scaner

Кой се крие зад формули? Формулите са велико изобретение, те позволяват да изобразиш и да разиграеш всички възможни ситуации, само манипулирайки просто върху тях. И след като за две различни ситуации - чрез лоренцовата трансформация, и чрез правоъгълният триъгълник, получавам едни и същи формули, всяко заместване в тях за конкретно число ще дава тъждествени резултати. Докато твоят начин е непроверим на практика - в крайното число не се съдържа нищо нито от изходните зависимости, нито от прилаганите междинни стъпки. Ако стане някакво разминаване - гориш, както в случая. Така че аз няма какво да добавя - при мене всичко е вързано, проверимо и непротиворечиво. Ти трябва да обясниш от какво се е получила разликата при тебе, която теорията не предсказва, което и аз потвърждавам - пак да добавя, лесно проверимо.

Прочети внимателно какво съм написал. Работил съм с формули. Който иска конкретни числа, накрая може да си замести. И това беше целта на доказването - времето за което стига светлината от източника до приемника, получено чрез лоренцовите трансформации, съвпада напълно със същото време, изчислено по правоъгълният триъгълник в самата система на източника. Може да провериш формулите ми. А ти защо получаваш различни числа, не знам. Не е проблемът в СТО.

За всеки конкретен пример, на който може да му хрумне на човек, едва ли може да се намери сериозна литература, в която да е описан. Затова и хората преподават съответните предмети, за да може заинтересованите сами да си решават конкретните задачи. Просто провери сметките, аз за това съм ги написал в общ вид, да са проверяеми, а не да са само с числа. Така ще разбереш, че не съм ги изсмукал от пръстите. Но и ти си стигнал до същите изводи - в системата на източнника светлината ти катери един триъгълник, и след като - според СТО - трябва да е със същата скорост, явно това катерене ще отнеме повече време Без тръбата да си променя нищо в размерите, просто в системата на източника светлината има и хоризонтална съставка на скоростта, което прави вертикалната и съставка по-малка, за да се съхрани големината., което път е това което отнема допълнително време.

"Там "където се показвало" са много оплетени конци... Най-малкото, има някакви безсмислени картинки които не следват някаква логика, а само субективни нагласи на автора им И всичко посолено с много тръшкане. Нали се сещаш, ситуация в която нещо се случвало само в една система е срам за автора и, не за някакви теории. Ако внимателно се вчетеш в това, което съм написал, аз дори не съм избирал стационарен. Само съм избрал координатите на едно събитие в една от системите, и съм ги трансформирал. Изобщо, във втората част на това, което съм написал - проверката на резултата - аз решавам обратната задача - изчислявам координатите на това събитие в системата на източника, приемайки него за неподвижен, за да направя проверката, И тя е успешна. Всичко си е така както трябва да бъде, и не разбирам за какви проблеми става дума.

Фантазираш си. Празни приказки.

Ами смятай от обратната страна, никой не ти пречи. Ето, имаш вече събитията в К', направи трансформация обратно. Трябва да получиш (и ще получиш) това което е дадено по условие в системата на наблюдателя. Проблемът тук е, че параметрите в системата на източика може да се получат по-лесно разглеждайки системата на наблюдателя. Тоест изборът е само за удобство, не е определящ. Пробвай.

Само в системата на наблюдателя. В системата на източника не е, затова и там пътува по-дълго време.

Там си е. Разликата между наклона, под който се разпространява светлината в системата на източника (по хипотенузата на триъгълника) и вертикалата в системата на наблюдателя.

