scaner

Чакай малко, дай по-полека. Прав си, важният проблем е в сверяването на часовниците. Теорията на относителността ни показва, че най-простата възможност да имаш сверени часовници е, когато те са неподвижни в инерциална отправна система. Затова изискването за измерване на време в такава система е то да се прави с неподвижни в тази система часовници. Разбира се, без никакви ускорения. По същите причини, измерването на дължини и разстояния да става само с неподвижни еталони. Измерването на тези величини дава възможност да се описват събитията и техните зависимости навсякъде. От тук нататък е лесно сверяването на два раздалечени часовника - като измериш разстоянието между тях и като използваш светлинен сигнал с вече известна скорост. Сверявайки два часовника, ти можеш да мултиплицираш технологията всеки от сверените да свери още по един, и т.н. да създадеш мрежа от сверени часовници. Тази мрежа се нарича общо време на инерциалната система. Процесът няма принципни пречки, само технически трудности. По този начин всяка инерциална система ще си има свое общо време, и всяка може да си го създаде или поднови при необходимост. Времевите координати на събитията могат да се сравняват между две такива системи с лоренцовите трансформации, но да не забатачваме нататък. Какво правим при ускорение? На практика ускорението представлява промяна на скоростта. За достатъчно малък интервал време ти може да разглеждаш ускорението като преход между две инерциали системи, скоростта на едната определен в началото на интервала, скоростта на втората определен в края на интервала. Това е похват от диференциалното смятане, интервалът теоретически може да клони към нула и тогава описваният процес е точен, а крайният резултат ще се получи с интегриране. Това в случая не е важно, важното е следното: тъй като ти правиш преход от една инерциална система в друга, то ти сменяш системата часовници с общо време. В крайна сметка, ако ускорението спре, ти пак ще се окажеш в инерциална система, но вече с друго общо време. Часовниците с които си работил преди ускорението, ако са такива, че ускорението не влияе на хода им (не са с кукувичка или махало например), вече няма да са част от общото време - те вече няма да са сверени в новата система, макар и да продължат да вървят синхронно. Тоест в новата система трябва да бъдат синхроницирани отново, за да формират - или да станат част от нейното общо време. Тук не става въпрос за някакво поведение на електронни частици., което да се влияе от ускорението. И в чисто идеализираният случай на часовници, които не се влияят от ускорението, горната разсинхронизация ще бъде факт. Както виждаш, при ускорения нещата са по-сложни. Ако ускорението е непрекъснато, тогава нещата са още по-сложни. В такава отправна система не можеш да дефинираш общо време с такива прости средства. Земята се намира в такова състояние, и за това е необходимо непрекъснато да се извършват синхронизации на GPS спътниците, за да могат да мерят коректно разстояния.

Условието е твърдение. И то трябва да е допустимо, особено когато има съмнение дали гможе или не може да е така. Именно за това трябва да се обоснове. Това е все едно да дадеш по условие, една кола тръгва наляво, друга надясно, и да твърдиш., че след 1 час ще се сблъскат. Тъпо е, нали? Ти си на същото дередже. Физиката не е философия или научна фантастика, тя налага всякакви сериозни ограничения. И спазването на тези ограничения е част от прилагането на логиката. Без тях логика няма. Аз както видя, подходиш с ясна формулировка на задачата, и изведох условие кога е допустимо такова условие и кога не. Така се прави. Дал съм решение ТУК. Кой разбрал - разбрал. Това дилетантско поведение да не искаш да разбереш за какво става дума говори само за себе си. Това което беше ясно, съм го обяснил. Простичко е, само трябва да се напънеш с правилни последствия... Не си първия, нито полследния, който идва тук с претенции, но се излага. @gmladenov също тръгна с рогата напред. Но той положи много усилия от своя страна, и макар че пак си е антирелативист, подхожда много по-сериозно към проблемите и за това заслужава уважение. Ако и ти го заслужиш, ще го имаш. А до тогава - е, оплаквай се.

