scaner

Пробвал съм, разбрал съм си грешката, и за това съм се върнал Защото това е единственият верен подход в момента - СТО и ОТО. Всоичко друго е заблуда, и се вижда ясно.

Общите точки нямат значение, тях ги има винаги. Само лоренцовият фактор се ползва в един частен случай - когато подвижен часовник съпоставяш с общото време на неподвижна система.. В общият случай преобразуванията са по-сложни, например да съпоставяш два движещи се с различна скорост часовника. Глупости на търкалета. Абе и ти що мислиш толкова тегаво и непрекъснато си противоречиш?

Ако вторият постулат е верен, той променя кардинално играта. И който не се съобразява с него не може нищо да постигне. А той е потвърден от експеримента много обстойно. Ми не се съобразявай. И с гравитацията може да не се съобразяваш. Колко му е... Последният път като посетих Австралия, бях в Центъра за проучване на гравитацията в Gingin, дето е към тяхното AIGO. И там посетителите пред вратата към кулата ги пресрещаше надпис "Внимание! Гравитация!". Но ти като по-смел може да не внимаваш.

Не е вчрно, абсолщтно време означава при Обща точка на сверяване ,. сетне системите да отчитат едни и същи моменти. Едновременност и Неедновременност са съвсем друг въпрос.Принципно Случването е Едномоментно ако може така да наречем за всички и ако 2 събития със своята<едномоментност> са отчетени като Едновременни за една система са едновременни и за друга при правилно сверени часовници, идеално сверени,практически невъзможно и при правилно отчитане. Нещо не са ти ясни базови неща. Това което казваш е следствие от това което аз казвам.

Всяка система си има общо време. Две взаимоподвижни системи нямат общо време. Но всяка си има. Общото време се създава от неподвижни часовници. Часовници които се движат не могат да имат с тях общо време, поради относителността на едновременността. Затова и се намесват лоренцовите трансформации. Представи си времевата ос на всяка система като права линия, разграфена равномерно на моментите. Само че двете системи тези оси не са паралелни, а се кръстосват. И всеки сравнява отсечка от времевата ос в едната система с нейната проекция в другата. От там и лоренцовият член. Тази геометрична картинка обяснява добре как всяка система си има равномерно общо време, и между две системи няма такова.

За една система няма причини да не можеш да си свериш всички часовници. И в примера който ти дадох, за система А те показват едно и също време. И за системата В са си сверени в нея. Това не е хомогенно време, това е общо време, имаш система от сверени и синхронни часовници. И всичките примери които изобщо обсъждаме предполагат наличие на такава система. Иначе изобщо не можем да говорим за момент и за време. Така че не това е хомогенно, респективно нехомогенно време. Не го слуйшай оня халюциниращия, той съвсем го е закъсал завалията P.S. Извинявай, не те бях разбрал. След като имаме относителност на едновременността на събитията, то едновременни часовници в една система няма да са едновременни в подвижната. И точно това се наблюдава - следствие от основните принципи - но това не е нехомогенност. По дефиниция негхомогенност на времето е когато при еднакви други условия еднотипен процес протича по различен начин в различни моменти време. Тук не става дума за това.

Въпросът е принципен. Ако две събития, едновременни в една отправна система, са едновременни и във всяка друга отправна система, то времето е абсолютно, както е постулатът на класическата физика. При това забележи, събитията не носят информация за масата на причинителя си, това не е техен параметър. Те може да са причинени от подвижни обекти - куршумите или светлина в случая, или може просто да са възниканли едновреено, без преместване на обекти - например две мълнии на различни места, но паднали едновременно. Инерцията просто не играе роля в тая картинка. Та, ако този принцип за абсолютното време се нарушава, то като следствие времето не може да е абсолютно (тавтология ). И това веднага води до следствие - не-абсолютността на времето точно това означава, две едновременни събития в една отправна система да не са едновременни - независимо кой ги причинява. Айнщайн просто с елегантен принцип демонстрира, че при постулатите на СТО това е така. Той ползва светлина по едно единствено съображение - нейната скорост е ясна във всяка система, и не трябва да се смята нещо сложно, а може с просто съобразяване. След като времето не е абсолютно, и след като лоренцовите трансформации стават следствие на теорията, елементарно - вече чрез тях - може да се провери, че и с куршуми едновременността е относителна. Просто защото тя е отношение на събития, а не между техните причинители. Никъде не се намесва инерция, нали?

