scaner

Ето я формулата по която се сравнявт интервалите по часовниците в двете системи: От лявата страна е интервалът (моментът спрямо нулата) на часовника в К, от дясно в числителя е интервалът според К1. Това в знаменателя по твите сметки е 0.95. За числата които си дал имаме 10*0.95 = 9.5, 100*0.95 = 95 за показанията на подвижните (К1) часовници. Изразът в знаменателя в случая наричам така. Може да не сте акцентирали, но според числата с които работиш и сметките които правиш, общото начало р НУЛА и за двете системи. Показанието 10 е интервал между текущият момент и избраният за нула в К, показанието 9.5 е същото но за К1. Няма как да сравняваш тези числа, ако нямаш общ начален момент. А формулата по-горе го изисква да е нула Елементарни сметки, и СТО печели убедително. Търси си грешката, дал съм ти наклон.

След като за момента 10 часовникът +X1,1 показва 9.5 в К, то момента 100 часовника +X1,1 няма да показва 99.5, а 95. Интервалът от сверяването (условната нула) в системата К умножено на лоренцовият фактор, в случая 0.95. Съвсем естествено да е по-малко от 90. Движещите се в системата К часовници от К1 ще показват по-малки интервали, защото в тази система вървят по-бавно. А в случая и не съвпадат по показания. Часовниците за които става дума са сверени само в К1, не в К. На какво се учудваш? Точно резултатът според СТО Противоречието е някъде в главата ти.

Когато говорим за сингуларност, трябва да помним, че физическите закони не са приложими за нея. От това, че знаем какво се е случило след нея, не можем да прогнозираме условията преди нея. Това което обединява всички сингуларности, е наличието на безкрайна кривина. Ние нямаме доказателства за сингуларност с безкрайна плътост. Това, което знаем по реликтовото лъчение е, че вселената е възникнала от много горещо и плътно състояние. Нямаме никакви основания да предполагаме какво е било поведението на температурата преди това състояние, т.е. преди да стане висока. Именно сингуларността ни спира да разсъждаваме по известните закони в тази посока. Има много спекулативни варианти какво може да се е случило. Плътността може да е била безкрайна, може да е била крайна, т.е. да не се тръгва от нулева ентропия, а е достатъчно тя да е ниска. Температурата може да е била ниска, но в резултат разходването на тъмната енергия при инфлационното разширение да се е повишила. Но това на което твърдо можем да стъпим, е наблюдаемите условия до които се добираме.

Мда, желание има, ама смисъл няма... Как да се разреши такава дилема?

