scaner

Дефинициите имат едно много сладко свойство, не изискват вяра "Компютърът е машина, която е способна да прави изчисления". Кое тук изисква вяра?

Ето, за това става дума. Това не е верно! Това са някакви твои интерпретации на база невежество (доказано, защото се повтаря за енти път без никакви опити за проумяване). Науката нищо никога не обяснява. Тя прави модели. За всяко нещо, което изисква обяснение, тя прави по няколко модела. Изследва ги, събира данни за всеки модел и определя кой от тях се справя най-добре, дава най-добри предсказания, обяснява непротиворечиво най-голям обхват факти. И започва да работи с този модел - до тогава, докато не се появи по-добър. Паралелно с това част от научното съобщество се занимава и с другите модели - именно защото няма единен подход за обяснение, може да изскочи заек отвсякъде. Виждаш ли кой обяснява? Моделът обяснява. Но всичките модели обясняват в една или друга степен, и ценен е, пак повтарям, този който обяснява максимален обхват факти. Науката го предлага него докато се намери нещо по-добро. Това е начинът на работа на науката, и тук няма и не може да има вяра. По простата причина, че винаги има ненулева вероятност моделът който сега е фаворит да бъде сменен с по-добър, но изцяло различен в детайлите - който съответно може да обяснява нещата по съвсем друг начи. Науката се придържа към неутралитет - тя само спомага един модел да се смени с друг. Науката образно казано работи като блокчейн технологията, на биткоините например. Създава се един модел. Той се заостря, след което се използва създаване на друг по-сложен модел, т.е. прикача се към блокчейнът. Новият модел също се заостра, и се ползва за създаване на следващият по сложност. Ако сега някой от средата на блокчейна се счупи, опровергае, цялата верига до края може да бъде елиминирана и да се наложи да се изгражда отново, но вече с по-здрави елементи. От друга страна, разни популяризатори които се оптват да сведат информацията до по-простият народ, вместо да му тъпчат главата че освен кандидатът тъмната материя, която в момента е да го кажем кандидат-90%, има още пет други кандидата с много по-малък обхват, споменават само най-големият фаворит. И хората с верски предразсъдъци в тази тълпа си въобразяват че само тъмната материя е кандидата, и че учените са уверени че е тя която обяснявала всичко, макар че нямат никакви доказателства. Ей това са глупостите, в чийто капан ти си попаднал. Не знаеш как работи науката, тъпкан си с предразсъдъци и не можеш да излезеш от тази яма. Ще ти разправя една друга много подобна история, която е съвсем жива и много плодоносна, както и поучителна. В класическата физика уравненията на движение на обект или система на обекти се описва чрез оператора на Лагранж. Това е математически оператор, чийто физически смисъл има разлика на кинетичната и потенциалната енергия. Това е много мощно средство, но води до диференциални уравнения от втори ред, и това е свързано с много трудности при решаването му. Преди почти 190 години Уилям Хамилтън въвежда нов оператор на база преобразувание на оператора на Лагранж, т.е. въвежда операторът на Хамилтън, или накратко "хамилтониан". Този оператор създава диферециални уравнения от първи ред, което спомага за много по-лесно решаване на получените уравнения за движение, както и дава допълнителни екстри, които опростяват неговото конструиране. Цялата квантова механика се описва с хамилтониан - само трябва за конкретната задача да опишеш всички източници на енергия в подходяща форма. Всичко е много хубаво, само че пълният хамилтониан, описващ една квантова система с всички възможни взаимодействия, заема почти две страници А4 плътно и ситно изписани. Допълнително, когато имаме частици които могат да взаимодействат сами със себе си, като глуоните и подобни, хамилтонианът става нелинеен. И хората се опитват да го решават в приближение. За целта от хамилтониана се извлича по определени правила една що-годе базова част, и остатъка може да бъде опростяван по различни начини. АКо си учил математически анализ, това е като да вземеш сложна функция и да я разбиеш в ред на Тейлър, като останалото освен основният член формираш като малка добавка. Какво се оказва? Оказва се, че от основната част може с добро приближение да се опише основното поведение на разглежданата система. А допълнителната част има поведение близко до някаква отделена група частици. Съвсем "частичково" решение, но не съвсем, с малки разлики, например нарушава се закона за запазване на енергията-импулса (който се спазва за самите основни частици). Е, това "частичково" решение било наречено "виртуални частици", всеизвестните за които сме говорили. Тоест с такъв математически трик виртуалните частици се появяват като допълнителна корекция към базовото поведение на основната частица, поради невъзможността да решим точно уравненията. И това се използва със страшна сила, тези виртуални частици опростяват изучаването и разбирането на поведението на по-сложните системи, вписват се и в диаграмите на Файнман и спомагат за мощната предсказателна сила на квантовата механика. Физиците знаят какво са, докато лаиците вярват, че те съществуват самостоятелно. Забележи кой е вярващият и защо. За какво ти го разправям това? На този етап, е напълно възможно така наречената тъмна материя да се явява като такова приближение към някакво MOND решение, разбито на нютонова гравитация и добавка, както по-горе. Тоест математически тъмната материя да е близка по роля и поведение до виртуалните частици. Което, на този етап не пречи тя да се изучава като самостоятелен феномен. И това ще продължи, докато се натрупат достатъчно данни, които да наклонят избора в едната или другата посока. Тоест, тъмната материя на този етап се приема и изучава от удобство, независимо дали съществува или е само реликт на математиката. И толкова. И сега си представи един популяризатор да почне да обяснява това на лаиците... Затова и никой не го прави, затова и ти не си наясно кое какво е и си въобразяваш някаква вяра, защото сам си вярваш че нещо знаеш... Но който е в час, разбира за какво става дума - без никакви вярвания. Научи си урока най-сетне. Много обичам да ползвам дефиниции. Спестяват вяра както и усилията да я оправдаваш или не

