scaner

Пак същото циклене. Отвори очи. В подвижната система, зависи ли от координата в тази система времето? Не, не зависи. Зависи от координати в някаква друга система, координати които в подвижната система нямат измеримост, нямат физически смисъл, не са част от нейната реалност. Те имат смисъл само за другата система, а ние обсъждаме нещата в подвижната. Другата система има нужда от тези координати, не подвижната. Повтаряй си сега - няма зависимост на времето от координатата в подвижната. И мърдай тоя таратор в главата, че съвсем е вкиснал... Ти си се вторачил като будист в пъп и не отлепяш от грешните си тълкувания.

И какво от това? В случая не работим с множеството на всички моменти, а само с конкретен. Който има коренно различен смисъл от множеството - момент на събитие. Събитието се случва на място в момент. Този момент има свой израз в подвижната система, като фуункция на мястото и момета в стационарната. Какви физически причини трябва да ограничат тази функционална зависимост да е различна от предложената, която е следствие на сериозна логика и постулати? Ти се тръшкаш че не ти харесвало, щото ти смущавало щампованото мислене. Е, голям праз, нали? Тц. Само част от времето. Времето например има посока, а събрано множеството от моментите не определя такава Времето е нещо повече от проста съвкупност. И самото ми намесване там дето става дума за момент е издънка на квадрат.

Точно това е смисълът на хомогенност: процесите вървят по еднакъв начин, от която и точка на времето за започнат. Това е и "равноправност" - няма значение коя точка ще избереш за процеса, той е инвариантен за всички, транслационна времева инвариантност. Точките са равноправни и равнозаменими. Важното в случая е, че понятието "нехомогенност на времето" вече е заето с определен смисъл, който не е твоя Така че трябва да помислиш повече. И особено, защо бъркаш "време" когато трябва да е "момент"?

Ти не споменаваш и че това не е време, а моменти на събитие, нещо много различно. Което е много по-голям пропуск, позволяващ ти да се дъниш сериозно в тълкуванията както и правиш. И продължаваш успешно да го правиш. Не те ли засърбя, че досега вече неколкократно ти посочвам тази съществена разлика? Или не ти стига пипето за да я загрееш? Какви изводи да си направя? Именно, защото това не е време, а е координата на събитие, момент. Координатите на събитие нямат проблем да зависят от местоположението, защото самото събитие е свързано с местоположение във всяка система. Сега изясни ли ти се къде си оплел конците?

Значи, подходи по йерархията. Тук имаме цяла система от микропостулати, освен двата основни на СТО. Имаме постулат, че в в стационарната система се спазват законите на класическата физика, имаме постулати че времето и пространството са хомогенни и изотропни. Тоест започваме да градим всичко останало след постулата за хомогенност на времето. Чак след това е следствието за общо време и т.н. Може общото време да има някакви по-криви свойства ако времето не беше хомогенно, сега ме мързи да съобразявам. Но йерархията е: първо хомогенност на времето, след това общо време. Затова подчертаното има смисъл, то заявява хомогенността на времето. Аз отдавна ползвам една много образна и всеобхватна дефиниция: времето е система от отношения на предходност на събитията и на продължителност на процесите. Или по-точно, спрямо диалектиката: времето е система от отношения, изразяващи координацията на сменящите се едно друго състояния (явления) - тяхната последователност и продължителност. За физиката е по-удобна количествена дефиниция, както тази на Айнщайн: времето е това което измерват часовниците (референцията тук е що е часовник). И вече тя е добрата основа за въвеждане на общо време и т.н. Аз винаги работя с понятия които са дефинирани по един или друг начин и им е налят смисъл, понякога даже специално обръщам внимание на това. Не ме подозирай в такива ефтини издънки

Зависи и от времето на стационарната. Я, каква стана тя? А пък спрямо друга система с друга скорост пак зависи, ама от съвсем други времена и координати . И колкото системи, толкова и зависимости Никакви зависимости на "време" няма в случая. Колко пъти да ти набивам тъпото смачкано канче, че резултатът от лоренцовите трансформации е момент, не време? А моментът е длъжен да зависи от координатите на момента в другата система. Но това няма общо с време. Проблемът ти е, че в самата подвижна система времето е независима координата, не зависи от пространствените. И там се говори за хомогенността, в самата подвижна. Но ти, както обикновено, подхождаш първосигнално, по формата а не по съдържанието. Верно, не можем да схванем що се държиш така профански.

