scaner

Още мислене му трябва

И как стигна до тук? Щяха да са усукани в същата посока, ако се движеха в една и съща посока. Но ако мисленно свържеш усукването с посоката, то два срещуположно движещи се вала ще са усукани в противни посоки - точно както е нужно

кое му е достатъчно? Светината е поток от фотони. Както сравнително скоро се доказа, скоростта на такъв поток зависи от формата на вълнновият фронт, и е максимална ако вълната е плоска. За такава светлина са верни зависимостите дето дава Айнщайн

Шпага, заповядва да решиш техническите трудности, и ще ти вдигнем паметник Да ти преформулирам изказването: за една 5 хилядолетна човешка цивилизация е срам, че едва сега е направила космически кораби, които да пътуват до Марс... А така, най-сетне зададе правилният въпрос. Е, моят е по-простичък - като му намериш отговора, ще си отговориш и за този.

ВИж сега, трябва да имаме някакво начално условие. Например, в едната система и двете колела не са усукани и зацепват коректно, независимо от движението. От тук тръгваме. Следствието е, че в другата система и двете колела ще са усукани. Тоест това, което в първата система се е движело и не е било усукано, по условие, в собствената си система ще е усукано. Значи твърдението, че всяко не е усукано в собствената си ос не е коректно и води до противоречие. Е, в зависимост от условието имаме няколко варианта, нито един не води до противоречие. Какво ще се случи в другата система винаги трябва да е следствие от условието. Когато условието е коректно, можеш без парадокси да изведеш следствията какво се случва в другата система. Кеф ти лоренцовите трансформации, кеф ти вече разработена интуиция породена от работата с тези трансформации. Или експеримент. Няма други варианти. Е как да не е причина? Едновременни събития се случват при еднакви поазания на часовниците, и това е определение. Ако не са еднакви, събитията не са едновременни. Разбира се, подразбира се система от сверени и синхронни часовнници. Има няколко варианта, всички са взаимозаменяеми. Въртенето в една система и постъпателното движение в другата ще доведе до допълнително усукване в другата система, което усукване ще засегне стъпката на резбата и точно ще компенсира ефектите на "парадокса". Който вариант си харесаш, за него може да поразсъждаваш - гарантирам, резултатът е един и същи. Както и да обръщаш въртенето, нещата си идват правилно на мястото. Посоката на въртене на болта е свързана с посоката на движението му в другата система (спрямо гайката), което се отразява на разликата в резбата точно толкова, че да компенсира ефектите. Аз съм го мислил и ми е ясно, тук иска много думи за обяснение. Опитай да си формулираш задачата детайлно, и тогава става по-ясно кое на къде се променя. Няма мърдане тука. Знам, но само със стрелба в тъмното не стават нещата. А аз не съм машина за решаване на парадокси, освен ако не ми е интересен. Този съм го смятал преди години, много труд за нищо Най-много да те насоча.

Това само експериментът може да покаже. И той го показва доста убедително А кое е убедително? Че дължините не се скъсяват? Е от какъв зор трябва да е така? От къде се взема тогава усилието, което движението упражнява, за да поддържа дължините еднакви във всички отправни системи, да питам аз

Той Бог е милостив. Наказанието не се съдържа в някакви моментни Нему изгоди, а в дългосрочни последствия за душата Кой е последния парадокс в този хаос? Не виждам парадокс с нарушени причинни следствия. Времето което се движи ИОС няма значение. Но е добре и ти да прочетеш обясненията ми, защо "общ момент" няма смисъл. И в двете системи резбата пасва точно. Някъде нагоре из темите го споменавах. Накратко: ако в една система болта е неподвижен а гайката се движи и върти и резбата и пасва точно на болта,, в другата система когато болта се върти, допълнителното "усукване" причинено от относителната едновременост така ще му промени хода на резбата, че пак точно ще пасва на гайката. И това е верно за всички възможни комбинации въртене/движение. Може да го сметнеш, добро упражнение е. Решението е лесно: след като в едната система имаме поредица от събития, свързани със съвпадението на двете резби и водещи до съответната причинно-следствена верига, свързана с безпрепятственото движение на гайката и болта, то прилагайки лоренцовите трансформации за всяко от събитията в тази верига, ще намериш съответното събитие в другата система. АКо събитията са с причинна връзка, последователността им няма да се наруши, и няма да се промени причинно-следствената верига. Това ще ти покаже и точно какво и как се случва, защото ограничената интуиция в случая не ти помага, а те води до "парадокс" Другият начин е да направиш експеримент, но ми се струва, че това е малко по-трудно...

