scaner

Проблемът на примера е, че няма наклон Това е подвеждащото в картинката.

Именно, и пет лазера да сложиш, никакъв наклон няма да откриеш Напротив, тъй като водата се покачва, в отдалечените области ще откриеш по-високо ниво от собствената точка. Тя тая работа не става с кухи приказки, както се мъчиш...

За да се пързаляш по наклонена повърхност, трябва локално да имаш наклон, а не на светлинни години. В случая нямаш такава ситуация. Именно "виждането" е хватката, която би казала дали има наклон или няма. Ти как виждаш? Като някаква светлина ти донесе с крайна скорост информация от отдалечена област, какво и е нивото там. Ските как ще решат дали има наклон или не? Ще "опипат" близката околност, окоността ще донесе до тях информация за гравитационния релеф. И в случая няма да установят никаква разлика.

Тц. Нищо не си разбрал. Нарисувал съм какво се случва и в двете системи, разглеждай ги разделно. Няма "значи".

И кое му е парадоксалното? Щеще да караш водни ски, ако ти позволяват законите на физиката Областите с различен наклон не са свързани с причинно-следствена връзка, а локалната височина на водният стълб сама по себе си не може да е причина за някакво плъзгане по повърхността. Щеше да е така, ако взаимодействието се разпространяваше с безкрайна скорост, само че не е. И веднага един съвет - напъни се да го проумееш, няма да ти го обяснявам в сто коментара.

А, независимо колко слоя има, наклонът на лъчите след такъв "сандвич" се определя само от пречупването на двете среди около сандвича, в случая въздух и вода. "Сандвича" вслияе на фазата на светлината, и на коефициента на отражение/пропускане на светлината от такъв "сандвич" (така се правят интерференчните огледала и филтри), не и на ъглите които са важни в нашият случай. Тогава ще има пречупване в другата система, в която телескопът е неподвижен - там повърхността на водата ще сключва споменатият ъгъл с лъчът който пада по оста на телескопа. Не е една беля

Резултатът е такъв, какъвто е получен от Ейри. Просто показвам, че не всичко е вкючено в обяснението му. Водата увлича светлината частично , както и е доказал експериментално Физо: На Ейри му е било нужно друго, пълно увличане на светлината, което (според горната формула) само водата не може да го осигури. И той заключава, че етера се увлича напълно, водата няма никакъв принос в случая, със или без вода ще е едно и също защото етера е осигурил условията. Обаче ако етера се увлече напълно, изобщо изчезва аберацията, което Ейри е проигнорирал, и което показах по-горе. Тоест с експеримента си той "доказва" едно свойство на етера, допускайки много съществена грешка в други отношения. Този проблем е видим от всички, и затова чисто в исторически план етерът продължава да се счита за неувлекаем с леки вариации, чак до експеримента на Майкелсън и Морли, който е построен именно на тази неувлекаемост, и резултатът затова е бил голям удар по всички привърженици на етера тогава. Затова и в нашият случай възниква увлекателната задачка: как да се обясни опитът на Ейри без да се намесва пълно увличане от етер? Аз нахвърлях един важен фактор, който трябва да участва в това обяснение - пречупването, няма да издавам другите, за да е интересна задачата. Който иска да я решава, няма го готовото решение в интернет така че ще бъде добра и полезна тренировка.

Защо ме караш да рисувам картинки, като това най-не го обичам? Елементарни са, ето: Ето ти го телескопа. Той трябва да има наклон, затова в системата в която той е неподвижен, видимата позиция на източника е В, светлината се плъзга по оста, и всичко е тип-топ, независимо дали е пълен с вода или е. Лъчът на светлината в тази система е обозначен с L. В системата на източника обаче истинската позиция на източика е А. Входът на телескопът е наклонен спрямо вертикалата по която идва светлината в случая, и светлината от източнника в тази система сключва ъгъл с вертикалата към входа, т.е. водата който е а. По законът на Снелиус имаме пречупване, и светлината влиза във водата под ъгъл b спрямо вертикалата. Ако извън телескопа е въздух, с коефициент на пречупване 1, а вътре е вода с коефициент на пречупване n, имаме следното съотношение: Ако нямаше вода в телескопа, ъгълът a ще бъде точно равен на b, и лъчът ще се разпространява вертикално: лъчът щеше да стигне дъното на телескопа в точката в която вертикалата от точка А пресича хоризонталната ос - точно в момента в който и дъното на телескопа трябва да е там (от това условие е избран наклона на телескопа). А сега всичко се променя, защото b не е равен на а и след пречупването лъчът R вече не се движи по вертикалата. Затова и моментите на попадане на светлината на дъното не може да се обясни с този наклон, и трябва друг, и става манджа с грозде

