scaner

Не, не дава скоростта на движение в космоса. Друго дава. Движението спрямо какво? Пиле шарено, движението е промяна на положение или ориентация. Каква промяна, спрямо какво, откриваш? Наистина имаш огромна нужда от лекарска помощ с тая обсесивност дето ни демонстрираш. Абсолютно същите симптоми като ОКР - затъваш в една мисъл, тя те обсебва, натоварва и блокира целият ти мисловен апарат и ставаш неспособен да погледнеш на света извън пелената, с която сам покриваш нещата. Ни приемаш ни предаваш, както се казва... Нещастник. За да спориш с релативизсти трябва хабер от понятие да разбираш от релативизъм. А ти като че ли от хумористични вестници си го "изучавал"...

Точно това е проблемът на анимациите. Ти теориите никъде не използваш. Проявяваш някакво творчество - рисуваш както ти смяташ че е верно, което се оказва грешка, защото води до противоречие. Нищо от никаква теория не си използвал за да начертаеш анимациите, само собствени халюцинации и объркани представи. Теориите имат изисквания и самите те ги спазват, но ти не ги спазваш. Е, защо се оправдаваш с теориите, а не се гръмнеш самият ти?. Много си жалък вече.

Е как да се движи бавно? Нали според тебе всичко зависи от някакво движение, което обаче не знаем? Ти как знаеш тогава, че то е малко? Хайде, прилагай твоят парадокс. Например земята е истинската подвижна система, стреля към луната, но в същото време се отмества(нали тя се движи) и не уцелва нужната точка. Или пък луната е истинската подвижна система, стреляме към нея, но тя се измества и не уцелваме отражателя? Скоростта не е малка, около 1 км/с спрямо земята, като нищо ще се измести за да не уцелим отражател с диаметър 20 снтиметра. Та да си дойдем на думата. Релативизма и дори класическата физика чисто теоретично въвеждат явлението аберация, за да не се получи този парадокс, тоест обясняват как се случват нещата без парадокси. Но някакъв пишман теоретик програмист се е омотал като пате в кълчища в лепкавите си "мисли" и само се жалва - парадокс, парадокс... Е, кой е потърпевшия в целата схема? Точно така, не може. И СТО това какзва - не може, това е базово оположение, внимавайте, деца. Значи някой друг е допуснал това, и от тесният кръг замесени примката се стеснява около автора на "парадокса". Направил си калпав чертеж, и не проумяваш колко е калпав. А кънеш СТО че не обяснявала калпав чертеж... Диагноза?

Тоест отговор на моят въпрос няма. Значи задаваш въпроси, съдържащи безсмислена терминология, която не си способен да обясниш? Е какво искаш тогава...

Лесно, правилно сверени часовник/детектори, сверени без ползване на ЕМГ засичат различна скорост на светлина според направленията по оста на предполагаемото движение и тези разлики се обясняват не с нарушена <С> , а движение на системата. Другия начин е ..........по някое време ще го пиша като нов Скоростомер. А къде е отговорът на въпроса дето те питам?

Дефинирай "движение спрямо <температурата> на крупшката".

Спрямо кое да се движат?

Защо да не става? Има ли разлика? Векторната сума, която обяснява разликата на светлиният вектор в двете системи е същата, векторите са същите. Примерът с дъжда. В системата на облака ти се движиш спрямо него, вертикалният дъжд е наклонен. В твоята система облакът се движи спрямо тебе, и преносната скорост с която се движи се добавя към вертикалният в неговата система дъжд, и при тебе пак е под същият наклон. Няма разлика, тук законите са железни.

