scaner

Ето тук вече почва буламача в главата ти. Отсечките се характеризират само с пространствени координати, там е елементарно да изразиш тези координати и да ги получиш всичките транслирани в друга отправна система, всички наклони се запазват.. Само че намесвайки лазера, вече имаш събития, които не са само пространствени координати. И тогава трябва да намесиш трансформация на събития, например Галилеевите трансформации. И нещата са прости. В системата в която лъча вертикално попада в обекта, този лъч се характеризира с две събития: начало и край. Ако събитието свързано с наблюдение приемем да се случва на координата Х=0 в момент t=0, то събитието "излъчване" се е случило пак на координата Х=0, но в момент t=-T, където Т е времето за което светлината изминава дължината на лъча. В системата, в която лазера се движи, можем да направим подобна сметка. В тази система наблюдението на светлината също се осъществява в точка Х=0, t=0. Но светлината е излъчена от лазера преди време Т, когато лазера е бил на координата Х=-v.T. Тоест лазера от своята координата Х'=0 се е целел под наклон, с идеята да нацели обекта в точка Х'=v.T и съответната височина. Същите съображения можеш да направиш и ако в системата на лазера лъчът е по вертикалата, тогава в другата система той ще е наклонен (както трябваше да го нарисува Младенов). Това отместване X=v.T е точно приносът на галилеевите трансформации. Така че аберация има, колкото и да и се дупиш. Каква е поуката? Аберацията не е свойство на геометрични отсечки, а на траекториите на обектите. Траекториите са нещо повече от отсечки, защото са изградени от събития, съдържат и времето, което геометричните отсечки не съдържат. И съответно поведението на траекторията е различно от поведението на отсечка. Затова аберация има при траектории, не при отсечки. Но съм сигурен, че капацитетът ти не е достатъчен да смели това знание.

Намерил си трънки и глогинки. Пространството и времето не са обекти, те са качества на материята. Освен това за понятието "лъч" не са нужни никакви енергия и импулс. За аберацията е важен изключително геометричният аспект - начало на лъча, край на лъча, и наклона на линията която свързва двете точки. Енергията и импулса нямат абсолютно никакво значение в случая. Учи, учи, полезно е...

Е, от тук са и заблудите ти. Това че вчера влакът е бил на една гара, а днес на друга, прави ли обект от влака, гарите и трасето между тях? Не прави. Има само ситуационна, не физическа връзка. Не "променливи", а "различни". Във всяка система координатите на събитие са фиксираани по място и време. Заблудата ти идва от това, че не знаеш какво е "лъч", и "събитие". Мъкааааа... Ей от такава калпава терминология, изпъстрена с много скоби и главни букви, ти идват всичките самозаблуди

Аберацията описва отношение между точката на приемане и точката на излъчване, прословутият наклон на линията която ги свързва. Затова и трябва координатна система, стига да се ползва коректно, а не само по име.

Давай, дава, има някаква полза Сега, като разберешш, че лъчът не е обект, което се вижда ясно в подвижната система, всичко ще си дойде на мястото. Но още мноооого тръшкане и слюнкопръскане те очаква. Запитай се, траекторията обект ли е? Абе физиката не е за пържолници като тебе...

