scaner

Сметнатата разлика е преди всяко сверяване. Числото което показва часовника на Боби в предишната система преди ускорението, с числото което показва часовника на Васил (общото време) в момента в който Боби става неподвижен в тази система. Още се циклиш ли на празно място?

Именно, разсинхронизирани са. Това значи, че ако се сравнят, имат различни показания, освен различният ход. Тц. Ходът на двата часовника ще се изравни, но не и показанията им. Натрупаната разлика ще остане докато не се извърши сверяване на часовника на Боби към общото време. И Лоренцовите трансформации просто смятат каква е натрупаната разлика.

Повтарям. Лоренцовите трансформации изчисляват момента според общото време на отправната система. Тоест според синхронни и сверени часовници във всяка точка на тази система. В нашият случай моментите са един и същи независимо от наблюдателите и мястото им. Но ти имаш часовник, който не е сверен в тази система, и показва момента на ускоряването който е бил в другата система. Ей за това е разликата. Това че са в покой не пречи часовникът да показва друго време докато не бъде сверен.

Можеш. Защото моментите се определят по общото време, не по конкретен часовник. Конкретен часовник може да си показва каквото си иска. В случая той е показвал коректно момента на събитието по общото време на предишната система с което е бил сверен, по новата се налага да се коригира разлика.

Лоренцовите трансформации не изчисляват времена. Колко пъти да те набия по канчето, докато това влезе? Те изчисляват моменти на събитие. Е, затова резултатът е различен. Тц. Този който пъха числата в нея не е наясно какво прави...

Точно така, времето е общо. Показанията на часовниците са различни. Не, нищо на времената не правят лоренцовите трансформации. Те свързват момента (и мястото) на едно събитие в едната система с момента (и мястото) на същото събитие в другата. Момента не е време, както и времето не е момент. ЛТ разчита че във всяка от системите има изначално установено общо време, иначе самото понятие "момент" губи смисъл без това. Научи терминологията, щото без нея всичко е парадокс И после се обяснявай.

Нищо подобно. Аз сега ако си мръдна часовника 6 часа напред, ще наруша ли с това общото време? Не, няма. Просто чсовникът ми не е сверен по общото време. Пак ще трябва да ставам в час по общото време, да ходя на концерт в час по общото време и т.н., просто чсовникът само ще ми създава неудобства да смятам. Това е съвсем естествено за часовник, който е бил точен в друга система и след ускорение - при което той не променя показанията си! - спре в друга система. Това е проблем на часовника, не на общото време - което, повтарям, е атрибут на системата, не на обекта. Младенов, учи материалната част, тогава и парадоксите сами ще изчезнат, като се покачи разбирането.

Когато си синхронизират часониците, разликата ще изчене. Сметките са преди такава синхронизация. Не, проблемът е, че на тебе не ти е ясно какво получаваш като пъхаш някакви числа във формулите. Точно тук ти се губи смисъла Времето е характеристика на системата, не на отделните обекти в нея. Щом си неподвижен в системата, нямаш рзлично време. Може да имаш само несверен часовник. Или спрял Самото допускане на обратното показва непознаване на материята за която се дискутира. Никакви разлини времена няма, има различни моменти на едно и също събитие. Това е за което са предназначени лоренцовите трансформации - да пресмятат моментите според различните системи на едно и също събитие, и това се получава като резултат. Часовник, който в другата система е изоставал спряо Васил, като кацне в системата на Васил, ще бъде изостанал по показания. И ще си е изостаналл докато не се свери по общото време на тази система "Времена" като резултат няма. А който си въобразява времена, да си оправя скапаните представи, това не е проблем на СТО. Тъпнята с "нехомогенното време" е по същата причина - неадекватност на разбирането.

Именно, именно, затова и ти се чудя за какво толкова се тръшкаш

Баси климатичните промени... Толкова силно слънце ли ви е напекло във Финландия? Или си сбъркал течността?

Да, точно така. Важно е в случая да се знае какво се трансформира. А това е моментът в който Боби се ускорява, прави преход между двете системи. До този момент часовниците на Васил и Боби са натрупали някаква разлика, и тази разлика се фиксира в момента на преход на Боби в другата система, защото там вече часовниците вървят с еднаква скорост. По тази причина тази разлика - изчислена с трансформациите - ще се запазва нататък във всеки момент.

Лоренцовите трансформации не изчисляват "времена". Съвсем други неща изчисляват, моменти на събития. А че разликата в моментите на две случили се (вече в миналото) събития се запазва, това се очакваше. Виждаш ли как терминологичната мъгла пречи? И после те нагазват някакви "нехомогенни времена", и преставаш да приемаш и предаваш...

