scaner

Остави мисловните експерименти. Те са един нормален метод за моделиране - при допуснати за верни физически закони, какви следствия се получават от тях. Един вид, ако направим експеримент и тези закони са верни, какъв резултат ще се получи. Проблемът е, че на някой не му харесва резултата по някаква причина, и почва едно тръшкане, ама не е нормално, ама как може да се получи това, неестествено било и т.н. Все емоционални и субективни аргументи, нищо смислено. Никой не е правил тези експерименти в реални условия при релативистски скорости, и се опитва познатите му експерименти при нерелативистски скорости да използва за критерии - това можело да е верно а онова не можело. Тоса разбира се са само предразсъдъци, но не се усещат хората. И изписват дълги теми, борят се да покажат колко са им яки предразсъдъците и как сами не могат да се справят с тях... Това са резултатите тук, които мисловните експерименти ни дават

Отправните системи отразяват едни и същи събития. И нищо повече, нататък действителността е такава каквато е. Ако в две отправни системи се наблюдава точ в точ едно и също, те ще бъдат една и съща. Така че какво забранява в две системи да се наблюдават различни неща? Все реторични въпроси. Кой физически закон забранява горните разлики за две различни отправни системи? Няма такъв. Би било противоречие ако тези разлики бяха в една и съща система, но не би. Най-простият класически пример: в една система имаме неподвижно топче, в другата система то се движи. Това не е ли противоречие? И ако не е, защо горните ефекти трябва да са? Двойка. Къде са парадоксите?

Нещо ми се струва, че ако почнем само да публикувме готовите решения, "това е така", "онова е иначе", "три поклона в ляво" и т.н. вместо да оставим хората сами да осмислят нещата, форумът лесно ще добие някаква догматична и почти религиозна форма. Уверен съм, че тази задача ще инспирира интересни разсъждения, и ще бъде кощунство да ги прекратя преждевременно, в който и да е момент Нека този филм да има малко съспенс и отворен край...

Променя, поради неедновременността на достигане на едно ниво в двата края, точно това което обсъждаме.

Ситуацията е съвсем друга, и поведението на водата е друго. Тук даже не става дума за "виждане", поради крайната скорост на светлината (дори стационарният наблюдател, ако само разчита да "гледа", ще види наклон, защото светлината от далечните области идва със закъснения и носи информация за по-ниски нива), а информацията за нивото се събира по друг по-адекватен начин. Вертикалните стени на басейна не променят наклона си от движението на ракетата, защото са по оста Y: с кординати долу (x1,0) и горе (x1,H). Водата се ограничава от тези стени, и тя застава във вертикални стълбове (ако решиш да я разбиваш на по-малки обекти). В другия край на басейна е същото - вертикална стена, и там водата също стои във вертикални стълбове, чиято височина ще е мааааалко по-малка от първият край. Не пренасяй механично аберацията там дето я няма, че става манджа с грозде..

Да де, ама трябва да е трапец.

А ти рисуваш успоредник. Трапецът трябва да е с вертикални стени в двата края.

ми не отразява реалната картина в подвижната система. Какъв е тоя успоредник и от къде се пръкна?

Дясната картинка е грешна.

Ами всеки е поставен при различни условия, защо трябва да виждат едно и също нещо? Какво му е ненормалното да виждат различни неща при различни услловия? Ракетата като се движи по Х, забелязва че колкото по-напред отива, толкова по-високо ниво установява. Това не е ли наклонена вода? В случая дали виждат нещо различно? Защото всеки, гледайки (чрез светлина с крайна скорост) няма да види нещо по-различно от другия, обясних вече. Няма да види наклон нито единия от двамата. А като няма наклон, за какво е тоя шум? Така че на какво всъщност се учудваш? Всичко зависи от условията. Кое е нормално и кое не се определя от физическите закони, които в случая ти не отчиташ, и за това е тоя рев. Физическите закони в случая показват, че разликите сметнати с ЛТ изчезват преди да създадат причинно-следствени вериги за кой да е обект. Това да обявяваш нещо за ненормално само поради задръстеност с предразсъдъци, това вече е наистина ненормалното. Защо не се опитваш да мислиш бе, човек, защо само по инерция се плъзгаш? Дадох ти прост пример за отскок - имаш в средата на басейна определено ниво на водата. Ей на, действа и гравитация, накъде ще тръгне? Как ще се определи посоката в която ще тръгне? Поразсъждавай над това, ще разбереш каква е ролята на взаимодействието, и може да проумееш нещо по темата... Само с капаците до никъде няма да стигнеш.

