scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16218 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
616
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
А влагаш ли поне грам смисъл в това което ми цитираш? Пиле шарено, скоростта се определя от изминатият път разделена на интервалът време за който е изминат. Ако се движи само по Y - ок, ще вземеш преместването по Y. Ако се движи само по Х - ще вземеш преместването по Х. Но в случая, както се движи под наклон, ще трябва да сметнеш целият път с помоща на преместването и по Х, и по Y. Не може само по Y да гледаш. Ей на, простият пример: като разглеждаме светлината да се движи само по Х, то по Y нейното преместване е НУЛА. Е какво, скоростта на светлината НУЛА ли е? Бива ли толкова плиткоумно мислене бе? Абсолютно, щом като не се движи само по вертикалата. Ма това са задачи за движение от времето 7-8-ми клас, ти от коя планета падаш бе? Айде, почвай: пътят делен на времето. Помниш ли това правило?
-
А от къф зор очакваш по вертикалата скоростта да е С? Нали светлината в подвижната система не се движи по вертикалата, а наклонена траектория? Ей на, преместването ти по Х си го сметна на -9c/8, когато по Y за същото време (t=3/2) е 1с. Е, какво се получава? Светлината се движи по хипотенузата на правоъгълен триъгълник със катети 9с/8 и 1с. Колко е дълга тази хипотенуза, тоест за време 3/2 колко път е изминала светлината? Ми като се напънеш да смяташ, пътят е 3с/2. Следователно, като разделиш този път на времето =3/2 за което е изминат той от светлината, получаваш скорост на светлината 1с. Толкова трябва да се получи, нали? Ей така се смята, като за пети клас. Ма това вече ти го сметнах малко по-горе. Какви капаци сега ти пречат? Какво изобщо се пънеш тука върху такава проста заадача? Точно това и прави Нали?
-
Тц. координатата x=1c,y=-1c,t=1 не е събитие от светлинният фронт. И няма как да е: за време 1 секунда светлината не може да измине път 1.42.с, т.е. хипотенузата на правоъгълен триъгълник с катети по 1с За това събитие може да получаваш всякакви неща, то не е свързано със скоростта на светлината. И ако се опитваш да го свържеш, толкова по-зле за тебе. Има ли смисъл да се коментират подобни недомислици?
-
Не покзваш това. Точно изотропна се получава и от твоите сметки. Ама мисъл трябва да се вложи, кое е скоростта на светлината и кое е само нейна компонента. Ти демонстрираш изключителна тъпотия, след като при десет повтаряния и посочвания къде ти е грешката все едно нищо не съм ти казал. Ми няма да мине колкото и да се тръшкаш. Аз ползвам твоите сметки. Ей на, първият ред: 0 -1c 1 (3/2)(0-3c/4) = -9c/8 -1c (3/2)(1) = 3/2 За време 3/2 светлината е изминала по y път Ry= -1.c , по Х e изминала Rx=9c/8 в отрицателна посока. Общият изминат от светлината път е R=sqrt(Rx^2+Ry^2)= 3c/2, изминат за времето t=3/2. Делиш го на времето t=3/2, и получаваш скорост c==R/t. Кьорчо, това е от твоите сметки. Аз допълнително съм го сметнал точно и в най-общият вид, ЦЪК. Не разбирам какво може да ти е увредено така, че толкова нищо да не схващаш от елементарни неща, при толкова посочвания и повторения? Разбираш ли предрзсъдъците ти как са вкостенили мозъка ти? Трагедия...
-
Обаче в случая има една малка, но адски съществена разлика. Докато твърдотелният елипсоид е нааблюдаем от двете отправни системи, сферичният фронт е наблюдаем в единствен екземпляр във всяка от тях. Ти не може да видиш друг сферичен фронт освен своя. А твоя си фронт е сферичен, просто следствие от изотропността на скоростта на светлината. Напълно нормално. Защото това е само проекцията по вертикалата на радиус-вектора, по който се движи светлината. Както сочат сметките ти, имаш и Х-компонента на скоростта. Така че съвсем естествено е всяка компонента да е по-малка от С. Що се излагаш толкова ефтино бе...
