scaner

Човечре, ти от дума не разбираш ли? Ти ни демонстрираш относителността на ъгъла. В случая това е същото като относителността на посоката: значи щом от стационарната система подвижната се движи наляво, то от подвижната стационарната ще се движи надясно. Същото е - две величини, различни в различните системи. Няма проблем в системата на станцията да излъчиш лъч, който е вертикален. Тогава в системата на ракетата той ще е под ъгъл. Това, че не уцелва ракетата, е поради обстоятелствеността. Важното в случая е следното: във всяка система ъгълът, под който се движи лъча е различен. Какъв е, зависи от обстоятелствата. Правилото е просто: когато източника се движи към наблюдателя, ъгълът в системата на наблюдателя става по-близък към оста от колкото е същият ъгъл в системата на източника. Ако в системата на източнника е 90 градуса (вертикален), в системата на наблюдателя ще е примерно 70 градуса и "свит" по посока движението на източника. Ако в системата на източника е 45 градуса по посока движението, наблюдателят ще наблюдава примерно 30 градуса, ако източникът се движи към него. И примерно 55 градуса, ако източника се отдалечава. Всичко това е поради взаимното движение на източника и наблюдателя: скоростта им на относително движение търпи векторна сума със вектора на светлината, и наблюдателят наблюдава този нов вектор, който вече има друга посока, сключва друг ъгъл. Никаква връзка каква е ролята, стационарен или подвижен. Зависи обстоятелствеността между източника и наблюдателя, т.е. в коя система е източника и коя наблюдателя. Ако във всяка сложиш и по един източник, картинката става съвсем симетрична. И моля ти се, не се изказвай за СТО по неща за които си нямаш понятие Това че ти не можеш да определиш нещо си означава точно същото - ти не можеш да определиш нещо си. Естествено че не се знае кой е в покой. Там покой и движение също са само етикети. И там имаме принцип на относителността, който на практика съвпада с този на СТО. Пълна двойка по класическа физика до тука.

Там вероятно е същата бъркотия и непоследователност в разсъжденията, които демонстрираш навсякъде. Защо да си го причинявам?

Ми ти предположи нещо за квантовото ниво. Май както обикновено си халюцинирал, нали?

Всичко това барабар с квантовото ниво хората са го обяснили и разбрали как се случва още през 1729 г.

Като начало забрави лоренцовите трансформации. Едно че в случая не ги прилагаш и не получаваш нищо, две ефекта е наличен и в класическата физика. Опитай се да си насочиш мислите към нещо познато, за да схванеш в какви яйца си се насадил. Прав съм, защото като приемеш ракетата за стационарна, ще схванеш, че лъчът в нейната система има друг ъгъл - движи се перпендикулярно надолу към ракетата. И това е очевидно: когато ракетата и станцията са съвпадали с точка Х=Х'=0, в системата на ракетата станцията е изстреляла лъч който не търпи отклонения и попада вертикално в ракетата на същата координата Х'=0. Станцията обаче е пуснала лъчът под наклон, за да компенсира преносната скорост с която тя се премества (или все едно, ракетата се мести в нейната система), за да излезе векторната сума. Ъглите са различни в двете системи, и всичко е супер. Ъгълът също е относителна величина. Когато осъзнаеш кое как става тука, тогава намесвай СТО и лоренцови трансформации. При нея просто разликата в ъглите е леееееко по-различна, ама съвсем леко, пренебрежимо (поради скъсяванията на рамената, чрез които се смятат ъглите). Като се научиш как се смята в класическата физика, ще се научиш и в СТО. Така че се съсредоточи да постигнеш някакво разбиране за класическата физика като начало.

Само че в системата на станцията този лъч се движи в случая вертикално. Това е резултат от "звездната аберация". Тук освен всичко имаш и векторна сума на скоростта на светлината и скоростта на източника/наблюдателя, и всичко става ток и жица. Просто се запознай със звездната аберация, преди пак да се тръшкаш. Става скучно. Светлината е независима от източника дотолкова, доколкото нейната скорост (по величина) не зависи от неговата. Но посоката и на разпространение, т.е. направлението на вектора на скоростта зависи от източника.

