повече порядъци по-големи от силата предизвикваща разширението. Разширението (засега) засяга мащаби сравними с големи разстояния, на които удържащите сили на гравитацията стават много малки. Представи си балон от дъвка. В началният момент, когато го надуваш, еластичността е голяма, трябва ти сравнително силно налягане. Когато се раздуе обаче, дъвката изтънява, и балонът започва да се раздува и с по-малко налягане. Тоест това по-малко налягане яма да създаде ефект, докато балонът е малък. Същото е с тъмната енергия, която "надува" вселената, ефектът от нея си ли1и само на големи разстояния. При малки разстояния, сравними с мащаба на отделна галактика, силите на привличане са по-големи и удържат. За трърдите тела, атомите, конструктивните сили са на база електромагнетизма, и те също удържат. На този етап е невъзможно на малки мащаби да се експериментира с разширяването, то е много по-малко от ефекта който произвеждат гравитационните вълни. А ние тях вече ги мерим, макар че ефекта се състои в промяна равна на части от протонният радиус. Предполага се, че ако вселената продължи да се разширява с ускорение, след 20-200 милиарда години (по различни оценки) скоростта на разширение (съответно силата) ще нарасне толкова, че ще е способна да разкъса атомите, и тогава вселената ще се "пукне". Ей ТУКА по-долу има нещо като таблица, която показва как ще нараства скоростта на разширението, когато наближи края на живота на вселената.

По принцип в тази посока има отворени проблеми. От много време има опити за обединение на квантовата физика и теорията на относителността. Това би отворило път към изучаване на обекти които сегашната физика нарича сингуларности - неограничено голяма плътност в изключително малък обем например. Нито една от съвременните теории не е способна сама да се справи. Теорията на относителността се справя добре с гравитацията, но в малки обеми нараства ролята на квантовата механика. Самата квантова механика добре се справя с ммалките обеми, но тя игнорира изцяло гравитацията. А по много причини обединение за сега не може да се направи, двете теории са доста несъвместими една с друга. Теорията на Айнщайн е съвместима с т.н. локална реалност, квантовата механика я отхвърля. Тежки проблеми... Работи се много по теории за квантовата гравитация, примковата гравитация например, но и там възникват много проблеми. Най-важните са - пространство-времето при квантовите условия зпочва да се държи адски странно, говори се за пространствено-времева пяна, всякаква причинност отива на кино. Правят се интересни опити изобщо да се изхвърли пространството и времето от теорията, за да се преодолеят тези проблеми. Но за тази цел те трябва да бъдат заменени с нещо, от което, при няккви условия, да възникне самото пространство-време в познтата ни форма. Това са доста сложни въпроси, и вероятно в едно такова направление идеята от разглежданата статия би била полезна.

Наклонена спрямо направлението на движение на някаква отправна система. Тогава проекцията по направлението на движение ще се скъси, а другата проекция няма. И мачтата ще си промени ъгъла на наклона. Елементарно е.

Твърдение, произведено на база общи приказки, се опровергава на същото ниво. "Струва ми се че ме сърбиЮ - ми струва ти се, това е. Трябва да се опровергават твърдения, в които има поне някаква мисъл, вложени са някакви закономерности и е получен някакъв странен резултат. Така работоо логиката. Така. Как реши, че превключвателите няма да се активират? Не забравяй, това че в някаква система триъгълника е бил равностранен, за тебе няма никакво значение. В твоята система той е такъв какъвто е, и си работи както си работи. Случват се същите събития, и тече същата причинно-следствена последователност, както и във всяка друга система, включая тази, в която триъгълника е бил равностранен. А след каато събитията са същите и причинно-следствената последователност следователно е същата, твърдението ти просто не е верно. Ето, доказателство - на общи приказки толкова. За конкретен пример ако си измислиш, сам можеш да си сметнеш че ще работи - имаш гаранцията Простата логика се базира на обработка верността на твърдения. Имаме верно твърдение - всички събития се отразяват във всички отправни системи. Верността на това твърдение се основава на принципа на работа на отправните системи по отношение на събитията - те само ги отразяват, а не ги променят, т.е. не може отправната система да създаде или пропусне събитие. Естественият отбор допуска до ползване само такива отправни системи, правилни. И това е заложено дълбоко във физиката. Е, сега прилагай логиката: след като всички събития се случват във всички отправни системи, то в тези системи не се губят или пораждат излишни събития. Следователно, причинно-следствените връзки между събитията във всички системи се запазват (ако се нарушаваха, някои събития щяха да изчезват в някои системи, други събития да се появяват в други). И пак следователно, по тази причина всички процеси ще следват еднакъв причинно-следствен ход във всички системи. Следователно, всички механизми организирани на база последователност от събития (процеси), ще работят във всички отправни системи. Следователно, ти бъркаш. Ето я простата логика. Тръгвайки от базови положения на физиката. Теб те боде, че събитията имат различни местоположения. Това не ги прави различни: ако в една система събитията "теб те блъска кола" и "аз сръбвам мартинито" са на 100 метра, а в друга на 50 километра, това само задава различна геометрия в системите, но самите събития и връзата между тях се запазва. Казано на езика на физиката, пространствено-времевият интервал между тези събития ще е един и същ за всички отправни системи, не се променя. Ако едното е причина за другото, това ще е във всички отправни системи. Светът е един и същ за всички, просто е отразен с различни еталони за дължина и време (отправни системи). Запомни, отправната система е само гледна точка към света, даващи някои удобства за измерване. Тя не променя света, а събитията се случват в него. Аз за мойта вяра не знам, но ти очевадно си затъналл в заблуда и си вярваш, че си прав Предразсъдъци... През 18-ти век с това са се борели чрез образование и просвещение. Сега хората си мислят, че са над тия неща,не им трябват

Мачтата ще се изкриви в система, в която тя е наклонена. Но това са излишни усложнявания, усвояването на материала трябва да върви последователно - от прости към сложни ситуации. Сега сме на простите.