-
Тц. Искам да кажа, че когато светлината се движи под ъгъл спрямо хоризонта, то и хоризонталната, и вертикална компоненти на тази скорост ще са по-малки от С. Може да са еднакви, може да са различни, зависи от ъгъла. Единствено големината на самият вектор ще е С. Но това е елементарно векторно смятане, за който разбира де А ти просто се оказва, че бъкел не разбираш не само от физика, а и от математика. Едно сляпо заместване без мисъл, не стават така нещата. Но проблема си е твой.
-
Тъпако, има само едни формули които правят обратна трансформация, и те се дават от математиката. Споменати са в Уикипедията. Айнщайн не ги ползва. Това са железните фактти. Ползването на други формули не е ползване на обратни трансформации, а правене на друго нещо. Това че не разбираш какво се случва, си е твой проблем. Но очевадно не се случва това дето се пънеш да си въобразяваш че трябвало. Следователно, всичко което ти се привижда в тая посока, е халюцинация. Може да е някакъв болестен синдром, не знам, но няма нищо общо с коректно отразяване на действителността. От наличните факти това е единственият логически извод - Айнщайн не ползва обратни лоренцови трансформации, просто защото не ползва съответните формули. Просто е. Прави нещо друго. Тъпчо, знам че самочувствието ти е адски унизено, щото не можеш да блеснеш с глупостите си както искаш, ама такъв е живота, сурав и курав. Така че ще трябва някак да се справяш по друг начин. Но ако продължаваш да се репчиш с някакви глупости и безсмислици, положението няма да се промени. Маймуната е успяла да поумнее, ти що се противиш?
-
Тя изчисляваа какво измерва наблюдателят от другата система, ако наблюдателят от първата е измерил някаква величина. Това се проверява експериментално и лежи в основата на всички проверки на СТО. Само ти вече нямаш никакви смислени аргументи и почваш по детски да се хващаш за сричките Вече ти показаах, че ти си налапал лай..ата с кривите си сметки.... Това че си дебил и още не можеш да схванеш, не променя нищо.
-
Ми как ще преобразува, като не ползва никъде формулите за обратни трансформации? Ти що не си пиеш лекарствата против халюцинации редовно? Ами естествено! Обратните трансформации имат една единствена форма, и тя е дадена в Уикипедията. Всякакви други формули не са обратни трансформации. И ако ти се привиждат като такива, проблемът е в тебе. Не преобразува. Той ползва готов резултат - скъсяването на дължините, защото той е приложим в този случай. Ти какво, мислиш си че той е сакат като тебе, и навсякъде трябва да тръгва от самите трансформации, а да не ползва вече изградените резултати? Много си се объркал.
