scaner

Точно това гледам. В първият случай как пада тухлата в системата на покрива/тротоара, във вторият как пада в системата в която ти си стационарен. Изходът в моят пример е различне, щото в единия случай твоята система е неподвижна с покрива - за да се види ясно какво се случва след време, а във вторият - твоята система е подвижн спрямо покрива, затова избягва нещастието. Не е много трудно да съобразиш тези разлики, вместо да вдигаш паника? Така и трябва да е. Защото всяка анимация включва и двете гледни точки, зависи как си я завъртиш. А ти си дал две различни анимации, които имат различен изход. Е, какъв парадокс търсиш? Трябва да търсиш само очила, ама не намираш

Точно това не си показал. Искал си, но не си го показал. На твоите анимации има две несвързани ситуации. И още сто пъти да се пробваш, същото ще бъде. Изходът е различен защото ситуациите са различни - съвсем естествено от различни ситуации да имаш различен изход. Твърденията че били едно и също от различни гледни точки не е верно. Само че друг път. Не и на тези анимации.

Сериозно? Представи си, стоиш на тротоара, и пада тухла вертиикално на главата ти. Бум. Сега си представи друга ситуация, тръгва да пада тухлата, но ти се движиш, докато тя падне ти си извън зоната на поражение. Нищо не си повлиял, нито на източника, нито на тухлата, ситуацията е както в първия случай. Само твоето движение (или все едно движението на покрива с тухлата) е променило резултата. В твоята отправна система тухлата е тръгнала да се движи от точка лежаща на вертикалата и пада встрани от нея - демек се движи под ъгъл. А всичко това се случва защото тухлата пада с крайна скорост. Аберацията на това лежи - светллината се движи с крайна скорост. И точно това променя ъглите на нейната траектория, на тази на куршума или тухлата.

Това не е изискване на СТО. Това е следствие на координатната трансформация. Има го във всички теории, без изключение, в класическата физика също. Тъй като това е следствие. то елементарно може да си изведеш как се трансформира даден ъгъл. Не, не се трансформират като координатите, защото ъглите не са векторни величини, по тази причина се трансформират по-различно. А формулите за аберацията ги има по много учебници. Естествено че няма. Изискванията са въплътени в постулатите, всичко останало е следствие от тяхното прилагане върху конкретна обстоятелственост. Така са обяснили и аберацията преди 300 годинни. СТО освен постулатите, включва и следствията от тях, поради факта че те са проверими. Аберацията като следствие също е проверена, и тя много слабо се отличава от аберацията в класическата физика, която е добре изучена. Така че пак: изискванията са следствията от постулатите да са проверими. Аберацията е следствие. Повтаряй си го.

Може колкото пъти се напънеш, но изобразеното не е това което обясняваш. Съвсем други неща се виждат. Тц. Показват две съвсем различни ситуации - в първата източникът е стрелял в собствената система по вертикалата, във втората - под ъгъл. Естествено че това са различни ситуации, и парадокс не може да има - произволът в избора на различни ситуции е максимален, би имало парадокс ако беше ограничен. Затова и те сравнявам с религиозен фундаменталист - наумил си си нещо, повярвал си му и го проповядваш, а че то няма нищо общо с реалността не те интересува. Само че и другите хора имат очи.

