scaner

Не ти ли се замая свят да приказваш толкова глупости? Геометрията на СТО не е евклидова, а псевдоевклидова. Малка разлика в произнасянето, огромна в смисъла и следствията. Важен елемент за една теория, описваща физиката и събитията, е величината интервал между две събития. Това е величина, която трябва да е инвариантна за всички инерциални системи, защото събитията не зависят от тях. В класическата физика този интервал се дели на две независими части, и пространствената част е: Това си е чиста питагорова теорема отвсякъде, и при това е инвариантна величина - галилеевите трансформации, като трансформират координатните проекции, ще запазят величината на интервала във всяка инерциална система (времето там е абсолютно, така че и времевата компонента на интервала е инвариантна). Питагоровата теорема тук е следствие на евклидовостта на пространствената геометрия. В СТО обаче интервалът между две събития се дава с формулата: Този интервал е инвариантен при Лоренцови трансформации, запазва се във всяка инерциална система. Но както забелязваш, питагоровата теорема някак липсва в него, или поне знакът не стои мирно... И това е така, защото пространство-времето на СТО не е евклидово. Никаква класика, и със свещ да я търсиш И от тук вече някаква питагорова теорема може да нагласиш при някакви конкретни примери, и само толкова.

Както може би си забелязал, ЛТ не присъства никъде в сметките, а останалото е явно случайно съвпадение, защото работиш некоректно с дължините - както вече обясних защо, но пък ти упорито се правиш че го няма Самозаблудата не е добра стратегия в случая.

Нищо не казвам за равнобедрени триъгълници, няма защо да го търсиш. Съсредоточи се на другите по-съществени неща дето съм казал.

Това е в системата на източика. Виолетовата маркировка е свързана с грешка - по-горе ти сметна хипотенузата в системата на източика, никъде не си смятал нищо в системата на приемника. Нито си трансформирал някак резултатът между двете инерциални системи. Използването на посоченото число без някаква обосновка е нагаждане. Единствените величини, които може да прехвърляш без преобразуване, са вертикалните проекции (по Y), те не се променят от ЛТ между системите. Но хипотенузата съдържа и хоризонтална проекция, не може така юрбулишката да я пренасяш по стойнност. Втората оранжева маркировка също сочи, че маркираното не е верно. В системата на приемника той е неподвижен, в покой, скоростта му е нула. За големият катет сметките са ти верни, от посочените числа се получава b = 290473 km. Да напомня, в системата на източника този катет беше 300000 км. Значи получаваш някакво "скъсяване" на вертикален размер, което обаче не се допуска по ЛТ. Манджа с грозде? И изобщо, каква е връзката на тея сметки с ЛТ, след като никъде не ги прилагаш?

Ха сега приеми дължината му за 2. Или за 34562. Какво ще получиш? Дявол на магаре, съвсем друг "фактор" Както виждаш, случайно си получил познато нещо, и предразсъдъците ти са те законтрили яко, нататък не осъзнаваш какво ти се е случило Това е, защото не си осъзнал смисъла, а се плъзгаш само по повърхността, правиш първосигнални движения.

Не знаят за какво приказват, ама много се обиждат като им го кажеш Пък да прочетат, че в лоренцовата геометрия пътят по хипотенузата е i.c.t, където i е комплексната единица, няма и да му обърнат внимание щото е извън кръгозора им. А минусът който не са забелязали идва точно от тук, квадрата на това нещо. Остави ги да се пържат в собствен сос, забавно е @Orbit, ЛТ нямат никаква връзка с питагоровата теорема, ЛТ преобразуват координати на събитие и толкова. Явно друго се мъчиш да кажеш, но за сега не ти се получава.