Шпага, въпросът ти е интересен и изисква доста обяснения, а в момента не ми се пише толкова много... Ще опитам накратко да нахвърлям малко информация, съжалявам ако някои неща ги преразкажа непълно или неточно, сега ми е трудно да си построя правилно мисълта... Виж сега, има различни класификации на сингуларността. Единият тип е според теорията, която ги описва. А това е нещо, което се развива с времето, обхващайки все по-сложни случаи. Първи за сингуларността говори Шварцшилд, който само няколко месеца след публикацията на уравненията на Айнщайн получава решение за гравитационното поле на материя с маса. Неговото решение описва елементарна черна дупка, без въртене, без заряд, без външно въздействие. В сърцето и има точка, към която се стреми всичко попаднало в нея, което там се събира в обект с безкрайна плътност, който известните физически закони не могат да опишат - сингуларност. По-късно се появява друга, по-обща теория, която по-подробно описва сингуларностите, теорията на Опенхаймер и Снайдер, някъде 40-те годинни на миналия век. Тя обхваща повече случаи, но все на обекти с маса. Тези теории описват т.н. гравитационна сингуларност, сингуларност образувана в резултат на колапс на масивен обект. Някъде доколкото помня средата на седемдесетте години на миналия век се появява по-разширена теория, теорията на Белински, Халатников и Лифшиц (БХЛ-теорията). Тази теория описва по-сложни процеси на колапс, водещи до въртящи се черни дупки и всякакви други комбинации, и техните сингуларности. Сега, тук има една история с устойчиви и неустойчиви сингуларности, ще я прескоча, тези описвани от БХЛ са по-устойчиви. Тук вече имаме сингуларности предизвикани не само от маса (дори без наличие на маса), а само от електрически заряд и от момент на импулса. Те показват, че самата кривина на пространството над определена степен може да води до преход към сингуларност, без наличие на маса и други материални атрибути... Любопитното е, че вътре в черната дупка, преди да достигнеш до централната сингуларност, падащият обект се сблъсква с две други сингуларности: падащата и излитащата. Падащата сингуларност се формира от всички обекти, които падат след обекта (тъй като времето се забавя, те стават неограничено много), а излитащата - от обектите които са паднали преди обекта. Ще ти дам линк от книгата на Кип Торн, който добре ги описва : ЦЪК Малко се отклоних от темата. Има и друга класификация на сингуларностите: гравитационна и космологична сингуларност. Гравитационната е тази, която се образува при колапс на масивно тяло, в резултат на гравитационните сили. БХЛ теорията обаче е способна да опише и космологична сингулярност, такава, от каквато вероятно е тръгнала нашата вселена. И съвсем по темата: сингуларностите се делят на времеподобни и пространственоподобни. Пространственоподобните сингуларности са тези, които се получават от материя, колапсирала в една точка, с безкрайна плътност и кривина на пространството. Това е вариантът, който се среща само при метриката на Шварцшилд, масивно колапсирало тяло без заряд и въртене. Времеподобната сингуларност е по-интересна, доколкото помня тя беше образувана от енергия, протичаща през безкрайна кривина на пространството. Този вариант се среща при всички останали БХЛ-варианти на сингуларност, например геоните (черна дупка само от светлина, от фотони), въртенето, масата не е задължителна (безкрайна кривина може да се създаде само от импулса на обекти като фотоните, или само от заряда, без маса). И накрая важна информация: има няколко ограничения на величините на материята в такива сингуларности. Важното за нашият случай е, че безкрайна плътност и безкрайна температура не са съвместими едновременно, защото при безкрайна плътност мярката за хаоса, ентропията, клони към нула, което не е съвместимо с безкрайна температура. От друга страна, моделът на Големият взрив се основава на огромни температури в началото. По тази причина пространственоподобните сингуларности не пасват за нуждите му (поради безкрайната плътност), и за това сигуларността трябва да е времеподобна. Обичайното понятие "време" тук не се замества с нищо. Надявам се да се разбира написаното...

Задължителен елемент на мислените експерименти е наборът закони, който се ползва, за да се прилага логиката. В случая, тъй като говорим за СТО, това трябва да са законите на СТО. А това което ти ни предлагаш, е едно голословно твърдение от нищото. Нито си използвал нещо от СТО, за да я споменаваш, нито някаква логика си приложил (върху какво? Боже нашепване...). Тежничесите изпълнения трябва да са възможни при съответните физически закони, тук това също не е изпълнено. Е, за какво става дума? След като не използваш законите на СТО, от къде заключаваш че имат някакъв проблем? Пак боже нашепване? Ако това събитие беше на някакво място в определено време, тъй като всички референтни системи описват същото пространство-време, то щеше да бъде във всички системи. Изнасиленото загърбване на това изискване с нищо не допринася за твоята теза. Пък и както показах, такова събитие не е възможно, колкото и да се повтаряш. И аз, и аз Нужна е някаква минимална научна култура, за да се води научна дискусия. Може да има излишни нерви, но аргументиращата част никой не е отменил.

