scaner

А какво му пречи? То е математически връзка, свързваща координатите на едно и също събитие изразени в система А, какви ще са в система В. Тази математическа връзка е двупосочна по дефиниция - изразените в В координати водят произхода си от А. Принципно е задължително числата в две отправни системи да се свързват с такава трансформация, и лоренцовите трансформации играят тази роля тук.

Точно за това цитираното ваше твърдение не е вярно, и съм подчертал проблемът.

Защо бе джанъм? Още повече, че е доказан факт? Какво значи това? Че ако си направя вакууум, и я измеря, ще е посочената константа? Нали? Незвисимо в коя отправна система съм? Е, значи във всяка отправна система ще е същата константа. Твърдението ти елементарно води до този извод. Знам, ти някак много абстрактно си представяш тези неща, без връзка с отправни системи. Ама няма никакъв смисъл такава представа - щом мериш и установяваш каквото и да било, ти го околичествяваш с мерките и часовниците на отправна система. А скорост ако ще и във вакуум да е, винаги се определя чрез метри и часовници. Така че в дефиницията трябва да участва и "отправна система", ако ще дори под формата "независимо от отправната система" Човече, има да наваксваш основи...

Скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника - това е вторият постулат. Сега направи следващата стъпка - скоростта на източника зависи от отправната система (но скоростта на светлината не зависи от тази скорост). Следователно, скоростта на светлината не зависи от взаимната скорост на отправните системи, тя ще е еднаква във всички отправни системи. Просто е, стига човек да не подхожда с предразсъдъци Като си отвориш очите, ще разбереш колко сам си се лъгал...

Лоренцовото преобразувание е двупосочно. И няма експеримент, който да опровергава първият постулат досега. Не е ли добре да понаучите основните положения, преди да се включвате в дискусия? Това естествено не може да е верно. Според това твърдение наблюдателят трябва да установи лоренцово скъсяване в собствената си система - например с друг измерителен инструмент (друг интерферометър?) да определи скъсяването на интерферометъра. Значи отдавна да сме установили промяна на дължините на нашите обекти в зависимост от движението което извършва земята (а то е доста разнообразно).

За кой път трябва да напомня, че при реликтовият фон не се измерва някакво ДЕ, а се измерва разлика в температурите? Ако имаш две парчета желязо, неподижни едно от друго, и с различна температура, то честотата на максимума на двете в спектъра за абсолютно черно тяло ще бъде различна, без да има някакво движение. Е, същата история е и при реликтовото лъчение. Това че имало ДЕ е едно много частно условие при интерпретация с куп допълнителни и недоказуеми предположения. Айде спри се с това "ДЕ при реликтово лъчение". ММ не обяснява всичко. Няма експеримент който да прави това. ММ само потвърждава първият постулат - не може да се установи разлика във формата на физическите закони в две инерциални системи и чрез електромагнитни експерименти. Така както изисква разширеният принцип на относителност, за разлика от галилеевия. Затова резултатът на ММ е потвърждение (не може да е доказателство!) за принципа на относителност на СТО. Резултатът от ММ не засяга липса или наличие на етер., а само ограничава неговите потенциални свойства - ако го има, той е лишен от качество "движение". Двете твърдения си противоречат. Измерването във вакуум винаги се провежда в някаква отправна система (в която е неподвижна измерителната апаратура), и щом е верна точка 2), не може да е верна точка 3).

Има, но са малки, от 3 до 8 сантиметра. Няма достатъчно вода, за да се промени по-силно нивото, Черно море е вътрешно море.

Бълнувания на невежа...

Нито физиците са тъпи, нито има неверни часовници, на всяка стъпка се разчита на проверени и доказани закономерности. Има само технически проблеми, които се решават за всеки конкретен случай.

Тъй като в подвижната система имаш и преместване по Х, то векторът на скоростта на светлината има две проекции, по X и по Y, и всяка от тях трябва да е по-малка от величината на самият вектор (която е равна на С). Както и си получил. Нали казах, освен заместване във формулите трябва и осмисляне на резултата. Тц. Времето не зависи от посоките, то е независима координата. Мисли, мисли... Ти изобщо имаш ли глава с която да мислиш? Или не, и затова все някой друг ти е виновен за глупостите?