Ти откъде знаеш дали е така? Или само на вяра се подпираш Какво общо има мое знание тук? Достигаш хармония и съвършенство. Какво следва? Ще търсиш по- съвършенство? Нонсенс. Ето, това е краят на развитието. Краят на пътя. Състояние еквивалентно на смърт. Или по-лошо, начало на деградация, единствената отворена посока. Достигането на хармония и съвършенство и в двата случая вещае мрачно бъдеще До кога с рогата напред, с такава сбъркана представа за науката? Представи си науката като конкурс. Появява се някакъв проблем, и се явяват множество кандидати, които да обяснят тоя проблем. Всеки с номера си, плюс следствията от тоя номер. Учените са журито. Всеки от тях може да има пристрастия към някой кандидат, но в своята съвкупност те са статистически неутрални. Това дава възможност да се стигне до кандидатът победител, тоест до най-добрият модел който обяснява възникналият проблем. Забрави отделният учен, гледай съвкупността от учените. Тя е, която провежда науката, единичните учени могат да предлагат нови кандидати, да подсказват и изказват съображения, удачно или неудачно, но те не определят крайният резултат, решението е колективно, по консенсус. Всеки може да е загубен (вярващ) колкото си иска, но в съвкупност, прилагайки методът на проверката, заблудите изчезват, елиминират се. Вярваш в Бог - проверката не показва участие на никакъв бог, загърбваш това вярване защото само пречи. Ако не можеш да го загърбиш за случая - аут си, не ставаш за учен, веднага почва да ти личи и те шкартират. Науката се самоизчиства, придържайки се към научният метод. Къде тук в крайният резултат (науката) има вярване в каквото и да било? Целта се преследва от любопитство, от пристрастие, но вяра няма, тя заслепява и е контрапродуктивна за науката, и не е част от научният метод. Но трябва да участваш, за да го разбереш това, не само да се четат жълти вестници. Вярата е индивидуална, там всеки може да си вярва в каквото иска, и за всеки това ще е някакв негова си "истина". Науката е колективна, там отделните вярвания се неутрализират, а резултатът се ограничава само от наличната обективна информация, така се добива знаниието. Колектиността на науката позволява независимост на проверките и изследванията, което също допринася за елиминиране на шума от разни пристрастия и лични вярвания. Именно за това вярванията и заблудите на отделните учени нямат значение, затова наука може да се прави и от вярващи в боговете, и от вярващи в спагетеното чудовище, и от атеисти и антитеисти, и всякакви други.

Грешен? Богомилски? Меко казано, изхвърляне Сериозно ли си вярваш, че разполагаш с критерии, по който може да оценяваш това? Тя тая работа с вяра не става.