Няма процес. Така е изначално - две подвижни системи не могат да има по принципни причини общо време, т.е. обща система сверени часовници. И това се демонстрира елементарно, за това са тези примери дето ги дава Айнщайн и ти ги усложняваш безсмислено и безобразно. А демонстрацията показва какви са следствията от принципите, т.е. такъв е светът, без намеса на някакъв физически процес. Ти мислиш твърде ограничено. Не, не можем - принципно. Не е причина в някаква хомогенност (ти не знаеш смисъла на тоя терин ). Това като го разбереш, много неща ще ти се изяснят. В частност, че всичките "скоростомери" са булшит и половина.

И как точно е в другия край? И каква е гаранцията, че показанията на часовниците във всеки от крайщата ще са еднакви помежду си? Никаква, естествено. Затова и имаме неедновременност. Представи си го така. В край 1, се случват едновременно в една точка събития с датчиците. Часовника на система А (избрана за стационарна) отчита в тази точка 12:00, часовникът от система В (избрана за подвижна) отчита 21:10. В другият край същото - събития в една точка, часовникът на система А там отчита 12:00 часа (едновременно с другия край), часовникът от В там отчита 21:20 (неедновременно с другият край). Съвсем нормална по СТО ситуация - двете двойки събития са едновременни в система А и неедновременни в система В. Няма логически проблеми, няма дявол.

И това значение на инерцията е въплатено в... кой закон? Формулката? Знам че няма такава формула, просто провокирам, за да се замислиш. Не и според СТО. В класическата физика причината за това е абсолютността на времето, но там това ще се случва и за светлината, т.е. и там инерцията няма значение. При СТО вторият постулат премахва тази абсолютност, и там ако в една система куршумите пристигат едновременно, в друга подвижна спрямо нея това няма да се случи - точно както и със светлината се случва. Но както се вижда, и тук масата няма никакво значение. В СТО относителността на едновременността е отношение между събития. Как са причинени тези събития, дали от светлина, куршум или свръхнова, няма никакво значение. Затова и питам - защо намесвате инерцията, като тя никъде не участва нито пряко, нито косвено? Това е предразсъдък без никаква основа.

И какво от това? Всяка двойка събития случили се с двата датчика на едно и също място, за всеки наблюдател ще се случва едновременно. И от лявата страна съвпаденията ще са едновременни, и от дясната страна - другите два датчика, също ще са едновременни. Това не значи, че и двете двойки във всяка система (раздалечени събития) са се случили едновременно. В системата на влака може и лявата двойка и дясната двойка да се случват в един и същи момент, в системата на гарата да се случват в различни моменти. Тоест във всяка двойка поради случване в една точка - едновременност, раздалечените събития - неедновременни. Всичките ти "скоростомери" са изпъстрени с подобни логически проблеми, несъобразяване на елементарни нещица, които обръщат колата

Абе ако перифразирам народа, на калпав "мисляч" времето му било нехомогенно...

Да бе да. Това постулат ли е? Ай стига с измислиците И това лекарство трябва да ти го сменят. Аберация, тъпако. Е как е илюзия? Имаш дълга тясна наклонена тръба, през която минава светлината без да се допира до стените. Съвсем реално светлината изминава наклонен път. Илюзия ли е наклона? Друг път. Айде марш да учиш български, какво е "илюзия" и какво реалност. Сериозно? И кой от двата пътя е реален? Този в системата на източнника, или този който наблюдателят определя съвсем обективно? Е, и двата са реални, всеки във своята система. И това го има още в класическата физика. Тъпако, има още много да учиш... Без гаранция че ще разбереш де

Грънци се нарушава. Не се изказвай неподготвен.

