scaner

Изобщо не трябва друго събитие. За какво ти е? Трябва ти периодичен процес. С цигари лесно се реализира - редиш ги една след друга до разграфена линия, за да имаш и "цигарени секунди", като изгори едната да се пали следващата, и часовникът ти е готов - цикличният процес просто си го разпънал, линеаризирал. И с такъв часовник вече може да измерваш интервали между други процеси - 6 цигари и половин филтър дължина ти е времето. Напълно алтернативно на стандартното. От време на време само трябва да го "навиваш", т.е. да добавяш нови цигари на мястото на изгорелите. Времето, както и разстоянието, се мери чрез отношение с еталон. Твоето твърдение е изказано още от Херон Александрийски, преди почти 2000 години. Малко си закъснял с отритията си.

Човече, стига с това бълнуване. Във физиката дължина = разстояние между фиксирани точки = пространствена дистанция между две едновременни събития. Няма значение физически или друг обект е това, всички точки се маркират чрез събития. Скъсяването на дължината е продукт на лоренцовите трансформации, а те работят иключително със събития. Образовай се, щеше да е смешно ако не беше толкова тъжно... Ми разбира се. Вземи един равностранен триъгълник (издялкай го от арматурно желязо например) и го засили, да му се скъси едната страна. Ще му се променят ъглите, или да? Има ли значение дали е обект, или всеки връх е самостоятелен обект? Ама това са базови неща, ако тях не ги знаеш, какво всъщност знаеш? Но това е в СТО, почти същото има и в класическата физика - следствие на закона за събиране на скоростите. Никой не твърди че оръдието прроменя някакъв ъгъл. Твърдението е, че снарядът променя ъгълът си спрямо направленнието на движение. Елементарният пример - когато се движиш със скоростта на снаряда, той ще се движи само нагоре/надолу, не под ъгъл както в другата система. Това е елементарно знание за детския дом. Тъжно е дори това да не вдяваш. Не се обиждай, но ти си набъкан с огромно количество закостеняли предразсъдъци, и мислиш със изработени щампи.. Затова не схващаш дори сдъвкана информация. Промени нещо.

Може би трябва да си прегледаш очите? Или монитора? Или нещо по-съществено? Тея неща не могат да се загубят, документирани са тука. Разстоянията са дължини на съответните отсечки. Всичко се скъсява. Да беше прочел поне две-три странички по темата, а? Така е скучно. Почвам да се чудя, защо си губиш времето с неща, които явно не се и опитваш да разбереш? Защо не се хванеш с нещо по-смислено, например риболов или шев и кройка? С физиката няма да ти се получи...Защо го караш само на сбъркани измислици, а не отвориш един учебник за седми клас, и да си опресниш закон за събиране на скорости? Няма да се движи щото така? Мъкааааа...

Горенето на цигарата само по себе си е часовник. Не напразно от край време има лаф "една цигара време". При контолирани условия този интервал може да се използва като алтернатива на другите времеви единици. Нещо като аналог на пясъчният часовник. Какъв е проблемът?

Сериозно? Къде го прочете? СТО не описва съвсем коректно ускорени наблюдатели. Но перфектно описва ускоряващи се обекти. По-горе казах какво е условието - ясно и разбираемо описание.

Всичко може да отговори СТО. Най-важното обаче е да успееш да формулираш ясно какво питаш

Извел съм неравенство при какви условия ще има и при какви няма да има. Чети. Къде се получава ще разбереш като направиш точни изчисления. Зависи от скоростта на гюлетата и скоростта на системата с оръдията. Всяко от гюлетата ще се движи под различен ъгъл с различна скорост (поради сумирането на скоростите) и сблъсъка ще стане по-близо до задното оръдие, гледане по посока на движението им. А скъсяването на разстоянието между гюлетата ще компенсира точно нееднновременността на изстрелите, довеждайки до нужното събитие. Смятай. Ако не щеш да смяташ, ще се наложи да вярваш. Повтарям. При движение, гюлето се движи под друг ъгъл и пак надхвърля мачтата. Просто ти не си отчел тези подробности. Какво се получава? Не искаш да четеш какво съм ти написал, ама питаш пак същото. Как да го тълкувам това?