Аз не казвам, че пречупването е единственият процес в случая. Напротив, има още, които донагаждат нещата точно Моето намесване е само да покажа, че то е важен процес и не може да се пренебрегне с лека ръка, както се опитвате да направите тука. Само увличането на светлината от водата не е достатъчно, то не е пълно а е по формулата на Френел (и потвърдено от Физо). Скоростта на светлината по протежение на телескопа намалява n пъти, толкова намалява и вертикалната и съставна. Тоест светлината няма да успее при даденият си наклон да стигне дъното на телескопа, когато то се намести на очакваната за среща точка (защото неговото движение е със скорост V и не зависи от n, коефициента на пречупване). Увличането се опитва да увеличи хоризонталната съставка на скоростта на светлината, но не е достатъчно за да даде нужното време светлиата да достигне дъното, и тя ще се удари в стената. Виж сега, нарисувай си повърхността на водата в пълния телескоп (перпендикулярна на оста на телескопа), и хода на лъчите в системата на източника. Пречупването е очевадно. Нататък вече трябва да се носи този кръст и да се гледа какво още се случва при наличие на водата...

Кой закон нарушаваш, ако в едната система басейна почва да се пълни първо от едната страна? Тоест пълненето не започва едновремено навсякъде. А кой закон пречи пълненето в едната система да не започва едновременнно по дължината на басейна? И закон ли е това, или това е просто обстоятелственост? Едно е закон, друго е обстоятелства Но предполагам, поне 1000 коментара ще се изпишат, и пак няма да го разбереш...

Няма значение в коя система сме. Важното е че има две системи, и ситуацията в тях е различна. Като я знаеш, може лесно да получиш какво се случва в тази на земята. В системата на източика лъчите падат вертикално, и не може това да се проигнорира, защото за случаен наблюдател в тази система това ще произведе събития-факти, които трябва кореспондират с тези в системата на земята. И в случая за който говоря, в тази система ще има пречупване, което ще отклони лъчите от вертиканото в тази система движение (показвано иначе на картинките), и съответно ще порути всичко което очакваме в системата на земята (наклонът на телескопа трябва съвсем да се смени, различен от досегашния, т.е. аберацията). Тоест наличието на пречупване е жизненоважен елемент който не може да се пренебрегне. Не може да си затваряш очите само за едностранно разглеждане - именно чрез всестранно разглеждане се отсяват дефектните обяснения Иначе се получават съвсем куци резултати.

Да, и това е наклонът който показва неподвижният телескоп. Ми не знаеш, от къде да знаеш, като не спираш да почетеш и помислиш, а само бълваш небивалици и предразсъдъци? Могат, в отправната система на източника. На всички картинки хората подчертават това, и този наклон е даден по условие, а наклонът на телескопа е свързан с него като следствие. Повтаряй си сега - отправна система на източника, не отправна система на земята. Дано накрая проумееш разликата. Във всяка система имаш една единствена ситуация - в системата на източнника вертикално, в системата на земята - под наклон. Кога ще проумееш това условие на задачата? Докато не го проумееш, нищо няма да проумееш от аберацията, независимо колко талаш изписа до сега в тоя форум...

Тц. Двете ти твърдения не си противоречат - те са изказани за различни отпрявни системи Те пристигат вертикално в системата неподвижна с източника. В системата неподвижна с телескопа те са наклонени. Това е обяснението както според Брадли, така и според класическата физика и според СТО, без никаква разлика. Не си наясно и се изказваш неподготвен както винаги. Първо си научи уроците, преди да правиш заключения. Колко пъти съм ти казвал че не го можеш това изкуство?

Както сочат фактите, и както обикновено, ти не си в час. То и няма как да бъдеш, след всичко което покказа до тук... Ето картинката в Уикипедия, която демонстрира аберацията без и с увлекаем етер: Лявата картинка показва класическата ситуация - подвижният телескоп е наклонен. Именно в тази ситуация входът на телескопа ще сключва ъгъл с падащият лъч, което е причина за пречупването, ако е пълен с вода. Защо се държиш толкова невероятно неадекватно и вече не обмисляш елементарни ситуации? Толкова ли си вкостенял? Дясната картинка показва обратното: светлината се увлича, и тя пада перпендикулярно на отвора. В тази ситуация телескопа и да се движи, и да не се движи, пречупване няма как да се получи. Точно обратно на твърденията ти Другото което се вижда на дясната картинка е, че в нея изобщо няма аберация - независимо в каква посока се движи телескопа (и лятото, на ляво, и зимата, на дясно) наклонът му трябва да е един и същ. Което противоречи на фактите и автоматично изхвърля пълното увличане от играта За разлика от лявата картинка, в която при движение наляво телескопът трябва да обърне наклона си, каквито са и фактите. И точно по тази причина възниква интересната задача за Ейри: как, при нужда от наклона (ситуацията в ляво) и пречупването което се налага, се обяснява наблюдаемият от него факт. Демек още какъв ефект участва в скритата картинка?

