scaner

Да, когато телескопът е неподвижен. Обикновено е по-удобно да се гледа през неподвижни телескопи. Нали правиш разлика между подвижен и неподвижен телескоп? В системата, в която телескопът е подвижен, измерването показва че лъчите са вертикални (и това е дадено по условие, и е изобразено по картинките. Бива ли да не правиш чак толова разлика между подвижен и неподвижен телескоп? Тръгни от основите, че нагоре е стръмно

Напротив, няма грешка, ако лъчите падат върху движещ се телескоп. Но ти както обикновено пропускаш важните детайли

Още по-зле, значи не се усещаш даже... АМи приеми и наклона придаден от увличането. Защо само такъв частичен подход? Като си тръгнал, спазвай правилата без изключения.

Светлинният лъч, най-общо, е поток от енергия, движещ се по някаква траектория. И като такъв поток той е физически обект, характеризира се с много физически параметри. Нас ни интересува само траекторията му. Но ти беше спец нищото да си представяш като нещо, щото било по-удобно? Сега защо се опитваш нещото да представиш за нищо? Щото иначе ти пропада цялата конструкция Не дават така. Може. Или поне, че увличането е нищожно. Естествено че имаме увличане като по опита на Физо, но то е достатъчно пренебрежимо за въздух. Защото величината на звездната аберация зависи от скоростта на земята, която е известна, и всяко отклонение, свързано с увличане, ще се отрази на величината и която може да се оцени и теоретично. И такова отклонение няма. Докато самото увличане, придавайки импулс на светлината в хоризонтално ннаправление, е длъжно да промени векторът и на разпространение, т. е посоката. Ми точно наблюдението на звездната аберация отхвърля това. Младенов, плати си за един базов курс физика, там що е импулс и как се запазва и какво го променя. Защо светлината е материална, и какво е поведението на материалните обекти, и т.н. Така ставаш скучен с това тръшкане. Явно искаш по-твърд подход? За осъзнаване? Ок.

Да, но когато илюстративно рисуваме телескопа как се движи, лъчите са вертикални. Така всъщност на една и съща картинка показваме лъчите и в двете системи. Или имаш прблем? Както ти показа, светлината влиза в атмосферата на една координата Х1, а бива уловена на друга координата Х2, по-надясно от входната. Тоест в системата на земята тя има хоризонтална съставка на скоростта (от увличането) и затова се движи под наклон. Точно както при земната аберация, само че ъгълът е обратен. Колкото и да се тръшкаш, този наклон е факт. А вече това което си показал на картинката като крайна посока, е с отчитане на аберацията - само тогава картинката е вярна. Тръшкай се още, нищо няма да се промени. От там нататък, както обикновено, правиш заключения без кръчмаря. Но такова въздухарско мислене ти е станало норма.

Нищо подобно. Това че си затваряш очите пред фактите не променя нищо. Само ги прави още по-неразбираеми за тебе Както обикновено, не четеш а само щипваш по думичка от тук от там. Прочети пак в какъв контекст е вертикалното падане, и в какъв контекст е наклоненото. Може след 50-100 прочитания да влезе нещо? Стига да влезе където трябва, а не другаде...

Какво значи да забравим? Аберацията свързва двата наклона в двете отправни системи. Вертикалните в едната са избрани само за удобство, по условие, нищо принципно не променят. Следствието от това е само, че в другата система лъчите са наклонени. Защото обратната ситуация, като имаш наклонени лъчи в другата система, не означава че в първата система те ще са вертикални - може пак да са наклонени, но под друг ъгъл, което ще усложни мисленото съобразяване. Затова вертикалността в едната система се държи по условие, за опростяване. Но без нея не може.

Разбира се че не сменя посоката си , както ти си го обсняваш. В отправната система на телескопа тя изначално е под такъв ъгъл. А е вертикална в отправната система на източика. Във всяка отправна система тя запазва посоката си, защото запазва импулса си в нея (по причина, че нищо не и въздейства). Мда, ясно e, че си се овъртял в някакви кълчища, опитвайки се да интерпретираш Уикипедията без да имаш нужните знания... Ей така се раждат конспиративните теории После ходи да убеждаваш...

