scaner

Ами в случая нямаш вълни. Закона на Снелиус работи и за кратък, пространствено ограничен светлинен импулс. Това не е вълна, можеш с много условности в много ограничен мащаб да го разглеждаш вълна, основно с ефектите интерференция и дифракция. Реално това е вълнов пакет, а такъв пакет има свойства на локален обект, корпускула. В мащабите на опита това е "топче" светлина, което ако нищо не му пречи се движи по права линия, и с това топче трябва да улучиш един подвижен детектор. А този детектор също бяга, и отива на място, за което ъглите за които говорим се нарушават. Пораствай, забрави за вълната, това е глуха улица. Единствено плоската вълна има проблеми с посоките, тук няма такава.

Ето ти един закон: когато тялото е в покой, то не променя разстоянието си до произволно избрана точка. Верен е, нали? Какво става с този закон, когато описваме това тяло от друга отправна система? Правилно, нарушава се, защото се нарушава условието - тялото да е в покой. Е, същото е и със закона на Снелиус. Просто в учебниците не са те информирали, че той е верен когато огледалото е в покой. Но в друга система този закон става под въпрос: или може да се докаже, че и там е верен, или както в нашият случай, там се нарушава условието при което той е верен. И гориш. Снелиус, когато го е извеждал, не е вземал пред вид, че скоростта на светлината е крайна - едно защото тогава не са знаели за това, и две, защото при огледало в покой нищо не зависи от скоростта на светлината. И естествено, в учебниците да се споменават резултатите, а не и условията, които са изглеждали толкова естествени. Но сега сме в друга епоха. Не, Младенов, нямаш достатъчно пипе за да познавш каквото и да било. В момента си на етапа "дай да отхвърлим всичко което не знаем и ни плаши", още не си пристъпил към етапа "а дали аз съм прав"? Хайде, като си толкова ербап, докажи че не съм прав, стига с това празнословие и слюнкопръскане. Докажи, че законът на Снелиус важи и за подвижно огледало. Аз показах принципно защо той там не работи, опровергай ме Ако можеш де... Ти гониш.

Тръшкай се, продължавай да се тръшкаш. Но нали знаеш, че с тоя подход нищо няма да постигнеш? Не ти ли увря главата вече че така не става във физиката?

Тц. Ти се пънеш нещо да опровергаваш, ти трябва да си изведеш нужните за работата формули. Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се Аз каквото искам да си доказвам, съм си го доказал тука на листчето. И съм си получил верните формули. А ти трябва да извървиш целият път, само така може дървената ти глава да научи нещо ново.

тая пърцуца и тя не ти понася... Ми щом не ти се напасват, значи си овапцал гащите. Кой е виновен за това? Колко пъти да ти набивам в клавичката, че формулите, по които трябва да смяташ, трябва да са такива, че нещото да се случва във всички системи. Тоест формулите се извеждат от това усовие, а не се използват случайни нагаждания, както се опитваш да мъчиш.

Нищо не си сметнал. Аз само ти показах качествено, не количествено, какво се случва. Точни формули нямаш и не си извеждал. Тя тая работа не става като муаш едни числа в някакви случайни формули Това че двата ефекта с аберацията почиват на обща основа още не значи, че се описват с една и съща формула. Малко мисъл трябва тука. След като в една система ти се получава, а в друга не - значи първо трябва да си извадиш ръцете от тъмното място дето си ги заврял...

Не разбрах. Какво става? Единственото което разбрах е, че някаква треска те тресе, но сам не можеш да се изразиш аккво ти е. Запомни, щом нещо се случва в една система, то се случва и във всички останали. След като имаш количествените съотношения в тази една система, можеш - чрез съответните трансформации - да ги получиш и във всички останали. Това не е парадокс, а се нарича решение. И че това влизало в конфликст с представите ти - Бог да прости на представите ти и да упокой духовете им во веки веков.. А това че нещо не ти се е получавало, обвинявай само кривите си ръце.

