scaner

Защо това да е противоречие? Ъгълът на лъча е различен във всяка система, стойностите на този ъгъл не си противоречат и пречат. Същото е със скоростта на обекта: ако го разглеждаме в подвижната система, скоростта му там ще е нула. Ако го разглеждаме в стационарната система, той там ще се движи с ненулева скорост. Наличието на две различни скорости в две различни системи никой не разглежда като противоречие. Защо трябва да е друго с ъглите? Още повече че ъглите са факти, примерът който дадох е достатъчно представим и очеваден. Няма два случая - ракетата вижда лъча само в своята система и той е такъв какъвто е там Източникът също вижда лъчът само в своята система. Примерът със скоростите по-горе, който не води до противоречия. Нищо не си разбрал. Язък че дадох толкова елементарен пример. Примерът позволява ти лесно да се прехвърляш от система в система, просто слизайки или качвайки се на скейтборда. Източникът в нашият случай е на скейтборда - побутването което ти си направил на гюлето, минавайки край него. Значи, когато ти си на скейтборда, ти го разглеждаш като стационарна система, и източнникът е в стационарната система. В тази система ъгълът е ясен, ненулев. Хубаво, слизаш за кратко от скейтборда и стъпваш неподвижно на земята. Сега земята става стационарна сстема, източникът вече е в подвижната. И какво? Нищо не можеш да кажеш за източника, освен че се движи. Сега в стационарната система на земята можеш да проследиш или прогнозираш траекторията на гюлето, то ще е строго напречно на улицата. Това е ъгъл само в тази система, не в системата на източника. Както и обратно, когато си на скейтборда, може да проследиш траекторията на гюлето само в тази система. Тоест във всяка система ъгълът е единствен, и двата ъгъла са различни, не си пречат. Но ъгълът има смисъл само в системата обявена за стационарна, защото само в нея имаш неподвижни измерителни средства за да го определиш. Щом в едната система ъгълът е зададен по накакъв начин, не трабва да се грижиш от другата система да нацелваш нещо си - в нея вече ъгълът също е зададен, такъв че нещото да бъде нацелено - поради това, че събитията се случват във всички системи. Правият ъгъл в системата на улицата автоматично се превръща в наклонен ъгъл в системата на скейтборда без никакви усилия - той там е такъв, определен от обстоятелствата - разположение на тротоари, улей, движение на наблюдателя. Считай, че нацелвайки лъчът в някаква система, ти го нацелваш под различни ъгли във всички мислими системи, и наблюдател който ги е приел за стационарни, ще определи точно този ъгъл който може да се сметне с параметрите на движението. Както снайперистите определят къде да стрелят, за да уцелят движещата се мишена. В системата която си си избрал за стационарна - която и да е тя - целта ти има някакво движение (или частен случай е в покой). Ако си си избрал улицата за стационарна - ракетата е в покой, ако си си избрал скейтборда за стационарен - ракетата се движи. В общият случай решавайки общата задача за намиране на целта, ти трябва да стреляш на изпреварващ ъгъл пред мишената, който е равен на sin(x)=v/c, където V е скоростта с която мишената (ракетата) се движи в твоята система, C - скоростта на куршума с който стреляш. И сега прилагаш формулата за двата случая. В системата на улицата V=0, sin(x)=0, ъгълът с вертикалата е нула, няма нужда да стреляш изпреварващо, целиш се точно в ракетата. В системата на скейтборда съответно V не е нула, може да сметнеш изпреварващият ъгъл под който да стреляш. Формулата е опростена за ситуацията че натискаш пусъка точно когато мишената минава през вертикалата, в общият случай е по-сложно, но това е само технически проблем. Ако си стрелец, има едни помощни опростявания и модели, които помагат много бързо да правиш подобни сметки с определена допустима точност. Навремето по теория на вероятностите имахме един много забавен преподавател, Боян Пенков, който ни обясняваше как артилеристите през Първата световна война смятали при стрелба с оръдия. За да нацелиш далечна цел, трябва да позиционираш оръдието под определен ъгъл спрямо хоризонта, за целта трябва да пресмяташ синуси и обратни синуси наум. Тъй като синусите не се смятат толкова лесно, а няма време да се ровиш в таблици, измислили следното приближение. В интервала ъгли x=0..60 градуса приемали sin(x)~=x (в радиани). За ъгли над 60 градуса приемали фиксирана стойност независимо от ъгъла, sin(x)=0.9 (тоест приближавали синуса с трапец). Било установено, че с това приближение много добре се поразявали цели до 3 километра. Но това е само литературно отклонение, ако те интересува как бързо да се справяш Та така се намира правилният ъгъл, в която и система да си. Както виждаш, всички ъгли във всички системи са свързани чрез относителната скорост на движение на обекта в тази система. И до тук СТО няма нищо общо, само класическа физика. Защото и в нея няма парадокси, нали?

