scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16218 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
616
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Ако има нещо за разбиране, ще го разберем. Но в случая то е незначително малко... А той че не се е разбрал, е ясно, иначе нямаше да е толкова настойчив
-
Е, за лишените от мислене какво ли не мре... Аз затова такива не ги броя изобщо Първо тоя прост пример разбери, после може да приказваме нещо. До тогава си аут.
-
Значи си сбъркал при показването. Просто е. Очевадният пример с влака и гарата не оставя място за съмнение, че си сбъркал някъде. От тук нататък, спасението на давещите се е дело на самите давещи се.
-
Както сочи елементарният пример с влака и гарата, това е принципно невъзможно. От там нататък, с такова калпаво допускане ще се получат келяви резултати. Както и се получава.
-
Значи точките изобщо не са общи Абе простотия до шия.
-
И къде са тези еднакви разстояния, като двамата наблюдатели не са на еднакви разстояния от тази точка? И изобщо кои са едновременните събития? Ако са както си ги обяснил, в една точка, то какво се пънеш да доказваш/опровергаваш, след като в СТО не става дума за такъв проблем? Мъкаааа...
-
Ти остави сега ускоряващи се наблюдатели, нали говорим за инерциално движение? Ускореното движение си е абсолютно (поне според СТО), и елеменртарно е откриваемо, в системата на наблюдателя се нарушават законите на Нютон в простата им форма.
-
Зависи. Самото наличие на такава неравномерност дава основа за отправна система, била тя инерциална или не. А вече самият характер може да е основа за разграничение инерциална или не.
-
Фактите говорят, че ти не можеш да съобразяваш елементарни и очевадни неща. Така че не се грижи за ТО, тя твоите недомислици няма да ги забележи Един смислен пример не си дал (да не говоря че никаква яснота няма в тях, само мъгла на талази, което пречи и на тебе самият да разбереш за какво става дума), всичките са вътрешно противоречиви. Ей на, последният, цитирам два пасажа: "Имаш Две ИОС. Едната е в Айнщайнов Покой, и е Система К , Другата е Подвижна с относ. скорост 0,5 С примерно и в нея има двама наблюдатели на разстояние по Ос Х и те имат Светлинни Резонатори в системата си са разположени Вертикално по Ос У , дълги са примерно 1 метър. " Значи наблюдателите във всеки момент не са на еднакво разстояние от Общата точка. "Наблюдателиимат малка тайна, имат лазери насочени Към Общата точка,т.е. Назад по движението. В Този Един Момент, общ за Покаящата се система, те изпращат импулс къмсъответния Неподвижен Наблюдател в Общата точка. Приемат се импулсите, които са излъчени от еднакви рзстояния и пътя на светлина е еднакъв" Значи след като по-горе наблюдателите не са на еднакво разстояние от Общата точка, няма как пътя на светлината до нея да е еднакъв. Следователно, тази част на описанието противоречи на началната по-горе. Ами тези противоречиви твърдения изхвърлят подобни примери в канала. Разбра ли сега, защо никой не ти обръща внимание? Вместо сам да мислиш, си седнал да ми се тръшкаш тука. Няма полза.
-
Те са векторни полета, такива полета имат в основата си силна анизотропия в свойствата, например интензитетът им е вектор формиращ посока, за гравитацията това е посоката на падане в това поле. Това им свойство още не е достатъчно за отправна система, трябва и някаква неравномерност в полето, например някакъв глобален (и измеряем) минимум или максимум в параметрите. Тогава той може да се използва за "пирона" забит в полето и сочещ "точка" за отправна система.
-
Сериозно? Говориш напълно без да мислиш. Майкелсън и Морли са разчитали да измерят резултат на база анизотропия във величината на скоростта на светлината. Диполната анизотропия няма нищо общо с анизотропия на скоростта на светлината. Спътниците изобщо не са мерили нито скорост, нито интерференция за разлика в скоростите на светлината. Следователно ,отговорът ти е грешен Та, пак питам: Какъв параметър на вакуума се измерва, за да се определи движение през вакуума? Кое движение точно е откриваемото? Какво общо има доплеровият ефект, който спътниците са използвали, с вакуума или пространството, за да нарочваме движението спрямо него? Каква е връзката, чрез кой параметър на пространството, отговорен за някакво движение? Е?
-
Това е терминологично словоблудство. Движението спрямо има количествено измерение, движението през е само качество, т.е. смислово са различни. Така че дефинирай "мярка за движение през вакуума". Наблегни на мярката, като количествена величина - как се определя, кой параметър на вакуума се измерва за да се определи това движение. И не забравяй, доплеровият ефект, лежащ в основата на диполната анизотропия, изисква източник който да е създал светлината с честотата, която ние наблюдаваме изменена Вакуума няма никаква роля в доплеровият ефект, така че защо ги смесваш? А без доплеров ефект няма диполна анизотропия. Така че - какъв параметър на вакуума се измерва, за да се определи движение през вакуума?
