scaner

Попаднал си на кофти учебници.

И той не е, защото Брадли не мери това дето си нарисувал. Просто е Следвай Конфуции - "търси грешката първо в себе си".

Първо трябва да се научиш да мислиш, после да оценяваш. Засега си много бос по тая наука И темата го доказва еднозначно.

Ами тук спорят само хора дето са го проспали.

Не е логично. Защото не зависи от величината на тази скорост. Аберация щеше да има и ако тази скорост беше константа по величина. Логиката тук произтича от модела, който обяснява причината за аберацията, а на тебе той ти се губи.

Двойка. Разликата в орбиталните скорости на земята в тези дни е около 60 км/с. Именно. Не тази цикличност участва, друга е. На практика, не са интересни минимумите и максимумите които намира Брадли, а това, че разликата която те формират на практика се запазва за всеки други два произволни дни в годината, разделени със 180 дена (диаметрално противоположни точки от орбитата на земята). Това и формира елипсата на Брадли, която с добро приближение е окръжност и следва формата на орбитата на земята. Цикличността която си споменал горе само дава елиптичната форма - ако я нямаше (константна по величина скорост на земята), елипсата на Брадли щеше да е точен кръг. Е, причината за тази елипса е цикличността на скоростта на земята, но не в нейната големина, както си се вторачил.

И без това е очевадно, че няма идея за аберацията.

А кой е казал че е една и съща?

Защо не четеш какво ти се отговаря, а зацикляш на реторични въпроси?

Именно. И остава другият цикличен параметър - земната скорост като вектор. И това е причината за аберацията

Млааденов, научи първо материалната част, преди да се изказваш. Произзволните ти твърдения както обикновено нямат общо с фактите и истината. Скоростта на земята в отправната система на слънцето в полугодието се различава с 60 км/с, 0.0002 от скоростта на светлината, което е напълно достатъчно за да се наблюдава ефекта от това преди 300 години. Когато се опитваш да пренебрегваш една величина, трябва много да знаеш и да мислиш преди да я пренебрегнеш. А ти не мислиш изобщо, затова не ти се получава. Не. Има значение скоростта на земята. През март тя е в противоположна посока на септември. И ефекта се отнася за всички звезди, като допълнителният параметър е наклона на звездата над еклиптиката. Докато паралакса е различен за всяка отделна звезда. Именно тук е разковничето - аберацията няма нищо общо с паралакса, двете явления са на различни принципи. Може. Но трябва да четеш повечко, а не само първите изречения в Уикипедията, и да заместиш реторичните въпроси с осмисляне на материала. Разковничето е, че паралаксът и аберацията нямат нищо общо. Аберация има за всяка звезда независимо разстоянието до нея (освен за лежащите на еклиптиката) и е по причина скоростта на земята, паралаксът зависи от разстоянието до звездата и не зависи от скоростта на земята. Учи материалната част. Колко пъти да ти казвам тази проста истина? Вместо да се тръшкаш тук с глупави съждения, първо осмисли за какво става дума.

Орбиталната позиция няма значение за аберацията. Има значение скоростта на земята в тази позиция. Спри се и почни да мислиш над това което ти казват хората.

Позицията и да се променя, в случая няма значение. Променя се скоростта. А тя лежи в основата на аберацията. Аберацията не е паралакс. Именно, Брадли е търсел паралакс, но е открил аберацията. Различни ефекти са, едно са противоположни по ъглово отклонение, и две различно зависят от скоростта на земята. Това оззначава, че въпросът изобщо не ти е ясен.

Сменя, сменя. Земят при орбиталното си движение се намира в неинерциална система, в която векторът на орбитата и в пеоменлив. Ако например през януари векторът и на скоростта е перпендикулярен на оста Слънце-Сириус, то през март тя ще се движи с +300 км/с към Сириус, а през септември щесе движи в обратна посока, със скорост -30 км/с към Сириус (демек се отдалечава). И менно тази разлика в скоростите лежи в основата на аберацията. Това обяснение съвпада и количествено с наблюденията, а друго обяснение няма. Етерните теории разчитат на същото обяснение, и за целта етера, ако го има, трябва да не е увлекаем - противно на тълкувания резултат от ММ Знам че е така. Капаците изградени от предразсъдъци не допускат смислени мисли към главата. Но това е проблем само на полазеният от предразсъдъците Лекува се с изучаване на материалната част, до мазоли и посиняване на буквите...