Къде е експеримента? Кой и кога и къде е правил физически експеримент? Публикация? Не ме разсмисвай с такива глупости Измислиците не могат да бъдат експверимент. А мисленият експеримент се различава от реалният по това, че в него се прави моделиране на база законите на теория, приети за верни. Но ти и това не си направил. Нито една физическа теория не може да тръгва от пропуснато събитие. Самият ти подход няма общо с физика и логика. Защо тогава го правиш изобщо? Осъзнай се. Знам, истината боли, но това е полезен урок. Именно. Или правиш физически експеримент - какъвто нямаш, или прилагаш определени физически закономерности, за да моделираш ситуацията. Ако прилагаш законите на класическата физика, резултатът няма нищо общо със СТО. А законите на СТО ти не прилагаш по никакъв начин. Използваш глупава измислица, че така ти се струвало че трябвало да бъде. Но това няма общо с физика, затова циклиш. Е, какво друго очакваш? Почваш да ставаш смешен. Напълно неясен е този сценарии. И чертежа не е ясен. Гравити вече го коментира достатъчно. А за стълбата, сега трябва да седнеш и да помислиш, а не да повтаряш доказано нелепи тези. Смислени отговори от теб до тука няма. Така че какво ще се промени?

Услоявията биват смислени и безсмислени. Физиката разглежда само смислени условия. Условие, което нарушава правилата на физиката - трето събитие което го няма в някаква отправна система а го има в друга - за физиката е безсмислено. Затова, ако много настояваш че си прав, трябва да докажеш правотата си - съответно да покажеш че физиката куца. А ти се мотаеш. По това не може да има спор. Ами нали за това ти повтарям - докажи, че тази ситуация съществува, а не е само изказан като условие безсмислен постулат. В момента се въртиш в порочен логически кръг. Безсмислено е да настояваш нещо, преди да си излязъл от него. За шести път повтарям - проблемът не е технически, а принципен. Природата не позволява такъв дизайн, какъвто сънуваш. Гледай сега какво е положението. Относителността на едновременността се проявява при събития, които са пространственоподобни. Това означава, че времевият интервал между събитията е по-малък, отколкото е времето за което светлината изминава пространственото им разстояние. Това, плюс скоростта на стълбата и нейният размер налага ограничения върху динамиката на вратите - те не могат да са бавни, защото ще се нарушат условията за движение и престой на стълбата. Затова в нормалното условие на задачата се използват врати, които се затварят и отварят с максималната възможна скорост - скоростта на светлината, както и стоят затворени само за миг - интервал с продължителност нула. И сега проблемният конструктивен елемент - прътовете, които искаш да се допират. Да допуснем, че прътът към всяка врата има някаква дължина, колкото половината гараж (за да контактуват двата пръта от двете врати). Освен това нека скоростта на звука в пръта е равна на скоростта на светлината - скоростта на звука определя скоростта на напрежението, което е свързано с промяна състоянието на пръта. Нека разгледаме затваряне на вратата. Началното и състояние е отворена, т.е. известна част от нейният прът е извън гаража. Тъй като тя разполага с много малко време, за да бъде затворена, предполагаме, че тя тръгва да се затваря със скоростта на светлината (това е една горна граница за да получим прозрение за проблема). Прътът обаче не тръгва като едно цяло. Краят му който е закачен за вратата, тръгва напред. Но частта която е в гаража, и другият му край ще реагира - ще се премести - едва когато светлината извърви дължината до съответното място, в частност - дължината на пръта. Ако си го представиш, частта от пръта, която е в гаража, няма да помръдне, докато вратата не се затвори изцяло - сигналът който го подбутва се разпространява по пръта със скоростта с която затваряме вратата (максимално бързо). Едва когато вратата хлопне върху гаража, ще имаме условие да започне да се разпространява сигнал по частта на пръта вътре в гаража, който цели другият му край да се помръдне, за да контактува с пръта от другата врата. Да, обаче вратата няма време да стои затворена, тя трябва веднага да се отваря. Тоест тъкмо в началото на пръта се е оформил силен сигнал, и вратата отваряйки се почва да го дърпа обратно. Тоест прътът тръгва да се изважда от гаража, преди още далечният му край да е направил плах опит да тръгне да контактува с другият прът. Това е най-елементарна схема с пръти, и тя показва, че трето събитие няма. Може да я усложняваш колкото искаш, въпрост е принципен. Ей това разсъждение трябваше да направиш изначално, и щеше да ти светне, че само си губиш времето.

