
scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16706 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
655
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Е как да няма? Както виждаш, докато взаимодействието се разпространява между двете точки, палачинката се обръща и парадокса изчезва В случая причина за това са именно точките, белязани от събития без причинна връзка. Когато проверяваме със сигнал, който свързва причинно събитията, ситуацията е съвсем друга - и това е ситуацията която би се отразила за евенруално "пързаляне" ако го имаше. Тук няма парадокс. Парадокс би иммало ако в двете системи примерно се получват различни събития. Достигането някъде на някакво ниво не е такова събитие - има го и в двете системи, и това с нищо не променя картинката. Видяхме, че наклонът не произвежда такива съббития. Научи кое е парадокс, това че ти е трудно да го разбереш не е по причина парадокс, а по причина предразсъдъци. Колкото за "физически безсмисленото" - кое му е безсмисленото? Това че очакванията ти са прецакани? И какво от това? И защо да не е? Какво го забранява? След като не води до физически следствия, какво от това? Именно това е ролята на причинно-несвързаните събития - не могат да създадат общ причинно свързан поток, не могат да доведат до разлики в поведението на двете системи. Почваш съвсем реторични въпроси да задаваш
-
АМи нали ти го описах бре, защо не четеш? Лоренцовите трансформации казват, че в далечният край на басейна ще бъде по-ниско нивото от текущият, но това е резултат от събития които нямат причинно-следствена връзка. Проверката показва, че това не е вярно, поради крайната скорост на взаимодействието - защото проверката се извършва в друг момент, момент който може да инициира евентуално взаимодействие, разглеждат се вече причинно свързани събития. Е, двата края са избрани произволно, това ще бъде вярно и за всяка друга произволна дистанция между двете точки. И това е разликата да описваш събития които не са причинно свързани, или да разчиташ на взаимодействие което да доведе до последици (т.е. да работиш с причинно-свързани събития). Само причинно-свързани събития могат да накарат нещо да се пързаля. ВИнаги когато правиш лоренцови трансформации, трябва да знаеш какво задаваш и какво получаваш. Само да разглеждаш резултата като числа няма смисъл.
-
Естествено. Във всеки момент рябва да има опипване на околността, може да има някакви подпорки, знае ли човек. Не трябва да се разчита че като си на сто метра височина гравитацията ще те разбие на земята - защото там може здраво да си стъпил на пода на съответния етаж Това правило е общо.
-
Проверката със светлинният лъч какво ни каза, водоравна ли е или не е? И сега е моментът да помислиш защо нещо което сме си наумили, на практика не работи както очакваме. Какъв е смисълът на определенията и в какви граници те са приложими? Какъв е смисълът на "наклон" когато той на практика липсва? Не трябва да се върви по инерция, винаги трябва да се осмисля и скоупа на понятията.
-
За да разберем дали е водоравна, трябва да проверим. Проверката става със скоростта на светлината, а за времето на тази проверка ниваата се изравняват и даже се обръщат в обратно съотношение - което е съвсем нормално. Или просто казано, за две точки, които не са в причинно-следствена връзка, сравняването на променливи нива няма смисъл, разиката в тези нива в общият случай не може да произведе причина за взаимодействие.
-
Добре, виж сега, защо този "наклон" не е наклон. За да имаш наклон, трябва поне в бликата околност да имаш градиент на нивото в някаква посока. Само че не е достатъчно това да го знаеш някак теоретически, а и да се отрази в реалността, т.е. да се даде възможост на ските или каквото е там да се пързаля. Това може да се установи чрез изследване на взаимодействието на околната около ските област - ако има наклон, това ще се отрази с някакъв физически параметър, потенциална енергия, абсолютна височина, нещо. Този параметър трябва да е измерим. Най-опростеният за нашият случай метод (схематично става за всичко) е радарният - изпращаш до близката среда сигнал, и получаваш отговор с нейните параметри (това всъщност е принципът на "виждането"). В реалният живот това става по всякакви сложни начини, но принципът е този - по този начин ските "опипват" околността и решават накъде е наклона и накъде съответно да се пързалят. Нещо повече, в това опростяване приемаме, че "изследването" става не със някакви еластични взаимодействия (звук в среда), а с максималната възможна скорост, скоростта на светлината. Тоест от точката в която се намираш, пращаш сигнал със скоростта на светлината, и получаваш отговор какво състояние на средата е заварил сигнала. Какво ще се случи в нашият случай? Нека разгледаме максималната дистанция - от единия край на басейна пращаш сигнал към другия, за да изследваш какво е нивото там. Тъй като в случая дистанцията до този край е произволна, методът ще работи и за всяко друго разстояние, което искаш да изследваш. Просто межу