scaner

Ами не му е ясно на човека, щото това е парадокс и в скалсическата физика - и там задната стена пресреща, а лявата догонва. То в Уикипедията точно за тази ситуация говорят - на платформата, не във вагона. Ти утепа кочо (класическата физика) с лопатата, и още не си осъзнал как забълбука? Младенов, що не си отвориш нова тема "Парадоксите в мисленето на Младенов", и там да разобличаваш парадоксите на класическата физика? Ще те подпомогна, има доста интересни динамични парадокси там. Но тука ми просра цялата тема.

Глупости. Аз цитирам твоето изказване, че във вагона разстоянията са еднакви, а те са били важните. Е, и в класическата физика, и в СТО тези разстояния са еднакви, при това по условието на задаачата. Съгласен ли си със собственото си изказване тук? Уикипедията твърди нещо за системата на гарата. То няма връзка с това, което по-горе е важно според тебе. Положението на гарата е еднакво и според класическата физика, и според СТО, и според двете там разстоянията са различни (което води до "парадокс" в класическата физика ). А неедновременността няма абсолютно никакво значение. Във вагона можеш два пъти да светнеш лампата, и първия да измериш интензитета на предната стена, вторият - на задната. Е, голям праз че не си светнал едновременно, нали? Ще получиш еднакъв резултат. Ама в тая тъпа глава за да влезе, колко пъти трябва да ти го повторя - относителността на едновременността няма никаква връзка с интензитета.

Само че това е в системата на платформата. Цитирам те: "Да, различни пътища в отправните системи, но еднакъв път вътре във вагона. За пореден път: пътят вътре във вагона е важен, а не в отправната система. " Значи се тръшкаш за вагона, ама ни привеждаш цитати които не са свързани с него? Е защо толкова безсмислие на едно място? Тея цитати дето ги привеждаш са валидни и за класическата физика. И ако на тях разчиташ за парадокс, то той е и в класическата физика. И явно съвсем си сдал багажа Естествено че не е различен. Във вагона светлината изминава до двете стени един и същи път - по условие тя се излъчва от центъра на вагона. Ти сигурен ли си че пишеш в правилният форум изобщо? Ебаси простотията настана. Но антирелативист ли е - ясен е... Сега вече нали не се обиждаш ако ти кажа, че си тъпак? Защото вече е документален факт.

И защо караш хората да лъжат? Къде относителността на едновременността участва във формулата за интензитета, че трябва да се стига до някакъв парадокс? Естествено е че тя няма отношение в случая. Но както виждаме, и ти не знаеш защо се стига до парадокс. Резонният въпрос тогава е- а стига ли се изобщо, или това е плод само на възпалено въображение? @Gravity, мисля че Маденов вече няма идея от какво ставал парадокса, а просто го гони малодушието да си признае, че се е объркал. За Парадокса на лоста, имаш цялото време да го мислиш! Аз да си призная, не се стърпях и се задълбах по писанията на по-великите от мене мозъци Оказа се, че паметта ми помни невероятни връзки, които ме доведоха до нужната информация. Е, някой си четат книгите, с които други само се хвалят... Но пък накрая ми хрумна още един парадокс, ще си го пиша Парадокса на Scaner Него ще го сложа накрая.

Относно Парадоксът на лоста, ако някой вече има идея, да я сподели, иначе мога да пристъпя към историята и същността му.

Не казва това, ти си го измисляш че казвал това Любопитно, кога ще се научиш да не настъпваш тая мотика, да си въобразяваш някакви безсмислици и после да се бориш с тях и да ги опровергаваш? Това което е ясно в случая е, че и в класическата физика, и според СТО, във влака светлината ще измине еднакъв път. В това изглежда ти виждаш някакъв парадокс? А пък ние не виждаме. Така че поясни, защо всъщност се тръшкаш толкова безсмислено напоследък? С какво си се нашмъркал, че толкова халюцинации за единица време те спохождат? Интересно е...