Ти бъркаш непрекъснато t с t'. Аз ти соча очевадният факт: ако всички часовници в неподвижната система се сверят с момента t=0, то при операцията t=t'=0,x=x'=0 в подвижната система единствен часовникът на х=0 ще има показание t'=0. Всички останали часовници в подвижната система в този момент (t=0) ще имат различно показание спрямо тези в неподвижната. Следователно, подвижната система няма да има общ момент с неподвижната. Същата ситуация я има и погледната от подвижната система. Пак да ти повторя: всички часовници от неподвижата система в момента t=0 ще имат едно и също показание, НУЛА. И всички часовници в подвижната система в този момент t=0 ще имат разлчни показзания един с друг и с тези от неподвижната система. И обратно, в подвижната система всички часовници в момента t'=0 ще имат еднакви показания НУЛА, а тези в неподвижата система ще имат различни. Това са две несъвместими състояния, затова и липсва понятие "общ момент". Поради това противоречие t=t'=0 не е общ момент, а само събитие. Просто е. Няма смисъл да циклиш тук. Понятието момент е продукт на общото време, а не на отделните събития. Това е важният извод - няма общи моменти. .Нататък всичко следва от него. Не е ли крайно време да научиш какво е момент, и да не го бъркаш с една точка в пространство-времето? Излагаш се. Лоренцовите трансформации точно това показват - двете системи нямат общи моменти, общо време, и това не може да е противоречие. Ти не си наясно какво се случва, тълкуваш нещата като пет за четири, и за това при тебе това е противоречие. Виж по-горе какво се случва. До тук всички "противоречия" са поради колизия с някакви дълбоко вкоренени предразссъдъци - "така трябвало да бъде". Защо така - неизвестно. Но логическо противоречие няма.

Точка 2) не е верна. Часовниците в двете системи не могат да имат идентични показания. Ти нали се пъна толкова с лоренцовите трансформации, забрави ли? Грешно допускане, съответно логиката се къса. И 3) е грешна. Вземи два раздалечени часовника в неподвижната система с показания t=0. Сметни съответните им по място часовници от подвижната система - те ще са различни, няма да съвпадат. Това се нарича относителност на едновременността и порутва всичките ти конструкции. Резултат: не всички часовници имат идентични показания. Мат. Нямаш верни следствия от това. До тука спираш И парадоксите се изпаряват. Виждаш ли колко си елементарен, още в началото се спъваш поради недообмислени твърдения, породени от предразсъдъци.

Това не е проблем, защото не води до противоречия. Прротиворечията винаги са свързани с различни причинно-следствени вериги, докато тук няма такива.

Това е само един часовник. Изискването за "момент" е всички часовници. Следователно нямат общ момент системите. Това сверяване е със съвсем друга цел. Нали ти обяснявах, че времевите оси на двете системи се пресичат в пространство-времето? Така, "моментът" представлява съвкупността от всички точки с една и съща времева координатна стойност, това е права, успоредна на времевата ос. А тъй като времевите оси се пресичат, имаме само една обща точка (t=t'=0, x=x'=0). Това не е "момент". Не е нужно да го разбираш в детайлно, но това дава ясна представа защо няма общ момент в двете системи. Ако не схванеш това базово положение, просто ще продължаваш да приказваш глупости без да се осъзнаваш. Просто ти се губят много базови понятия, а те не могат да се заместят с повтаряне. Сега е важно да си повтаряш - няма общ момент Може и да го запомниш за по-дълго...

Ами не показват нула всички часовници. Когато всички в неподвижната система показват нула, само един от подвижната показва нула. Всички останали там показват различни неща, по-големи или по-малки от нула. Именно това убива "общият момент". Защото момента е качество на всички часовници, а тук липсва в подвижната система. Колко пъти трябва да ти повтарям този елементарен факт? Пак си се задръстил и не мислишш. Логиката всъщност е проста. Получаваш относителност на едновремеността като базово следствие -> следва че във всяка система времето е различно -> следва че времената не могат да се съпоставят директно с моменти и интервали. Същото и с пространството. Нямат еднакви показания. Чети внимателно. Пак почваш да изпростяваш извън всякакви граници на приличие...

