scaner

Това няма абсолютно никакво значение. Всяка система си сверява само неподвижните в нея часовници, защото само те могат да бъдат сверени. Всички събития за нея се отчитат само по тези часовници. Останалите подвижни часовници могат да се съпоставят с неподвижните, за да получиш знание какво се случва според съседите, т.е. подвижните системи. Но всичко се върши с неподвижните. И тогава парадокси няма и за цяр. Само в замаяните глави гнездят парадоксите Много елементарно си пъхаш спици... в колесата и сам се прецакваш. После някакви теории ти били виновни. Дръжки.

Ако някога, дай боже, ти просветне, че се сверяват само неподвижни часовници за които никакви скорости и разположения и направления нямат значение, може би ще успееш да постигнеш и цялото безсмислие на конструкциите, които се пънеш да градиш, и този безполезен труд който хвърляш в мелницата на времето...

Има го, просто не го забелязваш Пък и нали искаш да живееш дълго, налице са нужните условия и без скъсяване.

Нещо си се оплел, хем противоречивости, хем правилно сверяване... Избери едната страна

Вероятно, важна е моментната а не средната скорост

И това ще доведе до цяла манджа с часовници, всеки от които ще показва различно, и самата идея за общо време отива в небитието Момчето е нещо много объркано напоследък...

Абе най-общо, който тича, ще живее повече

Може, тя е вечна защото е истина Никакъв парадокс няма в метода, твърде е елементарен за да стигне до парадокси. Е, значи принципно си лишен от шанса да я получиш.

Народа го е казал, когато си видиш зад ушите без огледало.

Не съм казал нищо за неподвижни системи. Чети внимателно, преди да се изказваш. Но от друга страна, всяка инерциална система може да играе пълноправно ролята на неподвижна, когато ни е нужно В този смисъл всички са неподвижни, само дето не едновремено. И не "чакаме" някоя да стане неподвижна - тя Е такава за неподвижен в нея наблюдател. В този смисъл всички знаем че тя е неподвижна, според физичните закони. Останалото е зле работещо въображение. Методът ти е откриване на топлата вода, с три хилядолетия закъснение

Сверяват се само неподвижни в някаква система часовници. Товаа е закон. Само те могат да стоят в синхрон. И какво, откри най-сетне топлата вода и киселото зеле? Браво

Ами нещата са прости, както обикновено Разглежда се относителността на едновременността. Представи си една редичка от сверени часовници неподвижни с космическият кораб, простираща се между двата му края. Две едновременни събития, случили се в тази система в двата края на кораба, ще съответстват на еднакви покаания на всичките часовници, включая и тези в двата крайща. Съответно, двама близнаци разположени в двата края, ще имат една и съща възраст. Сега нека имаме същата ситуация но с часовници неподвижни в системата на земята. Плътна редичка, покриваща и крайщата на космическият кораб, че и малко в запас. В системата на земята двете събития, за които стана дума по-горе, няма да са едновременни. В случая от земята виждаме, че първо се случва събитието на опашката на кораба, и чак след него събитието на носа на кораба (в земната система може да проследиш светлинният сигнал излъчен в средата на кораба). Тоест когато всички земни часовници сочат 12:00 часа, колкото сочи и часовника в средата на кораба, този в предният край ще сочи по-малко - в примера 11:00 часа (там събитието още не се е случило, ще се случи след 1 час), а този в задния край - 13:00 часа (Там събитието вече се е случило преди 1 час по земния часовник). Ако изразим това с възрастта на близнаците, според тези показания на часовниците на кораба сравнени със земните, този в предният край ще бъде по-млад от този в задният край в системата на земята, в този пример разликата ще е 2 часа. В системата на кораба те по условие бяха с еднаква възраст. И сега ако всеки от тях "скочи" в земната отправна система едновременно по земните часовници, то на земята ще имаме двама близнааци на различна възраст. Форма на "парадокса" на близнаците. Една подбна задача със същият резултат е "ловенето на бръмбари" от ТУК.