Каква е връзката между анимациите и инерцията? По какви закони е вкарана инерцията в анимацията? Веднъж питах, не ми отговори. Сега пак питам. Отговор пак няма да има. Или има някакви физически закони които са отчетени по някакъв начин (какъв?), или всичко е произволно. Коя ситуация разглеждаме? Какво общо изобщо има инерцията, е другият по-важен въпрос? В едната картинка имаме някаква ситуация, зададена като начално условие. Другата картинка е просто друга гледна точка - няма динамика, няма сили, няма импулси, няма маси - човек е тръгнал на разходка и описва как му изглежда ситуацията в първата картинка от негова гледна точка. Защо се намесват изобщо инерции, това е въпроса. Като осъзнаеш, че инерцията не участва (трябва да участва движението по инерция, което е съвсем друг феномен), ще разбереш, че просто двете картини в случая са две различни ситуации - в едната лъчът е пуснат вертикално, в другата под ъгъл, и парадоксът изчезва, защото не го е имало. Ще ти опиша как лесно да смениш гледната точка, и да застанеш неподвижен с източникя в дясната картинка, за да съпоставиш с лявата. Качваш анимацията на един таблет, по-удобно е. На масата забиваш вертикално една карфица. Нагласяш таблета (дясната картинка) така, че положението на източникът да съвпада с карфицата, и местиш таблета хоризонтално така че това съвпадение да се запази. По този начин източникът става неподвижен с масата, т.е. и с тебе, демек ти виждаш нещата от неговата отправна система. Какво виждаш? Виждаш, че ракетата отлита наляво, също както и в лявата анимация. А какво става със светлинният лъч? Държи ли се както в лявата анимация, да пада вертикално, или се движи под ъгъл? Движи се под ъгъл. Е, значи лявата и дясната анимации показват различни ситуации - лъчи излъчени под различни ъгли от източнника, и съответно никакъв парадокс няма. Може да подходиш и по друг начин - да тръгнеш самият ти да се движиш спрямо таблетът, така че пак да застанеш неподвижно с източикът. Принципно няма разлика, ще се получи същото, именно поради относителнността на движението - т.е. с тези експерименти ще докажеш и принципът на относителността. Но всичко по реда си. Първи осъзнай, че никакви инерции не се използват в картинките, сменя се само гледната точка - тя не намесва инерции. Като си завъртиш главата, луната се премества, масата и няма никакво значение при това действие, нали? Е, и тука е така.

Не е вярно. Анимацците показват различни ситуации, за това парадокс няма. Но за съжаление, трябва и да се мисли, а това явно е затруднително...

Е, това че ти не разбираш не променя нещата.

Дорис, всичко е точно, само че в случая имаш работа с религиозен фундаменталист. Човека си е въобразил какво според него трябва да се вижда на картинката (щото явно е имал голямо желание да го направи), а това че на картиннката е нещо съвсем друго вече не го вълнува, и ще си копира простотията до безкрай... Да опитваш да му отваряш очите е все едно да убеждаваш тухлата да си изяде закуската. Абе да даде Господ да не стигаме до такава деменция...

Можем да кажем, че големината на скоростта на светлината не зависи от движението на източникът. Но посоката и зависи - за лъчи, които не са хоризонтални, аберацията променя наклонът им, в зависимост от относитената скорост на източика и наблюдателя. Тоест поотделно хоризонталната и вертикална компонента на скоростта на светлината зависят от движението на източника, но така, че големината и винаги да остава константа.

Само че друг път. Не, не е излъчен вертикално за двете системи. За дясната анимация се вижда, че лъчът има отместване по Х по отношение на източника, тоест в неговата система той е излъчен под наклон. Затова е очевадно, че двете анимации показват различни несъвместими случаи, които ти не разбираш. А със толкова голям задръстеняк, освен да има бой по канчето, няма смисъл да се губи време. Всичко останало е функция на тези демонстрирани когнитивни ограничения. Дори ежедневната класическа интуиция за поведението на нещата ти липсва.

Няма такова понятие. От там ти е всичката трагедия, опитваш да разсъждаваш с безсмислени понятия - това никой не го е довело до нещо добро/ Такива разсъждаващи обикновено завършват в лудницата при най-оптимистичният сценарии И такова понятие няма. Няма как да се дефинира такова движение. Защото движението е промяна в положението, и ти гориш. Ма това го разправям от много време вече... Напротив. Това е дефиниция - нещо много по-всеобхватно от закон И идва още от древни времена. Друго движение няма, то трябва да е промяна. Ей, тъпанарската работа продължава. После се и обиждал... Първо поумней, после се обиждай.

Това се съдържа върху една и съща анимация. Правенето на две различни анимации рискува разнобой, и точно в това блато ти си затънал. Само че трябва да го правиш коректно. А не юрбулишката, както си го направил. То за това и нищо не се получава. То е очевадно. Независимо дали ти го разбираш или не Да бе да. И едни хубави експерименти потвърждават съществуването на това "несъществуващо" явление... Младенов, може би трябва да си направиш речник, какво ти казваш, и каква е истината. Тогава човек може да се ориентира в тоя хаос в главата ти... Или просто да се гръмнеш. Това безусловно ще разреши всички проблеми.

