scaner

Трябва да се чете повечко, Младенов, това предпазва от безполезни и безсмислени фантазии, нямащи общо с физиката. Само когато си чел много, кръгозорът ти се разширява достатъчно, за да почнеш да правиш смислови връзки между отделните части на действителността. А така безпрогледно ще продължиш да се мъчиш с отправни системи свързани с пространството Покажи ми нещо от това което съм разказал, което да не съответства на историческата истина.

А знаеш ли произходът на това твърдение? Преди да бъде открита електродинамиката, под абсолютна система се разбира сситема, в която законите на физиката са различни от законите, които тя има в инерциалните системи. Защото всички инерциални системи според класическият принцип на относителността трябва да имат едни и същи физически закони. Следователно, в класическата физика под абсолютна система се е разирало неинерциалните системи. Съвсем естествено така е и в релативизма (СТО) - и там неинерциалните системи са абсолютни. И едва ОТО намира форма на законите, еднакваи в инерциалните и в неинерциалните системи. След откриване на уравненията на Максуел, в които се появява странната константа за скорост на светлината, несвързана с относителното движение, възниква проблемът - дали няма една единствена система, в която уравненията на електрдинамиката да имат известната форма, и в нея и само в нея скоростта на светлината да е получената величина, а във всички други отправни системи законите на електродинамиката да са други, и там скоростта на светлината да търпи закона за събиране на скорости на Галилей. Тоест първата система, отличаваща се от всички останали по формата на законите на електродинамиката, няма да е инерциална и трябва да е абсолютна, макар че тя от друга страна не е неинерциална. Всичко е на база предположение, една хипотетична система. Както виждаш, няма нищо общо с абсолютно пространство и отправна система на самото пространство - такова нещо никога не е имало в класическата физика дори като идея. В този смисъл опитът на Майкелсън и Морли е не търсене на етер, а търсене на скорост спрямо такава абсолютна система. И провалът на този експеримент (и всички подобни на него по-късно) показва, че няма абсолютна система. А проблемът съъс скоростта на светлината, който е причина за тази колизия, Айнщайн решава съвсем елегантно - идеята му е дошла от тук. Така че реално предположение за такава система е имало (то за какво ли е нямало предположение) но реално тази хопотеза се отхвърля, и то на доста ранен етап - от създаване на идеята за такава абсолютна система до смътртта и има около 40 години време. И да се върнем на твърдението за многото абсолютни системи. След като се появява реативизма, във всички инерциални системи законите на електродинамиката придобиват обща форма, те са изпълнени там. Тоест можем да разпространим етикета "абсолютна система" на всички инерциални системи. Да, вече имаме много абсолютни системи, но абсолютността пък се е изпразнила от смисъл

Аз само ти разяснявам това, което ти не си успял да прочетеш в заглавията на книгите Да беше се позачел, много неща щеше да научиш, и простотията в този форум щеше да спадне до почти разумни нива... Ама не си. Както се вижда, ти просто не знаеш смисъла на "абсолютно пространство" в Нютоновата физика От там нататък пускането по пързалката е неотвратимо.

Класическата физика също не дефинира безсмисленото понятие "собствено движение" Затова тя не е способна да опише диполната анизотропия чрез него. Просто защото в класическата физика принципно е невъзможно да се дефинира "отправна система на пространството". А ти с твойте фантазии, съвсем естествено да правиш "заключения", нямащи връзка с реалността Затова и са толкова безсмислени и глупави. Класическата физика, разчитайки на доплеровият ефект, описва движение на приемната отправна система спрямо излъчилата светлината. Опитай се да разбереш най-накрая - и релативизма, и класическата физика ползват един и същи принцип на относителността. Разликата между тях е в скоростта на светлината. Според класическата физика ако измерим скоростта на светлината, ще установим движението си (относително!) спрямо етера. Според СТО тази скорост не носи такава информация. Важното което трябва да ти влезе в дървената глава е, че диполната анизотропия няма отношенние към величината на скоростта на светлината - т.е. нейното обяснение и за класическата физика и за релативизма е едно и също, поради еднаквите принципи. Дали това ще влезе в дървената ти глава?