Ами точно за това говорим. Първо, как няма да доказваш? Твърдиш някаква безсмислица (за третото събитие), и дай да правим логически разсъждения? Докажи че има трето събитие де, колко пъти да повтарям? Проблемът който си мислиш че го има, трябва да е някакво следствие от някаква обстоятелственост и законите на физиката, не постулат като дървено желязо... Второ, именно условието е неадекватно. По определението на референтните инерциални системи, не съществува такава, която да не може да отрази всички събития. Следователно, ситуация в която едно събитие няма да го има в една или няколко системи, а в други ще го има, не е физична, не съществува. А като не е физична, безсмислено е да се мъчиш да я пробуташ на физици. Затова и те гонят от други места - не че ги затрудняваш с нещо, ами просто ставаш досаден, като ти отговарят директно, а ти се правиш на тапа... Проумей го това, полезно е за здравето. Тази подточка показва, че имаш проблем със съществвуването на това "трето" събитие. И трето, излез от режим на монолог. Има аргументи срещу твърденията ти и самото условие, реагирай смислено, а не повтаряй като грамофон едно и също. Да, държа на аргумента за твърдостта на пръта, в него е решението. И колкото повече го удължавам, по-зле става Това е класика за запознатите, за незапознатите е добре да се помисли (теб визирам). Но тази задача е свързана с първата точка по-горе.

Няма събитието, за което настояваш, и в двете референтни рамки. И това е решението на проблема. Ако настояваш че има, докажи, така се прави. Науката не работи с авторитети. Като го проумее това човек, много по-лесно се живее

Дал съм ти решението на проблема - посочил съм ти грешката в разсъжденията, заложена още в условието. На такова условие, какво друго решение очакваш? Къде ще бъде някакво събитие, ти трябва сам да проследиш тази верига, защото ти твърдиш, че го има. Покажи как и кога се получава. Защото отразяването на едно събитие във всяка инерциална система (по дефиниция!) ясно сочи, че такова събитие каквото ти предполагаш, не може да съществува. СТълбата преминава през гаража без трето събитие. Какво по-ясно искаш да ти се обяснява?

Грешка. В това твърдение няма смисъл. Твърдението е насочено към едно събитие, докато едновременността изисква две събития. Нищо не пречи едно събитие да присъства в двете рамки (нещо повече, това е абсолютно задължително, по дефиниция), и две събития да са едновременни или неедновременни. Пример: събитието "часовникът показва 12:00 часа" може да е едновременно или неедновременно със събитието "чукът се удря на пода". Никой не греши тук, нали? Грешка. Това е принципно невъзможна ситуация, и за нея няма никакви логически или други следствия. Неправомерно е да използваш "ако" в този случай. Просто казано, твърдението е глупост - субективна измислица, нямаща общо със разглежданата ситуация. И двете твърдения не са верни. Мисля че вече обстойно беше обсъдено това условие и неговата неадекватност. Не виждам аргументи от типа "ad hominem" - условието не е homo и оценката че е сбъркано не попада под ad hominem Ако ти приемаш оценката на въпроса като лична обида, това е само субективна експресия. Нормално е човек да изказва неверни твърдения, и правилната реакция е да се научи на обратното, а не да се засяга. Защо все пак не се опиташ да осмислиш обясненията които получаваш? Нещо повече, нямаш основания за логическо заключение, защото изискването "...прибавим събитие, което е следствие от едновременните събития..." е неосъществимо за случая - не може да се конструира такова събитие в разглежданата ситуация, според СТО. Тоест ти допускаш невъзможно решение в задачата, и естествено е че прилагайки логиката към това допускане, да получиш следствие съвместимо с него. Това е пример за кръгова аргументация, логическа грешка. Всичко това не отменя некоректността на допускането. Ако много настояваш на твърдението си, трябва да покажеш как се получава това събитие, което настояваш че го има. Въпросът не е технически, а принципен.

