scaner

Кое му е доброто утро? Че показах че парадокс няма? Ми смени си очилата де. Ами видя, че не е парадокс. Просто това е естествеото на нещата. Това което наричаш парадокс е просто две несъпоставими картинки, за които неизвестно защо очакваш да показват някакво съответствие. Демек проблемът е в неадекватните и сбъркани очаквания и представи които демонстрираш. Реалността се видя при кадровото разглеждаме - имаме по физически закони два различни ъгъла на траекториите на светлината в две системи - щом лъчът в едната е вертикален, в другата по необходимост е наклонен. Два ъгъла, повтаряй си, не един . Никакви инертности, никакви дяволи и простотии. Всъщност само геометрия. Е, ако за тебе всичко което не знаеш, е парадокс, работата ти върви на много зле.

Разгледай анимацията кадър по кадър. Всеки кадър ще покаже разположението на обектите в един и същи момент и в двете системи. Всеки кадър е моментна снимка, и можеш да го интерпретираш и за двете системи, поради абсолютността на времето. Ккадър 1: момент t=t'=0. Източникът и светлинният фронт са на координата Х'=0, ракетата е на кордината Х=0, и още условие Х=Х' в този момент (=0). Кадър 2: момнт t=t'=1 (примерно). Светлинният фронт е слязъл по Y спрямо източика. Но е на същата вертикала на която е и той. Тоест ще бъде на същата Х' координата, Х'=0. Обаче в системата на ракетата и двамата, източникът и светлинният фронт, вече ще са на Х=1 (примерно), изместени надясно на картинката. Кадър 3: момент t=t'=2. Светлинният фронт още се е отдалечил от източникът по вертикалата. Но продължава да остава на същата вертикала на която е източникът, тоест на координата Х'=0 в системата на източника. В системата на ракетата обаче тази вертикала се е преместила още по Х, на Х=2. Кадър последен: t=t'=N. Светлинният фронт по вертикалата достига нивото на ракетата. Но продължава да е на същата вертикала, на която е и източникът, т.е. на координата Х'=0 в системата на източника. В системата на ракетата преместването по Х е още по-надясно от предишните кадри. Какъв е изводът? В системата на източникът светлинният фронт през цялото време остава на кордината Х'=0, т.е. се движи вертикално спрямо източника (очевидно е излъчен така, според условието). В системата на ракетата траекторията е наклонена, както добре се вижда и от самата анимация. Ето, цялата информация извлечена от едната картинка. Имаме какво се случва и в двете системи - и това е така, защото галилеевите трансформации които неявно ползваме (от Х'=0 да получаваме растящи Х) са прости и интуитивни. НАрочно използвам класическата физика, защото абсолютността на времето ни позволява лесно да сравняваме двете системи, а ефектът го има и там. Звездна аберация Същата информация можеш да извлечеш и от другата картинка. И там ъглите ще се окажат други, и това е причината за разликата в двете картинки. Но ако само тъпо се дзвериш в картинките, нищо няма да видиш и ще продължаваш да се тръшкаш.

Ти изобщо не четеш какво ти обяснявам аз. Е, как мислиш да поумнееш при това положение запълвано с маргинални фантазии? Демонстрираш че си прост чукча - само пишеш, без да четеш. Е това си е простотия. После съм те бил обиждал. Какво, трябва да преиначавам истината ли? Ми то тъпащината ти е на обществен показ тука, аз само поддържам огъня И ще е така, докато не започнеш да четеш и осмисляш нещата.

Само че пропускаш като направиш втората смяна, да осигуриш същите условия, които би осигурил първият избор. Те обратните трансформации са точно за това, за да са съите условия. А тука си взбрал две системи с произволни различни ъгли на излъчване в тях, и естествено е да получиш дръжки...

Така си мислиш. На чертежа е очевадно, че и източникът, и фронтът на лъча надолу са на една и съща вертикала във всеки момент (координата по Х в системата на източнника, Х' я обозначавам). А това ясно сочи, че там лъча се движи вертикано, защото времето е абсолютно и моментите са същите и в системата на източника. Елементарна физикаи геометрия Поне класическата физика ни позволява да си представим просто нещата, интуитивно, без сметки. Зарежи втората анимация, първата носи всичката нужна информация. Просто гледай.

