scaner

Самата концепция на Нютоновото пространство като отделено от материята, като контейнер в който тя извършва своето движение, подхлъзва някои слаби духом да си представят че може да се установи някак движение спрямо този контейнер. Но те и за това са слаби духом, щото лесно се подхлъзват по такива уловки

Не лъсва такова нещо от анимациите. Не си го нарисувал. Защо твърдиш небивалици? Избираш да разглеждаш източникът. Трябва да уцелиш ракетата. Знаеш всичко: къде е я в момента 0, с каква скорост се движи, с каква скорост ти се движи куршумът/светлината. За да я уцелиш, куршумът/светлината трябва да достигне до някаква точка във същият момент, в който и ракетата ще бъде там. Нали така се решава задачата? Е, значи от момента на изстрела - t=0 и ракетата и куршумът ще се движат един и същи интервал време Т до срещата. След като ракетата в началният ти момент е била на вертикалата спрямо източникът и се движи със скорост V, то тя ще измине по хоризонталата път S1=V.T за да попадне в точката в която куршумъът ще я улучи. Самият куршум се движи със скорост С и за същият интервал изминава път S2=C.T. От геометрията на задачата виждаме, че S1 е катет на правоъгълен триъгълник (другиият катет е вертикалата от източника нагоре до точката дето е била ракетата в системата на изстрела), а S2 е хипотенузата на този триъгълник. Като знаеш катет и хипотенуза може да сметнеш всеки ъгъл на този правоъгълен триъгълник. Отношението на катета и хипотенуцата ще ти даде синус от ъгъла спрямо вертикалата, на който трябва да наклониш лъча в системата на източника. А самото отношение хубавото му е че ликвидира произволният интервал Т, т.е. е полученият ъгъл валиден за всякакви мащаби. И снайперистите така си нагласят да улучат целите. Избираш да разглеждаш другата система. Там след като имаме събитие улучване (по условие!), нещата са по-прости. Източникът е изстрелял лъч от точка на вертикалата към ракетата. Ракетата в тази система не мърда, след като е улучена, лъчът е вертикален. НО, едно важно но - всичко това е при едно частно начално условие, източникът да стрелля когато е на едно определено място. Ако той е на друго място спрямо ракетата, тогава ъгълът и в системата на източика, а от там и в системата на ракетата, ще бъдат други. Отново свързани - като знаем единния, можем да съобразим другия, но с малко повече сметки. До тук като резутат - два различни ъгъла в двете системи. Всеки от тях определяме като лепваме етикета "стационарна" на съответната система, за да ни е по-привично на интуицията. Но нито на една стъпка едната система не става по-подвижна или неподвижна отколкото е била другата, двете са равноправни докрай. Така работи принципът на относителност, и ти това си нарисувал. Как от всичко това може да разбереш кой е движещият се (в някакъв друг смисъл извън относителното движение, който ти дори не си определил какво значи)? Няма как . Тоест демонстрираш ни само някакво тръшкане. Съзнателно, на инат, което няма как да мине, или несъзнателно, от незнание и неразбиране, което е по-лошият за тебе вариант.

Проблемът е че така си мислиш ти. Но просто обръщайки анимацията и приемайки поред всеки за стационарен, относителността лъсва отвсякъде. И проблемът е че тя е въплътена в ежедневието, интуицията ни работи чрез нея, защото е изградена на придобития опит. В анимациите ти няма нищо от абсолютното пространство, нали? За какво абсолютно движение тогава настояваш? Не ти трябва да знаеш. В едната система установяваш един ъгъл на лъча, той е друг ъгъл в другата система - без никакво предварително знание, знанието е само какъв е ъгълът в едната система. Двата ъгъла са свързани функционално, функционалността не зависи от това коя система е стационарна коя не, и това се вижда от анимациите. Като знаеш единият ъгъл, може да определиш другият. От тук нататък, променяйки този ъгъ в едната система (случайно да речем), ще стигнеш до положение да уличиш ракетата в тази система. Всъщност ъгълът при който попадаме свързва параметрите - местоположение, скорост - нна целта с другият ъгъл. И знаейки тези параметри, можеш да изчислиш нужният ъгъл - без да знае кой се движи и кой не, връзката на ъглите шунтира нуждата от такова знание. Значи разсъжденията, че трябва да знаеш кой се движи и кой не, те довеждат до абсурд. Защото такова знание изобщо не е нужно, тъй като връзката между ъглите не зависи от него. На теб явно ти е нужно, за да запълниш някаква друга сериозна липса. Но тука сам трябва да се оправяш...