Ами това е точно проблемът на Ейри - ако има аберация, пречупване трябва да има при него. Ако няма аберация, тогава пречупването не играе роля. Проблемът е, че има аберация, тя е факт Така че не е достатъчно само да посочиш какъв е резултата, а и защо е такъв.

Ами когато лъчът попада перпендикулярно на оптическата среда, няма пречупване. Когато попадне под друг ъгъл, има. Просто е, учи се и в училище. Защо ли обаче непрекъснато си свързваш проблемите със СТО, е любопитният въпрос Нямам нищо против Ейри, само казвам че етерната теория духа супите в случая :)

Е какво да се шегувам. Нарисувай си го, и лъсва веднага. Ей на, класическият пример, в системата на телескопа лъчът влиза под един ъгъл с отвора (и ако приемем че телескопът е напълно пълен, влиза перпендикулярно на водата и няма пречупване), в системата на източика попада под друг ъгъл и при същите условия (напълно пълен телескоп) ще трябва да има пречупване на входа.

Това зависи от гледната точка. Птоломей е добавял корекции под натиска на наблюденията. Но корекциите му са били ограничени, отразявали са само леко изместване в орбитите. Тук промените имат много далечни последици. Ей на, горното уравнение. То описва характера на взаимодействие на всяка от разнородните компоненти на стандартният модел. Добавяйки нов елемент, той променя характера на цялото уравнение, за разлика от локаните промени при Птоломей. Освен това тук няма голямо налучвкване. Както се вижда от уравнението, то описва пет различни групи взаимодействия. Нови частици с голяма вероятност ще разширят само една от тях с характерните си свойства (суперсиметрията така се е вместила, с минимум промени), в краен случай да създадат нова група взаимодействия (например четвъртата група е взаимодействие с полето на Хигс). Тоест всичко се развива точно според Окам, промени само при нужда Разбира се, няма пречка да се създаде някога и по-общо уравнение, ако намерим по-дълбоки връзки в елементарните частици. Например струнната теория има претенции в това отношение, разглеждайки ги като различни модове на струна. Но това не променя основните квантови принципи. В най-лошият случай може да ги уточни. Тук работят степените на свобода на самият модел.

Пак си влязъл във фаза... До скоро си пиеше лекарствата, сега какво, не можеш да се доредиш до аптеката от болни? Закъсал си го

Брадли не си е мислел такива глупости. Защото той е наблюдавал фактите, а фактите показват, че след половин година аберацията си сменя наклона. Ако ставаше в телескопа, нямаше да се случва така. Тъй че си спести фантазиите какво е "мислел" Брадли. Това са си твои представи някакви. А след като по различни времена наклонът на телескопът е различен, докато истинският наклон на лъчите от източика не се променя (той е много далеко, няма как да се промени), където и да се случва аберацията, имаме два наклона - наклон под който идват лъчите, и наклон под който ги наблюдаваме. И щом те са различни, което е във всички случаи, то тогава проблемът който споменавам с Ейри и водата е силно актуален. Не си разбрал идеята за пречупване, която съм описал. Пробвай пак, без да използваш капаците "какво мислел Брадли" а фактите. Ако беше така, след половин година нямаше да се налага да се накланя телескопът на друг ъгъл Именно за това навремето аберацията се е ползвала за доказателство за абсолютният, неувлекаем етер. Нали чертаеше едни картинки, в които при увличане липсваше аберация, наклонът на телескопа съвпадаше директно с наклона на светлината от източника? Какво стана, забрави ли, че на тях няма аберация? А аз колко пъти да повтарям, че увличането елиминира аберацията. Ма мислене трябва тука, не само писане.

Хаха, сега почна да се оправдаваш с някаква друга тема? Първо прочети какво съм написал в тази тема, после си припомни какво е оптическо пречупване, и как ще сработи точно в тази тема, и се попитай как аджеба може пълното увличане да обясни каквото и да е при експеримента на Ейри. Вместо директно да ме обвиняваш без никакви аргументи, което както обикновено показва, че просто ги нямаш, ама много искаш да се изкажеш за нещо... Това са елементарни тъпашки похвати, които само най-изпадналите ползват

