scaner

Измерването е експериментален факт, и това дали те кефи или не няма никакво значение. И няма как да е парадокс, след като е факт. Нещо съвсем си се объркал. Пак си пил нещо главоразмътващо Напротив, именно при директно измерване на скоростта на светлината се получава че тя е константа. Не случайно това е залегнало в дефиницията за "метър". А законите са симетрични, пак експериментът сочи това. Но парадоксите се получават от нехигиенично мислене, не от други неща.

Както вече неколкократно обясних, целта на сверяването е да се получи хомогенното време, с което се работи. От там нататък сверяването няма значение как се прави. Е, и СТО работи с хомогенното време. Пътища се измерват индиректно с време, използвайки допълнителна обстоятелственост. Какво странно има в това? И СТО работи по същият начин. Така, да се върнем сега на важният въпрос. След като всичко е абсолютно както и при СТО, защо ти се оплиташ в някакви парадокси, а СТО не се оплита? И защо ти за собствените си куци примери обвиняваш СТО, а не себе си?

Изкривяването на един конкретен радиус, както се вижда и от картинките, дава временна неравномерност на ъгловите скорости между точките на един такъв радиус. Ако се вгледаш, точките по вертикалният радиус точно нагоре и точно надолу) са по права линия, и за тях моментната ъглова скорост е еднаква. Точките обаче по хоризонталните радиуси не са на една линия - една е избързала по-напред, друга е изостанала - което значи, че моментно са се движели с различни ъглови скорости, на което попада и Младенов. Тоест ъгловата скорост на точките не е постоянна, а се променя периодично по големина: съвпада за всички точки по радиуса при насочен нагоре радиус, после когато радиуса е насочен надясно периферните точки леко забавят за разлика от по-вътрешните, после когато радиуса се насочи надолу периферните се забързват и изравняват пак спрямо вътрешните, после когато радиусът е насочен наляво започват да забавят а вътрешните ги догонват (по скорост), и при вертикален радиус картинката се повтаря. Не трябва да гледаш само върховете на стрелките, а и тялото на стрелките, защото те се огъват. В случая картинката добре описва какво се случва. Защото тя е резултат от физическите закономерности, а не както Младенов практикува, резултат от някакви неясни представи как трябвало да бъде според него За всяка точка от радиуса ъгловата скорост е периодична фиункция на времето и разстоянието до центъра, в този смисъл тя е различна за точките от един и същи радиус.

Е същото използва и СТО. Значи никаква разлика не се очаква в резултата Защо тогава си се забатачил в някакви глупости? Ъ?

хехе, абе ти се влошаваш непрекъснато, вземай някакви мерки. Всичкп се свежда до измеряемата физическа величина "време", чрез която се описват промени. Съвсем естествено е да има някакви уговорки за нейното по-добро и удобно използване, нали? Е, за това става дума. Имаш свобода да я направиш хомогенна, или да я направиш някак неравномерна, всичко това е в рамките на допустимото. Кое ще избереш, защото от него ще зависи сложността на останалите закономерности? Като има такава свобода, тя се реализира винаги в посока опростяване. И споменатите изисквания са за това, те са консенсус. Реално те повтарят свойствата на времето, каквото е зададено в Нютоновата класическа физика. Смисъла е ясен - за да може нещата да се сравняват, същите качества трябва да има времето във всяка друга теория. По тази причина СТО елегантно преминава в класическата физика при малки скорости. Иначе щеше да е нещо съвсем различно. Вече в ОТО нещата стават различни, по необходимост. Изкъшкал си се, несъмнено. Това все пак са елементарни и базови положения.

Баси устойчивите заблуди Младенов, един хамстер според мене по-бързо може да се тренира да прави верни лоренцови трансформации... Усещаш ли се, че твърдението ти противоречи на принципа на относителността? По посоката на разширение може да различиш физическите закони между стационарната и подвижната система? Мислиш ли, че в ЛТ има такива първоаприлски грешки? Айде по-сериозно, стана съвсем скучно.