И как можем да наблюдаваме такова движение? За да го отделиш от относителното? Това е проблемът. Едно е да сложиш всякакви супер дупер абсолютни характеристики на нещо, съвсем друго е да провериш на практика какви са тези ихарактеристики. Именно за това концепцията за абсолютно пространство е умряла преди векове. Движение (в кинематичен смисъл) изисква промяна на положение. Проблемът на абсолютното пространство е, че за него се твърди, че може да се установи абсолютно положение (за да имаме абсолютно движение), но експериментът показва, че това не е възможно. Тоест че пространството не е абсолютно, от там и че нямаме абсолютно движение. Физиката не разчита на халюцинации и ненаблюдаеми характеристики, а разчита на наблюдаеми величини. Във физиката всяка физическа величина трябва да може да и се даде дефиниция чрез начинът и на измерване, това е нещото, което влага физическият смисъл в нещата. Останалите неща нямат физически смисъл. Важното е да запомниш, че това което наричаме класическа физика е следствие на принципът на относителност, и тя не допуска абсолютни постъпателни движения. И това е в пълен синхрон с наблюденията, т.е. такъв е светът в който живеем.

Защото и в класическата физика система свързана с "абсолютното пространство" не се използва - принципно. Тя е ненаблюдаема. А концепцията на философията след 18-ти век е че ненаблюдаеми физически параметри не оказват влияние на причинно-следствените връзки върху нашият свят (иначе щяха да са наблюдаеми, поне индиректно), и затова е безсмсиено да се въвеждат и разглеждат. По времето на Нютон все още схоластиката в мисленето е имала определяна роля, и мистицизмът е оставил отпечатък (ненаблюдаемите величини са артефакт на мистичното мислене). Нютон не е бил застраховат от това. Така че съвсем естествео абсолютната отправна система отива в небитието - до тогава, докато не се появи експеримент който да я резбилитира. Е, не се е появил такъв експеримент. Значи, не трябва да се съобразяваме с още неизвършен експеримент, иначе ще стане като в приказката за нероден Петко... Точно така. Изчиства концепцията, и въвежда още принципи, които разсвръзват кризата във физиката. Съвсем не му е малък приноса, дори ти да не можеш да го осъзнаеш Младенов, бих ти дал стратегия как да обхванеш нещата. Но първо трябва да постъпиш както анонимните алкохолици, да признаеш поне пред себе си колко са ти повърхностни знанията (след като вече влизаш в противоречие и с ежедневният опит, анимациите). И тогава, като се огледаш да си съставиш план, какво да учиш, как да го учиш, колко да го учиш. Няма да стане за два месеца, като гледам колко си упорит в предразсъдъците най-вероятно няма да извървиш целият път, но поне може да тръгнеш в правилната посока. Положително ще ти хареса, а това е добър резултат при такова начинание. Но първо честно трябва да си осъзнаеш проблемите и какво ги поддържа, без това ще ти остане само да приказваш глупости по форумите и да пощипваш увяхнлото си самолюбие че "програмистът Младенов оборил Айнщайн". Те нормалните хора като видят нещо такова, и реакцията им е ясна... Знам че няма да ме послушаш, просто приятелски съвет...

Именно горните анимации показват, че дори концепцията за абсолютно движение не ти е ясна. Обръщаш с главата надолу всяка анимация, и получаваш погледа от другата система, напълно консистентен със всички изобразени събития. В пълно съгласие с принципът за относителност на класическата физика. При толкова да некажа когнитивни липси и проблеми, какъв е смисълът да настояваш се занимаваш с физика? Какъв комплекс избиват тези напразни и безплодни опити? Замисли се по тоя въпрос, може да извлечеш по-голяма полза...

Не се знае - принцип на относителност. Повтаряй си го, може да подпомогнеш влизането му в главата като я удряш в стена или пирони - казват, че помагало. В интернет ще намериш и други помощни методи Чертежите не засягат абсолютно нищо в което да участва инерция. Първо това разбери, после пак ще говорим. Нямаш сили, не предаваш импулс, нищо. АКо ти е толкова трудно да го възприемеш, считай че светлината идва от безкрайност, и в нужният на чертежа момент преминава през наблюдателят наречен "източник" и продължава към ракетата. Така изчезва обсесията с инерцията Да не говорим, че светлината пренася импулс, но повтарям, това тук не участва. Тук участва само законът за събиране на скорости, а там няма инерция и импулси. Още това базово положение не си проумял, а не може да вадиш заключения без него. Освен това всеки чертеж си е напълно самодостатъчен - показва какво се случва и в двете отправни системи. Така че още тук трябва да се спреш и да се замислиш. Няма смисъл да правиш изводи, преди да си схванал тези базови неща.