Млденов, тая работа с лъжи не става. Лъжите само показват че си стигнал стадия напълно лишен от аргументи, а честолюбието ти те боде неудържимо. Общо взето ззастрашаваща живота ситуация Диполната анизотропия е анизотропия в температурите - едната част на вселената е мааалко по-топла от другата. Какво общо има с Доплеров ефект това? Нищо. При анизотропията не се измерват скорости на движение на обекти, за да се говори за доплеров ефект. Ако имаш две парчета желязо на масата, едното с температура 600 градуса, абсолютно черно тяло с ммаксимум на четотата в червената част на оптичният спектър, другото с температра 2000 градуса - доста по-към синият край на оптичния спектър, с каква скорост се движат едно спрямо друго, и движат ли се изобщо? Ако решиш тази задача, ок, може да ползваш доплеров ефект, но ако тя няма решение, не можеш. Хипотезата за доплеровият ефект възниква при ред допускания, които нямат някаква сериозна обосновка. Например че трябва са нямаме анизотропия на температурата, по някаква неизвестна причина. Забележи, в случая за да се обясни неизвестен факт се въвежда друго, помощно и пак без обяснение предположение. ОК, резултатът от това (неаргументирано) предположение е, че добре, значи имаме доплеров ефект, разликата в спектъра трябва да се обясни чрез него. Но доплеровият ефект винаги е отношение между източник и приемник. Добре, приемникът е спътникът. Кой е източникът? Посочи го. След като го посочиш, отговори на въпроса - може или не може този източник да се е движел (спрямо отправната система на приемникът) в момента когато е излъчвал сега наблюдаваната светлина? Ако кажеш че не може, по кой закон това не може да стане. И почваш да се въртиш като безоглава кокошка в твоите си тръшкални кръгове... Ако, не дай боже, не можеш да определиш източника, то тогава това не е доплеров ефект. И не можеш да прилагаш неговите закономерности. Схващаш ли, че нямаш свободни стъпки в тая материя, за да въведеш "собствено движение"? Не и докато не вложиш малко смисъл в това понятие Не може да бъде изчислена щото един задръстен мозък буксува. Как се изчислява, на практика всички ти казаха. Но капаците и предразсъдъците пречат... Не се оправдавай. Вече не е тъжно, само е скучно.

А ако не се движи? Как ще направиш разликата?

Не се обяснява от "класическата физика", а от физиката. Съвременната физика обяснява много неща свързани със светлината, които класическата физика не е способна да обясни. Класическата физика например не може да обясни лимитът на светлината и невъзможността нещо да я надхвърли, потвърден експериментално. Не може да обясни относителността на времевите интервали, противоречаща на нейн основен постулат, и още милион доказани противоречия. Затова е аут и я забравяме. Всеки опит да и правиш изкуствено дишане е безсмислен, пред вид натрупаните експериментални данни. Които да напомня, изцяло подкрепят СТО. И показват също, че основните тези и следствия на СТО са верни. Каквото и да значи "преносимост" в случая, то трябва да е част и да е в синхрон с релативизма. Например, че празното пространство не "пренася" светлината, а само материалните среди имат това свойство. Значи е в синхрон със всички закони на релативизма? Е за какво спориш и се тръшкаш тогава? Никакво оборване няма в диполната анизотропия. Като погледнем нейната същност, това е анизотропия в температурата - една област на вселената е по-топла от друга. Как това оборва СТО? Никак, естествено. В случая имаш просто природна обстоятелственост Тебе май вече ти се привижша във всяко листенце по улицата парадокси и оборване на СТО? В много мъчителен свят явно живееш... Учи материалната част, че съвсем се излагаш с тези спектакли...

Ти кажи сега защо експеримента напълно подкрепя идеите на релативизма, а идеите на някакви "умници" като тебе нямат нищо общо с реалността? Защото това е единствнеият критерии дали нещо е верно или не - потвърждението от експеримента. Останалите неща стават само за сарказъм и габаркане Но аутсайдерите нямат способност да осъзнаят че са такива, защото не проумяват различното...

Е, виждаш с какви хора се налага да работим Абе бой по манерката, докато почне да издава нужния звук...

По съответната формула

пак няма да можем да си комуникираме, защото вълните взаимно ще се получават с честота 0 При такова условие всичко ще е наред. Взаимната ти скорост спрямо центъра ще бъде 4/5.с, и макар и трудно,ще си комуникирате.

Тц Диполната анизотропия показва анизотропия в температурата на различни области. Не си дорасъл още да намесваш "собствено движение" каквото и да значи този безсмислен термин Парадоксът само показва, че някои хора не могат да схванат концепциите на класическата физика, но за това им бил виновен релативизма. .. Има още много хляб да изядеш, докато стигнеш до идеите, и още толкова на квадрат, докато добиеш правото и най-вече способността да ги коментираш. При положение че самата класичесска физика ти е пълна мъгла, хич не са ти добри перспективите. Мантри, само мантри и щампи в мисленето. Нали казах, че предразсъдъците убиват? Мисленето, не тялото.

