scaner

Ще си позволя да си самоцитирам и друг важен коментар, който на разбираем език обяснява защо траекторията на светлината в различните системи сключва различен ъгъл (с вертикалата), независимо че лазерът който я е "изстрелял" във всички системи е наклонен по един и същи начин. Това, разбира се, обяснява и звездната аберация. Тоест всичките недомислия на Младенов отиват на кино. ТУК

ТЦ. Както се оказа, има елементарно решение. Трябв ли да о..реш целият форум, за да не си признаеш грешката? Абсурда е, че си твърдоглав в посока да не научиш нещо, а не в обратна...

Извинявам се. Тук в битката летят ръце, крака, не може да се установи кое от кой е

Човекът просто коментира глупостите, които са на лапландеца.

Не, тук грешиш. Източникът "стреля" под някакъв ъгъл. Излъчената светлина има - спрямо източникът (нека се съсредоточим на класическата физика за сега), определена хоризонтална скорост Vx и определена вертикална скорост Vy. Пълната скорост на светлината по нейната траектория се определя на база тези две проекции, по формула оято сега не ни интересува. Величината Vx е скорост на отдалечаване на светлината относно източника по оста Х. Тя е толкова само в системата на източника. В някаква друга система, която се движи спрямо източника, и скоростта на източика ще се промени, и тази съставка ще се промени, но така ще се променят и двете, че разликата между новата скорост на тази съставка и новата скорост на източнника да бъде пак същата - Vx (разликата ни сочи какво е състоянието в системата на източника). На кратко ти преразказвам какво се получава след галилееви трансформации. Сега нека си изберем система, спрямо която източнникът да се движи точно със скорост Vx. В тази система, каква ще е величината на хоризонталната скорост на светлината, при условие, че разликата и по отношение на източнника трябва да е Vx по условие? Правилно, в тази система хоризонталната съставка на скоростта на светлината ще бъде НУЛА. Тоест в тази система светлината ще се движи само на основа вертикалната си скорост, Vy. И точно тази ситуация имаме в системата на ракетата от примера. Значи, специално сме подбрали относителната скорост на ракетата и източника такава, че в системата на ракетата да имаме вертикално движение на светлината. Ако си подберем друга относителна скорост, в системата на ракетата ъгълът ще бъде друг. Тоест това че имаме вертикално движение на светлината е един частен случай от всички възможни, и не указва на това кой е в покой и кой се движи. Наклонът се определя само от параметрите с които се движи системата, в която е целта. И за всички други системи този наклон ще си остава същият. Просто траекторията на светлината ще има различен наклон в различните системи - вследствие на аберацията.

Естествено. Заблудата трябва да се изобличава. Може, може. За колкото време светлината стига от източника до ракетата, за толкова време и ракетата се премества до точката на уцелване (от Н в С). Всички времена за всички процеси са еднакви, специално съм го указал. Затова и се разглеждат само двете събития - изстрел и попадение, те формират единствен интервал време. Но за да не тормозя крехкото ти мозъче, приеми че всичко става а единица време. T=1, независимо какво са това, часове, години, секунди, тройни запивки... Или си избери интервалът време произволен. За големините на скоростите той няма значение. Да, това е координатата изобразена от точките В и Н. Нали по условие там е източникът и ракетата в началото, толкова ли не можеш да вникнеш в условието? А началният момент е този, когато от същата точка на източника (В) тръгва лъча. Но всичко това е включено в големините на векторите, и изгражда векторната сума, т.е. в случая не е нужно. Ще се напънеш. На мен не ми трябва диаграма, векторната сума се изразява чисто аналитично както съм и приложил, а всичко последващо произтича от векторната алгебра. Изобщо, този геометричен подход към векторите е само помощен и понякога даже пречи (ако работиш с повече измерения например), както сам се убедих когато се борех с тези абстракции Ами точно това се има пред вид. В системата на източника светлината се движи по посока на вектора ВС, в системата на ракетата това тя се движи по посоката на вектора ВН. Ориентацията на лазерът в двете системи е една и съща. Това е то аберацията