Предполагаме, че положителната посока на оста Х е надясно, и движението става по нея. Значи ако обозначим координатите на ракетата и станцията с Х=0 в началният момент, лъчът ще търпи някакво преместване в положителна посока по оста Х. Запомни това. Чудесно. Значи лазерният лъч ще попадне в ракетата чак когато тя извърви хоризонталният участък, 0.56с. Нали? Проблемът ти е, че си нарисусал калпаво чертежа. Погледът от ракетата ще бъде следният: станцията ще се движи наляво на чертежа, а лъчът ще е наклонен от източника отново надясно от вертикалата. Представи си го, елементарно става. Съображението го споменах по-горе: лъчът след време изминава ненулево разстояние по попожителната посока на оста Х според първият чертеж спрямо станцията, трябва да го направи и според вторият. Така след време лъчът ще попадне автоматично в ракетата, когато станцията се измести достатъчно наляво. И тогава няма да има парадокс. Защото в момента има парадокс дори според класическата физика. Защото и там кой е стационарен и кой подвижен е относителен избор, поради галилеевият принцип на относителността Виждаме, причина за парадокса е калпав чертеж, Така както в другата тема причината за парадокса също беше калпав чертеж, "елипса". Направо да ти се ненаачуди човек защо изобщо не ги мислиш нещата... Тук има друг "парадокс": че и в СТО, и в класическата физика, ъглите в двете ситуации ще са различни. За налюдателя при източника ъгълът, който сключва лъчът с вертикалата (към траекторията на ракетата) ще е по-малък от същият ъгъл, който ще се наблюдава от ракетата (сключен с вертикалата към траектотията на станцията). Но това е отдавна наблюдаван ефект Нарича се "звездна аберация".

Ти май дори не разбра как те изиграх Ей ТУК, накрая, с кординатите на сферичен фронт, от които ти дадох само подбрана част, съвпадаща с дадените при лоренцовата трансформация. Примерът ми беше на база класическа физика, никакви лоренцови трансформации. Независимо, че е невъзможно да се намери някаква разлика от резултата при лоренцовите трансформации, ти продължаваш да се оправдаваш с лоренцовата треансформация (която липсва!), тя била ти виновна. Не, задръстеното ти мислене е виновно. СЛед като обвиняваш, че класическата физика имала нехомогенно време, и че светлиннният фронт при нея (от който са данните и е сферичен) не бил сферичен. Бъкел от физика не разбираш, ясно е вече за всички. Лиших те от всякакви възможни аргументи. Схвана ли сега колко никакви са ти знанията? Във всеки. Постарай се да изчислиш в момента t'=21/8 къде ще е светлинният лъч в положително направление по Х' (за да го сравниш с отрицателното, където вече имаш стойността). С изненада ще разбереш, че е на координата X'=+21c/8, точно симетрично спрямо точката на излъчване. Елипса, ама през крив макарон Светлинният фронт се определя от точките до които е достигнала светлината в един и същи момент t'. Ти си сметнал няколко произволни точки в различни моменти, те не вършат никаква работа в този вид.

Именно, гледам координатите. От това гледане правя следните изводи: а) скоростта на светлината във всички посоки е еднаква и в подвижната система. Това идва пряко от твоите данни, вече обсъждахме; б) по условие всички лъчи тръгват едновременно от една точка. в) след като имаме изпълнени горните условия а) и б), то след фиксиран интервал всички лъчи ще са еднакво отдалечени от тази точка. Геометричното място на такива лъчи е сфера. Лоренцовата трансформация ни е нужна само на първият етап. От там нататък, имаш просто физика. Ти схвана ли как си се минал с "нехомогенното врее", или още трябва да ти дрънкам канчето?