Аз прочетох оригиналната статия, но тя е от 2016 г. и от тогава нищо ново по темата не ми попада... Идеята със "счупената" симетрия се развива отдавна във физиката и е доста плодотворна. Това е една много обширна тема, ще опитам колкото мога накратко да я илюстрирам. Обикновено във физиката се тръгва да се опише нещо с помоща на най-простите възможни средства. Приемаме пространството за хомогенно и еднородно например. Абстрахиране от несъществени въздействия, прости симетрични уравнения. Това дава и лесно достъпни решения. Нататък обаче, задъбочавайки се в решенията, се виждат разлики с реалността. И се въвеждат корекции. Всяка корекция нарушава някаква симетрия в уравненията. Например законът за съхранение на енергията е резултат на симетрия. Локалното му нарушаване означава, че има нещо допълнително към тази симетрия, обикновено е нова частица например. И така, дигайки точността, постепенно симетриите се нарушават за сметка на по-голяма адекватност на моделите. Например в квантовата физика уравненията на полето се записват много красиво и симетрично, и се решават сравнително лесно (симетрията винаги води до удобни опростявания), при положение че частиците нямат маси. Да, обаче ние наблюдаваме частици с маси и това е тежък проблем за теорията. И така се появява идеята - нещо разрушава тази симетрия, намесва се някакъв фактор, който разрушавайки симетрията, съответно създава и масите на частиците. Така се стига до полето на Хигс. И от тогава доста плодотворно тази идея се прилага, в различни варианти. Например, теорията предсказва равни вероятности на една частица да се разпадне по два различни канала. Експериментът обаче сочи, че по единият канал вероятността е по-голяма. Причината - нова междинна частица. И анализът на резултатите я открива. При бозоните на слабото взаимодействие, W, Z и фотонът, единствено фотонът успява да запази нулевата си маса, и в резултат на това уравненията на електродинамиката са сравнително симетрични. Пълно е с такива примери в квантовата физика. Свръхпроводимостта, свръхфлуидността са други примери на нарушена симетрия. Такова нарушение се среща и в ежедневието. Телата биха се движели в равновероятни посоки и скорости из вселената, това е най-естественото им състояние, но тази симетрия не се наблюдава. Причината - гравитацията. Или кръгла гумичка, симетрична. Ако я разтегнем обаче, симетрията се губи, придобива нови поведения. Общият случай сочи, че причина за такова нарушение на симетрията е някакво допълнително взаимодействие, нещо което не е отчетено в досегашните теории. Тук при времето работата е доста дебела, защото залягаме в основите на мирозднието. Засега не би трябвало да има отговор на въпрос какво е причинило това нарушение. По-достъпните стъпки са може би да се изследва по-подробно самото нарушение, неговите свойства, има ли наблюдаеми следствия. Не знам доколко е плодотворна тази идея в по-далечен план, не намирам по-нова информация.

Е, щом летвата е висока за тебе, карай си...Да беше се позамисли, да ти помогна, а така, какво очакваш? Давам ти - дърпаш се. Ми не става. Зарежи светлинната аберация, явно е висша математика за тебе, толкова ли не схвана примера с гюлето дето ти предложих? Чисто ежедневен, класически, за детската градина направо? Мъкаааа... Ето ти кратка статия за аберацията, илюстрирана как се променя наклона на дъжд в зависимост от движеието на наблюдателя. С гюлето е абсолютно същото. ЦЪК Вземи се в ръце и почни да четеш.

Пълни глупости почна... Аз го направих и ти показах къде е грешката. Разбирането е в твои ръце. Има една африканска поговорка, може да заведеш коня до водата, но не може да го накараш да пие. Пиенето не става по принуда. Темата е затворена за мене, изчисленията са направени. Кой разбрал, разбрал. И друг път тук съм казал, че тая работа с тръшкане не става, трябва мазоли по четирите букви и други съпътстващи подходящи усилия... Точно така. Този ефект е версия на светлинната аберация (при звездите), и има голяма тема в тоя форум за това. А че ъгълът се променя, е съвсем естествено. Например, същата твоя картинка, но ти се движиш спрямо оръдието точно със хоризонталната съставна на скоростта на гюлето. Какво ще видиш? Гюлето няма да се мести по хоризонталата спрямо тебе, само нагоре. Ъгълът се е променил на вертикален. И това е само по класическата физика Виждаш ли, като помисли мъничко човек, и необходимостта от удивителни и въпросители изчева...

Скъсяването става, когато системата с оръдието се движи. Тогава гюлето ще има скорост сумата на вектора на скоростта спрямо оръдието плюс вектора на преносната хоризонтална скорост. Просто казано, ще е "по-вертикано". И пак ще минава над мачтата.