Смисълът на "момент" е всички часовници да показват едно и също в този момент. Обаче при настъпване на даден момент в неодвижната система, подвижните часовници в подвижната показват различни неща. Следователно, те не показват един момент, нито показанията им имат връзка с конкретно избран момент от неподвижната система. И понятието "общ момент" се обезсмисля. И важно е да осмислиш това, и да го ползваш когато се налага, а не на следващата дискусия да се повтаряш. Осъзнай това, после ще задълбочаваш на избора на начала на отправните системи. Там изобщо не става дума за общ момент, както видя , там е достатъчно само едно общо събитие и неговите характеристики в двете системи. Опитай се като вървиш в логическа последователност, да караш по реда на нещата, а не да скачаш безраазборно в несвързани посоки. Изясни едно нещо, и после твърдо го ползвай нататък. В случая - след като няма "общ момент", какво правим при t=t'=0 (но само за конкретен часовник)? А ти се луташ насам натам като муха без глава. Ми няма да ти се получи. Трябва да осъзнаеш, че всички ефекти, които СТО дава на база относителната едновременност, не водят до причинно-следствени различия между двете системи, а следователно са напълно допустими.

Полека. Следвай логическата пътека, а не прескачай в страната на мечтите. Първо говорим за моменти. В едната система определяме някакъв момент. В този момент имаме много събития, които са едновременни. Всяко от тях се случва в този момент, и всяко от тях има времева характеристика равна на този момент. Сега искаме да видим същият този момент, който по твърденията ти е общ за двете системи. Ядец, в другата система всяко от споменатите събития вече се случват в различен момент. Пита се - къде се скри общият момент за двете системи? Отговорът е прост - такъв момент няма. А след като такъв момент няма, не може да разглеждаш състоянията свързани с усукването, чрез призмата на "общ момент", и съответно се пържиш. Тоест, ако си изчистиш смисъла на понятията, се оказва че приказваш глупости на база несъществуващи понятия. От там нататък, цялата поредица е без значенние. Схвана ли? Логиката следвай, не предразсъдъците. С предразсъдъците си сляп. Не ти е виновна СТО, а че не можеш да боравиш с проста последователност от съждения.

И ти ли четеш с капаци?Или четеш само първата дума? Какъв общ момент? Две събития в същият момент в едната система стават на два момента в другата система. Кой от тях е "общият момент"? Бе малко мисъл преди да отговаряш няма да навреди... А като вложиш мисъл, сам ще схванеш какви глупости приказваш нататък. Логиката ти се чупи още в началото: допускайки че "общ момент" има някакъв смисъл, нататък става манджа с грозде. Не си се научил да ги редиш логическите последователности. Я колко време мина, нищо...

Значи някъде си загубил смисъла Вместо да се тюхкаш и тръшкаш, чети бе, дал съм и пример какъв парадокс се получава ако говориш за "общ момент".

Втори, има много варианти, в зависимост от приближението което си харесаме. Коректното решение обаче не допуска разглеждане на инерциални системи, когато имаме въртяща се (неинерциална) отправна система свързана със земята. Тук най-вече са важни законите на ОТО, а тя твърди - в неинерциална система не може да се създаде общо време, не може да имаш система от сверени и синхронни часовници. Тоест Лондон и Ню Йорк не могат да имат сверени часовници, за да отчиташ '"едновременно" и "неедновременно" по тях, и нещата стават доста сложни. Макар че земята се върти сравнително бавно, поради този и подобни ефекти се налага GPSа непрекъснато да се сверява. Не знам дали знаеш, има един "парадокс на Еренфест". Основната му идея е следната. Нека имаме една въртяща се платформа, с някакъв зададен диаметър. Обиколката и е Pi.d, където d е диаметъра. Нека на периферията да отбележим два маркера, заграждащи отсечка. Когато платформата се върти, тази отсечка ще се движи с голяма скорост и трябва според СТО да се скъсяв. А като помислиш малко, това ще означава да се скъсява и самата обиколка на платформата. Диаметъра обаче не се променя, числото PI също, какво тогава става с дължината на периферята която беше PI.d? При скорости близки до светлинната обиколката на платформата ще клони към нула, докато диаметъра и ще е ненулев... Парадокс. Един от пътищата за разрешаването е да се покаже, че лоренцовите трансформации, чието следствие е скъсяването на дължината, не са приложими за въртяща се система. Освен че това е съвсем очаквано - те са изведени само за инерциална, а въртящата се система не е такава, нещата могат да се докажат и с изчисления. Единият от начините е, използвайки лоренцовите трансформации и събития, случващи се по периферията на платформата, да се изгради система от сверени и синхронни часовници - общо време, върху въртящата се платформа. Очаква се, ако свериш един часовник, и информацията за него разпространиш по периферията на диска, след пълно завъртане последният сверен часовник трябва да съвпадне с началният по показания. Да ама не, оказва се, че това не е възможно да се получи (от там и по-общото заключение, че в неинерциална система не може да има система от сверени и синхронни часовници). Там следствието от всичко това е, че лоренцовите трансформации не работят в такава система и парадоксът не може да бъде произведен на тяхна база. А това, че след подобен опит за сверяване между първият и последният часовник се оказва времева разлика, влиза например в обясняване на ефекта на Саняк. Но това е съвсем друга история... Разправям ти всичко това, за да видиш, че ако търсиш коректно решение, нещата може да са много сложни и неинтуитивни. АКо търсиш по-просто решение, въртенето на земята да е някаква апроксимация на линейно движение и да става дума за инерциални системи, Младенов ти е нахвърлял нещо...

