scaner

Какво има за разбиране, след като не ти се получава сверяването. Мъкаааааа.

И какво? Омаза напълно сверяването още в неподвижната система. Е, какъв е смисъла да се продължава при такова калпаво сверяване? Никакъв. Но така е, когато пипаш централният часовник. Човече, идеята на сверяването е да се предаде информация за показанието на един, вече приет за еталон, часовник, на останалите. Без да се коригира еталона. Щото него можем да използваме за нова група часовници - ако пак го коригираме, какво ще стане с първата група? Виждаш ли, базовите положения не са ти ясни .То и за това се стигна до пръчка Не си стигнал до СТО, още на ниво идея се изложи Не си търси оправдания на куцата идея. Сега пак ли 50 коментара ще се гърчиш, докато ти просветне?

"Доказателствата" струваха толкова, колкото и последното от което се отказа. Един дол дренки са, както казва народа.

И преди това всичко е пълно блато. Просто още не си узрял за да го разбереш. Както сам забелязваш, трябва ти неоправдано много време, докато изплуваш до истината.

Тук не трябва да се забравя - в СТО работим с отправни системи, а всяка отправна система е специфичен поглед към света. И основният проблем е, че една отправна система описва всичко, всичко което се случва в нея е реалност. В една система скъсяването е реалност, в друга система липсата на скъсяване е реалност. Двете не са съвместими едновременно, затова и няма противоречия. Една добра визуализация на тези неща е геометрията на Минковски, геометрия описваща пространство-времето. В нея обектите нямат вида, с който ние сме свикнали. В нея обектите имат както пространствена, така и времева протяжност. Например една топка в нея се изразява като дълго "черво", което има някакви пространствени размери (сечението му), и самото "черво" е протяжно във времето, дължината му. Отправните системи тук са гледните точки, в които се наблюдава това "черво".В две различни отправни системи проекциите ще са различни, което ще е свързано с различни интервали време и пространствени размери. Това е доста интересна геометрия, познавайки я, може да си изградиш интуиция и да възприемаш по-естествено ефектите на СТО. Мисленето с нея спомага силно за решаване на ред задачи. По тая причина не е коректно да се говори за сили. Това че гледаш обекта в различни пространствено-времеви проекции, причинено ли е от някакви сили? Не, обекта си ги има тези проекции изначално, просто наблюдателят се е позиционирал под съответният ъгъл. А ъгълът в тази геометрия е свързан със относителната скорост. Има много литература по геометрията на Минковски. За съжаление, изисква се някаква математическа грамотност, за да се прилагат геометричните правила. Ето една простичка книжка, ТУК. В нея първата половина е основни положения на геометрията на псевдоевклидовото пространство, втората вече свързва тази геометрия със СТО.

Сега защо не се замислиш защо толкова време ти отне за да осъзнаеш проблема? Защо трябваха толкова повторения на прости и очевадни истини, докато включиш мисленето? ук е основният проблем. Иначе, силно виолетово ми е от отношението към мене

АМи в идеализираният случай, който сметнах по-горе, игнорираме всякакви проблеми, които съпроматът би дал в посока препятстване на паднето. АКо тръгнем да го отчитаме, тогава височината дето я сметнах ще е по-малка. Аз просто сметнах най-критичният случай. Това си е решение в рамките на СТО. Ако отчетеш съпромата, това пак ще е решение в рамките на СТО, с допълнителни ограничения от поведението на материалите. Такива идеализации които направих за оценката само спомагат да се огледа има ли принципно парадокс или няма.

И къде е парадокса?

Тази задача имаше следната приказна форма, подобна на "парадокса" на стълбата и гаража: "Имаме локомотив и мост. На моста има дупка дълга колкото локомотива. В системата на локомотива мостът се движи с голяма скорост, дупката се скъсява, и локомотива я преминава само с потракване на колелото. Но в системата на моста локомотивът се е скъсил, и дупката е много по-голяма от него. В тази система ще има интервал в който локомотивът няма да контактува с моста, и ще пропадне в дупката. Парадокс." Въпросът е, какво значи "да падне в дупката"? Да не заабравяме, влакът лети с голяма скорост. От друга страна, свободното падне е бавен процес. Ако влакът прелита за 0.01 секунда през дупката на моста (а това е доста малка скорост), той за това време падайки свободно, ще пропадне с = (10*0.01*0.01)/2 = 0.0005 метра, 50 микрона (вземаме земното ускорение за 10, за просто смятане). Това е съвсем разумна денивелация, просто колелата даже няма да изтропат, все едно две релси са се разминали с толкова по вертикала. Забележи, в тази оценка не вземаме превид дължината на влака и механичната му устойчивост, а го разглеждаме като точка - т.е. най-рискованият вариант, когато нито една част не се опира на линията. А числената оценка е за много бавни скорости: ако дупката е дълга 20 метра, скоростта е 20/0.01 = 2 км/с. При такива скорости скъсяването е пренебрежимо. А при по-високи скорости пропадането ще е още по-малко. Може да го сметнеш точно, на мене не ми се занимава.