Знам, гроздето е кисело. Стандартното скривалище Ами сметни с твоите врати де. Малко косинуси, един коефициент леко различен от 1 се появява, принципно всичко останало си е същото - неравенство ще има и ще сочи кога какво се случва. Малко усилие и от твоя страна, сдъвкал съм ти всичко. Като навлезеш да смяташ, ще разбереш защо съм опростил вратата Иначе се излагаш, биейки отбой на финала.

Всичко е доказано. И се изучава в училище. Но трябват някои специфични способности, за да се разбере. Например, желание. И тогава става и знаещ, и можещ. Иначе автоматичо се присъединяваш към заблудените. Вярата остави за плоскоземците, те да се пънат да доказват. Ма ако можеха, нямаше да го има тоя разговор.

Ето ти количествен анализ на нещата, за да спре това тръшкане... Как не ти се завива свят бе... Няма да ти давам чертеж, нещата са прости, ще ги обясня с думи. Нека имаме неподвижен гараж с дължина L. Нека стълбата се движи от ляво надясно със скорост V. Нека разгледаме поведението на лявата врата. За опростяване нека считаме, че вратата не е на панта, а се движи хоризонтално, подобно бутало (ще икономисаме много косинуси, принципно нищо не се променя, може би някакъв слаб коефициент). Значи да допуснем че работното движение на вратата е с дължина X. Това означава, че вратата трябва да измине Х растояние от отворено състояние до затворено (движейки се и тя от ляво на дясно). И последно предположение - вратата се затваря със скоростта на движеие на стълбата (тоест непосредствено следва стълбата) - това е минималната скорост, с която разполагаме. Да, и дължината на движещата се стълба при тази скорост е точно дължината на гаража, L, тоест тя се е скъсила толкова че да се побере точно в гаража. Както забелязваш, това е малко идеализирана постановка за да можем да я сметнем точно. Проблемът е, че няма как стълбата да подине вратата за да влезе в гаража, поради чисто хоризонталното движение на вратата. Но предполагаме, че по някакъв магичен начин вратата изведнъж се оказва зад стълбата, и заедно със задният край изминава това разстояние X до затварянето си. Едновременно с нея същото движение изминава срещуположната врата, така че когато двете врати се затворят, стълбата точно се побира в гаража. Следва веднага отваряне на двете врати врати (в случая е важна срещуположната, дясната), тя се отваря със скоростта на стълбата, отново до разстояние Х. Какво се случва при затварянето на лявата врата. Предполагаме (както до сега) че по механизма на вратата се разпространява - към средата на гаража, където механизмите на вратите трябва да контактуват за третото събитие - напрежението на деформация на материала на вратата, със скоростта на светлината C.. За пълното затваряне на лявата врата, тя трябва да измине път Х със скорост V, за време: От момента на започване на затварянето, както казах, тръгва вълната на деформацията със скоростта на светлината. Нека приемем, че тя навлиза в гаража на разстояние M от позицията на затворената врата към момента на пълно затваряне. Тоест за посоченото време t за което се затваря вратата, деформацията изминава път X+M със скоростта на светлината C. От тук имаме: Повтарям, М е позицията в гаража, до която стига вълната на деформация в момента на затваряне на вратата. Веднага след това вратата почва да се отваря . Значи, можем да формулираме условие, че ако деформацията измине повече от половината гараж, , и от отсрещната врата още толкова, то тогава ще имаме създаване на прословутото трето събитие. Ако обаче това неравенство се наруши - вълната не успее да достигне средата на гаража - няма да се получи това трето събитие. Като елиминираме M и го заместим от горното неравенство в равенството по-горе, получаваме условието за съществуване на трето събитие: Тоест при зададена дължина на гаража и зададена скорост на затваряне равна на скоростта на стълбата, ходът на затваряне на вратата трябва да е по-голям съответно по това неравенство. Тогава ще имаш трето събитие. Тоест, голямо Х съответства на повече време за затваряне, съответно по-голяма възможност процесът за създаване на трето събитие да бъде успешен. Това съответно е свързано и с по-силна деформация на самата врата. Ако неравенството не се изпълнява, то третото събитие няма как да се получи. Това е при условие по-кратък ход на вратата, по-стегнато щракане, съответно по-малко деформации. От тук, с лоренцовите трансформации, елементарно можеш да прехвърлиш всички събития в системата на стълбата. И там ще имаш трето събитие, ако неравенството тук е изпълнено, или няма да имаш, ако не е изпълнено. Е, на мене ми харесва вариантът с по-бързо затваряне на вратите, съответно невъзможност за създаване на това трето събитие, и за това беше разговорът до тук.