Ами хайде де. Конструирай, а не само с празни приказки. Проблемът е, че тук има не само техническа част, а и принципни положения които не могат да се пропускат. Аз на тях се фокусирам, в тях е солта. Разположи прътовете както ти е удобно, и внимателно проследи как и кога се създава "допиращото събитие", и създава ли се изобщо, или се подлъгваш само с някаква груба класическа интуиция. С пръти работата е много дебела, затова ти предложих да опростиш нещата с електрическа верига - доста по-лесно прогнозируема е. Макар че принципно решението е същото. И ако нещо се подхлъзнеш, имай наум следното - събитията се отразяват във всички отправни системи, не могат да се "изгубят". Това ще ти е ориентир в тъмата. Снарядите ще изминат различен път. Тук е разковничето. Но това вече ти го обясних в началото...

Тъй, тъй. В едната има пръти, които са спорният елемент, в другата няма. Какво им е еднаквото, че да има за разбиране? Проблемът е, че тук имаме принципен проблем, а не технически. Именно не-твърдите пръти разрешават задачата без противоречия. И няма как да бъдат прескочени или игнорирани от логиката. Но именно не-твърдите пръти изискват повече познания, защото усложняват логиката. Тук не става само с логика, а и с точни количествени оценки. Ти обаче не си ги направил, но изказваш някакво твърдение. Не става така. Но след като не разбираш тези прости неща, не мога да ти помогна.

Е, айде сега... Очевадно е, съвсем различна обстоятелственост, съвсем различни събития и последователности. Но ако не виждаш разлика, предполага, че това е една от причините да те гонят от други места? Допускам, хората в началото са били учтиви, но скоро им е писнало... В задачата с оръдията ти влизаш с недопустимо условие - липсващо събитие Задачата със стълбата е логически непротиворечива, там ти твърдиш нещо което не следва от никъде - първо трябва да го докажеш. Още ли не виждаш разликата? И грешката ми е...? Къде? Човече, ти тръгваш с некоректно условие, и се плетеш като пиле в кълчища. Аз само ти показвам къде си сбъркал в самата формулировка на задачата, ти ме обвиняваш в някаква грешка? Хайде, първо гредата в твоето око, после ще видим.

И как предполагаш че ще работи това? Ти си мислиш, че прътите ще имат поведение на идеално твърди тела, нали? Т.е. като се премести единият им край, то веднага ще се премести и другият им край. Не, в СТО няма идеално твърди тела. Единият край на пръта може да го бутнеш на един метър примерно, другият край ще реагира едва след време, когато светлината измине дължината на пръта. В случая това е критично съществено. Виж сега, идеята на такива примери е да са максимално прости, за да може човек да схване същността. Въвеждайки усложнения, като тези пръти, едно че нищо не можеш да опровергаеш (картинката с такива не-твърди пръти се усложнява силно - но ако сметнеш поведението на крайщата, ще видиш, че при всички случаи поведението им ще е едно и също), а второ, продължаваш да не достигаш решение на началната задача - да разбереш защо и какво се случва. За да не се оплиташ с прътовете, сложи една електрическа верига с лампа, и затварянето на вратите да пуска ток за да светва лампата. По-лесно се смята.

Защо намесваш стълбата и гаража? Всяка задача звучи по различен начин, и човек може да се спъне на различно място. В момента ти обяснявам къде си се спънал на задачата с оръдията. Дай да я приключим, осъзнай си грешката, после ще мислим за стълби. Нали с оръдията е по-лесно, опитай с по-простото

Твъшкаш ли се? Продължавай. Който няма пипе, ще се тръшка.