Ако беше прочел какво ти пиша, а не само едно изречение, щеше да схванеш, че наклонът който се наблюдава от телескопа е такъв в тази отправна система по начало. Тоест че в нея източикът е излъчил под талъв наклон. Никъде не се случва промяна, наклонът изначално е такъв какъвто сочи телескопа. Може да не ползваш телескоп, само бленда и огледало - ще установиш наклонен ъгъл на падане и отражение. Нищо не си разбрал. Нищо не се случва в телескопа. Дори топчета да са, ако сложиш ламарина за да отскачат, ще ги хванеш да отскачат под ъгъла под който падат, без никакви телескопи. Например дъждовните капки отскачащи ит кабината при движещ се камион, ако си виждал. Частиците/светлината в тази система изначално се движат под наклонен ъгъл. Телескопът само е за по-привична демонстрация. Няма разлика. Нищо не се случва в телескопа. Телескопът по никакъв начин не повлиява физически на каквото и да било, което не се допира до него. Той само визуализира посоката. За това е достатъчно и само една бленда (симулираща отвора на телескопа), закрепена някак с тел, през която да влезе светлината, и някъде далеко детектор на светлината, който да регистрира наклоненият път. С материални тела същият експеримент ще свърши работа. Изначално ъгълът на обектите/светлината е такъв, под такъв наклон идват от източника. Тц. Както се видя до тук, ти пък хептен нямаш разбиране. Човек ти разправя кое как и от къде идва, ти си се втренчил в пъпа си телескопа... То за това и не можеш да зацепиш аргументите срещу халюцинациите си.

Повтарям, твърдението беше, че измерва скорост. Каквото и друго да прави, не измерва скорост. Май нещо не успяваш да направиш разлика Нанагорно е сигурно...

Глупости. Това го забранява електродинамиката, специално за светлиннни вълни. За светлината векторът на скоростта съвпада с вълновият вектор, който е перпендикулярен на вълновият фронт и определя посоката на движение на енергията и импулса. А тази посока е от мястото където е влязъл лъча в твоята картинка до мястото на приемане, което е отместено. Тука просто е безсмисленно да спориш, освен ако не го докажеш като решение на вълнорите уравнения. Но не мисля че можеш. Така че твърдениет ти няма аргументация никаква. Защото това е следствие от уравненията, които описват поведението на светлината. Затова никакви уловки няма, защото те не са следствие, а са само въображаеми. Лоренц и Поанкаре също не са могли да получат нужните им следствия, затова са стигнали до където са стигнали. А ти дори не си тръгнал В случая нямаш никакви аргументи. Една врачка предупреждаваше хората да внимават, че като им се отвори третото око, после не може да се затвори. Та и при тебе така, като си повярваш на такива глупости, нещата могат да станат много неуправляеми с времето, и няма връщане назад... Но запомни едно базово положение. Физиката установява факти. На база тези факти прави модели, от моделите вади следствия, и чрез тях проверява моделите. В случая имаме електродинамиката, един от най-сериозно проверените дялове на физика в експериментално отношение. Всичко в нея трябва да е съгласувано с уравненията които описват поведението на полето, защото тези уравнения са проверени жестоко. Ти, естествено, нямаш отношение към тези уравнения, твоите идеи се идват от астрала и от акаша Там физиката е безсилна, там само гласове нашепват... Навремето, когато Айнщайн е тръгнал да създава СТО, е видял, че трябва да се направи сериозна промяна във физиката. Пред него е стояла дилема - да промени електродинамиката, за да нагоди поведението на светлината някакси, или да промени класическата физика. Той е познавал много добре електродинамиката, познавал е колко добре е доказана от експеримента, и е предпочел да запази законите и, а да промени законите на класическата физика. И така се ражда СТО. Негов състудент, Валтер Ритц, приема обратната хватка - той запазва класическата физика, но за сметка на това въвежда една малка промяна в уравненията на Максуел. В резултат на това, неговата хипотеза (наречена балистическа хипотеза), в много голям диапазон от скорости предсказва стойности, неотличими от предсказваните от СТО. И едва в началото на 60-те години се появяват експерименти, които да различат двете теории и да потвърдят само СТО. Така че мисълта ми е, всяка промяна в електродинамиката, дори направена от разбиращ човек, накрая се наказва. А ти дори не правиш такива поправки, а само фантазираш. И "следствието" от такива фантазии може да дойде само от предразсъдъците. Което и става, поток напълно безпочвени твърдения, на всичкото отгоре лишени от логиката която дават известните закономерности.