Сложи си някой рекламен блокер на браузера, и ще живнеш. Аз съм на Firefox и си сложих първите които ми поаднаха - "uBlock Origin" и "privacy badger" (а може и без този плъгин, той е против проследяване) и ми е спокойно на душата. Много рядко попадам на сайтове, в които картинките се скриват заради "Privacy badger" и трябва временно да го изключа, но това е бял кахър, в сравнение с агресивния поток реклами който те ми спират.

Това е още в основите на класическата физика. Омръзна ми да повтарям - най-основният закон на тази физика - принцип на относителност. Тя е изградена на него, и всички нейни следствия (при малки скорости те се потвърждават перфектно) лежат на този закон. Релативизмаът само приема същият закон, защото се е доказал като истина. Ти имаш някакъв безкрайно тесен светоглед, и непрекъснато се оправдаваш с релативиза за неща, които ги е въвела и стъпила здраво на тях още класическата физика. Толкова тесен светоглед не мисля че може да бъде излекуван... Всичко което е следствие на класическата физика, основана на принципът на относителност, се потвърждава на практика. Това е критерият за истината. Нищо от концепцията за абсолютно движение не се потвърждава на практика. Това е критерият за болестна халюцинация. Схвана ли разликата? Не ми говори в това състояние за истини, ами се лекувай, че някоя главна буква може да подскочи и да получиш допълнителни травми.... Анимациите съвсем друго показват. Освен да ги нарисуваш, трябва и пипе да ги осмислиш, а в случая то е в катастрофален дефицит. Но да, доктрината която ти им приписваш, е несъвместима не само със нещо на светлината, а и с цялата физика. Тук спор няма, никой не може да изненадаш Няма 'значи". Има болни халюцинации, от там нататък логика няма за "значи".

Едно си баба знае, едно си бае, релативизъм. Дори нямаш идея явно, че за скоростите които демонстрират анимациите, класическата физика работи с пълна сила. Страх, страх те е заслепил по всички линии. Но щом ти е кеф да имаш плашило, от което да пълниш гащите и да се оправдаваш за това, моля. Само че това няма общо с физиката, просто е диагноза. Не. Просто е различна в двете отправни системи. Всеки от тях може да бъде приет за стационарен, и тогава по-лесно се демонстрира тази разлика. Но тя е факт, всеки може да измери ъгъла и двамата да сравнят полученият резултат, и тогава се вижда че ъгълът е нещо като печат на системата, независимо какъв друг етикет - стационарна или подвижна и сложиш. Демек ъгълът в една система ще бъде един и същ независимо от нашето желание как да я кръщаваме, което е всъщност проява на принципът на оносителност и което демонстрират всичките ти анимации. Защото ъгълът не е физически закон, че да е един и същ в двете системи, той е обстоятелственост, която в двете системи се свързва суъс съотношение. Просто е Е как да не могат? Анимациите ти го показват - както и да ги менкаш ролите, ъгълът в едната система е раличен от другата и не зависи от ролята. Съвсем си е дефинирана. Щом знаеш ъгъла в едната система - а той зависи от обстоятелствата - така го е избра някой - то можеш да изчислиш ъгъла и в другата система. Просто ти се налага да решиш понякога една проста задачка, идваща именно от принципът на относителност - демек да направиш на ум събиране на скорости, галилеева трансформация демек , за да изчислиш какъв е той, а от там да получиш и траекторията. Предполагам, за тебе това е някаква супер дупер квадро долби висша математика, не си способен да се справяш, и като децата в детската градина веднага си търсиш оправдание - ама води до недефинираност. Ми учи бе, за да стигнеш батковците, дето за тях няма такива недефинираности в тази класическа задача