Ми то и в примера на СТО пътят във вагона е един и същ. И сега какво? За какво беше тая тръшканица и пушилка? Проблемът с твоя "парадокс" обаче остава. Според гарата светлината изминава различни пътища до стените, и интензитетът по твоята формула трябва да бъде различен. При това според любимата ти класическа физика. А щом в едната система той е еднакъв, а в друга е различен, това е парадокс та дрънка. Но този парадокс само деммонстрира катастрофално отрицателните ти знания, с които пърхаш нещо да дискутираш... Не мога да разбера, ти едни елементарни съждения не схващаш, каква е тая тъпня? Ако не ти е добре, бегай на доктор.

Аз вече обясних защо се запазва интензитета, и че неедновремеността няма никакво значение. Да си разбрал. Ти само се въртиш в кръг. Въпросът е, който повдигна Гравити и с който аз съм съгласен, че и според класическата физика, и според всяка друга известна теория, в системата на гарата светлината ще измине различен път, след като светлината се движи с крайна скорост. И според твоето твърдение за интензитета, той би трябвало да е различен в различните системи, и че това ще е парадокс в класическата физика, който принципно забранява използването на движение За това става дума, за тези недомислици и куци знания. И за тази магарешка упоритост да не вникнеш в чуждите аргументи. Няма смисъл да подменяш темата. И моля, отвори си друга тема за да изясняваш защо няма парадокс в този случай, не ми цапай тази с тръшкания. Тази е за парадокси в СТО, а не парадокси породени от непознаване на елементтарна физика.

Това разбира се не е вярно. Ти от коя планета падаш? Там не учите ли физика? Но това обяснява всичко...

Няма как да стане. Няма празно в СТО! Всички експерименти я подкрепят. Я се погледни, ти колко се пъна до сега, и нищо не можа да намериш срещу нея. Само дето ни демонстрираш пълна каша с понятия... Май някакви гъбки си шмъркал... Няма друго смислено обяснение за тези халюцинации. Измисляш си някакви различни скорости, и после си се смееш на тях... Малийййй Младенов, като не си разбрал нещо, хубаво е да се помъчиш д го разбереш, а не да произвеждаш "следствия" от него. Не работи така логиката, а напротив.

Лапландец, връх на тъпотата е да си измисляш какво може би бих бил вероятно казал, и да се пънеш да опровергаваш собствените си недомислици. Тц, не е това според мен. Познай според кого е Не ставаш и за чеп а зеле, не се мъчи.

Не разбирам какво искаш да кажеш, но Айнщайн не твърди такива неща. Неговата мисъл е много по-проста и съответно ясна. Изглежда затова хората него го разбират

Лапландец, едно необходимо, макар и недостатъчно условие за да поразсъждаваш е, да ползваш главата по предназначение. Да мислиш, с прости думи. Зарежи тези езотерични подредби на вериги от часовнници. Както си я подхванал, ти се въртиш в порочен кръг - каквото си наумиш, това и доказваш, без значение логика или здрав смисъл. Чист панаир на простотията. Хвани се разбери примерът с влака и перона, който Айнщайн дава. Без да си доизмисляш, ще измисляш после. Там без никакви усилия се демонстрира неедновременността на събитията в две системи. Направо свръх-елементарно. И вече ползвайки този резултат за отскок и контрол, можеш да почнеш да си доизмисляш. От там нататък, когато пак нещо почне да те боде да редиш вериги от часовници, припомняй си - едновременността е относителна, значи съм се насадил в ла..на. И това да ти е критерии дали си на прав път или затъваш в блато. Просто безплатен съвет.

Именно, както казах, празни приказки. Грам мисъл не прокапва даже.