Нещо до сега неподвижните часовници липсваха, и нямаше никакво насочване какво те биха показвали Но както и да е. Това че интервалът е по-къс, кое му е "парадоксалното", че толкова се тръшкаш? И тука, кое му е "парадоксалното"? Какво не разбра, че ти е толкова парадоксално в главата? Няма "следователно" тука. Двата интервала в подвижната система са определени там като еднакви. И в неподвижната система те не са еднакви. Всякакви други подробности - с лоренцовите трансформации. Преди да си сметнал нещо с тях, не може ш да правиш други заключения. А ти не си сметнал. Нали точно това е смисъла на относителността на едновременността - два еднакви интервала в една система (с общо начало и едновременен времеви край) да не са еднакви в друга система (пак с общо начало но с неедновременен времеви край)? Ти сега топлата вода и киселото зеле ли откриваш? Абе сине майчин, още преди много месеци, когато почна да бълбукаш в тая материя, ти предложих да разбереш примера с гарата и влака дето Айнщайн е дал навремето. Щеше да си спестиш много време, нерви и подигравки от околните И сега се събуждаш и ох, ама имало относителност на едновременнността. Малееееей... Ти нямаш качества да мислиш аналитично. От там всичките усложнявания, омайвания и разсейвания, които ти пречат на разбирането. Пропуснал си времето когато е можело да го изградиш.

Е ти какво очакваш при такова условие? В едната система чаасовниците са неподвижни, ок. В другата обаче са подвижни. В тази система си имаш други, неподвижни часовници с които трябва да отчиташ времето, не с тези подвижни, които описваш. В тази система светлината не изминава еднакви пътища, съответно няма причина да се случват събитията с еднакви интервали така, както в другата система, и тези подвижни часовници не показват точното време. И какво противоречие има в това?? Никакво. Има само някакво куцо тесногръдие, загърбило съществените зкономерности Както казах, естествено в неподвижната система да се отчетат различни интервали, едно защото в тази система очевадно светлината изминава различни пътища, и две защото в тази система неподвижните часовници с които се прави измерването са други, които си ги пропуснал. Различни групи часовници имаш, и ясно си личи че подвижните в една система часовници отчитат различнно от неподвижните. Ако подвижните се движеха в обратна посока, щеше да настане съвсем боза с косми. Но така се получава, ккогато нарушаваш правилото - в една система времето и дължините се отчитат само от неподвижни в тази система еталонни часовници и еталони за дължина. Защото подвижните часовници не могат да се сверяват и синхронизират (примерът ти го илюстрира), а подвижните еталони за дължина не гарантират основното си качество - да фиксират някаква дължина, защото се скъсяват. Ако спазваш горното задължително правило - няма да се давиш в парадокси. Когато го нарушаваш както си тръгнал - за какво се учудваш че не ти се получава?

Кое "реално" е различно"? За 5 секунди в едната система броиш 5 сърдечни удара. За 5 секунди в другата система броиш пак 5 сърдечни удара. Това е еднаквото. Различното е, че 5 секунди в подвижната система съответстват на 8 секунди в неподвижната, поради time dilation. Това е съпоставката, тя може да се измери, може да се изчисли, няма значение. Това не е проблем. Каква опашата лъжа ти се присънва? Ей по-горе, ползваш сърдечният ритъм за процес за измерване на време. Във всяка система 5 сърдечни удара (от неподвижен човек, неподвижен часовник) ще са 5 секунди в тая система. Ако сравниш двете системи, ще установиш че подвижен човек/часовник тиктака по-бавно. Ми това е следствие. Само неграмотниците от това следствие могат да се оплетат в опашати лъжи и измислени животи

И какво значи "срещу посоката" на движение на кораба? Какво и къде мериш? Не ти е ясно, удавил си смисъла в камарата думи. Когато сравняваш някакви процеси, е добре да избереш фиксиран интервал от две събития. В случая, "две светлинни трасета" предполага два светлини лъча, инициирани от две двойки събития - за тръгване и достигане, съответно свързани с различни интервали време. Защо се учудваш, че ще отчетеш различен брой сърдечни удари? Какво общо има това със сверени часовници? Колко пъти да ти набивам в главичката, че се сверяват само неподвижни в дадена система часовници, и процесът на сверяване не зависи от никакви посоки, защото скоростта на светлината е изотропна по посока в такава система и точно това свойство се ползва? Първо си свери часовниците, после се опитвай да измисляш усложнени схеми, за сега не ги можеш нещата в паралел Броят удари се определя за определен интервал. Този интервал не зависи от никакви посоки. На земята интервалът не зависи от посоката на самолета, а от отчитането на часовниците в земната система. На самолета интервалът време не зависи от движението на земята, а от отчитането на часовниците в системата на самолета. Нямаш никакво основание да свързваш посоката с промяна на интервал време в която и да е система. А за еднакъв интервал - еднакъв брой удари на сърцето, независимо кой на къде се движи. В системата на земята самолетът се движи, за пет земни секунди - примерно пет удара на неподвижен със земята човек. На самолета - за пет самолетни секунди - пет удара на неподвижен в самолета човек. Независимо от всякакви посоки. Сравняването на пет земни и пет самолетни секунди е друг въпрос - това е същността на time dilation, но няма никаква зависиммост от посоката. Ако за ограничение вземеш интервал между две събития, то този интервал ще бъде различен в системата на земята и в системата на самолета, съответно в двете системи между двете събития ще се отчетат различен брой секунди, съответно различен брой сърдечни удари. Но този брой не зависи от никакви посоки, а само от двете събития. В твояът пример както винаги не става ясно какво искаш да кажеш. АКо сменяйки посоката (чия?), ползваш други две събития, проблемът си е твой - различни събития имат различни интерваали, естествено е да има различен брой удари в тях. Ти какво друго очакваш?. На теб са ти увредени базовите способности за въображение. Набий си в главата - интервалът време не е векторна величина, не зависи от посоки. Други неща зависят от посоките, и ако с тях е свързан различен интервал вренме, това не е проблем на синхронизираните часовници, а на самата крива постановка за измерване на сърдечен ритъм с която се пънеш. И естествено тогава да си останеш излъган. Защото трябва поне малко мисъл да се влага в нещата.