Хармонията и съвършенството е краят на пътя. Смърт. Да цитирам Лао Дзъ: "Цел не е целта, а пътят"

Това е някаква нелепа и едностранна интерпретация. Основната цел на науката е да изучи и опознае околният свят. Което съвсем не гарантира съвършенство и хармония. Нито учените да станат богоравни, още повече че това понятие няма определено смислово съдържание поради неопределеното понятие "бог", интерпретирано и доизмисляно от кой как му дойде.

Аз не случайно ти изписах толкова обяснения по-горе, жалко е че не си ги прочел. Съответният физик е избрал да се занимава със съответното "ако ..." предположение. Как според теб трябва да обяснява работата си за несведущите? Да повтаря на всяко изречение това "ако"? Пробвай да го направиш, получава се безумно тежък изказ. Или, след като от контекста става ясно, че той е приел за основа на изследването си хипотезата с наличието на тъмна материя, не е ли съвсем естествено да продължи да описва нейните очаквани свойства и поведение, важна част от които са че тя трябва да представлява огромен океан, в който трябва да плуват останалите обекти, вклюително и ние? Защо толкова елементарно и първосигнално се опитваш да разсъждаваш? Ако поне малко беше вникнал в проблема, сигурен съм че ще млъкнеш много по-устойчиво и няма да се излагаш с ограничените си представи. И какво общо имат научните фанатици с учените и науката? За учените и науката ли се опитвааш да говориш, или си впечатлен от научни фанатици (каквото и да значи това, стига да си го разбрал) и ги бъркаш с науката и нормалните учени? Щях да кажа начел си се с глупости, ама и това не си направил очевидно... Поумней малко. С какви доказани факти работиш? Електронът доказан факт ли е? Протонът, неутронът? Всичко изброени е съответното наложило се "ако...", което има много голям обхват на явления, които се обясняват. Така силно наложило се, че вече почти няма съмненияя. Толкова с фактите. Е, същото е и с тъмната материя, макар и на по-суров етап все още. Колко пъти ще ти повтарям - бъкан си от предразсъдъци, и това ти пречи да мислиш нормално по темите изискващи критично мислене. Предразсъдък до предразсъдъка, мила моя майно льо... Вземи някакви мерки, все пак тук е научен форум. То това и е хубавото на науката, че дава възможност да се решават проблемите въпреки че учените сами по себе си имат крайни възможности. Точно това вдига самочувствието Нееее! Това е Бог, той е съвършенство! Вярвайте и ще го наподобите, ще достигнете целта си, ще бъдете истински и щастливи Хора! Точно към това се стреми науката, но на принципа проба-грешка...! Сериозно към това се стреми науката? Или е някаква твоя си интерпретация за успокоение? Описаното действие спомага ли с нещо за решаване на повдигнатият проблем, или просто го загърбва и се отказва от него? Загърбва го. Това е просто израз на безпомощност пред сложността на света, както съм скицирал в цитираното. Както виждаш, религиозният подход и научният се различават от корен.