Ти получаваш че събитията, свързани със светлинната сфера, се случват на разни места и в различни моменти. Това е съвсем естествено, след като тя се разширява във времето. Ей по-горе ти показах уловката в която попадаш, и би трябвало да осъзнаеш, че няма проблем да е така както се получава. Не, не получаваш такъв отговор. Това си е твоя рожба от нехомогенното време. И ти не можеш да излезеш от този коловоз, пречупваш всичко през него, и естествено, няма да ти се получи... По-долу прави разлика между време и момент. Във стационарната система фронтът първо минава в момент 0.75 през координати Х=+-0.75с, после в момент 1 минава през координати +-1с, после минава в момент 5.25 през координати +-5.25с. и така нататък във времето. Тоест и (0.75,0.75с), и (0.75,-0.75с), и (5.75,5.75с) са все събития случили се върху светлинният фронт. Трансформирайки събитието (1,1с), ти получаваш, че в другата система то се случва на (5.57,5.75с), а събитието (1,-1с) се случва на (0.75, -0.75с). Тоест имаме събития пак свързани със светлиният фронт, просто не се случват едновременно. Наблюдателят пак ще наблюдава фронта да минава през координата -0.75с, после през -1с, после през -5.75с, същото и в другата посока. Това е относителността на едновременността. А формата на светлинният фронт в подвижната система е ясна, след като скоростта е еднаква и лъчите тръгват едновременно, те ще описват сфера. Тук изобщо никой не подценява единното време, то е по дефолт, всяка система си го има, това е параметърът t и t' в трансформациите. Без единно време този параметър се обезсмисля, не можеш да напишеш физически закон.

Къде видя елипса? Погледни обяснението най-накрая Кой е казал, че това е подвижна система? Не казах ли временно да забравиш, че има други системи изобщо? Това не е собствено време, а е моментът на случване на събитията. Или ти си представяш, че всички събития трябва да се случват едновременно? Аз не мога да пиша сега, а ти да ми отговориш по-късно, например? След като това са моментите на събитията, пак питам - за какво нехомогенно време става въпрос? Казах ти за забравиш лоренцови трансформации и подвижни системи. Тази система каквато и да е била в предишно разглеждане, сега и слагаме етикет "стационарна". Имаш физика в една инерциална система. Способен ли си на база дадената информация и известните физически закони да предскажеш формата на светлинният фронт или не? Не се оправдавай със СТО - аз пък си мисля, че това е отправна система в класическата физика А тука няма ли? Как съдиш, че тук няма общо време, от дадените данни? Нима не е възможно горното да се описва с класическата физика? Ха сега, опитай се да преосмислиш какво те питам, ако приемеш, че описаната ситуация е от инерциална система в класическата физика. Надявам се да се усетиш какви ступори сам си си наложил... И после се върни в началото и помисли пак. Данните които ти давам са просто една извадка от повече данни. Например наблюдателят в стационарната система е измерил следното за светлинният фронт: 1) в момент време t=0.25 s светлинният фронт е на координати X1=+0.25c и X2=-0.25c; 2) в момент време t=0.75 s светлинният фронт е на координати X1=+0.75c и X2=-0.75c; 3) в момент време t=1.50 s светлинният фронт е на координати X1=+1.50c и X2=-1.50c; 4) в момент време t=3.25 s светлинният фронт е на координати X1=+3.25c и X2=-3.25c; 5) в момент време t=5.75 s светлинният фронт е на координати X1=+5.75c и X2=-5.75c; Както виждаш, данните описват симетрично разпространение на светлината в двете посоки по Х с една и съща скорост, един вид, разширение на сферичен фронт. Аз обаче съм ти дал само една извадка от тах: едно измерване от вторият ред, и едно измерване от петият ред. И ти с цялата си "гениалност" от това правиш извод за "нехомогенно време", след като то по подразбиране си е съвсем хомогенно? Виждаш ло как страшно се излагаш, след като си изкючил мисленето? Предразсъдъците не ти дават възможност изобщо да се ориентираш в обстановката...