Обясних ти по-горе как от чертежа се вижда, че в еднартта система Vx е нула, в другата не е. Ти обаче не мислиш. А Айде пробвай пак. В първата ти анимация, в системата на източника Vx=0. Там обекта винаги е по вертикалата на източника, винаги пада надолу, винаги е на същата Х' координата с източика. В системата на ракетата, която си приел за неподвижна в картинката, източникът - заедно с вертикалата по която пада обекта там, се движи. Тоест и източнникът, и обектът имат ненулева Vx в системата на ракетата, защото от чертежа се вижда, че във всеки момент Х е различно и за двата обекта. И това следва от закона за събиране на скорости в класическата физика: ако в една система имаш два взаимонеподвижни обекта, в една друга подвина система система и двата ще се движат с еднакви скорости. В случая това се отнася за проекциите по Х - в системата на източника и двата обекта са взаимонеподвижни по Х (движението там е само по Y). В системата на ракетата и двата обекта ще имат еднакви Х-компоненти на скоростта, ненулеви, и в случая това ще е скоростта с която се движи източника в тази система. Затова в тази система лъчът е наклонен, а в другата пада вертикално. Не знам, това е твърде елементарно изобщо да се дискутира, просто елементарно положение от основните учебници по физика. Какво ти е станало с главата?

Това че няма маса няма никакво значение. Ти не сумираш импулси (за тях е от значение масата) а сумираш скорости, за тях масата не участва. Ефектът е още на ниво кинематика, а не динамика. Проблемът е, че знанията не ти достигат, и почваш да си фантазираш произволно. Стрелба в тъмното, и то гарантирано погрешна.

Няма парадокс, повтарям. Ти показваш само колко си заблуден. Форумът тесен за твойта заблуда е...

Има, има. В първата аниация, в системата на източника нали обекта пада вертикално? Тоест през цялото време на падане се запазва координатата му Х'=0. Е, тази координата (Х') трябва да се запазва, когато обектът се движи спрямо друга система (или обратно), т.е. когато източникът (също на Х'=0) е във всеки момент на различно Х. Значи във всеки момент падащият обект ще лежи на моментната вертикала спусната от източника (Х'=0), независимо на кое Х по другата система се намира. И затова първата картинка е верна. Не става улучване имено защото в системата на източнника обектът се движи по вертикалата, (винаги на Х'=0), докато в системата на ракетата във всеки момент е на различно Х, т.е. се движи под ъгъл, както се вижда. Два различни ъгъла в различните системи. По същата причина работи картинка 2. Там обектът не стои на вертикалата спусната от източника, т.е. в неговата система той има движение по Х' (видимо на картинката), т.е. в системата на източнника той се движи под ъгъл. Чиста геометрия и галилееви трансформации

Анимациите са грешни. Нали това установихме единодушно, след като двете не достигат до един и същи резултат? Грешкаединствено на твоите представи, защото нито един физически закон не си използвал в тях. И от това стават още по-смешни тръшканията ти, че класическата физика и СТО били грешни Нищо което да зависи от инерция не си използвал в диаграмите. Айде по-сериозно, вече е скучно.

Инертността няма значение. Ефектът е чисто геометричен. Никъде в обяснението и формулите му не участват нито инерция, нито маси. Именно от това идва и равноправието на системите, иначе инертността (ако участваше в обяснението) щеше да даде предимство само на едната система да е "подвижна".

Заслепен си и не четеш изобщо какво ти казват. Той от кога те подковава в тая посока, ти чак сега се сети че било така. Типичен пример на обсесивно разстройство... Слушай съвсем сериозно, консултирай се с доктор. Нещата почват така почти безобидно, и после става съвсем лошо. Напълно съм сериозен.

Няма значение. Ефектът е следствие на взаимного движение, и става със всичко което може да лети. В случая на по-бавните обекти допълнително гравитацията ще изкриви малко орбитата, но принципът се запазва.

Примери бол. Самолетите при бомбардировка пускат бомбите вертикално спрямо самолета (там бомбите падат само под тежестта си), в системата на земята те летят под ъдъл. Затова и бомбаджиите пускат бомбите преди да са стигнали целта, за да се придвижат те хоризонтално до нея, докато падат към земята. Прицелите на бомбите са специално разграфени така, че да се отчита аберационният ъгъл. За всичко е отговорно относителното движение.

Добре де, защо продължаваш с това безмозъчно тръшкане? Етера е "светлинна среда" в смисъл "среда, способстваща разпространението на светлината" (и определяща нейната скорост). А не е среда която създава самата светлина, както е при реликтовото лъчение. Ти си го загазил с много по-фундаментални понятия, "собствено движение" и подобни безсмислици, хванал си се за езиков похват.

Парадокс няма. Има едно лишено от всякаква логика струпване на думи. Самото качество на това струпване не позволява да се проследи завършена мисъл. Изключително много излишни елементи, които спомагат за пълната обърквация. Натрупани хаотични "заключения" нямащи връзка с предпоставките. Изобщо, по-зле от детска градина. Не ти ли идва наум, че има сериозна причина, по която никой не коментира тези глупости?

Знам, Киселини в стомаха Тц. Отговорът е: ДА.

