scaner

Няма "уж" в случая. На най-базово ниво всеки лъч е отделен фотон. Аз показвам, че и от двата източнника едни и същи фотони (излъчени под един и същи ъгъл в системата на източика), попадат на едни и същи места в другата система, независио че подвижният източик е по-далеко. Това гарантира еднаква енергия върху разглежданата площ. Това питие не ти се отразява добре.

След като едни и същи лъчи попадат на една и съща площ и в двата случая, коя енергия се променя? Ай стига с тези предразсъдъци.

Пак започваш с предразсъдъци. Нали чертежа показва точно това - едни и същи лъчи попадат на еднакво място върху площа при две различи разстояние. Ако номерираме лъчите, излизащи от неподвижният източник и попадащи на стената, същите лъчи излизащи от подвижния ще попадат на същите места на стената, въпреки по-голямото разстояние - това показва анализът, и това следва от произволният избор на лъча. Тоест при две различнни разстояния ще имаш еднакъв интензитет върху стената. Демек аберацията променя зависимостта от разстояннието за интензитета и "заключението" ти не следва от никъде. Това че един лъч, насочен под ъгъл b в едната система променя ъгъла си на по-малък, a в другата система, не ти ли прилича на "фокусировка"? Това е очевадно. И това е валидно за всеки ъгъл, b е избран произволно. При това положение вече не можеш да прилагаш учебникарските формули, защото светлинното поле вече не е сферично. Няма леща която да прави тази фокусировка, затова съм я сложил в кавички поради аналогията, тя е резултат от аберацията, резултат от отношението на отправните системи. Подобно на вятъра, като духне един сферичен облак и го разтяга в дадена посока. А причината е, че в неподвижната система движещият се източнник се измества спрямо светлинното поле което създава - и това също е аберацията. Но това е твърде сложно за тебе Светлинна сфера имаме само в системата на източника (по условие!), тоест лъчите от неподвижният източник на моята картинка. Същите тези лъчи вече са под друг ъгъл за подвижният източик, т.е. сферата вече е деформирана - подвижният източнникът не е в центъра на сферата (където е неподвижният), а пак попада в точка Н. Следователно формулата която си дал - валидна за частен случай на сфера - тук не е валидна. Научи се да не копираш нещата от външни източици, преди да си осмислил какво искаш да демонстрираш. Така само се излагаш. Но това ти го разправям вече над десет пъти. Поредният предразсъдък - сфера. Лекувай се. Така е. Когато използваш калпави аргументи, всичко ще стане невалидно. Ма това си е само твой проблем Има една африканска поговорка: можеш да докараш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие. Е, довел съм ти реката. ..

