scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16220 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
616
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
И значи не мога да си определя точка, отстояща на 2.5 сантиметра от някаква друга точка? И не мога да я използвам за център на окръжност? И да сметна площа на тази окръжност? Без да имам метериални обекти в посочените точки, центъра и окръжността? Алей, хоп!
-
Не, не го знам това. Знам, че за отправна точка може да служи материална точка, което да стане отправна точка. Отправната система е абстракция, построена на тази база. Материалното тяло тук няма място, то не дава една единствена точка нужна за целта. Има ли смисъл да спориш, като не си наясно с базовите положения? Ами аз достатъчно съм образован, но не разбирам как ще стане такова "закачане". Знам как ако имаш една точка, можеш да я използваш за начало на координатна система и да построиш на тази база отправна система. Но при обемно тяло имаш не една, а много точки, т.е. можеш да построиш много отправни системи, демек нямаш еднозначност в това, за което е призвана отправната система. А ти само твърдиш някакви кухи твърдения. Ми не става така бе, Младенов
-
Защо да няма смисъл? Геометричните точки нямат ли смисъл?
-
Тъй. И колко са линиите? И колко е дълга всяка линия? Отговори си на този въпрос, за да разбереш какво общо има тялото с отправна система. Освен това "символично закачена за тялото" не означава тъждественост с тялото, както ти твърдиш. Научи се да четеш, много време мина от как се отъркваш в клуба... И какво общо има обемното тяло с отправната система, която трябва да може да опише и едно събитие в съседната галактика - място, което и при най-добро пожелание няма нищо общо с обемното тяло? И след като си отговориш на този въпрос, какво общо има обемността на тялото с отправна система? Младенов, много пъти съм казал - и четенето изисква познания какви са термините. Не може с куци познания да интерпретираш написаното в енциклопедия, която и да е тя. От такива опити за интерпретация са всичките ти беди. Frame of reference
-
А ти първо научи координатата дали е обект, че очакваш да имала и обем
-
Не, не може. Защото не е точка. Хехе, не бъди тъп буквалист. И коя точка от земята ще бъде началото на отправната система? И как точно ще стане това "служене"?
-
Не, не може. Защото не е точка. Тъпо, твърде тъпо дори за неграмотен любител да бърка основните понятия За случая с отправна точка не можеш, колкото и да се повтаряш. Повтарянето не прави простотиите верни твърдения, само подчертава колко са сбъркани. А така. И друго третиране няма, защото земята не е точка.
-
Паралелепипедът не може да бъде отправна система. Неясни са ти понятията. А геометричният център е точка, която е необходима за изграждане на началото на системата. От огромният паралелепипед си избрал само една точка, защото самият паралелепипед не ти върши никаква работа - именно защото е огромен (обемен). Тяло не може да се приема за точка, именно защото то не е точка. То и четенето не е проста работа, трябва да знаеш какво се предполага в използваните понятия. Ей на, горния пример с правоъгълника: спрямо центъра ще имаш едно описание, спрямо единият ръб - друг, спремо друг ръб - трето и т.н. Кое е описанието спрямо тялото-правоъгълник? Никое от всичките изброени. Защото такова описание не е еднозначно. Ти наистина ли не мислиш когато четеш нещо? Ми че това е най-важната част от четенето... Младенов, пак доказваш, че човек и без мозък може да пише глупости в интернет Не знаеш какво е отправна система, и си измисляш пълни глупости. Не, цирка не е в тоя форум, сбъркал си.
-
Младенов, Младенов, ти само ни демонстрираш известният факт, че човек и без мозък пак може да функционира... Тъжно...