-
Екстрасенски субпродукти не ми трябват.
-
Хохохо., аз те питам нещо, ти се криеш зад 'аргумента' "а вие защо бесите негрите?"... Явно се опитваш да бягаш и нямаш идея за отговора на въпроса който те питам: Какво общо има вакуум/етер с диполната анизотропия? А си тръгнал да спориш? За какво, като ти липсва основата? Колко пъти трябва да те питам, докато проумееш един прост въпрос? Сега ще ги броим, до тука 2 пъти.
-
Диполната анизотропия. Тя ти дава скорост и посока на движение във вакуума/етъра. Тази скорост не е спрямо вакуума/етъра, а във него. Та да се върнем на въпроса. Какво общо има вакуум/етер с диполната анизотропия? Не говоря за безсъдържателната простотия "скорост във"...
-
Така е. Хората и от рак не умират! Умират от усложненията, които той създава.
-
Не е достатъчна материалността. Нужни са и особени, задължителни свойства - да не е изотропен по всичките си качества. Оня етер е бил такъв и това е инициирало търсенето му. Вакуумът може да се разглежда като материална среда (нулевите квантови колебания), обаче изотропна, съответно лоренцово инвариантна. И не става за отправна система. А пространството и за чеп за каца не става в това отношение, не е нито материална, нито среда (не че има нематериални среди ).
-
Няма голяма разлика между принцип и закон. Според стриктната йерархия законите са следствие от принципите. Но на практика често се срещат изключения в наименуването, например трите закона на Нютон всъщност са принципи по произход. Ами тръгни от там, какво е това "движение". В една задача като имаш ясно дефинирано условие, въпросът е наполовина решен.
-
Тц. Това ти си го мислиш. Ти си мислиш че СТО мислела така, и разконспирираш бъгават си представа за нея Това вече ти го разяснявах, толкова ли си закостенял е нищо не си разбрал? Предразсъдъци, Младенов, бездънно блато от предразсъдъци се е настанило в главата ти, и спасение няма...
-
Моментът по дефиниция е точка в потока на времето. Ненулевият интервал е процес, поток от моменти, "отсечка" в потока на времето. Както и да го извъртаме, момент или интерва време, това не е "време", което е съвкупност от отношенията на всички моменти и интервали. Няма измъкване от тук с никакви понятийни еквилибристики. Понятието момент е една много добра и точна абстракция, използването на която ни дава възможност да изявим други закономерности. Така както и непрекъснатостта на времето и пространството също са много адекватни на настоящият етап абстракции, помагащи за същото. И още куп подобни абстракции, инерциална система, и да не изброявам. Ако и когато трябва, те може да бъдат променени, но сега не трябва, промяната не носи ползи. НО, както и да го наречем, самата постановка на Младенов, че "времето" било зависел от още нещо е несъстоятелна. В самата подвижна система, от какво зависи? Защото там трябва да имаме зависимостта, за да говорим за негомогенности и прочие глупости. Формулата която дава: Та от какво зависи? В размахваната формула се виждат едни координати и моменти x,t които в тази система нямат смисъл, те не съществуват в нея, не са параметър, в нея достъпните са единствено x',t',. Е, как с несъществуващи величини ще използваш някаква зависимост? Много просто, като се откажеш от тази зависимост като неприложима и несъстоятелна в тази система. А след като тази зависимост е несъстоятелна, времето не зависи от споменатите величини. То си е хомогенно по условие, по постулат, на база който са изведени лоренцовите трансформации. Но нещата трябва да се разбират, а не само да се копират и пействат някъде.
-
Защо я ползвате като няма смисъл, на какво основание? Ами ние затова не я ползваме в подвижната система. Младенов се е надупил да я ползва, не знам по каква причина И сега не може да се изправи, завалията...
-
Отново не мислиш. Ха прочети сега какво написах предният път. Защо си толкова задръстен и не четеш преди да пишеш?
-
И от гледна точка на Васил е така, просто сметката там е по-сложна. Той сменя отправни системи, в които часовниците нямат общо време, и като съобразиш всичко, се получава точно нещата. Това всъщност е "парадокса" на близнаците, ама в разпънат вид - близнаците не се срещат в една точка, а се сравняват чрез общото време в различни точки.
-
Имам. И той е, че тази зависимост няма смисъл в подвижната система. Какъв друг отговор очакваш?
-
Еднаквост на какво?? На захарта в конфитюра? Или на вкиснатостта на зелето? Влагаш смисъл, ама липсващ...