Хехе, Бруте, знам че мога да разчитам на тебе за такива удари в гръб Не е изтекъл твоят трайъл период, защото още не е започвал, пък и съм длъжен по обещание да уважа уважителната молба. Добре, първо ще повторя за какво става дума, за да не се разкъсват нещата. Цитирам от ТУК: <----------- Аберацията ни показва, как независимо от по-голямото разстояние, същата енергия е разпределена на същата площ. АКо например светлината попада на точка Y по височината, при движещ се източник в резултат на сумиране на скоростите се получава, че тя ще попадне в същата точка и когато източникът е по-далеко. Произволността на Y само показва, че всички лъчи ще попадат в същите точки от повърхността и при по-отдалечен източнник, благодарение на аберацията. Ето ти и количествено нещата. Сметките са за класическата физика, с надежда да ги проумееш. Нека източникът е на разстояние R от стената. Нека на стената на височина Y да поставим белег. Лъч под наклон tg(x)=Y/R ще попада в тази точка. Нека сега друг източник се отдалечава със скорост V от стената. Разглеждаме лъч, който в неговата система е излъчен под същият наклон (tg(x)). Неговата светлина се сумира векторно с тази скорост в системата на стената, и резултатът е лъч който е с по-малък наклон от tg(x) (резултат от аберацията). Тоест когато двата източика съвпаднат, светлината от подвижният ще попадне върху стената на отметка под Y. Следователно, този източик може да се отдалечи още по оста Х, на разстоянние по-голямо от R, когато лъчът светлина му ще попадне в маркера Y. Веднага виждаш как аберацията компенсира по-голямото разстояние, изпращайки светлиният лъч на същото място на което го изпраща и неподвижният източник. Поради произволността на височината на маркера Y лесно може да се докаже, че това е валидно за лъч насочен към маркер на произволна височина Y, т.е. разпределението на светлината осигурено от неподвижният източик ще се запази и при подвижният, но когато той е на по-голямо разстояние от стената. Тоест запазва се разпределението на енергията върху площа и при променено разстояние, а от там и интензитета - благодарение на аберацията! ------------> Повтарям, схемата и обяснението е за класическата физика, защото е по-разбираемо. Който иска СТО, да се съобрази с нейните закони, след като вече зне схемата на решението. Така, сега ето една картинка, която ще обясни повечето от идеята: На първата рисунка е изобразена стената на вагона, или стената с датчиците на перона, зависи от случая. Ако сме във вагона, в точка R имаме неподвижен източник. Той изпуска сноп лъчи към стената, и всеки лъч попада на определено място, като всичките в комплект създават определена осветеност и от там може да се оцени интензитетът им. Нека разгледаме конкретен лъч от източика, който той изпращав определена (произволна!) точка от стената Н. Значи източникът е на разстояние OR от стената и цели точка на височина ОН от пода. Тоест източнникът изпраща лъча си под ъгъл b. Аз твърдя, че ако направим същият източнник подвижен (или си въведем втори подвижен източник), който се движи към стената, аберацията ще намали ъгъл b до по-ммалка стойност (обозначил съм я с a), и съответно подвижният източик ще изпрати лъч към същата точка H, когато се намира на по-голямо разстоянние от R, на чертежа в точка М (а неговият лъч е със син цвят). Това лесно се доказва, ако си нарисуваме векторната сума на излъченият светлинен лъч и скоростта на преместване на самият източнник. Това е нарисувано на втората картинка. Там в системата си на покой подвижният източик излъчва под същият ъгъл b. Векторът С е векторът на светлината в системата на източнника, векторите Сx и Cy са неговите компоненти по оста Х и Y съответно. Векторът V е скоростта, с която източикът се движи в първата картинка (източникът М). Векторната сума определя векторът на скоростта на светлината C' (със синият цвят) в системата, в която източникът се движи (първата картинка). Тоест в системата в която източнникът се движи, траекторията на светлината търпи наклон, и сключва с хоризонталата ъгъл a < b. Точно тази ситуация е изобразена на първата картинка - източникът в точка М пуска светлина под наклон a и за да попадне тя в точка Н, източникът трябва да е на по-голяммо разстоянние от стената отколкото R. Тоест ако сме на перона, тогава източникът във влака се движи (М), стената от датчици на перона съвпада със стената от датчици във влака, и се оказва, че при по-отдалечен източник от стената той ще попадне в същата точка H. ОК, това беше просто пояснение на цитираната идея но с картинки. Сега да минем малко на количествените сметки. По първата картинка, имаме следните две зависимости: По втората каартинка имаме: Нека сега разгледам един период от време Т, за който светлината от източнника да достигне до стената. Имаме следните съотношения: OH = Cy.T OR = Cx.T Замествайки в първата група и сравнявайки с втората, получаваме че RM - V.T Тоест подвижният източник ще е с толкова по-отдалечен от неподвижният и пак ще улучва точка Н, в резултат на наклона на лъча му в резултат от аберацията. Поради произволността на точка Н горната ситуация ще се получи за всяка друга точка от вертикалата. Лъчите изпратени от източик R и M (всеки излъчвал в своята система под един и същи ъгъл b) ще попаднат в същите точки от стената, осигурявайки идентично разпределение на енергията и интензитета там, независимо че източникът М "стреля" от по-голямо разстояние. И всичко това благодарение на аберацията. Което и трябваше да се докаже, стига да не съм сбъркал нещо .

МИ аз какво казвам - това е твоя представа, неподкрепена от физиката. Защо трябва да я считаме за вярна? КСериозно? Кой експеримент е доказал, че СТО не съответства на реалността? Само експеримента е критерий, нищо друго. Та, кой експеримент? В коя "действителност"? В тази на голата фантазия, или в тази в която експериментите доказват или иопровергават нещо? Отговори де. Естествено че са го разбрали. Светлината се движи по отношение на обектите, и скоростта и е по отношение на тези обекти - относителна спрямо обектите. Както всяка друга скорост. Това лежи в основата на физиката, и никой не протестира срещу това. Но ти май за друго протестираш, но не ти е ясно кое е то? Закона за събиране на скоростите от класическата физика? Той доказано умря. А ти си се фиксирал на предразсъдък. Понятието "преносима" го има само при етера и другите материални среди, и то е в смисъл на увличане. В друг смисъл не се ползва дори в Нютоновата физика. Стига с измишлизмите. Като ще обсъждаш физика, не си измисляй нови "закони". Първо ги докажи експериментално, ако ще въвеждаш такива. Но картинките не са доказатество.