И аз говоря за класическа физика, и показвам че твоето обяснение е погрешно. По много базови причини - некоректно нарисуван лъч. НАпротив, накланят се, в дясната система местата на събитията свързани с излъчването ще се шифтнат надясно и ще си дойдат на мястото (ще бъдат там, където са били на първия кадър). Но ти изобщо не правиш и опит да прилагаш някакви трансформации. Къде са галилеевите трансформации, за които говориш? Що приказваш някакви халюцинации? Нали за това ти бия кратуната - всичките ти картинки са плод на халюцинации, не на физически закономерности? Елементарна задача - имаш ясно обозначени събития, начало и край на лъча, трансформациите са като че ли измислени за тази задача Като направиш нужните физически сметки, ще разбереш. Това са реторични въпроси. Началната точка на лъчите във всяка система е закована в тази система. Това е фундаментално положение - началната точка е свързана със събитие в някаква координата на тази система, в някакъв момент, и тази координата и момент не се променят повече. Исторически е фиксирано събитието. Случилите се събития не се местят в пространството и времето. Битката край Плевен няма как някога да се премести край Търново, и в друга година. Значи обозначаваш точката в която става излъчването, и пускаш лъча от нея, и повече не я мърдаш. Това ще са точките, в която лъчите са на първият кадър от анимацията. Щеше да е добре, ако анимираш и самият лъч - как тръгва от точка, расте с всеки кадър и попада в обекта долу, но и така става. Тогава съвсем щеше да цъфне наклона му. А другият край на лъча задължително ще минава през наблюдателя, след като поне в една система е минавал - в случая в лявата. Защото всички отправни системи (инерциални) описват всички събития. И това е закон. И какво се получава - рисува и гледаш. Така се прави, а не се измисля с пръст в устата и вторачване в пъпа. И от така полученият чертеж вече можеш да съобразяваш някакви закономерности от геометрията на лъчите. Същото се получава и без картинки, само по аналитичен начин, но на кой как му е удобно. Стига да не бърка. Не ти ли е достатъчно това което описах по-горе? Аз по принцип не обичам чертежите, някак по-добре без тях ми работи мисълта...

Лъчите в дясно хубаво си се движат в долната част, задължитено така трябва да е за да се случат същите събития както и в другата система. Но фиксирай началата на лъчите на най-горната позиция. Лъчът се излъчва, и началната му точка се фиксира във времето. А при тебе се мести, което не е физическата ситуация а някаква мистика. Айде да не си мериме мислите, че нямам достатъчно добър микроскоп да намеря твоята...

Каквото и да си нарисувал - не е верно. Точката на излъчването не може да се мести в отправната система. За да има някой в къщи, трябва да вложиш и смисъл. А така, скъучно е. При това невежество, как оценяваш кой е физик?

Не. В един момент може да имаш или начало на лъч, или край на лъч, или среда на лъч, но не и целият лъч. Друг фотон, излъчен на друго място, ще даде начало на нов лъч. Представи си го така. Лъчът е цялото битие на един фотон - от излъчването му до регистрацията. Друг фотон - друг лъч. И в някакъв много частен случай те могат да съвпадат пространствено, в системата в която източникът е в покой. Докато не направиш това разграничение, в главата ти ще има само компот. Тая наука не е за зелени тикви.

Повтарям, интересува ни само мястото от където е излъчен фотонът който регистрираме накрая. Защото това е светлината, начало + край в причинно-следствена връзка, връзка която е осъществена със скоростта на светлината. Това се нарича "лъч". Всякакви други кобинации не са интересни, те са продукт на различни фотони от вълновият фронт, които не корелират с един и същи лъч. Малко пипе е нужно тука преди да пишеш толкова много глупости Май гънката ти е станала твърде самотна

Аха, аха. А един мармот увива шоколад в станиол Фотони може да се изливат постоянно, но нас ни интересува къде се е излъчил фотона, който регистрираме накрая.

Да бе да. Сега ако си изпиеш и лекарството, много лесно ще докажеш колко трагично голям глупак си Аберацията ряпа ще яде. Viva parcuca!

Да, твърдението ми е колко голямо би било Слънцето, ако стане някак на черна дупка. Тоест сравнявам с размера на черна дупка с маса равна на слънчевата. Замята ако стане на черна дупка, радиусът и ще бъде сантиметър и половина, например. Не съм срещал тази книга, но не ми звучи добре... Фотонът принципно не може да го опишеш в неподвижна спрямо него инерциална система, защото такава не съществува. Според вторият принцип на теорията на относителност, фотонът във всяка инерциална система ще има една и съща скорост. Значи няма как да има система, в която скоростта му е друга, нула, демек да е в покой. И от тук, самото допускане за съществуване на такава система чупи логиката, и нататък не ми се мисли... Не може с нарушаване на логиката да описваш фотона, или да правиш каквито и да е заключения. Често съм срещал разни автори да опитват да създадат "конструкции" на електроните и другите елементарни частици. Не са сериозни тези подходи. Това което ни казва физиката на елементарните частици е, че на база всичките налични данни, електроните и позитроните нямат размер, нямат структура. Или и да имат, размерът им е под границата която можем да изследваме. А тази граница в момента е някъде под 10 на степен -18 метра, или поне беше толкова преди над 10 години, сега може да е и по-малка. Но под тази граница нямаме знание какво се случва, нямаме и информация на база която да спекулираме, така че всякакви конструкции са белетристика. Струните теоретично са с много по-малък размер, петнайсетина порядъка по-малки. Едва ли някога ще се приближим в експериментите до такива размери. Много по-вероятно е преди това да се доближим до размерите на колапсиралите измерения, тези от четвърто до десето. Те могат да имат някаква роля, за сега никой не знае.

