scaner

И как ще мериш с лазерна рулетка подвижен обект? И всъщност обекта ли ще мериш, или нещо съвсем друго?

Какво значи "да си в една ИОС с обект"? Нали ИОС описва всички обекти, т.е. ти с който и да е обект си описван от една ИОС, т.е. всички обекти са в нея, образно казано? Ако имаш пред вид "да си неподвижен с обекта", това от какъв зор е изискване за "истинско положение"? Какъв е пробемът да измерваш размери на подвижни обекти, че трябва да има истинско и фалшиво положение? В общият случай да, когато загубената маса не отнася момент на импулса. Тогава се променя само инерчният момент на обекта, което изисква и промяна на ъгловата скорост на въртене.

Не е ли обратното: равностранният неподвижен триъгълник да е проекция на подвижният неравностранен, в случая? И обратното е вярно, нали? Кое е по-истинското положение на нещата, и защо? Каква е разиката между "физически" и "геометрически" в случая? По геометрия е равностранен, а на практика не е? Що за геометрия е това тогава и кому е нужна? Или всичко е на база предразсъдъци?

Какво съм сгрешил? Дадох ти изводът на Майкелсън за неговият интерферометър. Той тръгва от положението, че размерът на рамото по движение и перпендикулярно е еднакъв, и получава различни времена. Е, ако приемем че времената са еднакви, то рамото по движението трябва да се скъсява, точно както е според СТО. Къде съм се противял на това? Нали това беше целта на задачата - скъсяването? Тоест не бяха важни времената (те нищо не казват) а бяха важни размерите, и аз непрекъснато това показвам. Важното е, че група хора, ако тръгнат да се движат инерциално, и правят подобни измервания, трябва да забележат разликите в страните на триъгълниците. Защото геометрията не трябва да противоречи на физиката, тя просто е модел който обединява нейните данни.

Е тогава за какво се тръшка останалото време? При това, хем се съгласяваш, хем извърташ, цитирам те: "Така е. Геометрически равностранен триъгълник в движение става неравностранен геометрически. Но физически си остава равностранен." Това не е ли глупост? Геометрията в света е физически проверима, щом геометрически е някакъв, то и физически е такъв, защото проверката това ще даде. Няма друга физика и място за такива фитки.

Нали за това става дума? Независимо че показват еднакво време , размерите са различни. Както виждаш, еднаквостта на времето те подлъгва и скрива целта, която преследваш - различните дължини. А тях ги има, и това е физическият момент.

Само че скоростите на обхождане няма да са еднакви. лесно се проверява, скоростта е равна на дължината разделена на времето. Дължината се скъсява, времето приемаме за еднакво, какво се получава ? Физически, подвижният триъгълник е с различни страни. От тук трябва да тръгнеш да мислиш нещата, всичко друго е следствие.

Какво значи физически? Физически страните му са различни като размери, как ще е равностранен? Хващаш и мериш, това е критерия. И не, времето не се определя от скоростта на светлината. Определя се и от скоростта на триъгълника, и наклона на съответната страна която се обхожда. Така че времето в случая не е критерии, критерии е времето умножено по средната скорост за изминаване на съответната страна, а тя за всяка от страните в случая ще е различна. Проста проверка - различните по дължина страни, разделени на това време

Е, сега отговори ли си на собственият въпрос от тук: "Как става от равностранен на неравностранен? "

Ей ти обосновката на опита на Майкелсън и Морли, ТУК. Ето времето за което се изминава двупосочно хоризонталното рамо: Ето времето за което се изминава двупосочно вертикалното рамо: Това при положение че хоризонталното рамо съвпада с вертиканото. Различни са. Ще са различни и при равностранен триъгълник. Ако настояваш на еднаквост на времето, тогава двете рамена няма да са еднакви. Което и разрешава спора.

Ако отсечката, на която са двата ъгъла, се движи хоризонтално, нищо е се компенсира. Докато светлината лети към единият връх, той също ще се движи и ще удължава пътят до срещата. В обратна посока другият връх ще скъсява пътят до срещата. Сумата от времената в двете посоки ще е различна (по-голяма) от сумата в ситуацията с неподвижни върхове.

Не е еднакво. Ако триъгълника се движи, светлината ще бяга от единия ъгъл, и ще догонва другият, което дава различни времена за пътешествие между тях. Затова и съветвах, не разглеждай подвижни обекти, очертаващи страната, ще навлезеш в друга фиеста, върховете (координатите им) са достатъчни. По тях може да се определят всички страни и ъгли, и каквото още ти трябва. А и лесно се трансформират с координатните трансформации.

Не се увличай по светлината, в случая ще те подведе Трите върха еднозначнно дефинират триъгълника. В системата в която той е подвижен, трите върха се движат с една и съща скорост. И там също еднозначно дефинират триъгълник във всеки момент, който е геометрично подобен (с коефициент на подобие 1) с триъгълника във всеки друг момент. Хоризонталните размери (по направление на движението му) са по-къси в системата в която се движи. Затова там не е едностранен, все нещо му е на чомпе. Лесно се смята, достатъчнн са координатите на върховете му. А защо трябва да се притесняваме от него? Успоредните прави притесняват ли те с нещо? Свободното падане? Не те притесняват, основни природни феномени са. Кое те кара да се притеесняваш, това че в ежедневният живот не разполагаш със удобни средства да установиш, че това е нормалното състояние на нещата? Кое друго? Скъсяването се установява, ако сновеш между две инерциални системи с голяма разлика в скоростта им, иначе липсва - в една и съща отправна система размерите не се менят, ако тя е инерциална. Тоест, смущава те, че ти е непривично, че знанията ти за околният свят не достигат и новите такива те вкарват в стрес, психологически дискомфорт, това е причина за притесненията. Друга няма

Не. Други, по-интересни и обозрими проявления на релативистската аберация ЦЪК

Класическият. Защото релативистският е потвърден, чрез достъпните скорости, например наблюдението на relativistic beaming при звездните джетове.