Струва ми се, че демократите нямат полза да подгонят законово Тръмп след изборите. По какъвто и въпрос да го подхванат, това след изборите ще изглежда като отмъщение, и ще раздели страната още повече, което е много опасно.

Не, хората са казали точно това което и аз ти цитирам: ЦЪК Някъде съм го срещал и като транслационна времева инвариантност на законите. Виждаш ли до къде те води сляпото понятиетворчество? Естествено че ти си този който не разбира нещата, след като си принуден да фантазираш липсите на знанията си.

Именно. А Младенов някъде конкретизира, че, цитирам: "Съвкупоността от всички възможни моменти е времето. Значи един момент е подмножество на времето." Като имаме пред вид, че момента е точка във времето, се получава че "съвкупността от всички моменти (времето демек) е еднаква във всеки момент"... Да влезе смисъла Ей така се получава с понятия без съдържание.

Ако не си вникнал в примера, той означава - ако един и същи процес се запусне при същите начални други условия в произволни и различни моменти време, той ще протича по един и същи начин. Тоест че началният момент на процеса не влияе на хода на самият процес, при еднакви други условия. Това е дефиницията, накратко. А така. Е, хомогенно време означава, че процесите протичат еднакво независимо от момента в който започват, при еднакви други условия. В това няма смисъл, преди да дефинираш "същото" или "различно" за време. Пак ползваш безсмислени термини? Е не се ли научи да ги мислиш тея работи? А после се засягаш на логика.

А какво значи "тече по един и същи начин"? Прави еднакви завойчета, лупинги, как? Ментора по-горе беше дал добра илюстрация за хомогенност, ТУК.

Може и така. При което веднага трябва да ти светне - момент не е време, както и време не е момент. Или е сложно за твоята логика? Само че "момент на събитие" не носи никаква информация за хомогенност/нехомогенност (каквото и да си представяш под това) на времето. Защо тогава го използваш? Защото въвеждайки такава (неследваща от никъде) връзка, ти подменяш смисъла с фалшиви аналогии и се хързулваш по пързалката. А после ми говориш нещо за логика? Освен това "момент на събитие" не е "време на наблюдател", както безотговорно го ползваш. А тази безотговорност ти коства смисъла и всякаква логика след това е безпредметна. И се получава точно глухата отбрана, дето ни приемаш ни предаваш и мисъл от нийде се не види, само някакви твърдения също от никъде. Така че още основата ти я няма, въвеждаш понятия с неясен смисъл и за това нищо не се и получава. При логическата мисъл трябва да може изначално да се проследи веригата: А е еди какво си, В е еди какво си, ако А спрямо В и т.н., веднага още по средата ще се разбере къса ли се логическата връзка или не, много преди някакви заключения. А тук хоп от нищото "време на наблюдателя", "нехомогенно време", и разговорът автоматично се обезсмисля. После съм те бил обиждал. Ми постави се на мое място де. Пак се сдържам, ако се пусна да си изливам чувствата в тая ситуация като нормален човек, ще стане страшно... То бива, бива, ама си има граници.

Да, не разбирам ти какво имаш пред вид под нехомогенно време. Това е проблемът, че нямаш изобщо понятийна база, и съответно мислите в главата ти са каша. А са каша, защото основите ти се губят. Лоренцовите трансформации дават като резултат моменти, не дават време. Това че моментите на събитията са различни е съвсем нормално, и няма дори връзка с "различни времена" и "нехомогенно време". - все понятия без смисъл при тебе, както и "скорост спрямо пространството" и да не ги изреждам. Ей тая пълна каша и липса на смисъл не може да е основа на логическо мислене, така че преди да оценяваш другите, си подреди кочинката. Преди това няма смисъл да говориш за СТО и нейните трикове. Защото нейните "хватки" не са прищявка, а са насилствено наложени от природата.

Аз това от кога ти го казвам? Сега трябва да осъзнаеш колко ти е собствената логика, и нещата съвсем ще си дойдат на място. Ти първо се научи да мислиш логично и да четеш и осмисляш каквото ти пишат, чак после ще търсиш логически грешки. Първо сричането, после четенето и писането. До тук направих на пух и прах фантазиите ти за някакви "времена" на наблюдателите. И показах че не знаеш какво правят лоренцовите трансформации по смисъл, само пъхаш някакви числа там. Явно за тези ти проблеми някой друг е виновен и не разбирал логика Нали знаеш какво пише на Руски паметник в София?