Много пъти съм ти обяснявал, че това са абсолютни глупости, и защо са глупости че и даже по-зле... Стана ясно, че не разбираш обясненията. Е, знам, толкова можеш. Но ти си джафкай там, не пречиш, който разбира те подминава. И на Ментора ще му уври главата, че не ставаш за комуникация.

Абе не си губи времето. Който не е прочел на достъпен език, няма и да прочете. Щото ще му се порути светогледа, изграден на толкова устойчиви заблуди

Ще ти разкажа един анекдот, който до голяма степен характеризира и обстановката в този форум "Отива един човек в синагогата и се обръща към равина: - Раби, аз се готвя за едно рисковано дело, на живот или смърт. Ще трябва да пътувам за дълго време в чужбина. Имам едни пари, но не знам на кого да ги оставя. В банките не е сигурно, роднините ми ще си ги просвоят. Само в тебе имам доверие. Ето ти 100 хиляди долара, да ми ги пазиш една година докато се върна. Равинът: - О, така не мога. Трябва да събера съвета на старейшините и редовните прихожани. Събира се съвета, равинът казва: - Вие мене ме познавате добре, така ли е? - Да, разбира се, раби. - Този човек е редовен посетител на синагогата, познавате ли го? - Да, разбира се, раби. - Е, той ми дава 100 хиляди долара и ме моли да му ги пазя за една година. - Съгласни сме - казал единодушно съветът. Взел равинът парите, заключил ги в касата, успокоил младежът че те ще са на сигурно място като в швейцарска банка, и го изпратил в пътъването му... След година човекът се връща от пътуването, отива при равина и си иска парите обратно. Обаче равинът пита - за какви пари става дума? - Е как, нали преди година пред съвета взехте от мене 100 хиляди долара на съхранение? Равинът отговорил: Е, щом настояваш, ще свикам пак съвета, да ги попитаме. Събрали пак съвета, и равинът пак пита: - Вие мене ме познавате добре, така ли е? - Да, разбира се, раби. - Уважаеми, познавате ли този човек? - За пръв път го виждаме. - А той твърди, че преди година ми е дал пред вас 100 хиляди долара на съхранение. - За пръв път чуваме. Човекът е вече пред нервна криза, ще получи инсулт, кръвното му до небето. Отиват пак в стаичката на равина, той мълчешком отваря касата, вади парите и ги връща на човека. Като му се възвърнала способността да говори, човекът попитал: - Но раби, защо беше нужно да устройвате този цирк? - За да разбереш с какви хора ми се налага да работя..."

Няма напротив. Именно това, че в едната анимация нямаш попадение при отвесно излъчване показва, че там то не може да е отвесно. Аз не виждам две стационарни системи. ВИждам една стационарна и една подвижна спрямо нея. Изобщо, трябва да правиш разлика между ъгъл на излъчване, който се определя от наклона на лазера, и наклон на траекторията на лъча, който зависи от коя система го наблюдаваш. Точно това е звездната аберация. Ето: Aberration Надявам се че се справяш с английския. Още първото изречение показва какво пропускаш: "Aberration may be explained as the difference in angle of a beam of light in different inertial frames of reference." Просто е, стига да си пребориш безсмисленото твърдоглавие и да почетеш какво е физиката.

Естествено че ще е един и същ, измерен от самият излъчвател и неподвижен спрямо него приемник. Проблемът е, че от подвижен приемник вече е друг ъгъла.

Това е ъгълът на приемане, на наблюдение.

Чертежите ти показват, че не може да е излъчен вертикално. Какво друго доказателство искаш? А и никой не твърди, че движението на източика променя ъгълът на излъчване. Напротив, много пъти вече повтарям, че наклонът на лазера - т.е. ъгълът на излъчване в системата на източника - е еднакъв във всички отправни системи. Променя се траекторията на светлината, защото тя зависи не само от началната, а и от крайната точка, която в случая се мести. Още не си отворил да четеш за аберация. Е какво очакваш тогава, гениално прозрение? До сега не ти се е случвало, защо продължавш да мислиш че ще се случи? Изобщо, ти замисли ли се, от къде ти хрумна предположението, че е излъчен вертикално в системата на източника? Чертежите ти не те ли разубедиха? Не се ли замисли, че е твърде произволно и поради това твърде съмнително, за да го обявяваш пред публика? Или чак такива мисли не могат да ти дойдат...