Те такива дето вярват на нещата в клипа, задължително вярват и в плоската земя. Като дупе и гащи вървят двете. Тук връзката е пряка.

Колко пътии трябва да повторя - не се срещат. Айде по-сериозно. Точно тука е габърчето. В СТО вратите са еластични - долните крайща в случая се затварят, горните не успяват да помръднат. Два пъти го обясних по различи начии, защо циклиш на празно място? Това че не искаш да се съгласиш с голата истина не я променя. Човече, наистина ли не разбираш от толкова подробни обяснения? Аз какво да направя тогава? Ами ако успееш да създадеш такова събитие - при досегашната ситуация такова няма - лесно ще му трансформираш координатите с лоренцовите трансформации в системата на стълбата, и там ще цъфне последователността на вратите. Така се прави. Но пак повтарям, в сегашната постановка такова събитие е невъзможно. За четвърти път повтарям - от чертежа нищо не разбирам за идеята. Думите пък не са достатъчни, някакви предположения. Ти май изобщо не ми четеш отговорите, а?

Камъка е толкова обективен, колкото и събитието. Няма никаква разлика обект ли е или явление - това са външни несъществени разлики. Минават под един и същи моделен механизъм в съзнанието и изграждането на концепцията. И с камъка, и с времето, съзнанието работи по един общ начин. На база събраната информация изгражда закономерности, отгражда част от обкръжаваща ни реалност със специфични свойства и и дава име. Важното е, че това име кореспондира пряко с нещо от реалността. Ако не спорим за минутата, то не спорим и за времето. Минутата е само негово количествено изражение. Може да обърнеш нещата - това на което минутата е количествено изражение, е времето (определението на Айнщайн, времето е това което мери часовника).. Както и това, на което теглото (или твърдостта) е количествено изражение, е камъкът. Никаква разлика на това ниво.

Това е само за да оценим горната граница. При по-бавна скорост на затваряне трябва да се удъжи гаража, за да има време стълбата да не се сблъска с вратите - а това ще удължи пропорционално половината гараж, която дължина е критична. Ако толкова настояваш, приеми че вратата се затваря с 99.9999% от скоростта на светлината. Това няма да промени нищо. Аз вече предложих една по-добра идеализация, наместо механично произвеждане на третото събитие, да поставиш контакти на вратите и да вържеш една лампа която да се задейства от затворените врати - светването ще бъде третото събитие. Много по-лесно се смята и анализира, и много по-ясно си личи резултата - там веднага се вижда, че няма да светне. Времето за затваряне и стоене в затворено състояние силно се лимитира от размера на гаража, размера на стълбата и скоростта на стълбата, и е застрашително малко. Както и да го въртиш, процесът на затваряне и пълно отваряне трябва да протече за време, за което светлината не може да измине половината гараж. На това разчита относителността на едновремеността. Именно стълбата и нейното движение лимитират процеса и определят времевата последователност на събитията. Ако нямаше стълба, може да създадем условия за трето събитие - но тогава него трябва да го има и в другите системи, което е доста по-неочевидно за интуицията - много движения се събират накуп. Но лесно може да се сметне - след като имаме условията за третото събитие в тази система, може да сметнем последователността на отвряне/затваряне във всяка друга. Това е положението.

Времето отдавна не зависи от нищо биологично. Но да се върнем на камъка. Камъкът не е в главата ни. В главата ни е моделът на камъка, отражение на неговите свойства и поведение, и като модел в него няма абсолютни стойости. Тоест съзнанието ни изгражда само интерпретация на камъка. Точността на тази интерпретация зависи от точността на мерките и теглилките, с които работим (така както и точността на часовниците за времето) и от куп още неща. Каква е разликата с времето? Има ли камък, или няма камък извън съзнанието ни? Да уточня, да не прибягваме към солипсизма като укритие.