Не, не си го демонстрирал това. Демонстрира ни как хабер от понятие си нямаш в математиката, да не говорим във физиката. Това че никой не те бръсне и за слива, би трябвало да ти подсказва нещо

А ако хората тръгнат да се давят, и ти ли ще последваш примерът им? Не разбра ли колко елегантно се демонстрира неедновременността и без да се променят пътища и разстояния? И без да ти го казвам на два езика? Да не те тревожа, но същите проблеми които ти пречат да схващаш такива елементарни примери, възпрепятстват и разбирането на много по-сложни неща. Например защо има обратни квадрати в оная формула, и най-вече защо те нямат значение в нашият случай

Аз винаги предпочитам оригиналният пример - лъчите тръгват от стените и се събират в центъра. Той е много по-атрактивен, защото визуално се наблюдава дали стигат или не едновременно. Така че извинявай, този пример за мен е демонстрацията за неедновременност. Това да тръгват от центъра е изключително куца мисъл, но както и да е. Когато лъчите тръгват от стените, тогава имаме чист пример: в системата на влака те изминават еднакви пътища и растояния за еднакво време, но не попадат едновременно в центъра. Не се намесват разстоянията. В твоят случай нямат никакво значение тези ефекти. Там е чисто класически ефект, звездната аберация, съвсем леко и незабележимо гарниран с релативност Но както казах, използвайки лоренцовите трансформации, дори да не ги прилагаме, а само във философски аспекст, какво правят, всякакви парадокси се снемат елементарно (е, поне кинематичните).

Това пък съвсем няма връзка. Ако ще и мигновено да достигат - нужна ти е потока на енергия да се разпределя на една и съща площ. Ако ще светлината да пътува и година в някоя от посоките. Нищо не си разбрал от всички теми до сега. Лъчите изминават еднакво разстояние, но различни пътища. Разстоянието е от източника до стената на вагона, а пътят може да минава и през Търговище. В едната система лъчите тръгват в различно време, затова е и не-едновременост, а не разно-разстояние. Това че в някакъв пример сме избрали различни пътища е именно поради хватката да демонстрираме за по-простата публика, че не са тръгнали едновременно в едната система, за разлика в другата. Но в случая нито разстоянията, нито пътищата, нито едновременности имат значение. Има значение това, че една и съща енергия на светлината пада върху една и съща площ. Което убива парадокса.

Тук едновременността и неедновременността не играят абсолютно никаква роля. Роля играе това, че всички лъчи, които в едната система достигат стената, ще я достигнат и в другата система също. Което значи, че енергията им въху една и съща площ ще създаде една и съща интензивност.

Тая идиотщина е открита и докладвана на Лондонското кралско дружество от Джеймс Брадли през далечната 1729 г. Много от фантастичните филми имат кадър, при който при включване на свръхсветлинна скорост всички звезди се събират в областта на носа на кораба по посока на движението Доста реалистичен изглед. Мечтай си. Ма тая работа с мечтаене само не става. Но, забележи сега кой е нерационален. Подсказах ти как можеш да разрешиш проблемите и да се убедиш в правотата ми, ползвайки лоренцовоте трансформации. Вместо да го направиш, скачаш наоколо като на куц крак и ръсиш някакви безумни лакърдии. С цел някак с тях да покажеш аз колко съм прост, пък ти не. Мислиш ли че се получава?