И колко още да чакаме? Или вече си осъзна грешката и прибра платната?

От Началото.

Много важно е с кого спориш. И дали спориш или само приказки менкаш Ами ето ти пример за часовници в една ОС. Часовникът ми на телефона, който показва същото както часовникът на компютъра, и часовникът ми на ръката, на който току-що съм сменил батерията и започна да цъка, но показва нещо друго. Всички часовници са синхронни, цъкат в такт, разликите помежду им които показват сега ще ги показват и след десет часа, т.е. скоростта им е еднаква, което е едното изискване. Но този на ръката ми не е сверен, не показва общото време. Значи освен да са синхронни, трябва и да са сверени, с еднакви показания. Значи терминът "синхронизирани" трябва да се изясни по смисъл преди да се ползва. Аз за това за яснота винаги повтарям "синхронни и сверени", за да няма свобода в тълкуването. Така че само да имаш часовници в една ОС, не е достатъчно за да можеш да отчиташ времето. Проблемът със сверяването е много важен. Аз лесно си сверявам часовника на ръката, щото в непосредствена близост имам еталонни часовници. Но как се решава проблема, ако избраният за еталонен часовник е в София, а искаш да свериш часовник в Пловдив? Защото ако се случи някакво събитие в Пловдив в 12:00 часа по пловдивският часовник, в колко часа се е случило според софийския? Не върви да казваш всеки път "когато онова стана в 12:00 часа по пловдивският часовник", защото това не носи голям смисъл. Затова трябва пловдивският часовник да свериш със софийският. Може да се предложат различни процедури, Айнщайн е предложил схема ползваща светлината. Няма значение конкретната процедура, важното е, че с такава схема можеш да свериш пловдивският часовник със софийският, така че като се случи някакво събитие в Пловдив, софиянци да го споменават без конкретният часовник, който го е измерил. Както виждаш, това е по-удобно. Е, след като си сверил по този начин пловдивският със софийският, може да свериш русенският с пловдивският часовници. И по този начин да разпространиш общото време върху мрежа от часовници. Това е идеята на мрежата - където и да се случи събитие, да можеш да отчетеш момента му по близък часовник и той да е валиден за всички. А това че тук-таме по шкафчета и чанти ще има и несверени часовници, и спряли часовници, това не променя общото време, защото такива часовници не са част от него.

Фактът, че са на растояние един от друг, не е ли условие за неедновременност на събитията? Не, това не е условие. Моментът на събитие се отчита по общото време на системата. А това значи, че в системата е подсигурена мрежа (или поне възможност за синхронизация на такава) от сверени и синхронни часовници. Тоест когато едно събитие се случи където и да е в 12:00 часа по тази мрежа, то часовникът в непосредствена близост до събитието, както часовника и при единия, и при другия наблюдател, и на наблюдателя в галактика Андромеда (ако е към същата мрежа часовници) ще показва 12:00 часа. Това е основната идея на общото време, това е смисълът на "събитието се случи в 12:00 часа". Без общо време часът се обезсмисля, става само локална информация за конкретният часовник с който е измерена, неизползваема от всички останали. Сега, може да има допълнителни договорки, като часовите зони например, тогава с допълнително действие може пак да се установи момента на събитието. Например събитие станало в 12:00 по часовниците в Англия ще е станало в 14:00 по часовниците в България, които са синхронни но не сверени с английските. Най-простата договорка, която и Айнщайн ползва за удобство, е всички да са с еднакви показания. И след всичко това, две едновременни събития в тази система ще имат едно и също показание на часовниците, и ще са едновременни за всички наблюдатели неподвижни в тази система. Вече за друга система, какви са може да се разбере чрез трансформациите. Често объркване тук допринася представата, че наблюдателят регистрира събитието едва когато някакъв сигнал от него (светлина например) достигне до самият наблюдател. Но това е вече вторично събитие, предизвикано от първото и закъсняло във времето поради крайната скорост на информацията. Затова е удобно да работим със самото случване като момент, а не със последващото наблюдение, от което после трябва да се приспада скоростта на информацията. И всички примерни задачки, илюстриращи СТО, лежат на тази основа. При това положение мястото на наблюдателя няма значение. Неговата основна роля е просто да съпоставя информацията за събитията, която по някакъв начин се натрупва при него.