Обясних ти с прост пример, как е възможно при относителност на едновременността (две последователни събития) да се полчи сблъсък. Тоест събитието "сблъсък" да съществува във всички рамки. Ето ти и прост числен пример. Оръдие А се намира в точка с координата 0. Оръдие В се намира в точка с кордината 100 км. Двете оръдия стрелят едно срещу друго, гюлетата са със скорост 10 км/с. До мястото на сблъсъка всяко ще измине 50 км, и ще се сблъскат след 5 секунди. Сега ги наблюдаваме от референтна рамка, която се движи със скорот 10 км/с например в посока от А към В. В тази система гюлето на А ще бъде в покой (референтната рамка се движи с неговата скорост). Гюлето на В обаче ще се движи със скорост 20 км/с. То ще измине пътя от 100 км за 5 секунди, до сблъсъка. Това горе беше за едновременно изстреляни гюлета. Сега нека да не са едновременни. Тоест, гюлето от В се истррелва 2 секунди след А. Какво ще се получи? Ще се сблъскат ли сред време гюлетата, или ще се разминат? Разбира се че ще се сблъскат, няма къде да се дянат. Тоест, в простата задача когато гюлетата се движат по една права, те ще се сблъскат независимо дали са изстреляни едновременно или не. Още тук твърдението ти се проваля - имаме събитие и в двете рамки, и при това имаме относителност на едновременността. Задачата когато гюлетата не са на една права, а в една равнина, е малко по-сложна и неочевидна, но и тя дава възможност гюлетата да се сблъскат, независимо че не са изстреляни едновременно. Ако искаш да докажеш твърдението си, трябва да докажеш количествено че тя няма решение (при това в геометрията на СТО). Ти не правиш такова нещо, изказваш само едно твърдение, което показах че не е верно. Сега разбра ли? Не може да липсва събитие в една от рамките, забрави тази възможност. Когато говорим за тези рамки, трябва да спазваме назначените им правила. А те са: 1) всяка рамка трябва да може да отразява всички събития. Тук нещата са прости: всяко събитие се отразява като координата на място, и момент време. Счита се, че координатата отразяваща място е непрекъсната, няма дупки и пропуски, и всяко събитие случило се някъде в пространството, може да се изобрази на такава координата (повече подробности, чети за координатна система). Същото е с времето - всяко събитие се случва в някакъв момент, няма такъв момент в който да се случи събитие, но да не може да се отрази в счетоводството на отправната система. Тоест системите се правят за да вършат работа, а не само да отбиват номера. 2) отправните системи се изграждат в същото пространство-време, в което се случват и събитията. Тоест всяко събитие, представляващо точка в това пространство-време, ще намери съответните си координати и във всяка отправна система, описваща това пространство-време. Имаме проста двупосочна връзка по определение: всяка система отразява всички събития, и всяко събитие се отразява във всички отправни система (става дума за инерциални отправни системи). Това са базовите свойства на референтните системи, по определение, така да се каже. Така че предположението ти по-горе, което коментирам, е недопустима ситуация. Ако избягваш такива недопустими ситуации, няма да стигнеш до проблеми със СТО. Както виждаш, СТО не се нуждае от защита, а само от разбиране А като изхвърлиш горното твърдение, от проблема ти не остава нищо.

Естествено че има. Тоова е условието.

Е, хайде по-сериозно. Имаме две последователни (неедновренменни) събития. От първото тръгва примерно в една поска гюле с малка скорост. От по-късното, тръгва в същата посока гюле с по-голяма скорост, което го догонва. Могат ли да се сблъскат някога, или принципно не е възможно? Това е пример когато гюлетата се движат по една права. Същото е и когато са в плоскост, там е мааалко по-сложно, достатъчно да разгледаш проекциите на скоростите върху права. Елементарно е, задача за пети клас. Твърдението "събитие е резултат от две едновременни събития"не носи никаква информация само по себе си, без подробностите които разглеждаме. Например, от два еднакви изстрела, но с гюлета с различни скорости, няма да се получи сблъсък, независимо че събитията са едновременни. Тоест има нужда от допълнителна информация. Затова трърдението не е достатъчно условие. Както и обратно, от два неедновремени изстрела на гюлета с различни скорости, те могат да се сблъскат. Което е нашият случай. За разбиране на смисъл е нужен опит и подготовка. Това че нещо не рзбираш още нищо не значи. И по-горе обяснявам грешката в рзсъжденията ти.