Младенов, с прискърбие съм принуден да отчета, че на тебе не ти е ясно самото понятие "лъч". От там и цялата каша в главата ти. Виж сега, след като ти е толкова трудно, вземи да опростиш нещата. Лъчът има начало, има и край - точката на регистрация, и между двете се разпространява по права линия. Имаш ли претенции към този модел? Началото на лъча е точката на излъчване. Тя е фиксирана координата в коя да е отправна система, и като такава тя не се премества с времето. Например, когато влакът минава през гарата и пада светкавица в момента, когато задният вагон съвпада с първото съпало на перона, то в системата на влака светкавицата е паднала в точката на задният вагон (и не се мести, естествено), в системата на перона светкавицата е паднала на първото стъпало - и не се мести. А не се местят, защото това са координати на вече случили се събития - случилите събития не се местят, историята не се променя. Какво обаче си нарисувал ти? Да видим: С лявата картинка всичко е наред. Там точките на излъчване се подчиняват на споменатото условие. Обаче с дясната картинка е пълен бардак. Защо точките на началото на лъча - горният край на лъча на чертежа - се местят? Ей това убива всичките ти опити да обясниш каквото и да било с тези грешни чертежи. И не само с тези, цялото ти творчество страда от подобни дефекти. Колко пъти да повтарям - чертежът трябва да е следствие на физични закономерности, а не да изразява сбъркани представи? Тук закономерности няма, както ясно се вижда. Остават сбърканите представи. Хайде сега поправи тази грешка. Нарисувай лявата картинка, като в системата на неподвижният (зеленикавия) обект фиксираш началото на лъите. Какво се получава? Наклонени лъчи? Ми какви други е бъдат? Тоест всичките ти заключения са грешни.

Виж сега, тук има много дискусионни въпроси... Първо, материята не може да приключи съществуването си, може само да промени своята форма под която да съществува. Това е много базов философски въпрос, опира до създаването на нещо от нищо и обратното... Хипотезата, че при приближаване на хоризонта на събитията има някаква огромна енергия, която ще раздроби всичко и т.н., е възникнала през 2012 г. и се нарича black hole firewall, "огнена стена на черната дупка". Нуждата от тази идея е свързана с ред проблеми, свързани със сплитането на частиците. Например, черната дупка може да излъчва, т.н. радиация на Хокинг, и тази радиация се генерира като на хоризонта на събитията се създава двойка частица-античастица, едната се изхвърля навън, под формата на лъчението, другата се поглъща вътре. При това се получава проблем, изхвърлената частица може да бъде сплетена с друга частица от същата радиация, и в същото време да е сплетена и с погълнатата в дупката частица. И огнената стена е измислена за да разреши този проблем. Но няма единодушие сред физиците че това е механизмът, че изобщо е нужен, и това съвсем не е общоприета хипотеза. Без тази огнена стена хоризонта на събитията е доста беззъб. Обект, свободно падащ в черна дупка, няма да забележи с нищо, че преминава през този хоризонт. Там нито има някаква промяна в гравитационното поле, нито нищо. Нещо повече, колкото по-голяма е една черна дупка, толкова напреженията на разтягане в зоната на хоризонта на събитията са по-малки, те зависят обратно пропорционално размера на дупката. Може да се сметне, че една дупка с размера на орбитата на земята, на хоризонта на събитията напрежението което би усещал човек е колкото на морското равнище, т.е. съвсем пренебрежимо. Много пъти по-екстрени сили се получават, ако пресичаш хоризонта на събитие на десеткилометрова черна дупка, в каквато би се превърнало слънцето. Силите на разтягане се засилват при приближаване на истинската сингуларност, в центъра. Там вече се получава т.н. "спагетизация", всеки обект независимо от опитите му за поведение се издължава на дълги и тънки ивици, които се разкъсват на все по-малии парченца, приближавайки се до сингуларността. Това, разбира се, са следствията от Айнщайновата теория. Теорията на струните предлага други варианти, намесване на брани и подобни обекти, но това е друга тема.

