scaner

Това е терминологично словоблудство. Движението спрямо има количествено измерение, движението през е само качество, т.е. смислово са различни. Така че дефинирай "мярка за движение през вакуума". Наблегни на мярката, като количествена величина - как се определя, кой параметър на вакуума се измерва за да се определи това движение. И не забравяй, доплеровият ефект, лежащ в основата на диполната анизотропия, изисква източник който да е създал светлината с честотата, която ние наблюдаваме изменена Вакуума няма никаква роля в доплеровият ефект, така че защо ги смесваш? А без доплеров ефект няма диполна анизотропия. Така че - какъв параметър на вакуума се измерва, за да се определи движение през вакуума?

Екстрасенски субпродукти не ми трябват.

Хохохо., аз те питам нещо, ти се криеш зад 'аргумента' "а вие защо бесите негрите?"... Явно се опитваш да бягаш и нямаш идея за отговора на въпроса който те питам: Какво общо има вакуум/етер с диполната анизотропия? А си тръгнал да спориш? За какво, като ти липсва основата? Колко пъти трябва да те питам, докато проумееш един прост въпрос? Сега ще ги броим, до тука 2 пъти.

Диполната анизотропия. Тя ти дава скорост и посока на движение във вакуума/етъра. Тази скорост не е спрямо вакуума/етъра, а във него. Та да се върнем на въпроса. Какво общо има вакуум/етер с диполната анизотропия? Не говоря за безсъдържателната простотия "скорост във"...

Така е. Хората и от рак не умират! Умират от усложненията, които той създава.

Не е достатъчна материалността. Нужни са и особени, задължителни свойства - да не е изотропен по всичките си качества. Оня етер е бил такъв и това е инициирало търсенето му. Вакуумът може да се разглежда като материална среда (нулевите квантови колебания), обаче изотропна, съответно лоренцово инвариантна. И не става за отправна система. А пространството и за чеп за каца не става в това отношение, не е нито материална, нито среда (не че има нематериални среди ).

Няма голяма разлика между принцип и закон. Според стриктната йерархия законите са следствие от принципите. Но на практика често се срещат изключения в наименуването, например трите закона на Нютон всъщност са принципи по произход. Ами тръгни от там, какво е това "движение". В една задача като имаш ясно дефинирано условие, въпросът е наполовина решен.

Тц. Това ти си го мислиш. Ти си мислиш че СТО мислела така, и разконспирираш бъгават си представа за нея Това вече ти го разяснявах, толкова ли си закостенял е нищо не си разбрал? Предразсъдъци, Младенов, бездънно блато от предразсъдъци се е настанило в главата ти, и спасение няма...

Моментът по дефиниция е точка в потока на времето. Ненулевият интервал е процес, поток от моменти, "отсечка" в потока на времето. Както и да го извъртаме, момент или интерва време, това не е "време", което е съвкупност от отношенията на всички моменти и интервали. Няма измъкване от тук с никакви понятийни еквилибристики. Понятието момент е една много добра и точна абстракция, използването на която ни дава възможност да изявим други закономерности. Така както и непрекъснатостта на времето и пространството също са много адекватни на настоящият етап абстракции, помагащи за същото. И още куп подобни абстракции, инерциална система, и да не изброявам. Ако и когато трябва, те може да бъдат променени, но сега не трябва, промяната не носи ползи. НО, както и да го наречем, самата постановка на Младенов, че "времето" било зависел от още нещо е несъстоятелна. В самата подвижна система, от какво зависи? Защото там трябва да имаме зависимостта, за да говорим за негомогенности и прочие глупости. Формулата която дава: Та от какво зависи? В размахваната формула се виждат едни координати и моменти x,t които в тази система нямат смисъл, те не съществуват в нея, не са параметър, в нея достъпните са единствено x',t',. Е, как с несъществуващи величини ще използваш някаква зависимост? Много просто, като се откажеш от тази зависимост като неприложима и несъстоятелна в тази система. А след като тази зависимост е несъстоятелна, времето не зависи от споменатите величини. То си е хомогенно по условие, по постулат, на база който са изведени лоренцовите трансформации. Но нещата трябва да се разбират, а не само да се копират и пействат някъде.