-
Ще дам още един парадокс. На практика не съм го срещал някъде в общият му вид, затова ще си присвоя авторството му Но, предупреждавам, няма да давам решението му. Който иска, сам да размисли. Парадокс на Scaner Представете си един космически кораб, достатъчно голям, под форма схематично на равнобедрен триъгълник: Нека основата му АВ да е разположена на оста Х на нашата отправна система. В точките А и В имаме по един двигател, които дават тяга нагоре по вертикалата. Качва се космическият пътешественик, и пали едновременно двата двигателя. В двете точки А и В ще бъде приложена еднаква сила, която ще доведе до еднакво ускорение, и във всеки момент те ще се издигат нагоре с еднакви скорости. И корабът ще отлитне вертикално нагоре за където се е наканил да отлита... Обаче какво ще наблюдава наблюдател, който се движи спрямо нашата система по оста Х, примерно в посока от ляво на дясно? За него двата двигателя няма да се включат едновременно! Първо ще се включи двигателят В, и след някакво време ще се включи двигателят А. В момента в който се включи двигателят А, точка В вече ще е набрала ненулева скорост. И от този момент нататък разликата в скоростите на А и В трябва да се съхранява, тъй като ускоренията които дават силите ще са еднакви. Тоест точка В ще продължава и в бъдеще да се движи с по-голяма скорост от точка А. До какво би довело това? Корабът ще започне да се завърта наляво. Нещо, което липсва в нашата система. Допълнително след време ще се получи опъване на връзката А-В, защото В ще се изкачи нагоре и ще трябва да дърпа А, тъй като се движи по-бързо. Ако връзката А-В е тънка, то в системата на подвижният наблюдател тя трябва да се скъса, докато в системата на кораба тя дори не изпитва никакви напрежения (е, тука вече газя в една чужда градина...). Както се вижда, аз предвидливо съм използвал оръжието, с което се решават обикновено такива парадокси - относителността на едновременноста, за формулиране на самият парадокс. Същата модификация можем да приложим и за парадокса на лоста. Нека предположим, че в системата на покой силите върху лоста не са приложени. В някакъв начален момент прилагаме тези сили едновременно на двете рамена. Това няма да задвижи лоста, той ще остане в статично напрегнато състояние. Но в системата в която лоста се движи, силите на рамената му няма да бъдат приложени едновременно - първо ще бъде приложена едната сила, чак после и другата, което трябва да доведе до завъртането на лоста. Тоест експлоатираме друг ефект, не този на който е базиран оригиналният лостов парадокс. Съответно и решението вероятно ще е друго...
-
Той изобщо не ползва обратни трансформации. Наври си го в кухата глава. Уикипедията ти казва какви са обратните трансформации според математическите закони, когато са известни правите. Тук и Господ не може да промени нещата, и не Айнщайн ти е виновен. Докато в работата си на Айнщайн изобщо не му се налага да ползва обратни трансформации в оригиналният им вид. Ползва скъсяването на дължината, което погледнато от другата система си е елементарно увеличаване. Но това изобщо вече не са координатни трансформации. Но всичко това трябвва да се разбере, а за това трябва да се положи труд. От твоя страна пък трябва да се положи много труд, щото липсите са невероятни. Ти още се плъзгаш по повърхността и се опитваш да интерпретираш нещата през призмата на предразсъдъците си. Това е мисия невъзможна Още не си пред прага на разбирането.
-
Това нали е правата трансформация? Това също е правата трансформация (едното от уравненията), но просто разместено. Нищо принципно не е епроменено, не е изразена променливта x' чрез x,t - тогава щеше да е обратна. Пак си въобразявваш нещо и го приписваш на Айнщайн. Аз източника съм го чел многократно. От това четене знам всичките му подводни камъни, че не става за хора със средно ограничено образование. Айнщайн изключително стегнато и икономично споделя нещата, пропускайки големи пасажи от междинни сметки, предполагайки че човекът който чете може да свърши тая работа сам. На места предлага спорни формулировки, които се изясняват по-късно. Има места с грешки, които са коментирани и оправени в следващите статии. Важни възлови моменти формулира бегло и уж мимоходом. Всичко това се открива, като прочетеш всичките му трудове, а не запецваш неразбиращо на първата статия. Процесът е итеративен. СТО отдавна не е първата статия на Айнщайн, и е полезно тая статия да се чете когато вече си запознат със съвременната формулировка на СТО. Тогава ще ти е оформен понятийният апарат и ще ти е ясно за какво става дума. Докато сега сам виждаш, спъваш се във всяко камъче. Така че аз с източника нямам никакви проблеми, но ти определено имаш. Имаш проблеми и с елементарната математика, иначе досега щеше да си извел обратните трансформации, обръщайки правите и щеше да спестиш десетки безсмислени коментари с тръшкане. Нямам какво да добавя повече, свързано с източнника... Ама какво има за дефинираане? Всеки студент, учил основите на аналитичната механика, е длъжен сам да може да ги мисли тея работи. Айнщайн в първата статия е казал това което е било важно за идеята, и обратните трансформации не влизат в тоя набор. Но те са неотменима част от математическият апарат и като механизъм са известни много преди него. Галилеевите трансформации също се дават обикновено в права форма, но те също си имат обратни. Това е математиката, която се ползва, тук Айнщайн няма никаква вина. Вина имаш ти, че не си наясно с тази математика, и обвиняваш другите за тези си проблеми. Естествено. Математиката не е създадена от СТО, тя си има собствен живот Айнщайн явно познава математиката по-добре от тебе, и разчита че хората които ще го четат, са на поне същото негово ниво. Айде стига тръшкане. Обърни системата уравнения на правата трансформация, и ще получиш обратната, както съм ти я написал. Или прочети базовият курс по аналитична механика и аналитична геометрия, там е дадено каква са и с какво се ядат всякакви координатни трансформации. А така тръгнал си да откриваш топлата вода на северния полюс...