Айнщайн казва по повод книжката "100 учени срещу Айнщайн" ("Hundert Autoren gegen Einstein"), която нацистите публикуват, че са досатъчни не сто, а само една грешка, за да се опровергае теорията. Та и ти си тръгнал по тоя безперспективен път Така се случва, когато човек не знае какво прави всъщност...

Тротоарът няма нищо общо. В случя и той се движи заедно с кеглата, но това не води до никакви следствия. Забрави за него - сложил съм тротоара за да си представиш как се случват нещата в привична обстановка. Сматай го като нещо като космически прах в твоя пример Напротив, специално и с умисъл казах, че системата свързана със скейтборда е стационарна. Именно защото знаех, че веднага ще се хвърлиш на обратният вариант. Е, защо не разсъждаваш с такава стационарна система, каквато предложих по условие? И изобщо, в случая какво значение има коя е стационарна? Абсол/тно никакво - която и да е стационарната, траекториите ще са разллични във всяка система, както ги описах. И това води до изводът, че няма един ъгъл, а всяка система си има свой. Което следва очевидно от този пример. Забрави тротоара. Улеят е за да ти се привлече вниманието, че топката се движи по права линия, прицелена в кеглата и ще я достигне заадължително, за да се освободиш от мисловните си окови и да погледнеш нататък. Толкова ли не можеш да мислиш безпристрастно, а все трябва да се хващаш за първата спирачка? Хайде пак - скейтборда е стационарен по моето условие, а улицата заедно с кеглата е подвижната система. Но скейтборда не може да е стационарен заедно с улицата - те са взаимоподвижни. Пробвай се до къде ще стигнеш. Изобщо, добре е да четеш условието няколко пъти ако нещо не разбираш, тогава предразсъдъците отстъпват, а просто откриваш пропуски, като в случая .

Ще ти го обясня за последно и по-образно, защото ти и от своите си чертежи не схващаш идеята, камо ли от други... Представи си една дълга, права и широка улица. По нейно направление слагаме оста Х, перпендикулярно, между тротоарите - Y. Действието се развива съвсем бавно, за да може да се вмъкне във всяко ограничено въображение. Друго условие - всичко е според класическата физика, за да не се травмираш излишно с лоренцови трансформации и други непонятности. Перпендикулярно на улицата има плитък улей, свързващ двата тротоара. В единият край на улея, до единият тротоар, има топка за боулинг. В другият край, до другият тротоар на улицата, има една изправена кегла за боулинг. Тук нещата са предопределени: ако топката започне да се търкаля, улеят ще я насочва към кеглата и тя задължително ще я удари. Улицата с цялата тази постановка е едната отправна система. В твоят пример това е отправната система на ракетата, а кеглата е самата ракета. Топката за боулинг е светлинният лъч, с който ти целиш ракетата. Тук имаме гарантирано събитие - ракетата ще бъде уцелена, ако светлинниат лъч (топката) тръгне. Пътят на топката тук по условие е перпендикулярен на улицата. В системата на кеглата (ракетата) ъгълът с вертикалата към тротоара е нула. Другата отправна система е свързана неподвижно със плъзгащ се скейтборд по направление на улицата, на който за удобство си ти. Ще лепнем на тази система етикета "стационарна", белким помогне за нещо... Ти бавно достигаш улея с топката (правилно е да се каже че в тази система улеят бавно достига до тебе, но това съвсем ще те извади от релсите ), побутваш я и продължаваш. Както се разбзрахме, топката ще започне да се търкаля, независимо с каква скорост, и ще удари кеглата. Но каква е траекторията на топката в твоята отправна система? В нея кеглата (ракетата) се движи спрямо твоят скейтборд, по направление Х. Топката се движи по улея, но освен че се отдалечава от тротоара (движение по Y), тя ще изостава зад тебе, т.е. ще има и движение по Х в твоята отправна система. Бинго, траекторията на топката в твоята система ще е наклонена спрямо улицата, тя ще сключва ненулев ъгъл с вертикалата към тротоара. Сам виждаш, във всяка система си има собствен ъгъл под който е наклонена траекторията на топката (светлинният лъч в твоят пример) за да уцели кеглата (ракетата при тебе). Няма един единствен ъгъл, който да задоволява и двете системи, както ти очакваш. При това ако знаеш единият ъгъл, по параметрите на движение може да сметнеш другият. И това е известно от столетия, разликата между двата ъгъла се нарича ъгъл на звездната аберация. Има си формула за това, и наблюдавайки този ъгъл според различни звезди, още преди столетия са установили движението на земята в космоса