Самото твърдение че трябва да има трето събитие не лежи на никакви оценки, свързани с теорията. Ако ти имаше някаква аргументация за него, нямаше да се тръшкаш толкова време а щеше да я споделиш. Постъпката ти е чисто ирационална, и несериозността и е видна от далеко. Това обяснява отношението на толкова много хора към тази задача - съвсем обяснимо е. Всичко това е така за класическата физика. Но защо го твърдиш и за СТО, е абсолютно неясно. Не си си мръднал пръста да го аргументираш. А след като ти показах количествено какво се случва, почваш да се правиш на тапа... Твърде много подобни случи съм срещал, за да прозра някаква дори скрита сериозност в такова дело. Аз въведох опростяване, за да може да разбереш какво точно се получава. Сега, ако си успял да го разбереш, след като съм утъпкал пътя, може да го усложняваш колкото ти душа иска, всички само ще ръкопляскаме на такова желание. Аз не съм длъжен да смятам сериозни задачи свързани с по-голям разход на време, без съответно заплащане. Всеки трябва да си плаща за тъпите идеи.

Наздраве! На мене днес ми върви на Гибсън, но операцията по броенето им нещо дава фалове... Проблемът с едновременността не се основава на крайната скорост на сигнала, а на сверяването на часовниците. Защото самата идея за едновременни събития се основава на твърдението, че двете събития се случват при еднакви показания на часовниците. Важното е, часовниците да са сверени и да вървят синхронно. Това елиминира проблема с крайната скорост на светлинта. Тогава може да си представиш следната система тип счетоводство. До всеки часовник има касов апарат, който при някакво събитие печати квитанция със точното време. Веднъж в годината някой минава, събира квитанциите, и ги носи в някаква кантора, дето някой почва да ги анализира. Тогава той, сравнявайки моментите на събитията, може да кааже дали две са станали едновременно или не. Както виждаш, принципно скоростта на светлината в случая не е интересна, регистрирането на едновременност е принципно възможно. От тук нататък всичко е въпрос на технически подобрения и удобства. Така че твоят адмирал може да си седи в някаква канцелария и да възстанови цялата му нужна информация по отчетите на наблюдател до топчето и до върха на мачтата (стига да оцелее).

Но ти не си показал, че твоето твърдение е следствие на теорията. В този смисъл то е проиволно, няма логическа основа, както се казва, е изсмукано от пръстите ти. Колко интелигентни и заети хора биха обърнали изобщо внимание на такъв подход? Много малко. Аз, от друга страна, използвах средствата на теорията, за да покажа, че очакванията ти са неоправдани. Така че претенции към мене не може да имаш. Не е едно и също. Спомни си примера който ти дадох за кондуктора и влака. Докато кондукторът се движи от края до началото влака (в системата на влака това разстояние е и неговият път), той заедно с влака ще измине разстоянието от София до Пловдив, което в системата на земята ще бъде неговият път. Както виждаш, в две различни системи кондукторът изминава различен път. Тъжно е, че и такива елементарни примери от класическата физика те спъват. Но защо тогава това се излива в някаква агресия, че друг ти е виновен за твоите собствени проблеми? Само за това, че ги казвам открито а не лицемеря? Помисли по въпроса. Може. Кондукторът и влакът. Влакът е дълъг 100 метра, но пътят на кондуктора през него в системата на земята е 142 км. Елементарно е, стига сам да не си създаваш когнитивни клапани с предразсъдъците...

О не. Сериозните хора си обсъждат сериозни въпроси. И във всеки форум в който те допуснат, има голям шанс да ти кажат че вече има подобен въпрос, бегай в архивите да четеш. Както видяхме, въпросът ти е елементарем, но с твоито тршкане става времеотнемащ. Предполагам, хората вече са патили. Напротив. Още в началото ти посочих, че има разлика между път и разстояние. Времето за което се движи светлината зависи от нейният път, по дефиниция. Това че не знаеш или не можеш да четеш базови учебникарски положения, трябва ли да ме кара да ти повтарям едно и също?