-
Ти май си мислиш, че физиците ядат доматите с колците? Не, не може да се пренебрегва всичко. Може да се пренебрегне величина, която няма да промени съществено крайният резултат. Като първо трябва да се докаже, дали е възможно да се пренебрегне (дали задачата остава сходима), и второ, ако е възможно, доколко приемлива е степеннта на промяната в резултат на пренебрегването. Такова юрбулишко пренебрегване както си го представяш, не се прави. Едно е да пренебрегнеш скоростта на светлината, когато измерваш температурата, друго е когато разглеждаш интерференцията. В разглежданият случай, може да пренебрегнеш размерите на едно тяло когато си отдалечен на огромно разстояние от него, но не можеш да го пренебрегнеш, когато то заема хоризонта ти., което е нашият случай, принципно да се определи отправна система. Цитати няма, това е общо правило във физиката, усвоява се още в детската градина - ако не се съобразяваш с околният свят, то и околният свят няма да се съобразява с тебе. Това с безогледното пренебрегване и затварянето на очите пред липсата на сходимост много добре се демонстрира в математиката при намирането на граници на суми на числови редици. Например за редицата 1+1/2+1/4+1/8+... може да се докаже, че висшите добавъчни членове вече променят много слабо сумата, и с много добро приближение самата сума може да се замести с числото 2 и да върши перфектната работа. За редицата 1+1/2+1/3+1/4+... обаче няма такова число, не можем да пренебрегнем добавянето при никой порядък, колкото и да ни се иска - редицата няма граница. Е, и при физиката е същото, трябва да докажеш, че действието ти е правоспособно, иначе си оставаш смешен нещастник с повърхностни представи, който припознава физиката с религия и търси цитати. Учи физика, няма да ти трябват цитати. Естествено че е различна, в системата на Луната например, в която не можеш да пренебрегнеш размера на земята. Поради въртенето и обемността на земята.
-
На така дадената анимация имаме четири обекта. Два от тях са взаимонеподвижни, другите два се движат спрямо тях и един спрямо друг. Това е което се наблюдава, три различни по поведение групи, шест различими движения между групите. Това се е получило, не знам какво си се пънал да нарисуваш. Отправната система не е тяло. Освен това когато си я изградил, си решил проблемът с определяне на единствената точка, отказвайки се от обемността на тялото Примерът ти е неадекватен.
-
До тук това е едно твърдение без доказателства. Халюцинация Нали за това става дума - че можеш да опишеш движение спрямо точка, затова се избира една точка. Не можеш да опишеш движение спрямо тяло, защото в него има най-разнообразни точки, няма еднозначност в така описаното движение. Това в общият случай.
-
Глупости на търкалета. Една точка е необходима и достатъчна - от нея можеш да пуснеш координатна система, и всички останали точки да ги определиш чрез нея. Без нея нямаш отправна система и нито една точка не можеш да определиш. Ей за това ни е нужно тялото - за едната точка, начало на отправната система. Частни/общи случаи е някаква поредна халюцинация. Чат ли си?
-
И какво значи "едновременност на пространствените точки"? Понятие което си мислиш че знаеш какво е, а то всъщност няма смисъл. Така е, предразсъдъците подменят мисленето и водят до под кривата круша... Пиле шарено, едновременни могат да са само събития. Нито яйца, нито каци, нито пространствени точки. Едновременността е определено отношение на две или повече събития, и само толкова. В пространствените точки могат да се случват събития, но "своето време" на всяка точка съвпада с общото време - по определение. Учи материалната част, колко пъти да ти го напомням? Прави разлика: аз всичко мога да изчисля, ти си този дето се спъва в тая област. Особено като не са ти ясни основни термини, няма и как да можеш да получаваш резултати.
-
Да. Не. Вместо да философстваш, съсредоточи се на същността - събития. Времето в една система е общо за всички, а твоите философски упражнения влизат в противоречие с това. Следователно не са верни.
-
Не времена, а моменти на събития. Не че е ясно какво искаш да кажеш с примера де Но както обикновено, пак сбърканата терминология ти подлъгва интуицията. И какъв проблем има СТО с това в случая? Освен че ти не можеш да схванеш за какво остава дума (още халюцинираш за време, не за моменти)? Младенов, ти изобщо не вдяваш какъв е проблема с обемните тела, като съдя от коментарите ти.
