scaner

Има значение само дотолкова, че и други умни хора са го забелязали Съвременното име на тази същност е ТОВА. Както и да го наричаме, важна е същността.

Какво значение има какъв етикет от поредица думи ще лепнем на един извод на база конкретна ситуация? Освен това го казвам с определена доза сарказън, така че богомилите нямат никакво място в тази плоскост "Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти." Ако това не е отношение между два различни бога, тогава е шизофрения. Няма трето.

Аз не твърдя това. Само го сравнявам като репетиция за човешкото жертвоприношение на Исус. Дали вече това жертвоприношение ще го свържем като част от християнството, е друг въпрос. Нищо подобно. Кодира "положението на хората на земята" с краткото "пъкъл". Просто съкращение на речта. Който си представя някакъв допълнителен смисъл, негов проблем, нали? А аз го подех в смисъла, че положението на хората не се е различавало от това на Исус който дошъл да се пробва, и ако за него това е било пъкъл и мъчение само за 33 години, значи за хората е мъчение за повече, при това без избор. Какво богомилско трябва да се вижда в това просто съпоставяне? Не трябва да се влага в текста смисъл и собствените страхове, които говорителят му не е влагал. В момента няма значение има или няма промяна. Разговорът тръгна от това - приказки ли са текстовете в Старият завет или не? Легенда ли е разказът за деянията на някакъв бог или не? Естествено, статусът на тези текстове има пряка връзка със статуса на Новият завет - защото и той може да се обезсмисли до приказка А промяната можем да обясним лесно. Исус е дръпнал юздите на стария Бог Отец, казал му е - време е да се пенсионираш, скриваш се и няма да се обаждаш и показваш, щото се изложи в Стария завет, аз поемам нещата. И получава нова длъжност говорител и деловодител на Божата канцелария, поредната стъпка в кариерното развитие. Най-простото обяснение за рокадата

Ти разбра ли примера който ти дадох в същият коментар? Как можем да наблюдаваме тези индиректни наблюдения, без да можем директно да наблюдаваме обекта?? Не, естествено От това става ясно, че не схващаш смисловите връзки в текста, смисловите връзки в дефиницията за директно и индиректно, а продължаваш на база някакви предразсъдъции какво трябвало да бъде. Аман от предразсъдъци, баси тъпотиите...

Следователно не можеш да омаловажаваш някакъв текст като "просто приказка", защото е имало причина да бъде включен и носи съответната информация. Аз само ползвам терминологията в текста, който коментирам. Текста на Шпага. Това са просто думи, кодиращи някаква информация. За нашият случай няма значение. Важно е съдържанието му. Ако то е приказка, то цялата библия е приказка. И може да се вярва колкото на приказка. Би трябвало човек като порастне, да е по-критичен към приказките.

Наистина ли не си способен да осъзнаеш колко си бос? Направо е потресаващо...

Това са базови неща, учат се задължително в първи курс. Без тях не можеш да продължиш и за магазинер. ЦЪК "Косвенное измерение — определение искомого значения физической величины на основании результатов прямых измерений других физических величин, функционально связанных с искомой величиной." Явно нямаш нужните познания, затова ще ти дам пример. Представи си хоризонта на наблюдение, той се отдалечава от нас със скоростта на светлината С. Някаква област преди него се раздалечава от нас със скорост С-10% примерно, и можем да я наблюдаваме. Някаква област оттатък се отдалечава от нас със скорост С+10%, и от нея не получаваме сигнал. Но двете области се раздалечават взаимно само със скорост 20% от С, и ако примерно в по-далечната има някаква голяма маса, тя може да повлияе на разпределението на по-близката. Което ще доведе до наблюдаем ефект, например в разпределението на реликтовото лъчение от нея, и какво ли още не, стига да са ни добри уредите да го измерим. Това е само да ти илюстрирам принципно какво е индиректно измерение.

Не. Индиректното наблюдение е наблюдение на ефект, предизвикан от обект който по една или друга причина не можем да наблюдаваме директно. За това не е нужно да можем да наблюдаваме някакъв сигнал от обекта. Човече, съвсем базови неща ти се губят. Поне прочете ли линка който ти дадох, там има препратки на база какво могат да се потвърдят съответните хипотези? Не, не си го прочел.