Съвсем нормално е да считаш "уникален" и "абсолютен" за синоними. С етера може да се свърже единствена система, тя е уникална, и в този смисъл е абсолютна. Но нито едно свойство на Нютоновата абсолютност тя не притежава. Затова крайно време е да почнеш да виждаш разликите Виж по-горе. Той не използва отправна система, за каквато ти си мечтаеш - такава никога не е съществувала във физиката. Лоренц използва съвсем нормална отправна система, която описва относително движение на обект с етера. Тя щеше да стане абсолютна, ако в нея физическите закони бяха различни, т.е. чрез тази разлика на физическите закони да се установи движението. Само че начинанието е пропаднало Така че да, никога не е имало абсолютна отправна система във физиката. Ако си пиеше правилно лекарствата, ще рзбереш че смисълът в тая абсолютност е съвсме различен. АМа то си я забатачил тая работа с пиенето...

Не служи. В класическата механика принципно не е възможно да изградиш отправна система - не съществува практически начин за това. Опитай, и ще схванеш за какво става дума. От там нататък всякакви приказки какво ти се струвало че трябвало да е в таава система, са безсмислени. Нютон е казал съвсем други неща, и не напразно никъде във физиката не се използват абсолютни системи - дори Нютон не е успял да конструира такава Но знам че няма да опиташ, а ще пуснеш грамофона отново. Само че това е просто глупаво. Именно за това не са валиднни - защото са практически невъзможни. Физиката се занимава само с практически възможни неща. Не напразно има правило - всяка физическа величина трябва да може да се дефинира чрез prakti`eski начин на измерване. А абсолютната система не можеш, затова забрави за нея. Затова и в класическата физика тя не се ползва.

Не сме се уточнявали такова нещо. Продължаваш да си измисляш глупости. При доплеровият ефект има параметър "скорост", произлизащ от наличието и поведението на източик. "Спрямо лъчението" скоростта винаги е равна на скоростта на светлината, доказан факт. Заблудите, Младенов, не могат да са аргументи. Те просто са проява на невежество. Тц. Това не е вярно. Виж горе. По-горе видях само неверни халюцинации, нямащи общо с доплеров ефект. Сори, но физиката не е научна фантастика, дето измислицата да е нещо занимателно. Земята е само един обект, описан в тази отправна система. С нея могат да се опишат всички обекти във вселената. Винаги може да си харесаш някой друг от това безчетно множество, който се движи някак спрямо тази избрана отправна система. Влакът, съответно, ще има специфично движение спрямо този избран обект, което може да се определи. Като махнеш земята, поведението (движението) на влака спрямо избраният обект се запазва. По него може да определиш как влакът се движи в отправната система на земята и без наличие на самата земя. Например, ако този друг обект се е движел с някаква скорост на север от земята, а влакът се е движел на изток от земята със същата скорост (примерно), то спрямо този друг обект земята (нейната отправна система) ще се движи на юг със дадената скорост, а влакът - на югоизток. По който и да е даден обект и неговото отношение към отправната система на земята може да реконструираш тази система и без наличие на земята - вече. Отправната система е система от отношения на измерителната система със всички обекти. Изчезването на някой от тях не променя нейните характеристики, тя може да бъде възстановена по останалите обекти. В случая на доплеровият ефелкт това възстановяване става чрез определяне параметрите на наблюдаваната светлина.

Безсмислено е да се спори с тъпи невежи и болни хора... Ти му даваш за пример доплеровият ефект, който очевадно е проява на относителното движение на източник и приемник, и в крайна сметка тъпото продължава - ми значи той открива собствено движение, щото диполната анизотропия и тя така. Ма изцеди малко мисъл бе, диполната анизотропията се крепи точно на доплеровият ефект, къде той откривал собствено движение? И при доплеровият ефект източникът след излъчване може да изчезне, нали за това е приказката. Какво собствено движение на приемника, приет изначално за неподвижен? Още тук проличава цялото малоумие на подобна псевдомисловна дейност... Ми предстви си според твоите халюцинации, че приемникът е в някаква супер дупер абсолютна неподвижност (неподвижен спрямо абсолютното пространство и т.н.) и мери доплеровият ефект от източника, а той вземе че след излъчването изчезне. Е, каква скорост ще измери приемника тогава? На собственото си движение, което по условие тук отсъства? Не, ще измери някаква друга скорост, определена от процеса на излъчване. Но важното е, че нямаш право и причина да наричаш тази скорост "собствено движение" на приемника. Нито в тази ситуация, нито в която и да било друга, защото нямаш никакви основания и там. Схвана ли, малоумчо? Схвана ли дефектите в мисленето и логиката си? Мисля че темата напълно се обезсмисли. По-малоумни изяви дали могат да се случат?