Само така си мислиш. Всяка анимация показва нещата и от двете гледни точки - всеки кадър замразява ситуацията за всички отправни системи и е достатъчен за да се анализира от разни гледни точки. Затова и всяка анимация си е самодостатъчна. А ти даваш две различни и взаимоизключващи се ситуации. Е, в тая ситуация и Господ не може да ти помогне да получиш едно и също нещо. Любопитното е, че почти всички участници го видяха това нещо. Само ти се опъваш като магаре. Казах ли вече нещо за диагноза?

Ти не си дал парадокс. Нарисувал си две анимации, и твърдиш, че те представлявали една и съща ситуация но гледана от всяка от системите. Докато се оказа, че всъщност са две различнни ситуации, което снема всякакви парадокси. И това се вижда като анализираш нещата покадрово. Но тъпата ти глава още не може да вдене и този провал...

Базовото допускане на СТО решава проблемите перфектно. При решени проблеми, твоето противоположно предположенние, какво ново ще доведе? До нищо, естествено. Още повече, че предположенията на СТО се потвърждават експериментално, а ти нямаш такова потвърждение. Което обезслива твоето твърдение напълно. Осъзнай се, ти се въртиш в порочен логически кръг, който не е способен да даде реално следствие. Предполагаш нещо, и го "доказваш". Докато СТО е тръгнала по обратният път, на чисто историческа основа - класическата физика е предположила нещо, то е довело до закона за събиране на скорости, той се е провалил при сблъсъка с експеримента. Следователно, началното предположение е грешно. Това е верният път за доказателства. И остава кое - което Айнщайн е посочил. Тук изборът е бил никакъв, или едната или другата ситуация. Не могат да се сравняват двата подхода. Не знам какво влагаш под "преносима". Точно това показват - скоростта на светлината е еднаква за всички. И за това има експерименти, които го потвърждават. Диполната анизотропия няма отношение към скоростта на светлината. Но ти още тук си на ниво заблуда. СТО няма парадокси. Всичките "парадокси", както показах, идват от занемарената дисциплина на мислене - интуицията непрекъснато предлага класически съотношенния и решения, несъвместими със СТО, и тяхното използване естествено води до парадокси. Така че тук всичко е изначално ясно, и никакви неясни "преносимости" (каквото и да значи това) не са нужни. Аргументът е ясен, и го изказах в началото - аберацията. Това че ти още не си се ориентирал в него показва други неща... Ми ако щеш, той сам няма да се изясни. Това са ти част от проблемите - нямаш яснота по повечето въпроси, и си доизмисляш всякакви глупости за тях. Като повечето от тези глупости ги приписваш като проблеми на СТО (а те са си твои), и се мъчиш да ги "решаваш" измисляйки още други глупости. Ми така не става Ако научиш базовите положения и логиката, която съпровожда СТО, ще схванеш че тя обяснява всичките ти проблеми без нужда от допълнителни измислени модели. Тоест всякакви допълнитени модели трябва да са в съгласие с нея, а не против нея, защото тя е пълна теория. Но за сега не показваш такива способности...

Това е само предположение. Ако предположим обратното, че етерът не съществува и пространството не увлича (или няма свойствоо "движение"), отпадат всякакви болни фантазии за всякакви увличания, и същата горна постановка ще служи за доказателство против твоето твърдение.. Тоест ти, както многократно до сега показвам, изпадаш в състоянние на кръгова аргументация - предполагаш че нещо е вярно, и "доказваш" че е вярно. Това е банална логическа грешка, и трябва да ти е сигнал, че не са верни предположенията ти и трябва да си вземаш лекарствата Младенов, нямаш си и на идея какво значи доказване, какво значи аргумент. Болните ти представи видяхме до къде доведоха, до едно забатачване с картинки, което не може да се опише с думи, самото то е диагноза. Ти просто си лишен от способността да правиш логически заключения, изцяло си под властта на халюцинациите и приемаш желаното за действтелно. Затова и не можеш да се оправиш в тоя материал. Това е констатация, ако случайно решиш да се обиждаш. Да бе да. Що не се запиташ, ама наистина ли има гравитация която привлича хората към земята, или няма такова нещо, щото така само е настроено заблуденото обществено мнение Опитай да скочиш извън балкона, така ще противопоставиш "погледа извън евангелието" на натрупаният опит. Нали за това говориш? Пиле шарено, точно такова глупаво действие ти предлагаш в момента - да се загърбят доказателствата и да се заложи на безпочвеното фантазиране. Това би било коректно, ако имаше контра доказателства, само че нямаш такива (а и няма от къде да ги вземеш). И затова такова действие в такава ситуация е напълно безсмислено. Та, за това те питам - имаш ли сериозни доказателства срещу СТО, или просто си седнал на празни приказки? Седнал си само на празни приказки, нали? За да разбереш (ти) истината, първо трябва да се научиш да правиш логически свързани съждения. Със стрелба в тъмното съчетана само с халюцинации твърдо не става.