Къде тук има Дух на Природата? Това кухо твърдене "това има, онова няма", дето е на база само халюцинации? Сбъркал си реалността, лапландец, тука нема от твоята пърцуца Нашият Дух не е твоят Дух. Много окастрен Дух ни демонстрираш тука... То и една Природа с тоя Дух, без аберация е като налъм без дървената подметка... Айде марш пак в ъгъла да си повтаряш мантрите за несъществуващата аберация

Браво, браво! Пак си пропуснал ваби лекарства Ако не си вземаш редовно таблетките, никой не може да ти помогне и все същите глупости и простотии ще бълваш. Но има една светла страна на твоето дело - винаги човек може да се спре и да каже на събеседника си - прочети внимателно нещата, иначе ще бъдеш като ей оня тъпак, сочейки тебе Тук вече си си изградил пиедестал, железен!

За аберацията няма абсолютно никакво значение как са сверени часовниците. Аберацията е ефект на класическата физика, там времето е абсолютно, часовниците можеш да ги разнасяш с волски коли и да пренасяш показанията им - никакво значение какъв е метода. Ефектът е принципен. Сверяването има голямо значение при СТО, защото там има доста тънки ефекти, които са свързани с това. Но аберацията не е от тези ефекти, и е безсмислено тук да се споменава изобщо СТО. Тук детската градина трябва да научи А и Б на класическата физика. Още не е дорасла за СТО и страшилките свързани с нея Още имате нужда от биберони и картинки. Лапландец, още много сол има да изядеш, само докато се покачиш на малкия пръст на един нормален първокурсник по физика. Години, много години ти се губят.

Може, може. Но аз се чудя, как такъв умник като тебе е загазил толкова лошо с разбиране на достатъчно прости физични постановки... Та такива глупаци като мене да са направо цвете спрямо такива "умници" като тебе Халоперидола помагал точно такива изцепки да укротиш в себе си и да не се излагаш и светиш пред другите. Поинтересувай се.

На светлинен лъч, разбира се, по общоприетата дефиниция на понятието. А ти си го наричай как си искаш, но не настоявай някой да те разбере Тука няма "Вектор Фотонен Импулс". На времето, когато Брадли е изучавал явлението, не са знаели изобщо за фотоните, а са работели само с лъчи. Така че трябва да се примириш и да си укротиш халюцинациите. Казват, че Haloperidol помагало, консултирай се с доктор.

Фактите ги признавам. И те сочат наличие на аберация Явно не си наясно какво е това "факти". Не, болното ти въображение няма общо с фактите. Изобщо, ти нещо май си зле с българския, на какъв език да ти обяснявам? Mi a baj veled?

Не знам в какъв свят живееш, дето нямало аберация... В моят свят аберацията е експериментален факт от вече към 300 години. И е съвсем естествено и интуитивно следствие в класическата физика, обяснява се качествено и количествено със цялата налична точност на наблюденията. Но ампутираните представи не могат да се справят с нея, очевадно