Аз за това обяснявам, че именно когато не са паралелни лъчите, се проявяват и други ефекти, като този който разглеждаме. При паралелни лъчи интензитета не се мени с разстоянието - площа на която пада лъчението е една и съща по цялото протежение на лъча. Прекрасно помня какво сме спорили с Екземус. Човече, в случая имаме ефекта на аберация.Това е когато имаме движение спрямо източника на непрекъснато лъчение. Аз това което доказах беше за импулс, койтоз а всеки наблюдател става в някаква точка, и няма движение на източници. Съвсем различни постановки и ситуации. Тук при тебе в резултат на аберацията светлината от лампата се "фокусира" преимуществено по посока на движение в системата на гарата, и се "разфокусира" в обратната посока. Слагам го в кавички, защото няма лещи, а самото движение променя посоката на светлината. Ефекта на аберация е прост, направлението от което се вижда източника се определя от векторна сума от вектора на скосотта на светлината от истинското място на източника и вектора на движение спрямо този източник. И в случая ако го помислиш, точно това се получава. Елементарна физика е това в крайна сметка, съвсем класически ефект, в случая с малко релативистско допълнение - сумирането става по релативистския закон. Аз колко пъти да ти казвам, че като не можеш да измислиш нещо по-умно, трябва да хванеш лоренцовите трансформации, и внимателно да ги приложиш към конкретната задача? Това ще ти даде яснота това дето в случая не можеш да схванеш, какво е и как изглежда. Всички хватки с които разрешаваме парадоксите - относителност на едновремеността, скъсяване на разстояния, забавяне на време и каквото се сетиш - следват от тези трансформации. Така че като не можеш да се сетиш за нещо от известните ефекти, тръгваш с трансформациите. В системата на влака светлинен лъч достига до горният ръб сключен от тавана и стената по посока на влака, нали? Стига. Друг лъч стига до долния ръб на пода и същата стена, нали? Стига. Същото е в в посока обратна на движението. Лъчите между тези два ъгъла (формирани от тези лъчи) всичките попадат на стената, нали? Попадат, и те сумарно дават енергията, която разделена на площа на стената ще ти даде интензитета (грубо средно). На събития свързани с тези два лъча правиш трансформация. Това са събития, случили се на ръбовете. В другата система, тези събития пак ще се случат на същите ръбове, защото са едно и също събитие, не някакви клонинги. Трансформациите само ще ти дадат кога и къде се намира съответният ръб в другата система, на гарата. Но лъчът го достига. Същото и с долният ръб - във всяка система лъчът ще го достигне. Какво става с лъчите между тези два, в пространственият ъгъл определен от тях? Ами и те ще достигнат стената, както са я достигнали и в системата на влака. Значи, върху площа на стената, която е еднаква в двете системи, ще пада сумарно същата енергия, която е падала и в системата на влака. Е, значи интензитетът е същият. Да, ще кажеш, ама пътят на светлината е друг. Ми друг е, ама тя в системата на гарата затова си запазва енергията, защото е по-насочена, поради ефекта на звездната аберация. Защото интензитетът на практика зависи от това енергията върху каква площ е паднала, а не директно от разстоянието което може да е всякакво. Ти се подвеждаш от една елементарна формула за един конкретен случай, и това е парадоксалното в случая, защо въпреки претенциите си се хващаш в такива капани? Глупости. Е, виждаш ли сега каква е разликата между нас двамата? Аз ги знам всичките тези неща, а ти не ги знаеш И след като съм ти дал насоки, е добре да се поинтересуваш при чичо Гугъл, а не да зацикляш.

Това за да ти опростя схемата. Щото иначе се получава в другата система несиметричен източник, и свят ще ти се завие. По-долу прочети. Разстоянието участва дотолкова, доколкото участва в площа (част от сфера) която се облъчва от светлината. Ако промениш разходимостта на лъчите от крушката (примерно) ще можеш да постигнеш същият интензитет на по-голямо разстояние. Това което аз ти дадох като пример, всъщност повтаря ефекта на звездната аберация. А той е, че по посока на движение източниците които виждаш пред себе си, се събират по-плътно към остта на движение, отзад обратно. В нашият случай имаме точно този ефект: по посока на движение в отправната система на гарата: направлението на лъчите ще стане с по-малък ъгъл спрямо хоризонталата. Това означава, че повече енергия ще концентрираш на по-малък пространствен ъгъл, и съответно на по-голямо разстояние ще можеш да постигнеш същият интензитет върху единица площ. В обратната посока на движеието ще е обратното. Аз само ти го описах това положение с два крайни лъча, тези дето опират в ръба на тавана, за да схванеш, че те ще са там във всички системи - тоест във всички системи лъчите между тях ще попадат на стената, енергията която по условие е еднаква в двете посоки и в другата система ще е еднаквиа, и енергия върху площ ще даде еднакъв интензитет. И лоренцовите трансфорации го доказват - те просто свързват координатите на събитията, случващи се в горният ръб на влака (на двете срещуположни стени), и в двете системи. Нема мърдане тука, ако ще да си заровиш главата и в тинята. Тъпото отричане, знаеш, не ми минава. Но да не се обиждаш после, като ти припомням такива тъпни. Учи новите неща, Младенов. Звездната аберация, заради която етерът в крайна сметка е отхвърлен след експериментите на Майкелсън и Морли