А аз десет пъти казах, че именно за това - като следствие - ъгълът за всяка система е различен. Ама ти не четеш, а само се правиш на чукча. Аз проблеми с това нямам, но ти имаш доста сериозни... Ще се гърчиш още, видно е.

Той за това е различен за всяка система, именно за да работи и за двете системи. Всъщност са два ъгъла за тези две системи. Напротив, давам ти два ъгъла, по един за всяка система. Защото ако е зададен единият, другият е следствие от него и условието, че ракетата се улучва. Проста функционална връзка имаме. Всяка система си има собствен ъгъл за лъча. Физика. Парадоксът е, че плиткият ти ум не може да възприеме, че ъгълът е различен за всяка система, и е такъв, че събитието да се случи навсякъде. Така както скоростта на един и същи обект е различна в двете системи. Всичко е свръхелементарно но само ако спреш да се мотлявиш и помислиш малко. Или прочетеш нещо за звездната аберация, там е обяснено и с картинки. Мисля че не може да ти се помогне при това циклене.

А кой е казал че в тази система лъчът трябва да е вертикален? Аз непрекъснато повтарям, че той е такъв само в системата на ракетата. Ма ти не четеш а само се тръшкаш.

Тц. Пропускаш, че в системата на ракетата тя не се мести ни наляво, ни на дясно. Стои неподвижна. И лъчът излъчен вертикално в тази система ще я нацели. Ти продължаваш да не правиш раззлика, че лъчът сключва различен ъгъл в различни системи. И това е по причина относителното движение, а не някаква предварителна нагласа Щом лъчът в системата на източика нацелва ракетата и сключва един ъгъл с вертикалата, в системата на ракетата пак ще я нацелва, но ще сключва друг ъгъл с вертикалата. Без някой да се грижи да нагласява този ъгъл в тая система, величината му е следствие от всички останали обстоятелства. Нема мърдане тука. Много си задръстен. Поученията свършиха.

Вече десет пъти повторих: в системата на ракетата (което значи тази ракета да е избрана за стационарна) лъчът е вертикален. В други системи (съответно избрани за стационарни) е друг. Що се въртуиш така малоумно в кръг?

Знае, естествено. В системата на лазера, която е избрана за стационарна, се движи ракетата - по дефиниция. Ти като че ли падаш от небето. Ъгълът автоматически е нула в системата на ракетата. И това е следствие, както показах по-горе. От фундаментални физически положения. Ще трябва да го поемеш, нема мърдане

Е ти какво, опитваш се да променяш базови положения във фииката, за да се получат парадокси в нея? Кой ще ти позволи? Имаш право да се съгласиш с общоприетите положения, или да не се съгласиш. Тогава просто трябва да си затраеш, а не да се жалваш тука. Намерих го. В системата на лазера ъгълът който се сключва с вертикалата е sin(x)=v/c, където v е скоростта на ракетата, с - скоростта на светлината. Нали знаеш, на тъпа кратуна тъп кол. Не ми трябва чертеж, триъгълника който сключва лазера, ракетата и вертикалата ти го нарисува много пъти. Ако трябва и аз да ти го рисувам, диагнозата става много лоша... Гледай си твоя чертеж, ако ти трябва. Ще ти трябва, за да усвояваш аберацията и нейните изненади. На мен не ми трябва, аз това съм го минал отдавна.