Аспект доста съвестно си е вършел работата, електроният блок е само регистратор. Но той е бил първият, след него много другари го повтарят и то в най-различни разцвеки. Потърси за експериментите на Антон Цайлингер (Anton Zeilinger), той мери корелации не само с двойки, а и с тройки, четворки, шестици сплетени фотони, и все получава резултат в полза на квантовата физика. При такива сложни експерименти има и допълнителна автоматика, тя сама управлява поляризаторите и покелс-затворите, генерира случайни ъгли на поляризация, с цел да се натрупа много голяма статистика. Доста материал има за обсъждане в мрежата, и съмненията в експеримента са малко. Хехе, надеждите в това са както и в оборването на СТО - да покажем грешките на Айнщайн Тук всичко е навързано, от изследваните свойства произлиза и квантовата телепортация, и квантовата криптография, те вече са достъпни приложения. Нямаше да ги има, ако квантовата статистика не работеше по тестваният в експериментите на Аспе начин...

Пълни глупости. Не е ли добре да се изказваш, след като разбереш на какво се изказваш? Така и не стана ясно кое му е абсурдното, освен че нещо не те кефи и не го разбираш. Зависи какво наричаш "реалност". Ако това е съвкупността от всичките събития (което включва причинно-следствените връзки между тях) то и двамата виждат една и съща реалност. Ако визираш събитията, попадащи в едновременното "сега", то и двамата наблюдатели ще виждат различни реалности. Имаш избор, което те кефи повече. И двете са верни и не противоречат на нищо, това са дефиниции. Първо, Гравити казва че движението на водата е "ортогонално на движението на системата", което е самата истина, а ти почваш да се пенявиш че бил казал друго, без да си разбрал. А до това, което казвам аз, кажи ми - има ли причина в конкретният случай да нямаме различни нива на водата? Кой закон и какво би попречило? И не забравяй, че всяко взаимодействие, което би се намесило в конкретният случай, се разпространява със скоростта на светлината или по-бавно, а за времето на това разпространение причините които ти си мислиш че биха подействали, са вече изчезнали, както образно поясних по-рано. Е как изчезнала причина може да попречи или да предизввика каквото и да било? И защо изобщо такава тъпа мисъл може да ти се породи в главата? Знам че няма да го разбереш и ще почнеш безкрайни реторични въпроси. Затова се съсредоточи на следният по-прост пример: в средата на един басейн нивото на водата е H. Има ли причина водата да започне да променя нивото си? Какво би я накарало да се оттече в ляво или в дясно, и от къде тя ще разбере в каква посока да го направи, и дали трябва да го прави? Взаимодействието, това лежи в основата на физиката, и неговата крайна скорост в случая разрешава всички парадокси. Та, ще се аргументираш ли някак смислено, или ще продължиш да изливаш някакви пещерни неосъзнати страхове? Всичките теми наоколо вече са изтъкани от такива необосновани страхове, а призраците, които ги инспирират, се наричат предразсъдъци

Тогава още не се е бил зародил. В част от физиците все още е тлеела надеждата, че квантовата механика е непълна и в бъдеще положението ще се разреши. Ние обаче вече живеем в това бъдеще, в което се счита че квантовата механика е пълна. И от нийде взорът помощ не види