И противоречия няма никакви. Това са някакви бълнувания. Ето от къде ти се пръкват парадокситя, схвана ли? На клетката ти дали ще и стигнат силиците? Ъ?

Смехурко, часовниците се сверяват, за да може да мерят и когато не са в "едно локално системно място", а и когато са на различни и не системни места. Защото ако не са на едно място и не са сверени, това което ще измерят няма да има смисъл на "време". Но на пияна глава тея неща няма как да ги разбереш. Само в парадокси ще се моткаш.

СТО изисква асовниците да са сверени с нулева разлика. Всеки друг метод на сверяване може да доведе до парадокси, с каквито ти се бориш, и за това не се ползва в СТО. Така че като затънеш пак в парадокси, няма защо да се жалваш на СТО - те са си лично твое творение. Не знам, но ти разбираш колкото чироз на слънце. Щом не раазбираш какво значи сверени часовници

Както и да го мъчиш, трябва да се сверят двата неподвижни в тази система часовника. И какво в подвижната система? Там по същата технология сверяваш само неподвижните в нея часовнници. И точка. Никакви парадокси. Полный бредовой синдром, както казват руснаците

И къде тук е парадокса? Да, има различни инервали в две системи, да, събитията са общи за всички, да, линейни са трансформациите. И какво доказателство за парадокси е това? С некачествена пърцуца си се нальокал... Майтапчия, в едно изречение смисъл не можеш да сложиш, хванал си се да философстваш за физика.

Естествено, движението е относително. И именно това състояние се описва чрез неподвижните в една система часовници. Това е правило - сверяват се и се ползват само неподвижни в една система часовнници. В друга - нейните неподвижни. И лоренцовите трансформации свързват свойствата на двете групи часовници. Ако нарушиш това правило - затъваш в парадокси, както се случава с безсмислиците ти. Дрън дрън. Лекувай се. Ха ха ха Безпомощността е любимото ми състояние, до което обичам да довеждам антирелативистите Welcome!

Браво! Изненадваш ме

Точно така. За това са нужни сверените часовници.

Не се изразих правилно: "нещо което ще изчислим" Да го изчислим, може. Всяка величина може да бъде изчислена, ако са зададени достатъчно данни за това. Да го видим, е малко проблематично. Физиологическите реакции, свързани с "виждане", са твърде бавни в сравнение с процесите които протичат при такива скорости. Най-близо до "виждане" е някаква форма на фотография, тогава да. Но да го измерим, е напълно реално. Например, ако по някакъв начин създадем условията, които определят понятието "дължина" - да засечем дистанцията между две характерни точки в един и същи момент време. Както виждаш, като определение е просто, но като техническо изпълнение не е. Това би могло да стане с някаква система за фотография в геометрия, елиминираща крайната скорост на светлината (например еднакви пътища), но и там скоростта на процесите все още е ограничаващият фактор. Затова и все още няма пряк експеримент в тази посока. Но косвени експерименти има. Например пряко свързаното със скъсяването забавяне на времето. Или магнитното поле, съществуването на което се обяснява чрез него.

Това няма абсолютно никакво значение. Всяка система си сверява само неподвижните в нея часовници, защото само те могат да бъдат сверени. Всички събития за нея се отчитат само по тези часовници. Останалите подвижни часовници могат да се съпоставят с неподвижните, за да получиш знание какво се случва според съседите, т.е. подвижните системи. Но всичко се върши с неподвижните. И тогава парадокси няма и за цяр. Само в замаяните глави гнездят парадоксите Много елементарно си пъхаш спици... в колесата и сам се прецакваш. После някакви теории ти били виновни. Дръжки.

Ако някога, дай боже, ти просветне, че се сверяват само неподвижни часовници за които никакви скорости и разположения и направления нямат значение, може би ще успееш да постигнеш и цялото безсмислие на конструкциите, които се пънеш да градиш, и този безполезен труд който хвърляш в мелницата на времето...

Има го, просто не го забелязваш Пък и нали искаш да живееш дълго, налице са нужните условия и без скъсяване.