Забрави СТО. Видно е, че не си я разбрал, а заместваш смисъла с някакви предрасъдъци. Стационарната и подвижната системи са абсолютно взаимозаменяеми. Това по първият принцип. Което е въплътено и в Лоренцовите трансформации - те са еднакви в двете посоки, само със смяна знака на посоката на скоростта, от чисто геометрически съображения. Така че каквото си въобразиш за времето в "подвижната" система, то е валидно и за времето в стационарната, както и обратното. А в стационарната времето няма никакви нееднородности. От тук веднага се вижда глупостта на "нехомогенното време". Аз многократно ти подсказах, че ти бъркаш "време" с "момент". Съвсем естествено е събитията да си имат собствен момент, и тъй като се случват в различни пространствени точки, нищо не пречи моментите им на случване в тези точки да са различни. Това е като "влака пристигна в София в 12:00 час" и "Самолетът кацна в Лондон в 0:10 часа" Никой не протестира че времето било нехомогенно (каквото и да значи това), това е естественият ход на нещата. Айде стига глупости. Заключения се правят когато имаш аргументи. А ти всичко си си измислил, без никаква връзка с действителността. Така "значи" не работи. Зависела от нейната роля. А като спрем да я разглеждаме като неподвижна, и я обявим сега пък за стационарна щото така ни е по-удобно (по първият принцип), времето от къде разбира че трябва да се хомогенизира? Простотия до шия, не усещаш ли? И защо не се опитваш изобщо да мислиш, това ми е най-чудното тука... Разбира се че задачата е нерешима. Нито едно от тези събития не лежи на светлинен фронт Ти още не си рабрал базови неща - ЛТ преобразуват събития, а не всички събития са такива от светлинен фронт. Като преобразуваш небивалици, естествено е да не намериш решение. Иска се малко мисъл тук. Не става само със заместване във формулите, многократно съм го казал. Виждам че силно се затрудняваш в базовите неща. Затова ти предложих по-прост подход - да опростиш мисленето си и да отговориш на подчертаните въпроси които ти задаавам ТУК.

Защо? Всяка система си има наблюдатели, неподвижни в нея, нали без такива системата за координати и отчитане на време се обезсмисля? А подвижната система по физическите си закони с нищо не се отличава от стационарната, така че разглеждайки подвижната система, ние обсъждаме същите физически закони, приложени в обстоятелствеността, която цари в тази система - тоест при различни координати на събития. Други разлики всъщност няма. "Продвижна" в случая е етикет, прикачен за удобство за конкретни анализи, нищо повече.

Във всяка система имаме общо време - във всяка точка часовниците имат едни и същи показания. Това е времето, и то е едно за всяка точка по дефиниция. Без такова време не можеш да опишеш физически закони. А е факт, че във всяка система можеш да изградиш такива закони. Не съм аз този който не разбира нещата. Проблемът ти идва от простият факт, че ти се объркваш в малко по-сложните ситуации, не си способен да разделиш важното от маловажното, да проследиш причинно-следствените връзки. Бих казал, че ти липсват основните навици да разсъждаваш, но няма да го кажа. В нашият случай ти си се фокусирал на трансформациите. Забрави ги временно - те не определят абсолютно нищо от случващото се в подвижната система. Те само свързват координатите на едни и същи, случващи се за всички, събития. Тоест физиката ще се повлияе от величината на тези координати, защото те участват във физическите закони, и причината че тези координати са такива са самите събития, а не лоренцовите трансформации (защото трансформациите само свързват величините на измерените неща). Затова временно забрави изобщо съществуването на друга инерциална систма, и за лоренцовите трансформации които свързват нещата с нея. Имаш резултат: по посока +Х в момент t=5.75 светлината е достигнала точка X=5.75.c. По посока -Х в момент t=0.75 светлината е достигнала точка X=-0.75.c. Отговори си на следните въпроси: а) какво неестествено има в тези данни? б) как от тях следва някаква "нехомогенност" на времето? в) каква е формата на светлинният фронт? г) по какво се различава тази ситуация от класическата физика при същите координати? Чак когато отговориш на тях, може да се съсредоточиш на това, че има и лоренцови трансформации, и че от 150 коментара се валяш само в собствените си заблуди.