Пространството не е отправна система дории в класическата физика. Защото най-малкото една отправна система притежава координатна система за да оцифрова разстоянията, няма как такава да се изгради без отправна точка, начало което да се посочи. А в хоммогенно и изотропно пространство, каквото е то по аксиома и в класическата физика, такава точка липсва. Но на някои болни хора им се привиждат халюцинации... Ти просто си пълен невежа на тема Физика. Излъчването на светлината е събитие, то има пространствени координати и момент, и те са определени според отправната система в която обектът е бил в покой. Това събитие предизвиква причинно-следствена верига, по която светлината, разпространявайки се, създава промеи на други места. Ние регистрираме светлината в друга отправна система, и теоретически измервайки нейните параметри, можем да определим връзката и с началното събитие. Доплеровият ефект не ни позволява да определим мястото от което е излъчена - липсва ни достатъчно информация за това, а и за случая не е нужно. Но ако ни позволяваше, това място щеше да е определено спрямо отправната система в която улавяме светлината, не спрямо "вакуума". Улавянето на светлината обаче, за щастие, ни позволява да определим скоростта на отправната система, в която е излъчена светлината. Това също не е вакуум, светлината е излъчена от материално тяло. Но ти имаш някакви ограничени знания, не познаваш предмета по който се опитваш да се перчиш, и се опитваш с несъстоятелни измислици да докомпенсираш тези липси. Тц, не става така, хората не напразно са измислили училищата и целият бавен процес на образование... Пространството не е отправна система - поне не във физиката, била тя класическа или релативизъм. Защото просто няма как да стане - многовековен човешки опит му се казва на това. Ебаси простотията... Не-материалните точки са лишени от движение. Единствено материята е това, което притежава качеството "движение". Не-материалните неща са идеални, това са представи, мисли, качествата и свойствата на материята и всякакви подобни отношения. Те няма как да се движат (цветът мести ли се?), защото не протежават собствено пространствено-времево битие. Абе сульо, научи малко базовите положения преди да фантазираш глупости. Болна история... Отправната система е определен вид отношение на координатна система и материални тела. Когато избереш някакво тяло за отправна точка, всички материални тела във вселената придобиват определено отншение към тази отправна система - едни продължават да са неподвижни спрямо нея, други се движат на юг, образно казано, с определена скорост, трети на север и т.н. Тоест и да махнеш тялото използвано за началната отправна точка, отправната система продължава да е определена чрез всички останали тела във вселената. И в нашият случай тя е определена чрез излъчената от тялото светлина - тя носи информацията за относителната скорост на тази отправна система спрямо измерващата. А това е определящият параметър на една отправна система - относителната скорост спрямо друга, отправната точка е произволен избор. По този начин, наблюдавайки светлината излъчена от източника, можем да определим параметрите на отправната система в която е станало излъчването, независимо че източникът вече го няма. Той е задал тези параметри. От всичко това ясно се вижда, че скоростта която дава доплеровият ефект е относителна скорост на две отправни системи. Не е нужно възпалено болно въображение да измисля някакви пространства и нематериални точки... Учи, Младенов, неукото ти състояние в момента те излага

Несъществуващите източици не излъчват нищо, включително и РИ. Те дори нямат физически характеристики. Това е аксиома Аз само ти анализирам какво представлява доплеровият ефект. При него имаш една отправна система, в която източникът в покой излъчва, и друга отправна система в която приемникът в покой приема. Единственият физически смисъл на величината "скорост" участваща във формулата за ефекта е относителната скорост между тези две отправни системи. А тези системи са дефинирани чрез обектите, които участват в тази сценка. И това е доплеровият ефект. За да го ползваш, смятайки по неговите формули, ти получаваш относителната скорост на тези системи. Няма вакуум, няма дявол. Схвана ли че движението, определено чрез РИ, не може да не е относително?

Не може, защото не можеш да дефинираш такава отправна система, въпреки халюцинациите си. Нямаш отправна точка. Несъществуващият източнник оставя след себе си отправната система, в която той е бил в покой когато е излъчил. Приемникът също може да се е движел произвоно в интервала между излъчване и приемане, дори да не е бил произведен. За величината на приетата честота има значение само относителната скорост на отправната система в която е излъчена светлината и отправната система в която е приета. И това ни казва схемата на доплеровият ефект. Докато вакуумът не е място. И всички налични експерименти показват това. Вземи си лекарствата или иди на доктор, но спри с тези глупости.

Следователно, ползвайки доплеровият ефект, ние можем да определим относителната скорост между отправната система в която източнникът е бил (и е задал една честота на светлината), когато е излъчил светлината, и отправната система в която е приемникът когато я приема (и измерва друга честота на светлината). Тоест не устаановяваме никакво безсмислено "собствено движение", защото това понятие е лишено от смисъл поне до този момент. Виждаш ли колко е просто, когато прочетеш дефинициите?