-
Давам ти пример в който нито можеш да пренебрегнеш въртенето, нито да замениш обекта с материална точка. Къде точно ще бъде тази материална точка, коя от всичките в обема? Ти май съвсем се изгуби в оправданията си? Става въпрос - до коя точка от разглежданият обект ще мерим разстояния, т.е. коя ще назначим за начало на отправната система? Какво ще пренебрегваш, след като всичките точки имат различни движения и местоположения?
-
Става дума за обратното, как с такъв прецесиращ обект да се свърже отправна система. Движение спрямо коя от всичките точки на земята ще мерим, след като поведението им е различно. За това беше разгворът.
-
Има, как да няма. Прецесиращият жироскоп, всяка материална точка там си има собствен вектор на скоростта, който при това се мени с времето. Примерът ми е опростяване от него, да го сведа до нивото ти на представи. Ти серизоно ли? Нали всяко тяло може най-малко да се върти, а обемността у дава огромното разнообразие на движения на съставните му части? Освен това, щом има дори едно исключение, което колегата е дал, всичките ти дефиниции и представи свързани с тях отиват по дяволите
-
За конкретният случай, за отправна система, това е точно така. Не само за удобство, а и само когато е възможно. Има ситуации, в които не можем да постигнем удобство независимо от усилията. И те са подавляващото мнозинство в реалният свят. За теб вече знам какво е "пълна глупост", това са неща за които не си чувал и с които изобщо не си запознат. И простият пример: обемното тяло се състои от три материални точки чиито скорости в някакъв момент са неколинеарни вектори. Имаш ли еднозначно описание на движението спрямо това тяло? Само спрямо лявата, само спрямо дясната точка, само спрямо горната, спрямо центъра на тежестта (където може да няма материална точка), спрямо средата на на отсечката свързваща лявата и дясната (и там няма материална точка), как? Да не говорим ако тялото е обект от хидродинамиката Или както е даденият пример, спрямо прецесиращ жироскоп? Тук простите закони на кинематиката, с които интуитивно се налага относителното движение за петокласниците, не са приложими.
-
И как това пречи на СТО? Тя описва същите събития, от същият процес. Човекът ти разправя съвсем други работи, ама ти както обикновено, с щампите напред... Така е, за човек без мисъл е безсмислица, съгласен съм. Трябва поне маааалко мисъл, за да се осмислят нещата. И тогава има шанс да се достигне до смисъла
-
В близката околност май само ти очакваш това да е причинно=следствена връзка. Тц, не е такава. Причинно-следствената връзка показва, как едно събитие става причина за друго. При ЛТ имаме просто различни "изгледи" на едно и също събитие. Разлика от небето до земята. Но като не си наясно, така ще стреляш в тъмното И още по-точно: единственият смисъл на ЛТ е да свързва координатите на едно и също събитие в две отправни системи. И забележи, ЛТ са следствие от факта че скоростта на светлината има определено свойство, а не средство с което да се произведе това свойство. Имаш проблем с подреждането на причини и следствия в главата ти, от там останалите проблеми. Четенето определено не е достатъчно, когато липсва разбирането. Това че тъпаците си нямат понятие от "физически смисъл" не пречи на координатните трансформации да изпълняват ролята за която са измислени. Защото няма с какво да бъдат заменени в тази си дейност. Младенов, издишаш от всякъде. Излагация е липсата на знания у тебе да наричаш "знание". Ти не се ли разхилваш, като си четеш коментарите?
-
Има. И това е факта, че скоростта на светлината е абсолютна по стойност. Това е по-просто и многообхватно, макар и по-неинтуитивно обяснение.
-
Елементарно се преизчисляват резултатите, като им се добави разликата между началата на системите им, т.е. между тях в новата обща система. Излишно затруднение за съпоставянето се получава, ако ги гледаш в различни системи.
-
Резултатите ще са същите, ако те са в една ИОС, но на различни места, както и са. След като скоростта им спрямо Ани е една и съща, трансформациите във връзка всеки от тях няма да се различават от този случай. Щяха да са в различни ИОС само ако скоростта им беше еднаква, но бяха тръгнали в различни посоки, тогава щяха да са взаимоподвижни.