няма смисъл пак да гледаме грешни картинки. На който не му влиза мисълта в главата, да си го причинява колкото пъти иска. Ето векторният триъгълник в задачата: Идеята на чертежа е следната. Погледнато от системата на източника, в точката В е източника, в точката H е ракетата в момента на изстрела, в точката C е ракетата в момента на попадението. Тук скоростите изобразявам като пропорционални на отсечките, защото всичките отсечки се изминават за един и същи интервал време от изстрела. Векторът BH е скоростта с която светлината попада в ракетата, векторът HC е скоростта с която ракетата се движи в системата на източника (ако обърнем системите, посоката на тази скорост се обръща и тя става скорост на източника), векторът BC е скоростта на лъча в системата на източнника. Проста векторна сума, BH+HC=BC. В системата на ракетата картинката е същата, само че изместена наляво. Там трабва да се въведе точка М (по вертикалата от точка D в която тя пресича AB) в която ще се е преместил източникът в момента на попадението. Тогава векторът BM ще изобразява скоростта на източника в системата на ракетата (равен по големина на HC но с обратна посока, MB=HC=-BM). Останалите вектори, MH ще е равен и паралелен на BC. Векторната сума в тази система ще бъде BM+MH=BH. Или ако заместим еквивалентните вектори, BM=-HC, MH=BC, получаваме BH+HC=BC, тоест същият триъгълник за векторната сума, както и в системата на източника. Тоест, няма значение кой се движи и кой не, скоростите не зависят от такъв избор. Така че отлепи очи от пъпа си и спри с тези мантри. Този баланс на векторите казва всичко - ако знаем два вектора например BH и HC можем да сметнем BC. Ако знаем HC (или BM) и BC (или MH) можем да сметнем BH. А получавайки съответният вектор, получаваме и посоката му, съответно ъгълът в нужната система. Докато твоите чертежи нямат нищо общо с истината. Безсмислено е да се взираш в тях, най-много да ти се промие още мозъка...

А защо не е? Векторният триъгълник на скоростите, скоростта под която стреля стрелеца, скоростта под която идва куршумът в целта и скоростта на движение на стрелеца/целта е един и същи за двата случая. Като знаеш два от векторите, винаги намираш третият. Независимо кой се движи и кой избран за покой.

Естествено. Единствено големината на скоростта на светлината се ограничава от вторият постулат.

Да, но в случая то не важи ... защото няма нищо за събиране. Тук гледаме ситуацията от позициятя на двата наблюдателя в техните собствени отправни системи. В тях по условие и двата наблюдателя са в покой (стационарни). Е как да не важи? Напротив, абсолючно задължително е. Скоростите са вектори, действието между вектори се прави по правилата за вектори, в случая се използва задължително векторна сума. В системата на източника имаш векторна сума - вертикалният лъч нагоре към ракетата (по който се движи светлината в системата на ракетата) плюс хоризонталното движение на ракетата правят резултатната сума лъчът да се движи по хипотенузата на този правоъгълен триъгълник, под наклон, за да попадне в ракетата. В системата на ракетата имаш векторна сума от вектора на светлината, пуснат под ъгъл от източника (по-горе), и вектора на скоростта на самият източник по хоризонталата (равен на вектора на ракетата в другата система но обратен по посока). Резултатът е вертикално движение на светлината, катета на същият правоъгълен триъгълник. Защото хоризонталната скорост на светлината ще съвпадне точно с хоризонталната скорост на източника, но ще са в противоположни посоки и лъчът ще се движи само по вертикалата. За да е коректна задачата, в едната система е даден наклонът на лъча - в случая, вертикално в системата на ракетата. От баланса на векторната сума мое да се изчисли наклонът в другата система. Нещата са свързани и парадокси няма. Никой не може да отмени векторната сума, и точно неприлагането и води до "парадокси" и простотии. А дървените глави водят до повторение на целият спектакъл с тръшкането. При тези системи хоризонталната скорост е нула (нулев вектор), тази нула като я вкараш в сметките които описах горе ще доведе до вертикален лъч. Младенов, учи математика. Иначе нямаш право да се пишеш "програмист", най-много ще си някакъв код-мънки занаятчия или сътрудник в колцентър Събираш със скоростта на другият обект. Задължително. Май трябва да учиш векторно смятане. Охххх

