scaner

Там ги има сметките. Съжалявам, че не разбираш от формули, но аз обичам общите доказателства. А подробостите ти вече се съгласи - скоростта на светлината и в подвижната система е еднаква във всички подоски. Останалото съм го обяснил като за триглодити. По-подробно не може. Опитай се да мислиш, не е сложно. И прави по-голям кеф от това безмозъчно тръшкане което си подхванал...

Ето така Ти май си по-малоумен отколкото се правиш. Не четеш, ама с претенции.

Въпреки кое? След като имаш еднаква ситуация и според галилеевата и според лоренцовата трансформации (първото твърдение), как стигна до "гениалният" извод, че двете дават различни фронтове? Пак само с тръшкане се пробваш да прокараш неща, дето не си ги и помислил хич...

Само трябва да добавиш "спрямо часовниците на стационарната система". Това е визуализация на невузможността на подвижните часовници да образуват общо време с неподвижните. Всъщност ти си разписал пример, демонстриращ относителността на едновремеността: две събития които са едновременни в стационарната система (в момента t=0), случващи се на различни места (например на координати x1=100с и x2=-100с) в подвижната система няма да са едновременни (там ще се случват съответно в моменти по нейното време t1'=-γ50 и t2'=γ50: както виждаш, събитието по посока на движение е първо). В случая отрицателните моменти са релативно момента нула, т.е. случили се преди събитието (x'=0,t'=0), положителните моменти са след това събитие, по времето на подвижната система. Няма други възможности за тълкувание, това е физическият смисъл на резултатите. Ха добре дошъл, най сетне...

Обикновено когато нещо не ти е ясно, четеш пак, после пак, мислиш и т.н., процеса е итеративен. Цял свят разбира какво е писано, само ти не. Значи, проблема е в тебе. Аз нали ти казах? Като не ти е ясно от руския, намери си го на друг език.

С един двигател в средата няма как да се получи некомпенсиран момент на въртене както при двата, и няма да се получи изобщо "парадокс". Освен това няма никакво значение какво е разстоянието на наблюдателя до точка А и В. Тези разстояния не участват в парадокса. В него участва разликата между двете сили във времето в двата края, която не зависи от мястото на наблюдателя.

Хохо. ти всичките тези глупости до сега ги снасяш защото не си разбрал за какво става дума? Гледай. Тц, не е общо. Във всяка система си има отделно хомогенно време. Това само показва неспособност за елементарни логически съждения. Тва е положението.

Могат, могат. Дори Айнщайн описва механизма на такава процедура, дефинирайки "общо време" в основната си статия. Има хиляди практически начини, GPS системата също почива на механизъм за сверяване на раздалечени часовници. Проблемът е, че ти нямаш идея кое и как се прави и заливаш тук всиички теми със спам. Това се лекува с повече четене...

И какъв е критерият за "сгрешаване"? Нещо, което е наложено от природните закони, че и потвърдено експериментално, може да е грешка само в една куха глава, дето не и е ясно за какво става дума, дето и за чеп за зеле не става Не може да има грешки, когато се следват ограниченията на природните закони. Напротив, грешките се появяват когато не се съобразява човек с тях и пери през просото. Лапландец, само демонстрираш пълна липса на разбиране. Нататък няма смисъл дори да сее разрови човек, липсват признаци на мислене... Напротив, лапландец, класическата физика въвежда изкуствена грешка, допускайки че всички часовници могат да бъдат сверени