А ти какво предлагаш? Когато обсъждаш логически противоречия в някаква теория, ти трябва да изявиш противоречието чрез нейните средства (или чрез факти, но тука факти няма). Този който защитава теорията, трябва да покаже, че нейните средства не водят до това противоречие. Тоест теорията задължително трябва да се атакува и защитава с нейните средства, за да покаже че те работят или не работят коректно. Защото няма с кои други. Мислиш ли че е смислено СТО да се защитава, ползвайки законите на класическата физика, които по дефиниция и противоречат? Никаква логика няма тука. А ти май беше радетел на логиката, или се отказа? Така че научи малко базова философия на науката, стига с тези глупости и първосигнални хрумвания. А, това че нещо не разбираш, още не значи че то е погрешно. Ти тука има много да наваксваш. СТО е създала апарат, който трябва да се ползва когато се разглеждат всякакви въпроси свързани с нея. И игнорирането му не е решение на проблема, а самото то води до проблем. Човече, аз от началото ти набивам в главицата, че има разлика между разстояние и път. Разстоянието между крайщата на кабела съвпада с пътят на светлината в система, в която кабелът е неподвижен. Но пътят на светлината в система в която кабелът се движи не е равен на разстоянието между крайщата на кабела. И чрез тези две различнни понятия - път и разстояние - задачата елементарно се решава. Ти сега почна да откриваш топлата вода, а защо мене ме обвиняваш, след като аз съм ти отворил очите? Що не се ограмотиш първо? Пак да повторя, губят ти се базови положения на класическата физика. Какви комплекси се опитваш да избиваш, като обсъждаш теми с такива пропуски в знанията? Когато повдигнеш знанията си, ще обсъждаме кой и от какво трябва да се срамува

По това което изложи тук, лесно може да се предположи каква ще е реакцията на по-сериозните и по-заети учени. Точно така се прави на по-сериозните форуми. Има филтър, който да пуска смислените въпроси. Твоите въпроси засягат базовите учебникарски положения, и се решават още чрез тях. Пък и поведението ти да не приемаш чуждите отговори, ако се различават от твоите предразсъдъци, ще те отреже на много места. Може би трябва да отърсиш причината за това че споровете ти се струват безсмислени на друго място, например в себе си? Ако поне малко се съмняваше в бекрайната си правота бих ти помогнал, но ти тоя канал си го запушил тотално.

Моето предложение съвпада с предложеното, а то е сериозен документ. Слагам си палеца под трамвая ако не е така! Чети в оригинал, за да няма хъката мъката. Няма смисъл само да го копирам.

Там е най-простата схема. На нея се базира общото време в СТО. Аз съм ти я обяснявал едно десет пъти в тоя форум, нямам намерение да продължавам. Твой ред е да направиш усилие.

И как разбра това? Някакво разсъждение направи ли, или просто недоумяваш защо СТО твърди това? Ти май под логика разбираш някакво тръшкане на база предразсъдъци, а не мислене? Щото до сега само това ми показваш. И знам, че има много хиляди, които са съгласни. Защото са способни трезво да оценяват фактите. А фактите бият по главата твоите стотици Науката обсъжда модели, и ги подкрепя и проверява с факти. Моделът за светоносен етер е отхвърлен от фактите още преди 100 години, и вече не е актуален. Докато СТО се подкрепя непрекъснато, следователно не може да противоречи на логиката - защото логиката само борави с тези факти. Схващаш ли? Я ни го обясни това ЦЪК ВЪпросът е, след като не го знаеш, защо първо не се образоваш, преди да дискутираш по някаква тема? С всичките ти твърдения е така. Какви комплекси избиваш? Аз го обясних. Но някой трябва и да го разбере, нали? Топката е в твоя двор. След този факт може да твърдиш че нищо не съм обяснил само с аргументи - това не е така защото еди каква си е причината, онова... и т.н.

ЦЪК Тука има всичко което е нужно.