При неподвижни в една система часовници разстоянието съвпада със светлинният път. Тука няма мърдане. Евала, лапландец, ти си способен да се спънеш и на празно място

Какви сметки, какви пет лева те тресат? Схемата е очевадна, сметките са чисто класически. Имаш известно разстояние между неподвижни часовници. изпращаш от единия сверяващ сигнал със известната скорост на светлината, и когато пристигне до сверяваният часовник, там отчиташ и времето за което е изминал дистанцията между тях. И си готов. Къде в тези елементарни действия си успял да се омотаеш толкова сериозно, че си получил някакво опровержение на СТО?

Доказал си дръжки. А пътищата са такива, каквито трябва да са при неподвижни часовници. Нещо ти е болна фантазията на тебе...

Чакай малко, дай по-полека. Прав си, важният проблем е в сверяването на часовниците. Теорията на относителността ни показва, че най-простата възможност да имаш сверени часовници е, когато те са неподвижни в инерциална отправна система. Затова изискването за измерване на време в такава система е то да се прави с неподвижни в тази система часовници. Разбира се, без никакви ускорения. По същите причини, измерването на дължини и разстояния да става само с неподвижни еталони. Измерването на тези величини дава възможност да се описват събитията и техните зависимости навсякъде. От тук нататък е лесно сверяването на два раздалечени часовника - като измериш разстоянието между тях и като използваш светлинен сигнал с вече известна скорост. Сверявайки два часовника, ти можеш да мултиплицираш технологията всеки от сверените да свери още по един, и т.н. да създадеш мрежа от сверени часовници. Тази мрежа се нарича общо време на инерциалната система. Процесът няма принципни пречки, само технически трудности. По този начин всяка инерциална система ще си има свое общо време, и всяка може да си го създаде или поднови при необходимост. Времевите координати на събитията могат да се сравняват между две такива системи с лоренцовите трансформации, но да не забатачваме нататък. Какво правим при ускорение? На практика ускорението представлява промяна на скоростта. За достатъчно малък интервал време ти може да разглеждаш ускорението като преход между две инерциали системи, скоростта на едната определен в началото на интервала, скоростта на втората определен в края на интервала. Това е похват от диференциалното смятане, интервалът теоретически може да клони към нула и тогава описваният процес е точен, а крайният резултат ще се получи с интегриране. Това в случая не е важно, важното е следното: тъй като ти правиш преход от една инерциална система в друга, то ти сменяш системата часовници с общо време. В крайна сметка, ако ускорението спре, ти пак ще се окажеш в инерциална система, но вече с друго общо време. Часовниците с които си работил преди ускорението, ако са такива, че ускорението не влияе на хода им (не са с кукувичка или махало например), вече няма да са част от общото време - те вече няма да са сверени в новата система, макар и да продължат да вървят синхронно. Тоест в новата система трябва да бъдат синхроницирани отново, за да формират - или да станат част от нейното общо време. Тук не става въпрос за някакво поведение на електронни частици., което да се влияе от ускорението. И в чисто идеализираният случай на часовници, които не се влияят от ускорението, горната разсинхронизация ще бъде факт. Както виждаш, при ускорения нещата са по-сложни. Ако ускорението е непрекъснато, тогава нещата са още по-сложни. В такава отправна система не можеш да дефинираш общо време с такива прости средства. Земята се намира в такова състояние, и за това е необходимо непрекъснато да се извършват синхронизации на GPS спътниците, за да могат да мерят коректно разстояния.

