scaner

Добре. В нашият случай влиза във атмосферата и стига до змята, без да излиза. Не разжборам какво си нарисувал, особено на дясната картинка. Въздухът е практически еднородна среда, така че светлината трябва да се движи по непрекъсната и гладка траектория - тя трябва да минава през всяка точка от тази траектория, и да мени посоката/импулса си само ако има въздействие. Което не е вярно за дясната картинка. А за лявата трябва траекторията като започне от точката горе, да е плътна линия до точката долу, т.е. наклонена линия с наклон наляво - така както си я изобразил, увличането трябва да действа на тласъци, което пък ще даде пълен хаос във всички експерименти. Съвсем естествено, ако светлината не е влязла в атмосферата в точка по вертикала на наблюдателя, да я виждаме под наклон когато стигне до него. Което променя оригиналната посока и в случая намалява аберацията към нулата, както предложих. На дясната картинка ми прилича на опит да изобразиш вълна, местеща се вертикално, но с вълнов вектор под наклон. Ми няма такова чудо вприродата, по дефиницията на вълновият вектор Това е достатъчно да се формира наклон на лъча. Представи си, пада едно дребно камъче. Ако не духа вятър, ще падне точно по вертикалата. Ако духа хоризонтален вятър, ще го отмести от тази вертикала, и траекторията му ще е наклонена линия - колкото по-надолу е камъчето, т.е. колкото по-дълго му е действал вятъра/увличането, толкова по-ще е изместено от вертикалата (движението на въздуха увлича камъчето). Съща ще е ролята на увличането и тук чисто геометрично, без значение причината. Точката на влизане в атмосферата няма да е на вертикалата, ще трябва да използваме нааклонен телескоп към тази точка, и това ще указва наклона на лъча. Ми докажи това твърдение. Защоъто според физиката светлината е вектор, и всякакво въздействие върху този вектор го променя. А промяната на един вектор е по голеина и посока, и става само с добавяне/изваждане на друг вектор, т.е. задължително трябва да има векторна сума. Съвсем друг е въпросът далли ти я виждаш, но това не е проблем . На лявата картинка, светлината достигайки долнатат точка на наблюдение, има изместване по хоризонталната ос, тоест лъчът освен вертикална е имал и хоризонтална съставка на скоростта. Ето ти я векторната сума и нейният резултат. Във визиката нещата не са по каприз, а следват от известните закономерности. Айде да не пържиш рибата, която е още в морето До тук единственото което се вижда е, че имаш изключително мътна представа, подплатена с някакви неадекватни рисунки.

Каквото има, съм го разказал многократно. Но виждам, Дънинг-Крюгер ти пречи да разбираш прочетеното... Не мога да ти помогна.

Това са ни някакви твои измишлизмми. Нищо не си разбрал. Ама съвсем нищичко.

Дънинг-Крюгер, нали? Не е лесно...

Опитът на ММ също работи на принципа наа фазова разлика. При непрекъснати лъчи, какво значи те да достигат за еднакво или различнно време? Кога тръгват, че да им се засича времето, след като са непрекъснати? Няма смисъл в тази терминология, нали? Учете материалната част, много има да наваксвате.

Тя не илюстрира физичен процес, защото противоречи на физическите закони. Според картинката, светлината достига границата, и изчезва, енергията и отива в небитието. Някаква друга светлина се заражда от нищото по-вдясно, и тръгва надолу. Нито е концептуална, нито има физически смисъл в тази диаграма. Опит за защита на една незащитима теза, за увичането Не става с такива средства тая работа, не сме някакъв мистичен форум тука. Ами как ще показва каквото и да било, като е напълно несъстоятелна? Спри с фантазиите. Пък и физиката не твърди това което се опитваш да опровергаеш

Хехе, ти май изобщо не си прочел какво съм ти написал, както винаги? Това което показваш, е траекторията на светлината. Би или обяснил, как на дясната картинка светлинният лъч, достигайки границата, се телепортира в дясно, за да продължи да пада надолу под същият ъгъл? По кой физически закон се случва тази телепортация?

Напротив, достигат за различно време. Нали на екрана се мери фазоовата разлика, за да се види интерференцията. Е, като се премести интерференчната картина, значи имаме разместване по фаза, т.е. едният лъч изостава спрямо другият. Ти не гледай сбърканата анимация. Лъчите при Саняк са непрекъснати, няма импулси които да идват или не едновременно. При непрекъснато лъчи е важна фазовата разлика. А тя се натрупва от различен изминат път от всеки от тях.

Скоростите на лъчите при ефекта на Саняк не се променят. Променят се пътищата, които всеки лъч изминава, и от там е фазовата разлика. Учете материалната част преди да се изказвате...