Разбира се че няма такова изискване. Източникът е излъчил светлината и после може да се смотае всякак, той вече не влияе на нея. Но той е надарил светлината с качествата, които после се проявяват при доплеровият ефект. Включая скоростта си спрямо отправната система в която светлината ще бъде измерена. Тази скорост е на относителнно движение. Всичко това е съпътстваща обстоятелственост на доплеровият ефект и трябва да е изяснена, ако искаш да го ползваш. Та, има ло ли е реликтовото лъчение източник, който е задал параметрите които ние мерим?

Точно така. Наблюдава се промяна в честотата, в резултат на движението. Ако знаеш началната честота и измерената честота, може да получиш скоростта на относителното движение между източик и наблюдател. И най-важното, ако нямаш източик - нямаш доплеров ефект, според цитираната дефиниция Та да си дойдем на думата: има ли реликтовото лъчение източник, за да ползваме Доплеров ефект, или няма и не можем да го ползваме?

Но параметрите на излъчената светлинаим се определят от състояннието на източикът в моментът на излъчване - в случая неговата скорост, и това е параметърът определящ количествено ефектът. Прочети какво е Доплеров ефект вместо да се тръшкаш. Така просто не си интересен с болните си фантазии. Двойка с минус. При доплеровият ефект, тъй като движението е относително, обичайната картинка е да се изследва движението на източнникът при приемник избран в покой. Тогава това "спрямо вълните" в случая не носи никаква информация Научи си първо маатериалната част преди да се репчиш на батковците.

Доплеровият ефект се проявява като резултат от относителното движение на източник и приемник. По определение. Щом като - според теб - при реликтовото лъчение няма източник, нямаш право да използваш Доплеров ефект. Като следствие - нямаш право да говориш за движение. Виждаш ли колко е просто?

Сериозно? И от къде такава увереност? Някаква аргументация? Досега нещо я пропускаш. Но пък твърдения произволни всякакви... А четенето кой ще прави? Ей ТУК в Уикипедията ясно е казано: "composition law for velocities". Ей ТУКА Младенов привежда цитат. Ма чети преди да задаваш въпроси...

А това е някакво твое тълкувание. Както ни цитира и Уикипедията, движението което се открива е отностелно. Никой не твърди за "собствено движение" освен тебе. Би трябвало да ти светне червена лампичка...

Ха добрутро! Ми всяко движение е откриваемо, движението е промяна на положението, всяка такава промяна ако я има е откриваема, по един или друг начин. Още прародителите на маймуните са го забелязали, спасявайки се от преследвачите И в космическото пространство го има, ей на, планетите се движат през космическото пространство една спрямо друга , спрямо слънцето, галактиките една спрямо друга, и това е откриваемо, за това са горяли и хора на клади преди време... Ама ти май за движение без промяна на положението бълнуваш, нали? Е, такова животно никой не твърди че има, само ти се изтърси тук - чел ама недоразбрал. Що не се скриеш докато поумнееш достатъчно?

Хохохо, тя и земята се движи относно трамвая, нали? И какво от това? Ти съвсем изпростя напоследък. Явно участието в дискусии по теми, от които нищо не разбираш но искаш да се покажеш прав, е вредно за когнитивното ти здраве. Забелязваш ли как предразсъдъците ти укрепват и задушават всички мисли, които не са кохерентни с тях? Малоумчо, като се научиш да четеш, питай батковците какво значи "относително". Дали сочи за относително движение, или за абсолютно Па след като се научиш да четеш, те чака и много стръмен път да почнеш да разбираш прочетеното - какво всъщност значи "относително движение" и с какво се яде. Не ти е една белята...

Значи, първо, действието не е събиране, а наслагване. "Събиране" идва в масова употреба, защото в класическата физика се изразява чрез математическо събиране. В случая наслагването на скоростите има това, свойство, че скоростта на светлината - по голмина - се запазва. Тоест, ако имаш хоризонтален лъч в някаква система, там той ще се движи със скорост С. Ако го измерваш в друга система, подвижна спрямо първата, той и там ще има скорост С. По-различна е ситуацията, когато имаш наклонен лъч светлина. В първата система той ще има компоненти на вектора съответно Cx и Сy. В другата, подвижната система, тези компоненти се трансформират по законите на СТО така, че величината на скоростта определена от новите компоненти е пак С, ккто Младенов вече нееднократно доказа със напоителните си сметки. Само че компонентите там ще се получат различни, т.е. ъгълът под който там ще се движи светлината ще има и допълнителна релативистска корекция към това, което дава вече аберацията. На база тази малка поправка беше един от парадоксите в другата тема - този със стрелата, летяща край стена с прозорче, и имаща допълнително движение и към стената.

