scaner

Само че в реалността не е такава. Ако беше така, скоростта на светлината щеше да се сумира по класическият закон, или казано просто, да зависи от скоростта на източника. А всички експерименти опровергават това. Така че, Младенов, това е просто болно бълнуване. Тоест представата ти не отразява реалното положение на нещата. P.S. То за това и няма пълно увличане

Ламинарността на потока може да бъде оценена и измерена и контролирана, както и нейното влияние на крайният резултат. Всичко това се включва в оценката на точността на резултата. И в нашият случай, трябва да имаме грешка 2 пъти (200%) за да се сбърка частично с пълно увличане. Такива експерименти не се правят Няма такива случаи, грешката във всяка публикация се докладва, оценена е, и където и да бръкнеш, е някакви единични проценти. Ето например ТУК една съвременна статия за повторен експеримент на Физо. На трета и четвърта страница ти описват хидравликата и как се поддържа и контролира, за турбуленцията има допълнителен анализ на края. На страница 6 са дадени и дискутирани резултатите. На графиката е показано с пукнктир "класическото предсказание", т.е. точно очакваното пълното увличане. Е, вижда се че няма как дори Физо да го сбърка Както виждаш, страховете и кошмарите ти нямаат никакво основание, те са само фикция. А това че се страхуваш от такива неща, е съвсем друг въпрос. Гарантират се. И пак не показват пълно увличане. Което е факт, че такова при този опит няма. Не е и нужно. Достатъчно е потокът да внася малка и оценена грешка, както и се случва. И всичко е точно Ами не повтарят грешките. Напротив, ти си си въобразил че повтарят някакви грешки. Без да даваш никакви количествени оценки за техните резултати, само въздухарски предположения Ей по-горе статията те опровергава всякак. Сега схващаш ли каква е разликата между измишльотини и реалност?

Тц. Ти описваш поведението на водата от гледна точка на земната система, в която тя се движи по условие. Тоест формулите са фалшиви и не описват нищо. С тях нищо не може нито да докажеш, нито да опровергаеш. Намесването на някакви "увличания" само показва ясно диагнозата. Ти май съвсем си сдал умствено багажа, а? Не очаквах да си толкова елементарен...

Само да вметна, така написаните формули са верни само за вода в покой.

Нито един експеримент по принцип не дава абсолютно точен резултат, всички дават резултати със задоволителна точност. Всичко се свежда до степента на тази задоволителност. Така че нямаш право да протестираш срещу това. А колко е задоволителен потока, който ползва Физо, и как точно се е изхитрил да го формира, може да прочетеш в статията му Любопитно ми е, ти, дето хал хабер си нямаш как конкретно си е свършил работата Физо, се опитваш да играеш в пиеската "Нероден Петко"? Щото значи потока на водата можел да стане турбулентен, резултатът на Физо не бил верен? Ега ти аргументацията... Пак лекарствата за халюцинации си забравил. Чети бе, човек. Хиляди експерименти има дето повтарят опита на Физо, със все по-голяма точност. Като се разтърсиш особено в последните 30 години, повече от половината от описанието е как се гласи ламинарният поток, как се контролира, всичко. И резултатите само потвърждават този на Физо, никакво пълно увличане не показват. Добре е да се замислиш, тебе къде те е ухапала бълхата с това "пълно увличане".

Ах на мама сладкия, кой ли те измисли тебе... Тези картинки дето ги даваш, са проекция на движението само по един пространствен ъгъл. На практика обаче върху небесната сфера се очертава кръг (почти), тоест във всеки момент имаш ненулево отклонение спрямо централната му точка. Нулата ти се получава, защото разглеждаш кръга проектиран върху някой от диаметрите му. Тоест в нулите на аберацията ти сменяш посоката на движение на земята, там проекцията на орбиталната и скорост е нула. Както обикновено, правиш заключения без да мислиш. Докога?