Ма ако има Баба Яга, или Феята на Зъбчетата, нали ще е друго? Това основание ли е да намесваме Баба Яга и Феята на Зъбчетата навсякъде? Е, същото е с етера. Като няма факти за наличие на етер, за какво се бориш? Докато факти, че СТО е верна, безброй. Пак липса на логика. Научните въпроси изискват факти. За светоносният етер факти няма. Значи точка. За други етери може да си правиш модели всякакви, стига да не противоречат на фактите. Това което можем да обсъждаме тук, са само наличните факти и логическата конструкция на СТО. Ти не обсъждаш нито едно от двете. Само с измислици и необосновани предположения напред... Ако морето се беше заквасило, то... А, значи най-сетне се видя в огледалото. Напредваш. Погледни как си се овапцал в оная тема - отрицателно количество аргументи, напълно липсваща логика, гарнирана с достатъчно претенции че си бил прав, и тръшкане до откат. Не разбираш аргументите и се обиждаш като ти го кажат. Има. Това е следствие закона за наслагване на скоростите в СТО. Не знаеше ли? Забелязваш ли как поредният предразсъдък ти прецаква мисленето? "Няма как" не е аргумент докато не се обовнове, а в случая той не работи. Защото когато обсъждаш нещо на тема СТО, трябва да използваш нейните закони, иначе сам се нахакваш в противоречия. Нали приказваше нещо за логика, къде я изтърва пак? "Ако приемем СТО за вярна, то трябва да прилагаме нейните закони"... Терминологията е измислена да внася яснота, както в случая. Имено защото ползваш терминология не по предназначение, се подвеждаш по нейното звучене и стигаш до грешни заключения. Интерпретираш не фактите, а звученето на самите термини. В случая ясно се вижда разликата: според СТО, в рамките на една система два обекта се подчиняват на законите на класическата физика, и скоростта им на сближение/раздалечаване е векторна сума на техните скорости. Когато обаче смяташ скоростта на единия в отправната система на другият, трябва да се прилагат правилата на СТО, и там скоростта е друга. Ползването на други закономерности (от класическата физика например) само те вкарва в парадокси, защото получаваш грешни резултати. И тук, както навсякъде в науката, трябва дисциплина и хигиена в мисленето. Запомни - СТО е вътрешно логически непротиворечива теория. Всички "противоречия" се получават, когато в част от разсъжденията вместо нейните закономерности ползваш някакви други, несъвместими с нейните (например от класическата физика). Намесването на класическата физика и интуиция, "няма как да не е така" и подобни предразсъдъци, те вкарва в блатото. Ако се беше научил да прилагаш логиката за която толкова настояваш, нещата щяха отдавна да са ти се прояснили. Единствнеият начин да опровергаеш СТО е чрез експеримента, няма друг.

В това няма никакъв смисъл. Третото лице си наблюдава и отчита в третата система и неговите действия не предизвикват действие в други системи. . Наблюдателят в подвижната система също си наблюдава и отчита в тая система. Какво общо тук има третото лице? "Ако"-"но" тук не носи никакви логически ограничения - т.е. объркваш самата логика, и нататък е ясно... Лапландец, ако се вчетеш внимателно в тая и околните теми, всички твърдят, че нищо не се разбира от твърденията ти, което е самата истина. Ето този прост пример - казваш нещо, но преди това въвеждаш достатъчно излишна информация и несвързани елементи, но обявени за свързани, която напълно скрива какво искаш да кажеш. От тука и всичките "парадокси" в които си затънал, щото явно и сам не се справяш. Да не говорим че нямаш идея как се сверяват часовници и защо се прави това.

Има милиони ксперименти, които са несъвместими с етера. И тези статии ясно показват това. И обратно, няма нито един експеримент, който еднозначно да сочи че има етер. Е, в коя посока е истината? Да продължаваш да се тръшкаш, че етер има, или да си размърдаш клетката в посока къде ти се дънят представите? От две твърдения, които имат отношение към фактите, кое е по-вероятно вярното - това, което фактите подкрепят, или това, което фактите отхвърлят? Или това, за което няма никакви факти? Нещо логиката ти и за чеп за зеле не става бе Видях. Омаза си гащите и стана неприятно да се дискутира След като ни приемаш, ни предаваш а приказваш само глупости, какво всъщност очакваш? Поговорката за коня нали помниш? Но тази скорост не е скорост на светлината. Скоростта на светлината си остава по стойност тази, от която вадиш. Тази относуителна скорост се нарича скорост на сближаване (или раздалечаване). на обектите (защото ги описваш в трета отправна система). Относителната скорост има друг смисъл. Вгледай се в названието - относителна, относно нещо. Относно единият от обект, няма друг смисъл. Тоест това ще е сккоростта с която единият обект ще се отдалечава по отношение на другият, в системата на другият, приет за неподвижен. Тази скорост в СТО няма да е разликата от двете скорости, а се смята по-сложно. Но важното е, че това не е скорост на светлината, и не знам защо се възбуждаш изобщо в тази посока. Казах ли, че базови положения ти се губят?

Нещо не си разбрал, както обикновено. Аз споменавам за статии, в които има факти. Поинтересувай се, ще ти се отворят очите. Кой те излъга че разликата е относителна скорост? Такава е само в класическата физика, където скоростта на светлината не е константа. В СТО не е относителна скорост, и съответно такава интерпретация е напълно несъстоятелна. Може към светлината да добавяш и вадиш каквото ти хареса, резултатът няма да е скорост на светлина. Доплеровият ефект не е свързан с промяна на скоростта на светлината. Причината за него е промяна в разстоянието между източника и приемника.