Става дума за референтна рамка, в която оръдията се движат. Там сумирането е задължитело.

Схващам идеята. Затова и наблягам на посдробностите. Събитие не може да липсва. Това е логическата грешка, с която тръгваш. Обясних по-горе защо е така. Да не зацикляме в тая посока. След като в подвижната система гюлетата ще се движат с различни скорости, то съвсем естествена е следната ситуация: а) гюлетата не се изстреллват едновременно, като следствие; б) изхождайки от базовата презумпция, че ще има събитие "сблъсък на гюлетата" (моята забележка), то в следствие от а) до срещата двете гюлета ще се движат различно време; в) поради движението на оръдията в разглежданата референтна система, двете гюлета се движат с различни скорости в нея, което не влиза в противоречие с б) ; г) следователно, при определен закон за събиране на скоростите можем да съчетаем б) и в). д) ако по някаква причина не можем да ги съчетаем, тогава наистина сме попаднали в парадокс. Но тук не виждам никакъв опит за количественоо изчисления - само те биха могли да потвърдят парадокс. Според подточките които съм изброил, няма причина за парадокс. Както виждаш, това не влиза в противоречие с простата логика на СТО. Така че опитай да проведеш разсъжденията си, без да се опираш на погрешното предположение за липсващо събитие. Тая патерица не държи.

Добре дошъл отново! Тук веднага искам да покажа елементарната грешка, в капана на която сам се хващаш. Референтната рамка е средство, с което събитието се описва. Тя не създава и не унищожава събития, не влияе по никакъв начин на събитийната последователност. Което означава, че ако едно събитие съществува за някаква референтна рамка, то ще съществува и за всяка друга референтна рамка. Референтна рамка, за която такова събитие не съществува, не върши основната си дейност, тя не е референтна рамка а някакво менте. А в тая игра с ментета не си играем. Тоест, логиката върви наобратно - във физиката се тръгва от базовото положение, че събитието се описва във всички референтни рамки. И на тази база започват да се градят закономерностите. А твоето предположение предпоставя противоречие още в условието, от там нататък нещта се търкалят към блатото... Ще коментирам и картинките: Тук всичко е ясно. Това може да го наречем "условие на задачата". Тази картинка не е верна. Първо, в референтната рамка на движеща се система двете оръдия щяха да се движат, а не да са в посоченото статично състояние. И когато те се движат, имаме следната любопитна ситуация. Скоростта на гюлето на лявото оръдие ще се сумира със скоростта на самото оръдие (ако двете оръдия се движат от ляво на дясно в референтната система за която става дума), а скоростта на гюлето от дясното оръдие ще се изважда от скоростта същата скорост. Тоест двете гюлрта ще се движат с различни скорости, съответно траекториите им ще сключват различни ъгли с направлението на движението. И от началното условие - че двете гюлета ще се сблъскат (забележката ми в началото) можем да получим количествено законът за сумиране на скорости., ако много ни трябва. Тая картинка не я разбирам. Тук също трябва да имаме движение, а не една (или две) статични картинки. Но, ако изхождаш от забележката с която започнах - задължително наличие на събитие във всяка система, по закон - тогава в обратна посока може да изчислиш определени закономерности. Готви се за още поне 1000 и СТО години Тя тая работа само с надежди не става. Ето ти един виц по тоя въпрос: "Попитали един мъдрец: - Колко още ще чакаме промените да дойдат?! - Още много, ако ще ги чакате..." Та и ти в това разкрачено и уязвимо положение...

Лично на мен ми идват в повече спекулациите на Волфрам. Връзката с физиката е твърде крехка, да не кажа никаква. Но самата идея е интересна, тя е нещо като ремикс на идеите на Едуард Фредкин.