Ами там ти е проблемът, Младенов, че нищо не си разбрал. Знанието (за каквото и да било) се получава чрез наблюдението. А принципът за относителност твърди, че движещата се и покоящата се система по нищо не се различават по отношение на физическите закони. Тоест ти нямаш знание, нямаш и възможност да го получиш, имаш само предположение. Същият принцип казва, че двете предположеия - кой се движи и кой е в покой - са равностойнни и заменяеми. Така че това ти е основният проблем - като имаш обсесивни халюцинации, ти бъркаш халюцинацията съснякакво "знание" което на практика отсъства. Говорим за праволинейно и равномерно движение, въртенето е друго, и то е абсолютно. Питах те, и пак те питам - как на практика се разграничава - с експеримент - абсолютно от относителнно инерциално движение? Знам че няма такива експерименти, питам те каква е практическата разлика (не теоретическата). Не ми обаснявай "движение спрямо пространството", защото ти дори не си способен да дадеш дефиниция какво е това и как се измерва. И никой не е дал нещо по-смисленно Това че си застинал на Нютоновото абсолютно пространство - неизползвано никъде за нищо в класическата физика - се нарича обсесия. И това е много сериозно състояние, водещо надолу, ако не се вземат мерки. Не му е мястото чрез него да "аргументираш" каквото и да било във физиката. Физиката ясно говори и употребява един единствен вид движение - относителният, и е закрепила това със закон. Всякакви дриуги мислими, но несрещащи се в реалността конструкти (като абсолютното движение), не са физика.

В класическата физика движението е относителнно - принцип на относителнността на Галилей, залегнал като първи принцип в Нютоновата класическа физика. Няма абсолютно движение. Даже са търсили всячески и не са намерили. Нютоновата физика няма нито едно следствие, визиращо абсолютно движение, няма описани практически откриваеми своййства на такова движение, за да може то да бъде определено на практика, тоест няма дефиниция за такова. Но както обикновен, нещо си чел, ама нищо не си разбрал. Колко пъти да ти казвам, че това което ти имаш за класическа физика с "абсолютно движение", е просто твоя сбъркана и болна халюцинация, някакви езотерически градски легенди? Абе научи се да четеш и мислиш. Така нямапш никакъв шанс. Ей на: Принцип относительности "Требование (постулат) принципа относительности и преобразования Галилея (представляющиеся достаточно интуитивно очевидными) во многом определяют форму и структуру ньютоновской механики (и исторически также они оказали существенное влияние на её формулировку). Говоря же несколько более формально, они накладывают на структуру механики ограничения, достаточно существенно влияющие на её возможные формулировки, исторически весьма сильно способствовавшие её оформлению. " Този принцип е сърцето на класическата физика. Ограмоти се малко, а и си вземи лекарствата за да нямаш такива сбъркани халюцинации. Дори СТО за малки скорости изцяло преминава в класическата физика. Анимацията на твоите картинки е с малки скорости, значи отразява само класическата картинка. Но ти си я обясняваш изключително предвзето, куцо и сакато, че - според тебе - имало парадокс и в класическата физика. В този пример, дори (някак!) да се знае кой се движи, във всяка отправна система трябва да има всички случващи се събития. А чертежите са ти тооква калпави, че няма смисъл да се обсъждат в това отношение... Източикът и да се движи и да не се движи, щом се нацелва мишената, и в системата на другият тя ще се нацелва. Тоест това не определя кой се движи или не се движи. Просто е, ама трябва да се мисли... Така че тук ти изобщо нямаш ннищо общо с физика. Чисто психиатричен медицински феномент ни демонстрираш.

До известна степен ме интересува и психиатрическата страна на въпроса, аспектът "до колко още може" да не се разбере нещо очевидно... Тук всичките лимити които бях установил в краткото си земно съществуване бяха разбити напълно...

Дори според СТО ако един обект има нулева скорост по Х в дадена система, то в друга, подвижна система неговата скорост по Х ще бъде различна от нула, на което се основават различните ъгли за които дискутираме. Но няма нужда да се намесва СТО - същите "проблеми" се виждат и в класическата физика, и аз от много време твърдя, че тук обсъждаме класическа физика - нищо от законите на релативизма не участва в анимациите на Младенов. А при класическата физика нещата са ясни, или поне би трябвало да са ясни. Така че не се крийте зад СТО, а ползвайте законът за събиране на класическата физика. И обяснете по кой закон участва инерцията в ъгълът на съответната траектория, за да разберем защо светлината правела изключение. Защо ме карате да повтарям въпроса си?