Драги ми Тъпако! За такива като тебе хората са измислили формулите, за да не се давят в собствените си грешки, когато не могат да манипулират с числа. Ще ти покажа как се правят нещата за 50-ти път, белким се научишо някога кое какво е. Значи, в системата К дадено ни е събитие (x,y,t) с координати x=0, y=c.T, t=T. Тоест в приетата за неподвижна система имаме светлинен фронт, разпространяващ се строго нагоре, който в произволен момент време T достига височина c.T. Ясно ли е? Правим лоренцовите трансформации. Имаме, в системата К' за конкретната ситуация: където v е скоростта на взаимно движение на системите. Тоест за време t' светлината достига в тази система пространствена координата (x',y'). С каква скорост се е движела? Имаме изминат път от нея: Каква скорост се получава, като го разделим R на t'? Ъ? 'c', разбира се. Съвсем очаквано и в това направление скоростта на светлината е очакваната константа според вторият принцип. Може да опиташ и с други координатни точки от фронта, резултатът е предсказуем Но това е ясно от самият механизъм на извеждане на лоренцовите трансформации - след като там е заложен в основата вторият принцип, само тъпаци могат да получат в сметките си някакви разлики... Тоест след като във всяка посока светлината се разпростраява с една и съща скорост, формата на фронта е сфера. Но ти си смятай

Е как ще е елипсоидален? Остави бъгавите сметки на Младенов. Никаква елипса не се получава и не може да се поучи. Ако трансформираш лъч, който се движи само по +-Х, в крайна сметка се получава, че скоростта му и в другата система е същата - на светлината, независимо от осоката. Ако трансформираш лъч който се движи само по Y, в другата система че имаш и проекция по Х на този лъч, траекторията му ще има две проекции, по X и Y, и скоростта ще бъде тази на светлината по тряекторията, не по проекциите. При една и съща скорост на светлината във всяка система ще се получи сферичен фронт за всеки. А Младенов пропуска че има траектория с проекции, и от там нататък настават глупости.

Грешката ти е, че имаш нефизически очаквания Тоест очакваш да получиш нещо, което е невъзможно, и съответно почваш да се пуйчиш, когато не го получиш, нещо ти било виновно. Аз колко пъти ти казах, че не е достатъчно само да можеш да заместваш във формули, а и да получаваш физически смислени резултати? В случая, лоренцовите трансформации трансформират координати на събитие. Като пуснеш светлинен лъч само по Х и се кефиш, че резултатът ти е x'/t' = c, защо очакваш да получиш y'/t' пак да е 'c', след като y' при такъв лъч = НУЛА? А ако пуснеш такъв лъч под ъгъл с Х, очевадно ще получиш x'/t'<c, защото x' ще е само проекция от траекторията на светлинният лъч и той ще я изминава с по-малка скорост от таззи на светлината. Но ти не си смятал в тази посока нищо, а се опитваш да анализираш събитие с кординати x',y' и момент x'/c, което не е събитие от светлинният фронт в момент t' Е, естествен е координатата y' да може да е всякаква. Погледни го така. Ти транслираш събитие с координати x=1c, y=1c, t=1, което не е събитие от светлиният фронт. И се чудиш защо не ти излизат нещата? Няма нищо за чудене

Всеки наблюдател може да наблюдава един единствен светлинен фронт в случая, и това е наблюдението извършено в неговата отправна система, с неговата апаратура. Стационарният наблюдател може да наблюдава фронтът в стационарната система, подвижният - в подвижната, и толкова. И този фронт е сферичен - в един и същи момент светлината в две противоположни посоки ще се намира на еднакви координати (по абсолютна стойност), за еднакъв интервал ще изминава еднакъв път. Лоренцовите трансформации преобразуват събития. В този смисъл те могат да дадат например за резултат координати 300000 км за момент 1 сек, и -600000 км за момент 2 сек. И двете са точки от светлинният фронт. Но ако игнорираш величината на момента, ще получиш картинка в която единият лъч в едната посока е изминал двойно по-голямо разстояние. От там всякакви елипси и причие патерици за немислещата глава се пораждат. Младенов много се е специализирал да пропуска времето при лоренцовите трансформации, и така и не се научи да не настъпва тази мотика. А тя го води до всякакви проблеми, например че дължините не се скъсяват а се увеличават, и т.н. И продължава да си вярва, че смята верно..