Не е така. Тъмната материя е една от хипотезите за обяснение на наблюденията. При това хипотеза, имаща доста предимства пред останалите. Не си наясно изобщо как работи науката, въпреки че толкова те биха по канчето... Гледай сега, просто е. Имаш наблюдения. Въпросът е - каква е причината за тези наблюдения, какви обстоятелства довеждат до наблюдаваното поведение? Появяват се хипотези - допълнителна невидима с наличните методи материя, коригирана теория на гравитацията (така наречените MOND теории, модифицирана нютонова гравитация), плазменият модел дето вселената е пълна с плазма, текат големи токове и магнитните полета правят това което виждаме, теорията за масивния гравитон, ентропийната гравитация, има още много. Как би подходила религията? Много просто, ще измести въпросът - Бог така е направил света, и толкова. Вярвайте. Как работи науката? Добре, нека тръгнем по вариантите и предположим че има тъмна материя. Тогава, като следствия, обяснява ли се това което наблюдаваме и до колко добре се обяснява? Какви свойства, и не си ли противоречат те, трябва да има тази материя за да обясни наблюдаемото? И действаме да видим какво ще се получи при това предположение. Или да предположим модифицирана нютонова гравитация? Как трябва да се модифицират законите за гравитацията, доколко добре и доколко всеобхватно се обясняват видимите наблюдения, няма ли противоречия в други области? И тук развиваме нещата за да видим какво се случва с това предположение. Някъде да виждаш вяра? Някъде науката да се превръща в религия? Не, няма нищо такова, защото научният метод не го допуска. Но хора, които не са навътре в нещата а пък искат силно да се изкажат, самите те заблудени от собствената си вяра как работела науката, се нахакват с нелепи изказвания... Цитираното заглавие е журналистическо, предназначено за масовата публика. Същественото е в самото начало: Американски физици теоретично обосноваха възможността за съществуването на специален тип сили, които обясняват свойството на тъмната материя да избягва наблюдението. Всичко това, при положението по-горе - "ако разглеждаме хипотезата за тъмната материя, то...". Ей така работи науката - "ако... то...". Търсят се потвърждения за "ако"-то, за да оценим вероятността следствията, "то"-то, да е близко до истина (няма абсолютна истина, само сме близо до нея в науката, нали ти стана ясно?). И тук вече идват реалните наблюдения. Помниш ли споровете по теорията на относителността? Там за всеки експеримент можеше да се намерят хиляди обяснения и с етер и без етер защо резултатът му е такъв какъвто е. Но само една система от знания, теорията на относитеността, можеше да обясни всичките резултати от експериментите, тя имаше максимален обхват. Повдигам този въпрос, защото за всяка хипотеза е важен обхватът на явленията които тя обяснява. Ей на, плазмената теория обяснява защо галактиките имат ръкави, но не обяснява гравитационните лещи. Тъмната материя при определени свойства може да обясни ръкавите, но и гравитационните лещи. MOND теориите обясняват въртенето, но само него. Тъмната материя обяснява и въртенето, и поведението на горещият газ в клъстерите, дето MOND не работи, и още куп неща. Заради този широк обхват тъмната материя е най-модната и обещаваща за момента хипотеза, за това по нея се работи и пише толкова усилено, макар че и в другите направление да тече работа. Ако се установи и самаата тъмна материя, това ще придаде много сериозна тежест на този вариант. Макар че може и тя да се провали и да се намери по-работещо предположение, в сегашната или следваща парадигма. Всичко се свежда до това, търсеният вариант да обяснява максимален обхват от наблюденията. Но ако се зачетеш по научната литература, няма да намериш грам вяра и религия в тази област, всичко там е "ако...то...". Образовай се каква е тънката разлика между вяра и обосновано предположение.