То това е единственото им предназначение - да се избере една точка за начало на отправната система. Задължително една, както виждаш и от примерите които даваш - защото това е необходимото и достатъчно условие за отправно начало. "Достатъчно условие" означава, че повече точки не са нужни, напротив, могат да внесат неопределеност, както и става. Защото в общият случай телатат се въртят, няма точка от самото тяло която да върши работа. Затова обемността не служи за отправна система, тя е пречка за тази цел Това вече го повтаряме многократно, и ти по същество това казваш посочвайки конкретна точка, но продължаваш да се тръшкаш, че обемността била нужна. щото не било задължително да е една точката. Ама ще построиш отправна система с две взаимоподвижи точки от обеното тяо на кукуво лято.... Глупости. Виждам, че не разбираш изобщо за какво спориш.

А ти нали точно това правиш? Хем няма изискване, хем задължително избираш от обемното тяло само една точка, останалите не ги използваш за нищо. Тоест редуцираш тялото до точка, защото няма друго решение на задачата. Е, за какво ти е обемно тяло тогава?

"Батут работает"

Зависи. Дали една система е инерциална, се определя от физическите закони в нея. Ако се спазват трите основни закона на Нютон - тя е инерциална. Специално за земята, те се спазват с много добро приближение в рамките на не много големи интервали време. Тоест за такива интервали системата може да се разглежда за инерциална. За по-големи интервали се проявяват ефектите на въртене около слънцето и галактиката, кламбичкането около общият масов център с луната и др. Както споменах по-горе, физическите закони в тази точка и близката и околност са определящи за типа на системата. Тялото само може да пречи, създавайки например гравитация. Но например гравитацията може да бъде отчетена, защото в друга, неподвижна в същата система точка, тя ще е различна. Но това са подробности.

Не знам, не знам. Аз вчера си бях седнал на самата земя, и нямах такива екзистенциални проблеми със стола Добре де, пак въззниква проблемът - от къде, от кое масто на земята ще измерваш разстоянието до Андромеда (до кое точно на Андромеда, същият проблем)? Не можеш едновременно от всички точки да го правиш, защото ще се получат различни числа. Трябва да избереш една точка, и вече после да си мислиш, че земята е в тая точка (демек да реализираш свободите си), т.е. да премахнеш обемността която изначално не ти носи никакви ползи. За което иде реч - обемността носи нееднозначност, и за това ролята на обемните тела е друга.

Така е, точката няма и координати, но с нейна помощ може да се определи координатна система и да се мерят всякакви разстояния Не е ли добре първо да проумееш какво е координатна система, и по-конретно предложената полярна, вместо само да си смучеш пръстите и да снасяш глупости?