Всеки човек може да мери скорост в своята отправна система. Единият наблюдател измерва за себе си скорост НУЛА, другият измерва за първия скорост която не е нула. Това реално физическо явление ли е или не е? Какво е обяснението? Ще кажеш, движат се? И защо трябва да има разлика в този параметър, обясни. Каквото и да ми обясняваш, накрая ще опреш до следствие от основните физически закони - само това може да бъде обяснение, всичко друго са недоизказани интуитивни съображения на тяхна база. Е, същото е обяснението и за всяка друга разлика, която се наблюдава между две отправни системи, включително и за относителността на едновремеността. Така работи физиката.

Тъй, това твърдя и аз, за всеки обект включая светлината. Но тук се твърди, че ъгълът ще е различен, ако тялото нямало маса в сравнение със случая, когато има. Тоест светлината (без маса) се твърдеше, че ще нарушава това правило, и то "спорред физическите закони". Та питам, по кои физически закони това трябва да се случва?

Ако имаше гравитация в анимациите на Младенов, траекториите нямаше да са прави. Самото условие изключва гравитация. Ако включваше, трябваше задължително да се укаже в каква посока е тя, защото това допълнително ще изкриви траекториите и е усложни задачата. Затова забравете гравитация и сили. Имате обект, пуснат с някаква скорост в някаква посока. Условие изпълнимо и за тухла, и за светлина. Чиста кинематика. Как инерцията влияе на кинематиката, освен че запазва посоката и скоростта на обекта, ако не му действат сили ( принцип на относителността, първи принцип в класическата физика на Нютон)?

Това е поради гравитацията. В случя няма гравитация, за да се опрости максимално задачата. И така, бихте ли написали физическите закони, според които тяло с инерция ще се движи под един ъгъл спрямо вертикалата, а тяло без инерция - под друг. Без гравитации и други сили, които да влияят на тялото.

Инерцията не участва. Всичко е следствие на галилеевите трансформации - обектът се движи по причина, че се движи гледната точка която го наблюдава, а не някаква приложена сила. Тоест движението му не се повлиява от никакви външни фактори, само се отразява по друг начинн, без намеса на инерции. И това води до всички последствия - вертикална орбита в едната система и наклонена в другата. Коментирах вече вариантите - ситуацията е същата, наклонът на траекторията е различен в различните системи - именно за да се получи във всяка от тях уцелване.

Не следва такова нещо. Ако обекта е неподвижен в една отправна система, движи ли се в другата? Движи се, поради закона за събиране на скорости, който е интуитивната форма на галилеевите трансформации. Има ли някаква роля тук инертности и подобни? Няма. По-общият случай - обекта има движение по вертикалата, но няма по хоризонталата. Образно казано, той върви от източика към сянката която източикът хвърля вертикално в тази система (вместо сянка може да сложиш допълнителен обект, неподвижен спряо източика). В подвижната система какво имаме? И източика, и сянката му по по-горният вариант ще имат ненулева хоризонтална скорост. Следователно тухлата/светлината ще има също хоризонтална скорост в новата система за да попадне в сянката - независимо от инертността си. Законите на физиката за случая са именно тези - закон за събиране на скорости. В случая той напълно описва ситуацията, без инертности, без маси, без импулси (светлината всъщност има импулс, но не от него е споменатият ефект). "Инерция" в случая има друг смисъл - обекта се движи без да му действат сили, които да му променят посоката. Светлиният импулс е подвластен на същата инерция. И именно при такава инерция работи закона за събиране на скоростите. Тази инерция се запазва във всички отправни инерциални системи, но в тях наклона на траекторията е различен. Инерция и инертност имат съвсем различен смисъл.