Доказано, ама с болни халюцинациии без експерименти, нали? Май нещо си се объркал какво значи доказателство. Питай Наполеон от съседната палата, може да знае Съвсем си се изкъшкал... Не беше такъв.

Всичко това трябва да се докаже, само тогава може да бъде очевидно. Но експериментът твърдо опровергава такава "очевидност". И очевадно става, че с халюцинации и подминаване на това което дава експеримента, нищо не може да се направи То не от добро си минал в режим на тръшкане, нали? Няма опити за нагласяване на каквото и да е. Всичко се прави в съзвучие с експеримента. Останалото е болестно състояние, Вселенските Закони не си поплюват а направо те маргинализират

Слушай сега. Съжалявам, че трябва непрекъснато да просвещавам неувряли глави във физиката... Методът на сверяване има значение за следното: 1) да създаде изотропно времево поле от сверени часовници. Тоест, резултатът от процеса на сверяването да не зависи от точката в пространството от която е започнал. 2) да създаде хомогенно времево поле. Тоест, протичането на физическите процеси да не зависи от мястото в пространството където те протичат. Това са изискванията на всяка нормална физическа теория, защото при тези изисквания теорията максимално се опростява. От тук нататък, теорията разчита че работи с изисканите свойства на времето, без да се интересува как се е достигнало до тях. Е, СТО работи с така получено общо време с такива свойства, независимо как е получено то. Без значение е методът, влезе ли в дървената главаи? От там нататък, дали можеш да откриеш движението си в локалният Космос (каквото и да значи тази безсмислица) зависи от експеримента, не от метода на сверяване. И гориш от всякъде

Казах ти намали халюциногените. Няма значеие как става сверяването, има значение само то да върши работат аза която е предназначено. Тогава гориш. Както и досега

Ей тука газиш картофите Никъде, повтарям - никъде не разглеждаш някакви особености в следствие от сверяването. Затова няма значение как наричаш метода - важно е да е изпълнено това, за което той е предназначен - да можем да определим "момент" като състояние, в което всички часовници показват едновременно едно и също нещо. С основната цел - момент на някакво събитие да се отвърже от конкретен часовник, а да може да се определя чрез произволен такъв. Затова Метод, Събуване или както го наречеш, няма значение, и все ще е правилен щом постига целта си. Разликата е в практическото достигане, не в използването, физиката нататък не зависи от практическите подробности. Но ти затъваш още на базовата физика, и никакви Методи или Кошмари не могат да те извадят от блатото. Защото е повреден самият механизъм, с който това трябва да стане - логическото мислене. С ясно предвидими последици Намали халюциногените, те не помагат на сериозната работа, а са само за отпускане. Както виждаш, в случая водят до боза

Да ама не, както казваше Петко Бочаров Устойчиви капаци имаш, вносни ли са?

Не знам какъв халюциноген ползваш, но изглежда е добър Доказано било? С доказателства? Айде бе.

Е, от такива предразсъдъци се стига до парадоксите. Нали? Защото ако се откажеш от тези предразсъдъци, и парадоксите изчезват. Защо ли?...

Тц. Това е поредният предразсъдък. Не ви ли писна? Тук не става дума за физическа деформация под действие на сили, а за специфична проява на геометрията на пространство-времето.

Така, така Гроздето е кисело и не си струва да се занимаваш с него, а? Младенов, аз многократно съм утъпкал тая пътечка, дето сега ти се опитваш да ждрапаш срамежливо с плахи стъпки. Ясни са ми и кътните зъби на такива проблеми, ясно ми е в какво е най-вероятно и къде най-често да се препъне човек, тая част от психологията съм я изпитал на собствен гръб. Ясни са ми отговорите на незададените въпроси, и къде може да се намери информация за тях, ако вече съм забравил нещо. Демек отдавна и многократно съм открил Америката Не ми излизай с ефтини номера. Тук не е място да си търсиш оправдания.