Дефинирай "илюзорно". И в двете системи гледаш, и в двете мериш, къде е илюзията? Коя позиция е илюзорна? Тази, че в системата в която триъгълникът е неподвижен, е равностранен? Или тази, че в системата в която се движи, не е? По какво се различава определянето какъв е триъгълникът във всяка от системите?

Щеше да си доказал, ако не беше направил грешките които споменах. Демек, нищо не си доказал Естествено, всеки да си прави сам изводите.

Аз само цитирам противоречията ти, и осмивам напъните ти да докажеш някаква връзка на ЛТ и питагорова теорема. Но ти дерзай, полезно е човек да се упражнява Повишава шансовете си да разбере нещата...

Тъй, значи се оказва, че според СТО било различно? И времето, и хипотенузата, и катетите? И пак накрая се получавало същото... Аз нали ти казах, че си допуснал четно число грешки? Е, кой не е разбрал нещо? Най-сетне вдяна, че класиката не работи. Защото според класиката, цитирам те: Значи в единият случай някъде има ЛТ, в другият няма, макар и все до правоъгълни триъгълници се опира задачата. Та, каква е връзката на ЛТ с питагоровата теорема? Нали това се пънеше да обясняваш? Абе ще ти дойде акъла в главата, ама по трудния начин...

И ти от вчера умува толкова, само за да прекопираш предишните си резултати, без да вникнеш в забележките ми? Малиййй... Пак да попитам: как сметна хипотенузата в системата на приемника, за да получиш по нея времето на 1.118 сек? Нали резултата беше получен с числа от системата на източика, а не в системата на приемника? Това не е ли логическа грешка, да използваш некоректни числа? За тебе може да не е, но за всички които разбират е. Другият проблем - от къде се пръкна "b" = 290 473 750, 96 м, след като в системата на източника той е 300000 км, и не може да се променя от лоренцовите трансформации (щото е вертикален)? Значи не ползваш ЛТ (то никъде ги няма в сметките ти), а някакви други фокуси. Защо тогава се пънеш да правиш връзка на ЛТ и питагорови теореми? Виждаш ли, това че на база некоректни числа получаваш верен резултат се нарича случайно съвпадение. Вероятно не го съзнаваш, но е факт. Както е казвал Дирак, допуснал си четно число грешки, които са се компенсирали...

Не ти ли се замая свят да приказваш толкова глупости? Геометрията на СТО не е евклидова, а псевдоевклидова. Малка разлика в произнасянето, огромна в смисъла и следствията. Важен елемент за една теория, описваща физиката и събитията, е величината интервал между две събития. Това е величина, която трябва да е инвариантна за всички инерциални системи, защото събитията не зависят от тях. В класическата физика този интервал се дели на две независими части, и пространствената част е: Това си е чиста питагорова теорема отвсякъде, и при това е инвариантна величина - галилеевите трансформации, като трансформират координатните проекции, ще запазят величината на интервала във всяка инерциална система (времето там е абсолютно, така че и времевата компонента на интервала е инвариантна). Питагоровата теорема тук е следствие на евклидовостта на пространствената геометрия. В СТО обаче интервалът между две събития се дава с формулата: Този интервал е инвариантен при Лоренцови трансформации, запазва се във всяка инерциална система. Но както забелязваш, питагоровата теорема някак липсва в него, или поне знакът не стои мирно... И това е така, защото пространство-времето на СТО не е евклидово. Никаква класика, и със свещ да я търсиш И от тук вече някаква питагорова теорема може да нагласиш при някакви конкретни примери, и само толкова.

Както може би си забелязал, ЛТ не присъства никъде в сметките, а останалото е явно случайно съвпадение, защото работиш некоректно с дължините - както вече обясних защо, но пък ти упорито се правиш че го няма Самозаблудата не е добра стратегия в случая.

Нищо не казвам за равнобедрени триъгълници, няма защо да го търсиш. Съсредоточи се на другите по-съществени неща дето съм казал.

Това е в системата на източика. Виолетовата маркировка е свързана с грешка - по-горе ти сметна хипотенузата в системата на източика, никъде не си смятал нищо в системата на приемника. Нито си трансформирал някак резултатът между двете инерциални системи. Използването на посоченото число без някаква обосновка е нагаждане. Единствените величини, които може да прехвърляш без преобразуване, са вертикалните проекции (по Y), те не се променят от ЛТ между системите. Но хипотенузата съдържа и хоризонтална проекция, не може така юрбулишката да я пренасяш по стойнност. Втората оранжева маркировка също сочи, че маркираното не е верно. В системата на приемника той е неподвижен, в покой, скоростта му е нула. За големият катет сметките са ти верни, от посочените числа се получава b = 290473 km. Да напомня, в системата на източника този катет беше 300000 км. Значи получаваш някакво "скъсяване" на вертикален размер, което обаче не се допуска по ЛТ. Манджа с грозде? И изобщо, каква е връзката на тея сметки с ЛТ, след като никъде не ги прилагаш?

Ха сега приеми дължината му за 2. Или за 34562. Какво ще получиш? Дявол на магаре, съвсем друг "фактор" Както виждаш, случайно си получил познато нещо, и предразсъдъците ти са те законтрили яко, нататък не осъзнаваш какво ти се е случило Това е, защото не си осъзнал смисъла, а се плъзгаш само по повърхността, правиш първосигнални движения.