Виж сега, защо трябва да се повтаряме? Тези картинки са изсмукани от пръстите ти. Зад тях няма никакъв физически модел, те не деммонстрират никаква физическа реалност, а демонстрират само някакви объркани представи и фантазии. Трябва ли да продължавам? Младенов, не знам защо и ти се инатиш да схванеш толкова елементарни неща. Явно предразсъдъците яко са те хванали. Глей сега. За да обясняваш каквото и да било за аберацията, са ти нужни две точки. Едната точка е далечният източник, другата точка - къде попада светлината. Къде попада може да е окуляра на телескопа, може да е просто бял лист хартия на който проектираме източника, или от източника отрязваме чрез диафрагма малка част идваща светлина и я проектираме на пода или на лист, все едно. Аберацията обсъжда наклон, а наклон се формира поне от две точки. В твоите глупави картинки, дето непрекъснато копираш, втората точка липсва - а от там и за никаква аберация повече не може да се говори - не че не става тя с вълни, а защото две точки са нужни за да оформим направление и да обсъждаме неговите свойства. Така че забрави картинките, грешни са и не вършат никаква работа, и сега ще разбереш защо. Нека да фиксираме двете точки по следният начин. Баскетбол си играл, нали? Е, горе на ринга монтираме едно устройство, което да пуска баскетболни топки по даден сигнал. Вертикално долу слагаме чиния с вода - като падне топката, да плясне и да се разплиска водата, да стане по-интересно Сега правим експеримент - пускаме от ринга топка, тя пада в чинията и отскачаа, пускаме втора, и тя пада в чинията, и т.н.. Това е същественото - че пада в чинията. Сега си представи, че ти се качваш на някаква подвижна платформа, например влак или ракета, който се движи хоризонтално край баскетболният стълбо. Като ти мине носа край ринга, сензорно се задейства устройството което пуска топката и тя тръгва да пада (нека за удобство пада равномерно, с константна скорост). Пада, пада, и пак пада в чинията. Да, ама чинията в момента в който топката попада в нея вече се е отместила спрямо носа ти, и в системата на влака ясно се забелязва как топката се движи към земята под ъгъл - тръгнала е от точката съвпадаща с носа ти и пада някъде далеко надясно например. Демек има движение както по вертикалата, така и по хоризонталта. Така, разбра ли сега примера с топката? Сега да усложним задачата. Махаме топката, слагаме импулсен лазер. Махаме долу чинията, слагаме разграфена дъска с очертана точка. Настройваме лазера така, че като изстреля импулса си, той да уцели дъската в указаната точка и да изпари част от нея (или да задейства фотодетектор за сигнализация, каквото ти хрумне). Повтаряме останалата част, качваш се на влака, минаваш край ринга, носът ти минава и задейства лазера. Лазера си стреля и попада в разграфеното място на дъската. Само че в системата на влака, докато светлината лети към дъската, влакът се премества (грешка, баскетболният стълб се премества спрямо влака ), и целта дето лазерът е насочен също се измества надясно, както и в горният пример. Тоест, лъчът на лазерният импулс също се движи наклонен в системата на влака. Ако сложиш подходящо наклонена тръба в системата на влака, лъчът ще мине през нея, защото двете точки, които вече сме подсигурили, очертават правата линия на лъчевата траектория. Трябва само да осигурим отворът на тръбата да попадне в нужният момент на подходящото място, за да влезе в нея. Наклонът гарантира преминаването на светлината. Както забелязваш, никъде не съм предполагал лазерната светлина дали е вълна или не е, базирам разглеждането на много по-общи нейни качества. Ако толкова те тресе, нека да е вълна, но трябва да се погрижиш като стигне долу в целта, да я регистрираш някъде. Е, по горното разглеждане, тя в системата на влака също ще се движи под ъгъл. Можеш да си го нарисуваш, след като имаш двете фиксирани точки. Ето ти пример как става това Можем да се върнем към по-реална ситуация - да отдалечим лазера много далеко (в безкрайност например), и по желание да го направим непрекъснат, тогава няма нужда да го задействаш с нос. Отдалечаването осигурява паралелен сноп лъчи, лъчевото поле може да е произволно широко. За първата точка тогава използваме ринга - светлината от източнника минава през него. Втората точка можем да създадем например с някаква леща, с която фокусираме светлината минала през ринга върху дъската, за да попада в нужната маркирана точка - това е втората точка. Е, като се движи влакът, пак имаме наклонен лъч, независимо че паралелните лъчи всъщност пресъздават плоската вълна от картинките ти - светлината която в момента на съвпадане на носа ти с ринга минава през него, ще попадне по-късно долу в целта, когато целта се е преместила. Както виждаш, нещо си оплескал тези картинки По същата причина няма изискване светлината да има или няма инерция - щом тя попада в неподвижната система в целта, тя ще попада там и за всеки наблюдател който се движи спрямо тази цел (или обратното, целта се движи спрямо наблюдателя). И да има и да няма инерция, това трябва да се случва задължително. Но това си е як предразсъдък, който така и не успя да преодолееш Сега видя ли защо в картинките ти няма никакъв смисъл и защо те са грешни? Защото са продукт на предразсъдъци, не на физика.