Ами ако беше вярно, нямаше да могат да работят коректно интерферометрите. Във филмчето се разглежда поведението на светлината като пакет, импулс, т.е. нейната групова скорост. Но е важно и какво е нейното фазово поведение. Ако груповата скорост на светлината е различна в някаква посока, то и фазовата ще бъде различна, а интерферометрите изследват именно нейното поведение. Представи си като начало резонатор от две паралелни огледала, между които се разпространява светлина и непрекъснато се отразява от едното към другото и обратно. При подходящо разстояние между огледалата ще имаме стояща вълна. Ако скоростта на вълната в двете посоки е една и съща, ще имаме една и съща дължина на вълната в двете посоки, и фазите на вълните в двете посоки щяха да се редуват равномерно, тяхното разпределение нямаше да зависи от избраното направлление. Стоящата вълна сама по себе си има интересни свойства. Например, резонаторът трябва да има настройка за съответната вълна по честота - стоящата вълна така се разпространява в резонатора, че на стените му вълната винаги има минимум на електрическият си вектор, т.е. в резонатора трябва да се побира цяло количество полупериоди на вълната, в това се състои настройката. Това е така, защото ако електрическият вектор на вълната върху стената на резонатора е ненулев, той индуцира там токове, и това води до загуба на енергия от вълната, а идеята на резонатора е тя да съществува вътре максиално време. По тази причина в реззонаторът изчезват бързо всички честоти различни от тази, за която е настроена дължината му, за тях загубите се повишават и имаме естествен подбор кой ще оцелее по-дълго време . От друга страна, имаме една зависимост, която казва, че произведението от честотата на една вълна по нейната дължина дава скоростта на вълната. Нашето наблюдение сочи, че честотата на светлината не зависи от направлението в пространството на източника. Тоест при различни скорости на светлината ще имаме различна дължина на нейната вълна. Значи, ако имаме различна скорост в двете посоки, то резонаторът трябва да е много по-специален - трябва и в двете посоки резонаторът да побира цяло число полувълни, което в общият случай не може да се случи. Тоест в нормалният случай ако резонаторът побира N полупериода, може той да се пренастрои да побира N+1 полупериода, и той пак ще продължава да работи. В СВЧ техниката това е рутинна задача, там вълните са в сантиметровия и дециметровия обхват, и това се прави с прости механични приспособления, едни бутала се пъхат с манивели, като може чисто механично и да се измерва самата вълна по дължина. АКо обаче в едната посока имаме различна скорост, фазовата картинка се променя, тя пространствено е неравномерна - поради различната дължина на вълната в различните посоки, в едната максимумите на стоящата вълна са повече, отколкото в другата посока. Ако в едната посока има N полупериода, а в другата M полупериода, пренастройвайки дължината за да побира N+1 полупериода в едната посока, M трябва да е много специално число, за да се настрои резонатора и в другата посока да побира цяло число полупериоди, например M+15. До тук добре, но ако искаш да пренастроиш само М до М+1, няма да успееш - N няма да се промени в цяло число, съответно ще възникнат загуби и резонаторът престава да работи за исканата вълна. Ако бъдем точни, такъв резонатор няма да може да се пренастройва със стъпка равна на дължината на вълната, и ще загуби свойствата си. Така и така сме хванали резонатора, нека - както е под формата на ориентирана пръчка - го завъртим в пространството. Значи, ако го завъртим на 180 градуса, какво се получава? Вълната, която до преди завъртането има N максимума в резонатора, сега трябва да има M максимума. Значи някъде по пътя нещо се е променило, нейната фаза се е променила (със скок или плавно). Тоест в някакво друго направление броят максимумите в двете посоки се е изравнил, или в най-лошият случай се е променил със скок. Тоест изследвайки и хващайки тази промяна или този скок, можем да определим еднаква ли е скоростта на светлината в различните посоки или не. Ето тук идват интерферометрите. Интерферометъра на Майкелсън може да го разглеждаш като два кръстосани почти резонатора, описани по-горе. Казвам "почти резонатори", защото въпреки сходната конструкция, тук няма стоящи вълни, поради което фазата между двете рамена не е задължително кратна на броят полупериоди на вълата, а може плавно да се мени, менейки дължината на рамената. При интерферометъра ние наблюдаваме разлика във фазите на двете рамена. В горният случай, ако има някакво направление в което става скока между скоростите на светлината в различни посоки, ние щяхме да регистрираме плавна промяна (или скок) във фазата на светлината, въртейки интерферометъра в пространството. В по-общият случай, ако в дадено направление имаме разлика на скоростите на светлината, в друго направление (вероятно перпендикулярно) ще имаме еднакви скорости на светлината в различните посоки. При това положение въртенето на интерферометъра ще ни даде променяща се фазова картина, защото се местим между двете крайни посоки. Опитът на Майкелсън и Морли цели да измери подобна картина, и той показва че положението не е такова - фазата на светлината минаваща по двете рамена се запазва, за разлика от току-що разгледаната картинка. Тоест той опровергава модела с различна скорост на светлината в различни посоки Опитът на Майкелсън и Морли е първият опит, който има за цел (и е способен) да измери анизотропията на скоростта на светлината. В последствие са извършени хиляди най-различни версии на подобни измервания, като точността им се повишава непрекъснато. Съвременните опити са способни да установят разлика в скоростта на светлината в различните направления много по-малка от милиметър за секунда (относителната точност на последните опити достига 10 на минус 18 степен, т.е. разликата на скоростта в две посоки, разделена на самата скорост на светлината е не по-голяма от това число). И за сега не се установява никаква анизотропия.