Забрави за инерцията на светлината. Тя има скорост. Дали ще пристигне или не едновременно с други събития, зависи изключително от обстоятелствата свързани с тези събития - кога тръгва, колко път изминава, с каква скорост. Инерцията няма никакво значение в случая. Дори в класическата физика е така, събитията и техните координати не зависят от никакви инерции. Единственото важно нещо е, че светлината участва в събитийният поток, тя се поражда от събитие и сама поражда събития. От там нататък влиза работата с тези събития, която работа не зависи от техният произход, съответно дали този който ги е създал има или няма маса. Есенцията на тази работа със събития са галилеевите трансформации - всяко събитие трябва да може да се преобразува чрез тях, без изключение. И анимациите на Младенов отиват в боклука. Специално наблягам за галилеевите трансформации, защото този "парадокс" го има не само в СТО (на Младенов това са му кошмарите и само нея споменава), а и в класическата физика. И там е по-лесно и по-привично да се разглежда, и чак когато се стигнат някакви граници, засягащи постулатите на СТО, да се разглежда и тя. В случая в класическата физика светлината си е зависима от източнника, той определя нейната скорост, по закона за събиране на скоростите - ако източнникът се движи, скоростта на светлината по посока на движението му ще е по-голяма от тази по посока обратна на движението. И това което е хубаво на класическата физика е, че времето е абсолютно, т.е. имаме още опростяване на нещата, отпада относителната едновременност. Но и в класическата физика пътя на светлината при подвижен източнник (в системата на гарата) в двете посоки не е еднакъв. И би имало парадокс ако формулата на Младенов за интензитета беше верна и в този случай, само дето тя не е Тоест нито инерцията има някакво значение, нито независимостта от източника, нито относителността на едновременността са отговорни за този "парадокс". А просто непознаването на физиката.

Хахаха, от кой го чувам Тъй, тъй. И тази "привидна" промяна съвсем обективно се регистрира със всякакви уреди, тоест е напълно обективна. Е, значи терминологията ти не върши работа, но това не е изненада. Та, значи тази обективна "привидна" промяна е съвсем реална промяна в хода на лъчите. И е съвсем естествено една обективна промяна в тази посока да доведе и до промяна в разпределението на енергията по светлинният фронт (все пак има закон за запазване на енергията, който никой не е отменил). И в крайна сметка това да разреши привидният "парадокс". Така се нареждат нещата, но за хората на които не им се привиждат халюцинации. За останалите има лекарства. Не очаквам да го разбереш. Ти показа изключително ниско ниво, по което няма смисъл никой да се равнява. Ти трябва да се изкачваш с разбиране, не някой да слиза с опростяване. Хехе, наистина горката СТО! Ако толкова са прости всичките дето се пънат да я опровергават, голяма скука ще е на тоя фронт. Не е уцелила на критици, а само на прости и невежи талибани.

И аз, от как навремето прочетох "Моята борба" на Хитлер, съм на мнение, че трябва прочистване, макар и с по-демократични средства... Всякакви наизлязоха на припек, претендиращи че имат право на мнение. Не, нямат право на мнение по въпросии които не разбират. За тях глад, бой, е@@@ и никакви пари на ръка. Но ти, като понаучиш физиката, може да се присъединиш в нашата компания. Че сега написаното ти не се трае, безсмислица до безсмислицата, мила моя майно льо... Не си струва дори коментара.

Посочи къде Нютон говори за такава преносимост на светлината. И като не намериш нужният цитат, бягай да ти сменят лекарството. Пиле шарено, когато говориш за физика, трябва да прилагаш физическите закони, а не да си измисляш свободни съчинения, както правиш напоследък системно. Не. Базовата класическа физика от времето на Нютон. На нейна база се е породила вълновата теория, и цялата оптика след това. Геометричната оптика например, съчетана със законите за събиране на скорости, векторно, естествено. Но обратно, ти настояваш за етерни теории, защото "преносимостта" е от тяхната терминология.