Не, няма да се блокират. Просто приказваш измислици, както обикновено А няма да се блокират по една безумно проста причина - те не блокират в стационарната система. Същите събития, които се случват с колелата там, ще се случат и във всяка друга система, предпазвайки от блокиране. И няма как да стане парадокс. Явно това е трудно достъпно заключение за тебе

И какво си показал на сметките? Нищо и половина. Показал си две различни точки в два различни момента. Е, и какво? Никаква информация за да се проясни какво става. От там и засядаш на "парадокси". Статията дето ти давам изследва деформацията на диска, тя показва как се деформира радиуса на диска, поради което различни точки от този радиус се движат с различни ъглови скорости. Това дава много по-последователна информация какво и защо се случва, и ясно се вижда, че парадокси няма. Просто погледни картинката, всичко става ясно. Ама за да стане ясно, трябва повече усилия от две умножения и изваждания. Какви сметки още ти трябват? Сметките ги има в изобилие в статията.

А каква е действителността? Ти някога виждал ли си бързо въртящи се зъбни колела, или мисленето ти е превзето от предразсъдъците за нея? Определено е вторият вариант.

Значи трябва да се научиш да смяташ правилно Крайно време е. Там има линк към самата статия с подробностите.

Ползвал съм. И отдавна на всички е ясно, че ти не се справяш с тях. Колко пъти съм ти казал: разстояние между две точки се определя, като определиш координатите на точките в един и същи момент от време? Не става, като заместваш без да мислиш. Така че си намери грешката. Много ще ти просветне пред очите

Има си една скорост на въртене, просто дискът се деформира при въртенето. Space Geometry in Rotating Reference Frames: A Historical Appraisal Ето как изглеждат радиалните линии:

Пълни глупости.

Младенов, погледни в тази статия от любимото ми списание American Journal of Physics, което е много добро на тема всякакви подобни примери и особени въпроси: A relativistic trolley paradox Там в подробности е разгледано въртенето на релативистско колело (частен случай на твоите зъбни колела), със деформирането в подвижната отправна система, с неравномерното разпределение на спиците спрямо периферията (при тебе зъбите) там, хората са се постарали. Силно ти препоръчвам това списание, пълно е с анализирани "парадокси" на тема релативизъм, маса заблуди на хората са добре разгледани. Не прости, и добре решени проблеми, освен останалите статии. По него преди време (а вероятно и сега) се готви отборът ни за международните физически олимпиади. Преди време се канех да подхвана една тема със задачи от това списание, но нещо ме отвя вятъра. Сега като си настроя искуствения интелект може да се върна на тази идея.

Пак да повторя. В случая сплескаността е такава, че колелата трябва да се движат вертикално. нагоре или надолу. А трансформациите са за хоризонталлно движение. Трябва да нарисуваш картинките сплескани хоризонтално. А има ли парадокс в това? Единственото изискване е във всеки момент съответните зъби на колелата да се зацепват, и само в това е смисъла на "колелата се въртят заедно". И в случая всички зъби се зацепват, т.е. синхронно правят оборотите. Какво от това, че маркерите се движат неравномерно? Освен в точката на допир, в цялото останало пространство всяко от колелата може да има поведението на желе както е според born rigidity, и както видяхме в примери до сега - да се усуква например. Да, странно е за ежедневната интуиция, но парадокс ли е това? Не е парадокс. Дори само за едно колело, което се върти и се движи с голяма скорост, в подвижната система зъбите му не са равномерно разпределени по обиколката. И това се вижда още от закона за събиране на скорости - зъбите, които при въртенето се движат по посока на движението на колелото, не могат да надхвърлят скоростта на светлината и се сгъстяват в тази посока, в другата се разреждат. Което всъщност се случва и при твоята картинка, с маркера - ако проследиш повече маркери, ще забележиш това сгъстяване и разреждане. Но пак да попитам. Какво му е парадоксалното? Хайде порасни и прави разлика между парадокс и особеност Само девствените мозъци възприемят нещата, за които нямат опит, като парадокс.