Виж сега, колко пъти да ти повтарям, че с празни приказки и тръшкане и помен се не прави? Само се излагаш. Ако имаш някакви аргументи, изложи ги, и докажи тезата си. А ти съвсем по детински - "не е вярно, щото не било вярно...". Ми не става. Всеки закон си има ограничения, при които е верен, и за законът на отражение това му е областта - в покой. Ти като че ли падаш от небето... Ей по-горе съм обяснил на лапландеца с прост пример, защо и как законът на Снелиус се нарушава при движение на огледалото. Обяснил съм как и защо при движение на огледалото напред лъчът отива по-към нормалата към огледалото - точно нещото което маааалко ти липсва на лявата анимация за да доведеш лявата картинка до дясната картинка в първият ти коментар по темата В такива теми, които дискутират законите на СТО или която и да е друга теория, е задължително да изхождаш от верността на тези закони, за да покажеш какви ще са следствията от тях. Това е елементарен дискусионен приьом. Има и такъв вид доказателства - "с допускане на противното", когато за да опровергаеш някакво твърдение, го допускаш за верно и довеждаш до логическо противоречие. Но да не е такава куца история като твоята, да няма тръшкане и сополи, а да е наистина противоречие... В случая ако погледнеш присъствието ти на форума - независимо от усилията, "противоречията" ти се оказаха просто неразбиране и заслепление от предразсъдъците. А дали тези закони са верни или не, единствено експериментът може да покаже. И той ги подкрепя железно. Аз съм прагматик, и приемам това което казва природата, въпреки красивите картинки, които се рисуват в главата ми. Аз търся истината, ти търсиш само комфорт с представите си. Не разбирам какви са тези детински вопли, бил грешен моделът на разпространение на светлината? Младенов, ако беше грешен, СТО щеше да изпадне в разрез с експеримента, и щеше да има експерименти които я опровергават. Това е простата логика. А такива експерименти няма.. Тоест, ти си изпаднал в някаква криза с халюцинации. Колизиите са единствено с калпавите ти представи. Лошо... Такива колизии се лекуват единствено с присаждане на други представи Ма тя физиката за това се развива, защото сменя неработещите си модели с по-работещи, независимо на кой колко му харесвали представите му.

Има, и примерът го показва. Същото сумиране на скорости, което лежи в основата и на аберацията. Помисли преди да питаш. Отговорите ги има, това кухо философстване няма общо с проблема. Какво е правилно се вижда от примера. Една свястна мисъл не можеш да изкажеш, един смислен въпрос не можеш да формулираш. Първо се научи да питаш, после ела да те изпитаме тука...

Защо? Ще си отчетат скъсяване на обекта. Всички неподвижни обекти в системата на обекта ще бъдат скъсени в системата на земята, защото системата на ракетата се движи.

Аз нищо не трябва да доказвам. Това което исках да докажа беше, че е некоректно да се ползва закона на Снелиус за подвижно огледало, следователно "парадоксът" на Младенов няма никаква обосновка. И го доказах с примера по-горе. Който иска да доказва нещо си - моля, чисти листа и моливи има много на този свят, да се захваща В случая имаме по даденост, че в различните системи ще имаме едни и същи събития, така че трябва да се изведе закономерност, която да спази това изискване. Това е занаятчийски проблем, никакво доказване няма тук, резултатът е предизвестен. Но ти продължаваш от позиция на пълно невежество по въпроса, да изказваш някакви предположения, и да си сигурен в нещо? Какъв е смисъла да се излагаш непрекъснато?

