scaner

Няма.

Думите на Скенер се илюстрират перфектно с долния ред на картинката, който илюстрира движение на налюдател спрямо светлинни вълни. Затова е добре да следиш контекста. По въпроса за аберацията - основната причина е, че скоростта на светлината е крайна. Няма значение вълна или поток корпусули. Никакво.

Ти остави сега Планк, той само е дал началната идея. Гледай после квантовата механика, която се хваща да изследва всеобхватно свойствата.

Квантите не са нито частици, нито вълни. Те са нещо друго. И това "друго" има свойства и на вълни, и на частици.

Но веднъж като установиш, че все пак има аберация, и че тя точно се описва с корпускулярния модел, всичко си идва на местата. И квантовата механика това ни казва - светлината не е вълна. "Електромагнитна вълна" е евфемизъм.

Вълната не е локален обект. Може да смутиш или погълнеш част от енергията и, останалата част продължава. А фотонът се поглъща изцяло - значи вълната дето е в някакъв (на практика неограничен) обем на пространството, да се събере изцяло в точка? От тези свойства възниква дуализма, нито само вълна, нито само частица може да опише поведението на кванта.

Не знам защо мислиш така. Има сплетени двойки от електрони, държат се по същата статистика - спинът им се определя чрез магнитно поле, ролята на вълните тук е че обектите са квантори Ами тя е математически обект, такъв обект е математически описан отвсякъде Това да защитаваш некоректна теза не те прави нито един от двете групи. Ако фотоните бяха само вълни, нямаше да могат да се поглъщат локално и изцяло.

Идеята на сплетените двойки в квантовата механика е, че двете части на една система се намират в едно общо състояние, а не в две факторизирани, т.е. самостоятелно определени. Това общо състояние има различно поведение в класическата и квантовата физика. Например, в класическата физика може да се твърди, че всяка част от системата в общото състояние се намира в едно факторизирано състояние (например подсистема А има спин +1/2, подсистема В има спин -1/2), но ние просто не го знаем, и като направим измерване, ще го определим, и всичко е тип-топ. От квантова гледна точка обаче не е така, системата се намира в състояние на суперпозиция спин+1/2 и -1/2, и при измерването двете системи застават в едно от двете състояния. Двата варианта всъщност описват първия локалния реализъм на Айнщайн (реалността е определена, но не не я знаем, в случая всяка част си има предварително зададен спин), и квантовият вариант (реалността се създава в резултат на взаимодействието, т.е. тя е променлива, в случая, всяка част няма спин, той се създава в резултат на взаимодействието ). Така на пръв поглед като че ли е почти едно и също, но неравенствата на Бел дават тънката разлика която може да се проследи между двата варианта. И чрез иамерване можем да определим дали сме в първия вариант - класическа смес, но не я знаем колко е предварително, и квантова суперпозиция. Експериментите на Аспект казват, че е вярно второто, имаме квантова суперпозиция, с всичките свойства които квантовата механика натоварва вълните, дуализма и всичко.

Ами в случая имаш несиметрия в обстоятелствата. Знаем колко е дистанцията в покой, съответно получаваме колко ще бъде и ако тази дистанция (разглеждана като отсечка) се движи. Тоест тази особеност - дистанцията в едната система е неподвижна а в другата се движи - предопределя разликата която се получава. А тази особеност на дистанцията е дадена по условие, т.е. все нещо знаем Не ни интересува кой приемаме за движещ се и кой не, зададените неща са достатъчни за решаване на задачата. Просто при повърхностен поглед над задачата не се обръща внимание на обстоятелствата, и това води до парадокса.