А кой? И как я правя манипулацията? Посочи. Как манипулирам несъществуващи обекти - демек такива, които по дефиниция не могат да се манипулират щото ги няма? Нещо съвсем си се объркал. Май вярата ти пречи в случая, привижда ти се нещо? Правя действия? Опитай още веднъж да вникнеш в текста и да намериш манипулацията в която ме обвиняваш. Вярата убива мисленето, и друг път съм го казвал... Трябва целенасочена диета в тая посока. Хигиена в мисленето

Не, не вярвам. Не се изисква вяра. Нещата са прости. Не може да манипулираш несъществуващи неща. Не можеш да ги местиш, разбъркваш, крадеш, по простатаа причина че тях ги няма - по определение. Забележи, не поради някаква причина в която може да се вярва или не, да се проверява или не, а на съвсем базово равнище - по дефиниция, така сме се споразумяли, така сме решили. С такива качества са дефинирани несъществуващите неща - нищо не може да се прави с тях. Създали сме изразно средство с определени характеристики. А дефинициите се въвеждат за да ги ползват всички за да се разбират, така че софистика на тема изключение от дефиницията е безсмислена. Е, след като нямам шапка, как може с нея да се правят някакви действия, в частност да се краде? Принципно е невъзможно, по определение още. Трябваше ли ни до тук вяра? Нужно ли е да вярваме в дефиницията, която сами сме си изработили по консенсус - решили сме да е така, закотвили сме тази избрана информация в нея? Трябва да се учи човек да си прави изводи и без вяра, животът е много по-комплексен

Това беше пример за изначално вярно твърдение, за абсолютна истина, и няма нищо общо с вярата. Напротив, намесата на вяра тук показва безсилие за справяне с прости проблеми. Толкова ли е трудно?

Какво значи да вярвам или не към въпрос, който няма отношение към вярванията? Не всичко се свежда до вяра Това че е истина следното твърдение: никой не може да ми открадне шапката която нямам, свежда ли се до вяра? Ей и тук е така. Когато няма как да се провери Бог, да се получи независимо знание за негово действие, вярата няма място. Освен с психотерапевтична цел

Пак грешка на езика. Вярваш, че никой не знае дали бог изобщо ни казва истината Не, тука не минава софизмът Дали някой "знае" дали Бог говори истини или не, е информация, която е непроверима принципно и идва само по благоволението Му, затова и слагам кавички. Следователно, това не е знание а само интерпретация на Неговото желание какво да си мислим, че "знаем". Тоест повтарям се, няма вярване тук, а гол факт - никой не знае божите помисли (това по определение!) и дали казаното от него има връзка с истина или не. Вярването е, че има. Вярване е, че няма. Но липсата и на двете не е вярване а само констатация, разликата е тънка но я има.. Демек, прав съм

Вярвате, че ги знае, не знаете. Прав си, грешка на езика. Никой не знае дали Бог изобщо ни казва истината

Ако не бяхме дали коридорите, щяхме да станем съучастници в удължаването на войната до границите ни и в смъртта на още много невинни хора. Оцени действията ни от тази гледна точка, кое е по-добро? Че сме помогнали войната да свърши по-бързо и с по-малко невинни жертви и от двете страни? Защото другото е пропаганда, колко чисти и съвършени сме можели да бъдем, ама... Войната така и така щеше да свърши с този предизвестен край, има значение цената. Щяхме да се срамим - защо не сме помогнали, когато можехме? Въпреки мимолетното чувство колко велики и морално извисени сме се виждали за момента...

По-лошо е положението. В религиятта ние не знаем истините, знаем само че Бог ги знае

За каква помощ става дума? За разрешение за прелитане на самолети, не носещи бомбен товар за някъде, в частност за Югославия? Това са подробностите. И с българска помощ, и без нея самолетите щяха да си намерят маршрут, имаха доста варианти. И нямаше да се променят вече случилите се обстоятелства. Следователно, България няма принос в тези обстоятелства. Пак да попитам - кое направиха възможно? Минаването на празни самолето над България? И какво от това? Как се брои изтъканото с предразсъдъци тълкуване на това, освен заслепеност с нелогични емоции? Да, блокирахме минаването на руски самолети носещи военна помощ към горещата точка. Улавяш ли тънката разлика кое е подпомагане участие в конфликта и кое не?

Не. Самолетите с бомбите са излетели от Италия и Германия. През България те не са носели бомби нито са летели по посока Югославия, следователно България не е спомогнала за самото бомбардиране. Но някой не внимава в подробностите. Както виждаш, малка манипулативна промяна в обстоятелствеността може да доведе до голяма емоционална фира Да. Но не дадоха раазрешение самолетите да бомбардират Сърбия. Ако се замисли човек, разлика от небето до земята, нали? Затова и няма нужда от зле почувствани оправдания и излишни емоции.