Това няма значение за разглежданата задача. Единственото което се показва в момента е дървената ти глава. Има бол литература за аберацията в нета - не, втълпил си си че ъглите трябва да са еднакви, и ни приемаш, ни предаваш. Отвори се малко, научи нещо ново, светът не е толкова безличен и ограничен, колкото си го представяш... хехе, смешник. Така и ще си умреш само ос такива надежди. Един умен човек беше каззал, че животът е това което се случва, докато си праввим планове за него. Та и ти така Ма много ще боли, като проумееш че парадокс няма. Парадокс няма. В случая във всяка система имаш различни ъгли. В системата на ракетата се наблюдава, че хоризонталната съставка на скоростта на светлината спрямо източника е равна на скоростта на самият източник в тази ракета, затова светлината се движи в тази система само по вертикалата, докато източникът се мести. В системата на източника тази хоризонталлна съставка нищо не я компенсира, и тя придава наклон на лъча там. Елементарно е, но трябва да се мисли и да се ччете. А така, да ми разправяш за параадокси, тц, това са глупости.

Има. Защото той определя и посоката на светлината. Докато постулатът визира само нейната големина. И както всички вече се изказаха, зависимостта на посоката на светлината от движението на източника се нарича аберация. Има го и в класическата физика, и очевидно води до неразрешими противоречив с твоите знания Сега чакаме да минат 1000 коментара, докато почне да ти просветва. Ако изобщо...

Поредната двойка. Просто емам думи как побираш толкова предразсъдъци и глупости в главата си....

Ох мамин сладък, много ли са те били като малък? И все по главата, нали?

Някакво потенциално нарушение на вторият принцип (каквото естествено не се наблюдава), не означава че се нарушава и принципът на относителност, за който ни е думата в тази тема. Усещаш ли как издишаш от към аргументи? Първи постулат на класическата физика и СТО - не може да се различи състояние на движение от състояние на покой. И продължава да е така, по отношение наличните експерименти. Като те засърби, повтаряй си - принцип за относителност, принцип за относителност... Ако не ти помогне, обърни се към доктор. В случая на тази тема ти произволно предполагаш че това не е верно, и почваш да бълбукаш в блатото. Съвсем естествено.

Значи просто не познаваш класическата физика. Което не е извинение. Смята се, разбира се. Първи принцип на относителността. Нали ти казах, бъкел не разбираш от класическа физика. При това всички опити този принцип да се опровергае са пропаднали, тоест той е потвърден. Еми същото е и при СТО - непрекъснато се правят опити да се опровергае, и все пропадат. Друг път. Виж в същата тема Можеш да посочваш, но не можеш да го аргументираш. Разликата е малка, но съществена. Самозаблудите не влизат в аргументацията. Но там има друг фаворит, дишаш праха на лапландеца Не, не можжете. Няма с какво. Физическите закони в двете системи са еднакви и не показват разлика. Просто са ти вързани ръцете. Ако си успокоиш и фантазията, ще разбереш в какво ограничено положение си, както и всеки нормален физик. Именно тези ограничения налагат второто събитие да се случи, поради което щеш не щеш, ъгълът трябва да е различен. Младенов, нали ти казах - кръгова аргументация. Ти предполагаш, че принципът за относителност е грешен (може да се установи собствено движение) и "доказваш" че е така. Логиката не допуска този подход. Затова и всичо написано до тука е само въздух под нлягане. Правилният подход е: допускаш, че принципът на относителнността е верен (с всичките последствия от това) и довеждаш нещата до противоречие. За съжаление, никой още не е успял Но се пробвай.