Какво стана, Младенов? Май забрави, че аберацията опровергава и продължава да опровергава пълното увличане на светлината, и продължава смело да си фантазираш? Показах ти грешките ТУК.

Хехе, Лапландец, ти си нещастна жертва на ефекта на Дънинг-Крюгер "Ефектът на Дънинг-Крюгер е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности. Тази склонност се приписва на метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си." Затова и се чудиш защо има толкова много хора, дето ти се смеят

А, не става така. Увличането придава на лъчите скорост надясо, което като се включи във векторната сума на скоростите ги изправя вертикални в атмосферата. И изчезва аберацията. Забележи, в горният край лъчът няма как да се прекъсне както е нарисуван - частта която е достигнала границата, трябва без да прекъсва, да продължи и в атмосферата, това е един и същи лъч. При това лъчът влиза в атмосферата не изведнъж, а последователно, първо частта със стрелката, после постепенно останалото. Частта със стрелката пребивава в атмосферата по-дълго време от частта дето е близо до линията, и се подлага по-дълго време на увличането, тоест се отмества повече надясно отколкото по-късно влезлите части на лъча, поради което наклонът на лъча се промена. И в случая ще се промени точно по векторната сума, т.е. ще се изправи вертикален. И това не зависи от дебелината на атмосферата.

Не е вярно. Най-простата транслация създава аберацията, без физическо намесване върху светлината. Но в случая с увличането имаме допълнително, и противоположно физическо въздействие върху светлината, което компенсира ефекта на транслацията. Тоест ще имаме два ефекта - на височина 30 км ще си мерим оригиналната аберация, на земната повърхност увличането ще я променя и компенсира. Което всъщност противоречи на наблюдението.

Има противоречие. Защото величината на аберацията без увличане се определя от скоростта на земята около слънцето. И на земята измерваме точно тази величина. Тоест няма увличане, което да променя аберацията. Пълното увличане отмества светлината точно с толкова, колото векторната сума създава изместване на изображението, но с противоположен знак. Тоест при пълно увличане ще наблюдаваме не наклоненият лъч от векторната сума, а истиннският наклон на лъча от източника. И това води до нулева аберация. Представи си го така. Източникът в покой дава някакъв наклонен вектор на светлината. Движението на източнникът към нас (или ние към него) добавя и вектора на скоростта на това движение. Но увличането служи като спирачка на този вектор, увличането придава вектор в обратна посока (по посока движението на земята, срещу движението на източника), и ако е пълно, напълно го компенсира. И остава само оригиналният вектор на светлината, който не се влияе от движението на земята. И няма аберация. Нарисувай си го, не е някаква философия. И това го пише още преди над 180 години по книгите. Затова е бил нужен неподвижен етер, а не увлекаем.

Да, на 30 км няма да е унищожена аберацията. Но надолу увличането ще въздейства на светлината, и вече резултатът трябва да е друг. А той е същият който е предсказан и за 30 км височина. Е как няма да я открия? Посоката на увличането зависи от посоката на движение, тоест увлечената светлина винаги ще се изважда (по скорост) от истинската аберация (без увличане), и ще я нулира точно. Тоест на земята не трябва да се наблюдава изобщо аберация от звездите. А тя се наблюдава.

Точно това имам пред вид. Ще увлече светлината отговорна за аберацията. Значи, за да имаме аберация, трябва да имаме векторна сума на светлината и земната скорост. Но пълното увличане е "отнасяне" на светлината със земната скорост по посока на движението, т.е. обратно на векторната сума. И аберацията изчезва, защото трябва да наблюдаваме винаги истинското положение на източника. А фактите са обратни. Така че изборът е: обяснява се резултата на ММ, но аберацията противоречи, или се обяснява някак аберацията, но резултатът на ММ противоречи. Няма трети вариант тука. Точно защото измервам на земята, там няма да видя никаква аберация. И това е проблемът.