Условието е твърдение. И то трябва да е допустимо, особено когато има съмнение дали гможе или не може да е така. Именно за това трябва да се обоснове. Това е все едно да дадеш по условие, една кола тръгва наляво, друга надясно, и да твърдиш., че след 1 час ще се сблъскат. Тъпо е, нали? Ти си на същото дередже. Физиката не е философия или научна фантастика, тя налага всякакви сериозни ограничения. И спазването на тези ограничения е част от прилагането на логиката. Без тях логика няма. Аз както видя, подходиш с ясна формулировка на задачата, и изведох условие кога е допустимо такова условие и кога не. Така се прави. Дал съм решение ТУК. Кой разбрал - разбрал. Това дилетантско поведение да не искаш да разбереш за какво става дума говори само за себе си. Това което беше ясно, съм го обяснил. Простичко е, само трябва да се напънеш с правилни последствия... Не си първия, нито полследния, който идва тук с претенции, но се излага. @gmladenov също тръгна с рогата напред. Но той положи много усилия от своя страна, и макар че пак си е антирелативист, подхожда много по-сериозно към проблемите и за това заслужава уважение. Ако и ти го заслужиш, ще го имаш. А до тогава - е, оплаквай се.

Самото твърдение че трябва да има трето събитие не лежи на никакви оценки, свързани с теорията. Ако ти имаше някаква аргументация за него, нямаше да се тръшкаш толкова време а щеше да я споделиш. Постъпката ти е чисто ирационална, и несериозността и е видна от далеко. Това обяснява отношението на толкова много хора към тази задача - съвсем обяснимо е. Всичко това е така за класическата физика. Но защо го твърдиш и за СТО, е абсолютно неясно. Не си си мръднал пръста да го аргументираш. А след като ти показах количествено какво се случва, почваш да се правиш на тапа... Твърде много подобни случи съм срещал, за да прозра някаква дори скрита сериозност в такова дело. Аз въведох опростяване, за да може да разбереш какво точно се получава. Сега, ако си успял да го разбереш, след като съм утъпкал пътя, може да го усложняваш колкото ти душа иска, всички само ще ръкопляскаме на такова желание. Аз не съм длъжен да смятам сериозни задачи свързани с по-голям разход на време, без съответно заплащане. Всеки трябва да си плаща за тъпите идеи.

Наздраве! На мене днес ми върви на Гибсън, но операцията по броенето им нещо дава фалове... Проблемът с едновременността не се основава на крайната скорост на сигнала, а на сверяването на часовниците. Защото самата идея за едновременни събития се основава на твърдението, че двете събития се случват при еднакви показания на часовниците. Важното е, часовниците да са сверени и да вървят синхронно. Това елиминира проблема с крайната скорост на светлинта. Тогава може да си представиш следната система тип счетоводство. До всеки часовник има касов апарат, който при някакво събитие печати квитанция със точното време. Веднъж в годината някой минава, събира квитанциите, и ги носи в някаква кантора, дето някой почва да ги анализира. Тогава той, сравнявайки моментите на събитията, може да кааже дали две са станали едновременно или не. Както виждаш, принципно скоростта на светлината в случая не е интересна, регистрирането на едновременност е принципно възможно. От тук нататък всичко е въпрос на технически подобрения и удобства. Така че твоят адмирал може да си седи в някаква канцелария и да възстанови цялата му нужна информация по отчетите на наблюдател до топчето и до върха на мачтата (стига да оцелее).

Но ти не си показал, че твоето твърдение е следствие на теорията. В този смисъл то е проиволно, няма логическа основа, както се казва, е изсмукано от пръстите ти. Колко интелигентни и заети хора биха обърнали изобщо внимание на такъв подход? Много малко. Аз, от друга страна, използвах средствата на теорията, за да покажа, че очакванията ти са неоправдани. Така че претенции към мене не може да имаш. Не е едно и също. Спомни си примера който ти дадох за кондуктора и влака. Докато кондукторът се движи от края до началото влака (в системата на влака това разстояние е и неговият път), той заедно с влака ще измине разстоянието от София до Пловдив, което в системата на земята ще бъде неговият път. Както виждаш, в две различни системи кондукторът изминава различен път. Тъжно е, че и такива елементарни примери от класическата физика те спъват. Но защо тогава това се излива в някаква агресия, че друг ти е виновен за твоите собствени проблеми? Само за това, че ги казвам открито а не лицемеря? Помисли по въпроса. Може. Кондукторът и влакът. Влакът е дълъг 100 метра, но пътят на кондуктора през него в системата на земята е 142 км. Елементарно е, стига сам да не си създаваш когнитивни клапани с предразсъдъците...