-
Хахаха, а добрутро! От кога ти разправям, че трансформаццията не е "увеличаваща", а ротация? Ма нема кой да мисли отсреща, само предразсъдъци... Обратната трансформация съвпада с правата, но е с обратна скорост. Защото ако единият се движи наляво спрямо другият по оста Х, то другият ще се движи спрямо него надясно, всичко друго ще му е същото. Хиляда пъти вече ти обясних колко елементарни са нещата. Правата трансформация е система от две уравнения, които изразяват двете променливи x',t' чрез други две променливив x,t. Обратната трансформация е система от две (потенциално други) уравнения, които изразяват двете променливи x,t чрез x',t'. Тоест хващаш първата система уравнения, пререшаваш я за x,t, и получаваш обратната трансформациия. Просто и логично, както се прави. А ти изписа огромни фемани с някакви нелепи съображения и глупости... Ами така се получава като изведеш обратната трансформация от правата. Нема мърдане тука, има тонове заблуди - билаа "увеличаваща" и прочие глупости...
-
Не. Това е според тебе. Това е някаква боза, дето си написал. Обратната трансформация изразява x само чрез x',t', а не и чрез t. Това е пълна безсмислица. И за това е добър сигнал да си го припознаеш за твое творение Обратната трансформация в случая е следната (и няма други варианти): x = (x' + v.t')/sqrt(1-v2/c2) t = (t' + v.x'/c2)/sqrt(1-v2/c2) Освен това, нещо много важно: като положиш коя да е променлива (в случая t) равна на някаква стойност, изразът вече не е трансформация, а просто конкретна координата на събитие или някаква група събития. Така че си го загазил съвсем отвсякъде. Преобразува дължината на движеща се отсечка от неподвижната система (където тя се движи и е съответно скъсена) към подвижната, където тя е максимална. Но това не е лоренцова трансформация - няма нищо общо с нейните формули, поне това трябва да ти е лампичка че си омазал всичко. Естествено че не е обратна трансформация, защото Айнщайн изобщо не използва трансформации, а резултати от тях. Затова и твоите представи са неадекватни. Съкращението се получава, защото той смята отсечката в системата в която тя се движи, и там тя се скъсява. А разширението при тебе се получава, защото ти вземаш първата попаднала формула без да се замислиш какво тя изразява. В случая изразяваш дължината на отсечката в системата в която тя е в покой чрез дължината в системата в която тя се движи (и съответно там е по-къса). Има значение в каква посока се правят нещата. Няма нелепи мои твърдения тук. Просто ти повтарям каква е картинката. Трансформациите ти си ги изфантазираш, не аз. Ако приемеш истината в очите, че тук няма използвани формули за лоренцови трансформации, а само техни частни резултати (скъсяването), то става ясно от къде иде разликата между истинските формули за обратна трансформация и това блато което сътворяваш с тълкуванията си тука.