Времето се определя от т.н. система общо време, т.е. от групата часовници, които вървят синхронно и показват едно и също. Останалите часовници нямат значение. Самата идея за хомогенното време идва от много базово условие - времето е независима координата. Тоест то не зависи от местоположението. И тъй като е скаларна величина, ня зависи и от посоките. Има и други условия за хомогенността на времето, но в случая са без значение. По този начин във всяка от системите времето ще е хомогенно, най-малкото защото физическите закони в такива системи са еднакви (първи принцип) - демек най-малкото не зависят по различен начин от времето. Ако кръстиш в някоя система времето "нехомогенно", то ще е такова във всяка друга система, без допълнителен смисъл към този етикет. Все едно да го наречеш "кисело". Етикет без никакво съдържание. В случая, както казах, ти бъркаш "момент" с "време". Това че от ляво мометът е 5.25 означава само, че в този момент пътят извървян от светлината ще е 5.25.c. Това че от десният край определяме фронът в момент о.75, означава че пътят изминат от светлината е 0.75.с. След още 0.5 секунди, в момент 1.25 светлината ще е изминала вече път 1.25.с. И така нататък, фронтът се движи. НО, когато говорим за формата на фронта, имаме пред вид до къде е стигнала светлината за определен интервал време. Тоест къде са точките от фронта в един и същи момент след началното светване. Е, след като скоростта е С, и моментът в който се интересуваме къде е фронта е Т, а моментът на светване от точката О е To, то какво имаме? Имаме, че търсим положението на фронта след интервал Т-То от момента на светването. Като знаем, че скоростта на светлината във всички посоки е еднаква, то в момент Т фронтът ще отстои от точка О на разстояние (T-To).c във всички посоки. Това е сфера, в разреза на чертежа е окръжност.

Много по-вероятно е мозъкът, дето твърди подобни глупости, да е капут отдавна. Но поне тук това е очевадно

СТО се базира на равноправност на системите. Предположението че те не са равноправни е някаква друга глупост, нямаща общо със СТО и тази тема. Усещаш ли как си затънал и ти в някакви собствени измишльотини, нямащи абсолютно нищичко общо със СТО, ама все рипаш да я "опровергаваш"

Не е ли крайно време да разделите твърденията на СТО от собствената си малоумщина? Твърденията на СТО следват ясно и логично и са публикувани на много места (нехомогенно време като следствие няма), докато малоумието ви е локализирано тук в една-две теми.

Това не ти ли подсказва някак, че може пък лудият да си ти? Малко самокритичност не си ли способен да проявиш? Ти бъркаш "време" и "момент". В случая имаш просто два различни момента. Тъй като светлинният фронт се движи, той в различни моменти ще бъде на различни координати - както и в класическата физика. Времето е нещо непостижимо по-сложно за твоята глава - това е цялата система на моментите, като координати на различни събития. Това че има различни моменти на събития се среща и в класическата физика. Но какво общо има с някаква "нехомогенност", каквото и да значи този термин? Ха сега, като знаеш какво е разликата между момент и време, да продължим. Имаме еднаква скорост, която за единица време ще даде еднакви отсечки тръгващи от точка О във всички посоки . Тоест имаме окръжност.

Говорим за СТО. В тази теория основният принцип е, че светлината се разпространява с еднаква скорост във всички посоки. Тоест електромагнитен сигнал ще стигне едновременно до краищата на еднакво дълги жици, при еднакви други условия. Ти от това положение да стигнеш до някаква "Неедновременност", се иска върховно малоумие. Или си халюцинираш за някаква друга теория, която нямаа връзка със случая

Цитирай ми литература, където се въвежда това "нехомогенно време", да разберем какво е. Какво, няма ли? Е, халюцинациите си ги запази за тебе си. Не става с тръшкане тая работа, а с мислене. Ама го няма при тебе, определено. "Верен" бил чертежа, ама по никакви критерии

Никой не ги мести. Те са си на местата, и са синхронизирани. Ако не ти харесват часовници, опъваш от една точка две еднакво дълги жици към всеки двигател, и с копче подаваш сигнал. Ще стигне едновременно до тях. Начини много, не е принципен а само технически проблем.

Тъй. След като скоростта е С - за което бях прав! - за едно случайно избрано направление, лесно можеш да провериш че е С и за всяко друго направление. Включая и в обратната посока, дето си сплескал чертежа . Тоест за единица време във коя да е посока светлината ще очертае сфера. Окръжност в нашият разрез, а не елипса. Сега ще се тръшкаш пак за неща, за които очевадно не си прав, до следващото прозрение? Нали преди време сметна, че по Х скоростта е С и в двете направления? Значи сега погрешно рисуваш елипсата. Младенов, аз тея неща съм ги смятал много преди ти да чуеш изобщо за СТО. Така че се съсредоточи в картинката. Защо настояваш на очевадно невярно твърдение, което не следва от никъде?