Ти в момента изпитваш проблеми с принципът на относителност. Той е абсолютно еднакъв с този на класическата физика по отношение на тази задача. Освен това никъде в темата не си използвал нищо специфично за СТО, дори вторият принцип за скоростта на светлината. Така че всички разсъжденияа и решения са валидни в пълна сила и за класическата физика, и ти настояваш че в нея имало парадокс. Още в началото предложих, предполагайки че ще ти е по-уютно, да разсъждаваш на нейна база. Но се оказа, че просто не я познаваш. И разбира се, за това била виновна СТО Абе на калпавата ракета космоса и пречи... Ако успееш да се замислиш, ще схванеш, че си станал жертва на един много известен псевдонаучен аргумент, "кръговата аргументация" (petitio principii). Ти предполагаш че първият принцип не е верен, изобразявайки некоректно чертежите, и с тях "доказваш" че той не бил верен... Не ти е за пръв път при това. Нека гледат. Като че ли грешни чертежи ще видят за пръв път.

Виждаш ли сега колко си неадекватен? Отдаван не говорим за проблеми в СТО, а ти продължаваш да се оправдаваш с нея. Тц, говорим в момента за класическата физика, събуди се. Не си се възползвал достатъчно. Класическата физика изисква ъглите да са различни, ти си ги начертал еднакви. Това не е поради названието на системата, а от некадърност. Ти показваш че един грешен чертеж не описва реалността. Ми така е Защото не стреля под правилният ъгъл. С грешни ъгли излизаш извън правилата. Правилата се основават на физическите закони, а те в случая изискват и в двете системи да се уцели ракетата. Ти явно си нарушил тези правила. Припомни си първият принцип, който прави стационарната и подвижната системи взаимозаменяеми - физическите закони и в двете са еднакви. Най-малкото това изисква улучване и в двете системи. Тук това липсва. Е, какво очакваш, като нарушаваш правилаата, ама се тръшкаш че си играел по тях? Сам си се вкарал в парадокс После СТО ти била грешна. Друг път..

Ами аз се хванах за твърдението по-горе: "Пространството е разстояние. "

Ами около тях също нищо ли няма? Или там има някакво друго, независимо пространство? Ябълките ги нареди в квадрат и сметни разстоянията на всяка със всяка. Кое от всичките е пространствоТО? Искам да те насоча, че дефиницията не е толкова ограничена. А като изхождаш от дефиниция, която не описва коректно обекта, не можеш да изучиш свойствата му.

Отдавна не говорим за СТО - говорим за класическата физика, с нейните уж прости закони. И там изискването е във всяка система да се случи втоорото събитие. Но според твоят чертеж не се случва. Следователно, опитваш се с некадърен чертеж да оборваш класическата физика. Не ти ли стана ясно защо не ти се получава? Ти не си програмист. Програмистите са мислещи хора, разбиращи поне малко от математика и можещи бързо да се ориентират в реалните проблеми. При тях упоритостта е насочена да разберат и постигнат нещо, а не да тъпчат безславно в безсмислен кръг, заслепени от собстввеното си невежество. При тебе нито едно от споменатите качества не се наблюдава. Това че някой е сбъркал да ти даде някаква табелка, на която да пише че си програмист, съвсем нищо не значи. Какъв си се доказва с делата ти, а тук делата вече се видяха...Нищо под налягане на квадрат.

Ако имаш две допряни кани, разстоянието между тях е нула. Изчезнало ли е пространството? Ако имаш 4 ябълки, можеш да измериш 6 растояния. Кое от тях е пространството? Нещо не е читаво това определение май, а?

Именно за това в анимацията ти се получава попадение само в едната система, а в другата нямаш - еднаквите ъгли. Но това не е реалността - ти си нарисувал нереална ситуация. Не може аз да ти смачкам с чук главата, а ти да не получиш никакъв удар. Вселената в която живеем не е такава. Не знам защо настояваш че в ситуацията която си изобразил има изобщо някакъв смисъл. Ти нали беше привърженик на физическия смисъл, сега къде го загуби? Какво стана с картинката с дъжда, практическият пример? Май не я осъзна и нея. Така сигурно е по-лесно, само да плещиш глупости без да мислиш. Не знам, не съм изпадал в такава ситуация... Точно за да опише реалността - че във всяка система се случва и второто събитие, попадението в целта - трябва да се промени ъгълът. Това не е прищявка, а изискване от реалността. Физическите закони отразяват закономерности от реалността, и те изискват ъгълът да е различен - той е резултат от векторна сума на скорости, които са различни в различните системи (тоест имаме различна обстоятелственост), а не от това коя система за каква е избрана. А ти потроши толкова време само да се тръшкаш, че с еднакъв ъгъл не ставало... Ми не става, всички ти го казваме, ама не четеш. Ти само повтаряш една невъзможна и нефизическа ситуация. Знам, ти така мислиш по принцип, това е самохипноза от която не можеш да се откъснеш, но защо не си ги мислиш тези глупости само наум? Мъкаааа....

