scaner

Аберация има и в класическата физика, дето го няма този казус с Ани Боби и Васил. Виж, добре е да се разделят ефектите възникващи само в релативизма, от ефектите които ги има и при класическата физика. Последните са изучени много добре, и информация за тях има по много достъпни учебници. И вече после да се хвърлят усилия по по-неинтуитивните релативистски ефекти. Един вид, противниците да се бият поединично. Има една количествена граница, която разделя ефектите наблюдавани само в релативизма, и тези които ги има и според класическата физика, и според релативизма. Тя идва от функционалната зависиост на формулите, описващи ефекта, от относителната скорост. Която и формула да вземеш, познавайки базовата математика, можеш да и намериш опростяване за малки величини v/c, разбивайки я в ред на Тейлър или Маклорен. В общият случай за някаква величина Р ще получиш разбивка по този ред от вида: Числото А показва каква е величината на величината Р в покой, v=0. Величината В показва как зависи величината Р при малки скорости, когато можеш да пренебрегнеш квадрата и по-висшите степени на v/c << 1 (квадратът на величина, по-малка от 1 е по-малък от самата величина, така че с добро приближение може да се пренебрегне за целите на оценката) Ефектите в които коефициентът B не е нулев, т.е. не можеш да пренебрегнеш ефектите от първа степен по скоростта, се наричат ефекти от първи порядък. Ефектите при които величината B=0, т.е. се определят от коефициента C, се наричат ефекти от втори порядък, и т.н. Значи, разликата между класическата физика и СТО е, че класическата физика добре е изучила ефектите от първи порядък, докато приносът на СТО се състои в ефекти които са от втори порядък, т.е. количествено много малки отклонения, кото изискват по-точни измервания, и за това не са открити навремето. Ефектите от първи порядък са аберацията, доплеровият ефект, относителното движение, ефектът на Физо, всякакви увличания в хидродинамиката. Те са добре изучени, дори някои от етерните теории изграждат количествени обяснения за тях. Наличието на величини от втори порядък, които предсказва СТО и които са намерени в експеримента, показва, че работата само с величини от първи порядък е приближение, т.е. че класическата физика е някакво приближение на СТО. Както сам виждаш, при малки скорости приносът на ефектите на СТО може да се пренебрегне, те са съществени само при големи скорости, когато отношението v/c е близко към 1 и квадратът му и висшите степени не могат да се игнорират. Единственият лесно установим ефект от първи порядък, който е ефект на СТО, това е магнитното поле. Но това е друга история. Затова и моят съвет е - когато става дума за ефекти от първи порядък, питайте и изучавайте класическата физика, за да не си усложнявате мисленето със СТО. Така разбирането става по-успешно, и после може да го изкачвате по етажите.

Както се прави - като си въведем полярна координатна система.

Ами ей на, ние сме седнали върху земята. Как мислиш, доколко е смислено гледайки и на източк, и на запад и на север планини и морета, да приемем земята за точкова? Някак здравия, а и не толкова здравия разум се бунтуват срещу такова приемане. Значи има допълнителни предположения, които са ясни от други уговорки и не са изказани гласно тук. И такива предположения могат да се изявят, тръгвайки от другата страна - че ни е нужна само отправна точка, за да построим координатна система. Тоест обемното тяло ни е дотолкова нужно, че с него еднозначно да свържем отправна точка. И винаги когато някъде забележим във вселената това обемно тяло, да можем да посочим тази точка и съответно да определим разстояние до нея, в отправната система свързана с нея. Тоест обемното тяло е вторичен, помощен материален обект, който да е откриваем с взаимодействие и да ни посочи координатната система на отправната система къде е построена. За разлика от отправната система свързана с пространството, където тази точка е принципно неопределима. И това по смисъл съвпада с изискването да имаме материална точка, която да ни служи като отправна точка за координатната система. Тя е безобемната и безразмерната - еквивалентната материална точка, която би стояла в избраната точка на място, еднозначно определено чрез обемното тяло. А "би стояла" използвам, защото в общият случай при обемно тяло в избраната точка няма материя. Например удобният център на масата на пръстен, камбана, тръба. Тоест, за да определим координатната система, ни е нужна само материална точка, не обемно тяло - точката веднага ни показва нужното място. Обемното тяло само затруднява избора на мястото на тази точка поради излишеството на предлагани точки, даващи нееднозначна картина в съвкупност, и трябва пак да избираме една точка, за да сведем схемата до материална точка. И това е смисъла на тоя безсмислен спор по-горе.

При аберацията виждаш същото събитие, но на други пространствени координати. Затова се променя ъгъла на наблюдение в подвижната система. Аберация има и според класическата физика, помисли там за какво гледане в миналото би станал въпрос, след като времето там е абсолютно.

Аберацията е една много тънка проява при относително движение, и засяга само видимото положение на обекта. Много по-сериозна промяна е например доплеровият ефект. Но и той не позволява да се вижда нещо повече в миналото...

Първо трябва да порастне. Че с тоя инфантилитет е за никъде.

Може. Но тов не променя лъжата.

Тц. Геометрията нищо не казва за асоцииране на координатни системи с материални тела. По-ранна спрямо кое? Спрямо по-бавно движение? Нали две взаимоподвижни системи нямат общо време, и не може да сравняваш миналото и бъдещето им, след като и "сега"-то не е някаква разделителна линия? И защо тук трябва да участва аберацията?