Много добре действа на светлината и подходящи спиртни настойки от листа и цветове на пелин

Това е само при лъчи с една и съща посока, и е въплътено във вторият постулат на СТО. При разнопосочни лъчи вече имаме система. И тази система - като цяло - пак трябва да се подчинява на физическите закони. Които изискват тя да може да бъде в покой например. Представи си (голямо опростяване) че имаш два светлинни пакета един срещу друг. Скоростите им са равни но противоположни вектори, сумата им е нула - т.е. такава система според сумирането на скоростите трябва да е в покой. Но това не е коректно, трябва да се сумират импулсите (импулса се нарича още "количество на движение"). Всеки от пакетите има собствен импулс, който е вектор с определана големина и посоката на скоростта. Ако импулсите са еднакви, "центъра на масата" на такава система ще бъде неподвижен. И това състояние, или движението на такъв "център" можем да установим, определяйки тези импулси. Или определяйки енергията им (връзката е пряка). Говорейки за "център", това понятие е доста условно. Ако системата на лъчението е пространствено ограничена, такъв физически център може да бъде намерен. Когато не е ограничена, като реликтовото лъчение, тогава можем да разчитаме само на определеният импулс на такава система, и да определяме нейното движение чрез него. Защото импулсът е именно характеристика на движението. Важното в случая е, че за разлика от еднопосочен лъч, който винаги се движи с постоянната скорост, системата може да бъде дори неподвижна.

Младенов, разшири си малко кръгозора. Отправната система не е място. Тя е състояние. При това, по дефиниция, инерциалната отправна система е състояние в което се изпълняват законите на Нютон в най-простата им форма. Най-простата форма тук е намесена за да се елиминират разни добавки, водещи до фиктивни сили, присъщи за неинерциалните системи. Ако се замислиш, това което сега казвам, е просто друга форма на принципът на относителност - във всяка система законите ще са еднакви и задължително ще включват трите закона на Нютон. Когато ти си в такова състояние - което е експериментално определимо, проверявайки законите - ти си неподвижен в тази отправна система, по дефиниция (по-коректно е че апаратурата която прави измерванията е неподвижна). Всички обекти, неподвижни с тебе (апаратурата), са неподвижни в тази отправна система. Тоест произволна неподвижна тухла може да бъде начало, и спрямо нея да мериш разстоянния, промени на разстояния и техните промени и т.н. да изграждаш координатна система. Демек тухлата неподвижна в това състояние може да е отправно тяло на отправната система. Стига да ти трябва отправно тяло. По същото правило началото на отправната система свързана с реликтовият фон не е някъде далече, може да е проиволно близо, да прелита под носа ти Ами докажи го де. Не става с твърдения. Определи състояние, неподвижно с вакуума. Но първо трябва да налееш смисъл на самото понятие "неподвижен с вакуума". И като свършиш, си готов!

Началото е произволен избор. Където го сложиш, там е, както и да му викат. То не определя отправната система. Нали се сещаш, че отправната система не е координатна система, а нещо много повече? Тоест когато си в покой в отправната система, може да си избереш някъде начало, и да поставиш там тухла, за да не го забравиш къде е. И вече можеш да си мериш всякакви разстояния.

Разстояние се отчита до източниците, които формират това излъчвамне. В случая става дума че реликтовото лъчение е обект който може да има нулев - сумарен - импулс и за това да може да служи за отправна система. Ти да не би да се обърка за разстояние до отправна система? Няма такова чудо в природата

И като как ще го избереш вакуума? Ще му драснеш с тебеширче едно кръстче и ще си го заплюеш като точка от вакуума? Ай не ни расмивай с тоя вакуум, не ти ли стана байгън?

Може, може. И по-горе съм обяснил защо. Точно така. При определени други допускания, разбира се - например че в някаква ("нейната") отправна система тази светлина е изотропна по интензитет или честота или поляризация или още нещо. Иначе не можем еднозначно да определим такава система, много са. Както казах по-горе, нужни са още допускания, т.е. или "вътрешна информация" - какви са характеристиките на тая светлина в така наречената "нейна" система. Тогава, просто казано, изследвайки тези характеристики, може да намерим движение което да ги покрива напълно, т.е. да сме в покой с нея. Ей на, за реликтовото лъчение това е изискването за честотна изотропност (изотропност в светлинната температура). А тези изисквания реално налагат ограничения на системата която е създала това излъчване.

Мъка, мъкаааа, калл по гърба и сливи в главата Тая работа само с тръшкане, без аргументи, не става. А тебе в тая област никакъв те няма.

Чакай сега, така с такава кратуна не можеш да спориш. Ти му даваш статии, човекът обаче не знае чужди езици, а и с българският му е под сериозен въпрос. Той просто не чете, а се е пуснал в грамофонен режим, говори колкото да не заспи.