Всяко "скрито" отклонение, което не води до наблюдаема промяна, е безсмислено да се разглежда. Наблюдават се "откритите" отклонения, и те участват във физическите закони. Така че няма проблем да се ползва електромагннитно лъчение, след като неговите закономерности са проучени и не са скрити А как се синхронизират часовници? Зависи от нуждите. Ето например схемата на синхронизиране на часовниците между Гран Сасо и ЦЕРН в прословутият експеримент OPERA 2011-2012 г. за измерване скоростта на неутриното, с наносекундна точност. Детайлите са на картинките в дясно, и в линковете към текста.

Физическият смисъл на всичко това идва от наблюдаемият факт от физическата реалност, че скоростта на светлината е еднаква константа. Всичкото противене на тази реалност, всичките останали разсъждения за някакъв друг "смисъл" са мозаична психопатия...

Когато човек не може да смята, морето му е до колене, все едно му е дали 2+2 е равно на 4 или 150. Хоризонтът на знания му е нулев и може да спори за всякакви глупости. Щото простотията няма спирачки. Младенов, кога ще се научиш да смяташ? Не е сложно, стига да си минал елементарният училищен курс... Ама във физиката, освен да заместваш числа във формули, трябва и да осмисляш какво получаваш, което при тебе липсва напълно. Ето лоренцовите трансформации: Имаме две системи, К и К' които в някаква точка x=x'=0 калибрират времената си t=t'=0. В тази точка в този момент се излъчва светлинен импулс във всички посоки. В системата К по оста Х имаме светлинен фронт, x = c.t. В произволен момент t0 този фронт е на координата x0 = c.t0. Нека значи да трансформираме събитието {x0,t0} от фронта към системата К', там то също ще е събитие от светлинният фронт. Заместваме в горните трансформации и получаваме: Коордиатите {x'1,t'1} тук са координати на събитие от светлинният фронт в системата К'. Каква е скоростта на светлината в тази система? Този светлинен фронт е тръгнал в момент t'=0 от координата x'=0. Тоест пътят който е извървял е посоченият x'1 от горната формула, за времевият интервал t'1 посочен от горната скорост. Значи, скоростта на светлината се получава като се разделят x'1 на t'1 : c' = c Тоест скоростта на светлината в системата К' по посока на движението е равна на скоростта на светлината по вторият постулат. По посока обратна на движението елементарно се проерява същото, трябва да вземем координати на събитието от фронта x0 = -c.t0. Така се смята, в общият случай. А ти си затънал в някакво цифрово тресавище, и от там вадиш само грешки Но вече неколкократно ни доказваш, че не можеш да смяташ. Не се занимавай с теория на относителността, подхвани нещо по-лесно, шев и кройка например...

Парадокс на лоста - пояснение По-долу е даден чертежа за система от два лоста с различна дължина (общият случай!): Картинка а) обозначава двата лоста в системата на покой Ко, там те имат дължини и им действат съответно сили . Картинката б) изобразява същата система лостове в подвижната система К, там дължините са и съответно им действат сили . В системата К0 моментите които създават тези сили са равни по условие, В системата К обаче силите и дължините са следните: и разликата в моментите създавани от тях е ненулева: Всъщност задачата се свежда до това, да се обясни какъв процес компенсира този излижен момент

Ми нито едно доказателство не си посочил. Посочил си точно обратното - че според тебе, този парадокс трябва да го има и в класическата физика Логическото мислене ти е само камуфлаж, да знаеш. Не върши никаква работа. Дай първо да се разберем има ли го и защо в класическата физика, СТО няма да избяга. Айде, Младенов, просто е. В системата на гарата светлината се движи с различни скорости по посока и срещу посоката на движение на влака. Въпреки това поради абсолютността на времето достига едновременно стените. Ха да видим, като умножим един и същи интервал време на различни скорости, какво ще получим? Еднакви пътища или различни пътища? Парадокс или младенова заблуда?