Проблемът обаче идва от това, какви са вълните. Ако вълната е класическа, резултатите от корелацията при сплетените двойки ще се описват от класическата статистика. Ако вълната е квантова - дуализма - тогава резултатите ще потвърждават квантовата статистика. Именно тънката разлика между двете се демонстрира при експериментите на Аспект. Тя това е била идеята - още след спора на Бор и Айнщайн, след намесата на ЕПР парадокса, общото становище на физиците е, че единствено експеримент би разрешил проблемът с двете интерпретации. Но по онова време още не се вижда експериментален път, и едва теоремата за неравенствата на Бел дава количествен критерий за разликата между двете теории, класическата с неизвестни скрити параметри, и квантовата: ЦЪК Синята линия показва хода на квантовите корелации между фотоните в сплетените двойки, червената - класическата корелация. Вижда се, разликата е доволно малка, и трябвало да минат 20 години за да се направи експеримент с достатъчно добра точност да различи двете статистики. И това е бил този на Аспект. Преди това е имало и други, но не всички въпроси в тях са били изяснени, и за това не се броят.

Ако внимателно прочетеш какво съм написал, точно това е идеята за подвижният близнак - земята се движи, и трябва да извърви дистанцията земя-сириус отдалечавайки се от него, после приближавайки се. И всичко това по времето на подвижният. Разликата, от която цъфва "парадокса" е, че по условие в системата на земята подвижният трябва да извърви 8 светлинни години, а земята в системата на подвижния - като следствие от условието, само 4.8 св. години. Всичко друго е еднакво. Съответно двамата изминават различно разстояние за различно собствено време. И при срещата сравняват натрупаните разлики по собственото време.

Значи съвсем накратко: парадокс на близнаците. Имаш двама близнака на земята. Единият тръгва да пътешества до Сириус, на 8 св. години разстоянние. Движи се със скорост 0.8 .с, лоренцовият фактор е 0.6. По наблюдението на земният близнак, подвижният ще пътува 8/0.8 = 10 години до Сириус, и още 10 обратно = 20 години пълното пътешествие. За подвижният близнак, разстоянието земя-Сириус търпи лоренцово скъсявне, в неговата система то ще е 8x0.6 = 4.8 св. години. Значи - в неговата система се движи земята - тя ще се отдалечава от него за интервал 4.8/0.8 = 6 години (а през това време Сириус ще се приближава към него). Когато Сириус достигне втория близнак, земята почва обратно да се приближава, със същата скорост, и ще пътува още 6 години, сумарно 12 години. Значи за земният близннак до срещата са изминали 20 години, за пътуващият - 12 години. Значи, той е по-млад. На посоченият сайт това накратко е в една мака табличка примерно дадено. Това е добро за отскок.

За земните явления СТО казва, че класическата физика (и Галилей) е добро приближение при малки относителни скорости. Но вече за комуникационните спътници от GPS системата, дето се движат с около 2.5 км/с, релативистските ефекти започват да се проявяват. А това е доста малка скорост в сравнение със скоростта на светлината. И спътниците съвсем не са леки предмети. Самата земя е обект дето се движи с 30 км/с, в някои отношение и при нея могат да се проявяват такива ефекти. Просто при по-високи скорости тези ефекти се проявяват по-силно, а при мюоните хептен, те лесно се ускоряват и за това дават добро поле да се изследват тези ефекти. Значи светлината като вълна не става за обяснения. Трябва да се ползва светлината като корпускулярен поток А че орботалното движение е в основата на аберацията, тук няма мърдане - количествено аберацията се обяснява точно чрез него. Няма други обяснения, които да се потвърждават количествено.

Сериозно? А контекста какъв е? Пробвай.

Относителността на едновременността е доказана експериментално и пряко (time dilation), а скъсяването на дължини е доказано индиректно (магнитното поле). Нямаш оправдания тука. А и да не бяха, това няма значение за темите които обсъждаме. Проблемът във всички тези теми не е дали са доказани или не. Във всичките тези теми се прави някакво моделиране на база приети за верни законите на СТО, и се разглеждат следствията, с надежда за някакви противоречия. И не, противоречия нийде се не видят. Ами факт е, че експериментите я потвърждават а не я опровергават. И е факт, че повечето от тея дето спорят имат някакви ментални проблеми и не могат да следват простата логика "ако...то...". Ей на, която от околните теми да погледнеш, като щамповани са: ама защо са по-къси интервалите, защо тук е усукано а там не, всякакви субективни сърбежи се представят за противоречия и не знам какво си... Мъкаааа..