Съвсем елементарно го тълкуваме. В твоята система физическите закони се описват чрез времето и координатната система, установена в твоята система. В другата система - чрез времето и координатната система установени там. Тоест ти нямаш право да правиш заключения за другата система на базата твойте си часовници и координати. А какви са координатите и часовниците в другата система се определя чрез връзката с твоята, лоренцовите трансформации. Нещо повече, за нашият случай, ти не можеш да наблюдаваш друг светлинен фронт освен този в твоята система, който изобщо не е елипса а сфера. Изобщо, за опростяване на мисленето, е добре на някакъв етап да се изключи изобщо всякаква друга отправна система - всичко може да се опише от нашата, целият физически смисъл се съдържа в нашата отправна система, нищо не зависи от други отправни системи. А в нашата система са валидни законите на класическата физика, и нещата стават прости и обозрими. В нея чрез законите на класическата физика може да опишеш и светлинният фронт, и каквото се сетиш. Времето в рамките само на тази система е абсолютно, пространството е абсолютно, всичко е както си го знаем. Реално това е и основата на първият принцип на относителността - имаме огромен натрупан опит в тази посока. Новата физика, СТО, се появява едва когато въведем и другите гледни точки.

И преди посочвах, сега пак да напомня: посоченаото събитие не е част от светлинен фронт. Съответно всякакви разсъждения по отношение на скорост на светлината на негова база са безсмислени. Не може светлината за 3 секунди да се премести в пространството в точка, имаща координати x=-3с,y=-3c. Но това е просто поредната демонстрация, че никаква мисъл не се влага в дискусията, всичко се крепи само на някакъв жалък писък от типа "не е така щото не е така"... И какво от това? Никой разумен човек не може да намери тук проблем: лъч, който се е движел по-дълго, съвсем естествено ще измине по-дълъг път. И според класическата физика, лъчът за да достигне координата 40.с стрябва да се движи 40 сек. А в друга посока, за да достигне координата -2.с трябва да се движи 2 секунди. Това при положение, че времето не е "нехомогенно", а фронтът на светлина е сферичен Имаш ли си обяснение за този факт? И по какво се различава тази класичческа ситуация от ситуацията в посдвижната система, която разглеждаме? Грешно смяташ. Едно по причината която посочих в началото - тези данни не са свързани със светлинният фронт, от тях не можеш да извлечеш скоростта на светлината. Второ, ако данните ти бяха коректни, във всяка посока трябва да делиш на времето, което е пропътувалаа светлината до там, а то е различно. Ти деллиш на едно и също нещо явно от неграмотност... Съвсем естествено е, тъй като лъчите са се движили различно време до посочените координати, да изминат различен път. Както видя, имаме същата ситуация в класическата физика, където времето е "еднакво" (каквото и да значи това), а скоростите сме ги постулирали еднакви. На база какви бъгави разсъждения, от едни и същи числа в класическата физика и подвижната система, ти достигаш до различни заключения? Къде си пропуснал логиката? Върни се на класическата физика, където времето е еднакво, в примера лъчите са летяли различно време и са изминали различен път. Там скоростта също е С. Какъв е тоя хаос в мисленето, това нагласяване само заради предразсъдъците че така трябвало да бъде щото си си го въобразил че така трябвало да бъде? Голем нещастник си, хубавото е че и това май не осъзнаваш... Очаквам отговор на въпроса си от ТУК.

Може би търсиш твърде дълбок смисъл.

Точно така илиза според СТО. Виж ми горния постинг до Лапландеца. Би ли написал физическият закон, по който лъчи, движещи се с еднаква скорост за един и същи интервал време ще изминават различни пътища? Формлата, моля. И от кое небе пада този закон? Това с еднаквата скорост вече ти се съгласи. Или сега пак се отмяташ, като стегнах примката? Голям хаос ти е в главата Чакам, еднаква или различна скорост, и защо? Пространствената лоренцова трансформация, лишена от времевата, няма физически смисъл. И именно разсъжденията ти в тази посола показват, че се опитваш да си намериш някакви безсмислени извинения. . Знам, тебе те смущава фактът, че в резултат на трансформацията се получават непонятни за твоето задръстено мислене числа. Напримерв едната посока имаме координата t=5.25 (съответно x=5.25.c), в другата посока координата t=0.75 (съответно x=0.75.c). И неизвестно защо това наричаш "нехомогенно време"? Ами спри се, забрави за малко този "кошмар" СТО, и мисли за класическата физика. Тези същите координати в нея, част ли са от светлинният фронт? Повтарям, класическата физика. Да, част са. В съответните моменти светлинният фронт действително ще бъде на тези координати. Независимо че той ще е сферичен според класическата физика, тези координати ще са част от фронта. Според законите на класическата физика. Какво става тогава с "нехомогенното време"? Значи, времето на класическата физика ще бъде абсолютно и нехомохенно, така ли? Абе простотия до шия, както е казал народът...