Защо ми е, геометричното място на точките които описах е сфера. Следователно, чертежи които не изобразяват сфера са грешни. Елементарно е. Тоест, грешиш та дрънка. Не е. Пак халюцинации? Къде си прочел тая глупост? Нали се сещаш, от сбъркано заключение като по-горното всичко последващо се оттича в канала.

Ти си спец да правиш грешни чертежи. Картинката няма как да е тази. При изотропност имаме еднаква скорост във всички посоки. За единица време това означава еднакви изминати отсечки във всички посоки. Геометричното място на крайщата на тези отсечки е сфера, за която всички отсечки тръгват от центъра. А тук виждаме някаква безсмислица. Опитай се да визуализираш правилно резултатите, а не халцинациите. Времето, естествеено, е хомогенно, по дефиницията за хомогенност. Знам, че нямаш идея какво е това и говориш измислици, но този въпрос вече го дискутирахме. Изобщо, като не можеш да смяташ, не си търси оправдания. Май халюцинациите ти се пораждат една от друга

Е как да не е изотропна, след като светлинният фронт се състои от съвкупността на всички индивидуални лъчи във фиксиран момент, а според първото ти твърдение съм прав, че всеки от тях - независимо от посоката си - има една и съща скорост? Което доказва че скоростта на светлината е изотропна Пак се опитваш бялото да наречеш черно. Ама не става само с преименуване. Противоречиш си в рамките на два параграфа. Относителността на едновременността в случая няма пряка роля, тя също е следствие именно от този факт.

Какво става, някакъв напредък с осъзнаването на пътя на светлината?

Да, вероятно посоката на ускорението няма да съвпада със силата. Но колко да е разликата? И в малко по-късен момент, когато другата сила почне да действа, нещата няма да се променят. Единственият вариант е в началният момент ускорението да е перпендикулярно на силата, но това е твърде голяма разлика в случая... Както и да го погледнеш. в началният момент ускорението ще има проекция по посоката на силата, така че описаният в парадокса ефект трябва да го има Не установявам, а задавам. Например два еднакви сверени и синхронни часовника до всеки двигател, като съм им задал в точно определен момент да пуснат двигателите. Или всеки друг начин, по който можеш да пуснеш двигателите едновременно.

Е как да не е така? Колко е пътят, който изминава светлината? Това ти се губи на тебе. Иначе всичко си е по постулата - като намериш пътя и го разделиш на времето, ще се получи точно каквото трябва. Нито аз съм ти проблема, нито Айнщайн. Ти се прецакваш щото не виждаш пътя. Айде, смятай пътя. И аз от тези данни показах, че постулатът се спазва. Демек показах, че ти си по-сляп от къртица, но в областта на мисленето Хохо, ми нали те оборих с твоите сметки? Баси задръстения смотаняк. Липсва ти базовото основно образование, дето децата учат какво е път и скорост още. Седнал да ми оборва с никакви знания Айнщайн. Ай сиктир бе!

Масата на покой, разбира се, е една и съща. Но ако си спомняш, имаше едно уравнение, в което участва масата на покой, енергията и импулса на обекта. Когато обекта се движи, масата на покой е константа, но енергията и импулса са различни. В случая имаме различно разпределение на тези величини по протежение на лоста - енергията се генерира там дето е приложена силата, и се разпространява като вълна навътре. Именно тази асиметрия в енергията води до асиметрия в импулса и от там в момента приложен на лоста. Масата тук е използвана само като помощно средство за количествена оценка. Реално Макс фон Лауе разглежда по-сложен вариант, поток на този импулс към центъра, и така разрешава нещата. Това с масата е само приблизително решение, по принцип, така да се каже. Нещата са по-сложни именно защото в СТО няма твърди тела, и е некоректно лоста да го разглеждаме изначално като абстрактно рамо. При натягане той се огъва, вървят вълни на натягане по него, те пренасят енергия и импулс, много процеси протичат в релативистската динамика. Затова решението е само схематично.