Анимациите, както многократни казах, илюстрират само твоите представи. А представи, които нямат понятие какво се случва, се илюстрират само за оправдание. Къде е физиката, на база която са тези илюстрации? Няма такава. От къде следва, че фронтът ще е точно такъв? Какви са тези "точки" върху фронта? Защото фронтът няма характерни точки - какво ги прави изключителни, че си ги обозначил? Какъв е смисъла на наклонената пунктирна линия в дясната картинка? Какво изобщо си се пънал да рисуваш? Манджа с грозде, нали? Остави само изобразените точки, и проследи траекторията им с времето. Това е лъч, с какъвто е работил и Брадли, и той има различен наклон в двете системи, нали? Картинката е от класическата физика, защо да не достига едновременно фронтът до различни наблюдатели, там няма причина да не може? И какво значение има, че достига едновременно? Не става дума за СТО, нали Е. почна се с глупостите Значи твърдиш, че щом фронтът достига едновременно и до двама наблюдателя те ще видят една и съща честота на вълната? Двойка, Младенов, при такова твърдение веднага те късам от изпит. Защото то показва сериозни пропуски. Представи си двама нааблюдатели, на оста Х. Единият е неподвижен, другият се движи от ляво на дясно А от дясно наляво се движи един светлинен фронт. И сме стиковали картинката така, че в момента, когато движещият се наблюдател се изравни с неподвижния, в същият този момент и светлината да попадне при двамата наблюдатели. Значи, те едновременно ще уловят светлината, фронта. Е, какво става с доплеровият ефект, който подвижният трябва да регистрира? Виждаш ли каква е "ползата" от такива криви картинки и разсъждението върху тях. Само вреда, липса на физика, но наличие на халюцинации. Както забелязваш, твърдението ти влиза в противоречие с класическият доплеров ефект, какво остава за напречният? Самата картинка описва класическа ситуация, нищо свързано със СТО. А в класическата физика то и няма напречен доплеров ефект. В СТО, ако се напънеш поне мааалко да посмяташ с лоренцовите трансформации, и да си спомниш относителността на едновременността, ще се усетиш за следното. Ако две различни точки от фронта попаднат едновременно и върху двамата наблюдатели (например лявата картинка) в системата на единият, то в системата на другият те няма да попаднат едновременно. Което просто значи, че в системата на другият фронтът не е хоризонтален, а наклонен. Но това не е аберацията, а само една малка релативистична добавка към нея, която ние така и така не използваме - защото основният ефект, аберацията, е много по-силен, колкото и да не го разбираш и да се омотаваш с тези фронтове. Но тази добавка е достатъчна, за да се появят основания за напречният доплеров ефект в СТО, нали? Но да се върнем към картинката - тя показа, че ти правиш неверни следствия от нея, по отношение напречен доплеров ефект. Нарисувал си една класическа ситуация, и тя съдържа информация само за класическа ситуация. Естествено в класическата физика да няма напречен доплеров ефект, и какво откритие е това? Така, тогава какъв е смисъла на пунктирните линии описващи траекторията на избраните точки в дясната картинка? Не са ли точно това светлинните лъчи? Хайде, махни капаците и да погледнем истината в очите - защо такива смотани картинки нямат познавателна стойност. Да вземем лазер. Светлината на лазера е кохерентна, което значи, че с много голяма точност лъчението му се състои от поредица фронтове на плоска вълна. Същата, каквато си сложил на чертежа, но по-полезна за нашият случай. Поради ограничената апертура на лазера можем цялото му изходно сечение да разглеждаме с добро приближение за точка, и лесно да проследим поведението на отбелязаните в твоят чертеж избрани точки. И тогава се вижда нещо много важно - картинката коренно се променя. Едновременното попадане на светлинният фронт върху двата обекта изчезва, променя се самият смисъл и поведение на светлината. Лъчите придобиват наклон, какъвто фронтът не притежава. Уредите регистрират лъчите, не самият фронт. Два детектора ще регистрират различни лъчи, и по тяхното поведение може да се реконструира фронта, а не обратното. Обратното почива на твърдения без физика. Затова е безсмислена твоята картинка. Тогава пунктираните линии, от които толкова се срамиш, добиват истинският смисъл - това са самостоятелните лъчи на светлината, които ние трябва да проследим - и които телескопите филтрират чрез наклона и апертурата си. И се оказва, че светлинните лъчи съвсем не са перпендикулярни на фронта. Поведението на тесният лазерен лъч (а в много теми вече го разглеждахме, как е с различен наклон) ни дава амного повече информация за този лъч, съответно и за фронта, ако толкова настояваме. Но най-важната информация е - картинката не работи, няма смисъл Фронтът не позволява да се получии информация за лъчите му, докато лъчите позволяват да се получи информация за фронта. Затова и трябва да ползваме по-информативният инструмент, а не да се дзверим тъпо в глупави картинки. И кто ползваме лъчи, аберацията лъсва отвсякъде. А капаците на очите наложени от мисленето за фронта, просто я скрива. Поредната вреда от картинките. Казано по друг начин, измерването на фронта е резултат от корелация, не директно измерване. А Брадли е мерел директно, не е правил корелационни измервания. Тоест Брадли не мери характеристика на фронта. Съответно, чертежът ти е неспособен да обясни какво е мерел Брадли, на него липсва аберацията принципно. Е какво се оптваш да илюстрираш с толкова куц чертеж? Всичко това до тук си остава на база вълновата теория. Разглеждането на лъчи не променя вълновата природа на светлината, само дава повече информация за събития, свързани с причина и следствие. Лъчът предизвиква едно събитие, регистрира се на конкретно място в даден момент. Фронтът предизвиква много събития, защото се състои от много лъчи, всеки с отделно поведение. И както видяхме, фронтът не е пригоден за измервания - ти измерваш само конкретен лъч, телескопът работи с един лъч. Е, тогава защо се отказваш да изучиш поведението на този лъч? Защото всеки мери лъч, никой не мери фронт. Брадли също е наблюдавал лъчи, и е определял техният наклон. Никой не го е интересувало - и не го интересува - какво е поведението на фронта - то може да бъде само следствие от поведението на лъчите. А като почнеш да работиш с лъчи, веднага става ясно цялата липса на информация съдържаща се в твоите картинки Затова, Младенов, картинките трябва да са следствие, а не от тях да си правиш изводите. Усвоявай формулите, и едва от техните резултати може да рисуваш картинки. А ти си впрегнал каруцата пред коня