Кой какво може да си мисли или не може да си мисли, няма никакво значение. Единствено значение в случая има коректно да се прилагат физическите закономерности. Забележи, не става дума дали закономерностите са верни или не, това е съвсем друга бира, а коректно да се прилагат дадените закономерности. Е, както сам забелязваш, още на този стадии антирелативистите изпушват и почват да им се мержелеят парадокси. Просто казано, те са лишени от базови способности, какво остава за по-нататък, когато трябва да се правят заключения? Ето ти елементарна постановка, на която можеш да се увериш, че за подвижно огледало ъгълът на падане и на отражение ще са различни, и то според класическата Нютонова физика. Нека имаш огледало, разположено хоризонтално. Нека в ляво и в дясно от него, симетрично спрямо избраният център на огледалото, имаш разположени две стойки с еднаква височина - едната с импулсен лазер, другата с детектор на светлината. Нека, ей така, да има още един детектор, разположен в центъра под огледалото, където то е полупрозрачно. Схемата е проста: лазерът е насочен към центъра (за определеност под 45 градуса спрямо хоризонтала), лъчът се отразява от центъра (детектира се от детектора дето е в центъра) и попада в другият детектор също под 45 градуса. Ъгълът на падане е равен на ъгълът на отражение в тази система. Нека сега в някаква друга система К огледалото заедно с целият антураж се движи нагоре. Какво става? Ако лъчът от лазерът в системата К е пак под 45 градуса, няма да уцели средата на огледалото и няма да задейства детектора който е там. Значи ъгълът трябва да е друг, в случая по-малък от 45 градуса. Причината? Докато лазерният импулс се движи, самото огледало заедно с центъра си се движи нагоре, и някъде ще настъпи контакт на лъча с центъра на огледалото. За да бъде този контакт пак в центъра на огледалото, ъгълът трябва да е друг, по-малък. Тоест имаме същите процеси както и при аберацията. След отразяването обаче, накъде тръгва лъча? Ние знаем, че имаме събитие случващо се с детектора на другият стълб. Ако лъчът се отрази под същият ъгъл, той (след време!) няма да уцели детектора, защото детектора заедно със стълба и огледалото ще е заминал нагоре. Значи лъчът трябва да се отрази по-към вертикалата (ъгъл над 45 градуса), за да може светлината, догонвайки детектора, да го улучи. Елементарно се вижда, че в системата К ъгълът на отражение е различен от този на ъгъла на падане. Или просто казано, за така движещо се огледало не е валиден закона на Снелиус А всичко това следва от много по-фундаменталният закон - всички отправни системи отразяват всички събития. Използвайки този закон, по-горе обяснихме процесите, и можем да напишем съответните формули и да свържем ъгъла на отражение с ъгъла на падане и скоростта на огледалото. До тук чиста класическа физика. Но в сърцето на всичко е аберацията

СТО нищо не пренебрегва. Тя е много по-точна от класическата физика, въпреки че и тя нищо не пренебрегва. С пренебрегване нищо не може да се обясни.

Аз мога всичко. Но въпросът в случая е - защо ти се подлъгваш да приемаш за верен един резултат извън областта в който той е доказан за верен? Можеш ли да се опиташ да го докажеш за подвижно огледало, или да посочиш статия в която това е направено? Впрочем, историята с този ъгъл също е свързана с ефекта на аберацията в система в която огледалото се движи. И защо въпреки невежеството по кокретният въпрос, всяка забележка възприемаш за небивалица? Толкова дълбоко ли е вкоренена инерцията на мисленето, че не можеш да схванеш абсурдността на такова поведение? И цялата своя безпомощност в такава ситуация проектираш на другия? Не можел той... Виж сега, аз много пъти съм казал, че обичам да играя на шах. Там в ендшпила има едно правило - да не тръгваш да правиш ход, ако не си сигурен в победата, ако не си проиграл на ум комбинациите Аз тая игра дето се вихри тука съм я играл и съм си направил сметката за успешен резултат Тук влизам в битки които със сигурност ще спечеля, знам го предварително. Рядко греша, и сега не е такъв случая. А това за ъгълът на отражение от подвижно огледало не е ефект на СТО, а си е чисто класически ефект.