Ох, нещастник мамин Вярвай си. Успокоявай се, друго не ти остава. Нали знаеш, религията е най-достъпната форма на психотерапия. Поредната двойка. Теорията се гради на твърдението, че скоростта на светлината във вакуум не зависи от скоростта на източика, и това е твърдението на Айнщайн. Константността на скоростта на светлината във всички отправни системи е само едно от следствията на горното твърдение. Нали се пънеш за логка, ето ти логиката: Ако скоростта на светлината не зависи от скоростта на източика, то следва че тя ще бъде константа за всички отправни системи и всички измервания. Но ако скоростта е константа за определен клас измервания, то не следва че тя не зависи от скоростта на източника. Просто константността може да е особеност на този клас експерименти. Например частният случай да има етер и той да е неподвижен с източника и детектора. Тоест трябва да има експеримент който да тества и движещ се източник и приемник. Това ще елиминира възможността за маскирал се "неподвижен" етер, който не създава вятър. Експериментаорите ряпа не ядат, и такъв експеримент има. Първият от серията - на Бабкок и Бергман от 1964 г., с подвижни огледала, играещи роля на източник и приемник в интерференционата картина. Този експеримент сппециално е заточен да докаже или отхвърли неподвижен спрямо лабораторията/земята етер. И го отхвърля. Съвсем скоро Бекман и Мандикс през 1965 г. провеждат друга модификация. Тук любопитното е, че до този експеримент Бекман твърдо е вярвал в етера и е бил яростен критик на СТО, а след това признава заблуждението си Има и честни хора. Тези и подобни експерименти от тогава са проведени в най-различни варианти, съмнение няма - светоносен етер няма. А това, че времето се забавя при високи скорости, вече е доказано по хиляди начини, безусловно. Експериментът на Хафеле-Кийтинг е с доста голяма грешка, поради малката си скорост на самолета, и е просто подмигване към физиците Има много по-сериозни и точни експерименти от него. Тези факти безусловно подкрепят верността на теорията. Но на теб ти трябва по-широчък кръгозор... Нещата трябва да се мислят в общност, а не на парче. Науката не работи на парче. Ти сериозно ли? И тук трябвало да има логика? Да не си падал на главата си наскоро? Шегобиец

Така е. Някога философията е обединявала всичкото знание. Някъде около времето на Галилей философията е почнала да се "пъпкува" и да се отделят отделни специфични направления в самостоятелни науки, като физиката, химията, биологията... Когато всяка наука формира специфични методи за изследване. Галилей е някъде на границата на този период. Тогава интуитивните взаимовръзки в света са били от съществено значение, те са били в основата на логиката, защото количественото описание едва се е зараждало. А сега е обратното, количествените връзки са основата на логиката, защото границите на интуицията отдавна са надхвърлени - квантовата механика и теорията на относителността са антиинтуитивни, несъвместими с ежедневният ни опит. Може би за това философията не успява да настигне нещата, тя се опитва да работи още на интуитивното ниво. Така е, Бог винаги е отвъд границата на познанието

Когато философията се обвърже с количествени оценки и зависимости, тя се превръща във физика По мое съвсем лично мнение, основано на сравнително малка извадка, в последните 70 години, след смъртта на Айнщайн, и особено с напредъка на квантовата механика, философията като че ли изостава, не успява да догони физиката. И основният проблем е, че особено с навлизането на квантовата физика, за философите настават трудни времена - те трябва да разбират нещата на нивото на добрите физици, за да стигнат детайлите, а при това положение много по-интересно е да си физик, отколкото философ... Както и да е, това което се прави във физиката по най-съвременните теории, по всички характеристики си е физика. Например имаме някакъв необясним експериментален резултат. Предлага се хипотетичен механизъм, някаква модификация на вече отработена система. И се опитва на тази база да се получат някакви следствия, които да се доближават до неизвестното явление. Ако не става, се търси нов механизъм. Като се тръгва от най-простите варианти, и постепенно се усложнява. Важното условие е, този механизъм да не противоречи на вече установените неща. Ако обаче механизмът противоречи, но в много други аспекти е повече от добър и перспективен, може да настане революционна ситуация, и да се променят вече установени положения... Горе долу така, чрез малки промени, се наглася зданието на физиката. При такива базови положения, като пространството и времето, нещата не са много по-различни. Проблемът там е, че тези величини засягаат цялата физика. Тоест новите механизми в някакво приближение трябва да поддържат всичката установена до сега фактология, но да дават решение на много от стоящите проблеми. Това хич не е лесна работа, и за това толкова бавно става придвижването напред. В това отношение добър пример е теорията на относителността. Не мисля, че резултатът може да се оприличи на философски Бог. Може, разбира се, да прекръстим вселената на Бог (а може да се окаже, че вселената е само част, т.е. трябва да вземем мултивселената, или всички съвкупности на паралелни вселени по Еверет, знае ли човек), и тогава търсенето на Бог ще се заключава в търсене на механизъм, по който вселената съществува и се преобразява на възможно най-голям обхват. Всъщност с това се занимават част от физиците с тези странни теории, на паралелните вселени, на непрекъснатата инфлация, на квантовите гравитации, струните, и сега тази интересна посока с нарушаването на Т-симетрията. Нещата са достатъчно интересни и забавни и без да се намесва Бог