Е как да няма? Както виждаш, докато взаимодействието се разпространява между двете точки, палачинката се обръща и парадокса изчезва В случая причина за това са именно точките, белязани от събития без причинна връзка. Когато проверяваме със сигнал, който свързва причинно събитията, ситуацията е съвсем друга - и това е ситуацията която би се отразила за евенруално "пързаляне" ако го имаше. Тук няма парадокс. Парадокс би иммало ако в двете системи примерно се получват различни събития. Достигането някъде на някакво ниво не е такова събитие - има го и в двете системи, и това с нищо не променя картинката. Видяхме, че наклонът не произвежда такива съббития. Научи кое е парадокс, това че ти е трудно да го разбереш не е по причина парадокс, а по причина предразсъдъци. Колкото за "физически безсмисленото" - кое му е безсмисленото? Това че очакванията ти са прецакани? И какво от това? И защо да не е? Какво го забранява? След като не води до физически следствия, какво от това? Именно това е ролята на причинно-несвързаните събития - не могат да създадат общ причинно свързан поток, не могат да доведат до разлики в поведението на двете системи. Почваш съвсем реторични въпроси да задаваш

АМи нали ти го описах бре, защо не четеш? Лоренцовите трансформации казват, че в далечният край на басейна ще бъде по-ниско нивото от текущият, но това е резултат от събития които нямат причинно-следствена връзка. Проверката показва, че това не е вярно, поради крайната скорост на взаимодействието - защото проверката се извършва в друг момент, момент който може да инициира евентуално взаимодействие, разглеждат се вече причинно свързани събития. Е, двата края са избрани произволно, това ще бъде вярно и за всяка друга произволна дистанция между двете точки. И това е разликата да описваш събития които не са причинно свързани, или да разчиташ на взаимодействие което да доведе до последици (т.е. да работиш с причинно-свързани събития). Само причинно-свързани събития могат да накарат нещо да се пързаля. ВИнаги когато правиш лоренцови трансформации, трябва да знаеш какво задаваш и какво получаваш. Само да разглеждаш резултата като числа няма смисъл.

Естествено. Във всеки момент рябва да има опипване на околността, може да има някакви подпорки, знае ли човек. Не трябва да се разчита че като си на сто метра височина гравитацията ще те разбие на земята - защото там може здраво да си стъпил на пода на съответния етаж Това правило е общо.

Проверката със светлинният лъч какво ни каза, водоравна ли е или не е? И сега е моментът да помислиш защо нещо което сме си наумили, на практика не работи както очакваме. Какъв е смисълът на определенията и в какви граници те са приложими? Какъв е смисълът на "наклон" когато той на практика липсва? Не трябва да се върви по инерция, винаги трябва да се осмисля и скоупа на понятията.

За да разберем дали е водоравна, трябва да проверим. Проверката става със скоростта на светлината, а за времето на тази проверка ниваата се изравняват и даже се обръщат в обратно съотношение - което е съвсем нормално. Или просто казано, за две точки, които не са в причинно-следствена връзка, сравняването на променливи нива няма смисъл, разиката в тези нива в общият случай не може да произведе причина за взаимодействие.