Разбира се, че по-голяма точност е по-добре. Но Физо е имал много благоприятни улеснения. Не напразнно той се е нагърбил с на пръв поглед невъзможна задача. Той не е търсел зависимост на сляпо, а е опитвал да провери предсказание (формула) дадено от Френел за частично увличане на етера. Тоест за даден коефициент на пречупване, за водата 1.33, числото което е търсел в резултат на измерването си е около 0.45. Числото което сочи пълно увличане, е 1. При това положение може да измерваш с отвратителна точост, стига да правиш много измервания и да не допускаш системни грешки. Всяко от измерванията ти може да има много пъти по-голяма грешка от самата измервана стойност, но математическата обработка на такива измервания намалява грешката. Представи си, че истинската стойност е 100. Първото ти измерване дава 300 (300% грешка, 3 пъти!). Второто дава 4 (2500% грешка!). Третото дава 50. Дори само просто усредняване дава като резултат в случая 118, което е доста близко попадение до истината. С повече измервания ще бъдеш все по-близо, а и има други обработки освен усредняването. При това получаваш и дисперсията на грешката, оценка колко е голяма тя, и може да контролираш броят измервания за да я държиш в искани граници. В основата на този подход лежи разбирането, че грешката е случайна величина, а случайните величини при усредняване се стремят към средна, устойчива величина, в случая нула. Така на времето записвахме оптични спектри върху фотоплака. Всеки лазерен импулс минаваше през определена проба, после през спектрограф и анализатор, и на изхода излизаше осцилограма визуализираща спектъра. Само че беше бъкана с шумове, една фотография на такъв спектър беше на практика равномерен шум. Само че като пуснеш още един импулс, случайте шумове почват да се компенсират, а стабилният сигнал си стои където трябва и само се сумира. И като направиш дълга експозиция върху фотоплака, стабилният сигнал винаги се сумира и става плътна черна линия, шумовете се компенсират и дават леко сивкав ореол. И после мериш спектъра по снимката. Това беше в доцифровата ера, сега си има автоматизирани системи които го правят. При опита на Физо има и други механизми, които спомагат за намаляване на грешката. Това е интерференчният метод, който не изисква точност в размерите на апаратурата. Там каквито и да са размерите, винаги получаваш интерференчна картина. И трябва само да отчетеш разликата между две такива картинни, без течаща вода и течаща с някаква скорост, и това сочи към крайният резултат. Тук грешките вече са контролируеми, скоростта особено е важна, но както казах, и 10% да е грешката там (което е твърде много дори), резултатът ще е в разумни граници. Тази грешка тук определя точнността давана от уреда, а горният метод минимизира грешката при самото измерване. Разбира се, няма как да стигнеш до по-точен резултат от колкото дава самият уред. Това е цяла силно развита наука, която чрез подходяща стратегия на измерване може от груба апаратура да изстиска невероятна точност. На мен ми се е налагало да минавам през такъв курс, макар и доста повърхностно. Ей на, сега като играя на борсата, ми липсва подробният курс свързан със статистиките при обработките, и ми се налага да чета на стари години Та, използвайки тези експериментални хватки за обработката, без съмнение можеш да отличиш дали резултатът ти се склонява към около 0.45, или към 1. Тук вече и сакат експериментатир не може да сбърка. А Физо е проявил завидни умения. И резултатите на Физо сочат, че теоремата на СТО за събиране на скоростите е вярната. Формулата която дава Френел за увличане на етера в първо приближение наистина е поразително близка до тази теорема, макар че са изведени от принципно различни положения Понякога се случват такива съвпадения. Теоремата на класическата физика за събиране на скоростите изисква коефициентът измерен от Физо да е 1, а както видяхме, той склонява към по-малка величина.

И каква точност му трябва? Представи си, че знаеш с точност 10% дължината на тръбата (за тръба 1 метър това е +-10 сантиметра). И знаеш с 10% точността на скоростта. Е, имааш ли идея с каква точност ще се получи крайното измерване? Това е което се търси, а не меленето на празни приказки. И не, в случая неточностите не се събират, сметката е по-сложна, при коефициент на пречупване както гледам на пръв поглед точността на експеримента ще бъде между 12 и 17%. Което както и да го гледаш, няма как да се сбърка полученият резултат с пълно увличане, който иска над 100% грешка. А Физо положително е работел с под 10% отклонение в посочените параметри Изобщо, формулите на Младенов както са написани, нямат никакъв смисъл, те са валидни само при скорост НУЛА. Лесно се проверява, като ги събереш. В края на крайщата, интерференционната картина мери времеви разлики, а формулата за тях е съвсем друга - и по нея трябва да се смята влиянието на точнносттаа, не тук

Експериментът е напълно адекватен да различи пълно увличане, от едно съвсем слабо увличане, каквото той е забелязал. Тук не може човек да се заблуди по никакъв начин.

Не е пълно увличане. Пълно увличане би било, ако сумирането на скоростите става по законите на класическата физика. .Само че резултатът от експеримента сочи, че това не е така. Което, от сегашното ни положение, очевадно сочи, че класическата физика не работи добре при скорости близки до тази на светлината . Напротив, не можем да надхвърлим скоростта на светлината във вакуум при това сумиране, така че принципно не може да съществува пълно увличане. И ако на някой му се е присънило, фактите показват само че самата идея з увличане води до противоречия и трябва да се отхвърли. Както и са направили умните хора. Да, въпросът е до колко. И точно тук се получават разликите между желанието и действителността. Искаш пълно увличане, но природата не го дава Ще трябва някак да свикнеш.

