scaner

Това, че количествено аберацията може да се обясни точно с величината на орбиталната скорост на земята, която следва и от законите на Кеплер, и от други астрономически наблюдения. Тоест аберацията се вплита неразривно количествено и непоклатимо в мрежата с много други физически наблюдения и ефекти.

Няма смисъл. Това няма никакво значение. Ей на, нарисуваната векторрна сума е валидна и за вълни. Хипотезата му се отнася за произволни обекти. Корпускулите са само частен случай на такива. Така че имаме съвсем определена закономерност, не случайност. Заблуда без никакви доказателства. Забрави антиутопиите и се върни в реалността. Успешнни са тези теории, които се доказват, и тази на Брадли е една от тях. Фантазирането "какво би станало" не е предмент на физиката. Всички наблюдения, потвърждаващи модела на Брадли, плюс неговата основа - събирането на скорости. В съвкупност това е физика. Всичко останало са празни бълнувания.

В случая с Гама Дракон е имал късмет. Едното отклонение е било леко напред от вертикалата, другото отклонение е било леко назад. Ъгъла на аберацията е някъде между тях, и с много добро приближение е средната величина, точно нагоре по вертикалата, 90 градуса. С това приемане, естествено се допуска някаква малка грешка, и с тази грешка ще бъде и определена скоростта на светлината, но ако се оцени тази грешка тя е съвсем приемлива, доста по-малка от грешката с която са измерени самите наклони. Но в резултат може да сметнеш скоростта на светлината.

Естествено че има. Всеки физик е чувал че скоростите се събират като вектор, скоростта на светлината и тази на земята не правят изключение. И това решава всички въпроси. Проблемите остават само за невежите, които продължават да не го разбират. Но са си само техни Няма значение корпускули или вълни. Принципът е еднакъв. Скоростта на вълните също участва във векторната сума по същият начин както и корпускулите. Неговият телескоп единствената му работа е точно да установи видимият наклон. Нищо повече. Дължината няма роля в това действие и никога не е имала. Ако имаше, други независими астрономи по същото време (които естествено да работят с други телескопи) нямаше да потвърдят същите наклони и да оценят същата аберация. Пропускаш този момент Брадли и Молиньо се специализират сами да си правят телескопите, и създават няколко, най-големият от които с фокусно разстояние 8 инча (2.4 метра) - това е фокусното разстояние, не самата тръба на телескопа (всичките са били огледални, много различни от картинките с които си свикнал, но пак добри да определят направлението). Не е ясно с кой от телескопите са работили, но като се има пред вид че са мерили години, вероятно са ги сменяли. Но съвсем естествено, целта е била само по-точен резултат Както казах, няма начин да не я потвърди. Телескопът служи само за определяне на наклонна, който зависи от скоростта на земята и скоростта на светлината в случая. Циклиш. Циклиш.

И от къде знаеш, като не знаеш цялата история? Гласове ли чуваш, как?

Това не е обяснението на Брадли, а твоята представа, щото не се сещаш за други обяснения. Още повече, че по това време Кристиан Хюйгенс вече е създал вълновата теория на светлината. Не си в час изобщо, само си измисляш. Не става така. Няма такъв вариант. Дължината на неговият телескоп както виждаш не участва в определянето на скоростта на светлината, следователно няма как да потвърди или опровергае каквото и да било. тя няма отношение към резултата, той е валиден за произволни дължини. Това е смисъла на резултата в случая Добре е да го разбереш, вместо само да го повтаряш.

Ами изказвам обоснована хипотеза, изграждам на нейна база модел, измервам и изчислявам. Така се прави във физиката. И о, чудо, получавам много близко попадение до вече известното измерване на Рьомер. Което е само потвърждение от независим източнник за величината на скоростта на светлината, а от там косвено и за верността на модела. Воаля! Дължината на телесккопа, както виждаш, тук не участва. По простата причина че във формулата в която тя участва, не участва известната орбитална скорост, а друга, неизвестна

Именно. Обявяваш я за неизвестна, всичко друго във формулата ти е известно, решаваш и намираш. Това мислене се възпитава още в трети клас, ти що си го проспал? Защото от стотина коментара си затънал в заблуди и се опитваш да заблуждаваш и другите без никакви аргументи. Имисляш си какво казвала класическата физика (пълни измишльотини), намесваш някакви абсолютни движения с които тя няма нищо общо, измисляш си какво бил казал Брадли (пак според ограничените ти познания, разбира се), тая мелодрама не е физика. Белким те стресна, ама дебелокожието ти изиграва лоша шега...

Брадли няма нищо общо. Проблемът ти е, че вече го избиваш съвсем на мозаична шизофрения, правейки се и на Брадли Успокой се и си пий редовно лекарствата, физиката не е за тебе.