Колкото и да покажеш, докато ги халюцинираш, в тях няма смисъл. Една анимация във физиката трябва да въплъщава някакви количествени съотношения, някакви закономерности. Тя трябва да е следствие, а не обяснение на мъгливи мисли, или аргумент. Ти си се объркал яко, и не се осъзнаваш. Анимациите не могат да са доказателство, те трябва да са илюстрация на база определени съотношения, а при тебе просто изразяват незнанието ти. Рисуваш не физически закономерности, а как ти се струва че трябвало да бъде според ограничените ти познания. Ми за това се дъниш и изпадаш в противоречия. Няма смисъл да ми даваш линкове, всичко е един дол дренки. Заблуждажба.

Виж сега, защо обяснението с вълна е неработоспособно и противоречиво. Представи си следната схема. Имаш крушка на тавана. Имаш под, който ще ни даде направление, спрямо което ще мерим ъгли. Имаш няколко детектора, разположени в пространството на еднакво разстояние от лампата: единият под лампата, другият малко над пода и встрани от лампата, третият под тавана на нивото на лампата, и т.н. по избор. Всеки детектор има малък телескоп, насочен към лампата. Нищо не се движи, съвсем опростен пример. В даден момент лампата светва, и естествено, излъчва вълна. Всички детектори регистрират попадналата на тях светлина едновременно. При това, всеки телескоп на всеки от детекторите си има собствен, различен ъгъл, който той сключва с пода, избраното направление. Тоест ако разглеждаме светлината като вълна, то тя едновременно има много направления, едновременно сключва много ъгли с пода. Ей за това ти се забатачват обясненията с картинките. Ако разглеждаш лъчи обаче, всичко си идва на мястото. Лъчът има началана точка - лампата, и крайна точка - съответният детектор. Той оформя права линия с определен наклон, и телескопът закачен за детектора следва този наклон. Можем да кажем, че в нашият случай имаме много лъчи, всеки си има собствен наклон и характеристики. Това е много по-работоспособен метод, нали? Телескопът на Брадли отделя един лъч, и определя количествените му зависимости. Не сме се отрекли от вълновата теория за светлината, просто сме избрали методът който дава възможност явлението да се проучи. Схвана ли? Чиска класика И запомни: релативистските ефекти са тези, които зависят от квадрата на отношението скорост на движение към скорост на светлината. Това са много слаби ефекти, и не са наблюдавани преди опита на Майкелсън и Морли. Обратно, ефекти които зависят от първа степен на това отношение, са чисто класически ефекти, те са наблюдавани много преди опита на Майкелсън и Морли. Това са доплеровият ефект, аберацията, и подобни. СТО тук няма пръст.