Грешка. Усещаш ли излагацията? Ей на, по-горе дадох едно съображение чрез скоростите на светлината в различните посоки. Нема начин пътят да е еднакъв, когато скоростите са различни, а интервалът време е еднакъв. Усещам че имаш проблеми и с таблицата за умножение, но защо ги показваш публично? Младенов, не ми минават такива простотии, да се опитваш една идиотщина, повтаряйки я многократно, да накараш и другите да се съгласят с нея. Минал съм го отдавна тоя етап. Не вървиш.

И в тази ситуация, и според класическата физика и според СТО, пътищата са различни. И с това че нарочваш това за причина за парадокса, тотално се излагаш. Аз колко пъти да ти подхвърлям, че това лежи в основата на звездната аберация, която разрешава този псевдо "парадокс"? Айде, нямаш си идея от тази аберация. Но осъзнай се, че набеждаваш класическата физика в елементарна ситуация за парадокс. Щото двайсет пъти ти го посочих. Срамно е да не го забележиш, нали?

Абе кой ви е заблудил, че сте учили физика тука, не знам... В класическата физика за наблюдател на гарата, скоростта на светлината е различна в двете посоки, по закона за събиране на скорости тя е векторна сума от скоростта на светлината във влака и скоростта на самият влак. Следователно, в двете посоки - по движението и срещу движението - светлината ще има различни скорости. Тъй като времето в кл. физика е абсолютно, след като във влака тя е достигнала стените едновременно, същото ще се случи и в системата на перона. Е, светлината и в двете системи ще се движи един и същи интервал време, ама с различни скорости. Ще измине ли еднакви пътища? Ще измине, ама друг път. Ама по-сериозно, все пак това трябва да са средношколски знания...

Алоууу! Същото е и в класическата физика. Ебаси капаците имаш. Тц. Не е това, защото тази ситуация я има и в класическата физика. От нелепо обяснение нищо смислено не може да следва. Следва единстввено, че напъващият се да доказва нещо с такива средства е просто глупак. Е, в твоята халюцинация и с тея капаци може и да е така. Само че ако си нарисуваш чертежче, ще видиш че си се заблуждавал жестоко. Ей такива простотии изработват стереотипа в очите на хората за "профан", "гаражен гений" и подобни. Младенов, заслужаваш си подигравките! Браво на тебе! Такава талпа рядко се среща.

Значи вътре във влака няма парадокс? Омекваш, омекваш Това което е цитирано в Уикипедията се отнася и за класическата физика. Значи и в нея има парадокс? Спри се бе! Да, и според класическата физика значи. Не ти ли се струва, че просто не я разбираш? Ъ? А аз това колко пъти още да ти го повтарям, докато го проумееш? Моята невронна мрежа дето я готвя, се справя много по-добре

Това не е верно. Елементарен експеримент, не е нужно да е влак, и у дома можеш да го проведеш: светваш лампа в средата на стаята и мериш интензитета на двете стени Няма да ти преча да пробваш, просто знам хора които вече са го правили и са опровергали такива твърдения. Затова и поведението на етера не участва във формулата за интензитета. Ама някой трябва да прочете учебника, а не само да го цитира... Младенов, болните халюцинации в главата ти нямат нищо общо с физиката. Казвал ли съм го вече? Е за какво тогава намесваш несъстоятелни теории? Какво искаш да ми докажеш с несъстоятелен пример? Точно в класическата физика (както и в СТО) във влака разстоянията са еднакви, а в системата на гарата са различни (както обяснява и Уикипедията, и за класическата физика и за СТО). При това там са различни не по причина някаква нееднновременност, а по чисто класически съображения. Така че излез на фокус, и ни обясни - как верната според тебе класическа физика затъна в парадокс? Или просто ти не си способен да домислиш нещата, и затова? Това е много по-разумно обяснение, не мислиш ли?