Точно това не е верно Долната анимация показва как двата полюса на земята се движат с различни скорости спрямо страничен наблюдател. Ако това движение ви се вижда нереално, ще трябва да приемете, че двата полюса се движат с еднаква скорост спрямо страничен наблюдател. Мда, когато всичките аргументи се окажат боклук, идва ред на лъжата. Младенов, какво искаш да ни покажеш, лъжейки нагло? Цитираш (според датата) моят коментар от ТУК в който те цитирам тебе, където казваш: "Точно това казвам, батка. И двете се деижат с една и съща скорост надясно. " Ти редактираш моят коментар и преиначаваш собственият си цитат на: "И двaта полюса се движат с една и съща скорост надясно. " Тоест фалшифицираш твърдението , на което аз отговарям. Това не може да се получи по случаен начин. А смисълът на коментара ми не е насочен за полюсите, а към точките предложени от Ментора: на екватора и на тропика. Толкова ли си суетен как ще изглеждаш в чуждите очи, че не си способен да признаеш заблудите си? Че стигаш чак до нагли лъжи?

Какво общо има аберацията? Всяко наблюдение на звезда получава светлина излъчена в нейното минало, и реално ние наблюдаваме миналото. Колкото по-далечни звезди наблюдаваме, толкова по-далече в миналото гледаме. Причината е крайната скорост на светлината. Аберацията няма общо с това, освен че разчита също на крайната скорост на светлината, но за съвсем друг ефект.

Това да не ти е Библията, че искаш цитат? Тук е наука, всичко е следствие от основни и зададени закономерности.И до тях се достига с мисъл, а не зазубряне. Първо осъзнай хаоса, който се получава при твоето твърдение. Без това оставаш сакат. После с елементарни логически стъпки се върни назад - как да се елиминира този хаос, защото отправната система е за да ни върши работа, а не да ни пречи. И стигаш до това следствие което споменавам. Закон, защото ако се наруши, губим полезността на отправната система. Просто е, ако мислиш, а не чакаш някаква религиозна заповед.

Е как да няма? Ако допуснеш че няма, се получава хаоса който ти описах. За да няма хаос, явно този закон действа. Няма с какво друго да се елиминира хаоса. Просто е.

Точно това не е верно Гънката, гънката... Изтървал си я завалийката...

Е що за валиден избор са? Пресечната точка на екватора и Гринуич се движи с противоположна скорост на точата от екватора, която е на 180 градуса отстояние. Как с двете ще определиш еднозначно движението на луната, след като според системите в двете точки луната ще се движи в различна посока в един и същи момент? А отправната система трябва да може именно това, да определя еднозначно движението на обектите. Следователно, множеството точки не е валиден избор. Ама трябва да се мърда гънката, за да не закърнява толкова... Защото предразсъдъците убиват мисленето. Няма. Но има друг закон: отправната система винаги се определя чрез една точка, не чрез обемно тяло. .

И защо? Нали отправната система е за това, да опише реалното положение на нещата? А реалното положение е доста по-сложно, и не е описано в Британската енциклопедия. Може да имаш следната ситуация: материален пръстен, който се върти и прецесира. Инерциална система може да свържеш с центъра на тежестта му. Само че там няма материална точка от пръстена. Нещо повече, нито една материална точка от пръстена е неподвижна в тази инерциална система, както изисква опростената дефиниция за отправна система - да има материална точка за отправна точка. Така че много неща не знаеш и много трябва да мислиш, преди да се изказваш по базовите определения..

Това да не ти е закачалка? За отправната система е нужна една единствена точка - отправна точка. Толкова. И в случая е избрана само една. Никакви други "закачвания" не са нужни, за да се свърши нужната работа. Множеството точки са предразсъдък. В това отношение страдаш от тежка интоксикация с предразсъдъци

С различна скорост, ако земята търпи прецесия (както и прави), което беше и началният пример - прецесиращ жироскоп.

Айде пак от началото. Къде с тялото? Как с цялото тяло ще свържеш координатна система? С какво си се натряскал че не съобразяваш нищичко? Чертежа който даваш показва как координатната система адресира координатите на точките на тялото, а не че е свързана с него. Свързана е с избрана точка на тялото, и това и е напълно достатъчно да се свърши цялата нужна работа и да обезсмисли неопределеното "свързване с тялото"

Значи все пак свързваш отправната система с една точка, не с обемното тяло? Е защо беше това тъпо тръшкане до сега, като ти казвах същото?

Няма такова понятие "разстояние между отправни системи".

ИОС не могат да са в точка. Те описват цялото пространство-време.

Питах, как е закачена за обемното тяло. Не за конкретна точка, за обеното тяло. Къде за обемното тяло е закачена? Защото както ти покаах, закачайки я за различни точки от обемното тяло, ще получиш различни резултати. Нали си чел и бил разбрал, обясни какво си разбрал да те видим.

Мога ли да ги определя къде са, и да работя с тях, след като имам отправна точка? Мога, без в тези точки дда има материални обекти. Е, това се искаше

Точно така, материална точка е абстракция, нужна да се изразят основни закономерности. Но няма как за случая да направиш абстракцията "материална точка" от обемно тяло. С всичките последствия за твоите представи и т.н. Основното качество, което се използва от абстракцията "материална точка" в случая е да се зададе местоположение. Вече разгледахме, един куфар как задава местоположение? С центъра си на масата, с геометричния си център, с левия си връх, с десния си връх, с какво? Точно тази нееднозначност прави невъзможно обемно тяло да се направи на материална точка за конкретният случаи. За други случаи може.

И значи не мога да си определя точка, отстояща на 2.5 сантиметра от някаква друга точка? И не мога да я използвам за център на окръжност? И да сметна площа на тази окръжност? Без да имам метериални обекти в посочените точки, центъра и окръжността? Алей, хоп!