Лъчът МОЖЕ да уцели във всички отправни системи, щом като в една уцелва. Ти обаче не можеш да разбереш защо и как това се случва. Проблемът е твой, не на физиката. Парадокса се е загнездил в главатата ти. Това е базово условие във физиката, за да няма парадокси: събитията са първични, отправните системи само ги отразяват. Щом имаме събитие "излъчване от лазер", то ще се случи във всички отправни системи. Щом имаме събитие "попадение в ракетата", то също ще се случи във всички отправни системи, без изключение. Защото отправните системи само описват случилите се събития, те не могат да ги създадат или скрият. Ако някой си въобразява противното, да ходи да се лекува или беси. Следователно, след като в една отправна система - на източника - успяваме да нацелим ракетата, тя ще бъде нацелена и в собствената си система. Тук не може да има дискусия. А това че тези базови положения ти се струват локуми - ми толкова ти е багажа. Тук не мога да ти помогна. Това в системата на източника. Лъчът е под ъгъл. Ъгълът, който сключва лъчът с вертикалата към ракетата трябва да бъде sin(x)=v/c. Може. Тъй като в тази система лъчът е излъчен отвесно. И това е следва от условиетo: в момента на излъчване ракетата и източникът са били на координати X=X'=0, в момента на попадение (защото такова събитие трябва да има задължително по условие) ракетата е пак на координата Х'=0. Тоест имаме следствие - лъчът в системата на ракетата се движи вертикално. И попада задължително. Ти просто не мислиш, а пак си пуснал пак грамофона. Нищо ли не научи от участието си в тоя форум?

Ти май не четеш изобщо. Нали го реших? В системата на ракетата лъчът ще дойде вертикално. И обясних защо. Но щом ти хрумнат такива "парадокси" за клаасическата физика, явно си прегрял и трябва да вземаш мерки...

Тук имаме физика, не лотария. Физиката казва, че ако ракетата е уцелена в една отправна система, то тя е уцелена във всички отправни системи. Отделен е въпросът на какви координати и моменти във всяка отправвна система е уцелена, както и под какъв ъгъл е дошъл лъча към целта - това са относителни неща. От гледна точка на източника, ракетата се движи. Класическата физика (СТО съвпада с нея в случая по всички паараметри) съвсем елементарно съставя едно уравнение с едно неизвестно, и намира каквото и е нужно. СТО получава същият отговор. Но Младенов не може да се оправи, щото както става известно, класическата физика му е като мътеница. До знанията за пети клас още много години ще драпаш, като гледам Но пробвай, всичко с опит се постига. Тва е положението.

Е, значи сега ще решаваме задача за пети клас. И?

На какво да направя чертеж? Аз да не съм бунак като тебе да се заривам с безсмислени чертежи и да не мога да схвана елементарни неща? Няколко пъти вече срещам подобен феномен - човека не разбира физика, почва да рисува картинки, усложнява ги безобразно и се фрустрира напълно в края на крайщата. Не е това пътят. Научи се да мислиш. Не ти трябват чертежи, физиката е много проста в случая. Ако толкова ти трябват картинки, пълно е.

За какво ти е чертеж? Елементарна задача за триангулация на подвижна цел. Не си ли стрелял в казармата по движещи се цели? Науката е същата Тебе ти е заседнало в мозъка някакво абсолютно движение, което в живота на тази вселена няма абсолютно никакво значение. И без него всичко си цъка

Не мислиш ли, че е по-лесно да си научиш уроците, вместо да се тръшкаш и да откриваш топлата вода по трудния начин? Star aberration

Човечре, ти от дума не разбираш ли? Ти ни демонстрираш относителността на ъгъла. В случая това е същото като относителността на посоката: значи щом от стационарната система подвижната се движи наляво, то от подвижната стационарната ще се движи надясно. Същото е - две величини, различни в различните системи. Няма проблем в системата на станцията да излъчиш лъч, който е вертикален. Тогава в системата на ракетата той ще е под ъгъл. Това, че не уцелва ракетата, е поради обстоятелствеността. Важното в случая е следното: във всяка система ъгълът, под който се движи лъча е различен. Какъв е, зависи от обстоятелствата. Правилото е просто: когато източника се движи към наблюдателя, ъгълът в системата на наблюдателя става по-близък към оста от колкото е същият ъгъл в системата на източника. Ако в системата на източнника е 90 градуса (вертикален), в системата на наблюдателя ще е примерно 70 градуса и "свит" по посока движението на източника. Ако в системата на източника е 45 градуса по посока движението, наблюдателят ще наблюдава примерно 30 градуса, ако източникът се движи към него. И примерно 55 градуса, ако източника се отдалечава. Всичко това е поради взаимното движение на източника и наблюдателя: скоростта им на относително движение търпи векторна сума със вектора на светлината, и наблюдателят наблюдава този нов вектор, който вече има друга посока, сключва друг ъгъл. Никаква връзка каква е ролята, стационарен или подвижен. Зависи обстоятелствеността между източника и наблюдателя, т.е. в коя система е източника и коя наблюдателя. Ако във всяка сложиш и по един източник, картинката става съвсем симетрична. И моля ти се, не се изказвай за СТО по неща за които си нямаш понятие Това че ти не можеш да определиш нещо си означава точно същото - ти не можеш да определиш нещо си. Естествено че не се знае кой е в покой. Там покой и движение също са само етикети. И там имаме принцип на относителността, който на практика съвпада с този на СТО. Пълна двойка по класическа физика до тука.