Може ли малко подробности по този казус? Защо не могат да се ползват? То няма казус. Когато двамата наблюдатели са в покой един спрямо друг, те са в една и съща отправна система. Времето им е общо, всяко събитие и за двамата ще се е случило в един и същи момент. И координатната им система е обща, всяко събитие ще се е случило на едни и същи координати спрямо нейното начало и за двамата. Лоренцовите трансформации се превръщат в тавтология: x'=x, t'=t. Единствено техните собствени координати ще са раззлични, така че за събития свързани лично с тях разликата ще е в отместеното им положение. Докато лоренцовите трансформации се използват когато наблюдателите са в различни системи.

Съгласен съм, за такива тънки ситуации трябва да се съобразяваме и със стадиите на ускорението. Но за масови и прости приложения като например "парадокса" на близнаците, това е излишно - там със чиста съвест можем да считаме, че близнакът мигновено сменя посоката на скоростта си, т.е. изпитва за момент безкрайно ускорение. Там няма важни за задачата събития, които да се изплъзнат по този начин. А и във форумната околност практически всички разглеждани казуси са от такъв порядък.

Тя логиката е ясна, лоренцовите трансформации това правят - смятат моменти на събития. А разликите в моментите са интервали, не времена. Няма нищо особено за разбиране

Колко пъти вече ти казвам, че не разбираш бъкел от лоренцовите трансформации? И трябва да питаш батковците, вместо да повтаряш врели некипели? Тая работа не се състои само да заместваш числа във формули и да се пуйчиш с резултата, а изисква мисъл - какво точно въвеждаш и какво точно очакваш да се получи. В конкретният случай: ти визираш две събития в системата на Ани - ускоряването на Васил в друга система, и след време ускоряването на Боби със същата скорост. Разликата на времената на тези събития какво ще ти даде? Ще ти даде интервалът време между тях в системата на Ани, който по условие е 1 година. Какво ни дава резултата от лоренцовите трансформации? Дава ни моментите на съответните събития в другата система, в системата на Васил и Боби. Какво ни дава разликата между тези моменти? Дава ни интервала време между събитията в тази нова система. В началото - разликата в моментите на спиране на Васил и Боби в тази система, според условието на задачата Е, когато и да решиш в системата на Ани да възпроизведеш две събития със същият интервал, те ще имат резултатният интервал в системата на Васил и Боби. Винаги. И това показват сметките, дето не разбираш. Поуката от всичко това? Грам информация за някакви различни "времена" на Васил и Боби няма. Просто става дума за интервали между две произволни, несвързани с Васил и Боби събития в двете системи. Васил и Боби случайно попадат в същата схема, и то само веднъж. Е, сега твоето упорвство да не схванеш за какво се използват лоренцовите трансформации, не е ли тъпанарщина?

Да, това е добро приближение за да се проследят само ефектите на СТО. Величината на ускорението само по себе си не влияе на часовниците според СТО (а и експериментално е потвърдено), така че това опростяване е допустимо - разглеждането на процеса на ускорение само усложнява задачата. Вече, когато самият процес на ускоряване е от значение, не може да се пренебрегне.

И от къде следва това? Щото така те сърби? Как може да имаш такова щамповано мислене, напълно лишено от мисъл

Не излиза това. Това е опит за някакво извратено сбъркано тълкувание. От пълен невежа за какво става дума. Колко пъти да ти набивам тенекията за този прост факт? Събитието което е изпратило Васил в подвижната система се е случило в момента t=0. Събитието което е изпратило Боби в тая система се е случило в момента t=1 година. Във всеки друг момент по времето на Ани се случват други събития, които нямат нищичко общо ни с Боби, ни с Васил. Само малоумник като тебе може да се оплете в такива кълчища и да твърди такива глупости. А за малоумността свидетелства факта, че това ти го повтарям вече поне десет пъти без да го вдяваш. Ти демонстрираш способност за елементарно логическо мислене, ще ми приказваш за логически противоречия. Ай сиктир.