Светлината носи импулс. Не и е нужна инерция. Но така както си го изобразил, в системата на източника двата импулса са излъчени под различни ъгли. И парадокс няма

Това е възможно когато източникът и ракетата са взаимонеподвижни. Освен това туй е твое неаргументирано предположение. За да докажеш, че то е верно, допусни противното - че Vx е ненулево, и докажи че това не е верно Но няма как да го докажеш, защото това е произволен параетър. Човече, там от където копираш, аз съм обяснил кое и защо. Каакво не разбра? В отправната система импулсът се движи вертикално (но не е излъчен вертикално!) по условие. А как ще е в системата на източнника, вече това е следствие. И не може да е вертикално. Ако е вертикално, стигаме до неработещите анимации дето ги даваш и дето доказват, че не може да е вертикално. Въртиш се в кръг. Ами размени етикетите на системите. Нека ракетата е стационарна, източникът да е подвижен. Какво ще се получи? Ти си затънал в едно миризливо и кално логическо блато, в което обаче липсва всякаква логика. Какво води до калта, не искм да си мисля.... За да докажеш нещо, има няколко стъпки. - предпоставки, т.е. физическите закони на които се опираме; - началните условия на задачата - какво търсим; - и връзките които се получават като се наложат физическите закони върху условието, т.е. решението. Предпоставките са следните: имаме първи принцип, т.е. двете системи са равнопоставени (ако имаш късмет, ще стигнеш до противоречие и ще го опровергаеш). Имаме изискването двете събития - изстрелване и улучване - да се случват във всяка отправна система. Имаме някои прости закони, например законът за събиране на скоростите май ни е достатъчен. Условието на задачата: в системата на ракетата (приета за стационарна) когато прелитащият източник прелита точно над/под нея, изпраща лъч, който попада в ракетата вертикално. Какво търсим: под какъв ъгъл е изстреляна светлината в системата на източника. Веднага се вижда, че не може да е изстреляна вертикално - докато лъча достигне ракетата, тя ще е отминала от вертикалата и няма да бъде улучена, както ни демонстрира и твойта анимация. За да се случи събитието уцелване в тази система (зададена предпоставка!), единствената ни степен на свобода е да предположим, че ъгълът под който върви лъчът в системата на източника не е вертикален. Какъв е - трябва да се реши задачата. Ако така формулираната задача няма решение - имаме противоречие, и първият постулат или друга предпоставка не е верен. Нали тъй? Съображението за решението е следното. Ако разгледаме правоъгълният триъгълник с един катет вертикалата издигната в точката на източника към траекторията на ракетата, втори катет пътят на ракетата в системата на източика от момента на изстрела до момента на улучване, и хипотенуза свързваща източника и ракетата в момента на улучването, то решението е очевидно. Всички тези отсечки се изминават за един и същи интервал от време, т.е. съотношението им е равно на съотношението на скоростите - скоростта на отместване на ракетата и на скоростта на лъча по хипотенузата. Това отношение веднага фиксира еднозначно ъгълът като следствие, и товаа е ъгълът под който е наклонен лазерът в тази система. Всичко до тук на база изходните предпоставки и условието на задачата. Тоест те са консистентни и не водят до противоречие. А че са верни, показва го опитът. Стонове и жалби, ама това е противоречие, не можело така и т.н. само към Господ. Същият ъгъл на изстрелване от източника, може да определиш и от системата на ракетата, като разглеждаш източникът да се движи. Когато светлината достигне до ракетата, източикът ще е на края съответният катет на разглежданият правоъгълен триъгълник. Знаем че светлината е тръгнала от него, той е началната точка, ракетата е крайната точка. Светлината се движи по права, тоест отново опираме до същата хипотенуза и същият катет - те определят наклонът на лазера излъчил светлината. А това че при ракетата светлината идва вертикално, това вече е поради събирането на скоростите - движението на източникът напълно компенсира Vx придаден от източникът на идващата светлина, и остава само нейното движение по Y. Много нагледно обясних аберацията, про която наклонен лъч в дадена система се вижда вертуикален в друга. Избирайки скоростите на относително движение, може да постигнеш произволен ъгъл при ракетата при един и същи наклон на лазера в системата на източника. Ще трябва да го преглътнеш Всякакви други вариации с допускане на нарушение на физическите закони за да не се получи това което се получава, не следват пътят на логиката - допускайки че дадените закони не са верни, ти влизаш веднага в порочният логически кръг и се стига до безумните чертежи.