Добре, виж сега, защо този "наклон" не е наклон. За да имаш наклон, трябва поне в бликата околност да имаш градиент на нивото в някаква посока. Само че не е достатъчно това да го знаеш някак теоретически, а и да се отрази в реалността, т.е. да се даде възможост на ските или каквото е там да се пързаля. Това може да се установи чрез изследване на взаимодействието на околната около ските област - ако има наклон, това ще се отрази с някакъв физически параметър, потенциална енергия, абсолютна височина, нещо. Този параметър трябва да е измерим. Най-опростеният за нашият случай метод (схематично става за всичко) е радарният - изпращаш до близката среда сигнал, и получаваш отговор с нейните параметри (това всъщност е принципът на "виждането"). В реалният живот това става по всякакви сложни начини, но принципът е този - по този начин ските "опипват" околността и решават накъде е наклона и накъде съответно да се пързалят. Нещо повече, в това опростяване приемаме, че "изследването" става не със някакви еластични взаимодействия (звук в среда), а с максималната възможна скорост, скоростта на светлината. Тоест от точката в която се намираш, пращаш сигнал със скоростта на светлината, и получаваш отговор какво състояние на средата е заварил сигнала. Какво ще се случи в нашият случай? Нека разгледаме максималната дистанция - от единия край на басейна пращаш сигнал към другия, за да изследваш какво е нивото там. Тъй като в случая дистанцията до този край е произволна, методът ще работи и за всяко друго разстояние, което искаш да изследваш. Просто межу двата края ние знаем какви са количествените съотношения за нашият случай. Това което е важно за относителната едновременност е, че двете събития не са причинно свързани. Това значи, че времевата разлика между тях d е по-малка, отколкото е времето за което светлината изминава разстоянието D между тях, d < D. Значи когато ти пуснеш светлинен сигнал за да определиш наклонен ли е другият край на басейна, той ще се движи време D до там. Но на другият край му трябва време d, за да изравнни нивото си с края от който ти пускаш сигнала. Тоест, когато изследващият сигнал след време D достигне другият край на басейна, той ще установи, че водата там е дори по-високо от края от който е тръгнал, защото водата се е качвала още време D-d. Което е съвсем естествено ако водата продължава да се покачва. Но подобна разлика в нивата ще се установи и във всяка друга система. Тук трябва да се отчете, и че всичко това се прави в отправната система на ракетата. Тоест докато лъчът изследва, ракетата по-бавно го следва. Но се вижда, че там където лъчът достига, нивото вече се е покачило за да няма наклон. Наклонът е в обратна посока, колкото ракетата доближава далечният край на басейна, толкова нивото се вдига. Но то ще има същото поведение и от гледна точка на равномерно запълващ се басейн. Никакви парадокси не се наблюдават Сега, тъй като това измерване може да се приложи за всяка друга дистанция, включително и за най-близката околност на изследващият, той няма да установи никакъв наклон по който да може да се плъзга. Забелязваш, че докато се плъзга информационният лъч, нивото по целият път се качва колкото трябва да бъде, за да няма възможност за пързаляне. Просто е

Проблемът на примера е, че няма наклон Това е подвеждащото в картинката.

Именно, и пет лазера да сложиш, никакъв наклон няма да откриеш Напротив, тъй като водата се покачва, в отдалечените области ще откриеш по-високо ниво от собствената точка. Тя тая работа не става с кухи приказки, както се мъчиш...

За да се пързаляш по наклонена повърхност, трябва локално да имаш наклон, а не на светлинни години. В случая нямаш такава ситуация. Именно "виждането" е хватката, която би казала дали има наклон или няма. Ти как виждаш? Като някаква светлина ти донесе с крайна скорост информация от отдалечена област, какво и е нивото там. Ските как ще решат дали има наклон или не? Ще "опипат" близката околност, окоността ще донесе до тях информация за гравитационния релеф. И в случая няма да установят никаква разлика.

Тц. Нищо не си разбрал. Нарисувал съм какво се случва и в двете системи, разглеждай ги разделно. Няма "значи".

И кое му е парадоксалното? Щеще да караш водни ски, ако ти позволяват законите на физиката Областите с различен наклон не са свързани с причинно-следствена връзка, а локалната височина на водният стълб сама по себе си не може да е причина за някакво плъзгане по повърхността. Щеше да е така, ако взаимодействието се разпространяваше с безкрайна скорост, само че не е. И веднага един съвет - напъни се да го проумееш, няма да ти го обяснявам в сто коментара.

А, независимо колко слоя има, наклонът на лъчите след такъв "сандвич" се определя само от пречупването на двете среди около сандвича, в случая въздух и вода. "Сандвича" вслияе на фазата на светлината, и на коефициента на отражение/пропускане на светлината от такъв "сандвич" (така се правят интерференчните огледала и филтри), не и на ъглите които са важни в нашият случай. Тогава ще има пречупване в другата система, в която телескопът е неподвижен - там повърхността на водата ще сключва споменатият ъгъл с лъчът който пада по оста на телескопа. Не е една беля