Човече, прочети си базовите учебници. Когато едно тяло се движи с ускорение в една инерциална система, то разстоянието от него до една фиксирана произволна точка в тази система расте. Това е закон, и той е точен в локално-инерциалната система която може да се построи свързана с ускоряващо се тяло (система в която тялото има малка скорост). При много големи скорости този закон само се забавя. И причината е релативистският закон за събиране на скорости, който ограничава максималната скорост - скоростта в произволна локално-инерциална система трябва да се добави към скоростта на тялото в началната инерциална система, за да се получи новата му скорост. Но тази скорост е винаги положителна величина, и по тази причина разстоянието непрекъснато ще расте. И всякакви датчици ще отчитат това, защото в случая сме приели че законите които обсъждаме съответстват на това което дават датчиците. Съвсем друго е положението ако системата не е инерциална. И това е системата на ракетата, вътре в нея всякакви чудеса могат да ти се случат. И датчиците в тази неинерциална система ще отчитат скъсяване (стига да си избереш подходяща дефиниция на "разстояние" поради липсата на общо време). Но в инерциалната система датчиците ще отчитат нарастване на разстоянието.

Преди много време говорих с един вярващ християнин. Той гордо заявяваше: аз не вярвам в еволюцията на Дарвин, и моите прародители не са произлезли от маймуните Та и ти така... Не е важно за какъв се мислиш, а фактите какви са.

Кога ще се научиш да не се плашиш и да не виждаш навсякъде "релативистични ефекти"? Аберацията е ефект познат още в класическата физика. Има съвсем нищожна количествена разлика при обяснението между между двете теории при високи скорости. При ниски скорости предсказанията на двете теории съвпадат. Младенов, кога ще се научиш, че анимацията е само израз на представата на човека, която може да е погрешна, и не може да бъде аргумент? В случая тази анимация е погрешна. Законът на Снелиус - ъгълът на падане е равен на ъгълът на отражение - е верен само в отправна система, в която отразяващата повърхност е неподвижна. Или когато скоростта на светлината е безкрайна. Докато в случая отразяващата повърхност се движи, а при това движение трябва да се вземе пред вид крайната скорост на светлината. И съответно представата, довела до тази анимация, е куца От такива проблеми се пораждат и парадоксите... По тази причина парадокс няма. Това че не си видял. означава че най-вероятно не си и търсил... Но обяснението и в СТО и в класическата физика е едно и също. Скоростта на светлината е крайна, променят се компонентите на вектора на светлината в двете системи, и това води до наблюдаваните ъгли. В СТО разликата е само, че големината на скоростта се запазва, което е свързано с относителността на едновременността. Но това е само малка релативистична добавка към основният ефект. При малки скорости предсказанията на двете теории съвпадат.

Ами няма. Когато едно тяло, без значение дали ракета или комар, се ускорява, то променя скоростта си, v = a.t спрямо някаква неподвижна точка в инерциалната отправна система в която описваш движението му. С фиксирана скорост ще измине път S = v.t спрямо избраната за начало точка. Когато обаче скоростта не е фиксирана а расте с ускорението, пътят се получава чрез интеграл по времето, . Както виждаш, тук никъде не е намесено нищо от особеностите на СТО, за да имаш скъсявания и подобни чудесии, тук се описва поведението на обекти в една единствена отправна система. Всички тези формули са базови, определящи връзките между скорост път и ускорение и идват още от класическата физика. Първите две са дефиниции, така че няма как да има някакви скъсявания в тях. Терминът "видимо" в случая изобщо не е на мястото си - само гледайки, ти нямаш оценка какво се случва с разстоянието. Трябва и измерване, а измерването се съчетава с формулите по-горе. Представи си нещата така: наблюдателите в СТО са изключително късогледи, те не разчитат на светината да донесе някаква излишна информация до тях, освен базовата - имя/няма светлина в даден момент. Те разчитат само на резултатите от преки измервания, и на тяхна база разкриват закономерностите на реалността. Скъсяване в случая ще има само в отправната система на ракетата. Преди ускоряването тя ще отчита едно разстояние до стартовата точка, веднага след ускоряването - друго. Защото ще мери с новите еталони и в новата обстоятелственост на друга отправна система, подвижна спрямо началната. Докато земята продължава да си стои в изначалната отправна система. За земята в момента на ускорение на ракетата не се променя нищо, свързано с разстоянието до точката в която става ускорението. И ще са валидни горните закономерности.