Няма такава разлика. Известните физически закони показват това. А туй на картинката си е твоята сбъркана представа - не следваща от никаква физика. Както и анимациите Време е да се научиш да живееш в реалността.

Ами намери го де. Нали ти обясних каква е идеята? Или и ти не можеш да я схванеш? Аз какво съм виновен за такава немощ?

Е нали до сега се тръшка, че съм променял броя фотони в пространствен ъгъл? Явно не знаеш какво искаш

И ти ме кефиш Макар че отдавна летвата ти е заровена в калта и няма какво да и се прескача... Господа, вместо да злобеете, помислете над какво злобеете? Над това че никой не ви се връзва на калпавите представи. И че нещо трябва да промените, нали?

Съжалявай, съжалявай. Има за какво

Лапландец, обикновено невежеството се лекува с четене, но ти не драпаш в правилната посока и с правилните средства Затова нищо не ти е ясно.

Ми в учебниците няма формули за решение на всяка възможна задача. Затова студентите учат пет годинни, за да могат сами да си ги извеждат, когато им трябват А не да се давят с предразсъдъци.

Е, тука си има ясни критерии кой мисли и кой не. Например тъпотията с "вътре във влака" не е проява нна мисъл а на задръстване. Оставил съм ти я формулата за домашно. Виж, ако някой друг, на който трайъл периода не му е изтекъл и който се държи уважително ме помоли за анализа, може и да го покажа.

Много обичам това състояние. Тотално спираш да мислиш и тогава целият ти багаж излиза наяве

Пак не четеш. Е, за това си в тая позиция

"Вътре" е напълно условно понятие. В смисъл, че по нищо не се различава от вън, само е етикет без съдържание. Всичките тези примери демонстрират закономерностите между подвижни отправни системи. Дали ще летиш на летящо килимче спрямо другата система, дали ще си на ролкови кънки или на открита платформа, няма никакво значение - законите са едни и същи. В началото на столетието влаковият транспорт е бил силно разпространен, съвсем привично е било за хората да пътуват с влак, и единствено като удобство за да се представи относителното движение е въведен влак. Самият пример - след като и външният наблюдател прави измервания, за да има сравнение, предполага че за това няма никакви пречки. Тоест идваме до моето твърдение - "влак", "вагон" е само етикет, както и "вътре". Тоест няма принципен проблем да се слагат всякакви датчици където и да е за да се получават резултати и да се сравняват - каквато е и идеята на приммера. Но това май ще се окаже поредният ти непреодолим предразсъдък, на който ще се обесиш Колко да чакаме, 20 коментара, 200 коментара, докато го проумееш, подвиеш опашка и ти мине? Но всичко идва от изключително бедно въображение, напълно неподходящо за наука и подобни лесни неща..