Аберация има и в класическата физика, дето го няма този казус с Ани Боби и Васил. Виж, добре е да се разделят ефектите възникващи само в релативизма, от ефектите които ги има и при класическата физика. Последните са изучени много добре, и информация за тях има по много достъпни учебници. И вече после да се хвърлят усилия по по-неинтуитивните релативистски ефекти. Един вид, противниците да се бият поединично. Има една количествена граница, която разделя ефектите наблюдавани само в релативизма, и тези които ги има и според класическата физика, и според релативизма. Тя идва от функционалната зависиост на формулите, описващи ефекта, от относителната скорост. Която и формула да вземеш, познавайки базовата математика, можеш да и намериш опростяване за малки величини v/c, разбивайки я в ред на Тейлър или Маклорен. В общият случай за някаква величина Р ще получиш разбивка по този ред от вида: Числото А показва каква е величината на величината Р в покой, v=0. Величината В показва как зависи величината Р при малки скорости, когато можеш да пренебрегнеш квадрата и по-висшите степени на v/c << 1 (квадратът на величина, по-малка от 1 е по-малък от самата величина, така че с добро приближение може да се пренебрегне за целите на оценката) Ефектите в които коефициентът B не е нулев, т.е. не можеш да пренебрегнеш ефектите от първа степен по скоростта, се наричат ефекти от първи порядък. Ефектите при които величината B=0, т.е. се определят от коефициента C, се наричат ефекти от втори порядък, и т.н. Значи, разликата между класическата физика и СТО е, че класическата физика добре е изучила ефектите от първи порядък, докато приносът на СТО се състои в ефекти които са от втори порядък, т.е. количествено много малки отклонения, кото изискват по-точни измервания, и за това не са открити навремето. Ефектите от първи порядък са аберацията, доплеровият ефект, относителното движение, ефектът на Физо, всякакви увличания в хидродинамиката. Те са добре изучени, дори някои от етерните теории изграждат количествени обяснения за тях. Наличието на величини от втори порядък, които предсказва СТО и които са намерени в експеримента, показва, че работата само с величини от първи порядък е приближение, т.е. че класическата физика е някакво приближение на СТО. Както сам виждаш, при малки скорости приносът на ефектите на СТО може да се пренебрегне, те са съществени само при големи скорости, когато отношението v/c е близко към 1 и квадратът му и висшите степени не могат да се игнорират. Единственият лесно установим ефект от първи порядък, който е ефект на СТО, това е магнитното поле. Но това е друга история. Затова и моят съвет е - когато става дума за ефекти от първи порядък, питайте и изучавайте класическата физика, за да не си усложнявате мисленето със СТО. Така разбирането става по-успешно, и после може да го изкачвате по етажите.

Както се прави - като си въведем полярна координатна система.

Ами ей на, ние сме седнали върху земята. Как мислиш, доколко е смислено гледайки и на източк, и на запад и на север планини и морета, да приемем земята за точкова? Някак здравия, а и не толкова здравия разум се бунтуват срещу такова приемане. Значи има допълнителни предположения, които са ясни от други уговорки и не са изказани гласно тук. И такива предположения могат да се изявят, тръгвайки от другата страна - че ни е нужна само отправна точка, за да построим координатна система. Тоест обемното тяло ни е дотолкова нужно, че с него еднозначно да свържем отправна точка. И винаги когато някъде забележим във вселената това обемно тяло, да можем да посочим тази точка и съответно да определим разстояние до нея, в отправната система свързана с нея. Тоест обемното тяло е вторичен, помощен материален обект, който да е откриваем с взаимодействие и да ни посочи координатната система на отправната система къде е построена. За разлика от отправната система свързана с пространството, където тази точка е принципно неопределима. И това по смисъл съвпада с изискването да имаме материална точка, която да ни служи като отправна точка за координатната система. Тя е безобемната и безразмерната - еквивалентната материална точка, която би стояла в избраната точка на място, еднозначно определено чрез обемното тяло. А "би стояла" използвам, защото в общият случай при обемно тяло в избраната точка няма материя. Например удобният център на масата на пръстен, камбана, тръба. Тоест, за да определим координатната система, ни е нужна само материална точка, не обемно тяло - точката веднага ни показва нужното място. Обемното тяло само затруднява избора на мястото на тази точка поради излишеството на предлагани точки, даващи нееднозначна картина в съвкупност, и трябва пак да избираме една точка, за да сведем схемата до материална точка. И това е смисъла на тоя безсмислен спор по-горе.

При аберацията виждаш същото събитие, но на други пространствени координати. Затова се променя ъгъла на наблюдение в подвижната система. Аберация има и според класическата физика, помисли там за какво гледане в миналото би станал въпрос, след като времето там е абсолютно.

Аберацията е една много тънка проява при относително движение, и засяга само видимото положение на обекта. Много по-сериозна промяна е например доплеровият ефект. Но и той не позволява да се вижда нещо повече в миналото...