Предишният "Парадокс на нишката" е един междинен парадокс, който ни води към нещо по-сериозно, претърпяло дори физическа проверка. Първият под-парадокс, който кръстихме "парадокс №1А" има просто решение. То се основава на факта, че в СТО направлението на силата и на ускорението се различават. Тоест независимо че силата не е по направлението на диагонала на рамката, ускорението което ще получи топчето след прекъсване на нишката е по това направление. Това сравнително лесно може да се докаже чрез формулата от релативистската динамика която дадох преди: Вторият парадокс, до който достигнахме, е завоалирана версия на един по-известен сред специалистите парадокс, Парадокс на лоста Повече по историята на този парадокс по-нататък, при решението... Идеята на парадокса на лоста се състои в следното. Нека в системата на покой Ко имаме два еднакво дълги здраво свързани взаимно перпендикулярни лоста. На всеки от лостовете в краищата в перпендикулярно на лоста направление действат еднакви сили, както е показано на чертежа. Нека за удобство считаме, че системата лостове е ограничена в точка b да не се мести в резултат на силите, но има свобода да се завърта около тази точка. Всяка сила създава момент на въртене по рамото на съответният лост, равен на произведението на силата по рамото. Но в тази си конфигурация двата момента, създадени от всяка сила са с противоположна посока и се компенсират, затова системата лостове не се върти, във всяко състояние е в статично равновесие. Какво става в някаква друга, инерциална система К, в която тази система лостове се движи хоризонтално? В тази система хоризонталният лост ще е по-къс. Силата която му действа е перпендикулярно на движението, тоест и тази проекция на силата ще стане по-малка (както вече използвахме в предният парадокс). В резултат моментът на въртене, създаден от силата върху този лост, ще бъде по-малък от момента на въртене създаден от другата сила върху другото рамо. Цялата конструкция в тази система ще има ненулев момент на въртене, и трябва да се завърти! Разбира се, подразбираме липса на гравитация и други сили. Тук има няколко подробности, които може да усложнят точното описание, но важното за парадокса е, че в двете системи системата лостове ще има несъпоставимо поведение. Е, пита се, как се разрешава този парадокс?