Нищо вярно няма. В СТО има същото изискване, да се събират скоростите, но там правилото е такова, че величината на скоростта се запазва. Опростено казано това значи, че се деформират хоризонталната и вертикалната съставка на скоростта на светлината, за да се запази големината и. Значи, имаме допълнителна релативистска поправка към наклона който дискутирамме, нищо повече. И аз за това казвам, разберете първо че няма парадокс в класическата физика, след това само повторете сметките чрез апарата на СТО и ще се получи същото + малка поправка от релативизма. Принципът на "пардокса" е еднакъв и за класическата физика и за релативизма - липсва такъв парадокс

А какво значи "движение спрямо абсолютно пространство"? Първо дефинирай такива термини, преди да ги ползваш. Защото ползването на термини без смисъл е като деленето на нула в математиката - може да се получат всякакви изгъзици, нямащи общо с никаква истина. Затова и настоявам - ако ще ползваш абсолютното пространство за нещо, дефинирай цялата терминология по отношение на него. И чак тогава я ползвай. А в основата на такава дефиниция са практическите действия по измерване на съответните параметри. Ха сега ми обясни от къф зор се използва тук "абсолютна скорост"? Обоснови да видим? Веднага ще осъзнаеш, че си изправен пред пропаст от неясни понятия, които за съжаление много хора ползват автоматично, мислейки ги за интуитивни, а те не са. Авторът на статията в Уикипедията също. И не само той, и по-сериозни физици си го позволяват, ама като почетеш малко повече от тях, веднага разбираш контекста в който използват тези понятия. И той е свързан с етикет - една отправна система свързана с уникален обект (например земята, щото няма друга като нея) е удобно да се нарича абсолютна, но само в този смисъл. Избира си уникална система и я кръщаваш абсолютна. Никакъв физически смисъл за нютоновата абсолютност не се влага, това не променя физиката и законите в такава система. Защото принципът на относителност твърди, че законите във всички отравни системи са еднакви. И едва когато намериш отправна система (евентуално етера, но не е сигурно и за него), в която физическите закони са различни от тези които познаваме (не място в пространството, а отправна система, скорост на движение), то тогава и само тогава тази отправна система ще бъде абсолютна, а скоростта спрямо нея ще бъде също абсолютна. Но преди да си установил тази обстоятелственост, не можеш да наричаш скоростта абсолютна, нали? Ето го тук противоречието в горният цитат. Но човек като ги знае всичките тези неща, спокойно може да чете и разбира литературата. А в твоята ситуация се спъва на всеки предлог. Ама това знание се постига като четеш книжки, и то много, а не само да преглеждаш техните заглавия. Или да си търсиш подходящи цитати в Гугъла. Там има всякакви цитати, така че ако не знаеш отговора, не трябва да му вярваш

Тоеа си е някаква твоя интерпретация. Както и личи от цитатът който привеждаш: Да става дума някъде в цитата за абсолютно движение? Напротив, използва се предлогът "спрямо", "относно", което веднага ни казва, че става дума за относително движение. Поне българскят език научи, за да разбираш какво четеш... Съвсем си го закъсал.

Тц. СТО премахва нуждата от етер като среда, която определя поведението и разпространението на светлината. Кой как и защо го е нарочвал етера за абсолютна отправна система е съвсем друг въпрос, не засягащ СТО. Това за абсолютните отправни системи не е твърдение на СТО, това е интерпретация на други хора, които си мислят, че относителното движение спрямо етера, което би могло евентуално да се определи, е някакво оабсолютно движение (без да се дефинира какво значи изобщо това, също като тебе ). Така както и ти се заблуждаваш, че движението (естествено, пак относително!) спрямо някаква уникална система от източници (реликтовият фон) е с нещо по-абсолютно от движението спрямо какъв да е друг обект или система от такива. Схващаш ли тънката разлика, или предразсъдъците ти не позволяват да я видиш? Ние просто показваме каква агресивна тъпота по отношенние на физиката ти ни демонстрираш. Самата физика тук на практика дава само примери за изобличаване на това поведение. И все пак, запомни - и преди СТО движението не се е смятало за абсолютно. Даже обратно, в основата на класическата физика лежи само и изключително относително движение, като основополагащ принцип. С какви тоалетни хартии си се начел, за да стигнеш до обратният извод, си е твоя мъка...