Теоретически нищо страшно няма да се случи. Ти вероятно си на Виндовс 10, и при неговите ъпдейти той периодично променя стандартната система за комуникация със системата, основно и нейният изглед. Така че давай смело напред. Малко по-неприятно ще е ако след всяко рестартиране почне да ти се появява това съобщение, не че не може да се работи, но е добре да го погледне специалист какво конфлликтира. За сега действай. При Виндовс 10 няма как да се откажеш да ти бъркат в компютъра с актуализациите и да си правят промени, с цел "подобряване на взаимодействието, изживяването и т.н...." благородни подбуди. И аз това го мразя, и затова минах на други системи дето сам си контролирам нещата.

Този пример само показва, че ъглите под които трябва да се стреля, са различни в двете отправни системи - нещо което повтарям от началото. Запомни - щом като имаш уцелване в една система, имаш уцелване във вссички системи. Такъв е светът, и физиката е длъжна да се съобразява с това - физическите закони трябва така да се съставят, за да отразяват това базово положение. В тази анимация не си се съобразил именно с ъгъла. Във втората анимация показваш какво се случва в системата на мишената. Там, както и до сега, лъчът попада вертикално, ок. Само че тук имаш нещо показателно: в моментът когато лъчът попада в целта, източникът вече е изместен от тази вертикала минаваща през целта. Прекарай сега една линия от целта до източника - тя ще е наклонена права. Това е траекторията на лъча в системата на източника: ако приемем тази система за стационарна, то светлината се е движела по тази права в тази система, тръгвайки от източника и достигайки целта, която не е на вертикалата в момента на попадението. Опитът за вертикална стрелба във втората анимация просто е неудачен Тоест, казано на прост език, на тези анимации ти си отразил два различни изстрела под различни ъгли в системата на източика. От тях само единият попада, и той е изразен само на едната анимация. Нямат значение тук етикетите стационарна или подвижна системи. Това на картинката се случва когато промениш движението си спрямо източника. Тук вече не става дума за нацелване както в твоят пример, а изобщо за направлението на лъча в различните системи. Би трябвало да разбереш по-лесно нещата... Източникът (облакът) може да се движи и да изстрелва капките под някакъв ъгъл, или да не се движи. Нека приемем че не се движи (спрямо земята), за да се опрости картинката. Забележи най-важното: променяйки скоростта си спрямо източникът, се променя ъгълът под който попадат лъчите в твоята система. Независимо дали човекът се движи, или облкът се движи (може да не тича човека, а облакът да потегли с някаква скорост). Имаме точно нашата ситуация, но наобратно: източникът продължава да изстрелва водните капки вертикално в своята система, но човекът (ракетата) вече не ги вижда вертикални а под ъгъл в своята. Това показва принципно нещата, ъгълът е различен в различните отправни системи. В предишният пример, освен този ъгъл участва и моментът на изстрел, за да нацелиш обекта. И като не го съобразиш, няма да нацелиш, макар че ъгълът е верният. Затова анимациите ти не бяха удачни. Тук от тази рисунка по-лесно се стига до относителността на ъгъла. Пак повтарям, няма значение кой е стационарна и кой подвижна система - това се получава при промяна на взаимното движение на двете системи. Векторната сума само означава баланса, дали човекът се движи спрямо източника или източника срямо човекаа, хоризонталната съставна на векторната сума ще е същата, равна на относителната скорост човек-облак.