Момент сега. Ти говориш за увличането от етера, или за увличането на етера? Увличане от етера е ситуацията, когато етера се движи спрямо земята и носи със себе си и светлината. Увличане на етера е, когато земята и етера не са взаимоподвижни (в някаква област около земята). Ако е увличане от етера, да, сметката е точна. Но тогава към нея трябва да се прибавят едни плюс и минус 30 км/с, с които земята обикаля допълннително около слънцето, които ще доведат до плюс и минус отклонение над тези 30 метра, и които опитът на Майкелсън и Морли е длъжен да открие. Ако обаче земята увлича етера, тогава трябва нещо да се случи с тези 30 метра, тъй като земята ще повлияе на етера и от там на самата светлина. Ще изчезнат тези +- 30км/с дето Майкелсън и Морли търсят, но ще изчезне и това отклонение - а с него и всяко друго аберационно отклонение. И се връщаме на противоречието. О, не може да се пренебрегне. Това при 30 км височина от която започва както го смяташ, е едно 206 ъглови секунди. Тоест надвишава десет пъти установената експериментално аберация на далечните звезди. Такива неща не се пренебрегват. Това е куфар широк един метър поставен на 1000 метра, вижда се даже с просто око, без телескоп. Тъй. Това отклонение е много по-голямо от аберацията. А не се наблюдава Ами както го описваш, аберация трябва да се наблюдава само на височина над 30 км. Под нея увличането я унищожава. А фактът е, че аберация се наблюдава и на земята, и тя съвпада с теоретично предсказаната, която трябва да се наблюдава на всяка височина. Ами няма значение. След като имаме пълно увличачне, и то е винаги по посока скоростта на движение, то тази съставка във векторната сума ще се нулира и аберация няма да има - принципно.

А така! Съгласен съм напълно с тебе! Щом не влияе на светлиината, значи не влияе и при опита на Майкелсън и Морли - там също има светлина. Не влияе и на опита на Физо - и там има светлина. С прости думи, увличане никакво. И аз това казвам

Виж сега. Векторното събиране събира вектора на светлината и вектора на скоростта на земята. Увличането влияе на светлината. Ако светлината пада вертикално на земята, а земята се движи хоризонтално, в резултат на увличането на светлината трябва да се получи хоризонтална съставка. Наприер както ако пускаш пясък в течаща вода, малките песъчинки се захващат от водата и получаваш хоризонтално движение. Тоест увличането трябва да изкриви вектора на светлината в земната атмосфера, и така да повлияе на векторната сума. Така че към аберацията ще имаме добавка с плюс или минус от увличането, която ще промени величината и. Пълно увличане означава хоризонталната съставка на светлината да стане равна на земната скорост, което автоматичнно ще анулира аберацията. Е това е проблемът, че никакво изменение на величината на аберацията не се забелязва. Да, но хората долавят аберацията и на земната повърхност, че и в дълбоки дупки, така са я открили преди 300 години. Как става тая работа? Граница на увлекаемост няма значи?

Чудесно. Но това не е увличане. Значи от височина 30 км като идва светлината, сумарно навърта 30 м отклонение поради движението си спрямо някакъв етер. Но това трябва да е без никакво влияние от страна на земята, без някакво увличане, нали? При пълното увличане какво става с тези 30 метра? Как им повлиява увличането от страна на земята, т.е. как увличането от страна на земята повлиява на светлината, създаваща това отклонение?

За който път искаш, повтори отговора поне веднъж: ЗАЩО става така? Аберационният ъгъл не е ъгъл на пречупване. Това е ъгъл, получен в резултат векторно съмиране на скоростта на светлината и скоростта на земята. Ако има увличане, то ще се промени посоката на вектора на светлината, който наблюдаваме, в резултат ще се промени аберацията. Просто е, не разбирам защо не отговаряш конкретно а само увърташ?

Тя че е факт, факт. Но увличането трябва също да е факт, т.е. трябва да и повлияе. Питам, защо не и повлиява? Пак повтарям, знаем че не повлиява. Зашо се случва така?

Не се изисква такъв контрол. Грешка в 10% на скоростта на водата ще доведе почти толкова в крайния резултат, което е съвсем приемливо. А той е взел мерки за ламинарно движение на водата и много по-добра точност. Е нали ти дадох неговата статия, дето всичко е опиано? В линк по-горе. Чел съм я, за разлика от тебе, дето се изказваш без да си в час. Както се вижда от статията, не миу трябва абсолютен контрол. Както и не му трябва микронна точност на каквито и да е размери. И колко тънка е тази прекалено тънка атмосфера? За да видим сметките?

Опитът на Физо документирано достига точност 1/100 от интерференчната линия, което е страшно много за времето си. Ти си фантазирай, без да си се запознал с него. Интересни хитрости прилага Физо. По-късно, 1886 г. Майкелсън и Морли повтарят опита му с подобрен интерферометър и получават много бблизки резултати. Тъй. А при опита на Майкелсън и Морли пътят на светлината е под 15 метра. Хептен не трябва да има увличане значи, щом на една нищо и никаква атмосфера от няколко километра не повлиява. И пак опираме до противоречието Младенов, много по-умни хора от тебе са ги мислили тея неща, глозгани са по много книги и статии във всякакви разцветки. Ти нищо не си прочел, разчиташ на една бедна фантазия и с нищожни математически познания. Ми бедна е фантазията, не става.

А как увличането разбира нашите намерения, че мерим аберация, за да не повлияе на светлината? Това е въпроса. Но вече г задавам за не знам кой път, а отговорът е никакъв. Не става така.