За едно и също нещо ли става въпрос(червените текстове)? "СТО не елиминира изрично космоса за отправна система, тя само стъпва на фактите, че използването му за такава система е принципно невъзможно. Ако можехте да забиете в космичческото пространство пирон, доказано "неподвижен с вакуума", няма проблем да изградите отправна система. Но температурата на една локална област, която е измерена чрез реликтовото лъчение, изобщо не може да се доближи до идеята за такъв пирон. За стационарността на този излъчвател (каквото и да значи това в случая) нямаме никаква информация, камо "спрямо вакуума", и изобщо каквато и да е връзка между вакуум и този източник на излъчването. Това което може да се заключи от измерването на сателитите е, доколко две много раздалечени такива области (в противоположни направления), са стационарни една спрямо друга. И това при куп предположения, които отдалечават вакуума като отправна система в небитието. И чак на база тези допускания може да се изчисли някакво движение между тези източници и сателитите." Добре, похвално, задълбочил си се в детайлите, браво! Значи, първото което е важно, че лъчението е материално, и потенциално може да служи (в някои случаи) за отправна система. Но вакуумът тук няма нищо общо - поне вакуумът който наблюдаваме, навсякъде еднотипен и хомогенен. Да не говорим за празното пространство, което изобщо не може да се съпостави с отправна система. Тоест, кратко казано, когато говорим и обсъждаме фоновата радиация, намесването на вакуум и празно пространство са неуместни, те са си отделни губернии. Та, можем или не можем да свържем отправна система с лъчение? Ако под лъчение разбираме прост еднопосочен лъч светлина, не можем. За такъв лъч имаме вторият постулат на СТО - във всяка отправна система светлината се движи с еднаква скорост (перефразирано). Значи ако допуснем, че със светлината можем да свържем отправна система, то светлината в нея не може да е в покой, а трябва да се движи. Което е противоречие, т.е. допускането ни е невярно. Друг е въпросът ако имаме система от лъчи в различчни направления, какъвто е реликтовият фон, идващ от всички страни. Една такава система според СТО се характеризира с ненулеви енергия, маса, и евентуално импулс, свързани в следната връзка: Енергията и импулсът са величини, които са различни спрямо всяка инерциална система, и смисълът им е прост - чрез импулса ние можем да определим посоката и скоростта на движение на тази фонова радиация спрямо всяка отправна система, включително и спрямо нашата, земята. Технически в случая това се разрешава чрез спътниковите наблюдения - разбира се, при ред предположения. Гледайки формулата, импулсът зависи от енергията, масата на една такава система е константа. Ако предположим (в нашият случай) че енергията е равномерно разпределена от всички посоки, то получаваме ненулев импулс. Това предположение означава, че наблюдаваните от спътниците температурни разлики са вследствие именно този импулс, който се опитваме да определяме, и именно нашето движение изкривява енергетичното (температурното) разпределение което наблюдаваме. Друго предположение е, ако енергията изначално не е еднородно разпределена, тогава импулсът може да е нула просто защото различните участъци на вселената имат различна температура по начало и наблюдаваните температурни разлики в лъчението не са по причина допълнително движение. Изборът е произволен, и на практика в нашата видима част от вселената ние можем да използваме това което ни е удобно. Този избор не променя физическите закони и принципи Но, и в двата случай, спрямо този фон ние можем да определим движение (естествено, той е материален, и движението е относително), т.е. с него можем да свържем отправна система. Но вакуумът и празното пространство тук нямат никаква връзка. Влаченето и намесването им в такива ситуации е проблем на дълбоки предразсъдъци и неосмисляне за какво става дума...

Хехе, ти ли си представител на "световната научна прогресираща общност"? Жална и майна на такава общност тогава...

Лавандуло, намери си "реноюиран" журнал и го покажи, не се тутай тука.

Може, разбира се. Законът на Хъбъл Дава каква е скоростта на отдалечаване на далечна галактика. Значи ако тя се движи със същата скорост но в обратна посока на текущото си положение, ще е неподвижна спрямо нас и няма да се отдалечава, т.е. ще компенсира разширяването на пространството. Не знам дали знаеш, но има един доста анти-интуитивен резултат, който може да се получи, ако разгледаш ускоряващ се наблюдате, проследявайки последователното му минаване в различни инерциални системи. Значи задачата е проста. Имаш обект и на определено разстояние от него наблюдател в ракета. Наблюдателят почва да се отдалечава с ускорение от обекта. От начало всичко е наред, скоростта нараства бавно, разстоянието между ракетата и обекта се увеличава в отправната система на ракетата (тоест, както се и очаква, обекта се отдалечава със същата скорост). Да, ама с нарастване на относителната скорост релативистските ефекти почват да се проявяват, и разстояннието между ракетата и обекта започва да намалява поради лоренцовото скъсяване, то не зависи от посоката на скоростта (да напомня, ракетата се отдалечава от обекта по условие!). Независимо от този факт (на приближение), доплеровият ефект измерен от източик закрепен на обекта, ще сочи засилващо се (поради все по-голямата скорост) червено отместване. И се получава почти парадоксална ситуация - хем доплеровият ефект сочи за отдалечаване, хем при това отдалечаване разстоянието (пак да напомня, в системата на ракетата) се намалява И не, не е парадокс.