Не, това не е проблем на релативизма, а на мислителите на примерите А дали е така? Или всичко е продукт на криви сметки? Да видим. Тъй като не съм любител на директните сметки с числа, ще въведа съответни обозначения. Система на наблюдателя К, система на източника К' (всичко за нея с примове). Краят на тръбата, който е при наблюдателя, стои неподвижно в системата К на координата х=0. Източникът се намира неподвижно в системата К' на координта x'=0, краят на тръбата който е близо до него в тази система се движи със скорост v. Всичко това е по условието. Дължината на тръбата H = 300000 км. Времето за което светлината изминава пътя през тръбата със скоростта на светлината c в система К: (1) Т = H/c = 1 секунда. Скорост на източника v = 150000 км/с. Значи светлината ще достигне до наблюдателя след време Т. Тоест в този момент източника ще се е отместил по оста x на координата (2) Нека за удобство обозначим лоренцовият член Така... Нека за този момент на пристигане на светлината до наблюдателя направим лоренцова трансформация на далечният за наблюдателя край на тръбата, тоест на събитие в момент t=T, x=0 (по Y не правим трансформации, те не променят там нищо). Имаме: (3а) (3b) X' е координатата, на която се е отдалечил краят на тръбата от източника в момента когато светлината достига другият край на тръбата, Т' е моментът в тази система когато това се е случило. Какво виждаме? Виждаме, че в тази система |X'| > |X| (по абсолютна стойност, като дължини на отсечки спрямо нначалото на отправната система), тоест наблюдателят в системата К наблюдава отсечката Х' скъсена, като Х. Но виждаме и как часовникът на наблюдателя от К се забавя в системата на източника (предишното му показание го имаме в момента на сверяване, 0) Съвсем естествено, в системата на източника този часовник е подвижен. Да направим обратна проверка. В тази система (К') светлината се движи по наклонена траектория: докато единият край на тръбата се отдалечава от източника, светлината напредва нагоре по тръбата. Тоест тя реално ще се движи (със скорост с) по хипотенизата на правоъгълен триъгълник, единият катет на който ще е дължината на тръбата Н, а другият катет ще е дистанцията на отвора на тръбата от източника (по хоризонтала). Тоест, когато светлината достигне наблюдателя след време T' от момента на излъчване, то хипотенузата ще има дължина c.T', единият катет Н, а другият катет (отдалечеността на тръбата от източика) ще е v.T'. Значи имаме следната питагорова теорема: (4) , за междинните резултати се правят замествания с (2) и (3а) Виждаме съвпадение с резултата от трансформациите, (3b), което потвърждава правилността на сметките. Та, кое не било вярно?

Хохохо, като те сгащис с отрицателни знания по физика, се опитваш да компенсираш някак, ама пак не ти се получава И няма да ти се получи, с полиран мозък до тука.

Ми от задачата се видя, ти даже не знаеш какво се търси, и тея жалки опити да "разсъждаваш" и да се дуеш са само комични, показват че всичките ти опити за оценки са въздух под налягане Когато се научиш да решаваш задачите от пети клас, пак ела, дотогава - долу в тинята!

Мнооого умно заключение, няма що. Така стават издънките, като се опитваш да свързваш неща дето нямат връзка Носел значи човека палто от зааешки кожи, значи бил заек... Явно не осъзнаваш колко си зле.

Патките са много по-напред по коефициент на интелигентност от тебе. Дишаш им прахта

Правилно, не си струва усилията да ти бръчкам гладкия мозък...

Не, това е осреднена скорост, не средната скорост. Средната скорост се определя от пълният път за пълното време, осреднената скорос е осредняване на междинни скорости. Добре е да научиш базовите положения от физиката, преди да се буташ с батковците тука. Включи поне малко мисъл, имаш следната ситуация. Моторист пътува 10 часа с 50 км/час, и накрая за 1 минута форсира и вдига на 150 км/час. По твоята логика средната му скорост трябва да е (50+150)/2 = 100 км/час? Не е ли твърде тъпо дори за неграмотник?

Ами елементарно, Уотсън. Нека разстоянието между двете точки, за определеност, е 100 км (може да е всяко друго, същият резултат ще получиш). Значи в едната посока пътуваш със скорост 50 км/час за време 2 часа. В обратна пътуваш със скорост 100 км/час - съответно за 1 час. Значи си изминал общо 200 км за 3 часа. Е, колко е средната скорост? Средна скорост, по определение е общият път за сумарното време, 200/3 = 66.67 км/час,. Нали ти казах, задача за пети клас. Но мисля, че пак няма да видиш нищо?