Не, не се разтваря. Светлината си взаимодейства с атомите, защото те имат пространствено некомпенсиран електрически заряд. Това определя коефициента на пречупване, съответно забавянето на светлината в резултат на това взаимодействие. Когато средата се движи, имаме просто събиране на скоростта на движение на средата плюс скоростта на светлината в нея. Просто е. Тази диаграма идейно демонстрира принципа на опита, тя няма отношение към неговата точност. Точността е съвсем друга бира.

Пълни глупости на пълен невежа. Мисля че вече си на зомби-стадии, повтаряш някакви заучени мантри без взаимодействие с околната среда...

Айде да променим малко постановката на нещата: Не се изказвай неподготвен. Щото си абсолютно неосведомен за опита. Дадох статията на Физо като линк, да я беше поне погледнал, а? Да си съставиш сам мнение какво е направил, а не да търсиш чужди мнения. Впрочем изчетох статията на линка който си дал. Вътре няма нищо конкретно за точостта на опита на Физо, разглежда се единствено в светлината на аргумент на теорията на Лоренц и Айнщайн, т.е. като факт. Митовете явно ти си специалист по измислянето им Ако етерът се увличаше напълно, Физо щеше да получи съвсем различна стойност на очакваният резултат за коефициента за увличане на Френел 1, а той е получил към 0.4. В смисъла на този коефициент разликата е огромна и няма как да се скрие чрез грешка в експеримента (да беше получил 0.8-0.9, да се съмняваш). Но като нямаш практически умения в тая област, излишно е да ти обяснявам.

Но тази неточност не е свързана с неточност на размери. А наличието на известна зависимост само облекчава работата, мериш и после по най-малките квадрати минимизираш грешката, и индиректно вдигаш точността. И наличието на пълно увличане щеше да цъфне веднага. Ама не цъфва. Така че запознай се с опита му за да не твърдиш такива глупости за нуждата от микронна точност. Неточостта е съвсем другаде. Интерференчните измервания за това са точни - че не изискват някакви точни механични конструкции. Те работят на база разлики. Например, имаш две рамена с различни размери. Пускаш лъчите, и получаваш интерференция - набор линии на екран. Ако по някакъв начин промениш пътя на светлината, пак ще получиш интерференция, само че линиите ще се преместят в едната посока. Ако преброиш колко линии (и особено части от линии, стигат до 1/60 и надолу) са се изместили, по тяхната дължина може да определиш с колко се е променил оптичният път. Тоест правиш два експеримента - нулев, без да се движи вода, и засичаш интерференчните линии. После пускаш бавно вода, и броиш изместването на линиите. Като докараш нужната скорост, записваш пълното изместване, това ти е резултата - и той не зависи от точостта на твоят параетър d. При Майкелсън и Морли е било почти същото. В някакво направление отчитат интерференчната картина. После завъртат интерферометъра на 90 градуса, и броят с колко се е изместила картината. Или мерят през няколко месеца, за да проследят годишният оборот. Пак не зависи точността от това, дали двете рамена са еднакви или не. Чак когато разликата им надхвърли дължината на кохерентност на източика, вече не можеш да получиш интерференчна картина и не можеш да измериш нищо.

Не. Не се изисква микронна точност. Изобщо не се изисква точност в това отношенние - вземаш тръби с близка дължина, каквито има в магазина или в склада, свързваш ги и почваш да мериш. Не си ли се замислял, че и при опита на Майкелсън и Морли би трябвало двете рамена на интерферометъра да са еднакви с микронна точнност, с точност до един полупериод от вълната? Ми никой не си е давал зор в тая насока, защото няма такова изискване. Схемата и на двата опита елиминира разликите в размерите съвсем успешно. Единственото важно изискване е разликите в дължините на рамената/тръбите да са по-малки от дължината на кохерентност на източника, която може да достигне метри. Разбери принципът на измерването, и ще схванеш, че не трябва да се контролира нищо в тази посока. Ти съвсем подценяваш хората. Ама те са се занимавали с практиччески неща, докато ти само с болни безполезни фантазии. А това не произвежда практически навици

Може. Но той вече е лишен от свойствата които са му придавали в миналото в опит да опишат поведението на светлината в рамките на класическата физика. Има и други кандидати за "етер"-и, полето на Хигс също изпълва цялото пространство и е лоренц-инвариантно, тъмната енергия има същото свойство. Може да е нещо четвърто, което да ги обединява всичките, ще видим. Сега няма смисъл да гадаем.

Е, за крайния етап е ясно, те все едно със завързани ръце са се запътили да скачат от същата скала... Ножицата от възможности пред тях се затваря, и те бягат по останалата степен на свобода. Това са съвсем различни неща. Не ти трябва светоносен етер за това. Мю0, епсилон0 и подобни вече трябва да са характеристики, еднакви за всяка система, лоренц-инвариантни както им се вика, и квантовата механика ги свързва с поляризуемостта на вакуума, който по сегашният модел е нулево енергетично състояние на полетата, лоренц-инвариантно. Но там нагазваме в друга губерния.