Аз каквото и да призная, на тебе ще ти трябват петнайсетина години за да го схванеш. Не се ръгай там дето не ти е мястото.

Да бе да, приказки на килограм Това като спора между баничари за качеството на сиренето в баничките, в който единия задал въпроса: "Възможно ли е да се мистифицират симптомите на нашата парадоксална мисъл, когато те се конкретизират по най-абстрактен начин и фундаментално се анализира антагонизма на нашия индивидуален оптимизъм?" Знаеш ли отговора на този прост въпрос?

Куха главо, кое не разбирам? Всички тези мътни приказки които изля, се казват много просто - ОТО. Който е просветен, знае за какво става дума. Който не е, ще се мъчи несполучливо и безплодно да си изразява мисълта.

Ти пак изперка под кривата круша. Разширението на пространството е динамична промяна в геометрията, форма на неевклидова геометрия. То се описва със законите на ОТО. В случая говорим за СТО, и някакви фантазии към нея. СТО не работи в неевклидово пространство, в динамична геометрия, там са валидни законите на ОТО. В нашият случай това се отразява само на спектъра на наблюдаваната светлина, че е запратен в инфрачервената част. Ако пренебрегнеш този факт, всичко друго си е в нормата - за да установиш движение, трябва да установиш спрямо кого е това движение. Разширението на пространството е допълнителен феномен, когато към физическото движение (спрямо нещо!) се добавя и собствена прояна в разстоянията. Което само усложнява малко нещата, но не отменя относителността на движението - спрямо нещо. Всяко движение, което изобщо можеш да си представиш, е спрямо нещо, въпросът е да го установиш това нещо. Движение по принцип няма, по дефиниция. Самото движение, в най-общата си форма, е промяна. Стареенето е движение, замръзването е движение, каквото се сетиш като промяна, се нарича движение. И то отразява отношения в материята.

Както виждаш, ти още на базово терминологично ниво издишаш. Измисляш си дефиниции, нямащи нищо общо с реалността, и градиш с тях някакви въздушни замъци, нямащи физическа основа. Образовай се в основните понятия, и после се обаждай. Дори само понятието "собствено движение" е лишено от смисъл, неотнесено към друг обект. Кинематичното движение е промяна на положението в случая (да не изпадаме и в ситуациите с промяна в ориентацията, което е частен случай). И това е по определение - не може да се говори за кинематично движение, ако няма тази промяна. Тази промяна - на положението - трябва да е обективна, т.е. да е установима чрез измерване, а не само плод на болен мозък. При доплеровият ефект тя е установима чрез измерване на разстоянието до източника (и неговата промяна), за което се отнася движението. Там скоростта е производна величина - продукт от тази промяна, извършена за единица време. Там скоростта можем да установим и по индиректен начин, чрез наблюдението, което по никакъв начин не изключва промяната в положението и разстоянието. Скоростта на "собственото движение" каква промяна визира за единица време, спрямо каква отметка? Кое измеримо се променя, за да го характеризираме със измеримата величина скорост?Защото самото понятие "скорост" визира отношение на обекти, няма скорост ей така, по принцип. Спрямо какво е промяната при реликтовото лъчение? Ако няма обективна промяна в положението, нямаш движение, било то собствено или чуждо. Не може да намесваш и доплеров ефект. Е? Дори движението което са търсили по отношение на етера е относително движение - спрямо друга специфична материална среда, позволяваща да дефинира собствено "двжение" спрямо другите обекти, съответно "положение". "Абсолютността" на такава система разбира се е лишена от смисъл, само гол етикет - такава, каквато е била абсолютността на система свързана със земята навремето, когато са я считали за център на вселената. Всички тези термини са свързани и имат производен смисъл ,само твоят "собственно движение" е лишен от смисъл. Това те изкарва директно от физиката някъде в езотериката. Е, за какво се бориш и тръшкаш толкова теми? Влагаш ли изобщо смисъл в "собствено движение" или си още на първосигнално ниво, чел ама не разбрал, и терминът бил просто благозвучен? Влагаш ли изобщо смисъл и в другите базови физически параметри? Като гледам какви "парадокси" ти щъкат в представите, отговорът е твърдо не. А всичко това са тъжните плодове, посяти и развили се от неоплевените навреме предразсъдъци... Знам че няма изобщо да се замислиш над горното, просто го пиша за някой, за който все още има шанс и обсесията му не е толкова задълбочена...