Да бе, това ни интересува в системата на кабела. Но не и в системата в която кабела се движи, там пътят е друг. Тръшкай си се, не пречиш

Не вярвах да си толкова тъп... Айде пак. Задачата за влака и кондуктора. Влака е кабелът ти, кондуктора е светлината. Колко път ще измине кондуктора в системата на земята - 100 метра, колко е кабела, или 142 км, колкото е разстоянието София-Пловдив? Вместо да приказваш празни приказки и да ми се тръшкаш тука, опитай да помислиш. Чудя се, какви комплекси се опитваш да избиеш в тоя форум, след като си като пеленаче по знания...

Забрави скъсяването на дължината. Явно е висша математика за тебе... Първо разбери по-важната работа, разликата между път и разстояние. Щото там си затънал до шията. Съсреоточи се на класическата физика. Ей на, по-горе, задачата за кондуктора - адски елементарна и очевадна. Ако и нея не схващаш, си неспасяем. Кондукторът в нея изминал ли е пътя София-Пловдив? Изминал го е. Скоростта му надхвърля ли тая на влака? Надхвърля я с малко. При това, във влака (кабела) изминал ли е 100 метра? Изминал е. Обаче нас ни интересува в другата отправна система, на земята. Там пътят е друг. Е, същото е и за светлината в твоите кабели. Отвори си това клеясамо и задръстено съзнание, помисли малко де. Не боли. Не. Искм светлината да се движи с една и съща скорост в твоята задача. Но пътят който тя ще измине с тая скорост, ще определи времето за което ще стигне от един превключвател до друг.

Така е, подвивай опашка И си вземи един учебник за девети клас да си опресниш материала. Не за СТО, а за класическата физика, че това е от там. Трагедия. Както обикновено, когато някой перко се появи надъхан и без багаж...

Не. В проводника пътят на светлината е ясен - това е пътят в системата, в която триъгълникът (съответно проводникът) е неподвижен. В тази система пътят е така подбран, че да щракат превключвателите. Но в системата в която триъгълникът (проводникът) се движи, съответно се скъсява и съответно имаш проблеми да съобразиш какво става, там пътят на светлината е друг. И ако искаме са смятаме времеви съотношения - превключватели и прочие, трябва да ползваме този път (щото светлината него трябва да измине) и съответната скорост с която светлината го изминава, за да стигне тези превключватели и да видим времевите съотношения между тях ще паснат ли на устройството, или не. А ти ми приказваш някакви дълбоки глупости.. Що не се гръмнеш? Зле е положението

Двойка. В случая не става дума за разстояние, а за път. Светлината не изминава разстояния, а път. Затова скоростта и е равна на пътя делен на времето, а не на някакво разстояние. Малка, но много съществена разлика. Ей ти пример от детската градина. Имаш влак, дълъг 100 метра. Качва се кондуктора от последният вагон и влакът тръгва. Кондукторът такър-такър бавно се движи напред и проверява купетата. Когато той стига до машиниста, влакът е стигнал Пловдив. Пита се в задачата, какъв път е минал кондукторът в неподвижната система, свързана със земята? 100 метра или 142 километра? Съответно, с каква скорост се е движел? Това са елементарни положенийца, които човек трябва да може да съобразява в движение, за да опровергава СТО. Да, физик съм. Аз тоя път по който се опитваш да креташ съм го минал поне 20 пъти в двете посоки... Затова и ландшафтът ми е добре познат