двата края ние знаем какви са количествените съотношения за нашият случай. Това което е важно за относителната едновременност е, че двете събития не са причинно свързани. Това значи, че времевата разлика между тях d е по-малка, отколкото е времето за което светлината изминава разстоянието D между тях, d < D. Значи когато ти пуснеш светлинен сигнал за да определиш наклонен ли е другият край на басейна, той ще се движи време D до там. Но на другият край му трябва време d, за да изравнни нивото си с края от който ти пускаш сигнала. Тоест, когато изследващият сигнал след време D достигне другият край на басейна, той ще установи, че водата там е дори по-високо от края от който е тръгнал, защото водата се е качвала още време D-d. Което е съвсем естествено ако водата продължава да се покачва. Но подобна разлика в нивата ще се установи и във всяка друга система. Тук трябва да се отчете, и че всичко това се прави в отправната система на ракетата. Тоест докато лъчът изследва, ракетата по-бавно го следва. Но се вижда, че там където лъчът достига, нивото вече се е покачило за да няма наклон. Наклонът е в обратна посока, колкото ракетата доближава далечният край на басейна, толкова нивото се вдига. Но то ще има същото поведение и от гледна точка на равномерно запълващ се басейн. Никакви парадокси не се наблюдават Сега, тъй като това измерване може да се приложи за всяка друга дистанция, включително и за най-близката околност на изследващият, той няма да установи никакъв наклон по който да може да се плъзга. Забелязваш, че докато се плъзга информационният лъч, нивото по целият път се качва колкото трябва да бъде, за да няма възможност за пързаляне. Просто е
-
Проблемът на примера е, че няма наклон Това е подвеждащото в картинката.
-
Именно, и пет лазера да сложиш, никакъв наклон няма да откриеш Напротив, тъй като водата се покачва, в отдалечените области ще откриеш по-високо ниво от собствената точка. Тя тая работа не става с кухи приказки, както се мъчиш...
-
За да се пързаляш по наклонена повърхност, трябва локално да имаш наклон, а не на светлинни години. В случая нямаш такава ситуация. Именно "виждането" е хватката, която би казала дали има наклон или няма. Ти как виждаш? Като някаква светлина ти донесе с крайна скорост информация от отдалечена област, какво и е нивото там. Ските как ще решат дали има наклон или не? Ще "опипат" близката околност, окоността ще донесе до тях информация за гравитационния релеф. И в случая няма да установят никаква разлика.
-
Тц. Нищо не си разбрал. Нарисувал съм какво се случва и в двете системи, разглеждай ги разделно. Няма "значи".
-
И кое му е парадоксалното? Щеще да караш водни ски, ако ти позволяват законите на физиката Областите с различен наклон не са свързани с причинно-следствена връзка, а локалната височина на водният стълб сама по себе си не може да е причина за някакво плъзгане по повърхността. Щеше да е така, ако взаимодействието се разпространяваше с безкрайна скорост, само че не е. И веднага един съвет - напъни се да го проумееш, няма да ти го обяснявам в сто коментара.
-
А, независимо колко слоя има, наклонът на лъчите след такъв "сандвич" се определя само от пречупването на двете среди около сандвича, в случая въздух и вода. "Сандвича" вслияе на фазата на светлината, и на коефициента на отражение/пропускане на светлината от такъв "сандвич" (така се правят интерференчните огледала и филтри), не и на ъглите които са важни в нашият случай. Тогава ще има пречупване в другата система, в която телескопът е неподвижен - там повърхността на водата ще сключва споменатият ъгъл с лъчът който пада по оста на телескопа. Не е една беля
-
Резултатът е такъв, какъвто е получен от Ейри. Просто показвам, че не всичко е вкючено в обяснението му. Водата увлича светлината частично , както и е доказал експериментално Физо: На Ейри му е било нужно друго, пълно увличане на светлината, което (според горната формула) само водата не може да го осигури. И той заключава, че етера се увлича напълно, водата няма никакъв принос в случая, със или без вода ще е едно и също защото етера е осигурил условията. Обаче ако етера се увлече напълно, изобщо изчезва аберацията, което Ейри е проигнорирал, и което показах по-горе. Тоест с експеримента си той "доказва" едно свойство на етера, допускайки много съществена грешка в други отношения. Този проблем е видим от всички, и затова чисто в исторически план етерът продължава да се счита за неувлекаем с леки вариации, чак до експеримента на Майкелсън и Морли, който е построен именно на тази неувлекаемост, и резултатът затова е бил голям удар по всички привърженици на етера тогава. Затова и в нашият случай възниква увлекателната задачка: как да се обясни опитът на Ейри без да се намесва пълно увличане от етер? Аз нахвърлях един важен фактор, който трябва да участва в това обяснение - пречупването, няма да издавам другите, за да е интересна задачата. Който иска да я решава, няма го готовото решение в интернет така че ще бъде добра и полезна тренировка.