Това е елементарна задача за пети клас, и средната скорост в тоя пример е 66.67 км/час, никакви 75 км/час. Това само демонстрира устойчиво ниво на неграмотност... Това че не знаеш какво търси ММ експеримента си е само твой проблем.

На тебе винаги нещо ти липсва за да схванеш, явно нещо с главата ще да е... Не става с тръшкане тая работа, като си сбъркал трябва да си признаваш, а не да се правиш на клоун.

Написал съм ти го като за първолаче. Ако се опиташ да го прочетеш вместо да фантазираш измислици, може и да научиш нещо ново.

Това няма да компенсира времето за движение, и ще имаме изместване по фаза. Ей ти пример: Нека разстоянието между двете точки е L. В едната посока светлината се движи със скорост C+V, и изминава разстоянието за време T1=L/(C+V). В обратна посока ще се движи със скорост C-V, и ще измине разстоянието за време T2=L/(C-V). Тоест ще направи пълен трип за време , което е повече от времето ако нямаше етерен вятър (при V=0). А изменяйки се времето за движение на светлината, при среща със светлината от другото рамо ще има изместване на фазите.

Така е, само че това е половината от експеримента на ММ. Втората половина се състои в това, установката да се завърти на 90 градуса. Ако времената за които и двата лъча се движат по своите пътища се запазят, то интерференчната картина ще се запази, защото фазата между тях ще е постоянна. Обяче етерът, ако го има, ще повлияе на картинката. Той влияе на лъча, който се движи по посока на етерният вятър, и не влияе на напречният (влияе, но по-контролирано, ако така може да го наречем). На лъча по посока на етерният вятър ще се променя скоростта и съответно в крайна сметка, ще се промени времето за което се изминава геометричният път. Но това просто ще доведе до постоянна фазова разлика с другият лъч. Като завъртиш на 90 градуса цялата постановка обаче, двата лъча си сменят местата, и тогава вторият лъч ще бъде под въздействието на етерният вятър. В крайна сметка и на двата лъча трябва да се промени времената, за които те изминават своят геометричен път, и това да доведе до изместване на интерференчната картина при такова завъртане. Това е което се е търсело, с колко ще се измести тази картина. Е, опитът сочи, че се измества с много по-малко отколкото се очаквало, в рамките на грешката. Опитът би открил етерен вятър, стига да го имаше.

Уточни си какво разбираш под фаза. Ето например едно хармонично колебание може да се запише в следната форма: Е, фаза е целият израз в скобите. Както забелязваш, това е величина, която зависи от времето. При вълна - ще зависи и от мястото. Повече за фаза. Това означава само че в точката на отражение фазата не се променя. Но по пътя на вълната фазата се променя, виж по-горе. Въпроса ти до голяма степен няма смисъл. Както ти показах, фазата зависи от времето. Затова има смисъл друг въпрос, ако имаш две вълни, те с каква разлика по фаза са. Тази разлика може да не зависи от времето (при еднакви честоти) и може да се визуализира чрез интерференционна картина, и тогава става възможно да се измери. Но самата фаза е величина която зависи от времето и мястото.

Чак "няма как да съвпадне" е много категорично казано. Факторът "разстояние" се елиминира защото светлината на връщане изминава същото разстояние. Забравяш, при аберацията няма връщане. А при ММ точно това се търси, ще ли съвпадне по фаза или не.

Това е доста съмнтелно твърдение, пред вид различната скорост наблюдател-източник и последващият от това доплеров ефект. Но при аберацията никой не гледа промяна в честотата, тя не е важна за ефекта а само страничен ефект, ако я има. По фаза също няма как да съвпадне, там фазата зависи от разстоянието и е също случаен фактор. При опита на Майкелсън-Морли е друго, там ако честотата се променя, се срива интерференчната картина на която разчита опита, така че там няма такива промени. Няма защо да меша аберация и опита на ММ, съвсем различни неща са, почиват на различни принципи, изобщо...

Бъркаш. Нищо в установката не мери нещо свързано с честоти. Мери разлики на фази, това е съвсем друго нещо, и е свързано с разликата в пътищата.