Съвсем съвременните постижения в това отношение не ги следя. Но по информация от 1977 г. в muon storage ring се достига скорост на мюоните 0.9994 от скоростта на светлината, което забавя тяхното време 29.3 пъти, т.е. толкова пъти се увеличава времето им на разпад. Скоро срещнах информация за експерименти с 0.99997 от скоростта на светлината, но не знам конкретни други подробности.

Това само споменавам като факт, че тръгването и спирането там на влакове и часовници не влияе по друг начин свен чрез скоростта която те притежават. Вече споменах, величината на ускорението не влияе на часовниците. Влияе само величината на скоростта, точно по Айнщайн.

Ох, не ми се обяснява за енти път... Приеми го на вяра тогава. Или почети, тръгни от ТУК.

Използват се несплескваеми часовници Тея с кукувичката се полват само в специални случаи.

Изостаналите часовници са в много добро количествено съответствие с предсказваното от ЛТ. Близнака като спре, е вече по-млад, защото му се натрупва ефекта. А е доказано, че ускорения до 10 на степе 19 пъти земното ускорение не влияят на часовниците, влияе само чрез скоростта която те осигуряват, както е според ЛТ. Тука няма никакво мърдане.

Какви железни доказателства очакваш? Имаш постулати, те дават следствия, следствията са проверени и доказани. Time dilation е доказан, какво се пениш на относителността на едновременността тогава? Ще ти кажа - не разбираш каква е връзката. А невежествтото в тази му тежка форма не се лекува...

Остави мисловните експерименти. Те са един нормален метод за моделиране - при допуснати за верни физически закони, какви следствия се получават от тях. Един вид, ако направим експеримент и тези закони са верни, какъв резултат ще се получи. Проблемът е, че на някой не му харесва резултата по някаква причина, и почва едно тръшкане, ама не е нормално, ама как може да се получи това, неестествено било и т.н. Все емоционални и субективни аргументи, нищо смислено. Никой не е правил тези експерименти в реални условия при релативистски скорости, и се опитва познатите му експерименти при нерелативистски скорости да използва за критерии - това можело да е верно а онова не можело. Тоса разбира се са само предразсъдъци, но не се усещат хората. И изписват дълги теми, борят се да покажат колко са им яки предразсъдъците и как сами не могат да се справят с тях... Това са резултатите тук, които мисловните експерименти ни дават

Отправните системи отразяват едни и същи събития. И нищо повече, нататък действителността е такава каквато е. Ако в две отправни системи се наблюдава точ в точ едно и също, те ще бъдат една и съща. Така че какво забранява в две системи да се наблюдават различни неща? Все реторични въпроси. Кой физически закон забранява горните разлики за две различни отправни системи? Няма такъв. Би било противоречие ако тези разлики бяха в една и съща система, но не би. Най-простият класически пример: в една система имаме неподвижно топче, в другата система то се движи. Това не е ли противоречие? И ако не е, защо горните ефекти трябва да са? Двойка. Къде са парадоксите?

Нещо ми се струва, че ако почнем само да публикувме готовите решения, "това е така", "онова е иначе", "три поклона в ляво" и т.н. вместо да оставим хората сами да осмислят нещата, форумът лесно ще добие някаква догматична и почти религиозна форма. Уверен съм, че тази задача ще инспирира интересни разсъждения, и ще бъде кощунство да ги прекратя преждевременно, в който и да е момент Нека този филм да има малко съспенс и отворен край...

Променя, поради неедновременността на достигане на едно ниво в двата края, точно това което обсъждаме.