И сто чертежа да нарисуваш, като не влагаш смисъл, ползата е никаква. Така изобразеното на чертежа, светлината може да заместиш с тухла. Ще се получи същото изображение, щото състоянието на ракетата не влияе какво пада и какво не и как то пада. Пък и на чертежа то пада достатъчно бавно, за да не е светлина а каквото се сетиш. Поведението няма да се измени. Проблемът е подд какъв ъгъл е пуснат обекта в системата на източника, който може да се установи при покадров анализ. Така че проблемът не е светлината, а неразбирането какво си нарисувал. По-точно предразсъдъка че си нарисувал нещо, което всъщност не е такова. И тръшкането в опит да не разбереш какво ти се обяснява къде си сбъркал. Дадох ти препоръка: анализирай всяка анимация кадър по кадър. В кадъра се съдържа моментна снимка на случващото се, която може да бъде изтълкувана от гледна точка на всяка от двете системи - времето е общо, само да разположиш Х-координатата за всяка система. И всяка анимация дава погледът от към и двете системи, не водейки до противоречия. Само показвайки, че това което си мислиш че си нарисува, не се отнася за подвижната система (която и да е тя на картинката). Ей на, на първата анимация и при двата източника обектът (светлина или тухла) е пуснат по вертикалата в системата на източника - не се отмества от тази вертикала, на която е източика и която по условие е началото на системата му Х'=0. Показал си двете гледни точки на една и съща ситуация - стационарен източник и подвижна ракета (ляво) и стационарна ракета и подвижен източник (дясно). На втората аниация си показал обект (светлина или тухла) пуснат под различни ъгли от двата източника, тоест си демонстрирал две различни ситуации. Лявата картинка показва вертикално движение на обекта в системата на източника (обектът не напуска координатата Х'=0 на която е източика в собствената си система), докато дясната картинка показва обект пуснат под ъгъл спрямо източника в системата на източника - този обект се отдалечава по хоризонталата от мястото на източник (маркиращо началото на неговата подвижна координатна система), т.е. движението му в тази система не е вертикално. Вертикално е само в лявата картинка. Изобщо, всички анимации до тук сочат, че ъгълът на траекторията на обекта (светлина или тухла) в системата на източнника е различен от този ъгъл в системата на ракетата. Което ти обяснявам от началото. Изобщо, в случая имаме елементарно приложение на галилееви трансформации: X = X' + V.t Обект който в едната система има нулева скорост по Х' (винаги се намира на фиксирана координата, в анимациите Х'=0), в другата ще придобие скорост V по Х (в тая ситуация тази скорост се нарича преносна). Вертикалният лъч в едната система ще придобие движение и по хоризонталата в другата, т.е. очевадно ще стане наклонен там. Законите на физиката го изискват, и колкото и да се тръшкаш, спасение нема. Без значение светлина или тухла разглеждаме, галилеевите трансформации не ги интересува импулси или маси.. Предразсъдъци, основната болка от която страдаш. Изобщо, винаги когато те засърби за някакъв "парадокс" във физиката, направо тръгвай да търси предразсъдъка лежащ в основата. Ще си спестиш маса време за по-полезни неща. Такава неадекватност не съм срещал...

Не се бъзикам, съвсем просто е, правил съм го и сега бих го повторил (за минута става), но шоколада ми свърши

Това са твои сбъркани очаквания. Тъпчо, нали ти показах как да си анализираш картинката и в двете системи? Кадър по кадър. Разглеждаш единия кадър, като го ориентираш долу да е стационарната система, а подвижната система да е горе. Например ракетата да е долу, източникът горе. Вадиш си съотношенията за системата на ракетата. После обръщаш същият кадър на 180 градуса. Източикът идва долу, разглеждаме го като стационарна система, ракетата горе разглеждаме като подвижна система, правим си заключенията от тази гледна точка. Кадърът изобразява момент от сцената на случването, с информация и за двете системи. И веднага виждаме, че в различните системи се случват различни неща. Ако по този начин анализираш втората картинка, дето става улучването, ще видиш, че на последният кадър, и от двете системи погледнато, имаш улучване (естествено, нали кадърът е един и същи?). Което напълно противоречи на безсмисленото ти завление по-горе. И пак във всяка система ъгълът на траекторията е различен. Но ти приказваш без изобщо да мислиш... Както обикновено. Ха да видим кога честността ти ще надделее над честолюбието, и има ли я изобщо...

Явно нищо читаво не си измислил, след като все нещо се налага да променяш Знаеш ли как в кухнята, с подръчни кухненски прибори и парче шоколад може да се измери скоростта на светлината? Ето ти задачка, има просто решение.

Кое му е доброто утро? Че показах че парадокс няма? Ми смени си очилата де. Ами видя, че не е парадокс. Просто това е естествеото на нещата. Това което наричаш парадокс е просто две несъпоставими картинки, за които неизвестно защо очакваш да показват някакво съответствие. Демек проблемът е в неадекватните и сбъркани очаквания и представи които демонстрираш. Реалността се видя при кадровото разглеждаме - имаме по физически закони два различни ъгъла на траекториите на светлината в две системи - щом лъчът в едната е вертикален, в другата по необходимост е наклонен. Два ъгъла, повтаряй си, не един . Никакви инертности, никакви дяволи и простотии. Всъщност само геометрия. Е, ако за тебе всичко което не знаеш, е парадокс, работата ти върви на много зле.