И двата опита почиват на общ принцип, интерференчна картина, и в това отношение точността им е сравнима. Останалите параметри, точността с която е определена скоростта на водата, е еквивалентна на точността на самият опит. Да е 10% грешка, точността на опита ще е 10% (оценяват я на 3-6% и надолу). Други точно определени параметри не се изискват в схемата, както и при ММ. А частично увличане дори определено при такава точост, не може да се сбърка с пълно увличане. Ти идея си нямаш какво е направил Физо, пак се изказваш от позиция на халюцинациите. Не, аз просто съм способен да сравня тъй като имам нужната информация, за разлика от тебе, дето отхвърляш без да си запознат. "Не съм чел, ама не съм съгласен с написаното..."

Опитът на Физо показва само частично увличане от атмосферата. За пълно не може и дума да става. Следователно резултаът на ММ противоречи на резултата на Физо. Извод - обяснението свързано с "увличане" води до парадокс. Просто е

Напротив, има. Но ти защото още не познаваш явлението на звездната аберация, не знаеш. То не става само с четене на Уикипедията, а и с разбиране... Както вече споменах, за да измерим звездната аберация се правят две измервания, в точки от орбитата на земята, в която тя се движи с противоположни скорости. Двете измервания се правят, за да се елиминира скоростта на източника спрямо земята, и да остане известната величина, орбиталната скорост. Всяко от измерванията дава видимият ъгъл на наклона на звездата, който не е истинският наклон на падащата от нея светлина. Само че за звезди, близки до вертикалата, истинският наклон може да се сметне съвсем лесно по тези измеренни данни, защото формулата за аберацията (има я в Уикипедията) се опростява. Например, ако едното измерване ти дава отклонение от вертикалата +10.25 ъглови секунди, а другото измерване ти дава -10.25 ъглови секунди, то цялото аберационно отклонение ще е 20.5 ъглови секунди, равни на аберационната константа, а средното положение, което в този пример е точно по вертикалата, ще бъде истинският ъгъл към източника. Е, той може да се сметне и при други наклони, но по-сложно. Значи ако се водим по измерванията, лъчите падат вертикално, но ние измерваме под наклон, защото имаме относително движение между източника и земята. Тоест с двете измервания имаме пълна информация за наклона на лъчите и в двете системи, на земята и на източника.

Абсолютно верни са, а в класическата физика, поради абсолютността на времето, са верни едновременно. Само че в различнни отправни системи. Споря, защото това е елементарно следствие от базовите положения на физиката. Ти не си се научил що е това галилееви трансформации и с какво се яде, а си седнал да фантазираш някакви глупости. Ми как да ти се изяснят нещата, като с фантазиране само стават по-мътни?

Да, когато телескопът е неподвижен. Обикновено е по-удобно да се гледа през неподвижни телескопи. Нали правиш разлика между подвижен и неподвижен телескоп? В системата, в която телескопът е подвижен, измерването показва че лъчите са вертикални (и това е дадено по условие, и е изобразено по картинките. Бива ли да не правиш чак толова разлика между подвижен и неподвижен телескоп? Тръгни от основите, че нагоре е стръмно

Напротив, няма грешка, ако лъчите падат върху движещ се телескоп. Но ти както обикновено пропускаш важните детайли

Още по-зле, значи не се усещаш даже... АМи приеми и наклона придаден от увличането. Защо само такъв частичен подход? Като си тръгнал, спазвай правилата без изключения.

Светлинният лъч, най-общо, е поток от енергия, движещ се по някаква траектория. И като такъв поток той е физически обект, характеризира се с много физически параметри. Нас ни интересува само траекторията му. Но ти беше спец нищото да си представяш като нещо, щото било по-удобно? Сега защо се опитваш нещото да представиш за нищо? Щото иначе ти пропада цялата конструкция Не дават така. Може. Или поне, че увличането е нищожно. Естествено че имаме увличане като по опита на Физо, но то е достатъчно пренебрежимо за въздух. Защото величината на звездната аберация зависи от скоростта на земята, която е известна, и всяко отклонение, свързано с увличане, ще се отрази на величината и която може да се оцени и теоретично. И такова отклонение няма. Докато самото увличане, придавайки импулс на светлината в хоризонтално ннаправление, е длъжно да промени векторът и на разпространение, т. е посоката. Ми точно наблюдението на звездната аберация отхвърля това. Младенов, плати си за един базов курс физика, там що е импулс и как се запазва и какво го променя. Защо светлината е материална, и какво е поведението на материалните обекти, и т.н. Така ставаш скучен с това тръшкане. Явно искаш по-твърд подход? За осъзнаване? Ок.