Абе аланкоолу, научи се да четеш. Движеннието "спрямо реликтовият фон" не е движение "спрямо светлинните вълни". Светлинните вълни винаги се движат със скоростта на светлината, докато светлинният фон може да бъде в покой. Но доплеровият ефект винаги е ефект между източик и приемник. Защото светлинният фон също е излъчен от материята, и тя е тази, която задава параметрите му като честота и посока. Следователно доплеровият ефект улавя промяната в тази честота, предизввикана от взаимното движение на източика и приемника, на материални обекти. Източниците могат да са много, тогава уавяш усреднени величини при доплеровият ефект, но отново по причина взаимного движение на приемника и центъра на масата на източниците. Няма мърдане тука, това е сърцето на доплеровият ефект. Всеки друг ефект, в който няма източик или той се игнорира умишлено, не е доплеров ефект, и не може да се използва за намесване на движение. Ти непрекъснато се давиш в порочният логически кръг, в случая предполагайки "собствено движение", за да "докажеш" че има "собствено движение". Така не работят нещата. Схвана ли? То и за цитиране се иска грам физическа кулура... Пък и хората са си го казали честно: "Этот факт интерпретируется как следствие эффекта Доплера". Написах ти много за интерптерацията. Но и с интерпретации, и без интерпретации отноителността на движението никой не е отменил. Просто няма такъв експеримент. В случая просто имаме една уникална отправна система във вселената. Но там е пълно с такива - към който и обект да закачиш отправна система, тя ще е уникална, щото всеки обект е уникален. И наблюдавайки светлината от този обект, ще установиш "собствено движение" чрез доплеров ефект по отношение на този обект Номера е да установиш такова без да наблюдаваш поведението на околната материя, включая и идваща от нея светлина. Майкелсън и Морли точно това са правили, и това е огромната разлика със реликтовия фон. Но ти никога няма да се научиш. Ще си останеш на ниво да цитираш без да мислиш. Обзалагам се. Просто вече е късно за промени...

А проследил ли си на какво основание е тази интерпретация? Каква часст от научната общост и до каква степен я приема? Колко е обосновано предположението което лежи в основата и? Не, не си проучил. Това е проблемът на интернета, лесно ще ти даде какъвто искаш цитат, но произхода му, смисъла му, обосновката му не я дава лесно. Задълбочи се малко. За да стигнеш до Доплеровият ефект е цяла планина за преминаване. Единото допускане ти го дадох - "да предположим, че цялата наблюдаема вселена е без анизотропия в температурата". Защо? На какво основание? Това е въпросът. Естествено, като вземеш това предположение, продължаваш. Но при всеки логически проблем е така - ако приемеш едно предположение за верно, имаш един извод, ако приемеш другото - друг. В нашият случай всъшност имаме неявен постулат - наблюдаемата вселена трябва да е равномерна по температура. Проблемът му е, че няма нито една характеристика на постулат - дори не се потвърждава експериментално, а напротив, фактите сочат обратното. Да, разбира се, има съображения - на едни други теории им е много по-удобно цялата вселена да бъде хомогенна по температура в началните моменти. Въпросът е, че ние не виждаме цялата вселена а само част, и мащабът на хомогенността не е зададен - може да е за области много по-големи от видимата вселена - тогава няма проблем в нашата видима част да имаме една голяма неравномерност, която да е пренебрежима в мащаба на цялата вселена, и в този мащаб да се покриват изискванията за еднаква средна локална температура. Ей такива съображения лежат в основата на този "доплеров ефект". В Уикипедията естествено няма да ги пише, тя има много ограничен прозорец за информация. Дадох ти пример с две различно нагорещени но взаимонеподвижни парчета желязо. Ако ги раздалечиш на голямо разстояние, можеш лесно да установиш синьо изместване в спектъра на едното спрямо спектъра на другото. И при липса на информация за взаимното им движение, имаш два варианта - или да счетеш че те са взаимонеподвижни спрямо тебе но с различна температура, или примерно да са с еднаква температура, но едното да се приближава към тебе а другото да се отдалечава. Тоест при това положение ще установиш "собствено движение" спрямо тях. Но кой от вариантите е всъщност истинският? Това с наблюдение по този начин не може да се установи. В това е проблемът на диполната анизотропия. Но пак да продължим: дори да приемем споменатото спорно съображение, доплеровият ефект е отношение на приемник и излъчвател. А тези два обекта (които и да са те в случая) с пълна сила попадат под законите на физиката за относителност на движението. Тоест ти си длъжен да прилагаш известните физически закони при ситуации, които не влизат в противоречие с тях, като тази. Допускайки в случая нарушение на тези закони, с цел да докажеш че те не са верни (!?! което ти правиш със "собственото движение") ти попадаш в порочният логически кръг и те отсвирваме. Схвана ли колко е просто и логично всичко? Така че недей да ме замеряш с цитати, които дори не разбираш какво всъщност казват.

За сценарии е нужна на порядък по-ясна и организирана мисъл. А в този вид още през портиера няма да мине сценарият...