И по-конкретно? Кой, кога и къде го е проверявал? Статии в сериозни списания? Такива твърдения трябва да се аргументират, щото иначе те правят за смях, ако им вярваш Аааа, ти за себе си говориш. Ясно...

Няма значение от опитите. Звездната аберация - която ти така и не схвана, е друго оптично явление, което потенциалният етер трябва да може да обясни ако той е някакъв участник. За него не е нужна атмосфера, то се случва и с обекти извън атмосферата, така е открито. Точно това явление не е съвместимо с етер, който не можем да откриеме защото нещо го увлича напълно било атмосферата, било каквото и да е друго. Не е само едно качество, което отхвърля етера (такъв какъвто се е считал по поведение преди сто години) като съществуващ, цяла съвкупност от взаимоизключващи се качества които един етер ако съществуваше трябваше да притежава. И тя няма абсолютно нищо общо с етери и дяволи. Така както и доплеровият ефект, на чието обяснение се базира, не изисква етер. Под никаква форма. Това че ти така и не схвана за какво става дума, не променя нещата. На абсолютно всички налични експериментални данни се базира. СТО е изградена на базата на постулати, недопустимо е един постулат да има нарушение в някаква област - това нарушение би се проявило. А постулатите на СТО са много сериозно проверени, очевидно си нямаш и на идея колко, щом продължаваш да фантазираш. Звездната аберация. Опитите на Физо. Достатъчно експерименти са направени, за да са несъвместими с етер, който би давал резултата получен от Майкелсън и Морли. Ако положиш малко усилия да ги осмислиш, може би няма да циклиш толкова безплодно на едно и също място. Дискусиите тука би трябвало да са ти дали такава възможност, а ти що не се възползваш...

Друго имам пред вид. Да, движението на етер, лишен от качеството "движение", е неоткриваемм. Но самото му съществуване може да е необходимо за да се обяснят други качества на реалността. Тоест ако имаме тази ситуация, движението с нищо няма да ни помогне да докажем/опровергаем предположението за етера. И въпреки това да има други експерименти, които да изявяват негови качества. На СТО и е достатъчно само това, че той не може да се открие чрез движението. Това се и твърди - не съществува такъв етер, който протежава качеството за относително движение. Нищо повече.

Има и трети вариант - на светлината да и трябва светоносещ етер, той да съществува и до днес (пък и во веки веков), но да не притежава качеството "движение" по което са се опитваали да го ловят, и по тази причина да е лоренцово инвариантен.

Не, не те разбрах. Кавичките и главните букви са ти в повече и затрудняват разбирането.

АМи ако има етер, който осигурява преноса на светлината, то неговото движение спрямо измерителната постановка ще доведе до различна скорост на светлината в различните посоки. И опитът е целял да определи тази разлика, т.е. скоростта на етера. Ти не знаеше ли? И защо изписа тогава километри постинги, за да спориш за нищо?

Прости отклонения, получени в резултат на това че в едната посока се очаква светлината се движи с една скорост, в другата посока - с друга. Нещо като резултата от задачката: Един моторист изминава пътят София-Пловдив със скорост 60 км/час, а обратният път на връщане, Пловдив-София изминава със скорост 40 км/час. Пита се, каква е средната му скорост. Само не ми казвай че е 50 км/час, не е толкова. Е, на това са се надявали и Майкелсън и Морли и всички които повтарят опита им.

Има, и никакви скъсявания не са нужни. Ма щото не можеш да я съобразиш (много проста математика е, става дори за зъболекари), ти се привиждат всякакви "парадокси". Ми ще трябва да четеш повечко, нали?