Там вероятно е същата бъркотия и непоследователност в разсъжденията, които демонстрираш навсякъде. Защо да си го причинявам?

Ми ти предположи нещо за квантовото ниво. Май както обикновено си халюцинирал, нали?

Всичко това барабар с квантовото ниво хората са го обяснили и разбрали как се случва още през 1729 г.

Като начало забрави лоренцовите трансформации. Едно че в случая не ги прилагаш и не получаваш нищо, две ефекта е наличен и в класическата физика. Опитай се да си насочиш мислите към нещо познато, за да схванеш в какви яйца си се насадил. Прав съм, защото като приемеш ракетата за стационарна, ще схванеш, че лъчът в нейната система има друг ъгъл - движи се перпендикулярно надолу към ракетата. И това е очевидно: когато ракетата и станцията са съвпадали с точка Х=Х'=0, в системата на ракетата станцията е изстреляла лъч който не търпи отклонения и попада вертикално в ракетата на същата координата Х'=0. Станцията обаче е пуснала лъчът под наклон, за да компенсира преносната скорост с която тя се премества (или все едно, ракетата се мести в нейната система), за да излезе векторната сума. Ъглите са различни в двете системи, и всичко е супер. Ъгълът също е относителна величина. Когато осъзнаеш кое как става тука, тогава намесвай СТО и лоренцови трансформации. При нея просто разликата в ъглите е леееееко по-различна, ама съвсем леко, пренебрежимо (поради скъсяванията на рамената, чрез които се смятат ъглите). Като се научиш как се смята в класическата физика, ще се научиш и в СТО. Така че се съсредоточи да постигнеш някакво разбиране за класическата физика като начало.

Само че в системата на станцията този лъч се движи в случая вертикално. Това е резултат от "звездната аберация". Тук освен всичко имаш и векторна сума на скоростта на светлината и скоростта на източника/наблюдателя, и всичко става ток и жица. Просто се запознай със звездната аберация, преди пак да се тръшкаш. Става скучно. Светлината е независима от източника дотолкова, доколкото нейната скорост (по величина) не зависи от неговата. Но посоката и на разпространение, т.е. направлението на вектора на скоростта зависи от източника.

Предполагаме, че положителната посока на оста Х е надясно, и движението става по нея. Значи ако обозначим координатите на ракетата и станцията с Х=0 в началният момент, лъчът ще търпи някакво преместване в положителна посока по оста Х. Запомни това. Чудесно. Значи лазерният лъч ще попадне в ракетата чак когато тя извърви хоризонталният участък, 0.56с. Нали? Проблемът ти е, че си нарисусал калпаво чертежа. Погледът от ракетата ще бъде следният: станцията ще се движи наляво на чертежа, а лъчът ще е наклонен от източника отново надясно от вертикалата. Представи си го, елементарно става. Съображението го споменах по-горе: лъчът след време изминава ненулево разстояние по попожителната посока на оста Х според първият чертеж спрямо станцията, трябва да го направи и според вторият. Така след време лъчът ще попадне автоматично в ракетата, когато станцията се измести достатъчно наляво. И тогава няма да има парадокс. Защото в момента има парадокс дори според класическата физика. Защото и там кой е стационарен и кой подвижен е относителен избор, поради галилеевият принцип на относителността Виждаме, причина за парадокса е калпав чертеж, Така както в другата тема причината за парадокса също беше калпав чертеж, "елипса". Направо да ти се ненаачуди човек защо изобщо не ги мислиш нещата... Тук има друг "парадокс": че и в СТО, и в класическата физика, ъглите в двете ситуации ще са различни. За налюдателя при източника ъгълът, който сключва лъчът с вертикалата (към траекторията на ракетата) ще е по-малък от същият ъгъл, който ще се наблюдава от ракетата (сключен с вертикалата към траектотията на станцията). Но това е отдавна наблюдаван ефект Нарича се "звездна аберация".