Шпага, лъчите не се движат в никакви системи. Инерциалните системи само са помощно средство за описание движението на лъчите. Както и да е, в случая сме се съсредоточили на това което се случва само в подвижната отправна система. Там се движат лъчите , там скоростта им е еднаква във всички посоки, там те тръгват едновремено от една точка в различни посоки, там по времето на тази система те се движат фиксиран интервал време, и там ни интересува какви пътища изминават за този интервал време - еднакви или различни. Ако въпреки че лъчите тръгват едновремено и се движат с еднаква скорост, за фиксиран интервал те изминат някак различни пътища, то светлинният фронт няма да има формата на сфера (може да е елипсоид), и ще е прав Младенов. Ако обаче с тези еднакви скорости за един и същи фиксиран период те изминат (случайно!) едни и същи пътища, то фронтът ще има формата на сфера. Което се и пита в задачата: каква е формата на фронта в подвижната система. Затова съм надробил въпросите на елементарни стъпки, за да стигнем до някакъв отговор, щото иначе Младенов непрекъснато потъва в измислени тресавища, отговаряйки на измислени от него си въпроси наместо на моите...

Аз формулирам и задавам въпроса. И визирам именно фиксиран период: тръгва светлината, и примерно след 5 секунди на какво разстояние се отдалечава, по различните направления. Питам просто. Какво бъркам? Да или Не е отговорът на моят въпрос?

Действието се развива в подвижната система. Вече се съгласихме, че скоростта на светлината там във всички посоки е една и съща. Сега уточнявам следващото твърдение. Навремето имаше една хумореска, с Мирча Кришан за краставиците. Каквото и да го попитат, винаги добавя единственото сигурно знание което е научил, погребвайки всичкият смисъл на зададените въпроси. И при Младенов така, смисълът изобщо не достига до него, отговаря си на измислени въпроси с някакви щампи...

Ти изобщо не четеш какво те питам, а отговаряш на някакви свои предраззсъдъци... Пак повтарям, за да ти влезе в вкостененият мозък: Сега съгласен ли си, че с тази - еднаква във всички посоки - скорост, като тръгнат лъчи от една точка във всички посоки, за фиксиран период ще се отдалечат от изходната точка на еднакво разстояние? По училищната формула s = v.t ? Повтарям, за фиксиран период. Ти от къде взе това "за различни времена"? Естествено че отговаряш на друг въпрос, не на моят. Какъв е отговорът на моят въпрос? Да или не?

Питах: Сега съгласен ли си, че с тази - еднаква във всички посоки - скорост, като тръгнат лъчи от една точка във всички посоки, за фиксиран период ще се отдалечат от изходната точка на еднакво разстояние? По училищната формула s = v.t ? Да или не? Ще се отдалечат ли лъчите на еднакво разстояние от точката на излъчване при описаните условия? (запази си смахнатите "заключения" за друг път, не те питам за тях - ясен си ми в тая посока, щото съм те настъпил за гушата и само тоя писък ти е останал... Ще го изтръгна и него.)

Така. Значи и с това си съгласен. Сега съгласен ли си, че с тази - еднаква във всички посоки - скорост, като тръгнат лъчи от една точка във всички посоки, за фиксиран период ще се отдалечат от изходната точка на еднакво разстояние? По училищната формула s = v.t ?

След като си се съгласил за пътя, съгласил ли си се, че и в подвижната система скоростта на светлината е еднаква във всички посоки?