-
Защо ме караш да рисувам картинки, като това най-не го обичам? Елементарни са, ето: Ето ти го телескопа. Той трябва да има наклон, затова в системата в която той е неподвижен, видимата позиция на източника е В, светлината се плъзга по оста, и всичко е тип-топ, независимо дали е пълен с вода или е. Лъчът на светлината в тази система е обозначен с L. В системата на източника обаче истинската позиция на източика е А. Входът на телескопът е наклонен спрямо вертикалата по която идва светлината в случая, и светлината от източнника в тази система сключва ъгъл с вертикалата към входа, т.е. водата който е а. По законът на Снелиус имаме пречупване, и светлината влиза във водата под ъгъл b спрямо вертикалата. Ако извън телескопа е въздух, с коефициент на пречупване 1, а вътре е вода с коефициент на пречупване n, имаме следното съотношение: Ако нямаше вода в телескопа, ъгълът a ще бъде точно равен на b, и лъчът ще се разпространява вертикално: лъчът щеше да стигне дъното на телескопа в точката в която вертикалата от точка А пресича хоризонталната ос - точно в момента в който и дъното на телескопа трябва да е там (от това условие е избран наклона на телескопа). А сега всичко се променя, защото b не е равен на а и след пречупването лъчът R вече не се движи по вертикалата. Затова и моментите на попадане на светлината на дъното не може да се обясни с този наклон, и трябва друг, и става манджа с грозде
-
Аз не казвам, че пречупването е единственият процес в случая. Напротив, има още, които донагаждат нещата точно Моето намесване е само да покажа, че то е важен процес и не може да се пренебрегне с лека ръка, както се опитвате да направите тука. Само увличането на светлината от водата не е достатъчно, то не е пълно а е по формулата на Френел (и потвърдено от Физо). Скоростта на светлината по протежение на телескопа намалява n пъти, толкова намалява и вертикалната и съставна. Тоест светлината няма да успее при даденият си наклон да стигне дъното на телескопа, когато то се намести на очакваната за среща точка (защото неговото движение е със скорост V и не зависи от n, коефициента на пречупване). Увличането се опитва да увеличи хоризонталната съставка на скоростта на светлината, но не е достатъчно за да даде нужното време светлиата да достигне дъното, и тя ще се удари в стената. Виж сега, нарисувай си повърхността на водата в пълния телескоп (перпендикулярна на оста на телескопа), и хода на лъчите в системата на източника. Пречупването е очевадно. Нататък вече трябва да се носи този кръст и да се гледа какво още се случва при наличие на водата...
-
Кой закон нарушаваш, ако в едната система басейна почва да се пълни първо от едната страна? Тоест пълненето не започва едновремено навсякъде. А кой закон пречи пълненето в едната система да не започва едновременнно по дължината на басейна? И закон ли е това, или това е просто обстоятелственост? Едно е закон, друго е обстоятелства Но предполагам, поне 1000 коментара ще се изпишат, и пак няма да го разбереш...
-
Няма значение в коя система сме. Важното е че има две системи, и ситуацията в тях е различна. Като я знаеш, може лесно да получиш какво се случва в тази на земята. В системата на източика лъчите падат вертикално, и не може това да се проигнорира, защото за случаен наблюдател в тази система това ще произведе събития-факти, които трябва кореспондират с тези в системата на земята. И в случая за който говоря, в тази система ще има пречупване, което ще отклони лъчите от вертиканото в тази система движение (показвано иначе на картинките), и съответно ще порути всичко което очакваме в системата на земята (наклонът на телескопа трябва съвсем да се смени, различен от досегашния, т.е. аберацията). Тоест наличието на пречупване е жизненоважен елемент който не може да се пренебрегне. Не може да си затваряш очите само за едностранно разглеждане - именно чрез всестранно разглеждане се отсяват дефектните обяснения Иначе се получават съвсем куци резултати.