Добре. Доколкото разбирам, двете врати се отварят наляво и надясно спрямо централната надлъжна панта, нали? Ще повторя описанието което казах някъде по-горе. Изискването е вратите да се затварят бързо и да стоят минимално време затворени в системата, в която са едновременно затворени - защото стълбата се движи с голяма скорост и не може да чака. Допускаме идеализиран случай, който да ни даде горна граница в оценката - че напреженията по материала на вратата се разпространяват със скоростта на светлината - т.е. това е скоростта на звука в материала, макар че в реалността тази скорост е на порядъци по-малка. Нека разгледаме нещата в системата, в която двете врати се затвярат едновременно, и да се съсредоточим на дясната врата. В отворено положение долният и край се намира надясно от вертикалата, фиксираща затворено състояние (което е изобразено на картинката). Затваряме вратата така, че долният да се движи с максиммална скорост, скоростта на светлината. Тоест когато долният край достигне положение на затваряне, то и светлината от мястото на тръгване на вратата ще достигне същата позиция. Но импулсът, предаващ промяната през материала на самата врата, не може да се движи с по-голяма от светлинната скорост. Тоест, в момента в който вратата хлопва, цялата част от нея, която е във вътрешната част на гаража, ще бъде все още в покой. Тоест в момента на хлопване (отсрещната врата се държи по същият начин) няма да имаме събитието обозначено с червено. Когато вече имаме условия импулсът да започне да се разпространва по вратата и навътре в гаража , обаче вратата вече започва да се отваря със същата скорост, което ликвидира напрежението и потенциалната възможност вътрешните части на двете врати да се придвижат до допир - не им стига времето за това, защото трябва да се измине още половината гараж до допирната точка. Просто казано, външните части на вратите се раздвижват и хлопват и обратно, докато вътрешните на практика не реагират. Причината е елементарна - след като в едната система няма трето събитие, то няма да го има и във всяка друга система, включително и в тази в която вратите хлопват едновременно. Тоест, колкото и да се изхитряш с вратите, това ще бъде положението. Както виждаш, релативистската динамика е много по-сложна от класическата - при високи скорости твърдите тела имат поведение на влуиди, могат да поемат огромни напрежения и да се гънат изключително неочаквано. Това е феноменологично разглеждане, но достатъчно ясно показва принципът на действие на нещата. Може да се сметне и с числа, нищо няма да се промени, просто хамалогията е повече. Разбира се че са коренно различни. При стълбата и гаража корена на "парадокса" е в различните дължини на двата обекта в две системи, и парадокса се разрешава чрез относитеността на едновременността. При гюлетата се твърди че относителнността на едновременността водела до парадокс, но той се разрешава чрез скъсяването на дължините. Това че имат обща теза - относителността на едновременността - не ги прави еднакви. Пример: и при свободно падане, и при изстрелване на ракета имаме гравитация, но двата процеса имат различно поведение, защото обстоятелствеността е различна. Как точно доказват? Ти си нарисувал картинка и си изказал твърдение, които не следват от никъде, формулирал си неизпълнимо условие. Какво доказателство е това, и къде изобщо се използва СТО, за да бъде то насочено към нея? Експериментът с мачтата така и не го разбрах. Не знам някой да го е разбрал, да се обади и да обясни. Условията на една задача трябва да са физически непротиворечиви, за да има тя решение. Твърдението че едно събитие го имало в една система, а в друга го нямало, не е съвместимо с физиката. Във физиката се ползват отправни системи, които отразяват всички събития (могат да опишат всяка пространствена точка и да отчетат всеки момент). След като едно събитие има място в пространството и времето в една система, то ще ги има и във всяка друга. Лоренцовите трансформации, които стоят в основата на тази работа, представляват линейна връзка на координатите на дадено събитие към координатите му в произволна друга система - ако събитието има координати в някаква система, то замествайки в лоренцовите трансформации, ще получим координати във произволна друга система.. Тоест физиката (в случаая в лицето на СТО) не работи с пропуснати събития, тя не допуска такава ситуация. Следователно, вкарването на такава невъзможна ситуация в условие автоматично прави условието противоречиво. Така че тук не може да се оправдаваш че нещо е дадено като условие. Това изискване показва, че червеното събитие от вратите в гаража не може да съществува в момента на плътно затворени врати, щом то не съществува в друга система, в която вратите се затварят една след друга. Тоест за всяка конструкция на врата това събитие или ще го има във всички системи, или няма да го има в нито една. Аз ти го проследих за достатъчно прост случай. Втората картинка с оръдията дето им се разминават гюлетата, също е дадена по условие, и също не е верна. Тя трябва да е следствие, не може да е условие. След като в едната система гюлетата се удрят, физиката изисква да се удрят във всяка друга система. Как точно ще се движат гюлетата, вследствие сумирането на скоростите им и преносната скорост на самата система на гюлетата, е въпрос на конкретни сметки, но следствието трябва да изобразява техен удар. В случая картинката просто е измислена по непонятни съображения. Това не е много ясно... Самото събитие фиксира място в пространство-времето, то е точка в него. За това няма смисъл да се подозира, че едно събитие не може да е на мястото си, след като мястото му е самото то. С това съм напълно съгласен.