Естествено че може. Може да се изчисли и за всеки друг телескоп, на който не знаеш дължината му, по формулата която дадох: Щом знаеш всички величини освен скоростта на светлината. Не ти трябват дължини, защото резултатът не зависи от тях. Живееш в тотална заблуда, удавил си се в предразсъдъци, затова нищо не ти се получава в обясненията, а си измисляш всякакви призраци - етери, увлчания, абсолютни движения я:) Само че това е за клуб "Религия и мистика".

Това което си цитирала е в контекста малки разстояния, когато излизат лъчи от точков източик и попадат на някаква площ. Например ако площа е квадрат разположен симетрично перпендикулярно на оста Х, тези лъчи няма само да вървят по оста Х и да попаднат в центъра му, а и ще се отклоняват от оста Х, ще попадат примерно във върховете на този квадрат, т.е. ще се движат под ъгъл спрямо оста Х, а по този начин и под ъгъл спрямо вектора на скоростта на този източник (или на самата площ), което е всъщност точно условието за аберацията. При звезда ситуацията е малко по-различна. Площа която осветява звездата няма значение, тя е много далеко от нея и лъчите излизащи от звездата към тази площ на практика са паралелни. Тук от значение е другият елемент - че тези лъчи сключват някакъв ъгъл с вектора на скоростта на звездата спрямо площа (или обратното). Но точно това е важното условие за аберацията. По този показател двете ситуации се описват по еднакъв начин.

Ето ги предразсъдъците, за които говоря. Нагълтал си се с неща дето изобщо не си разбрал, и сега вече е късно за промяна, мозъка ти се е вкостенил.

Защото мисли чрез щампи, чрез предразсъдъци. А точно другата картинка показва какво се случва в системата на телескопа, за която всъщност Брадли съставя обясненията си. Но това ще го разбере само човек дето се опитва да мисли. Това не е обяснение на Брадли, а твой нещаствен и погрешен опит. Затова и не работи с друг телескоп. А какво му е пречело да приеме, че лъчите идват под ъгъл 45 градуса? Нали така и така приема? Това да не ти е рулетка, че някой ще приема неща? А твърдението за нещо "вътре в телескопа" си е пак твое. Не намесвай Брадли в жалките си опити за обяснения. Жалка история.

Тъй, тъй. Като съм те затиснал в ъгъла и нямаш аргументи, почваш да се оплакваш че боляло? Така е, оплаквай се. Това с нищо няма да навреди на никой.

В изчислението с триъгълниците участва скорост, която е скоростта спрямо звездата. Не виждам частта зависеща от орбиталната скорост?

Напрортив, болни са тези мозъци, дето ритат срещу реалността, която СТО описва съвсем коректно Който рита срещу реалността, обикновено реалността го наритва яко...

Всъщност зависи. Особено ако наблюдаваме много далечни звезди и галактики, дето се отдалечават по закона на Хъбъл от нас, ще се наблюдава по-червено и по-малко червено отместване, т.е. отклонение около едно базово червено отместване, осигурено от скоростта на звездата спрямо земята. Като разликата ще е доста нищожна. За много по-близки обекти пак ще има разлика, и пак ще е слаба. Редуване на червено със синьо отместване би имало само спрямо неподвижни спрямо слънцето обекти, каквито май не се срещат на практика Само за информация, дори за слънцето, спрямо което земята не си променя на практика разстоянието, се наблюдава червено и синьо отместване от повърхността му (крайщата му) в резултат на неговото въртене (около 8 км/с скорост на поърхностните му слоеве).

Брадли експериментално е определил разликата 20 ъглови секунди. Как той е отграничил "общата" аберация от причинената от орбиталното движение? Изобщо, каква е ролята на орбиталната скорост, като за изчислението е нужна пълната скорост на земята спрямо източника, не спрямо слънцето? Така е, така се прави в класическата физика. Но при СТО векторите се преобразуват с лоренцови трансформации, може би в селското ви ромско училище не са ги преподавали? Това показва само собствените ти ограничения, не някакви проблеми на СТО

Твоите заблуди са си твои заблуди. На кого му пука че не си наясно с нещата? ...казал човека, дето си няма понятие от СТО. Тц, не противоречи. Това е фундаментално свойство на векторите, и всяка теория която го ползва - а никой не го е отменил и за СТО - не може да влезе в някакво противоречие, след като получава резултат потвърден от експеримента А защо ползваш орбиталната скорост на земята, а не някаква друга? За картинката какво значение има скоростта да е точно орбиталната?