Защо я ползвате като няма смисъл, на какво основание? Ами ние затова не я ползваме в подвижната система. Младенов се е надупил да я ползва, не знам по каква причина И сега не може да се изправи, завалията...

Отново не мислиш. Ха прочети сега какво написах предният път. Защо си толкова задръстен и не четеш преди да пишеш?

И от гледна точка на Васил е така, просто сметката там е по-сложна. Той сменя отправни системи, в които часовниците нямат общо време, и като съобразиш всичко, се получава точно нещата. Това всъщност е "парадокса" на близнаците, ама в разпънат вид - близнаците не се срещат в една точка, а се сравняват чрез общото време в различни точки.

Имам. И той е, че тази зависимост няма смисъл в подвижната система. Какъв друг отговор очакваш?

Еднаквост на какво?? На захарта в конфитюра? Или на вкиснатостта на зелето? Влагаш смисъл, ама липсващ...

Не. Отговорих ти, че няма физически параметър, от който да зависи времето, нито зависимост, по която то да зависи (естествено, след като няма от какво да зависи...). Ма ти съвсем оглупя с това циклене. Всяка си има координати за описание на събитията, тези координати трябва да са свързани, защото се описват обща реалност. Затова координатите на двете системи трябва да влязат в някакво отношение. Просто е. Но това е ясно още от учебниците. Тъжно е, че се тръшкаш на такива базови положения.

Не. Докато се е движел с друга скорост, часовниците му (и възрастта в този смисъл) са вървяли по-бавно спрямо този на Ани, и се е натрупало изоставане, което не се променя при тези скокове (тръгване/спиране). Но те и още древните хора са казали: движението удължава живота

Точно така - координатата Х в стационарната система. Сега вземи метъра, опъни го, и както си в подвижната, посочи къде е тази координата. За да видим зависимост от реална величина - зависимост с самата подвижна система. Няма, нали? Няма такава величина в нея. Е, от какво зависи тогава момента? Това че някой си мисли нещо за тебе, ще промени ли нещата? Няма. Самата формула която предлагаш не работи в подвижната система. Елементарно. Двете системи - стационарна и подвижна - са в определено отношение, и координатите на събитието в едната се изразяват чрез координатите на събитието в другата. По същият начин се изразяват и с коорсинатите в трета, пета, ента... - най-различни Х-и Т координти се намесват, но те нямат значение за подвижната система - там координатите на събитието са там, където то се случва. Това са нереални величини в подвижната система, и в нея зависимостта в която си се вторачил не съществува. Важното е да си удряш главата в стената и да си повтаряш - в подвижната система координатата Т не зависи от никакви други измерими величини. Няма функционална зависимост с никакви измерими в тази система величини. Тя е независима координата. Имаш минимален шанс нещо да ти влезе на правилното място. Но по-вероятно нищо няма да се промени След целият процес ще разбереш смисъла на "физическо обяснение". Пак ли ще циклиш?

Пак същото циклене. Отвори очи. В подвижната система, зависи ли от координата в тази система времето? Не, не зависи. Зависи от координати в някаква друга система, координати които в подвижната система нямат измеримост, нямат физически смисъл, не са част от нейната реалност. Те имат смисъл само за другата система, а ние обсъждаме нещата в подвижната. Другата система има нужда от тези координати, не подвижната. Повтаряй си сега - няма зависимост на времето от координатата в подвижната. И мърдай тоя таратор в главата, че съвсем е вкиснал... Ти си се вторачил като будист в пъп и не отлепяш от грешните си тълкувания.