Ами той май загуби битката с квантовата механика Неговият локален реализъм, за който настоява, се провали с изучаване на сплетените двойки. Аспект и другите последващи експерименти са доста красноречиви. Какво има да се изказвам? Там базата няма да мръдне независимо дали този модел се провали или не. Базата е квантовата теория. Просто ще са нужни допълнителни принципи тогава. Тя квантовата физика постъпва хитро, не се гради на фундаментални принципи както СТО, а всяко направление си има частни такива. Това дава много голяма гъвкавост, както за развитие на всяко направление, така и за обединяването им. Не знам дали си виждал пълното уравнение, което описва този модел, то е няколко страници сравнително дребен шрифт. Не е някакъв сериозен проблем да му се добавят нови членове, просто никой не го прави без нужда. Ако се зачетеш по научните статии, много хора експериментират, добавят, променят, получават нови частици с нови свойства, изучават дали не пасват тези свойства с нещо наблюдаемо, спекулации всякакви. Така че такъв модел не е някаква икона, ако рухне, това ще покаже в коя посока е перспективно да се натиска, и е много вероятно някоя вече публикувана статия да се окаже "прозрението" направено преди години Отдавна се разработва суперсиметрията, MSSM, търсят се частици като протиното, неутралиното и т.н. в колайдера. Идеи има много, не е свещена крава стандартният модел. Но експериментът трябва да си каже думата тук, посоката в която да се работи. P.S. Ето как изглежда част от лагранжиана с който се работи в стандартния модел:

Нищо подобно. Имаш уравнения, формулираш задача, получаваш резултат, и той много добре ще си пасне с експеримента. Обикновено разликите са щото нещо не си догледал на някоя стъпка, я на решение, я на експеримент. Това не пречи да дава резултати с точност, несравнима с никоя друга теория. Именно неразрешимостта на дуализма се заобикаля с инструментализма. Физиката не разчита на такиива надежди. Ако, тогава да. Само че това положение още не е дошло, а никой няма да стои да го чака, е много вероятно и да не дойде. Любопитното е, че сегашното положение всъщност не пречи на нищо, реализмът се оказва само излишно желание, неудовлетворяването на което не пречи да се получават отговорите, които се очакват от една теория. То и сега се работи така. Понятието квант е такова въображаемо математичсеско понятие, вълновата фунция, суперпозицията и вероятностите също. Просто нямаме - и никога повече няма да имаме напримеер - идеята за траектория, на която обектът в някакво положение да се чупка в кръста Резултат който да показва че обектът е в цялото пространство с определена вероятност, а не на конкретно място, вече е доста привичен сред по-младото поколение физици, което не е закърмено с реализма. Има го и този момент, кой как изначално е възпитан, с инструментализма или реализма, това силно влияе на мисленето и способността за работа с моделите, а това с времето прераства в школи...

Това оправдание ли е, че нищо не разбираш? Що не се опиташ да прочетш и осмислиш какво съм написал, вместо да повтаряш глупости?

Интерпретациите изобщо не са насочени към някаква предсказателна сила. Тес е опитват да дадат реалистическа представа, и са толкова много именно по причина, че такава представа може да се изгради по много начини, което пък показва че всяка интерпрертация не е пълна. Изобщо, особено в средата на миналия век, във философията на науката се затвърждават две основни течения: реализъм и инструментализъм. Тях ги е имало и преди, но инструментализмът за пръв път получава сериозна подкрепа. Казано просто, инструментализмът залага, че целта на науката е да може да опише наличните експерименти и да създаде модел, който да предскаже при дадени условия какви резултати ще се получат. Реализмът от друга страна почива на изискването да се разбере явлението, да се достигне до същността му, да изучи взаимодействието на частите във всеки момент, и чак като страничен резултат от това разбиране да се постигнат и целите на инструментализма. Описанието на характеристиките на теорията по-горе е, дадено от Гравити, е минималистичното, на база инструментализма. Физиката от преди Нютон още се развива главно следвайки реализма. Затова допринася силно интуицията и механистичният начин на мислене, всеки обект може да бъде "разглобен", изучен и пресъздаден, като часовник например. Инструментализмът води началото си от прагматизма, познат от работите на Джон Хюи, Чарлз Пърс и Хайдегер, и се оформя като силно течение през миналия век, с възникването на квантовата механика. Тя поставя силно ограничение - трябва да се работи с обекти имащи силно противоречиви до този момент свойства, като вълни и частици, реализмът не може да вложи по-дълбок смисъл и разбиране и забуксува, изискването му да се познават детайлите на процесите не работят. Напротив, имаме уравнения, решаваме ги и получаваме точно решение, това е с което разполгаме, какво точно се случва в междинните етапи не знаем. А това е точно инструменталистическият поглед - това което можем, е да получим резултатите, не интуитивен модел. Това е точно онова, от което някои физици се оплакват като млади - "млъкни и смятай"задачата им се свежда до изчисляване на резултата който дават уравненията, без да се разбира нещо повече. Този инструменталистски подход, от който са се оплаквали преди над 70 години, с времето само се утвърждава като правило, и изглежда това е максимумът който съвременната физика може да даде Реализмът остава в миналото...