Разбира се. Това си личи особено при атомите. Откатът отнася част от енергията на излъченият фотон, с което му намалява честотата, и леко го измества от спектралната линия. Но има и хитра ситуация, когато откатът не се отнася от отделен атом, а от цялата кристална решетка. Тогава имаме ефект на Мьосбауер, и тогава енергията на излъчените кванти точно съвпада със спектралната линия. При това положение може да измерваш доплеров ефект дори ако източикът се движи с някаква нищожна скорост, единици сантиметра в секунда.

Нищичко не си разбрал. Ама в съвсем противоположна посока си заорал. Аберацията е еднаква и за частици (примерите с дъжда) и за вълни (както водни, така и светлинни). Защото тя не е физическо взаимодействие, а е отношение на две взаимоподвижни отправни системи с движението на други обекти в тях. В случая на класическата физика - елементарно следствие на закона за събиране на скоростите, който пък е следствие а галилеевите трансформации. Под тях попада всичко което създава събития, светлината по нищо не се отличава - доказано е. Освен в някои болни възпалени въображения, но това не засяга физика. При такова отношение аберацията е просто следствие от връзката между събитията в двете системи. Независиммо частици или не. Ако не беше толкова тъп, лесно щеше да го съобразиш - пускаш светлината в двете системи, отбелязвашш си координатите на събитията свързани с излъчване и приемане, смяташ с галилеевите трансформации и получаваш аберацията. Но за съжаление, още предишната тема със сбърканите картинки на източника и ракетата показа, че нямаш шанс да възприемеш нещо поне близо до физиката, издигнал си си сам непреодолима когнитивна бариера срещу това. Така че тук няма как да ти се помогне.

Младенов, нямаш си на идея какво е вълнова физика. Разбирам, че си чел във вестниците за нея, може и по телевизията да си гледал. Но това не е достатъчно да знаеш нещо. Ти в нея не си новобранец, ти там си пеленаче. Така че като се обясняваш нещо на батковците, първо ще козируваш. А това че си мислиш че знаеш, просто е проява на ефекта на Дънинг-Крюгер За съжаление, много трудно се лекува.

Виж сега, разбирам ти добре положението, заклещен си в ситуация за която нямаш никакви познания, самолюбието ти надделява и вместо да си признаеш, почваш да бълваш глупости. Ми няма да мине. Тук говорим за физика, и всичко казано трябва да е в съзвучие с физическите закони. Хората познават светлината много по-добре отколкото ти себе си познаваш. Затова и са ограничени във възможностите. Например, светлината притежава импулс. Още Максуел го е предсказал, а преди около 120 години са го доказали експериментално, после Комптън съвсем го е демонстрирал. Този импулс, участва във закона за съхранение на импулса - импулсът се променя само при взаимодействие. Когато има увличане, то въздейства върху светлината, така че променя импулсът и, тъй като и придава допълнителна, хоризонтална съставна на скоростта. Тоест вертикално падаща светлина няма повече да пада така. А посоката на импулса е посоката в която се движи светлината. Казах ли че ще е под ъгъл?

Ей за такива безпочвени предположения говоря. Това не е физика, а болестно психическо състоянние.

Значи не измерва скорост, нали? Е за какво протестираш? То не е до приемане. Това е очевадно следствие на логиката. Ти си този дето приема и мисли с предразсъдъци.