Не. По-горе обясниха подробно и защо. Но кой рабрал, разбрал. Зашото никой не е поискал от тях са го правят. Това е нейно перманентно състояние, незасужаващо емоционално ангажиране. Тук няма връзка между причина и следствие. Няма нужда да се оправдава и не го прави. Някои идивиди имат такава нужда,, но това е поправимо състоянием и най-вече си е техен проблем... Абсолютно глупав спор.

Можем, абсолютно нищо не ни пречи.

Това е нещо съвсем различно от това което дискутираме. Това което си посочила, просто е описание на явленията между микрочастиците в микросвета от гледна точка на инерциална система. Защото ако описваме от друга, неинерциална, тогава ще се появят допълнителни кванти, както твърди и Унру, допълнителен фон от лъчения. Инерциалната система в случая е системата с минимум такова излъчване. Както виждаш, изобщо не стои въпросът може ли да има такава система, ние сме принудени да я ползваме и я ползваме със страшна сила. Свойствата на вакуума се описват в нея Забрави тези глупости. Ако намесим Баба Яга или бог, още по-"правдоподобно" обяснение може да се получи. Въпросът е, вярно и полезно ли ще е, правдоподобността има само това измерение, останалото е самозаблуда. Глупотевината няма нито едно от тези свойства. Телата се движат по инерция, именно защото имат способността да са в покой. Защото движението е относително. При микрочастиците вече не е така, те не могат да са в покой, те нямат траектория, понятието "сила" също става безпредметно на ниво квантовите флуктуации, "движение по инерция" тук става безсмислено. И не се прилага. Като говорим за някакъв термин, трябва да го обсъждаме само в рамките му на валидност. Появява се разлика между "тела" и "кванти". Но всичките закони и на квантовата физика ние описваме в инерциални системи. И ще продължаваме да го правим, защото така е по-удобно и така изпъкват съществените неща в законите.

Кой е казал, че инерциални системи няма? Инерциалните системи, по определение, са системите в които са валидни основните закони на Нютон. Тоест, ако създадем система в която тези закони са изпълнени, та ще бъде инерциална. Мисля че от много безсмислени спорове тук (и всякакви псевдонаучни вярваници) е почнала да се губи същността на нещата. Да. може в природата да няма място, където да могат да се изградят инерциални системи каквито следствия тя трябва да има според Нютон, все има някакви сили. Но първо, защо да не можем да създадем такива системи изкуствено? Има ли принципна трудност, или проблемите са само технически? И второ, нали тя за това е направена, да ги отчита тези сили? Тя от сили не се плаши. Закон за инерциалната система е - тяло, на което не действат некомпенсирани сили, се движи по инерция. Тоест, можем да отчетем какви сили действат на едно тяло. Нещо повече, след като можем това, то можем да създадем компенсация на такива сили така, че тялото да се движи по инерция. Тя за това е физиката, за да ни показва как да реализираме такива възможности... Сега ще ми скочиш за кривината на пространството... Само че там нали гравитацията не е сила? Инерциалната система си има строго определение. Допълнително - извън нейното определение - отгоре и се налагат допълнителни закономерности, идващи от пространството, в което я изграждаш - в евклидово пространство тя ще има едни свойства, в криво - други. Никой не очаква че в криво пространство тя ще има същите свойства както в евклидово, приетата от Нютон метрика. Защо ти очакваш? "Доброто приближение" тук е именно когато се опитваме да представим неевклидовото пространство като евклидово с малки добавки, които в определен контекст могат да се пренебрегнат, за да сравним с картината от класическата физика. Но такова представяне се прави само за някакво удобство...

Пак. Къде видя, че на някой му е нужен светоносен етер? Сигурен ли си, че се опитваш да коментираш това филмче, а не нещо друго? Защо да няма - има. И това е, че физическите закони са еднакви във всяка отправна система. Т.е. в една система, в която един обект е в покой, за друга система той се движи, и това движение се нарича именно така - "движение по инерция" Това че вакуумът не може да служи за система за отчет няма нищо общо тук.

Много русофилски сайтове четеш... Ще те впечатлят и разчувстват, нали това им е похватът.