И какво от това? В случая не работим с множеството на всички моменти, а само с конкретен. Който има коренно различен смисъл от множеството - момент на събитие. Събитието се случва на място в момент. Този момент има свой израз в подвижната система, като фуункция на мястото и момета в стационарната. Какви физически причини трябва да ограничат тази функционална зависимост да е различна от предложената, която е следствие на сериозна логика и постулати? Ти се тръшкаш че не ти харесвало, щото ти смущавало щампованото мислене. Е, голям праз, нали? Тц. Само част от времето. Времето например има посока, а събрано множеството от моментите не определя такава Времето е нещо повече от проста съвкупност. И самото ми намесване там дето става дума за момент е издънка на квадрат.

Точно това е смисълът на хомогенност: процесите вървят по еднакъв начин, от която и точка на времето за започнат. Това е и "равноправност" - няма значение коя точка ще избереш за процеса, той е инвариантен за всички, транслационна времева инвариантност. Точките са равноправни и равнозаменими. Важното в случая е, че понятието "нехомогенност на времето" вече е заето с определен смисъл, който не е твоя Така че трябва да помислиш повече. И особено, защо бъркаш "време" когато трябва да е "момент"?

Ти не споменаваш и че това не е време, а моменти на събитие, нещо много различно. Което е много по-голям пропуск, позволяващ ти да се дъниш сериозно в тълкуванията както и правиш. И продължаваш успешно да го правиш. Не те ли засърбя, че досега вече неколкократно ти посочвам тази съществена разлика? Или не ти стига пипето за да я загрееш? Какви изводи да си направя? Именно, защото това не е време, а е координата на събитие, момент. Координатите на събитие нямат проблем да зависят от местоположението, защото самото събитие е свързано с местоположение във всяка система. Сега изясни ли ти се къде си оплел конците?

Значи, подходи по йерархията. Тук имаме цяла система от микропостулати, освен двата основни на СТО. Имаме постулат, че в в стационарната система се спазват законите на класическата физика, имаме постулати че времето и пространството са хомогенни и изотропни. Тоест започваме да градим всичко останало след постулата за хомогенност на времето. Чак след това е следствието за общо време и т.н. Може общото време да има някакви по-криви свойства ако времето не беше хомогенно, сега ме мързи да съобразявам. Но йерархията е: първо хомогенност на времето, след това общо време. Затова подчертаното има смисъл, то заявява хомогенността на времето. Аз отдавна ползвам една много образна и всеобхватна дефиниция: времето е система от отношения на предходност на събитията и на продължителност на процесите. Или по-точно, спрямо диалектиката: времето е система от отношения, изразяващи координацията на сменящите се едно друго състояния (явления) - тяхната последователност и продължителност. За физиката е по-удобна количествена дефиниция, както тази на Айнщайн: времето е това което измерват часовниците (референцията тук е що е часовник). И вече тя е добрата основа за въвеждане на общо време и т.н. Аз винаги работя с понятия които са дефинирани по един или друг начин и им е налят смисъл, понякога даже специално обръщам внимание на това. Не ме подозирай в такива ефтини издънки

Зависи и от времето на стационарната. Я, каква стана тя? А пък спрямо друга система с друга скорост пак зависи, ама от съвсем други времена и координати . И колкото системи, толкова и зависимости Никакви зависимости на "време" няма в случая. Колко пъти да ти набивам тъпото смачкано канче, че резултатът от лоренцовите трансформации е момент, не време? А моментът е длъжен да зависи от координатите на момента в другата система. Но това няма общо с време. Проблемът ти е, че в самата подвижна система времето е независима координата, не зависи от пространствените. И там се говори за хомогенността, в самата подвижна. Но ти, както обикновено, подхождаш първосигнално, по формата а не по съдържанието. Верно, не можем да схванем що се държиш така профански.

Струва ми се, че демократите нямат полза да подгонят законово Тръмп след изборите. По какъвто и въпрос да го подхванат, това след изборите ще изглежда като отмъщение, и ще раздели страната още повече, което е много опасно.

Не, хората са казали точно това което и аз ти цитирам: ЦЪК Някъде съм го срещал и като транслационна времева инвариантност на законите. Виждаш ли до къде те води сляпото понятиетворчество? Естествено че ти си този който не разбира нещата, след като си принуден да фантазираш липсите на знанията си.