Искам да разбера дали на картинката която си дал е вкллючена звездната аберация или не е. Защото както си го нарисувал, се включва. И сега ще ти обясня защо. Представи си че лъчът е протяжен в пространството, много фронтове. Нека за определеност да са две части на лъча, да ги наречем фронт и опашка. Предстви си че лъчът не е хомогенен по сечението си, тоест ситуацията когато фронтът е точно над опашката, и фронтът и опашката са изместени само хоризонтално, са различими. Например лъчът носи изображение от повърхността на луната, лявата му страна е по-светла - "сушата", дясната му страна е по-тъмна - "моретата", примерно. Лъчът при тебе влиза в някаква точка на небето, образно казано. Първата част, фронтът, която влиза, започва да се въздейства от увличането, и да се мести хоризонтално надясно. След някакъв малък интервал влиза и опашката. Но в нейният момент на влизане фронтът вече се е изместил надясно. Така че към земята, към наблюдателя, те - в резултат само на увличането - ще се спускат изместени, като сандвич но с изместени плънки. Ако долу сложим фотоапарат, той ще регистрира осветеността от фронта, после ще регистрира осветеността от опашката, която е отместена. Тоест ще размаже снимката. И ако експозицията му е по-дълга, снимката ще бъде абсолютно замазана. Ако вместо апаратът е око, то няма нищо да види. Тоест ако гледаме луната, ще видим едно размазано петно от небето. Както казах, това е елементарно следствие от твоята картинка. Но ако се върнем на физиката, тя твърди, че лъчът в този случай - в резултат на увличането - ще се наклони. Защото източникът му - точката в небето, и целта му - земята, не са на една вертикала (изобщо, в електродинамиката и оптиката посоката на свелината, направлението на пренос на енергията е винаги перпендикулярна на светлинният фронт). Така всичките влезли последователно сечения ще се наредят по една наклонена линия, и ако насочим фотоапаратът под наклон, всички ще се пляснат на едно и също място на фотоплаката му, и ще се получи една нормална снимка. Тоест очевадният наклон в картинката в резултат само от увличането снема парадокса от изнасилената ти картинка. Но за това трябва да приемеш истината, че в резултат на увличането светлината се накланя. Ники даде добър пример с вятър и куршум. Тук идва реда на аберацията. Тя пък изисква лъчът да е наклонен в противната посока, при липсващи други въздействия. Това ще доведе до следата ситуация: когато влезе фронтът на лъча, аберацията ще противостои на увличането, и той ще пада надолу. Опашката когато дойде - и тя по същоият начин, и по тази схема лъчът ще стигне долу на земята падайки вертикално, и снимката пак ще стане. И ще се получи точно това което си искал да нарисуваш. Картинка с включена аберация.

Пак гузен негонен бягаш. Защо се оправдаваш за нещо, за което не те питам? Питам те нещо друго, свързано с твоя чертеж. И отговор не получавам вече много комментара. Значи ли това че не знаеш и чертежа ти няма връзка с темата? При източнник, пускащ лъчи перпендикулярно на земната повърхност (90 градуса), ъгълът на наблюдение ще бъде ли 90 градуса през цялата година? Ако не, какъв ще бъде?

Не, не измерва скорост. Самата схема на установката не е пригодена да измерва скорост. 5. Няма етер и светлината не се управлява от някаква среда. Това обяснение противоречи на обяснението на аберацията. Ти още не си го вдянал това елементарно логическо следствие Не можеш да съвместиш две изключващи се следствия от една теория. Именно. Защото не вижда причините за да се стигне до там. Предразсъдъци Питах те нещо. Какъв е отговорът?

Тоест картинката ти не е верна? Защото тя рисуваше идващи лъчи вертикално, и телескоп на земята който е насочен вертикално. Сега друга песен запя. Кое е верното? Под какъв ъгъл са наклонени, къде е той на чертежа? Какъв е отговорът на моя въпрос? Трябва ли да те питам сто пъти за един конкретен отговор?

Слушай сега, питах те конкретни въпроси, не се отвлличай с картинките. Ако бяха ясни картиннките, нямаше да питам. Отговорът на въпросите ми? При дадените условия, през цялата годинна ли трябва телескопът да е вертикален за да наблюдаваме дадената звезда?

Чакай сега. Ти си нарисувал какво ще се наблюдава в крайна сметка, при условие че ъгълът на падане е вертикален, така ли? За никакви лъчи под ъгъл не говорим. Тов аще бъде ъгълът - 90 градуса - под който трябва да е наклонен телескопа през цялата година, така ли да го разбирам?

Я да те питам мнещо. Така както си нарисувал картинката, това е направлението на светлината която ще се наблюдава, нали? Тоест ако източникът пуска към земята лъчи вертикано (под 90 градуса), ние на земята ще наблюдаваме лъчите също вертикално. Така ли е? Тоест ако Март месец наблюдаваме този източик, ще открием че наблюдаемият лъч е на 90 градуса. Ако Юни го наблюдаваме (при същите условия) ще установим пак същият ъгъл? Ако Септември и Декември го наблюдаваме, трябва да установим пак същият ъгъл? Така ли следва в резултат на увличането?

Така е, да. Но аберацията си я има изначално. Това увличане което описваш се наслагва върху ефекта който тя прави. А тя прави точно обратното - лъчът при нея се накланя по посоката движението на източника, срещу вятъра. И двата ефекта се унищожават. Като резултат - наблюдавайки, ще виждаме друг, постоянен наклон (точно към източника), не вече известният според аберацията (тоест ще имаме противоречие с експеримента). Това е проблемът, и чертежът на Младенов ясно показва точно тази картина.