За измерване на дължина са важни само координатите в системата, в която се извършва измерването. В тази система координатите са разграфени чрез стандартният еталон, т.е. разлика в 100 единици по оста Х означава дължина 1 метър примерно. Е, като засечеш за някакъв обект по тази скала 55 единици, това ще означава 55 сантиметра размер в това направление. В останалите направления - подобно. Изобщо не те интересуват координати в други отправни системи - там да си му мисли тамошния наблюдател като се пъне да мери. Изискването е всеки да е избрал еталон (по договорка) на база един и същи повторяем процес, и да си е разграфил координатите по правилата. От там нататък, пак всички мерят по едни и същи правила. Привеждането на координатите между отправните системи е само метод да се сравняват измерените в тях величини - моята измерена дължина по моите еталони и условия колко е по твоите. Но и двете са реални, във всяка от системите. Едновременното засичане на координатите е много важно. Ако не го извършиш, ще стигнеш до парадоксалните резултати на Младенов. Например, ако засечеш сутринта последния вагон на влака с координата на гара София, а на обяд кординатите на локомотива са на гара Пловдив, лесно се получава грешна величина - дължината на влака да е разликата в тези координати, т.е. 144 км.

Разбира се. Въпросът е да си уточниш, какво значи "реално". Ако аз, по общоприетите правила за измерване, измеря един размер 5 сантиметра, той реално ли е толкова, или не е? Е, във всяка отправна система дължините се мерят по общоприетите правила. Коя от измерените дължини тогава е по-истинска и по-реална? P.S. Най-простото общоприето правило за измерване на размер на обект: едновременно засичаш координатите на краищата на обекта, и смяташ разликите (във всички направления).

Мда, както обикновено, гроздето е кисело...

И какво не ти стана ясно в тази проста материя? Кое се бъркам? Защо е този инат, не разбирам...

Нали знаеш какво е перспектива? Като наблюдаваш далечният край на железопътна линия, тя се вижда по-тясна от по-близкият. Това не е някакво "скъсяване", а е просто визуална илюзия. Е, аберацията при протяжни обекти може да доведе до сходен ефект. Но реални скъсявания тук също няма.

Няма един път, втори път. Едната ситуация е според класическата физика, другата според СТО. Двете ситуации не съществуват едновременно Избираш си според коя теория искаш да го мислиш проблема, и стоиш само в нейните граници. Но хубавото е, че при аберацията величината на скоростта на светлината директно не участва в наклона, и този резултат от сметките не ни трябва. Аз ти го разписах само за да видиш разликата между ЛТ и питагоровата теорема. Верен е този случай, на който указва вярната теория, с която си се нагърбил да разглеждаш нещата. В нашият случай класическата физика дава за наклона на неподвижния (в системата на наблюдателя) телескоп наклон: а според СТО този ъгъл трябва да бъде: Вижда се, че при съотношение v/c << 1 резултатът според СТО преминава в резултата даден от класическата физика, т.е. двата резултата са съвместими дотолкова, че класическият е приближение при малки скорости. Затова и съветвам, първо да се разбере по-привичната физика, преди да се нагазва в СТО. Както виждаш, не са едно и също. При питагоровата теорема има един излишен '+', който го няма в резултата на ЛТ.

Не бъркай нещата със скъсяваане. Това че целият светоглед се свива пред теб само означава промяна на видимите положения, не на някакви дължини - ти все пак наблюдаваш източниците като точки, какво им се скъсява?