Така ли? Я да видим... Значи, в момента t=0 в началото на отправната система имам събитие. И ти ми твърдиш, че този момент бил общ и за другата система. Добре, само че аз ще разгледам и второ събитие, случващо се в същият момент по тази отправна система, но на някакво разстояние от началото. Нали всичко е наред - двете събития са едновременни, значи се случват в един и същи момент. И ти твърдиш, че той бил общ... Да, ама не. В подвижната система поради относителността на едновременността двете събития ще се случат в различни моменти. И се пита в задачата - всъщност кой от тези моменти е моментът, който е общ? Ъ? Мога да повторя това не с две едновременни събития, а с двеста. За да има избор Затова запомни правилото - понятието "момент" има смисъл само в рамките на една отправна система, и не може да се използва за сравнение с другите. И много парадокси ще се испарят в небитието... Освен ако не те затрупа коловоза, тогава аще ги повтаряш като латерна.

По кой "всеки момент" - според времето на едната или на другата система? Защото двете системи нямат смислено понятие "момент", валидно и за двете. Затова и едновременността е относителна. "Момент" е показанието на всички от системата сверени часовници по отношение на някакво събитие. Ако нямаш система сверени часовници - не можеш да говориш за момент - всеки часовник ще има различно показание. А при две взаимоподвижни отправни системи часовниците не са сверени, с всички произтичащи от това последствия. А след като няма общо понятие за момент, твърдението ти е безсмислено. Ей тук е логиката - да знаеш, че има правила и да ги прилагаш на правилното място. А не като тебе юрбулишката , да използваш безсмислени съвкупности от думи, дето звучат подвеждащо но верни в съвсем различен контекст Логика, батка

Не става. Аз колко пъти да ти казвам, че някъде си загубил културата на разсъжденията ,и непрекъснато се самопрецакваш?

Точно така. Нищо подобно. В моята отправна система валът е само в едното състояние. Но не и двете. Това е реалността. И не се налага нито избор, нито има дилема какво да се прави с наблюденията. Винаги ситуацията е единствена. Проблемът ти идва от опита пряко да сравняваш резултатите в две различни отправни системи. Не става така, резултатите не съществуват едновременно, както се заблуждаваш , просто защото един набк'дател не може да е едновременно и в двете системи. Това което се мъчиш да правиш е недопустима операция във физиката, независимо класическа физика или СТО или Двеста... За което сам си си виновен. Едновременността и нейната относителност е много важен фактор. Докато не се съобразяваш с нея, все грешни подходи ще предприемаш. Моята отправна система съдържа всичката информация, която аз мога да имам за реалността. И в нея моята глава не е сплескана. Какво правим сега? Пак мешаш различни манджи Малко повече хигиена в мисленето?

Правилно. Закните на СТО описват какви са закономерностите на обективната действителност. Тоест, това трябва да е реалното състояние на нещата. Единсвено проверката може да каже дали е така или не. Ти как реши, че трябва да е нещо друго?

Втори, трябва да те поправя... Самата теория не включва парадокси. Парадоксите се получават когато законите, които предлага теорията, не се прилагат правилно. А това най-вече става, когато човек почва да говори наизуст, по инерция, интерполирайки представите си от ежедневният опит в сферата управлявана от СТО. По тая причина, парадоксите не могат да оборят теорията, защото тях ги няма в нея. Те само могат да ни демонстрират най-честите грешки, които хората допускат, когато се сблъскат с нова информация, излизаща извън техният коловоз, извън областта им на компетентност. А упоритостта с която не искат да видят проблемите породени от този сблъсък и продължават да удрят чело о стената, показва само дълбочината на коловозите, пленили ума. Тоест липсата на гъвкавост в мисленето.

Философски погледнато, движението е промяна: ЦЪК Това е само механично движение. Има още много форми на движението Това са някакв твои фантазии, без реална основа. Бъркаш движението с нещо друго. И що така? Пак предразсъдъци някакви?

Няма "изведнъж". В другата система колелото е изначално усукано. В случая - и двете колела. Елементарно се съобразява като следствие относителността на едновременността. Не задаваш правилните въпроси. Но ти си мисловно ограничен в представите на понятието "отправна система", и тука катастрофираш в стената