Старият завет съдържа пророчествата, които показват кой е Исус. Без него той е самозванец, апостолите - разказвачи на басни. Няма критерии какво в старият завет е приказка и какво не. Загърбването му бута всичко. Просто съпоставяне на нещата За това богомилите не носят вина.

Старият завет е завет, сключен с Бог, не е само човешко творение. Толкова е човешко, колкото и Новият. Приказките в него не се отличават със истинност по-малко или повече от приказките в Новия завет. Няма християнин, който да не е задължен да вярва и на Старият завет, освен някаква ню-ейдж християнска формация. Не замитайте неудобните моменти под чергата Така е, когато по волята Божия в пърженето трябва да се търси и кеф... Не знам, може за това да е слязъл Христос да се попържи тук тогава?

Това е разказ за Бог Отец, фундамента на Троицата. Какво християнство без него? Или християнството е предоставило свобода на последователите си, някои да отричат Стария завет, други не? Не знаех Сатанаил е лош избор! Никой не ни е предоставил избор дали да се пържим тук Аз само цитирам Матей.

И какво е това индиректно наблюдение ли трабва да те уча? Що не се поограмотиш, преди да се пуйчиш?

Елементарното е, че няма такава дефииция. Това което е отвъд границите, повлиява на поведението на тези граници. Фактите свързани с това се наричат индиректно наблюдение, и над 95% от знанията ни са получени по този начин. Замисли се, някой виждал ли е директно електрон? Не, ама знания за него бол, на база влиянието му на други неща. Чат ли си сега, защо трябва да се мисли повече, преди да се говори? Мога да ти дам примери. Въздействието на това, което сега е отвъд границите, може още в разнните етапи на вселената да се запечати върху реликтовите гравитационни вълни. Които не се влияят силно от материята както светлината и електромагнитното лъчение, и могат да донесат тази информация непокътната до нас. Верно, гравитационната спектроскоия е още мечта, но е само техническа трудност. Не стана ясно доколко си ме разбрал, но както виждаш, намиране на отговор е принципно възможно. Така че не сме в тоя филм. Именно натрупването на нови знания и разширяването на моделите спомага в бъдеще някои безсмислени въпроси да станат смислени Не трябва сам да си режеш клона с такива заявления. Не знаеш истината. Не изпадай в религиозни състояния

Не можем да сме сигурни. Напротив, трябва сериозно да се работи по тези въпроси, за да се намалят възможностите. Не всякакви, а само тези които се съгласуват с наблюдението. А те не са много. Това е моделът на вечната инфлация.

Всички ние се пържим в същия тоя пъкъл, някои много повече от 33 години. Но Той е имал избор, а на нас изборът ни е отнет. С какво му е по-голяма жертвата?

Мда, на Божите обещания трябва да се гледа със съмнение... Самият Бог дава пример.

Така е, това е репетиция, бета-версия на "саможертвата" на Христос. После са въведени режисьорски корекции, за да стане по-прочувстевно и въздействащо на истинският спектакъл...

Напротив. Не по свое желание сам се принася в жертва, а по нареждане на Бог-Отец, познатият ни кръвожаден Бог от Старият завет ("Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти."). Ако перефразираме известната поговорка, Бог лицето си мени, но нравът - не. Според мен, прилича на PR-ход. Нещо се е объркало в небесната политика, и е трябвало спешно да се запушват дупки...

А не съм ли прав? Къде бъркам? Какъв е смисълът на въпрос, който не може да има отговор? Не бъркай с "може да има отговор, но не го знаем". Не. Въпросите на които науката не може да отговори, са един клас. Въпросите, които принципно нямат отговор, са съвсем друг клас. Науката се занимава само с първите, и тя осъзнава, че може да отговори - точно затова се занимава с тях. Вторият клас въпроси не изискват занимание, по причина че нямат отговор Няма нищо общо с нефелност на науката, а просто с твоята нефелност, да не можеш да направиш при толкова писане тази проста разлика... Не точно така. Когато си изправен пред въпрос който не може да има отговор, нямаш полезен ход. Светът върви, защото се отговаря по-точно на въпросите, които могат да имат отговор.