Разлика между питагорова теорема и ЛТ има, и е важна. Просто в случая е количествено пренебрежима. Този триъгълник, който разглеждаш, има няколко специфични свойства, свързани с катетите и хипотенузата. Няма да ти давам чертеж, знаеш си го, ще го обясня просто. В класическата физика например, когато източника и наблюдателя са неподвижни и разположени по вертикалата (общоприетият пример), реално хипотенузата на триъгълника я няма, векторът на скоростта на светлината е насочен директно вертикално, към наблюдателя, със големина на този вектор c (условие). Когато наблюдателят се движи хоризонтално (или източникът, все едно), векторът на скоростта на светлината в системата на наблюдателя вече представлява векторна сума от векторът на светлината, идващ от източнника, и скоростта на самият източик v (в случая това е вектор в хоризонтална посока, перпекдикулярно на векторът на идващата от източника светлина). Тоест в системата на наблюдателя векторът на скоростта на светлината има две компоненти, вертикална (по Y) с големина c, и хоризонтална (по Х), с големина v. Очевидно, този вектор ще е наклонен, ще сключва ъгъл с вертикалата и ще има големина (по питагоровата терема): Според СТО на практика ще е същото, но големината по закон божи трябва да остане c. Което ще се отрази на големината на другият катет, и то точно толкова колкото е лоренцовият множител (той ще се намали и ще бъде ). Тези две дължини, на хипотенузата и този катет, отличават класическият правоъгълен триъгълник и полученият с ЛТ. А ъгълът с вертикалата ще има малка релативистска корекция, защото в знаменателя ще стои катетът който току-що споменахме, а не с. Само д напомня, това е ъгълът под който трябва да е наклонен телескопа, т.е. под който се вижда източника в системата на наблюдателя. Това е малката разлика, която се проявява при големи скорости. При малки скорости (а скоростта на земята около слънцето е малка в сравнение скоростта на светлината) е достатъчно само класическото разглеждане. Според мен е добре да се разбере физиката на това явление на база класическата физика, преди да се намесва СТО. Но ако много държиш да разбереш какво се случва при СТО и как аберацията следва конкретно от лоренцовите трансформации, може да почетеш за най-общата ситуация например ТУК. Или да последваш литературата под тая статия.

Тя демонстрира свиване на пространството и скъсяване на дължините Не, аберацията е чисто класическо явление, известно и обяснено в класическата физика, СТО дава само много слаби количествени разлики от класическата физика, които не могат да се наблюдават с прости средства, така е в случая е най-добре да не се намесва. Никакво свиване на пространство и скъсяване на дължини няма в нея, те се намесват само при СТО, като много тънки ефекти. По-горе някой беше намесил СТО в примера с тръбата и за това използвахме СТО и нататък, но от това няма нужда. И аз се чудя, защо тук такива усилия са нужни да се разбере аберацията, след като в нея не е намесена СТО, а са нужни само знанията от училище...

Какво му е доброто? По този начин ти отчиташ показанията на "часовника" при Йо едва след като светлината стигне обратно до телескопа, т.е. тук има допълнителна променлива, влияеща на точността на отчетеното показание - разстоянието, което също не се мери директно. Всичко това драстично намалява точността на отчитане на времето, независимо с какви часовници разполагаш. Забрави за релативистични ефекти с времето на база директни астрономични наблюдения. Доколкото помня, единственият ясно изразен релативистичен ефект, наблюдаван с телескоп е забавянето на въртенето на двойния пулсар PSR B1913+16, при това релативистският ефект тук е връзката на масата и енергията - хипотезата е, че двойният пулсар излъчва гравитационни вълни, при което губи маса и това се отразява на периода на въртене. За това има дадена и нобелова награда.

Чакай мако, почвате да прекалявате с това "забавяне на времето"... И Йо, и Юпитер се движат достатъчно бавно, за да може да са незабележими всякакви релативистски ефекти, свързани с времето, камо ли пък измерими с часовниците по времето на Рьомер. Наблюденията на Рьомер се обясняват просто с класическата физика. Йо отдалечавайки се, увеличава разстоянието си спрямо земята, при което интервалът време за което светлината ще измине увеличеното разстояние, ще нараства. И обратно, приближавайки се, времето ще намалява. Тоест променя се интервал време, не "времето" което не участва изобщо в сметките Във всякакви изчисления времето участва количествено чрез моменти и интервали, не само по себе си. За да се твърди че "времето се променя", трябва един и същи интервал между две събития, да има различни величини в различни отправни системи. А тук изобщо не става дума за едни и същи събития, а за съвсем други неща, нали?