-
Да, и това е наклонът който показва неподвижният телескоп. Ми не знаеш, от къде да знаеш, като не спираш да почетеш и помислиш, а само бълваш небивалици и предразсъдъци? Могат, в отправната система на източника. На всички картинки хората подчертават това, и този наклон е даден по условие, а наклонът на телескопа е свързан с него като следствие. Повтаряй си сега - отправна система на източника, не отправна система на земята. Дано накрая проумееш разликата. Във всяка система имаш една единствена ситуация - в системата на източнника вертикално, в системата на земята - под наклон. Кога ще проумееш това условие на задачата? Докато не го проумееш, нищо няма да проумееш от аберацията, независимо колко талаш изписа до сега в тоя форум...
-
Тц. Двете ти твърдения не си противоречат - те са изказани за различни отпрявни системи Те пристигат вертикално в системата неподвижна с източника. В системата неподвижна с телескопа те са наклонени. Това е обяснението както според Брадли, така и според класическата физика и според СТО, без никаква разлика. Не си наясно и се изказваш неподготвен както винаги. Първо си научи уроците, преди да правиш заключения. Колко пъти съм ти казвал че не го можеш това изкуство?
-
Както сочат фактите, и както обикновено, ти не си в час. То и няма как да бъдеш, след всичко което покказа до тук... Ето картинката в Уикипедия, която демонстрира аберацията без и с увлекаем етер: Лявата картинка показва класическата ситуация - подвижният телескоп е наклонен. Именно в тази ситуация входът на телескопа ще сключва ъгъл с падащият лъч, което е причина за пречупването, ако е пълен с вода. Защо се държиш толкова невероятно неадекватно и вече не обмисляш елементарни ситуации? Толкова ли си вкостенял? Дясната картинка показва обратното: светлината се увлича, и тя пада перпендикулярно на отвора. В тази ситуация телескопа и да се движи, и да не се движи, пречупване няма как да се получи. Точно обратно на твърденията ти Другото което се вижда на дясната картинка е, че в нея изобщо няма аберация - независимо в каква посока се движи телескопа (и лятото, на ляво, и зимата, на дясно) наклонът му трябва да е един и същ. Което противоречи на фактите и автоматично изхвърля пълното увличане от играта За разлика от лявата картинка, в която при движение наляво телескопът трябва да обърне наклона си, каквито са и фактите. И точно по тази причина възниква интересната задача за Ейри: как, при нужда от наклона (ситуацията в ляво) и пречупването което се налага, се обяснява наблюдаемият от него факт. Демек още какъв ефект участва в скритата картинка?
-
Ами това е точно проблемът на Ейри - ако има аберация, пречупване трябва да има при него. Ако няма аберация, тогава пречупването не играе роля. Проблемът е, че има аберация, тя е факт Така че не е достатъчно само да посочиш какъв е резултата, а и защо е такъв.
-
Ами когато лъчът попада перпендикулярно на оптическата среда, няма пречупване. Когато попадне под друг ъгъл, има. Просто е, учи се и в училище. Защо ли обаче непрекъснато си свързваш проблемите със СТО, е любопитният въпрос Нямам нищо против Ейри, само казвам че етерната теория духа супите в случая :)
-
Е какво да се шегувам. Нарисувай си го, и лъсва веднага. Ей на, класическият пример, в системата на телескопа лъчът влиза под един ъгъл с отвора (и ако приемем че телескопът е напълно пълен, влиза перпендикулярно на водата и няма пречупване), в системата на източика попада под друг ъгъл и при същите условия (напълно пълен телескоп) ще трябва да има пречупване на входа.
-
Това зависи от гледната точка. Птоломей е добавял корекции под натиска на наблюденията. Но корекциите му са били ограничени, отразявали са само леко изместване в орбитите. Тук промените имат много далечни последици. Ей на, горното уравнение. То описва характера на взаимодействие на всяка от разнородните компоненти на стандартният модел. Добавяйки нов елемент, той променя характера на цялото уравнение, за разлика от локаните промени при Птоломей. Освен това тук няма голямо налучвкване. Както се вижда от уравнението, то описва пет различни групи взаимодействия. Нови частици с голяма вероятност ще разширят само една от тях с характерните си свойства (суперсиметрията така се е вместила, с минимум промени), в краен случай да създадат нова група взаимодействия (например четвъртата група е взаимодействие с полето на Хигс). Тоест всичко се развива точно според Окам, промени само при нужда Разбира се, няма пречка да се създаде някога и по-общо уравнение, ако намерим по-дълбоки връзки в елементарните частици. Например струнната теория има претенции в това отношение, разглеждайки ги като различни модове на струна. Но това не променя основните квантови принципи. В най-лошият случай може да ги уточни. Тук работят степените на свобода на самият модел.
-
Пак си влязъл във фаза... До скоро си пиеше лекарствата, сега какво, не можеш да се доредиш до аптеката от болни? Закъсал си го