Искам линк, не твоето тълкувание и представи. Те, както видяхме, за нищо не стават. Ето ти грешката. Вертикалността на лъчите се приема при условие неподвижност с източнника, т.е. ако земята не се движеше спрямо него, и това е написано навсякъде. А ти приемаш буквално, че така идвали независимо движението на земята, и чак после нещо ставало. Ей на, удължи "телескопа" колкото искаш, километър, милион светлинни години, сметките ще дадат все същият наклон. Следователно, лъчът си е така наклонен изначално за движещата се земя, не зависи от телескопи. Ми чети повече, за да не се моткаш толкова елементарно. Просто е, скоростта на светлината се сумира векторно със скоростта на земята и се получава резултатът, без никакви телескопи. А резултатът не зависи от дължината на телескопа Освен това, Брадли няма как предварително да знае дали лъчите са вертикални, защото видимо те не са такива. А в науката се работи само с факти. Пак пропуски. Защо вземаш орбиталната скорост на Земята? Какво общо има Слънцето, че гледаш скоростта спрямо него, а не спрямо Луната или Меркурий например? Трябва да вземеш скоростта на движение на земята спрямо източника, спрямо звездата която наблюдаваш, за да е верна пропорцията. Ето ти поредната грешка в твоите представи От там нататът всичко е нагаждане, за да получиш вече известен резултат, и "обяснението" ти губи смисъл. Както виждаш, продължаваш да лъжеш - и себе си и другите. Младенов, заблудите ти не са факти и не могат да бъдат. те са просто заблуди, и е добре да правиш разлика.

Ами дай линк, да видим.

Да бе да, ти като шопа, такова животно немало Брадли намесва скоростта на телескопа, следователно индиректно работи с две отправни системи, повече екстри не му и трябват. Затова обяснението му е прието от класическата физика, а от там съвсем естествено и от СТО. Няма значение. Неговата концепция, всичките му количествени обяснения са 100% съвместими с отправните системи. Затова и обяснението му си остава същото и в СТО, само дето става по-стилизирано и подредено с новите понятия. Нищо в същността му не се е променило. Този дърварски буквализъм е един от основните предразсъдъци, които ти пречат да мислиш, да не виждаш гората от листата. Мъкааааа....

И какво от това? Малки отклонения изискват дълги рамена, за да се постигне нужната точност. Това не е основание за да се твърдят глупости, че аберацията се случвала в телескопа. Съвсем си е кръгова. Друг е въпросът кой наклон на телескопа се отчита. При гонене на точност особено навремето, движението на телескопа само в една равнина е било за предпочитане. От там и популярните данни дето ги рисуват на графика. Но кръга никой не е отменил. Чети повече, и ще научиш. Уикипедията не е единственият източник, даже е доста зле в някои отношения. Знанията ще те направят свободен

Глупости. Работи и за вълни, без проблем - смяната на отправната система променя и вълновият фронт. Ей ТУК дават как се преобразува вълновият фронт при лоренцови трансформации. Със съответното приближение това важи и за галилееви трансформации, и лесно се доказва чрез събития свързани с фронта. Разширявай си кръгозора, че сега е по-свит от точка... А етерът не е бил нужен на Брадли. Абсолютният етер не е влияел на аберацията, затова е бил съвместим с неговите обяснения. Демек случайно. Няма значение. Обяснениета му са 100% съвместими с тази концепция. Всичките му сметки на практика са следствие от тази концепция - че два лъча за наблюдател неподвижен с източника, и за наблюдател подвижен с източика (телескопа), са с различен наклон. Повече не му е и трябвало А това дава огромният обхват и непоклатимостта на обяснението му. Наистина имаш отчайващо малко знания, и никаква кохерентност в тях не можеш да постигнеш. По тази причина всичко в главата ти е като гробница...

Пълни глупости. Вертикалното падане е някакъв частен случай, удобен за демонстрация. При вертикално падащ лъч се наблюдава кръгова аберация. Но Брадли наблюдава и други зведи, и при тях има елитична аберация. Всички наблюдения се обясняват от Брадли чрез основната идея - в две отправни системи наклоните на лъчите от един и същи източик са с различен наклон. Изобщо не може да му дойде идея че става нещо вътре в телескопа, защото липсва физическа причина да се случва това. Все пак Брадли е разбирал физика, за разлика от тебе. Вертикалните лъчи са се наложили в популярното описание, защото опростяват картинката, не че указват какво ставало "вътре в телескопа". Казах ти, не прехвърляй загубените си представи на друготе хора. Изобщо не е за това. Ейри се опитва да провери доколко материята през която се разпространява светлината увлича светлината и в частност етера. Вече при Ейри това увличане става вътре в телескопа, по простата причина че увличащата материя е само там. Но това няма нищо общо с Брадли. Оплел си се като пате в кълчища и мешаш парчета от различни идеи по хаотичен начин. Сериозно? Прочети се отново.