О не. Сериозните хора си обсъждат сериозни въпроси. И във всеки форум в който те допуснат, има голям шанс да ти кажат че вече има подобен въпрос, бегай в архивите да четеш. Както видяхме, въпросът ти е елементарем, но с твоито тршкане става времеотнемащ. Предполагам, хората вече са патили. Напротив. Още в началото ти посочих, че има разлика между път и разстояние. Времето за което се движи светлината зависи от нейният път, по дефиниция. Това че не знаеш или не можеш да четеш базови учебникарски положения, трябва ли да ме кара да ти повтарям едно и също?

А ти какво предлагаш? Когато обсъждаш логически противоречия в някаква теория, ти трябва да изявиш противоречието чрез нейните средства (или чрез факти, но тука факти няма). Този който защитава теорията, трябва да покаже, че нейните средства не водят до това противоречие. Тоест теорията задължително трябва да се атакува и защитава с нейните средства, за да покаже че те работят или не работят коректно. Защото няма с кои други. Мислиш ли че е смислено СТО да се защитава, ползвайки законите на класическата физика, които по дефиниция и противоречат? Никаква логика няма тука. А ти май беше радетел на логиката, или се отказа? Така че научи малко базова философия на науката, стига с тези глупости и първосигнални хрумвания. А, това че нещо не разбираш, още не значи че то е погрешно. Ти тука има много да наваксваш. СТО е създала апарат, който трябва да се ползва когато се разглеждат всякакви въпроси свързани с нея. И игнорирането му не е решение на проблема, а самото то води до проблем. Човече, аз от началото ти набивам в главицата, че има разлика между разстояние и път. Разстоянието между крайщата на кабела съвпада с пътят на светлината в система, в която кабелът е неподвижен. Но пътят на светлината в система в която кабелът се движи не е равен на разстоянието между крайщата на кабела. И чрез тези две различнни понятия - път и разстояние - задачата елементарно се решава. Ти сега почна да откриваш топлата вода, а защо мене ме обвиняваш, след като аз съм ти отворил очите? Що не се ограмотиш първо? Пак да повторя, губят ти се базови положения на класическата физика. Какви комплекси се опитваш да избиваш, като обсъждаш теми с такива пропуски в знанията? Когато повдигнеш знанията си, ще обсъждаме кой и от какво трябва да се срамува

По това което изложи тук, лесно може да се предположи каква ще е реакцията на по-сериозните и по-заети учени. Точно така се прави на по-сериозните форуми. Има филтър, който да пуска смислените въпроси. Твоите въпроси засягат базовите учебникарски положения, и се решават още чрез тях. Пък и поведението ти да не приемаш чуждите отговори, ако се различават от твоите предразсъдъци, ще те отреже на много места. Може би трябва да отърсиш причината за това че споровете ти се струват безсмислени на друго място, например в себе си? Ако поне малко се съмняваше в бекрайната си правота бих ти помогнал, но ти тоя канал си го запушил тотално.

Моето предложение съвпада с предложеното, а то е сериозен документ. Слагам си палеца под трамвая ако не е така! Чети в оригинал, за да няма хъката мъката. Няма смисъл само да го копирам.

Там е най-простата схема. На нея се базира общото време в СТО. Аз съм ти я обяснявал едно десет пъти в тоя форум, нямам намерение да продължавам. Твой ред е да направиш усилие.