Не е безсмислено. След като не зависи от никакви фактори, то броят на всичките фактори, от които зависи, е НУЛА. Не че няма реално фактори от които да зависи, преди милион години разстоянието е било друго, преди милиард - още по-различно, но това са бавнодействащи фактори. Ами те сегашните отговори които знаем, определят качеството на въпросите. Ето, отговорите които дава СТО определят въпроса "как да предадем информация със скорост по-голяма от светлината" като безсмислен. Преди СТО, в парадигмата на класическата физика този въпрос е имал ясен смисъл, там е нямало ограичения в скоростите. Защото знанията ни не са абсолютна истина, те се уточняват с времето, и отговорите, а също така и отношението им със смисъла на въпросите, е променлива във времето величина. Ето ти един добър пример: Някога, в средновековието, имало учени които си имали наука, теология. И спорели по въпроса, колко дявола могат да се поберат на върха на една игла. За тях дяволът бил същество съществуващо по постулат, и въпросът е бил съвсем смислен. По някакви методи различни учени стигали до различни отговори на този въпрос. Но той е бил съвсем смислен, защото е допускал отговори. В настояще време науката счита че дяволи няма. Тоест в нашата парадигма поставеният въпрос "колко дявола се побират на върха на една игла" няма смисъл. Той е безсмислен. Но, ако се впрегнем в твоето любимо "може би", ако някога в бъдещето изведнъж науката докаже съществуването на дяволите, то въпросът отново ще придобие смисъл. Виждаш ли лупингите на един въпрос? Затова ние можем да търсим отговорите само в обхватът знания, който ни е достъпен сега. При нова парадигма отговорите може да са други.

Както се вижда, лишен си от аргументи, и се опитваш да омаловажаваш това което не си разбрал. argumentum ad passiones? И за тебе трябва да се самоцитирам: Какъв смисъл има във въпрос, за който се знае, че не може да има отговор? Никакъв, нали? Ей това е казано в определението. От тук следва определението което не ти е ясно от къде е истинно.

Орбита на Луна Малко по-долу на страницата пише в таблицата: Средно разстояние до Земята: ~384403 км. В дебелите книги могат да се прочетат всички фактори при които е определено това число. То за това е средно, щото не зависи от някакви фактори. Шпага, на няколко места съм написал: отговорите на въпросите се дават само на база знанията в текущата парадигма. За сега тази теория е достатъчно вярна, за да можем да градим изводи на нейна база. Въпроси от типа "ако" в случая нямат смисъл. Ще се самоцитирам: Ако някога в бъдеще нещо се промени, някои сега безсмислени въпроси могат да получат смисъл, а други изненадващо да станат безсмислени. Но това няма отношение към сегашният момент, а отговорите се изискват сега . И каква е връзката? Ами погледни, нашата вселена не прилича на вечна, някакви си по-малко от 14 милиарда години от как е почнала да се изявява А какво е Господ? И може ли да създава вселени? Айде по-сериозно.

Да. За разлика от това, науката да не знае отговора на даден въпрос. Ти още не си припарил в квантовата механика, там е тъпканица от безсмислени въпроси. Например въпросите, свързани с определянето едновременно точно положение и импулс на квант. Там въпросът по каква траектория се движи частицата между две точки е безсмислен. Въпросът къде е била частицата преди да взаимодействаме с нея е безсмислен. Просто бедна ти е фантазията. И именно на фона на целият този куп от безсмислици (а ние очакваме да има смисъ в тях, защото така сме свикнали с класическата физика), квантовата механика е много порядъци по-точна от класическата. И за това е добре човек да свиква и да разпознава безсмислените в някаква парадигма въпроси. Е как да не следва? Това е определение Какъв смисъл има във въпрос, за който се знае, че не може да има отговор? Никакъв, нали? Ей това е казано в определението. Човече, мърдай гънките, че ще се схванат от бездействие...

argumentum ad passiones? Пак нищо не си разбрал. Именно. Затова въпросите с неизвестните за науката отговори съм разделил на два големи класа. Иначе няма как да се видят безсмислените сред тях. Е, който не чете, няма и да разбере