Тази теза много лесно се опровергава. Изводи от нея: преди поява на съзнанието няма време. Въпроси: - кога е началният момент на времето? - телескопите ни показват процеси от най-ранна възраст на вселената, преди да има условия за всякакви съзнания. Имало ли е тогава време, и ако не, какво означава "процес" без време? Ако е имало време, то какво тогава е създало съзнанието? Не създава ли тогава само представа, която е отражение на обективната действителност битуваща и преди и след неговата поява? Да продължавам ли? Сега, не може да излезеш с твърдение, че самата вселена притежава съзнание поради проблемите които изтъкнах, защото така ще влезеш в кръгова аргументация, а и твърдението е с очевидна цел нагаждане. Ами същото е и с концепцията за маса, за камък, за вода. Съзнанието създава концепцията. Значи ли това че няма камъни и вода? Защо ни е толкова болно тогава като ни удрят с камъни? Правим ли разлика между камък и концепция за камък? Ох, да беше тука моята преподавателка Иванка Апостолова, да ви погне с Теорията на отражението на Тодор Павлов... Комунизмът беше се омазал в учението си, но някои неща от диамата бяха в десетката и продължават да са актуални, поне в най-общи рамки. ?

Ами айде де, ти що не анализира моето твърдение, а го обкичи само с някакви думи без смисъл? Сарказмът не е аргумент, не знаеше ли? В случая сме в още по-интересна ситуация - става дума за определение, дефиниция. За очертаване на обособена част от действителността с определено понятие, а не за хипотеза например. Тук няма какво да се оборва, кондиката е съвсем друга - тук трябва да се анализира обхвата и адекватността на определението. А по този обхват се написа достатъчно. Такъв отговор е толкова детински, че нямам отговор за него. Почти си уцелил. Няколко пъти грешка, ама има ли значение? Вече ти обясних защо споменатите дефиниции нямат смисъл - защото те не обхващат същностните черти на това което се дефинира с тях. Това е все едно на въпроса "какво е кон", да отговориш "конят е кафяв", или "конят бяга бързо". Да, може и да е кафяв, но не само, по-определящото е че е еднокопитен бозайник, с ред особености по физическата структура и физиология. А ти се оплакваш, че пренебрегваме кастрирани и едностранни дефиниции за времето. А за какво са ни такива? Нямаш отговор "какво е времето", а философстваш пространно под тази тема? И ти ли детински подхождаш Когато става дума за дефиниция, добре е да се не се вземат осакатените версии, особено ако са много по-зле от исторически устоялите определения, както в случая. Детински подход е да не предлагаш нищо, но да дискутираш. Предложи нещо повече, и тогава дискутирай. Със СТО е същото - запознай се първо с нея, после я опровергавай.