Ракетата ще се късява, но разстоянието - не. В инерциални системи, ако - по условие - един обект се движи и се намира на дадено разстояние в някаква инерциална система, то в системата на този обект споменатата инерциална система се движи и разстоянието ще е по-малко. Това е по причина в коя система дефинираме условието, от там асиметрията. А самата ракетата ще се скъсява, разбира се. Не е точнп отака. Силата на СТО е в отношението между различни отправни системи. В тамките на една система е валидна класическата физика. Както казва Айнщайн в основополагащата статия от 1905 г., класическата физика се е доказала, и трябва да я ползваме там където тя е приложимя. Например при събиране на скорости в една и съща система - два лъча светлина, всеки движещ се с 300000 км/с, се раздалечават един от друг в тази система с 600000 км/с. И това лесно се съобразява - единият изминава за 1 секунда в едната посока 300000 км, другият за същата секунда в противоположната посока изминава също толкова, разстоянието между тях нараства с 600000 км за една секунда. Класическа сметка, нали?

Да му мислят така изказващите се. Трябва да почетат още учебниците. Точно тук не си прав От гледна точка на звездата ракетата ще се отдалечата. Тъй като сме приели звездата за инерциална система, в такава система са валидни кинетичните закони на класическата физика. Имаме просто правило - при постоянно ускорение ракетата ще изминава път равен на ускорението по интервала време на квадрат делено на две. Тоест разстоянието в системата на звездата до ракетата неминуемо ще нараства. А в системата на ракетата трябва да намалява Разминаването идва от некоректното рилагане на формулите за скъсяване в ускоряваща се система. В такава система нямаш общо време, т.е. нямаш еднозначно дефинирана едновременност на две събития, съответно нямаш еднозначно определение на "дължина". и съответно разстояние. При инерциални системи няма значение къде са датчиците и наблюдателите. Резултатоите в такава система не зависят от местоположенията на датчици и наблюдатели.

Това е доста неясен въпрос... Имаш три различни отправни системи. След ускорението, и трите са инерциални. В "третата" инерциална система, в която първоначално ракетите са били в покой, в момента на ускорението нищо няма да се промени с разстоянето. В системата свързана със всяка ракета, разстоянието ще се промени. Причината -всяка ракета в резултат на ускорението сменя отправната си система, в която някакви дължини на неподвижни обекти в "третата" система ще са по-малки, зщото тези обекти са подвижни в системата на ракетата. За дължини в системата на другата ракета - хептен, тя също се движи спрямо първата ракета. АКо едната ракета тръгва от София, другата от Лондон, отсечката София-Лондон ще бъде скъсена за всяка от ракетите, и нормална в "третата" система свързана със земята. Тоест в системата на ракетите разстоянието между тях ще бъде по-малко. В случая системата от две взаимонеподвижни точки София и Лондон не е ли обект? Зависи. Ако ние сме в инерциална система и оставаме в нея и след промяната на скоростта на другите обекти, никакви разстояния няма да се променят за нас. Ще се променят разстоянията само в системите на обектите които търпят ускорение - защото те минават от една система в друга, с други измерителни еталони. Спомни си парадокса на близнаците: първоначално и за двата близнака в покой със земята разстоянието до Сириус е 10 светлини години, когато единият тръгва с голяма скорост, в новата му система това разстояние е 6 светлинни години, съответно той ще се движи по-малко време до там (и обратно), съответно ще остарее по-малко - това е защото той си сменя отправната система, докато земният не я сменя. Движението с ускорение е антиинтуитивно в СТО. Например, ако една ракета се ускорява и се отдалечава спрямо някаква звезда, то поради скъсяването на разстоянията с нарастване на скоростта спрямо звездата, в система на ракетата тя ще се приближава към тази звезда