Абе тъпак задръстен, опитай се да дочетеш параграфа до край. Това цитираното е само началото на доказателство с допускане на противното - допуска се някакво твърдение за вярно, и се достига до противоречие, с което се доказва противното твърдение. Просто ти си цитирал само допускането, по-нататък си премълчал, защото веднага ще цъфнат жалките ти напъни да излъжеш. Ми не е това начина някой да забележи невзрачната ти душица... Ето малко по-надолу заключението: "Итак, наблюдатели, движущиеся вместе со стержнем, найдут , что часы в точках A и B не идут синхронно , в то время как наблюдатели , находящиеся в покоящейся системе, объявили бы эти часы синхронными. Итак , мы видим , что не следует придавать абсолютного значения понятию одновременности. Два события , одновременные при наблюдении из одной координатной системы, уже не воспринимаются как одновременные при рассмотрении из системы , движущейся относительно данной системы." С полиран мозък явно толкова са ти възможностите

Какви СТО, какви пет лева? Картинката горе е от класическата физика, нещата си ги има от там. Виждаш ли, не си наясно с базови положения, ама пърхаш да правиш някакви изводи. Само че грешни. Имаш огромен проблем с базови понятия и мисловни умения.

Хохо, това че не си разбрал какво твърдя - нещо, което непрекъснато се наблюдава по безсмислените ти твърдения и скоростомери - не означава, че аз твърдя това което ти си мислиш че си разбрал. Повече съсредоточение трябва, съответно по-малко ракия... Ти си изкукал квантово отвсякъде, не ти трябва "квантова" аберация. Мунчо, Мунчо, ми нали точно от това идва относителната едновременност? Ако можеха да се синхронизират тея часовници, едновременността щеше да е абсолютна. Ей, елементарни неща не схващаш, за какво ходиш по форуми да се излагаш тогава?

Естествено. Точновият източник е сферичен, това значи във единица пространствен ъгъл да се излъчва едно и също количество фотони за единиця време. Сумарно по всички пространствени ъгли се получава колко фотона се излъчват от целият източник за единица време, и остава само да подсигуриш източника да е стабилен във времето На какво се учудваш? Кое не е вярно? Горе е твърдението за неподвижен източник, но твоята хаотична мисъл се оплете и почна да се помпа за подвижен. Ми не става така. Ей по такива причини не ти отговарям на въпросите Естествено че за подвижен е друго, едно поради забавяне на процесите, а друго поради самото движение, по посока на движението вълните ще се сгъстяват щото източника ги догонва и плътността на фотоните там ще е по-голяма от обратната посока, в която вълните се разреждат. Ей на, добра илюстрация: Виждаш, пред източника плътността на фотоните нараства, зад него се разрежда. Какво не ти е ясно, че задаваш реторични въпроси? Научи първо материалната част. Излъчването от неподвижен източнник е изотропно и хомогенно. От подвижен, както и твърдях, е нехомогенно - картинката по-горе, а количествено може да го оцениш и с формулите от аберацията. Нищо квантово, нито извънземно. Не ми приписвай твоите куци представи.

При струна и въже се получава, защото единият край твърдо е фиксиран, т.е. е зададена фазата там каква трябва да бъде. Ей горе на картинката, стоящата вълна също има фиксирана фаза върху стената, и тя е нула, такива вълни се наричат стоящи. От друга страна, произволна вълна която попада на стената ще попадне там с произволна фаза, друга вълна с друга фаза, и нищо стоящо няма.

Не. При обикновено отражение няма стояща вълна. Стояща вълна се получава в устройства като резонатора, когато имаш две отражения - всяко връща вълната към другото. Тогава стояща вълна се появява, ако разстоянието между двете отражения е кратно на дължината на вълната. Иначе нямаш стояща вълна, и съответно имаш условия за нейното поглъщане и загуба на енергята. Ей ти картинка: Червената вълна е стояща, тя е интерференция от ляво движещата се (синя) и дясно движещата се (зелена)

Не виждам никъде зададени смислени въпроси. До сега непрекъснато фантазираш и питаш глупости по тея фантазии, там очевадно е че няма смисъл да се отговаря, докато не се образоваш поне малко и не блесне някаква мисъл. Така че насочи времето си да получиш полза, вместо да се тръшкаш без смисъл.