А това не е ли достатъчно, за да приемем, че все пак е налице въпросният парадокс? Не е. Защото това със сферичната вълна е ситуацията в едната система. В другата система поради аберацията вълната не е вече сферична (по разпределение на енергията), там съответно интензитетът не се смята по тази формула, и ако човек се позадълбае, различните пътища на светлината там приложени към пълната формула решават всякакви парадокси. В случая е достатъчно да се покаже, че изискванията за "парадокс" не са изпълнени, и следователно такъв няма.

Нека докторите да ти сменят и това лекарство. Тц, няма "преносимост" в класическата физика. Това което си нарисувал се случва в системата на вагона, не в системата на гарата. За гарата в пълна сила е валиден законът за сумиране на скоростите, поради което - за едни и същи интервали, защото времето е абсолютно и събитията стават в един и същи момент в различните системи - светлината по посока на движението движеща се с по-гояма скорост ще измине по-голям път от светлината срещу посока на движението, която е с по-малка скорост. Но както се вижда, ти не познаваш физиката още на ниво събиране на скорости. Не може и да се очаква от тебе внятно обяснение за нещо по-сложно Така че темата се самоизчерпа поради неадекватност на автора и

Ми не е изминала еднакъв път, което е съвсем очевадно. А интензитета е еднакъв по причина недостъпна за кухата ти глава. Първо трябва да я напълниш с подходяща плънка, после да се опитваш да разсъждаваш - основно правило. Относителността на едновременността няма нищо общо в случая - този ефект с различните пътища го има и в класическата физика. Но е добре да имаш подобни кошмари, може да ти дойде акъла в главата по някое време, има малък шанс...

Това са въпроси от висшата математика, не го затормозявай. Той много по-прости неща не знае.

Точно като в примера, който съм дал. Благодаря за потвърждението. В примерът който си дал става дума и за подвижен източник. И точно там се омотаваш като пиле в кълчища в разни парадокси. Докато познаването на формулата позволява да се разрешат "парадоксите" и при подвижен източник, както е в задачата. Ама като четеш и коментират само първото изречение, нищо няма да схващаш от дискусията.

Срязваме вагона по дължина, и поставяме датчик на гарата така, че когато стената на вагона (срязаната) мине край него, в същата точка (максимално близо) да се окаже и вагонният датчик. Естествено, и двата датчика ще отчетат едно и също нещо - до тях ще достигне еднакво количество енергия на единица площ.

Поредните глупости на един заблуден мозък. Това разбира се, е вярно за един много частен случай - за сферична вълна от неподвижен източик. В общият случай интензитетът се дефинира чрез формулата: където в числителя е светлинният поток за елементарен пространствен ъгъл, делен на единица пространствен ъгъл. При подвижен източник, видяхме че явлението аберация предизвиква преимуществено накланяне на светлината по посока на движението, един вид "фокусиране" на светлината в това направление. Което пък би позволило и на по-голямо разстояние интензитетът да се запази по дадена величина, сравнена с неподвижният източик. И точно този ефект разрешава всичките парадокси. Проста геометрична оптика. Тук изпъква и интересната разлика: импулсен източник винаги ще създава сферичен фронт, независимо дали се движи или не. Непрекъснат източик обаче ще създава несферичен фронт, когато се движи, поради наслагването на непрекъснато възникващите но отместени сферични фронтове. Това довежда до нееднороден интензитет по произволно избран моментен фронт. Което се получава лесно чрез геометрията, в лицето на аберацията, или чрез принципа на Хюйгенс-Френел: по посока на движението всички вълни ще интерферират, под другите ъгли степента на интерференция намалява и съответно интензитетът на светлината също. Което не е за учудване, защото всичките закони на физиката на едно ниско ниво си взаимодействат и преливат един в друг и са в пълна кохерентност. Но на този етап аберацията е по-понятното обяснение. Още Конфуций е казал: преди да правиш нови грешки, поправи старите. А ти, грам мисъл по въпроса няма...