Има един закон, "Закон на Раул" (има го в Уикипедията), който описва поведението на температурата на кипене на водата при разтвори. На практика всяко вещество, повишава температурата, стига обемът на разтвора да е по-малък от сумарният обем на водата и добавеното вещество преди смесването. Затова всякакви соли вдигат температурата, защото дисоциират и се разтварят, не променяйки обема на водата. Спиртът обаче не намалява обема на разтвора, затова при него температурата на кипене спада. Е, при големи концентрации може да има и отклонения... Така че имаш богат избор, Опитай например със захар, тя не е агресивна към желязото.

Значи, разминаването на общата теория на относителността и квантовата механика не засяга тези проблеми. Там проблемите са други, нелинейността на уравненията на гравитацията, и линейността която изисква квантовата механика с принципът за суперпозиция, за да са валидни куп от базовите симметрии, на които се разчита. И още проблеми има... Квантовата механика си има друг подход. Там липсва понятието "сила", което е много основно в класическата физика, и е наследено и в теорията на относителността, то е изместено от енергията. В квантовата механика масата не е динамична величина, там не се обръща внимание на инертността на частиците. Там масата има няколко важни приложения. Едното е като част от класификацията на частиците по маса на покой. Другото е енергията, запасена в частиците. Там не напразно масата се мери в енергетични единиция, електрон-волт и нагоре, електрона е към 500 мегаелектронволта. И тук е наложена масата като маса на покой, дори в релативистската квантова механика, квантовата теория на полето. Има една много хубава статия на Франк Уилчек, "за културата на силата" във физиката, ако четеш английски, ТУК. В теорията на относителността също всички коректни резултати се получават като работиш с маса на покой. Може да работиш и с релативистската маса, в доста случаи се получава коректен резултат (случйно в общият случай), ама като се получи некоректен, няма да знаеш, нали? Това е все едно в едно стопанство да си оптимизираш организацията само за кафяви крави - всичко ще е перфектно, докато не дойде стадото с крави на петна

Ей ТУК, тръгваш по всичките референции в края на статията, и може да се ориентираш във въпроса. Не е мястото тук за преразказване.

Като изчисления - на много места може да се ползва. То за това и толкова устойчиво се е наложила такава визия. Но ако последователно прилагаш такива изчисления, стигаш до парадоксалните ситуации: ако на едно движещо се тяло прилагаш сила по направление на движението, то реагира все едно има една маса, а ако на същото тяло прилагаш сила непречно на движението - реагира като че ли има друга маса. Което е парадоксално, защото масата се счита скаларна величина, а не вкторна. Демек тук трябва дълбоко да съобразяваш, какво правиш и какво получаваш. Тоест има ситуации в които такъв тип изчисления, с променлива маса, се дънят. А това не е нормално. Обратно, ако стъпиш само на масата в покой, няма никакви проблеми и теорията е консистентна във всякакви приложения. При дължините и интервалите нямаш такива проблеми. Там в различните системи получаваш различни величини. Защото тези величини се мерят директно. Докато при масата измерването е индиректно, т.е. трябва правилно да измериш околните величини. Ако я мериш чрез F=m.a, както е в класиката, се дъниш. Тук нещата до голяма степен са за това каква дефиниция за маса да използваме, за да имаме максимално широк обхват за нейното приложение. И в статията е добре разказано, масата на покой покрива цялата физика.