Свободни съчинения, както обикновено... Първо, да напомня: всеки опит за търсене на отговор става на база натрупаните до момента знания, текущата парадигма. Не може да се разсъждава на база знания, които (вероятно ) могат да се получат някога в бъдеще, просто защото сега ги няма и не е ясно какви ще бъдат. Така че с фантазиите до тука. По тази причина въпросите най-общо могат да се групират в четири класа: 1. въпроси, формулирани синтактично коректно, но семантично лишени от смисъл. Те са безсмисени въпроси, по очевидни причини; 2. въпроси, на които имаме достатъчно познания, за да дадем отговора (независимо дали в бъдеще този отговор ще остане верен или не (примера с плоската земя и т.н.). Това са най-често срещаните въпроси, те имат отговор; Въпроси, за които нямаме информация за конкретният отговор. Тези въпроси се делят на две основни групи: 3. в натрупаното знание няма ограничение за валидността на въпроса. Просто, на настоящият етап не знаем техният отговор; 4. имаме знание, което показва, че такъв въпрос не може да има отговор. Въпрос който не може да има отговор е безсмислен въпрос. Примери. По точка 1. - въпросът даден от Младенов: Защо кило триъгълник и двама-трима? По точка 2.: Колко е средното разстояние между Земята и Луната? По точка 3. - примерът даден от Младенов: Сами ли сме във вселенета? По точка 4. вече се натрупаха примери. Ето един прост геометричен пример: Даден е триъгълник със страни равни на квадратите на първите три цели числа: 1,2,3. Колко е височината към голямата страна? На пръв поглед нормален въпрос. На втори поглед - ми да му мислят математиците, ние за сега не знаем отговора. Тоест вероятна класификация 3. - не знаем за сега? Но ако човек се разрови във натрупаното знание, ще открие следното ограничение: за всеки триъгълник сумата от две произволни съседни страни трябва да е по-голяма от третата. В случая обаче страните са с дължини 1,4,9, и това не е изпълнено. Такъв триъгълник не съществува, и въпросът е безсмислен - не може да се отговори с "колко". Тук сме в класификация 4.. Но ако въпросът беше формулиран на "може ли да се изчисли височината към голямата страна на този триъгълник?", този въпрос е с прост отговор не, класификация 2. Въпросът който зададох на Шпага: как да предадем информация със скорост по-голяма от светлината? Първосигнална реакция - не знаем, може би 3.?. Но като се замислим, знанието натрупано в теорията на относителността ни забранява да предаваме такава информация. Формата на въпросът формулиран с "как" е безсмислен въпрос, класификация 4.. НО, ако реформулираме въпросът на можем ли да предаваме информация с надсветлинна скорост? то този въпрос вече е смислен, и има прост отговор: не, класификация 2. Въпросът който Шпага припозна: дали скоростта на светлината е максималната възможна? На сегашният етап нямаме определен отговор. Знанието ни, нито една теория не забранява това. И теорията на относителността не го забранява. Затова се говори за възможни хипотетични частици "тахиони". Теорията на относителността само забранява на частица движеща се с подсветлинна скорост да надхвърли скоростта на светлината, както и обратното - частица имаща надсветлинна скорост да намали скоростта си под светлинната. Така че този въпрос е смислен, но с неизвестен отговор: 3.. И накрая въпросът Защо вселената съществува?. Ако тя съществува вечно, този въпрос няма отговор - липсва причината която я е създала, а тази причина е свързана със отговора, който в най-груба форма би бил: съществува защото е създадена, с подробностите на това създаване. Така както същото се отнася за Бог - вечният Бог няма причина за съществуване, той Е. Можем да търсим отговора на въпроса само ако проучим причината. Но в нашият океан от познание имаме следното знание: по отношение на нашата вселена ние не можем да проследим причина - опираме във времевата сингуларност и нататък нъц. След като не можем да намерим причина, се връщаме в ситуацията с вечната вселена - въпросът няма смисъл, вселената Е. В религиозната догматика вселената е създадена от Бог, и тя съществува защото Той е пожелал това. Това е по класификация 2. стига това да се оцени на знание Но от гледна точка на науката този въпрос е безсмислен, класификация 4. Това са възможните отговори на база тази парадигма, и други няма. Ако някога в бъдеще нещо се промени, някои сега безсмислени въпроси могат да получат смисъл, а други изненадващо да станат безсмислени. Но това няма отношение към сегашният момент, а отговорите се изискват сега . И аз това казвам: приберете си ги и си ги лекувайте тези хора, че е угнетяващо да се гледа как се мъчат