Не си го доизкусурил "парадокса". Иначе той се свежда то този за стената, прозореца и стрелата по-горе, който вече го обяснихме Какво и липсва на твоята постановка? За да намалява интензитета, трябва да имаме разходимост на светлината. Тоест тя не трянва да се състои само от паралелни лъчи (тогава горната формула не работи, а трябва да излиза равномерно във всички посоки, енергията излизаща от източика да е константна в зависиост от ъгълът на който се излъчва - само тогава тази формула е валидна. Интензитета е излъчената мощност разпределена на някаква площ, от там се пръква разстоянието във формулата, не по друга причина - площа на сфера. Както и да е, това усложнява безумно задачата, затова по-долу предлагам по-прост компромисен вариант за "парадокс". Имаш източник, който излъчва не хоризонтално, а под някакъв ъгъл спрямо пода. По-точо имаш два източника, единият излъчва по посока на движението, другият обратно. Така си ориентирал източниците, че - например в системата на влака - като светнат когато минават през центъра на вагона, светлината да отиде точно в ъглите сключени от предната/задната стени и тавана. Тъй като двата източника са в една и съща точка, нямаш грижи за някакви едновременности по отношение на тях. В системата на гарата обаче, поради догонването и пресрещането, светлината от тези източници няма да нацели точно ъглите на вагона - в посока обратна на движението (пресрещане) няма да и стигне времето да се качи толкова високо, в посоката на движението (догонване) ще удари някъде тавана преди да достигне стените. О, ужас! Само че дотолкова, доколкото се увлякохме по класическа аналогия. Ако обаче направиш лоренцовите трансформации ще установиш, че светлината все пак ще достигне и в двете системи до ъглите на вагона, макар и по различно време. Защо ли? Защото източникът на светлина в двете системи ще има различна ориентация спрямо вертикалата, различен наклон. В системата вагона установката с източниците ще е условно хоризонтална, в системата на гарата ще е леко килнатта по посоката на движение. Затова и туй не се води парадокс, а просто демонстрация за различна ориентация в две отправни системи. Товаа в крайна сметка ще те доведе до разпределение на същата енергия от източника върху една и съща площ, т.е. до еднакъв интензитет. И не бъркай път с разстояние

Така, да продължим. Първият парадокс от динамиката който ще предложа, е: Парадокс на нишката Тук направо се къпем в късмет, имаме 2 в 1, два парадокса с едно и също условие! Нека е дадена правоъгълна здрава рамка, с вертикална страна AB=a0 и хоризонтална страна BC=b0. Имаме твърдо топче, което с две еластични и опънати нишки е разположено по средата на диагонала на рамката, както е показано на чертежа. Позиция а) показва ситуацията в системата Ko, в която рамката е в покой (всички параметри имат индекс 0). В тази система на топчето действат две еднакви и противоположни сили, насочени по посока върховете на рамката, сили от опъването на нишките, и . Ъгълът който сключва нишката с рамката (изобразен на чертежа) се определя чрез Х и Y компонентите на силата така: Нека сега да видим какво се случва в система К, картинка б), движеща се по направлението на Х спрямо системата Ко. В тази система имаме скъсяване на рамото b0, както и промяна на проекцията на силата по Y (по формулите които дадох в предишният коментар): (beta е стандартното отношение на скоростта на рамката към скоростта на светлината) Ъгълът който сключва нишката с рамката: Веднага се вижда, че по-горното равенство, определящо ъгълът който сключва нишката с рамката е различен от направлението на силите. Въпреки че балансът на силите се запазва, това е доста странна ситуация. Веднага попадаме на парадокс №1А. Какво ще се случи, ако прережем нишката на участък 2 (посочен с цифрата в горната част на картинка а), под точка А )? В системата в покой Ко, опъването на нишката е по направление на диагонала, при прекъсване на нишката еластичната сила ще придаде скорост на топчето към долният ъгъл С и то ще се сблъска след известно време с него (при липса на гравитация, разбира се). В системата К обаче силата не сочи към долният ъгъл С. Като се прекъсне нишката, силата трябва да насочи топката под ъгъл с досегашната нишка, т.е. тя трябва да се размине с долният ъгъл С. Колкото и дребен да е парадоксът, ако в долният ъгъл поставим бомба, която да се задейства от удара с топчето, в единият случай ще се задейства, във вторият - не. Това беше малко лирично отклонение по трънливият път към основният парадокс, парадокс №1Б. А той се състои в следното. Нека вместо топче да използваме малка пръчка, така както е изобразена на фигура в). Бинго, двете сили, които не са по направлението на нишката, тук образуват двойка сили които се опитват да завъртят пръчката, а от там и цялата рамка (в равнината на чертежа). Тоест получава се, че в подвижната система рамката ще се върти, докато в системата на покой няма да се върти. Чудесен парадокс Та, някакви идеи как се разрешава в СТО? Първата част 1А е лесна, но втората 1Б не толкова...