И защо това трябва да е парадокс? Във вагона ти измерваш с неподвижни спрямо стената (и източика) датчици, на перона измерваш с неподвижни спрямо перона датчици (тоест подвижни спрямо стените и източика). Съвсем естествено е те да отчетат доплеров ефект. Реално ти правиш индиректно измерване на попадналото на стената лъчение, и ако искаш да определиш честотата (и енергията) която пада на стените, трябва да коригираш резултата от измерването, за да приведеш резултата към условията при които е измервал другият измерител - така както се прави при индиректните измервания. В случая това става лесно, като си измерил честотата на подвижният източник и неговата скорост, може да изчислиш честотата на източника и съответно падащата върху стената. Просто е, без никакви парадокси. Сериозно? А защо трябва да ползваме вагон, а не просто открита платформа? Нали идеята е да се демонстрирата закономерностите при взаимоподвижни отправни системи? Пък и стените не участват никъде в задачата освен като обозначениие на места (точки по Х), които може да обозначим по всякакъв друг начин. Нещо съвсем си се отвеял ... Тоест се получава демонстрация как нищо не си разбрал., но много искаш да се получи един вкостенен предразсъдък като резултат. Броят на фотоните попаднали върху зададена площ, определя интензитета. А както вече обясних, аберацията компенсира точно същите лъчи да попаднат на същите места, т.е. същият брой фотони да попадне върху зададената площ. Нещо повече, ще ти открехна знанието за още един ефект свързан с интензитета. Тъй като става дума за попадане на фотони върху площ при подвижен източник, то от момента на излъчване до момента на попадане източникът се е придвижил, и площа върху която ще попадат фотоните е по-голяма от тази, която се пресмята за момента на излъчване (т.е. по-гояма от половината от цялата сфера). Именно в тази по-голяма площ в крайна сметка попадат и повече от половината фотони, затова навсякъде интензитета се запазва. Лесно можеше да го сметнеш, ако не те задушаваше тази злоба Това ти искаш някой да го признае, но няма да те огрее. Физиката не го позволява. Тц. Казах, че трайъл периода ти за безплатни формули изтече. Оставил съм ти я за домашно, разяснил съм ти в детайли идеята, което е напълно достатъчно. Ако не можеш да си я изведеш, значи не ти е нужна. Защо тогава аз да се мъча на халост? Има програми с които лесно да манипулираш с формули, Мейпъл, Математика, за пишман програмисти става и MathCad. Страшно помагат при рутинни преобразования и сметки, при решаване на уравнения и проблеми, пробвай. Само трябва да знаеш какво правиш И сега?

Какво има за признаване, просто следствие. Потвърдих и това следствие. Тц, подчертаното е твоя приумица, предразсъдък. Откриваемо е само при подвижен източик в системата приета за неподвижна. В системата в която източнникът е в покой всичко е както трябва, симетрично, по условието на задачата. Именно от това състоянние, при прилагане на законите, се появява аберацията и съответно несиметричността в подвижната система. Но тази откриваемост няма голям смисъл, защото по съвсем други признаци вече знаем, че източнникът се движи Не, не означава разлика в броя фотони, а разлика в тяхното разпределение и тяхната енергия. Подобен ефект има и при доплеровият ефект (който го има и в горният случай, подвижен източнник спрямо наблюдател). При него по посока на движението честотата (енергията) на фотоните се увеличава, в обратна посока - намалява. Без да се променя броят фотони. Е, при аберацията е същото, но се отчита и допълнително пространствено преразпределение и на самите фотони. Тоест отчитането и на аберацията дава още по-точно описание на картинката. А за случая с интензитета това е съществено. Ти сериозно ли? И какво му се нарушава на първия постулат? Състоянието на относително движение на източника е предварително ясно от много признаци в картинката (а в нашият случай най-вече по условие), доплеровият ефект и аберацията са просто следствие от това състояние. А изискването на първият постулат е физическите закони да са еднакви и в двете системи, което автоматично се и ползва за всички сметки и следствия, доплеров ефект и аберация Та, кой закон нарушава формата си, за да се нарушава първият постулат? Предразсъдъци, Лапландец, това е. При това всичко това е валидно и за класическата физика, където е доказвано многократно, тя на това се крепи. Всичко е парадокс в представите, не в реалността. Повтарям се, за да разбере Шпага дали съм разбрал обсесията за което се изказвам...

Естествено че съм го разбрал. То и други неща се разбират пътем... Забелязваш ли как се работи на фиксации? Човек си въобазява нещо, и ни приема ни предава на обясненията които му се дават. Обясняваш му кое как е и защо е, той пак за краставицата... Такава обсесия не е ли състояние, което се нуждае от лечение?

Лапландец, по-добре се лекувай и ти. Много станахте, пандемия от малоумност ще трябва да обявяваме... Като гледам, вероятно е заразна.

Точно така. Затова не се дели на хемисфери, а се смятат всички събития. И затова парадокс няма

Защо да е парадокс? С какво си противоречи? С някакви очаквания дето нямат никаква основа? И какво от това Ясно, пак те слагам на игнор. А ти си пиши.

Без мисъл в главата изобщо идеята няма да ти послужи. Тя и формулата при това положение за какво ти е? Да смяташ, без да разбираш? Нали е тъпо? А трябва да е поне обратното.

Например, излъчил си 10 фотона. В лявата полусфера детектираш 6, в лявата - четири. Нали така? Нали ти казах, загубил си смисъла на понятието "парадокс".

Естествено. Събитията имат параметър място, този параметър зависи от много неща. Важно е всички събития сумарно да се запазват. И те се запазват.