Хахаха, смях в залата @Sisoev, всичките определенния които даваш са сакати, по две причини. Първата е, че не отразяваат важните и задължителни характеристики, които времето притежава и по които се различава от всичко друго - а това е че засяга подредбата на събитията по предходност и процесите по продължителност. Без тези характеристики дефиницията ти е лишена от съдържание . Една дефиниция задължително трябва да включва важните характеристики, защото те няма къде другаде да бъдат включени. Втората причина е, че ти кастрираш времето, задавайки му незадължителни характеристики - минало, настояще, бъдеще, линейност. Дали ще ги има тези характеристики зависи изцяло от поведението на събитията, които времето организира. Ще ги има, само ако времето има посока, а смисълът им ще се определя от тази посока. Но няма необходимост времето да има посока. В теорията на гравитацията има ситуации около сингуларностите, когато пространствена координата се превръща във времеподобна, т.е. може да имаме двимерно (не линейно) време. Твоята дефиниция отрязва такава възможност. Виждаш, предубежденията могат да нанесат много тежки поражения на самата наука. Една дефиниция не трябва да налага контрапродктивни ограничения, както твоите дефиниционни експерименти Е, с кастрирани дефинции помен ли ще правим тук? Проблемът ти е, че не се ограмотяваш какво са измислили хората преди тебе. Времето е философска категория, и още от древността много по-умни от тебе хора са работили по въпроса. Та какви ли не идеи са мислили, субстанциално време, релационно време, да не тъпча тук с информация. Важното е, че целта на това мислене е била да се достигне консенсус - понятието да обхваща максимално характеристиките на времето и да е общо за всички, за да се разбират хората които работят с време. И определението което съм споменал е най-разпространеното, защото просто обхваща най-важните черти на времето във философски аспект, без да натоварва времето с неприсъщи му ограничения. Определението на Айнщайн пък дава удобство за количествено отразяване на времето, и използването му в природните науки. А ти се седнал да смучеш пръст и да си измисляш алабализми, не било организация а било последователност. "Последователност" е само част от по-общото понятие "организация". Продължителността на процесите последователност ли е? А подредбата в тази последователност не е ли важна? А едновременните събития последователни ли са? Такива епистоларни упражнения нямат смисъл в науката. Дръжки.

Интернетът се явява както благо, така и трагедия за съвременното общество. Защото много над 90% от информацията в него не е верна, и води до заблуждения. Аз винаги съм твърдял, че за да научи човек нещо от интернет, той трябва предварително да го знае, за да може да отсее информацията от потокът заблуди. Което е парадоксално... Ако човек няма нужните предварителни знания, но е силно предубеден, той може да намери в интернет потвърждение на всякакво твърдение. Така например, Гугъл при търсене на "гравитацията не съществува" дава 3040 резултата, а на "гравитацията съществува" - 374. Как да изберем какво да четем, ако не знаем коя теза е верната? Затова човек първо трябва сериозно да си подкове образованието, и тогава идеята за плоската земя сама ще отиде в небитието. Самото и съществуване показва сериозен проблем за защитаващите я А водещият горното видео просто заслужава двойка. Предполагам, с такава дейност избива някакви комплекси.

Първо си отговори на въпроса що е време, после питай каква е връзката му с другите величини. Нищо общо няма с кокошката и яйцето, въпросът ти е формулиран некоректно... Естествено, събитията са първичните. Аз бих дал определението на Енгелс, което е много актуално: времето е система от отношения, изразяващи координацията на сменящите се едно друго състояния - тяхната последователност и продължителност. Смяната на състоянията всъщност са събитията. Тоест времето представлява определена организация на поведението на тези събития. Теорията на относителността прави стъпка напред, като включва тук и пространството - точките в пространство-времето са събитията, чрез тях времето става неразривно свързано с пространството. Каква е ролята на съзнанието тук? Чисто субективна, то може да каже, да, забелязвам такава система в битието, тя ме кефи и ще я нарека еди как си. Или ще се направи на талпа и няма да забележи съответната закономерност. Но това означава ли, че то може да измени отношенията в тази система? Не, те са обективнни, независещи от него. В този смисъл времето е обективно, не зависещо от съзнанието. Ролята на съзнанието е само да се развие дотолкова, че да забележи тази особеност на битието. Липсата на концепция на време не означава липса на време, а само липса на концептоносител Имало ли е време преди да се появи съзнанието? И ако е нямало, кога е първият момент? А защо сега астрономите могат да наблюдават и по-отдалечени моменти назад? Тази концепция със съзнанието се дъни яко. Ако не те кефи, ползвай следният подход. Във физиката има едно правило - за всяка физична величина да се дефинира метод на измерване. Очевидно, тъй като величините са уникални, то и тези методи са уникални - чрез метода може да се определи какво се мери, т.е. основните характеризиращи свойства на величината. А има едно друго общофилософско правило, че всяко нещо може да се опише чрез наборът си свойства. Е, начинът на измерване се основава на тези свойства. Та за времето, ползваме определението на Айнщайн: времето е това, което измерва часовникът За физиката това е напълно достатъчно, и покрива всички количествени нужди. Поне за интервали над 10 на -30 от секундата. А такива времена са непостижими за съзнанието... И сега си помисли: ако няма съзнание, ще се промени ли нещо в хода на развитие на вселената? Няма, пак една звезда ще гръмва преди друга. Вселената е един гигантски часовник в това отношение...